Решение по дело №406/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 77, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ).

Образувано е по жалба от „В. – СЕРВИС – 2006” ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Ю. К., срещу Решение № РР-5872/24.09.2024г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – [област]. С цитираното решение е отказано продължаване срока на действие на разрешително № 31520243/28.03.2011 г., продължено с Решение № РР-4601/30.06.2022 г. за водовземане от подземни води, издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” - [област] (БД ИБР).

Сочи се в жалбата, че решението е постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Пояснява, че със заявление вх. № РР-07-34/10.06.2022 г. е отправил искане за издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, но вместо отговор и извън срока по чл. 61, ал. 2, вр. с ал. 3 от ЗВ с писмо изх. № РР-07-34(5)/14.10.2022 г. БД ИБР е поискала допълнителна информация. Жалбоподателят счита, че в случая административният орган не се е произнесъл в законоустановения срок по заявлението, което по същността си съставлява мълчалив отказ. Отговора на БДИБР от 14.10.2022 г. е извън законния срок и съставлява съществено нарушение, което влече порочност на административното производство по издаденото решение.

Сочи, че на 07.12.2022 г. дружеството е поискало удължаване на срока за предоставяне на исканата информация с още два месеца. В отговор с писмо с изх. № РР-07-34(7)/22.12.2022 г. Директора на БД ИБР уведомява дружеството, че преписката му с вх. № РР-07-34/10.06.2022 г. няма да бъде разгледана и няма да бъде открита процедура за издаване на разрешителното.

На следващо място, противно на приетото от ответника, жалбоподателят сочи, че неправилно и незаконосъобразно административният орган изисква издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води с аргументи, че процесният обект се захранва от изворна вода, която е възвратима вода и преминава през обекта на дружеството и след това се излива чрез тръби в реката. Счита, че в случая водата попада в изключенията на чл. 3, ал. 1 от Наредба №2/08.06.2011 г. и не се счита за заустване на отпадъчни води изпускането на възвратими води, чийто състав и свойства не са влошени спрямо водите на водното тяло от което са отнети. Съображенията си позовава на резултатите от Протокол от изпитване № 993-ФХ/10.11.2023 г. от Лаборатория към РЗИ – [област] за липса на превишения по стандарта на изследваните физикохимични показатели и липса на опасни вещества по смисъла на ЗВ. Сочи, че погрешно и неправилно административния орган е формирал извод за неспазени нормативни изисквания на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗВ от страна на дружеството. По изложените съображения моли да се отмени оспореното решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно издадено в противоречие с материалния и процесуален закон и в противоречие с целта на закона. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуален представител адв. М.. Развива допълнителни съображения за ясно разделение по смисъла на ЗВ и Наредба№ 2/2011 г. на животновъдни и промишлени сектори, дейностите от които са с различно равнище на промишлени замърсители. Поддържа становището си, че попадат в изключенията на чл. 3 от Наредба № 2/2011 г., в който смисъл било заключението на съдебно-химическата експертиза по делото, което недвусмислено установило, че преминаващата през рибовъдното стопанство вода не се променя. Претендира разноски по представения списък.

Ответникът - Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - [област], представляван от юрисконсулт Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи за бездействие от страна на дружеството, като в дадения от органа срок не е платена държавна такса, не са представени изисканите документи, за да бъде открита процедура по издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води. Счита, че не е налице мълчалив отказ, тъй като дружеството е поискало удължаване на срока за представяне на информация. Сочи, че по силата на решение № РР-4601/30.06.2022 г. на Директора на БДИБР, влязло в сила, за дружеството-титуляр са задължителни условията за заустване и задълженията за дружеството-титуляр. Сочи, че е недопустимо едва сега с процесното решение от 2024 г. да се оспорва съдържанието на предходното решение от 2022 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С допълнително становище изх. № РР-02-28(7)/2024 г. от 11.03.2025 г. (л.176 и следв.) изложено от ст. юрисконсулт в БДИБР, се сочи, че дружеството не е спазило изискванията на закона за продължение на вече издаденото Разрешително. Приема се, че от 06.08.2022 г. до 28.03.2024 г. дружеството е бездействало по отношение на изискването за снабдяване с разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, и в резултат от неизпълнението е постановения отказ.

Настоящия състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, установи следното:

Дружеството-жалбоподател „В. – СЕРВИС – 2006“ ООД, притежава Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 31520243/28.03.2011 г., каптиран извор КЕИ „К.“, отдел 99, „4“ – в ДГФ, в землището на [населено място], общ. Д. Ц. на водовземането е „Аквакултури и свързаните с тях дейности“ в обект „Р. с.-1“ в същото землище и с краен срок 28.03.2021 г. (л.71-77).

Със заявление от 22.01.2021 г. дружеството е поискало продължаване срока на действие на разрешителното с № 31520243/28.03.2011 г..

С писмо изх. № РР-02-26(1) 04.01.2022 г. е изискано представяне на коректно попълнено Заявление (образец 32), подписано от законен представител на дружеството, или упълномощено от него лице, ведно с нотариално завереното пълномощно; обосновка на минималното водно количество, при което е възможно изпълнение на дейностите в обекта, който ще се водоснабдява, съгласно разпоредбата на чл. 156. ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/10.10.2007 г., съобразена с реално ползваните количества и информация и документи относно осигуряване на отвеждането, пречистването и заустването на отпадъчните води от дейността на обекта, съгласно разпоредбите на чл. 163, ал. 1, т. 3б от Наредба № 1/10.10.2007 г.

С писмо вх. РР-02-26(2)/04.03.2022 г. са представени само коректно попълнено Заявление (образец 32) и обосновка на минималното водно количество, при което е възможно изпълнение на дейностите в обекта, като не е представена информация и документи относно осигуряване на отвеждането, пречистването и заустването на отпадъчните води от дейността на обекта.

В тази връзка с писмо № РР-02-26/3/ от 16.06.2022 г. е изискано инвеститора да представи заявление за издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, ведно с всички изискуеми данни и документи по Закона за водите и подзаконовите нормативни уредби към него, предвид това, че преработените в рибовъдните басейни води подлежат на разрешителен режим по чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗВ, тъй като водовземането за тази цел се извършва от подземни води - КЕИ „К.“, и формиращите се отпадъчни води не попадат в хипотезата па чл. 3, т. 1 от Наредба №2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти.

Видно от доказателствата „В. – СЕРВИС - 2006“ ООД, [населено място] подава заявление вх. № РР-07-34 от 10.06.2022г. до Директора на БДИБР за издаване разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти. С отговор изх. № РР-07-34(5)/2022 г. от 14.10.2022 г. по входираното заявление дружеството е уведомено за необходимостта от представяне в двумесечен срок на допълнителна информация /копия на документи, описани подробно в т.2 – т.20 от писмото на л.48-52/ и за внасяне на дължима ДТ от 250 лв. за издаване на разрешително за заустване. Дружеството е уведомено /на основанията на чл. 61, ал. 3 и ал. 4 от ЗВ/ за последиците от неизпълнение в срок, а именно – заявлението не се разглежда и не се открива процедура по издаване на разрешително. Писмото е получено от Н. В. - деловодител на „В. – СЕРВИС – 2006“ ООД на 17.10.2022 г. /виж известие за доставяне на л.53 от делото/.

На 07.12.2022 г. дружеството е поискано удължаване на срока за предоставяне на исканата информация с още два месеца. Молбата е приета от административния орган като неоснователна и с писмо изх. № РР-07-34(7)/2022 от 22.12.2022 г. (л.25-26) дружеството се уведомява, че преписката за издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води няма да бъде разгледана. Преценката на органа да не открие процедура за издаване на разрешително е позована на липсата на изисканите от органа документи и невнесена държавна такса.

По делото няма данни писмо с изх. № РР-07-34(5)/2022г. от 14.10.2022 г. и писмо изх. № РР-07-34(7)/2022 от 22.12.2022 г. да са оспорени.

Междувременно срокът на действие на разрешителното е продължен с решение № РР-4601/30.06.2022 г. на Директора на Басейнова дирекция (л.61-65) за три години – до 28.03.2024 г. с 3 (три) ГОДИНИ, като е определен за краен срок на действие на разрешителното 28.03.2024 г.

Със същото решение в т.2 се изменя разрешително № 31520243/28.03.2011 г., за водовземане от подземни води, издадено от Директора на БД ИБР, както следва:

2.1. Частта „Код и наименование на подлото тяло:”, придобива следното съдържание; „[Наименование] „К. в. - Н. - Т. б.”;

2.2. Частта „Цел (цели) на водовземането”, придобива следното съдържание: „Водоснабдяване за аквакултури“;

23. Частта „Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на подземните води”, придобива следното съдържание:

„ За водоснабдяване за аквакултури“ - до 126144,0 м³/год.

Ползването на вода от водовземното съоръжение за противопожарни нужди в случай на пожар е без ограничение“

2.4. Добавя се част „Минимално водно количество, при което е възможно изпълнение на дейностите във водоснабдявания обект”, със следното съдържание:

2.5. Частта „Задължение за заплащане па Такса за водовземане”, придобива следното съдържание:

„Титулярът на разрешителното:

1. Заплаща такса за правото на водовземане, определена на база ползвания обем вода и целите на водовземане, съгласно настоящето разрешително и определена в тарифата на Министерския съвет по чл. 194 от Закона за водите, в сила към момента на заплащане на таксата.

2. Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярът на разрешителното, определя и декларира в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” дължимата такса по образеца, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” и на Министерството на околната среда и водите.

3. Ежегодно към 15 февруари на следващата година, внася задължението по декларацията в бюджетната сметка на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, посочела на интернет страницата на дирекцията, като в платежния документ посочва титуляр на разрешителното, номера на разрешителното, периода, за който се внася таксата и че същата е по Закона за водите (в случаите когато се дължи такса по Закопа за водите).

4. В случаите на повреда или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане се вземат разрешените в разрешителното количества.

5. В случай, че не са монтирани водомерни устройства за разделно измерване на използваните водни количества за цели, за които се дължат такси с различен размер, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане.

6. Не се заплащат ползваните водни количества за пожарогасене. Използваната вода за пожарогасене се доказва с документ, издаден от органите на ПБЗМ на МВР.“

2.6. Частта „Изисквания към програмата за мониторинг” придобива следното съдържание:

„Титулярът на разрешителното:

1. Ежемесечно в последния ден на месеца да отчита показанията на водомерите за ползваните водни обеми за разрешените цели на водовземане от водовземното съоръжение;

2. Измерва нивото на подземните води в тръбния кладенец:

а) ежемесечно по време на работа на помпеното оборудване и

б) в началото на всеки сезон преди включване на помпеното оборудване;

3. Ежегодно да изследва химичния състав на черпените подземни води по:

а) показателите: показателите pH, електропроводимост, концентрация на разтворен кислород, твърдост (обща), амониеви йони, нитрати, нитрити, фосфати, хлориди и сулфати.

б) изследването на химичния състав на черпените подземни води, да се извършва според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от Наредба № 1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите - пробовземането, консервирането, транспортирането и изпитването на пробите да се извършва от акредитирана лаборатория.

в) на протокола от изпитването да се отбележи име на съоръжението, точното местоположение и собственик.

4. Да изследва химичния състав на добиваната подземна вода (преди третирането й) през 2023 г. и на всеки шест години след това (чл. 67, ал. 1 от Наредба 1/10.10.2007) по показатели: арсен, кадмий, олово, живак, тетрахлоретилен, трихлоретилен и други йони, осигуряващи йонен баланс на анализа,

5. Да осигури вземане на водните проби за изследване по т. 3 и по т.4 в периода 1 август - 30 [община].”

Отбелязано е в диспозитива, че това решение е неразделна част от разрешително № 31520243/28.03.2011 г., за водовземане от подземни води, издадено от Директора на БДИБР.

В мотивите на същото решение /стр.2 – л.62 от делото/ е прието в периода на удължения срок да се завърши производството по издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващия обект. Цитирани са по този повод разпоредбата на чл. 2, ал. 1. вр. чл. 2а, т. 8 от ЗВ и чл. 46, ал. 1, т. 3. При тези констатации в мотивите си административния орган стига до заключение, че следва да се определи продължаване на срока на действие на индивидуалния акт, съответно с три години, в който период да се завърши производството по издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти. Уточнено е в същите, че не са констатирани нарушения на условията по извършване на водовземане и вменените задължения по издаденото разрешително от страна на „В. – СВРВИС - 2006" ООД, ЕИК *, за които към настоящия момент да има дължими и неплатени имуществени санкции по чл. 200 ЗВ. Заплатени са дължимите такси за водовземане от подземни води, съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 3, буква „б” ЗВ.

По делото няма данни това решение да е оспорено.

В настоящото производството се оспорва Решение № РР-5872/ 24.09.2024 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БД ИБР). Със същото е постановен отказ по заявление с вх. №РР-02-28/30.01.2024 г. на П. В. М., упълномощен представител на Ю. К., в качеството му на управител на „В.-СЕРВИС-2006“ ООД да бъде продължен срока на действие на разрешително № 31520243/28.03.2011 г., продължено с решение № РР-4601/30.06.2022 г. за водовземане от подземни води от подземно водно тяло с код [Наименование] - „К. в. - Н. - Т. б.”, чрез един каптиран извор - КЕИ „К.“, разположен в отдел 99, „4“ - в ДГФ в землището на [населено място], [община], [област], с цел на водовземането - „водоснабдяване за аквакултури“ за водоснабдяване на обект „Р. с. - 1“, разположено в землището на [населено място], [община], [област], издадено от директора на БД ИБР.

За да постанови, отказ Директорът на БД ИБР е приел, че в хода на административната процедура по заявление с вх. №РР-02-26/22.01.2021 г. за продължаване срока на действието на разрешително № 31520243/28.03.2011 г. за водовземане от подземни води е установено, че преработените през рибовъдните басейни води не попадат в хипотезата на чл. 3, т. 1 от Наредба №2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, тъй като водовземането за тази цел се извършва от подземни води - КЕИ „К.“, и за същите е необходимо издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води съгласно разпоредбите чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Именно по този повод административният орган в решение № РР-4601/30.06.2022 г., е бил продължен срока на действие на разрешително № 31520243/28.03.2011 г. но с поставено условие в мотивите на същото, че следва да се определи продължаване срока на действие на индивидуалния административен акт, съответно с три години, в който период да се завърши производството по издаване на разрешително за ползване воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води.

Констатирано е, че дружеството е обективирало искане за издаване на разрешително за ползване воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, за обект „Р. с. - 1“ в землището на [населено място], [община], [област], но с писмо с вх. № РР-07-34(7)/22.12.2022 г. преписката е прекратена, поради не внасяне на изисканите данни и документи с оглед законосъобразното и процедиране. Като краен извод е установил, че изискването за наличие на издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води съгласно изискванията на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗВ не е изпълнено от дружеството към датата на подаване на заявлението. Като основание е посочил, че дружеството не е спазило изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, а именно - да изпълнява условията в издаденото му разрешително по реда на този закон и на осонвание чл. 78, ал. 2, т. 2, във вр.чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите. Отказът на административния орган е фактически обоснован с изложеното в решение № РР-4601/30.06.2022 г., с което е продължен срока на действие на процесното разрешително.Мотивите на решението сочат приетото от органа, че разрешителното за водовземане от подземни води, като индивидуален административен акт, съдържа определени условия за осъществяване на разрешеното ползване, които условия е следвало да се изпълняват от титуляря в посочените от органа срокове.

По делото е прието заверено копие от въпросното Разрешително за водовземане от подземни води № 31520243/28.03.2011 г., с приложенията към него. Приети са и решението за продължаване срока на действие № РР-4601/30.06.2022 г. вкл. заявление с вх. № РР-02-28/30.01.2024 г. БД ИБР за продължаване действието на Разрешително № 31520243/28.03.2011 г., по което заявление е постановен отказ. С административната преписка се представят още вн.б. за внесена ДТ за продължаване срока на действие на разрешително № 31520243/ 28.03.2011 г. и заявление за продължаване срока на разрешителното от 29.01.2024 г. Доказателства са събрани в хода на административната процедура за задължения на „В. – СЕРВИС – 2006“ ООД към НАП и липса на такива от Агенция “Митници“ и МДТ при [община] (л.151-153).

По искане на жалбоподателя по делото са допуснати и изслушани две експертизи, съдебно-химическата експертиза и съдебно-техническата експертиза на В и К инженер.

Заключението на съдебно-химическата експертиза установява, че в първата проба вода, взета от КЕИ „К.“ няма отклонения в получените стойности на измерените показатели и отговоря на нормите на Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, представени в протокол № 006-ПВ-А/10.01.2025 г.

На следващо място експертизата сочи, че водата взета от изхода на „Р. с. №1“ в точката на заустване в р. Т. е изпитана по същите показатели като пробата от КЕИ „К.“, и при съпоставяне с резултатите от протокол № 008-ПВ-А/10.01.2025 г. /изготвен от ръководител Централна лаборатория за изпитване на води, ВиК-[област], приложен към заключението/ няма съществена разлика в получените стойности между двете води.

Становището на експерта е, че резултатите от направените лабораторните анализи на взетите проби води нямат съществени разлики в стойностите на изследваните показатели на трите различни проби. Водата черпена от КЕИ „К.“ се смесва с поток вода от р. Т. и така захранва разположените съоръжения в „Р. с. №1“. Пояснява, че общият поток от тези две води след преминаване през съоръженията се излива в р. Т. без да влошава състава и свойствата на черпената подземна вода. Получените резултати представени в протоколите от изпитване, предполагат, че водата на изхода на „Р. с. №1“ е възвратима и по никакъв начин не нанася щети на околната среда, в частност на р. Т.. В обясненията си пред съда вещото лице е категорично, че показателите от лабораторното изпитване на водата на вход и изход на рибното стопанство нямат разлики в стойностите и може да се счита, че водата е възвратима.

Заключението на съдебно-техническата експертиза сочи, че „Р. с. №1“ има функциониращо разпределение на ползваната повърхностна вода от КЕИ „К.“ и от река Т.. Пътят на водата използвана за целите на рибното стопанство най-общо започва от водовземането от КЕИ „К.“ и от река Т. /преминаваща в горната част на имота, в който е се намира стопанството/, след което постъпва в стоманобетонова разпределителна шахта, от която водата в зависимост от технологичното експлоатация се разпределя по коридорите на рибовъден басейн 1. С. Р. басейн 1, водата се насочва гравитачно към Рибовъден басейн 2, където посредством втора разпределителна савачна шахта, водата пълни коридорите на басейна с необходимото технологично количество вода, след което се насочва към преливната стоманена тръба с диаметър 400 мм. От края на Рибовъден басейн 2 водата се зауства в река Т. със стоманена тръба с диаметър  400 мм.

Вещото лице заключава, че качеството на водата, преминаваща през рибното стопанство не се променя. Между отделните сектори на рибовъдните басейни има добре изградена тръбна и канална система за разпределение на водните потоци, невъзпрепятствани за свободно движение на водата в тях. При това движение, вливане, преливане и крайно заустване, водата се аерира допълнително и нейните качества по-никакъв начин не се влошават.

При така установеното, съдът направи следните изводи:

Решението е изпратено на жалбоподателя по пощата и видно от известие за доставяне на л.34 то е получено на 15.10.2024 г. Жалбата е подписана на 28.10.2024 г., входирана е в БДИБР с дата 30.10.2024 г. при което съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок при наличието на правен интерес от жалбоподателя – адресат на оспореното решение, поради което се явява допустима.

По съществото на същата, съдът намира оспорването за осонвателно. В случая отказът е постановен от компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, директора на БД "ИБР", по подадено в законоустановения срок заявление от притежателя му. Съгласно чл. 152, ал. 1 от Закона за водите и в съответствие с чл. 3 от Директива 2000/60/ЕК (РДВ), територията на [държава] е разделена на четири района за басейново управление на водите. Конкретно според т. 3 на цитираната разпоредба от ЗВ Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/ с център [област] е за водосборните области на реките [община], [община], А. и [населено място], в рамките на който попада естественото разположение на вододелите между водосборите на тези основни реки. Същия отговаря на изискванията за писмена форма и реквизити на акта, но при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон.

Разрешителните за водовземане се изменят и продължават по реда и при условията на чл. 72 - 78а от Закона за водите и при предоставяне на анализирана документация от проведения собствен мониторинг на подземните води Продължаване срока на действие на разрешително се извършва от органа по чл. 52, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) тогава, когато са налице условията на чл. 78, ал. 2 от същия закон. В случая административният орган е приел, че заявлението за продължаване на издадено разрешително не може да бъде удовлетворено, тъй като в тригодишния срок от влизане в сила на Решение № РР-4601/30.06.2022 г. няма издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни и повърхностни води съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗВ, а като правно основание се сочат чл. 78, ал. 2, т. 2 и чл. 48, ал. 1, т.11 от ЗВ .

Видно от законоустановените изисквания на чл. 78, ал. 2 ЗВ за продължаване срока на действие на разрешително, издадено по реда на този закон, следва по т.1 заявлението да е подадено в законоустановения срок; в т.2, да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и в т.3 -да са изпълнени условията на разрешителното. Налице е кумулация на предпоставки. При липсата на една от тези предпоставки, органът е длъжен да откаже удължаване на срока на действие на издаденото разрешително. Видно от разпорадбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ, на която се е позовал Дриктора на БДИБР, водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон, но отказът в случая е правно обоснован на разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ, според която срока на действие на разрешителното се продължава, когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси.Предвид съдржаниетоо на соченат аразопредба, същата няма самостоятелно съществуване и се прилага само при констатирано нарушение на други разпоредби като сочената за нарушена разпоредба в случая цитирана от ответника е чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, която касае условията издадените разрешителни.

Според същата водоползвателите - титуляри на разрешителни, каквото е “В.-СЕРВИС-2006’ ООД, че имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон, при което не може да бъде споделен извода, че е налице соченото от ответника правно основание на чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ, а т. 3 на чл. 78, ал. 2, според която е необходимо да са изпълнени условията на издаденото разрешително и която разпоредба не са сочи от Директора на БДИБР, но за бъде нарушена същата следва да се конкретизира условието, което е нарушено. В случая, влезналото в сила решение № РР-4601/30.06.2022 г. на Директора на БДИБР с което срокът на действие реално е удължен до 28.03.2024 г. с три години в диспозитива си не съдържа указания в т. 2 от диспозитива за изменение на разрешителното с такова условие, а именно в рамките на този срок да завърши производството по издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващия обект, като същото се сочи само в мотивите на решението. Независимо от отбелязването, че решението е неразделна част разрешително № 31520243/28.03.2011 г. след като в т. 2 от диспозитива на решението се изменя разрешително № 31520243/28.03.2011 г., за водовземане от подземни води, издадено от Директора на БД ИБР, /сочи такива в т: 2.1.Частта „Код и наименование на водното тяло:”, придобива следното съдържание; „[Наименование] „К. в. - Н. - Т. б.”; 2.2. Частта „Цел (цели) на водовземането”, придобива следното съдържание: „Водоснабдяване за аквакултури“; 2.3. Частта „Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на подземните води”, придобива следното съдържание: „За водоснабдяване за аквакултури“ - до 126144,0 м³/год. Ползването на вода от водовземното съоръжение за противопожарни нужди в случай на пожар е без ограничение“.В т.2.4. се добавя се част „Минимално водно количество, при което е възможно изпълнение на дейностите във водоснабдявания обект”, със следното съдържание, в т.2.5 се урежда частта „Задължение за заплащане па Такса за водовземане“./ не може да се приеме че отбелязването че решението е част от разрешителнотои при неспзавнето на изложените доводи при обсъждане на продлъжаване на сорка на действие на разрешителното са станали часкт от условията на ъсщото ,за да се кщонстатира нарушение на чл.48,ал.1 т.11 от ЗВ.

Т. изменение не се сочи и в т. 2.6. Частта „Изисквания към програмата за мониторинг”.

По своята същност решението № РР-4601/30.06.2022 г. на Директора на БДИБР за удължаване срока на разрешителното за водовземане от подземни води № 31520243/28.03.2011 г. е индивидуален административен акт и не е спорно, че е влязъл в законна сила, от което следва, че поставените в него изисквания към притежателя на разрешителното са задължителни за изпълнение, но в случая тези изисквания са изложени и обсъдени само в мотивите на решението, без да са дадени конкретни указания, които са станали част от разрешителното, с неизпълнението на които не би могъл да бъде продължен срока на действие, същите и не са станали част от реквизитите на издаденото разрешително, чийто срок е отказано да бъде продължен. Безспорно, Разрешителното представлява влязъл в сила административен акт и разпоредените с него задължения следва да бъдат изпълнявани от ползващото го юридическо лице, респ. едноличен търговец, но в случая само изложените в мотивната част на решението констатации не могат да послужат като основание за изменение на издаденото разрешително, след като не са посочени изрично като такива в т. 2 от диспозитива на решението, с която именно се изменя това разрешително. Предвид изложеното, оспореното решение не съдържа относимото правно основание и е издадено при неясни и противоречиви обстоятелства, които опорочават акта и на самостоятелно основание водят до неговата незаконосъобразност съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като настоящия състав не споделя извода, че са нарушени условията предвидени в чл. 78, ал. 2 ЗВ, при неизпълнението на които административният орган е ограничен в произнасянето си, а именно дължи постановяване на отрицателен отговор за титуляря на разрешителното, чието продължаване се иска.

Освен това в чл.3, т.1 на Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване са посочени изключенията като според цитираната разпоредба: Не се счита за заустване на отпадъчни води: изпускането на възвратими води, чиито състав и свойства не са влошени спрямо водите на водното тяло, от което са отнети. В случая тези обстоятелства, че изпусканата вода е възвратима и състава и свойствата не са влошени спрямо водите на водното тяло, от което са отнети са установени от приетите по делото заключения на вещите лица по допуснатите две експертизи, при което и оспреното решение е издадено в портиворечие с материалните разпоредби. По този повод ответника не положил необходимите усилия за да проведе задълбочено изследване на направените възражения по този повод, при което и осопрения акте издаден и при допуснати нарушения на чл.35 от АПК.

При тези изводи, оспорения акт като неазконосъобразен следва да бъде отменен с последиците по чл.143 от АПК.

С оглед изхода на делото основателна е претенцията на жалбоподателят за присъждане на разноски които са представени в нарочен списък, при което БДИБР следва да бъде осъдена да заплати на „В. – СЕРВИС – 2006” ООД, сумата в размер на 2378.56 /две хиляди триста седемдесет и осем 0.56 лева.

Мотивиран от горното, настоящия състав на съда

 

Р Е Ш И:

 

Отменя по жалба на „В. – СЕРВИС – 2006” ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Ю. К., Решение № РР-5872/24.09.2024 г. на Директора на БД „Източнобеломорски район” - [област], с което е отказано продължаване срока на действие на разрешително № 31520243/28.03.2011 г., продължено с решение № РР-4601/30.06.2022 г. за водовземане от подземни води, с титуляр „В. – СЕРВИС – 2006” ООД [населено място].

ОСЪЖДА БД „Източнобеломорски район” - [област] да заплати на „В. – СЕРВИС – 2006” ООД, [населено място], [улица] ЕИК * разноски в размер на 2378.56/две хиляди триста седемдесет и осем , 56 лева лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на [държава] в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.