Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 15.07.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на четвърти юли две хиляди и
шестнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: К.Б.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 132 по описа за 2016 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от .
ИЩЕЦЪТ И.И.Т., ЕГН:
********** ***, к-с „***“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. **
твърди, че с
ответницата Ц.Й.Т., ЕГН: ********** били съпрузи, като сключили граждански брак
на ****г. с Акт за граждански брак №** от същата дата на Община К.. От брака си имали едно дете – И.Т.Т., ЕГН:**********, роден на *** г. в гр. К.. Твърди, че след сключване на брака заживели в дома
на неговите родители, като една-две години след това решили да започнат
самостоятелен живот и се преместили в самостоятелно жилище, което той имал в с.
В., к-с „***“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. ** и където се родило и детето им. В началото на съвместния им
живот, нямали някакви съществени проблеми и разногласия, като всичко
преодолявали с общи усилия. Отглеждали детето си в разбирателство, като
получавали помощ и от родителите от двете страни. Така до 18.10.2015г., без изобщо да бил имал някакво подозрение, негов
приятел му казал, че виждал съпругата му с друг мъж и че имали връзка, както и
че само той не знаел. Изразил съмнение в
думите му, но приятелят му бил много убедителен и категоричен, като направо
посочил името на мъжа, с когото съпругата му имала връзка, и който се оказал и
негов познат. Ищецът се притеснил и изненадал, не знаел какво да направи и
решил да сподели това с нейната майка и негова тъща, която като майка да
разговаря с дъщеря си по въпроса. Същата вечер съпругата му се прибрала в дома
им и той се опитал да проведе разговор с нея по този въпрос, но тя категорично
отрекла. Опитал да проведе разговор и с вероятния ѝ приятел, когото
познавал, но той не му отговорил категорично дали имат връзка или не.
Подозрението, което имал започнало да се задълбочава и той решил да направи
проверка за себе си, като поискал разпечатка от мобилния оператор, тъй като
договорът бил на негово име. След като получил разпечатката установил, че освен
разговори с неговия познат, съпругата му била изпращала и голям брой съобщения,
като била започнала това от есента на 2014г. Вечерта,
традиционно я прибирал от работа с колата, като ѝ заявил, че разполагал с
разпечатката и бил установил честите ѝ контакти с общия им познат, но тя
продължила да отрича. Твърди, че след като пристигнали пред дома им,
ответницата не се качила там, а тръгнала към дома на майка си. Той я последвал
и с влизането в дома на родителите ѝ, тя започнала да плаче и вместо да
признаела грешката си, им заявила, че я биел и тормозел. Останал озадачен, като
ѝ казал, че не трябвало да лъже за него, а да разкаже на родителите си
какво прави. По това време дошъл и неговия баща и ищецът решил, че било
по-добре да напусне дома на родителите на съпругата си, за да не станел скандал,
като я оставил там с детето. На следващият ден, независимо от случката, той
отново отишъл да я прибере от работа с колата, както обикновено правел и отново
отишли у нейните родители. След като по-късно тримата се прибрали в дома си –
ищецът, ответницата и детето, съпругата му се разплакала и казала, че ѝ
било писнало от тях двамата. Така продължили съвместното си съжителство няколко
дни, следвайки уж обичайния си ритъм на живот, но този период бил твърде
кратък. На 03.11.2015г. ищецът, изпълнявайки
задълженията си, отново отишъл на работното място на съпругата си, за да я
вземе след работа, като този път с него пътували тъща му и детето. Пристигнали
в близост до магазина, в който тя работела и ищецът излязъл от колата, както
обикновено и се запътил към сградата. Тогава видял, че съпругата му вървяла
пеша в противоположната на него посока, затичал се, но не я настигнал, като я
видял, че се качва в лек автомобил, който разпознал като собственост на
познатия му, за който вече нямал съмнение, че имал контакт с ответницата.
Върнал се в колата и казал на майка ѝ какво бил видял, като това било
чуто и от детето, което се разплакало. Ищецът решил да се свържа с тях, като
първо попитал съпругата си къде са. Тя отговорила, че нямало значение, но той я
помолил да разговаря поне с детето им, като от този разговор сина им още повече
се разстроил. Същата вечер тя не се прибрала в дома им, като оттогава –
03.11.2015 г., не се била прибирала. Твърди, че ответницата инсценирала пред
съда упражнено от него домашно насилие, за което пуснала молба, а впоследствие
я оттеглила и дело не се състояло. Оттогава до настоящия момент тя не
контактувала не само с него, но и с детето. Имало случай, при който детето
получило астматичен пристъп и било заведено в дома на родителите на
ответницата. Те организирали среща на И. с майка му, но ищецът не знаел дали тя
се видяла с детето. След случая детето пак се върнало при баща си. В самото
начало той ѝ предлагал по телефона, ако иска, да го види, да го заведе на
работното ѝ място, но тя не пожелала. Според ищеца тази начин на семеен
живот, който наложила съпругата му с оттеглянето си от дома им, не само не му
харесвал, но и не отговарял на представите му за семейство.
ИЩЕЦЪТ МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с ответницата като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на последната; да предостави на него
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им
малолетно дете – И.Т.Т.; да възложи на него
ползването на семейното им жилище, находящо се в с.
В., к-с „***“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**; да бъде
осъдена майката да плаща месечна издръжка на малолетния им син, чрез ищеца,
като негов баща и законен представител, в размер на 150 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба, до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от датата на падежа до пълното изплащане на сумата; да
постанови ответницата да носи след прекратяване на брака предбрачното
си фамилно име – И. Претендира за направените разноски по делото.
ОТВЕТНИЦАТА Ц.Й.Т. счита иска за допустим и
основателен, но описаните в исковата молба обстоятелства не отговаряли на
действителното положение между страните. Потвърждава, че бракът между тях бил
дълбоко и непоправимо разстроен, но вината за това била на ищеца. Действително
сключили граждански брак на ****г. и имали родено по време на брака дете – И.
роден на *** г. От началото на семейния им живот отношенията между тях, като
съпруг и съпруга, не вървели добре. Може би заради несходството в характерите
или поради хладното отношението на ищеца към нея. Надявала се, след като
заживели самостоятелно и след като се родило детето, да се подобрят отношенията
им, но поведението и отношението на ищеца към нея не се променило. Не било
нормално и отношението на ищеца и към детето, на което не обръщал достатъчно
внимание като баща. Месеци наред той не обръщал и на нея никакво внимание, като
жена, почти нямали интимен живот. Ежедневно, след като се приберял от работа,
вместо да им обърнел внимание с детето, той отивал пред телевизора и до полунощ
гледал мачове, тъй като бил пристрастен към „Еврофутбол“
и почти ежедневно ходел в пунктовете в гр. Б. или в гр. К..
Многократно я тормозел, като ѝ удрял плесници без повод, което било
причина да напуска за ден-два жилището им и да се прибира при родителите си. Но
всичко това от неудобство не го била споделяла с родителите си . На 18.10.2015
г. му заявила, че поради несходство в характерите и безразличното му отношение към
нея и детето иска да се разделят, след което последвал поредния скандал между
тях и удар с плесница по лицето. След няколко дни я изгонил от къщи и започнал
ежедневно да идва на работното ѝ място в гр. К. и да я заплашва с физическа саморазправа, поради
което от страх за живота и здравето си, подала молба до съда за налагане на
спешни мерки по ЗЗДН. Била издадена съответната
заповед, но по негово настояване оттеглила молбата си и делото било прекратено.
Тъй като от страх не се прибирала вкъщи, съпругът ѝ бил настроил брат
ѝ и баща ѝ против нея, които един ден дошли на работното ѝ
място със заплахи , че ще ѝ нанесат побой и принудително я качили в
колата и закарали в с. В.. У тях продължили да я заплашват, че ще я убият, като
за този случай подала жалба в РУ – МВР, гр. К.. Поради тези причини си намерила квартира и
понастоящем живеела в гр. К.. Не искала да
казва адреса си, за да не бъде търсена и тормозена от ищеца. Контакти с детето
си, което през деня било при родителите ѝ, осъществявала почти ежедневно
по телефона и чрез майка ѝ, по която му изпращала различни неща от
хранителен характер и пари. Ответницата счита, че била ограничена от родителите
си и съпруга си да контактува с детето си, тъй като се страхувала от тях.
Ответницата моли съда, да прекрати брака с развод по вина на ищеца; да
постанови упражняването на родителските права по отношение на детето И.Т.Т. да се осъществява от нея; да бъде осъден ищецът да плаща
месечна издръжка на малолетния им син, чрез нея, като негова майка и законен
представител, в размер на 150 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба, до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от датата на падежа до пълното изплащане на сумата. Моли след
прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно
име – И.. Няма претенции за семейното жилище. Претендира
направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1
всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод,
когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 съдът се произнася и относно вината за разстройството на
брака, ако някой от съпрузите е поискал това. От представеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак е видно, че страните са съпрузи,
сключили граждански брак на ****г. с Акт за граждански брак №** от
същата дата на Община К.
От представеното удостоверение за раждане № **** се установява, че от брака си съпрузите имат родено
едно дете, което понастоящем е малолетно – И.Т.Т.,
роден на *** г. в гр. К.
Представен е заверен препис от служебна бележка от ОУ „****“ – с. В.,
удостоверяваща, че И.Т.Т. е редовен ученик в ** клас през учебната 2015/20** г.
По делото е приложено като доказателство гр. д.
№1268/2015 г., образувано по молба на ответницата в настоящото производство. От
приложените материали се установява, че РС Карлово е издал Заповед за незабавна
защита от 06.11.2015 г., с която е задължил И.Т.Т.,
да се въздържа от домашно насилие спрямо нея, както и му е забранил да
приближава жилището, което тя обитава в гр. К., ул. „П“ № **, вх. *, ет. *, местоработата ѝ и местата за
социални контакти и отдих.
Впоследствие производството по ЗЗДН е било прекратено
след оттегляне на молбата от Ц.Т.. Според последната, съпругът ѝ я
помолил, а според ищеца – делото било инсценирано от нея, за да го злепостави.
По делото е приложена пр. пр. №1996/2015 г. по описа
на РП К., образувана по молба на Ц.Й.Т.. Същата се оплакала,
че на 19.11.2015 г. баща ѝ Й.Д. Т. и брат ѝ Д.Й.И. ѝ се
заканили с убийство и побой. С постановление от 23.12.2015 г. РП Карлово е
отказала да образува досъдебно производство.
За доказване твърденията на ищеца е изслушан свидетелят И.Т. – негов
баща. От показанията му се установява, че синът му и снаха му в началото на
семейния си живот се разбирали и нямали проблеми и сериозни конфликти. Ищецът
работел от сутрин и вечер и се грижел за прехраната на семейството, докато
ответницата в продължение на 13 години не работела. Въпреки това семейството
живеело нормално, до момента, в който не се разбрало, че ответницата има
извънбрачна връзка с мъж на име П. – приятел на ищеца. Те имали интимни
отношения в продължение на повече от една година, без ищецът да разбере. Когато
връзката им станала достояние на съпруга ѝ и на близките им, ответницата
напуснала семейното жилище, където останали ищецът и детето И.. За детето се грижел
бащата, като му помагал свидетеля и бабата на малолетния – майката на
ответницата. Майката на И. не осъществявала контакти със сина си, изобщо не се
интересувала от него. Казала, че не иска да гледа детето, нямала възможност.
Свидетелят ходил при нея в магазина, където работела, молил я да се върне,
детето също молело майка си: „майко, прибери се при татко и при мене”. Тя,
обаче отказвала и вече 5-6 месеца живеела на квартира. Не се интересувала от
сина си, който не искал повече да се чува и вижда с нея.
От показанията на свидетеля Х.М. се установява,
че познава само ответницата, а ищеца вижда за пръв път. С ответницата били
приятелки, поддържали връзка по телефон, по фейсбук,
ходели по кафета. Често пиели кафе в „Джим Бим” преди
да си отвори магазина, сега по-често поддържали връзка, откакто била на
квартира. Ц. ѝ споделяла, че от 3-4 години семейният ѝ живот не
върви. Казвала ѝ, че мъжът ѝ я ревнувал, понякога ѝ посягал.
В същото време не ѝ обръщал достатъчно внимание като жена. Сега били
разделени. Казвала ѝ, че близките ѝ ходели в магазина да я
притесняват и да я заплашват, за да се върне при съпруга си. В момента
ответницата не поддържала контакт с детето, защото не ѝ вдигало телефона.
Поддържала контакт чрез нейната майка. В началото И. вдигал телефона и се
чували, давала му пари. Свидетелката знаела, че в последния случай ответницата
дала 20 лева на майка си, които да даде на детето, плюс два сандвича, но нейният съпруг бил забранил на майка
ѝ да взима пари от нея, защото нямали нужда от нейните пари. Свидетелката
знаела, че детето получило лаптоп от майка си. Не ѝ било известно
ответницата да има интимна връзка с друг мъж.
Изслушан лично в съдебно заседание ищецът И.И.Т. потвърждава, заявеното в исковата
молба. Заявява, че желае бракът им с ответницата да бъде прекратен по нейна
вина, защото ги изоставила с детето заради друг мъж. Желае да упражнява
родителските права по отношение на детето, за което така или иначе той полагал
грижи от м. октомври 2015 г., а
ответницата да плаща издръжка в размер на 150.00 лева месечно.
Изслушана лично в съдебно заседание ответницата Ц.Й.Т. потвърждава
изложеното в отговора на исковата молба. Желае бракът да бъде прекратен по вина
на ответника, тъй като не се грижел достатъчно добре нито за нея, нито за
детето. Пренебрегвал я като жена, интересувал се само от „Еврофутбол“
и нямал време за семейството си. Това била причината да го изостави и да
заживее с друг мъж. В момента била с този мъж на квартира, а ищецът настройвал
детето против нея. Желае на нея да бъдат предоставени родителските права, а
ищецът да плаща месечна издръжка на детето в размер на 150.00 лева.
Във връзка с предявения иск, съдът е приел изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Карлово социален доклад. Докладът бил изготвен след
срещи и разговори с двамата родители и детето И.. От него е видно, че за детето
се полагат адекватни грижи от страна на неговия баща, който бил подпомаган от
своя баща, както и от бащата и майката на ответницата. На детето били
задоволявани основните му жизнени потребности, като битовите условия при бащата
били добри. Малолетният бил изключително обиден на майка си и не искал да се
чува и вижда с нея. Категоричен бил, че желае да остане при баща си, защото
майка му го изоставила. От раздялата на родителите му, бил виждал майка си два
пъти, единият път – случайно. Майка му се опитвала да го търси по телефона, но
той не желаел да разговаря с нея.
Изслушан лично в съдебно заседание, малолетният И., на 12 години
заявява, че живее при баща си в с. В.. Баща му скоро щял да го води на море. Не
искал да вземат майка му с тях, не се разбирал с нея. Не желаел да говори с
нея. Тя го изоставила. Баба му и дядо му помагали на баща му да се грижат за
него.Разбирал се много добре с тях. Искал да остане при баща си. През новата
учебна година щял да бъде ученик в 6-ти клас.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Относно разстройството на брака:
Установи се от обясненията на страните и показанията на свидетелите, че
съпрузите живеят във фактическа раздяла от близо десет месеца. Липсата на физическа и духовна взаимност
между страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и
тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е
изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от страните. Ето защо
съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин
и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито
за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се
допусне развод.
Относно вината за разстройството на брака:
С решението за допускане на развода, съдът се произнася и относно вината
за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това – чл. 49, ал.
3 СК. В конкретния случай такова искане е направено и
от двете страни. Съдът намира, че от приетите гласни доказателства безспорно е
установено, че между страните трайно не съществуват взаимоотношения. По делото
се събраха категорични доказателства относно причините, довели до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака – извънбрачната връзка на ответницата. След
като това е станало достояние на съпруга ѝ и на близките им, ответницата
предпочела да напусне семейното жилище, като изостави ищеца и детето си, за да
живее с друг мъж на квартира. Изключителните брачни провинения на ответницата
се доказват по несъмнен начин посредством свидетелските показания, обясненията
на ищеца, а и от собствените ѝ обяснения. Съдът отчита и факта, че ответницата
е с влошени отношения не само със съпруга си, но и със своите роднини, които
укоряват поведението ѝ и са се опитвали да я убедят да се върне при
семейството си. С оглед изложеното съдът приема, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответницата.
Относно родителските права:
От доказателствата по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се налага изводът, че детето трябва да живее при баща си,
съответно родителските права по отношение на И.Т.Т.,
ЕГН:********** следва да се предоставят за упражняване на него. За да достигне
до този извод съдът оценява фактическото положение до предявяване на иска,
факта, че детето трайно пребивава при ищеца, живеят с него от м. октомври 2015
г. и той трайно полага грижи за сина си. Установено е, че И.Т. може да разчита
на помощта на своя баща, както и на бащата и майката на ответницата. Съдът
съобрази при вземане на решението си и отразеното в социалния доклад, както и
желанието на детето, изразено искрено и непредубедено в съдебно заседание. По изложените мотиви съдът следва да
постанови детето да живее със своя баща, на адреса посочен в исковата молба и
да предостави упражняването на родителските права на него.
На ищцата следва да бъде дадена възможност да поддържа
режим на лични отношения с детето си, за да не се прекъсва биологичната връзка,
както и емоционалната и социалната такива между родител и дете. Контактите с
родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са
необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. С оглед
горното следва да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето
всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване, от 09.00 часа на
съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, един месец през лятото, несъвпадащ
в платения отпуск на майката, втората половина от коледната и първата половина
от пролетната ваканция, както и по време
на личните ѝ празници – рожден ден на 19.09.
Относно издръжката на детето. Безспорно е обстоятелството, че ответницата е длъжна
да дава издръжка за детето си. От събраните доказателства, съдът приема за
безспорно доказано по делото, че родителите не живеят заедно. Пред съда, не са
ангажирани доказателства, ищцата да е задължено лице по смисъла Семейния кодекс
и да осигурява издръжка на други лица. Ищецът реализира месечни доходи в размер
на 550.00 лева, а ответницата в размер на 500.00 лева – видно от посоченото в
социалния доклад. Безспорно, детето на страните се нуждае от средства за
издръжка, за храна, облекло, разходи във връзка с обучението му. По делото не
са ангажирани доказателства за нужди над обичайните такива за неговата възраст.
Не се събраха данни ответницата да е в обективна невъзможност да дава издръжка,
поради заболяване или други причини. Отчитайки присъщите нужди на детето и с
оглед възрастта му, съдът намира, че за
И. е необходимата сума за издръжка е в размер на 250.00 лева. От определената
издръжка съдът счита, че участието на ответницата следва да бъде в размер на
150.00 лева, а на ищеца – 100 лева. Съдът счита, че бащата следва да участва с
по-малък дял в определената издръжка, тъй като се отчита факта, че същият се
грижи непосредствено за възпитанието и отглеждането му, като осигуряването на
по-голяма издръжка, би му създало особено затруднение. Съдът приема, че майката
следва да участва в определената за детето издръжка с по-голям дял, отчитайки
факта, че същата не осъществява преките грижи по отглеждането му. Освен това
същата е декларирала в с. з., че живее на квартира, чийто месечен наем е 170.00
лева, което навежда на извода, че сумата от 150.00 лева за издръжка на детето
ѝ не би представлявала трудност за нея.
При тези обстоятелства съдът намира, че следва да осъди ответницата за
заплаща месечна издръжка в размер на 150.00 лева за детето И., считано от влизане
на решението в сила. Следва да се присъди и законната лихва при забава от
датата на падежа до окончателното плащане.
Относно издръжката между съпрузите:
Издръжката между съпрузите не се претендира и такава
не се присъжда.
Относно ползването на семейното жилище:
Семейното жилище – апартамент в с. В., к-с „***“,
бл.**, вх. *, ет. *, ап. ** е лична собственост на
ищеца, ответницата няма претенции за него, поради което съдът следва да го
предостави на съпруга, който ще упражнява и родителските права.
Относно фамилното име:
Съдът следва да постанови ищцата да носи предбрачната си фамилия И., предвид изразеното от нея желание.
Съдът аргументира този извод с разпоредбата на чл.53 от новия (ДВ, бр.47/2009 г.), която предвижда по-различна уредба
и в частта по фамилното име след развода спрямо отменения СК.
В случая съпругата е направила искане да възстанови фамилното си име преди
брака. При това положение, съпругата след прекратяване на брака следва да носи предбрачното си фамилно име.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 329 от , във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определя разноските да останат в тежест ищеца, а окончателният размер на
таксата по развода – в размер на 50.00 лева. Като взе предвид, че ищецът при
завеждане на исковата молба е внесъл 25.00 лева, следва да бъде осъдена
ответницата да довнесе в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по
сметка на КРС, още 25.00 лева, както и да заплати на ищеца сумата от 25.00
лева. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева. На основание член 78, ал. 6 от ГПК,
съдът следва да се осъди ответницата да заплати държавна такса по сметка на КРС
върху определената издръжка в размер общо на 108.00 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният на ****г. с Акт за граждански
брак №** на Община К. граждански брак между И.И.Т., ЕГН: ********** ***, к-с „***“, бл.**, вх.*, ет.*, ап. **
и Ц.Й.Т., ЕГН:
**********,***, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата
Ц.Й.Т..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете И. Т. Т., ЕГН:********** на бащата И.И.Т., ЕГН: **********, като детето ще живее при бащата по
постоянен адрес ***, к-с „***“, бл.**, вх.*, ет. *, ап. **.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения
между майката Ц.Й.Т.А, ЕГН: ********** и детето И.Т.Т.,
ЕГН:**********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
приспиване, от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, един
месец през лятото, несъвпадащ в платения отпуск на майката, втората половина от
коледната и първата половина от пролетната ваканция, както и по време на личните ѝ празници
– рожден ден на 19.09.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2 от , Ц.Й.Т., ЕГН: ********** да заплаща на малолетното си
дете И.Т.Т., чрез неговия баща и законен
представител И.И.Т., ЕГН:
**********, месечна издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, считано
от влизане на решението в законна сила и дължима до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
представляващо апартамент, находящ се в . В., област
П., к-с „***“, бл.**, вх.*, ет.*, ап. **
на съпруга И.И.Т., ЕГН: **********
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да
носи брачното си фамилно име И.
ОСЪЖДА Ц.Й. Т., ЕГН: ********** да заплати на И.И.Т., ЕГН: ********** направените по делото разноски в
размер на 625.00 (шестстотин двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Ц.Й. Т., ЕГН: ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС държавни такси общо в размер на
133.00 (сто тридесет и три) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен
срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.