Присъда по дело №1460/2020 на Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 1460/2020 год.
МОТИВИ:

Обвинението е от частен характер.
Частният тъжител Т. Н. Я. от гр.Пазарджик, ЕГН ********** е подал
тъжба по реда на чл.80 и сл. от НПК, с която обвинява подс. я. т. р. от
Пазарджик, ЕГН *** в извършване на престъпление по чл.148 ал.1, т.1 във вр.
с чл.146 ал.1 от НК, а именно затова, че на 08.09.2020г., в гр.Пазарджик, на
ул.“В.“, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Т. Н. Я. от
гр.Пазарджик, ЕГН ********** в негово присъствие, отправяйки псувни и
други обидни изрази, като обидата е нанесена публично.
В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и се представлява
от повереник, който поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение,
пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и
уважаване на предявения граждански иск.
Подсъдимият се явява лично в някои от съдебните заседания и със
защитник. Не се признава за виновен по обвинението и дава обяснения.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда.
С протоколно определение на съда от 19.11.2020г. бе приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от пострадалия Я.
против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл. 148
ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно с законна
лихва от дата на увреждането – 08.09.2020 година, до окончателното й
изплащане.
Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран и като
граждански ищец в наказателното производство.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Към инкриминираната дата тъжителят Т.Я. притежавал къща, находяща
се в гр.Пазарджик на ул.“В.“ № 31, в която се извършвали ремонтни
дейности, като към този момент той живеел на ул.“Т.“ 28. На отсрещната
страна на ул. „В.“, на № 18, къща притежавал неговият брат – св.Г.Я..
На същата улица, но на № 20, т.е. в съседство с къщата на св.Г.Я., бил
1

бащиният дом на подсъдимия, в който живеела само неговата майка, т.к. баща
му бил покойник. Подс. я.р. почти ежедневно посещавал майка си.
Отношението на подс.я.р. към неговите съседи от ромски произход
било негативно. Той се дразнел и им правел често забележки от начина, по
който паркират автомобили на тротоара пред домовете си. В социалните
мрежи качил снимка на паркирало МПС, като оставил коментар - „денонощно
така си паркира циганина нагъл“. За начина на паркиране подавал и сигнали
до органите на КАТ-ПП, които вземали отношение, като посещавали улицата
и съставяли актове за нарушения по ЗДвП, не само на тъжителя и неговия
брат, но и на всички други живущи на тази улица, които били паркирали на
тротоара. Това пък предизвикало недоволството на част от съседите, които в
РУ-Пазарджик подали колективна жалба /л.105 и л.116 от делото/ против
подсъдимия с оплакване за упражняван от негова страна на психически
тормоз, изразяващ се в отправяне на закани и обиди на личностна и етническа
основа.
На 08.09.2020г. подс. я.р. подал жалба в РУ-Пазарджик против брата на
тъжителя – Г.Я., в която обобщено посочил, че последният на 04.09.2020г.
умишлено повредил автомобила му, като го бил надраскал с остър предмет и
нарушил лаковото покритие по заден десен калник. По тази жалба била
образувана полицейска проверка, която в крайна сметка приключила с
постановление на РП-Пазарджик за отказ да се образува наказателно
производство /л.37 от делото/.
Междувременно обаче, в деня на подаването на въпросната жалба,
полицейски служители посетили дома на св.Г.Я., но тъй като не бил там се
свързали с него по телефона и му казали да пристигне. Около 15:10 часа
св.Г.Я. се отзовал на повикването, след което бил качен в патрулен
полицейски автомобил и отведен в ПУ-Изток, където му били снети
обяснения във връзка с подадената срещу него жалба. Докато пътували към
участъка полицейските служители уведомили Г.Я., че има вероятност да бъде
задържан, при което той позвънил по телефона на брат си Т.Я. и го
информирал за това. В обясненията си в полицията Г.Я. посочил, че по
невнимание бил одраскал с гривната на ръката си автомобила на Р., когато
минавал покрай него. По повод на това Г.Я. бил задържан за 24 часа, считано
от 15:30 часа на 08.09.2020 година /виж заповед на лист 82 от делото/.
На същата тази дата, в следобедните часове, след 15:30 часа, тъжителят
Т.Я., неговият баща – св.Н.Я. и неговата снаха, т.е. съжителстващата с брат
му – св. Е.В., били на улицата пред къщата на Г.Я., като наблюдавали
работата на извършващите ремонт на покрИ. на къщата на тъжителя –
свидетелите Д. И. и А. А..
В един момент по улицата минал с автомобила си подс. я.р. и спрял
пред дома на своята майка. Св. Н.Я. се насочил към него с намерение да го
2

пита защо е задържан синът му Г., т.к. междувременно бил разбрал, че Р. бил
подал някаква жалба против него.
Още със слизането от автомобила си обаче подс.Р. започнал да вика
„полиция, помощ“, след което извадил мобилния си телефон и го държал в
ръка като демонстрирал, че извършва видеозаснемане. След това започнал да
псува общо към всички с думите „Вашата майка циганска, до тука сте“, „Ще
ви еба майката, цигани, мангали“, „Ще ви коля, няма да живеете тук“. Това
негово агресивно и неадекватно поведение накарало св.Н.Я. да се откаже от
намерението си да го пита каквото и да било, след което той и св.В. влезли в
двора на къщата на Г.Я.. Подсъдимият обаче продължавал да демонстрира, че
снима с телефона си и в двора на къщата, като казвал към св.Н.Я. „Излизай
бе, дърт мангал, излизай, вие сте до тук, зачертах ви“.
В един момент подс. я.р. се обърнал към тъжителя Т.Я., който
продължавал да стои отвън на улицата, като го напсувал с думите „Майка ти
да еба циганска“.
Неволен свидетел на всичко това станал св.Ю. Н., който минавал с
автомобила си по улицата, видял тъжителя Т.Я., когото познавал от малък и
разбрал, че има някакъв скандал между него и подсъдимия, поради което
спрял. Присъствието на св.Н. очевидно подразнило подс. Р., който започнал
да псува и него с думите „Майка ти ще еба циганска“. Изненадан, св. Н.,
който до този момент не познавал подсъдимия, го попитал защо го псува и
какво му е направил, но на това подсъдимият отговорил с думите „Ти к`ъв си
… и ти си циганин, мангал мръсен“.
Свидетели на поведението на подсъдимия станали и работещите на
покрИ. Д. И. и А. А.. Още в самото начало те чули псувните отправени от
подсъдимия към всички, т.е. неадресирано, при което започнали да
наблюдават ситуацията. В един момент св.И. дори слязъл от покрИ..
Категорично и двамата свидетели чули последните думи отправени от
подсъдимият директно към тъжителя, а именно псуването на майка.
По повод на всичко това тъжителят депозирал настоящата тъжба
пред съда, с което било отпочнато и настоящото наказателно
производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от
показанията на свидетелите Е.В., Н.Я., Ю. Н., Д. И. и А. А., частично от тези
на св. Г.Я. и св. Д. П., а също и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Още тук следва да се посочи, че показанията на св. Г.Я. и св.Д. П. не
заслужават задълбочено обсъждане, т.к. те не са присъствали, респ. не са
очевидци на инкриминираните събития. Те бяха разпитани относно това в
3

колко часа на инкриминираната дата е бил задържан св. Г. Я., респ. в кой
часови интервал за се развили събитията, описани в тъжбата. Установи се, че
Г.Я. е бил забран пред дома си от полицейски служители около 15:10 часа,
както и че в 15:30 часа е бил задържан със заповед за 24 часа по ЗМВР, което
значи, че инкриминираните събития са се развили в следобедните часове,
след 15:30 часа. С тъжбата е инкриминиран именно този час, но е очевидно,
че той е некоректно посочен, като е възможно събитията да са се развили
около час-два след това, което категорично не беше установено по делото.
Така или иначе обаче точният час, в който са се развили събитията, не
съставлява съществено изменение на обстоятелствената част на частното
обвинение, респ. не налага изменение и на самото обвинение по реда на
чл.287 ал.6 от НПК, щом е категорично установено, че всичко се случило на
посочената в тъжбата дата и място, и то именно в следобедните часове.
Съдът даде пълна вяра на показанията на свидетелите Е.В., Н.Я., Ю. Н.,
Д. И. и А. А., т.к. ги намери за обективни, хронологично точни и взаимно
допълващи се. Вярно е, че първите двама, поради семейната си близост с
тъжителя, биха могли да се възприемат като заинтересовани от изхода на
делото по посока на доказване на обвинителната теза, но това автоматично не
ги прави лъжесвидетели. Първо следва да се каже, че показанията на тези
двама свидетели напълно кореспондират на тези на останалите трима, които
са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото. Второ – не може да не
направи впечатление, че в своите показания св.В. заяви, че тя лично не е чула
как точно подсъдимият е обидил тъжителя. Разказа само как е обиждал нея и
свекър й. Това иде да покаже, че св.В. е действително добросъвестен
свидетел, като разказва пред съда само това, което обективно е чула и
възприела, защото принципно нищо не би й попречило, ако искаше на всяка
цена да подкрепи обвинителната теза, то да заяви, че и тя е чула псувнята,
отправена от подсъдимия към тъжителя.
В същото време свидетелите Н.Я., Ю. Н., Д. И. и А. А. са абсолютно
категорични, че са чули и възприели отправената от подс. Р. към тъжителя
персонална обида, посредством псуване с думите „Майка ти да еба циганска“.
Съдът не даде вяра на обясненията на подс. я.р. в частта им, в която
посочи, че при пристигането пред дома на майка му, още докато не бил спрял
изцяло с автомобила, към него се насочил бащата на тъжителя, който пръв
започнала да го псува на висок тон с думите „Ела тук бе, майка ти да еба“,
след което тъжителя и св.Н. го хванали под мишниците и го вкарали в двора
на къщата на Г.. Сочи, че след това св.Н.Я. започнал да го обижда от двора на
къщата, като в един момент на улицата излязла и майката на тъжителя, която
горният също напсувал /тук подсъдимия не цитира конкретни псувни към
майка му/. Сочи, че след това св. Н. Я. го напсувал с думите „Да еба баща ти в
гроба“, а тъй като последният бил покойник, това предизвикало силно
възмущение и афект у него. Заявява, че в този момент вече не помни той
4

какво бил започнал да говори, т.е. на кой какво бил казал. В очната ставка
между него и свидетелите Н. Я. и В. твърди, че няколко минути му се губили
и не може да каже на кой какво бил казал. Категоричен е обаче в основния си
разпит, че спрямо Т.Я. не бил казал нищо, т.к. нямало причина да го обижда,
защото и той не го бил обидил.
Всички тези твърдения на подсъдимия съдът оцени като израз на
заетата в процеса защитна теза, а не като източник за фактите от обективната
действителност. Тези негови твърдения, се опровергаха категорично от
показанията на свидетелите В., Н. Я., Н., И. и А.. Свидетелите В. и Я.
отрекоха категорично последният да е имал каквото и да е агресивно или
обидно отношение към подсъдимия. Св. Н. пък категорично отрече да е
хващал заедно с тъжителя св. Н. Я. и да го вкарват в двора на къщата на Г..
Свидетелите И. и А. пък бяха категорични, че от покрИ., където работели,
чули викове и разбрали, че става разправия, а когато погледнали надолу
видели подс. Р. който първоначално псувал неадресирано всички на майка,
акцентирайки и върху ромския им етнос. Всичко това е достатъчно да не се
даде вяра на обясненията на подсъдимия в горния смисъл, още повече, че с
тях той се опита да прокара внушението, че пръв е бил обиден и цитира
конкретни псувни, а когато се стигна до това да сподели дали и той е обиждал
някого, удобно реши да заяви, че бил едва ли не в афект и не си спомнял
никакви конкретните реплики изречени от него самия.
Извън това, дори да се повярва на Р., че по описания от него начин е
бил обиждан от бащата на тъжителя, то това не значи, че не е извършил
престъпление спрямо Т.Я., като е отправил към него цитираната по-горе
обида, под формата на псувня, нещо което беше категорично доказано и за
което съображения се изложиха вече.
На последно място, но не по значение, съдът съобрази активността,
която подсъдимият е проявил по отношение на съседите си от ромски
произход, като е подавал периодично сигнали до КАТ-ПП за неправилно
паркиране, подавал е и жалба в полицията за надрасканата си кола, при което
прие, че ако са верни неговите обяснения в смисъл, че пръв е бил обиден от
бащата на тъжителя, то едва ли Р. би оставил това без последствия, като
например да подаде поредна жалба в полицията или частна тъжба в съда. Той
обаче не е сторил нищо такова, именно защото не е бил обиждан от никой и
по никакъв начин. Напротив, всички разпитани по делото свидетели
установиха, че само и единствено той е отправял обидни изрази, включително
и горепосочения спрямо тъжителя, както и че никой не му е отвръщал на
обидите с обида.
При така установената фактическа обстановка съдът намери, че от
обективна и субективна страна поведението на подс. я.р. запълва законния
фактически състав на престъплението обида по смисъла на чл.148 ал.1, т.1,
5

във връзка с чл.146 ал.1 от НПК, тъй като на на 08.09.2020г., в гр.Пазарджик,
на ул.“В.“, в района на № 18 и № 31, е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Т. Н. Я. от гр.Пазарджик, ЕГН **********, в негово
присъствие, а именно напсувал го с думите „Майка ти ще еба циганска“, като
обидата е нанесена публично.
Тук веднага следва да се посочи, че съдът призна подс. Р. за невиновен
и го оправда по първоначално повдигнатото обвинение с тъжбата, а именно,
че е изрекъл по адрес на тъжителя обидните изрази: „циганин мръсен“, „вие
сте готови ле мангали“, „мангал кирлив, да ти еба путката майна циганска“.
Никой от разпитаните по делото свидетели не възпроизведе, която и да е от
тези реплики, още по-малко пък се посочи, че такава реплика е била
персонализирана към тъжителя.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от
състава на престъплението, което е осъществели, включително и
квалифициращите, доколкото е съзнавал, че нанася обидата публично по
описания вече начин. Публичността на мястото се извежда от това, че
събитията са се развили на горепосочената улица и то в дневно време, като на
местопрестъплението освен тъжителя и подсъдимия са били още петима
свидетели, подробно посочени по-горе, които неминуемо са чули
отправената обида. Извън казаното до тук следва да се припомни, че според
константната съдебна практика, квалифициращият признак на обидата
„нанесена публично“, ще е налице и дори други лица, извън кръга на
обидения и обиждащия, да не са чули обидата, щом отправянето й е било на
такова място, че е съществувала потенциална възможност да я чуят и
възприемат. Улицата, на която са се развили инкриминираните събития е
именно такова място.
Подсъдимия е предвиждал конкретно и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Съдът, преценявайки лексикалния смисъл на изречените от подсъдимия
думи по адрес на тъжителя, изразяващи се в псуване по описания по-горе
начин, намери, че същите са от такова естество, че сами по себе си и без да са
включени в някакъв контекст, а само като обръщение към човешко същество,
да са в състояние да създадат у пострадалия душевен дискомфорт.
Псуването, респ. псувнята като съществително по принцип съставлява набор
от вулгарни, груби, обидни думи по адрес на някого или на нещо, като по
съдържанието си има форма на клетва със сексуален или със скатологичен
характер.
С оглед на казаното до тук е несъмнено, че с изречената от подсъдимия
псувня са били засегнати честта, гордостта и достойнството на тъжителя.
Този ефект е безспорно постигнат от подсъдимия, т. к. в против случай
6

обиденият не би подал частна тъжба в съда.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК -
относно целите на наказанията, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК - относно индивидуализацията на същите.
Обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимия
деяние е висока, с оглед засягането неприкосновеността и достойнството на
човешката личност, от което произтичат равните и неотменими права на
всички членове в човешкото общество, ценностите на човешката личност -
чест, достойнство, добро име, издигнати като върховен конституционен
принцип, които са и обект на защита в раздел 7 на глава 2 от НК
”Престъпления против личността”. Обществената опасност се завишава от
това, че са отправеният обиден израз под формата на псуване на майка бил
изключително циничен.
Съдът прецени и обществената опасност на подсъдимия, която е
сравнително ниска, доколкото той не е осъждан, няма данни да е криминално
проявен и да е негативно охарактеризиран по местоживеене.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на
подсъдимия, в ниското му правосъзнание и култура, в незачитането на
установения в страната правов ред, правото на чест и достойнство на
личността.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни и това, че е била отправена
само дена обидна реплика към тъжителя. Отегчаващо обстоятелство не се
отчете.
Съдът отчете обстоятелствата, че за извършеното умишлено
престъпление по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК се предвижда като
най-тежко наказание – глоба от 3 до 10 хил. лева, както и че подсъдимият е
пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са
причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това
съдът приема, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.78а
ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание - глоба.
Предвид това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът, след като
освободи подсъдимият от наказателна отговорност намери, че на същия
следва да бъде наложено административно наказание - глоба при пълен
превес на смекчаващите обстоятелства, а именно в размер на 1000 лева, което
ще е съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите
7

на наказанието.
При определяне размера на глобата съдът съобрази освен наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелствата, а така също и
семейното, материалното положение и имотно състояние на подсъдимия.
От извършеното престъпление пострадалият Т.Я. е претърпял
неимуществени вреди, за които подсъдимия дължи обезщетение – чл.45 от
ЗЗД.
С оглед осъдителната присъда в наказателната част и след преценка на
събраните доказателства, съдът съобрази вида и естеството на нанесената
обиди, както и създадения в резултата на това душевен дискомфорт у
пострадалия. Отчете се и това, че вредните последици на осъществения
състав по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК са една необорима
законова презумция, доколкото честта и достойнството на обидения са
засегнати, само с факта на извършване на деянието и подаването на тъжба от
пострадалия. На тази плоскост отново бе съобразено естеството на обидния
израз – псуване на майка, който е изключително циничен и непростимо груб.
При това положение съдът намери за доказан по основание, но частично
доказан и основателен по размер, предявеният от тъжителя против
подсъдимия граждански иск.
При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените
вреди, при спазване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът взе предвид
горепосочените обстоятелства и осъди подсъдимия я.р. да заплати на
тъжителя Т.Я. парична сума в размер на 500лв. /петстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.148
ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.09.2020г., до
окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от
1500 лева, отхвърли предявения граждански иск като неоснователен.
При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подс. Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Пазарджик ДТ върху размера на уважения граждански иск, която по
принцип е 4%, на не по-малко от 50 лева. Доколкото 4% от уважения иск е 20
лева, то подсъдимият бе осъден да заплати ДТ в размер на 50,00 лв., а на
частния тъжител и граждански ищец, да заплати сторените съдебно-
деловодни разноски в размер общо на 622.97 лева – платени държавни такси и
адвокатски хонорар.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови
присъдата си.

8

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	20
Дата:	18 май 2021 г. (в сила от 2 юни 2021 г.)
Съдия:	Димитър Бишуров

Дело:	20205220201460
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	7 октомври 2020 г.

Присъда по дело №1460/2020 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите