№ 21736
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110165156 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Ю. Е. Й. против „...............“ ЕООД установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит „...............“ № ............. от 31.10.2022 г., съединен при условията на
евентуалност с установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и
предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от договора, предвиждаща
заплащането на такса за допълнителна услуга „Фаст“ за приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит и неговото изплащане, на такса за
допълнителна услуга „Флекси“ за право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит – поради противоречие със закона, както и на възнаградителна лихва
по договора в определения размер – поради противоречие с добрите нрави.
Ищецът твърди, че на 15.10.2022 г. между него, в качеството му на кредитополучател
и ответникът „...............“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за
потребителски кредит „...............“ № ............. при следните параметри: сума по кредита - 2
500 лева, срок на кредита - 36 месеца, ГПР - 49,13 %, ГЛП - 41,00 %, дължима сума по
кредита - 4285,30 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер от
1 000 лева, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер от 1 625
лева. Посочва, че съгласно клаузата на чл. 6 от договора по искане на кредитополучателя на
последният са предоставени допълнителни незадължителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,
регламентирани в чл. 15 от Общите условия на „...............“ ЕООД. Поддържа се, че по този
начин общият размер на задължението по договора възлиза на сумата от 6 910,30 лева, при
месечен размер на погасителната вноска от по 192 лева. Ищецът оспорва процесния договор
за потребителски кредит, намирайки същият за недействителен на основание чл. 22 вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, приложима към последният, доколкото Ю. Й. има качеството на
потребител по см. на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Конкретно излага, че в случая не е изпълнено
законовото изискване за ясно и точно посочване на годишния процент на разходите по
кредита и на конкретните компоненти - разходи, които формират ГПР. Това от своя страна
поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере
икономическите последици на поетото то него задължение. Отбелязва се, че посочването на
ГПР само като цифрово изражение не е достатъчно, за да се считат за спазени законовите
изисквания, при липсата на изрично и изчерпателно отразяване на всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на този компонент от договора.
1
В исковата молба се изтъква, че допълнителните такси по договора „Фаст“ и „Флекси“ не са
включени в ГПР, въпреки че представляват пряк разход по кредита и скрито
възнаграждение за кредитора, и поначало следва да участват при формирането на ГПР
съгласно чл. 11, т. 10 и § 1, т. 1 ДР на ЗПК. В случая това не е осъществено, като е налице
пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и
действително дължимата сума в края на заемния период. Ищецът твърди, че по този начин
се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК., регламентираща императивно максималният
размер на ГПР. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлявало
невярна информация и следва да бъде окачествено като заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Ето защо, Ю. Й. счита, че договорът за
кредите е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В условията на евентуалност, ищецът се позовава на
недействителност на клаузата на чл. 6 от договора, предвиждаща задължение за заплащане
на такси „Фаст“ и „Флекси“, и размера на възнаградителна лихва. Конкретно посочва, че по
своя характер услугите, за които са дължими тези такси са свързани с усвояването и
управлението на кредита, чието начисляване и събиране не е допустимо, съгласно чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Сочи, че уговорените допълнителни услуги имат за цел да послужат като
допълнително възнаграждение за кредитора, което е следвало да се включи в ГПР.
Изключването им от ГПР и уреждането им в договора като пакет допълнителни услуги
представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, уреждаща максималния
размер на ГПР, поради което клаузата в частта относно услугите „Фаст“ и „Флекси“ е
нищожна. Наред с това ищецът оспорва действителността на клаузата и в частта й относно
опредения размер на дължимата възнаградителна лихва, намирайки, че същият противоречи
на добрите нрави. Съгласно трайно установената съдебна практика съглашение за плащане
на възнаградителна лихва е действително, ако не надвишава тройния размер на законната
лихва. Излага, че в случая лихвата по договора от 15.10.2022 г. в размер от 41 %, надхвърля
четирикратно законната лихва към този момент. Ето защо, Й. отправя искане – при
условията на евентуалност за прогласяване недействителността на процесната клауза в
частта й, предвиждаща заплащането на такса за допълнителна услуга „Фаст“ за приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и неговото изплащане, както
и такса за допълнителна услуга „Флекси“ за право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит, и в частта й, предвиждаща размера на възнаградителната лихва.
Претендира присъждане на разноски.
В депозирания по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „...............“ ЕООД,
чрез пълномощника си юрк. Костадинова, не оспорва и признава сключването между
страните на процесния договор за потребителски кредит № ............. на 31.10.2022 г., по
силата на който ответното дружество е предоставило на Ю. Й. паричен заем в размер на
сумата от 2 500 лева срещу задължението на ищеца да върне същия заедно с договорна
възнаградителна лихва и възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Намира за безспорно установено, че всички условия по договора за кредит са
предварително уговорени между страните и ищецът е изразил изрично воля за сключване на
договора при тези условия. По същество оспорва предявените искове, тъй като процесният
договор отговаря на всички законови императивни изисквания, а преди сключването му на
ищеца е предоставена преддоговорна информация, под формата на Стандартен европейски
формуляр, в който са посочени параметрите на договора. С получаване на този формуляр
кредитополучателят се съгласил, както с предоставената му в заем сума, така и с общия й
размер по кредита, който следвало да върне. В отговора ответникът поддържа, че договорът
за кредит отговаря на изискванията, установени в чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и, че ГЛП е
посочен в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и е във фиксиран размер, при което не е
необходимо изготвянето на методика за изчисляването му. Твърди, че ГПР е посочен
съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а в чл. 5.2 от Общите условия към
2
договора са отразени и взетите предвид допускания при формирането му. Оспорва
евентуалното неправилно изчисляване на ГПР да обуславя нищожността на целия договор,
тъй като разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК не попада сред законовите основания за
недействителност на договора за кредит. Излага, че таксите за допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ не представляват „общ разход по кредита“, поради което не следва да
участват във формирането на ГПР. Когато закупуването и ползването на такива
допълнителни услуги не е условие за отпускане на кредита, тези разходи не следвало да се
приемат като част от общите разходи по кредита, респ. като част от ГПР. Възразява срещу
твърдението на ищеца, че неправилното посочване на ГПР се равнява на липсата на такова.
Поддържа, че при наличието на яснота за задълженията на потребителя отделно по кредита
и отделно по допълнителните услуги, не може да се приеме, че ГПР е неточно посочен, а
оттам и, че липсва изцяло. Счита, че договорът за кредит може да бъде действителен и да
съществува валидно дори и в случай, че е налице основание за недействителност на клаузата
за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Твърди, че последицата от посочване на по-
висок от установеното в чл. 19, ал. 4 ГПР е недължимост на сумите, с които се надвишава
размерът, но не и недействителност на целия договор за кредит. Посочва, че в случая, по
искане на ищеца и към момента на подписване на договора, реално е предоставена
допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ по приоритетно разглеждане на искането му
за отпускане на кредит, като представители на ответното дружество са извършили всички
необходими действия за проучване на кредитоспособността на ищеца, подготвили са
относимите документи и са сключили договора в максимално кратки срокове, което
обуславя дължимостта на таксата за услуга „Фаст“. Оспорва наличието на твърдяното
противоречие на процесната договорна клауза с разпоредбата на чл. 10а ЗПК, като счита, че
в случая не се касае за такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
чието събиране от потребителя е забранено по арг. от чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поддържа, че
таксата за усвояване на кредит представлява сума, която се заплаща от потребителя за това,
че му е отпусната заемната сума, а таксата за управление е свързана с административните
разходи по управление на кредита, като и двете такси са част от самата дейност по
кредитиране, поради което подлежат на включване в цената на кредитния продукт. В
настоящата хипотеза обаче уговореното в полза на ответното дружество възнаграждение за
предоставени допълнителни услуги не е такса за дейност, касаеща усвояването и
управлението на кредита, а закупуването на самите услуги е в съответствие с предвидената
възможност за това по чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че тези услуги се предоставят
единствено по волята на потребителя, като видът на действието, за което са дължими, както
и дължимото възнаграждение за предоставянето им са уговорени в договора и в Общите
условия. Ответното дружество оспорва в случая да е налице основание по чл. 143, т. 19 ЗЗП,
тъй като оспорените от ищеца клаузи не са неравноправни по см. на законовия текст, като
не са сключени във вреда на потребителя, при сключване на договора кредиторът е действал
добросъвестно с определяне на параметрите и условията на отношението между страните в
договора и в Общите условия, при липсата на твърдяното неравновесие между правата и
задълженията на двете страни. В случая на ищеца е била предоставена предварително
цялата информация относно параметрите на договора за кредит и на допълнителните услуги,
съгласно под формата на СЕФ и допълнителна преддоговорна информация. С тези доводи
„...............“ ЕООД отправя искане за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове по
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
сключването между него и ответното дружество на процесния договор за потребителски
кредит „...............“ № ............. от 31.10.2022 г., и неговото конкретно съдържание – права и
3
задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на процесната
възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Фрекси“;
наличието на твърдените пороци, обуславящи недействителността на процесния
договор/договорна клауза.
В тежест на ответника е да установи, пълно и главно, действителността на процесния
договор и на конкретно оспорената договорна клауза, чрез установяване наличието на
основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 11 ЗПК,
наличието на основание за дължимостта на предвидените в договора лихва и такси,
съответствието им с добрите нрави, че последните не пораждат задължение за насрещната
договаряща страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо
обезщетение и индивидуалното им уговаряне.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ищеца, в качеството му на кредитополучател и ответното
дружество, в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит
„...............“ № ............. от 31.10.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем
парична сума от 2 500 лева; уговарянето с договора и конкретно с клаузата на чл. 6 на такса
за допълнителна услуга „Фаст“ за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит и неговото изплащане, както и на такса за допълнителна услуга
„Флекси“ за право на промяна на погасителния план на потребителския кредит и
уговарянето с договора, конкретно с клаузата на чл. 6 на възнаградителна лихва, дължима от
кредитополучателя, в твърдения от ищеца размер.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали – от ищеца като приложение към
исковата молба и от ответника, като приложение към отговора, като относими към предмета
на спора и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест, следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2024 г. от
11:20 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
4
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5