Р Е
Ш Е Н
И Е
№
12
гр.Русе,
14.04.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, 7 състав, в открито заседание на четиринадесети март, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Йълдъз Агуш
при участието на
секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 755 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на К.С.Ц. ***, подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1085-000907/14.12.2021г., издадена от Началник група
в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Русе, с която заповед, на
основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, на К.С.Ц. е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Оспорващата релевира възражение, че
не е установено по безспорен и несъмнен начин наличието на материалноправната
предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Твърди, че
при последващо извършената токсико-химична експертиза на представената за
изследване кръвна проба, не е установено наличието на наркотични вещества, поради
което е предявено искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Претендира
присъждане на разноските по делото.
Ответникът
по жалбата – Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР –
Русе, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след съвкупната преценка на представените по делото доказателства, приема за
установени следните факти, релевантни за правния спор, предмет на делото:
На
жалбоподателя в настоящото производство – К.С.Ц. е съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ серия АВ № 102635 от 14.12.2021 г.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 13.12.2021 г., около 23.15 часа, в гр.Русе, по бул. "Христо
Ботев" - срещу блок Перистери, в
посока центъра, К.Ц. управлява МПС – АУДИ А3, с рег.№ Р 0572КА, собственост на
Бисера Георгиева, след употреба на наркотични вещества или техни аналози. На
водача е извършена проверка с Дръг Тест 5000 ARNJ - 0003, който с проба № 062 от 14.12.2021г.
в 00:14ч е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин.
Издаден
е и връчен талон за медицинско изследване № 073748. Водачът К.Ц. е отведена в
УМБАЛ Канев, където е дала биологични проби за медицинско изследване.
Прието
е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т.1, предл.
второ от ЗДвП.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1085-000907/14.12.2021 г., издадена от
Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Русе, на
жалбоподателя К.Ц. наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Обжалваният
административен акт е издаден на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП, като от фактическа страна се основава изцяло на фактическите
констатации, съдържащи се в съставения на К.Ц. АУАН
серия АВ № 102635 от 14.12.2021 г., че на 13.12.2021 г., около 23.15 часа, в
гр.Русе, по бул. "Христо Ботев" - срещу блок Перистери, в посока центъра, К.Ц. управлява
МПС – АУДИ А3, с рег.№ Р 0572КА, собственост на Бисера Георгиева, след употреба
на наркотични вещества или техни аналози. На водача е извършена проверка с Дръг
Тест 5000 ARNJ -
0003, който с проба № 062 от 14.12.2021г. в 00:14ч е отчел положителен резултат
за употреба на амфетамин.
В
хода на съдебното производство е приет протокол за извършена експертиза №
22/ТКХ-47 от 24.02.2022г. от вещи лица в ЦЕКИ към НИК – МВР, с обект на експертизата
– кръвна проба и проба урина, взети на 14.12.2021г., в УМБАЛ „Канев“ АД
гр.Русе, от К.С.Ц.. Посочен е и издаден талон за изследване № 073748. От
заключението на изготвената експертиза се установява, че в изследваните проби
от кръв и урина на К.Ц., не е установено наличието на упойващи лекарствени
средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложение към чл.3 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във
вр.с чл.3 от ЗКНВП.
Съдът,
като съобрази установените релевантни факти, извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресатът на приложената,
с обжалваната заповед, принудителна административна мярка, в законово
установения срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017
г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Русе, с която на основание чл.
43, ал. 4 във вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-48/2015г. на
Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Русе,
които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по
ЗДвП /вкл. по чл. 171, т. 1 от ЗДвП/, сред които е и началникът на група в сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР – Русе. Следователно обжалваната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП № 21-1085-000907/14.12.2021г. е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – началник на група в сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР – Русе, в рамките на предоставените му
правомощия, при условията на делегация.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от
Началник група в сектор "ПП" при ОД на МВР –Русе правомощие, така и
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния
орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. С оглед на
което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1085-000907/14.12.2021
г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Русе, е
постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията
за това са следните:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна
норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.
По
дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за
издаване на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1085-000907/14.12.2021 г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1,
б. "б" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174,
ал. 4 установените стойности са определящи.
Приложената
на К.Ц., с обжалвания административен акт, ПАМ по чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП, от фактическа страна се основава на това, че на 13.12.2021
г., около 23.15 часа, в гр.Русе, по бул. "Христо Ботев" - срещу блок Перистери, в посока центъра, К.Ц. управлява
МПС – АУДИ А3, с рег.№ Р 0572КА, собственост на Бисера Георгиева, след употреба
на наркотични вещества или техни аналози. На водача е извършена проверка с Дръг
Тест 5000 ARNJ -
0003, който с проба № 062 от 14.12.2021г. в 00:14ч е отчел положителен резултат
за употреба на амфетамин.
С
оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на оспорващата
принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с
установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред
управление на МПС от К.Ц. след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
В действащата към датата на издаване на
обжалваната заповед нормативна регламентация – в Закона за движение по пътищата
и в Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните
аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско
/химико-токсикологично лабораторно изследване/ или с тест. В приложимата
Наредба 1 от 19.07.2017 г. е предвидено, че при наличие на външни признаци,
поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества
или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат
за медицинско изследване, като при
наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП
установените стойности са определящи /чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП/.
Следователно употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява въз основа на тест, в случаите на отказ на лицето да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за даване на проби за изследване.
За прилагането на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, употребата на
наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е безспорно
установена. Към момента на постановяването на обжалваната заповед по
административната преписка са били налице данни, потвърдени и с представените
по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е
било изпълнено. Доказателствата /Докладна записка рег. № 1085р-9487 от 14.12.2021
г., протокол за извършена експертиза № 22/ТКХ-47 от 24.02.2022г. от вещи лица в
ЦЕКИ към НИК – МВР, с обект на експертизата – кръвна проба и проба урина, взети
на 14.12.2021г., в УМБАЛ „Канев“ АД гр.Русе, от К.С.Ц., както и издаден талон
за изследване № 073748/ сочат, че оспорващата е дала кръвна проба за
химико-токсикологично лабораторно изследване, като е назначена и токсикохимична
експертиза. Доколкото при дадена биологична /кръвна/ проба за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, законът в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП определя именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение
на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди наличието на
резултат от изследването, противоправното поведение на водача на МПС, като
основание за налагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП,
е недоказано. В тежест на
административния орган е да установи наличието на материалноправната
предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено. С
оглед на което съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването
на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП, е фактически и доказателствено необосновано.
В
хода на съдебното производство е приет протокол за извършена експертиза №
22/ТКХ-47 от 24.02.2022г. от вещи лица в ЦЕКИ към НИК – МВР, с обект на
експертизата – кръвна проба и проба урина, взети на 14.12.2021г., в УМБАЛ
„Канев“ АД гр.Русе, от К.С.Ц.. Посочен е и издаден талон за изследване №
073748. От заключението на изготвената експертиза се установява, че в
изследваните проби от кръв и урина на К.Ц., не е установено наличието на
упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците –
приложение към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във вр.с чл.3 от ЗКНВП.
При
наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП
установените стойности са определящи /чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП/.
Резултатът
от направения тест за наркотични вещества е опроверган по несъмнен начин от
резултата от извършеното химико-токсикологично лабораторно изследване и съответно
от заключението на експертизата. В този смисъл оспореният административен акт е
постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от
значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания, но въпросът е кои са тези нови факти, които
са от значение за делото. За да направи проверка за материалната
законосъобразност на един индивидуален административен акт, съгласно чл.
146, т. 3 АПК, съдът трябва да установи кои са твърдяните в
акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в
хипотезата на сочената от органа правна норма. С оглед на това проверката е
винаги a posteriori.
За
това нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са
настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното
значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или
отменят съществуването на тези факти.
В
конкретната хипотеза установеният факт, при изследване на кръвна проба и проба
урина, взети на 14.12.2021г., в УМБАЛ „Канев“ АД гр.Русе, от К.С.Ц., че не е
установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества,
включени в списъците – приложение към чл.3 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични във вр.с чл.3 от ЗКНВП, следва да се
съобрази по чл.142, ал.2 от АПК.
Оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1085-000907/14.12.2021
г. на началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Русе, с
която на К.Ц. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, като
постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон,
следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като ОД на МВР –Русе бъде осъдена да заплати на К.Ц. сумата от 300 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на К.С.Ц. *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-1085-000907/14.12.2021г., издадена от Началник група в сектор "Пътна
полиция" към ОД на МВР –Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП, на К.Ц. е наложена принудителна административна мярка –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР –Русе да заплати на К.С.Ц. ***, с ЕГН **********,
сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: