МОТИВИ по НОХ дело № 350/2011год. по описа на
ВОС
Подсъдимият Е.П.П. ***
е предаден на съд въз основа на обвинителен акт, внесен от Врачанска окръжна
прокуратура за извършено престъпление по чл. 301, ал.2, вр. с ал.1 от НК затова,
че на 18.05.2011год. в Затвора гр. Враца, в качеството си на длъжностно лице -
надзирател на пост в Затвора-Враца е приел дар -сумата 200лв. от лишения от
свобода К.В.Б., с ЕГН **********, която
не му се следва, за да наруши службата си - да внесе в Затвора гр. Враца
мобилни телефони -забранени за притежание от лишените от свобода предмети съгл.
чл. 97, ал.3 от ЗИНЗС, като това нарушение не съставлява престъпление.
Участващият в
съдебното производство прокурор поддържа обвинението така, както е внесено.
Подсъдимият Е.П. не
се признава за виновен и дава подробни обяснения в съдебното производство, с
които навежда доводи, че намерените в него белязани пари - 200лв. е иззел при
обиск на лишения от свобода В., но поради наличие на други ангажименти, не е
могъл своевременно да докладва за това и да ги предаде на главния надзирател.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства, като съдебното производство протече по
реда на глава ХХVІІ - Съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.1 от НПК - без
разпит на свидетелите и вещото лице. Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал.1 от НПК, протоколите от разпитите на свидетелите и заключението на вещото лице са
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК - чрез
прочитане.
Анализирайки така
събрания доказателствен материал, пооделно и в неговата съвкупност, решаващият
състав приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е.П.П.
е роден на ***г***, същият е семеен и живее в гр. Враца. Със заповед №
Л-4969-2/4.10.2002год. на Главния директор на ГД "Изпълнения на
наказанията" гр. София П. е назначен на длъжност "надзирател" в
Затвора гр. Враца, на която длъжност е встъпил на 14.10.2002год., видно от
приложения на л. 72 от д.п. Акт за встъпване в длъжност. Тази длъжност
подсъдимият изпълнявал и на инкриминираната дата - 18.05.2011год.
Двамата свидетели С.М.
и К.Б. изтърпявали наказания лишаване от свобода в Затвора гр. Враца. В тази
връзка осъденият св. К.Б. познавал подсъдимия, тъй като последният отговарял за
етажа, на който се намирала килията на Б.. В края 2010год. подсъдимият започнал
да внася телефони на св. Б., които последният продавал в затвора и получавал
пари. За тази услуга, подсъдимият също получавал пари, като лицето, което
предавало телефоните и парите на подсъдимия бил св. М.А.М. - брат на другия
лишен от свобода св. С.М., чрез който се осъществила връзката. Така съгласно предварителна уговорка, в края
на 2010год. подсъдимият получил от брата на св. С.М. - св.М.М. 3 броя мобилни
апарата, както и съответно възнаграждение /300лв./ за тази услуга, като
предаването на телефоните и парите станало на бензиностанцията на изхода на гр.
Враца, в близост до разклона за Затвора. Получените телефони подсъдимият внесъл
в Затвора Враца и предал на двамата свидетели С.М. и К.Б.. Получените мобилни апарати Б. продал в
Затвора- на други лишени от свобода. В началото на 2011год. св. С.М. отново се
обадил на брат си - св. М.М., като му
казал, че трябва да предаде на същия полицай 4 телефона и сумата от 200лв. Свидетелят
М. М. се съгласил и след като подсъдимият му се обадил по телефона, двамата се уговорили
и се срещнали отново на бензиностанцията край гр. Враца, където подсъдимият
получил 4 броя мобилни телефони- два от които марки Нокия и Алкател и
определената сума от 200лв. Подсъдимият обаче отказал да внесе телефоните и да
ги предаде на свидетеля Б., като му казал, че получените пари за тези телефони
са малко и иска още.
Свидетелят М.М.,
който разбрал от брат си, че надзирателят, на който е предал телефоните и
съответна сума иска още пари, за да внесе и предаде същите на св. Б. и на св. С.
М. подал молба до Окръжна прокуратура гр. Враца на 03.05.2011год., въз основа
на която било възложено извършване на проверка до ГД"Криминална
полиция" сектор "ООМЛС" гр. София.
Свидетелят К.Б.,
който разполагал с пари /спечелени от хазартни игри в Затвора Враца/ също уведомил
ръководството на Затвора за действията на подсъдимия и предоставил сумата от
250лв. - 5 банкноти по 50лв., които след белязването им били върнати на св. Б..
На 18.05.2011год. св. К.Б. отишъл при подсъдимият и му казал, че има пари и ще
му даде, но иска да получи най-хубавия от четирите телефона. Подсъдимият Е.П.
се съгласил. Първоначално св. Б. предал на подсъдимия 100лв.- 2 банкноти по
50лв., а след това се върнал до работилницата и донесъл и останалите 150лв. - 3
банкноти по 50лв. Двамата с подсъдимия влезли в една празна стаичка и Б. му
предал трите банкноти по 50лв. при което подсъдимият му върнал една от
банкнотите, като му казал да си купи с тях цигари. Останалите банкноти общо 4 по 50лв. на стойност 200лв.
прибрал в джоба на униформения си панталон, след което свидетелят К.Б. си
тръгнал.
Известно време след
получаване на парите от подс. П., през което същият си изпълнявал служебните
задължения, при него влязъл зам. началника на Затвора гр. Враца – Н., който
разпоредил на подсъдимия да предаде ключовете, като ги издърпал от ръцете му и
му наредил да слезе в столовата. Там започнал да му задава въпроси, свързани
със задълженията му, след което го попитал има ли нещо нередно в него. Тогава
подсъдимият, който вече бил усетил, че спрямо него се извършват някакви
действия, опитал да излезе от ситуацията и да докладва за извършен от него
обиск на лишен от свобода, при който е иззел пари. Малко след това, около
11часа на 18.05.2011год. полицейски служители от ГД"Криминална
полиция" гр. София и разследващ полицай И. С. от ОД на МВР гр. Враца извършили обиск на
подсъдимия в присъствието на поемни лица - св. Н.Н. и П.Н.. При започване на
ПСД обиск и изземване, разследващия полицай попитал П. има ли в него нещо,
което не трябва да притежава, на който въпрос подсъдимият отговорил, че има в
себе си 200лв. - 4 банкноти по 50лв., които е иззел при обиск от лишения от свобода
К.В.Б., като извадил парите от десния джоб на унифрмения си панталон и ги
предал на разследващия. В този смисъл подсъдимият П. е написал и своето
обяснение в протокола за обиск и изземване, приложен на л. 19 от д.п. /л.5 от
ЧНД 253/11год. на ВОС/ одобрен по реда на чл. 164 от НПК с определение на ВрОС
по същото ЧНД. Иззетите банкноти били запечатани в плик, подписан от
разследващия полицай и поемните лица. След изземване на парите, подсъдимият заедно с поемните лица били вкарани в тъмно
помещение, където при осветяване с ултравиолетова светлина, ръцете на подсъдимия
П. и десния джоб на панталона му се осветили в жълт цвят. В присъствието на
поемните лица от ръцете на подсъдимия били иззети обтривки, както и униформения
му панталон, като му бил предоставен друг за обличане.
След приключване на
горните ПСД, подсъдимият бил освободен от работа, като му било наредено да се
яви в РУП Враца, където същият доброволно предал четири броя мобилни апарата с
марки "Моторола", "Водафон", "Нокия" и
"Алкател", подробно описани в
протокол за доброволно предаване на л.29 от д.п. За тези телефони, подсъдимият
собственоръчно написал, че са му предадени от две непознати лица, за да ги
предаде на лишеният от свобода Е. Ц. Е., работещ на външна лавка в Затвора
Враца.
Същия ден, св. К.Б.
предал и останалите в него 50лв. - една банкнота, която също била белязана и
която подсъдимият П. му върнал, за да си купи с тях цигари. За предадените пари
е изготвен протокол за доброволно предаване, приложен на л. 36 от д.п., в който
св. Б. е записал като пояснение, че тези пари са от 250-те лв., които е
следвало да предаде на надзирателя П., но той му ги е оставил да си купи
цигари.
Описаната по-горе
фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност:
На първо място това
са приложените на досъдебното производство писмени доказателства: Протокол за
обиск и изземване от 18.05.2011год., одобрен с определение на ВрОС №
131/19.05.2011год. по ЧНД № 253/2011год.,
с който са иззети от подсъдимия четирите броя банкноти по 50лв. със
серийни номера: БЗ 9122066, БЗ 9122063, БЗ 9122061, БЗ 9122062-приложен на л.19
от д.п. ; Протокола за оглед на лице с писмено съгласие на лицето, с който е
направен оглед на ръцете и пантолона на подсъдимия и Протокола за изземване на
обтривки от подсъдимия, с който са иззети обтривки от ръцете на подсъдимия -
приложени на л.27 и 28 от д.п.; Протокола за доброволно предаване от подсъдимия
Е.П. на четири броя мобилни телефона марки: "Motorola" модел с 140 с IMEI 353020017329104 с
батерия без сим карта, "Vodafon",
модел 225 с IMEI 351740023436500 с батерия без сим карта, "Nokia" модел 1208 с IMEI 358627/01/852372/8 с
батерия без сим карта, "Alkatel"
модел Е 201с IMEI353839012229534
с батерия без сим карта и 1бр. зарядно устройство за мобилен телефон марка
"Nokia" с
фотоалбум на доброволно предадените телефони -приложени на л.29 и 31-33 от
д.п.; Протокол за доброволно предаване на един брой банкнота от 50лв. от св. К. В.Б.-приложен на л. 36 от д.п. и писмените
доказателства, установяващи длъжностното качество на подсъдимия Е. П.П.: Кадрова справка, Заповед за
назначаване, Акт за встъпване в длъжност, длъжностна характеристика на
длъжността "надзирател", личностна характеристика на подсъдимия П. с
приложени ксерокопие от 2бр. преписки, утвърден месечен наряд на служителите от
ІV отделение, ежедневна ведомост за проведен инструктаж, приложение за сдаване
и приемане на пост № 13, рапорт от инсп. Т. за дежурства на 18.05.2011год. - в
заверени ксерокопия -приложени на л. 69-89 от д.п. В тази категория доказателства
следва да бъде включен и приобщеният по реда на чл. 283 от НПК Протокол за
изготвяне на ВДС от прилагане на СРС "Белязване" рег.№ RB 202007-001-05/0307-22-196
от 16.06.2011год.
На следващо място,
възприетата от настоящият състав фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни доказателства: показанията на двамата свидетели С.А.М.
и К.В.Б., дадени по реда на чл. 223 от НПК -пред съдия, показанията на св. М.М.,
Н.Н., П.Н. и Т.Т.. Тези показания бяха
приобщени по реда на чл. 373, ал.1, вр. с чл. 283 от НПК, чрез прочитането им с
оглед протичане на делото по диференцираната процедура по чл. 371, т.1 от НПК.
Всички тези
доказателства, по несъмнен начин установяват обстоятелството, че на
18.05.2011год. подсъдимият Е.П. е получил от лишеният от свобода К.В. сумата
200лв.-представляваща 4броя предварително белязани и описани банкноти по 50лв.
както и, че целта на получаването на тези пари е да предаде на св. Б. 1 брой
мобилен телефон, от получените от него 4броя такива от св. М.М. -
възнаграждение за услугата. Установено по несъмнен начин е и обстоятелството,
че именно тези 4бр. белязани банкноти са намерени в десния джоб на подсъдимия,
откъдето са иззети, обстоятелство, което не се оспорва и от самия подсъдим в
неговите обяснения, а се подкрепя освен от протокола за обиск и изземване и от
показанията на свидетелите Н.Н. и П.Н., присъствали на това ПСД в качеството на
поемни лица.
В тази насока от
изключително значение за съставомерността на деянието, в което подсъдимият е обвинен
е факта как са попаднали тези пари в него - в десния джоб на панталона му. В
обясненията си, подсъдимият П. твърди, че е иззел тези четири банкноти по 50лв.
от св. Б., след като същият му е казал, че има в него фалшиви пари и поискал от
подсъдимия да ги смени с истински. Безспорно е, че обясненията на подсъдимия
могат да бъдат както доказателствено средство, така и негова защитна позиция,
тъй като същият няма задължение да дава достоверни обяснения. Това негово право
произтича както от разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НПК, така и от правата му по
чл. 115, ал.3 и 4 от НПК - да дава или да откаже да дава обяснения, поради
което неговите обяснения винаги следва да се преценяват в контекста на
останалия доказателствен материал. Преценявайки тези обяснения на подсъдимия съобразно
останалите събрани по делото доказателства - гласни и писмени, съдът приема
същите единствено като негова защитна позиция. Това е така, тъй като тези
обяснения противоречат на първо място на показанията на двамата свидетели С.М.
и К.Б.. Показанията пък на тези двама свидетели се подкрепят от показанията на
св. М.М., който не е затворник, предал е телефоните на подсъдимия, описал го е
по име и външност, както и мястото, където са се срещали. Именно по молба на
този свидетел М. М.,*** още на 3.05.2011 год., е възложено извършването на
предварителната проверка от ГД"Криминална полиция" гр. София. Във
връзка с тази проверка и на основание чл. 15, ал.1, пр.1, вр. с чл. 12, ал.1,
т.1 от ЗСРС на 10.05.2011год. е поискано използване на СРС по чл. 9 от ЗСРС -
белязване чрез използване на техническо средство, което е разрешено от
председателя на СГС по надлежния ред. На 16.05.2011год. пет броя банкноти с
номинал по 50лв. и серийни номера БЗ 9122062, БЗ 9122061, БЗ 9122064, БЗ
9122063 и БЗ 9122066 са обработени със специално химическо вещество, което при
пипане или докосване полепва по тялото, дрехите и вещите и при облъчване с ултравиолетови лъчи
флуоресцира в жълто-зелен цвят. От използваното вещество е оставена сравнителна
проба, запечатана в плик за сравнение и идентификация. За така проведеното СРС съобразно
изискванията на чл. 11 от ЗСРС е съставен протокол за белязване на предмети от
16.05.2011год., приложен на л.8, секретен № М2-203, а след прилагане на СРС
резултата е отразен на хартиен носител - протокол № RB 202007-001-05/0307-22-196 от 16.06.2011год.
за изготвяне на ВДС "Протокол за белязване и сравнителна проба" от
прилагане на СРС "Белязване", който протокол е приобщен по реда на
чл. 283 от НПК.
От заключението на
вещото лице по СХЕ, приобщено по реда на чл. 373, ал.1, вр. с чл. 283 от НПК се
установява, че по представените за изследване обекти: два броя обтривки от лявата и дясната ръка на подсъдимия П., черен
панталон, предаден от подс. П. и четирите броя банкноти по 50лв., иззети от
подсъдимия с протокола за обиск и претърсване е установено наличието на
специално химическо вещество, използвано от органите на МВР и предоставено като
сравнителна проба.
От показанията на
св. Б. се установява, че белязаните пари - общо 5 банкноти по 50лв. са били
негови и той ги е предоставил на служител от Затвора Враца – Д., за да бъдат
белязани. След белязване на парите, същите са били предоставени отново на св. Б.,
който от своя страна ги е предал на подсъдимия, за да получи един от
телефоните, които св. М. М. му е предал - най-хубавия от четирите. Именно тези банкноти - четири от тях са били
намерени у подсъдимия П. - в десния джоб на панталона му- при извършения му
обиск и претърсване, като петата банкнота е предадена от св. Б., с обяснението,
че подсъдимият му я е върнал, за да си купи цигари. Всички тези ПСД,
предхождащи инкриминираното деяние на 18.05.2011год. опровергават защитната
версия на подсъдимия, че същият е иззел процесните банкноти от св. Б. при
извършен обиск. Тази негова защитна версия се опровергава от самите му действия
- прибирането на парите в джоба, а не поставянето им в плик или папка,
освобождаването на затворника, вместо същият да бъде изолиран в отделна стая
или да бъде свален на първия етаж за снемане на обяснения от къде е придобил
парите, неуведомяването незабавно на главния надзирател за констатираното
нарушение. Всички тези действия, които подсъдимият е следвало незабавно да извърши,
същият не е изпълнил, обстоятелство, установено с показанията на св. Т.Т. -
главен надзирател в Затвора гр. Враца, който в момента е бил на работа и е
категоричен, че подсъдимият не го е уведомил за констатирано нарушение. От
приложената към делото длъжностна характеристика за длъжността
"надзирател" - раздел V -Преки задължения, т.3-Поддържане на
безопасността, снаряжението и оборудването, подточка 2 и 3 надзирателя обискира
лишените от свобода и извършва претърсване на собствеността им и изземва вещи и
предмети извън списъка на разрешените или придобити в противоречие с
изискванията, за което изготвя протокол по утвърден образец. В този смисъл са и
разпоредбите на чл. 95, ал.2 от ЗИНЗС и чл. 87, ал.3 от ППЗИНЗС. В последният
текст са подробно изброени всички действия, които лицето от
надзорно-охранителния състав при обиск и изземване на вещи или пари следва да
извърши. В случая подсъдимият не е изпълнил нито едно от тези изисквания, което
опровергава твърдението му, че намерените в него пари са от извършен обиск на
св. Б..
Съдът дава вяра на
обясненията на подс. П., че след като зам. началник Н. е дошъл при него, иззел
му е ключовете /според него по необичаен начин/ и го е свалил в столовата,
същият се е опитал да докладва за намиращите се в него пари и за извършен обиск
на затворник. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на двамата
свидетели Н. и Н., участвали в ПСД -обиск и изземване като поемни лица,
установяващи, че преди започване на обиска на подсъдимия, на въпроса на
разследващия има ли неща в него, които не трябва да притежава, същият е
докладвал за намиращите се в него пари, като е дал обяснение, че ги е иззел при
обиск. Всичко това обаче е станало в момент, когато самият подсъдим е осъзнал,
че срещу него се предприемат принудителни действия и, че несъмнено тези пари ще
бъдат намерени. Освен това, самият подсъдим в обясненията си заявява, че е
наясно, когато се извършва обиск на лишен от свобода, че трябва да присъства
втори надзирател, с оглед избягване на злоупотреби. Всичко това, което
подсъдимият твърди, че е "пропуснал" да извърши, тъй като е имало
спортно мероприятие в Затвора - Спартакиада и останалите служители са били
ангажирани както и самият той, с други дейности, преценено съобразно останалия доказателствен
материал - показанията на св. Б. и доброволно предадената от него банкнота от
50лв., за която обяснява, че подсъдимият му я е върнал, за да си купи с нея
цигари, предадените от подсъдимия четири броя телефона, за които дава
противоречиви обяснения от къде са, по несъмнен начин оборва защитната теза на
подсъдимия П.. В протокола за доброволно предаване на л.29 от д.п. подсъдимият
собственоръчно е написал като пояснение, че тези телефони е получил от две
непознати лица, за да ги предаде на лишеният от свобода Е.Ц. Е., работещ на
външна лавка. В съдебно заседание същият вече твърди, че тези телефони са
негови и на семейството му стари и са се намирали в мазата. Тази негова защитна
теза се опровергава не само от вътрешното противоречие в обясненията му, но и
от показанията на св. М. М., който твърди, че два от телефоните, които е предал
на надзирателя Е. са били марки "Нокиа" и "Алкател". Два от
доброволно предадените от подсъдимия телефони са именно тези две марки.
В подкрепа на
извода, че обясненията на подсъдимия са негова защитна теза, са и данните по
делото от показанията на тримата свидетели М.М., С.М. и К.Б., че първият
свидетел и друг път / в края на 2010год. по същия механизъм/ е предавал мобилни
телефони и определена сума на подсъдимия, които телефони подсъдимият е внасял в
Затвора гр. Враца и предавал на св. К.Б. и Сл. М.. Но за тези негови действия
няма повдигнати обвинения, поради което и същите не следва да се обсъждат
подробно, а само в подкрепа на извода, че подсъдимият е имал склонност към
извършване на такива нарушения на служебните си задължения срещу получаване на
съответни суми.
Възприетите от
съдебния състав и изложени по-горе фактически констатации дават основание за
следните правни изводи: Подсъдимият Е.П.П. на 18.05.2011год. в Затвора гр. Враца, в качеството си на
длъжностно лице - надзирател на пост в Затвора е приел дар - сумата 200лв. от
лишеният от свобода К.В.Б., която не му се следва, за да наруши службата си,
което нарушение не съставлява престъпление, с което от обективна и субективна
страна е осъществил престъпния състав на чл.301, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна
деянието е осъществено от подсъдимия П. от една страна с факта на приемане на
сумата 200лв. от лишения от свобода К.Б., която сума не му се следва, а от друга с длъжностното качество,
което същият е имал и изпълнявал по време на получаване на тази сума
-надзирател в Затвора гр. Враца. По несъмнен начин е установено длъжностното
качество на подсъдимия П. - длъжностно лице, изпълняващо служба в държавно
учреждение съгласно разпоредбата на чл. 93, т.1, б."а" от НК. От
приложените по делото писмени доказателства /Заповед за назначаване, Акт за
встъпване в длъжност и длъжностна характеристика/ се установява, че по време на
инкриминираното деяние подсъдимият е изпълнявал длъжността надзирател в Затвора
гр. Враца и съгласно представеният месечен наряд и ежедневна ведомост на
18.05.2011год. е застъпил на пост от 9,00часа до отстраняването му от служба с
оглед извършване на ПСД по отношение на него. Основно негово задължение е да
осигурява ред, сигурност и безопасност в мястото за лишаване от свобода, към
което е назначен - в случая Затвора гр. Враца. На следващо място, по несъмнен
начин е установено и приемането от подсъдимия на сумата 200лв. /4 банкноти с
номинал по 50лв.всяка/ от л.св. К.Б. и установяването на фактическа власт върху
тази сума чрез прибирането й в джоба. В подкрепа на това са изложените по-горе фактически
констатации, изводими от събраните по делото доказателства и най-вече от
протокола за обиск и изземване на сумата, ВДС-протокола за отразяване на
резултата от СРС-белязване и сравнителна проба и показанията на св. К. Б.. Това
обстоятелство се подкрепя от всички останали доказателства по делото -гласни и
писмени подробно анализирани по-горе. Установено е, че инкриминираната сума не
се е следвала на подсъдимия П., тъй като липсва валидно правно основание или
отношение, на което да е получена. Напротив,
основанието за получаването й е неправомерно - за да наруши служебните си
задължения и по-конкретно разпоредбата на чл. 97, ал.3 от ЗИНЗС, забраняваща
притежанието на мобилни телефони от лишените от свобода.
От всичко изложено
по-горе може да се приеме за установено по несъмнен начин, че облагата, която
подсъдимият П. е получил от лишеният от свобода К.В. е функционално свързана с неговите
правомощия и задължения, произтичащи от длъжностната му характеристика, ЗИНЗС и
ППЗИНЗС и по-конкретно, за да наруши задълженията си. Докато разпоредбата на
чл. 97, ал.3 от ЗИНЗС забранява притежаване на мобилни телефони от лишени от
свобода и пряко задължение на
подсъдимия е да изземе такъв забранен за притежание предмет /Раздел V, т.3,
подточка 3 от длъжностната му характеристика/, същият е приел дар, за да внесе
и предаде на лишен от свобода именно такъв забранен за притежание предмет -
мобилен телефон. Безспорно е, че това нарушение на чл. 97, ал.3 от ЗИНЗС, което
подсъдимият е следвало да извърши след получаване на сумата 200лв. не съставлява самостоятелно престъпление,
за което същият би могъл да носи наказателна отговорност.
От субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия Е.П. умишлено, при форма на
вината пряк умисъл съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.2, пр.1 от НК. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на противоправните
последици. В съзнанието му е имало оформени представи относно всички елементи
от обективната страна на състава, както, че приема дар, който не му се следва,
така и, че този дар е, за да наруши задълженията си по служба. Действията му са
активни и насочени към постигане на целта -получаване на парите, заради което
същият е задържал предадените му от св. М. М. телефони и е влязъл в преговори с
л.св. Б. срещу каква сума би му предоставил поне един от тези телефони. Нещо
повече, по делото има данни и за другата форма на изпълнителното деяние пасивен
подкуп - "поискване", но тъй
като липсва такова обвинение, настоящият състав не следва да обсъжда тази
форма.
Що се касае до
наведените от защитата на подсъдимия доводи, че в случая е налице провокация
към подкуп - по чл. 307 от НК, съдът намира това възражение за абсолютно
неоснователно. Следва да се има впредвид, че при злоумишлени действия, целящи
провокация към подкуп, тези действия се предприемат единствено с цел да бъде
уличено определено длъжностно лице в приемането на неследващ му се дар или
облага, докато при престъплението по чл. 301 от НК длъжностното лице приема
този дар или облага при наличието на предварително формирано и обективирано
решение да получи съответната престация. В конкретният случай от действията на
подсъдимия, изразяващи се в получаване на 4бр. телефони от св. М. М. /както и
на определена сума/, след предварително обаждане по телефона, поддържаните
контакти и обещания на двамата лишени от свобода свидетели Сл. М. и К. Б. да им
предаде телефоните или някои от тях, но срещу заплащане на определена сума, по
несъмнен начин се установява, че подсъдимият е имал предварително формирано
решение за получаване на неследващия му се дар. Именно това решение на
подсъдимия, изразяващо се в отказ да предаде телефоните на двамата лишени от
свобода докато не му заплатят определено възнаграждение за това действие
мотивира св. Б. да уведоми началниците на Затвора гр. Враца и да предостави
сумата от 250лв. за белязването й, която впоследствие е предадена на подсъдимия,
срещу обещанието да получи от него един от четирите телефона. Така, че по
никакъв начин не би могло да се говори за провокация към подкуп, извършена от
св. Б. спрямо подсъдимия П..
При горните
съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимия Е.П.П. за виновен в
извършено престъпление - пасивен подкуп по чл. 301, ал.2, вр. с ал.1 от НК, по
който текста му наложи наказание.
При определяне вида
и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия Е.П. взе впредвид:
от една страна чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, семейното
му положение - женен с малко дете, а от друга - високата степен на обществена
опасност на извършеното от него деяние- касае се до корупционно престъпление,
извършено в рамките на място за лишаване от свобода - Затвора Враца и с лишен
от свобода, както и предходните действия на подсъдимия П., за които няма
обвинение, но следва да бъдат отчетени като отегчаващи вината му. При тези
обстоятелства, съдът определи наказанието на подсъдимия П. при условията на чл.
54 от НК - при превес на смекчаващите вината обстоятелства на една година и
шест месеца лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на
2000лв. Съобразявайки чистото съдебно минало - обстоятелството, че това е
първото съприкосновение на подсъдимия П. със закона, съдът прие, че по
отношение на него следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК,
като отложи изпълнението на така определеното наказание за срок от три години
от влизане на присъдата в сила. Поставянето на подсъдимия в условията на
пенитенциарно заведение по-скоро би повлияло негативно върху неговото развитие
като млад човек, поради което съдът прие, че с условно осъждане, целите на чл.
36 от НК могат да бъдат постигнати спрямо обвиняемия П. - както личната, така и
генералната превенция.
Съобразно
разпоредбата на чл. 301, ал.4 от НК и с оглед длъжността, която подсъдимият П. е
изпълнявал по време на извършване на прлестъплението, съдът с присъдата си
постанови лишаването му от права по чл. 37, ал.1, т.6 от НК - от право да
упражнява държавна длъжност в ГД"Изпълнение на наказанията",
Министерство на правосъдието и Министерство на вътрешните работи.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи
направените деловодни разноски в размер на 66,80лв. в тежест на подсъдимия Е.П..
Иззетите като
веществени доказателства 5 броя банкноти с номинал по 50лв. и серийни номера
както следва БЗ 9122062, БЗ 9122061, БЗ 9122064, БЗ 9122063 и БЗ 9122066 съдът
постанови да бъдат върнати на св. К.В.Б.. Вярно е, че съобразно разпоредбата на
чл. 307а от НК, предметът на престъплението по раздел Подкуп се отнема в полза
на Държавата. Тъй като обаче тази сума е била предоставена от св. К.Б. за разобличаване
на корупционна схема, съдът прие, че сумата подлежи на връщане на собственика й
и не подлежи на отнемане.При тези съображения съдът с присъдата си постанови връщане
на петте банкноти с номинал по 50лв. на К.В.Б..
Не така стои
въпросът с мобилните апарати, предадени от св. М.М. на подсъдимия, които
последният е предал на разследващия орган с протокол за доброволно предаване.
Тъй като тези телефони и зарядното устройство са били предназначени за двамата
лишени от свобода С.М. и К.Б., които съгласно разпоредбата на чл. 97, ал.3 от ЗИНЗС нямат право да притежават такива, съдът на основание чл. 53, ал.2,
б."а" от НК отне същите в полза на държавата.
При горните
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: