№ 5103
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20241110145517 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Г. Ш. срещу Висш съдебен съвет, с която
са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
предишната работа на длъжност „стенограф“ в звено „Стенографи“ в администрацията на
Прокурорската колегия на ВСС; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 4704,88 лева (след
допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 10.03.2025 г. открито
съдебно заседание), представляваща обезщетение за оставането й без работа поради
уволнението през периода от 03.06.2024 г. до 03.07.2024 г., вкл., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 10041,71 лева (след допуснато от
съда изменение на размера на иска в проведеното на 10.03.2025 г. открито съдебно
заседание), представляваща обезщетение за времето от 04.07.2024 г. до 30.11.2024 г., през
което е работила на по-нископлатена работа поради уволнението, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума.
В исковата молба се твърди, че ищцата работила като съдебен служител в
администрацията на Висшия съдебен съвет от 2001 г. на длъжност „стенограф“. На
03.06.2024 г. била издадена Заповед № ВПС – 8009/03.06.2024 г. за дисциплинарното
уволнение на Н. Ш. поради създаването на конфликтна ситуация, нарушаване на работния
1
процес и трудовата дисциплина. Оспорва заповедта като незаконосъобразна поради липса на
посочена правна квалификация в нея, както и поради несъразмерност на твърдяното
нарушение с наложеното наказание. Възразява, че изпълнявала възложените й трудови
задължения винаги своевременно и точно, като никога не би компрометирала институцията,
в която работила. В допълнително депозирана молба възразява, че процесната заповед била
издадена от некомпетентен орган. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Висш съдебен
съвет за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез
директора на дирекция „Правна“ Д. Н.. Процесуалният представител оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни, както и изложените в исковата молба фактически
твърдения. Изразява становище, че оспорената заповед била мотивирана, издадена от
компетентен орган и в съответствие със закона. По отношение на правната квалификация
твърди, че била допусната техническа грешка и вместо чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ било
неправилно посочено, че ищцата била извършила нарушения по чл. 188, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ.
Тази грешка при изписване на правното основание обаче по никакъв начин не се отразявала
на законността на уволнението. Възразява, че допълнително наведеният довод за
незаконност на уволнителната заповед поради некомпетентност на органа, който е я издал,
бил преклудиран, тъй като уточнителната молба била депозирана след изтичане на
двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Изразява становище, че след цялостна преценка
на тежестта на дисциплинарното нарушение, обстоятелствата, при които било извършено, и
поведението на служителя правилно било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.
В личното трудово досие на ищцата се съдържали документи, удостоверяващи поведение,
несъответстващо на професионалната етика, което също било взето предвид при определяне
на съответното наказание. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата Н. Г. Ш., редовно призована, се явява лично и с адв. Д..
Процесуалният представител поддържа исковата молба и допълнителните молби от
20.10.2024 г. и от 14.02.2025 г. В хода на устните състезания изразява становище, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявала
незаконосъобразността на оспорената заповед за уволнение. Същата не съдържала конкретно
основание за уволнението, не била издадена от компетентен орган и при определяне на
дисциплинарното наказание не било съобразено досието на ищцата в цялост, в това число
даваните поощрения на служителя през периода на съществуване на трудовото му
правоотношение. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Депозира писмена защита, в която излага подробни доводи в подкрепа на направените
искания и възражения.
В съдебно заседание ответникът Висш съдебен съвет, редовно призован, се
2
представлява от юрк. Н.. Процесуалният представител поддържа депозирания отговор и
оспорва исковата молба с допълнението от месец октомври. В хода на устните състезания
моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявения иск срещу
оспорената заповед за уволнение, която счита за законосъобразна. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Представя писмена защита, в която
мотивира заетата позиция.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори по делото, че от 02.01.2002 г. между страните съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „стенограф“ в
звено „Стенографи“ в администрацията на Прокурорската колегия на ВСС, на пълно
работно време и с брутно месечно трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец преди уволнението (м. май 2024 г.) в размер на 3886,56 лева.
Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността
„стенограф“, последната била изпълнителска и била пряко подчинена на главния секретар
на Прокурорската колегия на ВСС. Основната цел на длъжността било обезпечаване на
техническото обслужване на дейността на Прокурорската колегия чрез изготвяне на кратки
и пълни стенографски протоколи от заседанията на Прокурорската колегия и на Общите
делегатски събрания за избор на членове на ПК от квотата на съдии, прокурори и
следователи (т. ІІІ и т. ІV от длъжностната характеристика). Служителят следвало да
проявява лоялност, добронамереност и съпричастност към колектива, както и да спазва
трудовата дисциплина (т. 7.4 от длъжностната характеристика).
Съгласно чл. 1 от Етичен кодекс на съдебните служители установените в същия
етични правила били приложими спрямо съдебните служители от администрациите на Висш
съдебен съвет, Инспектората към Висш съдебен съвет и органите на съдебната власт. В чл.
16 от Етичния кодекс било предвидено, че при изпълнение на служебните си задължения и в
обществения живот съдебният служител следвал поведение, което било съвместимо с
добрите нрави и не уронвало престижа на съдебната власт. В отношенията с колегите си
съдебният служител проявявал уважение, коректност и колегиалност, като не допускал
поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност (чл. 35 от
Етичния кодекс). Съгласно чл. 42 и чл. 44 от Етичния кодекс правилата на поведение,
съдържащи се в него, подлежали на задължително спазване и били неизменна част от
ежедневната дейност на съдебните служители съобразно тяхната функционална
компетентност, като всяко нарушение на тези правила щяло да бъде разглеждано като
основание за търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарни
наказания по реда на Кодекса на труда.
По делото са представени Временни правила за организация на дейността на
Прокурорската колегия, която на основание § 23, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.)
3
изпълнява функциите на Висш прокурорски съвет, и на нейната администрация (приети с
решение на Прокурорската колегия по протокол № 12 от 20.03.2024 г.). Съгласно чл. 53, ал. 4
от Временните правила главният секретар на Прокурорската колегия като работодател на
служителите от администрацията ръководел, координирал и контролирал функционирането
на тази администрация, като: назначавал, освобождавал и командировал в страната и в
чужбина служителите от администрацията на Прокурорската колегия (т. 1); организирал и
провеждал конкурсите, атестирането и повишаването в ранг на съдебните служители от
администрацията на Прокурорската колегия (т. 2); реализирал дисциплинарната отговорност
на служителите за извършени от тях дисциплинарни нарушения (т. 9). Съгласно чл. 53, ал. 9
от Временните правила главният секретар в изпълнение на правомощията си издавал
правила, разпореждания и заповеди, които били задължителни за съдебните служители от
Администрацията на Прокурорската колегия. В чл. 53, ал. 10 от Временните правила било
предвидено, че главният секретар при отсъствие можел да делегира своите правомощия на
съдебен служител от администрацията и да определя неговите функции със заповед.
Видно от Заповед № ВСС-1547 от 01.02.2024 г. на главния секретар на ВСС, на ищцата
било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за следното нарушение на трудовата
дисциплина, а именно: на 01.12.2023 г. същата проявила агресивно и неетично поведение
спрямо свой колега – нарушение на чл. 347 ЗСВ, чл. 85 от Правилника за организацията на
дейността на Висшия съдебен съвет и на неговата администрация и чл. 4, т. 4.7, чл. 16, чл.
35, чл. 42, чл. 43 и чл. 44 от Етичния кодекс на съдебните служители. Видно от отбелязване
в заповедта, същата била връчена на Н. Ш. на 01.02.2024 г., като по делото няма данни, а и
твърдения наложеното дисциплинарно наказание да е било оспорено от служителя.
От извлечение от Протокол № 12 от заседание на Прокурорската колегия, проведено на
20.03.2024 г., се установява, че с решение по т. 26 за временно изпълняващ длъжността
„Главен секретар“ на Прокурорската колегия, изпълняваща функциите на Висш прокурорски
съвет, била определена П. Т. Н., до назначаване на главен секретар по законоустановения ред
след провеждане на конкурс.
Видно от сигнал с рег. индекс № ПК-5992 от 05.04.2024 г., Д. К. – член на Съдийската
колегия на ВСС уведомил П. Т. – и.д. главен секретар на Прокурорската колегия, че същия
ден около 10,00 ч. при разговор с ищцата в неговия кабинет усетил мирис на алкохол от дъха
й. По време на този разговор Н. Ш. на висок тон поискала обяснение от г-н К. защо не била
включена в заповедта на главния секретар на администрацията на Съдийската колегия, с
която били определени служителите, които на 06.06.2024 г. щели да подпомагат и
обезпечават изпита за младши съдии. Г-н К. изразил становище, че това поведение на
ищцата било в противоречие с чл. 126, т. 2 КТ и нормите за етично поведение.
Във връзка с постъпилия сигнал, със Заповед № ПК-5992/15.04.2024 г. и.д. главен
секретар на Прокурорската колегия – П. Т. образувала дисциплинарно производство срещу
ищцата за налагане на дисциплинарно наказание. Видно от отбелязване върху заповедта,
същата била връчена на Н. Ш. на 15.04.2024 г.
4
На същата дата – 15.04.2024 г. на ищцата било връчено и искане за даване на
обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ с изх. № ПК-6664/15.04.2024 г., в което бил
посочен срок за тяхното депозиране до 10.04.2024 г. Поради разминаването в датите
служителят отказал да даде обяснения с писмо с рег. индекс № ПК-6664/15.04.2024 г. Това
наложило връчването на второ искане за даване на обяснения с изх. № ПК-6664/16.04.2024 г.
със същите въпроси. Искането било връчено на ищцата на 16.04.2024 г., видно от
отбелязване върху него, като срокът за депозиране на писмените обяснения бил до
23.04.2024 г. В рамките на дадения срок, а именно на 22.04.2024 г. Н. Ш. представила своите
писмени обяснения по всеки един от поставените й въпроси.
Със Заповед № ПК-7321/30.04.2024 г., издадена на основание чл. 53, ал. 9 от
Временните правила, и.д. главен секретар на Прокурорската колегия – П. Т. определила
директора на Дирекция „Правна“ в администрацията на Прокурорската колегия да
изпълнява правомощията на дисциплинарнонаказващ орган по чл. 192, ал. 1 КТ по
дисциплинарното производство, открито със Заповед № ПК-5992/15.04.2024 г., тъй като г-жа
Тянкова се явявала свидетел по същото.
С писмо с изх. № ПК-5992/10.05.2024 г. на и.д. главен секретар на Прокурорската
колегия – П. Т. било поискано от главния секретар на Съдийската колегия в седемдневен
срок от получаването му да представи в писмен вид информация за случилото се на
05.04.2024 г. с участието на ищцата. С писмо изх. № ВСС-5992/16.05.2024 г. на главния
секретар на Съдийската колегия били представени писмените обяснения по случая на В. С.
Г. – Отдел „ЧРАОКИ“, Дирекция „ЧРАТОКИ“ в администрацията на Съдийската колегия на
ВСС, М. С. – началник отдел „Регистри и съдебни кадри“, Дирекция „Атестиране, конкурси
и кадрова дейност“, А. П. – директор на Дирекция „Атестиране, конкурси и кадрова
дейност“, Д. П. – началник отдел „ЧРАОКИ“, от които се установява следното поведение на
Н. Ш.. На 05.04.2024 г. сутринта ищцата влязла в стая № 308 и потърсила А. П.. Тъй като
последната не била в кабинета си, ищцата с недоволство попитала М. С. защо не е включена
в заповедта за определяне на служителите от администрацията за обезпечаване на писмения
изпит на младшите съдии, насрочен за следващия ден – 06.04.2024 г. С. отговорила, че това
не зависи от нея и излязла от стаята, за да потърси А. П.. Ищцата я последвала, като на
висок тон настояла да бъде включена в тази заповед, след което се отправила по коридора на
ет. 3. Във фоайето М. С. срещнала А. П. и й предала искането на Н. Ш., след което заедно се
отправили към ет. 4, където срещнали г-н К.. След като двете му разказали за случилото, г-н
К. помолил ищцата да отиде в неговия кабинет. А. П. отишла до кабинета на Ш., предала й
молбата на г-н К. и след като я придружила до кабинета му, без да разговарят, се върнала в
стаята си.
Със Заповед № ВПС-8009/03.06.2024 г. на директора на Дирекция „Правна“ Н. И.
(съгласно Заповед № ПК-7321/30.05.2024 г.), на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 187, ал. 1, т. 2
и т. 10 КТ, на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта
било прието, че на 05.04.2024 г. Н. Ш. извършила следните нарушения на трудовата
дисциплина: проявила неуважително отношение чрез използването на груб и висок тон към
5
член на Съдийската колегия на ВСС и служители от администрацията на СК на ВСС, което
било несъвместимо с професионалната етика на съдебните служители и представлявало
грубо нарушение на чл. 16, чл. 35, чл. 42 и чл. 44 от Етичния кодекс на съдебните служители
– нарушение по чл. 188, ал. 1, т. 10 КТ; явила се на работа в състояние, което не й
позволявало да изпълнява служебните си задължения, изразяващо се в превъзбудено и
некоординирано поведение, съпроводено с мирис на алкохол – нарушение по чл. 188, ал. 1, т.
2 КТ. След съобразяване на тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които
било извършено същото, и поведението на служителя, която през дългогодишния си трудов
стаж била дисциплинарно наказвана за употреба на алкохол, за агресивно поведение към
колеги и ръководители на институцията, за използване на груб тон и висок глас, дори за
проявена физическа агресия, както и обстоятелството, че всички наложени до този момент
дисциплинарни наказания били заличени, с изключение на последното – „забележка“,
наложено със Заповед № ВСС-1547/01.02.2024 г. отново за нарушаване на етичните правила
и норми, работодателят наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“. Видно
от отбелязване в същата, уволнителната заповед била връчена на Н. Ш. на 03.06.2024 г.
От представен по делото трудов договор № РД-21-1576/03.07.2024 г. се установява, че
след уволнението ищцата постъпила на работа при друг работодател – Софийски районен
съд на длъжност „съдебен секретар“ по заместване на отсъстващ служител до завръщане на
титуляря, считано от 04.07.2024 г., на пълно работно време и брутно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1846,60 лева.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищцата е разпитана свидетелката Т. М. П. – бивша нейна колежка, а по искане на ответника
– свидетелката П. Т. Н., която към процесния период заемала длъжността „главен секретар“
на Прокурорската колегия на ВСС. От показанията на свидетелката П. се установява, че
познава ищцата от 2000 година, когато последната постъпила на работа във ВСС. Описва Н.
Ш. като скромна, тиха, непретенциозна и отдадена на работата. Свидетелката не знае
ищцата да е имала проблеми с алкохола и не си спомня да е била наказвана. Не е била пряк
свидетел на случилото се през април 2024 г., тъй като през 2020 г. се е пенсионирала.
Другата свидетелка – П. Н. познава ищцата от 2022 г. Към датата на процесните събития Н.
била в кабинета на С.П. – представляващ Прокурорската колегия, когато на вратата се
почукало и влязъл Д. К. – член на ВСС. Последният уведомил П. Н., че Н. Ш. мирише на
алкохол и крещи на служителите, и поискал от свидетелката да вземе мерки. Главният
секретар веднага се качила в кабинета на служителката и я попитала какво се случва.
Ищцата на висок глас изразила негодувание, че е не включена в списъците за квестори на
изпита за младши съдии, като свидетелката също доловила миризмата на алкохол. Определя
възприетото като миризма на човек, който току-що е употребил алкохол, но поради липса на
техническо средство не може да потвърди със сигурност дали Ш. е била пияна. От
показанията на свидетелката се установява, че разговаряла с всички служители, които по
някакъв начин възприели поведението на ищцата през този ден. И тъй като била пряк
свидетел на случилото се, П. Н. прехвърлила правомощията си на дисциплинарнонаказващ
6
орган на директора на Дирекция „Правна“, за да гарантира обективност на преценката.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като обективни, последователни,
подробни и логични. Обстоятелството, че Т. М. П. е бивш, а П. Т. Н. – настоящ служител на
ответника, не е основание само по себе си за дискредитиране на показанията на никоя от
тях. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или
във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на свидетелите,
освен че не си противоречат по релевантните за спора обстоятелства, напълно
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че
същите са били служители на Висшия съдебен съвет и са работили в някакъв момент с
ищцата, им е дало възможност да придобият преки впечатления както от характера на
трудовите й задължения, така и от обстоятелствата, при които било извършено процесното
дисциплинарно нарушение, като съдът няма основание да смята, че при свидетелите липсват
способността и желанието вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги
възпроизведат в показанията си.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено въз основа на
приетите по делото писмени доказателства. От заключението се установява, че брутното
трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец преди уволнението
– месец май 2024 г., било в размер на 3886,56 лева. А размерът на дължимото обезщетение
за оставане без работа поради уволнението за периода от 03.06.2024 г. до 03.07.2024 г.
възлизал на 4704,88 лева. Вещото лице установило, че за периода от 04.07.2024 г. до
02.12.2024 г., вкл., ищцата работила на по-ниско платена работа – с брутно трудово
възнаграждение в размер на 1846,60 лева. Дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ за
този период възлизало на 10041,71 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице е
пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което
го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
7
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените
преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да
обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася
по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в
исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за
незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него
(вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г.О., Решение № 258 от
01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г.О. и цитираните в последното решения).
След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови
факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право
на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Още
по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път
във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство.След предявяването на
иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е
направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя,
но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Още по-малко това
може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната
жалба или по-късно във въззивното производство.След предявяване на иска ищецът може да
навежда нови факти при предвидените от ГПК условия и срокове, ако е направил
съответното възражение срещу правото на работодателя за прекратяване на трудовия
договор, но е пропуснал да посочи фактите, на които то се основава. Съдът не може да
излиза извън рамките на правния спор по делото и да се произнася по невъведени
възражения. По-специално, при оспорване на уволнение като незаконно съдът се произнася
само по наведените от ищеца чрез възраженията му фактически основания, които според
уволненото лице опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение
(вж. Решение № 335 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 4502/2023 г., IV г. о., ВКС, Решение № 430
от 17.01.2014 г. по гр. д. № 1475/2013 г., IV г. о., ВКС, Решение № 113 от 14.07.2017 г. по гр.
д. № 3842/2016 г., III г. о., ВКС и цитираната в тях съдебна практика).
Съобразявайки цитираната съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че
направеното в уточнителната молба на ищцата от 22.10.2024 г., след изтичане на
двумесечния срок за оспорване на уволнението и не в отговор на въведени от ответника
твърдения, възражение за незаконност на уволнението поради издаване на процесната
заповед от некомпетентен орган, е преклудирано. В тази връзка следва да бъде подчертано,
че с Разпореждане № 113216 от 08.08.2024 г. на ищцата са дадени указания за посочване на
надлежен ответник и за конкретизиране на претенцията по чл. 225 КТ. Поради това не може
да бъде споделено изразеното в писмените бележки твърдение на ищцата, че направеното за
първи път в уточнителната й молба възражение за издаване на уволнителната заповед от
некомпетентен орган било в изпълнение на дадените от съда указания. Независимо от това,
за пълнота на изложението може да бъде посочено, че релевираното възражение е и
8
неоснователно. Съгласно чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от
работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг
орган, оправомощен със закон. В тази връзка в Тълкувателно решение № 6 от 11.01.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГК, ВКС е прието, че законодателят зачита спецификите на
правото на работодателя при виновно неизпълнение на трудовите задължения (чл. 186 КТ)
да наложи на работника или служителя едно от предвидените в чл. 188 КТ дисциплинарни
наказания, включително най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение
– и въпреки това допуска неговата делегация. Разпоредбите на доброволното
представителство (чл. 36 и сл. ЗЗД) намират съответно приложение за делегиране на
работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от
основанията за това. Именно на това основание и с цел гарантиране на обективност при
ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата, работодателят в лицето на и.д.
главен секретар на Прокурорската колегия – П. Т. със Заповед № ПК-7321/30.04.2024 г.,
издадена на основание чл. 53, ал. 9 от Временните правила, е определила директора на
Дирекция „Правна“ в администрацията на Прокурорската колегия да изпълнява
правомощията на дисциплинарнонаказващ орган по чл. 192, ал. 1 КТ по дисциплинарното
производство, открито със Заповед № ПК-5992/15.04.2024 г. Следва да бъде подчертано, че
основанието е по чл. 53, ал. 9 от Временните правила и не е свързано с отсъствие на
работодателя. Това означава, че извършеното делегиране на правомощия е било правомерно
и валидно е предоставило на директора на Дирекция „Правна“ тези, свързани с
представителството на Прокурорската колегия в качеството й на работодател в това
конкретно дисциплинарно производство.
Не опорочава процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и
обстоятелството, че след упълномощаването на директора на Дирекция „Правна“ главният
секретар е продължила да събира сведения и информация в хода на дисциплинарното
производство срещу Н. Ш., каквито възражения са наведени в депозираната от ищцата
писмена защита. Работодателят може да предостави правомощията, включени в
работодателската му власт на друго лице, но предоставеният мандат не дерогира
правомощията на самия работодател, който винаги може да извърши и сам действието, за
което е упълномощил другиго (арг. от Решение № 325 от 22.07.2011 г. по гр. д. № 954/2010
г., ІV г. о., ВКС). Следователно, издадената от директора на Дирекция „Правна“ по силата на
надлежно делегирани правомощия от работодателя уволнителна заповед спрямо ищцата
представлява валидно волеизявление на лице, притежаващо работодателска власт за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Направените в тази насока
възражения не може да бъдат приети. Допуснатата техническа грешка при изписването на
датата на издаване на Заповед № ПК-7321/30.04.2024 г. в оспорената заповед е правно
ирелевантна за законността на уволнението.
Първият довод за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание, наведен в
исковата молба, е за липса на правна квалификация на извършените нарушения в заповедта
за уволнение. Действително в диспозитива на оспорената заповед е посочено, че първото
9
описано нарушение било по чл. 188, ал. 1, т. 10 КТ, а второто – по чл. 188, ал. 1, т. 2 КТ.
Очевидно е, че става дума за допусната от работодателя техническа грешка, доколкото чл.
188 КТ няма нито алинеи, нито т. 10 КТ. От друга страна както в титулната част на
оспорената заповед, така и в обстоятелствената й част правните норми са посочени коректно
– чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ. Настоящият съдебен състав намира, че тази техническа грешка
по никакъв начин не е ограничила правото на защита на ищцата и не може да доведе до
незаконност на уволнението. В заповедта за уволнение достатъчно ясно и конкретно е
посочено кога са извършени дисциплинарните нарушения, в какво се изразяват същите,
както и кои трудови задължения не са били изпълнени от ищцата. Твърдените
дисциплинарни нарушения са посочени по разбираем начин, даващ възможност на
работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. С оглед изложеното съдът намира, че законовите изисквания
за мотивиране на заповедта за уволнение на ищцата са изпълнени. Освен това в съдебната
практика безпротиворечиво се приема, че неправилната правна квалификация, дадена от
работодателя в заповедта за уволнение, не се отразява на законността на последното, тъй
като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно
нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение.
Въпросът определил ли е работодателят точната правна квалификация на дисциплинарното
нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй като няма законово
изискване в заповедта да е посочено какво дисциплинарно нарушение според
класификацията в чл. 187 КТ е извършено от наказания служител. Както в искането на
обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин,
включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи.
Дадената от работодателя правна квалификация на нарушението не обвързва съда.
Релевантни са само фактическите твърдения за извършени действия и бездействия и тях
съдът контролира като проверява съставляват ли дисциплинарни нарушения по смисъла на
закона (вж. Решение № 50003 от 03.02.2023 г. по гр. д. № 1645/2022 г., ІV Г.О., ВКС, Решение
№ 58 от 13.03.2012 г. по гр. д. № 304/2011 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 464 от 26.05.2010 г.
по гр. д. № 1310/2009 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 372 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013
г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 432 от 07.11.2011 г. по гр. д. № 65/2011 г., ІV Г.О., ВКС, Решение
№ 436 от 01.12.2015 г. по гр. д. № 2666/2015 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 205 от 04.07.2011
г. по гр. д. № 236/2010 г., ІV Г.О., ВКС и мн. други). Направеното в тази насока възражение от
ищцата е неоснователно. Липсата на пороци в самата уволнителна заповед, както и на данни
по делото за наличие на закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, обуславят разглеждане на спора по
същество.
Настоящият съдебен състав намира, че от събрания по делото доказателствен материал
(писмени и гласни доказателства и доказателствени средства) безспорно се установява
извършването на твърдените дисциплинарни нарушения, за които на ищцата било наложено
най-тежкото дисциплинарно наказание. Първото твърдяно нарушение, изразяващо се в
проявено на 05.04.2024 г. от Н. Ш. неуважително отношение към член на Съдийската
10
колегия на ВСС и към служители от администрацията на Съдийската колегия на ВСС, се
потвърди напълно от изслушаните показания на свидетелката П. Т. Н., както и от събраните
писмени доказателства – сигнал с рег. индекс № ПК-5992 от 05.04.2024 г. от Д. К. – член на
Съдийската колегия на ВСС и депозираните писмени обяснения по случая от В. С. Г. –
Отдел „ЧРАОКИ“, Дирекция „ЧРАТОКИ“ в администрацията на Съдийската колегия на
ВСС, М. С. – началник отдел „Регистри и съдебни кадри“, Дирекция „Атестиране, конкурси
и кадрова дейност“, А. П. – директор на Дирекция „Атестиране, конкурси и кадрова
дейност“ и Д. П. – началник отдел „ЧРАОКИ“. Същите са еднопосочни и непротиворечиво
установяват поведението на Н. Ш. на процесната дата, която на груб и висок тон разпитвала
настойчиво и с негодувание защо не била включена в списъка с квестори на изпита за
младши съдии. Това поведение правилно е било квалифицирано от работодателя като
несъвместимо с професионалната етика на съдебните служители – нарушение на чл. 16, чл.
35 и чл. 42 от Етичния кодекс на съдебните служители, доколкото по делото нито се твърди,
нито се установява съществуването на задължение за работодателя за включването на
ищцата в списъка с лицата, които ще подпомагат провеждането на писмения изпит, или на
задължение за излагане пред нея на причините, поради които не е била сред избраните за
това лица. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно трайната съдебна практика
докладните записки, които изготвят служители на работодателя по различни поводи,
съставляват частни свидетелстващи документи. Те нямат материална доказателствена сила,
освен ако съдържат неизгодни за издателя им факти, но това не означава, че частният
свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност. Доказателствената
стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно
убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. Това се отнася и за изготвени от
служители на работодателя документи с друго наименование – заявления, писмени сведения
и пр. Всички те съставляват частни свидетелстващи документи, чиято доказателствената
сила се определя от чл. 178, ал. 1, чл. 180 и сл. ГПК. Те са допустими от ГПК доказателства,
а не свидетелски показания в писмена форма. Свидетелски показания са показанията,
дадени пред съд (чл. 163 ГПК) – вж. Решение № 88 от 23.04.2014 г. по гр. д. № 4766/2013 г.,
III г. о., ВКС, Решение № 132 от 21.03.2018 г. по гр. д. № 272/2017 г., II г. о., ВКС, Решение №
49 от 05.03.2012 г. по гр. д. № 584/2011 г., III г. о., ВКС, Решение № 136 от 14.05.2015 г. по
гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ВКС. Установените в депозираните пред работодателя писмени
обяснения обстоятелства не се опровергават или разколебават от останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което съдът намира, че следва да ги кредитира при
формиране на крайните си изводи по съществото на спора.
По отношение на второто твърдяно нарушение – че на същата дата ищцата се явила на
работа в състояние, което не й позволявало да изпълнява служебните си задължения,
настоящият съдебен състав намира, че от приетите по делото доказателства се установи и
неговото виновно извършване. Свидетелката П. Н. потвърди, че в деня на процесната случка
Н. Ш. е миришела на алкохол. Тези възприятия на прекия ръководител на служителя се
потвърждават напълно от констатациите на член на Съдийската колегия на ВСС – Д. К.,
11
изложени писмено в сигнала му с рег. индекс № ПК-5992 от 05.04.2024 г. Действително,
както отбеляза и процесуалният представител на ищцата, подобни данни не се съдържат в
писмените обяснения, дадени от служителите на Съдийската колегия, но това не
опровергава по никакъв начин изложеното от другите двама свидетели на случката. И това е
така, защото в гражданското право не съществува принцип, че един свидетел не е свидетел,
след като показанията му се потвърждават от останалия събран по делото доказателствен
материал, преценен от съда в неговата съвкупност. Констатациите на свидетелката П. Н. и
тези, отразени в писмения сигнал, не се разколебават и от липсата на техническо средство, с
което да бъде извършена проба за алкохол, тъй като няма спор в съдебната практика, че
състоянието на повлияност от алкохол може да бъде установявано с всички допустими от
ГПК доказателства и доказателствени средства, в т. ч. свидетелски показания, химични
изследвания, резултати от проверка с техническо средство (дрегер), извънсъдебни
признания. За работодателя не съществува задължение да осигури техническо средство, с
което при всяко съмнение за употреба на алкохол на работното място от негов служител да
извършва проба. Основно трудово задължение на работниците и служители обаче е
предвиденото в чл. 126, т. 2, предл. 1 КТ – да се явяват на работа в състояние, което им
позволява да изпълняват възложените задачи. Настоящият съдебен състав намира, че на
05.04.2024 г. ищцата е нарушила това свое основно задължение, като е проявила
превъзбудено и некоординирано поведение, съпроводено с мирис на алкохол. В съдебната
практика се приема, че при преценка на това кое „явяване на работа е състояние, което не
позволява на работника да изпълнява възложените му задачи“, от значение е констатацията,
че работникът или служителят, поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо
от какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това
състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова
злополука. Разпоредбата на чл. 126, т. 2 КТ предполага умишлено неизпълнение на основно
трудово задължение – за явяване на работа в трезво състояние, гарантиращо правилното
протичане на физиологичните и психични процеси у работника и съответно осъществяване
на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на длъжността му, в пълен обем и
качество при спазване на изискванията за това (вж. Решение № 232 от 31.03.2010 г. по гр. д.
№ 227/2009 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 372 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., IV Г.
О., ВКС, Решение № 50275 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 4810/2021 г., IV Г.О, ВКС). При
съобразяване на цитираната съдебна практика следва да бъде прието, че за умишленото
нарушаване на разпоредбата на чл. 126, т. 2 КТ е без значение кога и къде е употребен
алкохолът, след като служителят се е явил на работа, докато все още е бил под неговото
въздействие. В този смисъл, дори да бъдат приети дадените пред работодателя писмени
обяснения на ищцата, че последно била употребила алкохол предишната вечер, тъй като
била поканена на рожден ден на колежка и се прибрала в 03,00 ч. сутринта, нарушението пак
е извършено виновно, след като Н. Ш. сама се е поставила в ситуация да отиде на работа на
следващия ден, докато все още е била под въздействието на приетия по-рано алкохол.
С оглед установените по делото обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че
ищцата е извършила и то виновно вменените й с атакуваната заповед нарушения на
12
трудовата дисциплина. Извършените дисциплинарни нарушения са тежки. Този извод
следва не само от институцията, чийто служител е била ищцата, която изисква спазване на
поведение, съвместимо с добрите нрави, не само при изпълнение на служебните
задължения, но дори и в обществения си живот. Явяването на работа под въздействие на
алкохол, без оглед на конкретната степен на повлияване, съчетано със сериозността и
отговорността на заеманата от ищцата длъжност, е поведение, несъвместимо с
добросъвестното изпълнение на трудовите й задължения. Неизпълнението на основно
трудово задължение по чл. 126, т. 2, предл. 1 КТ само по себе си представлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина. Ищцата обаче е допуснала и второ такова, изразяващо
се в проявено неуважително отношение към член на Съдийската колегия на ВСС и към
служители на същата колегия. Тежестта на това второ нарушение се потвърждава от
обстоятелството, че само няколко месеца преди това – на 01.12.2023 г. Н. Ш. проявила
агресивно и неетично поведение спрямо свой колега, за което със Заповед № ВСС-1547 от
01.02.2024 г. на главния секретар на ВСС й било наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, което към датата на дисциплинарното уволнение не е било заличено или
отменено. Тези данни сочат на съзнателно неизпълнение на основни трудови задължения от
страна на ищцата. Безкритичността към собственото й поведение и открито
демонстрираното неуважение към свои колеги и член на ВСС, придават тежест на
извършените нарушения от субективна страна. Неколкократните нарушения на трудовата
дисциплина, извършени в рамките на кратък период от време, цялостното й отношение към
работната среда и най-вече очевидното нежелание на ищцата да промени поведението си на
работното място в съвкупност сочат на укоримо поведение, изразяващо се в трайна
тенденция към неспазване на установените от ответника правила. Като се отчетат
сериозните последици, които подобни дисциплинарни нарушения биха могли да имат за
работодателя, неблагоприятното отражение на допускането им по отношение на останалите
служители на администрацията на Висшия съдебен съвет, както и липсата на сериозно и
критично отношение на ищцата съм собствените й простъпки, се налага изводът за
съответствие на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание с тежестта на извършените
нарушения. Преценката на работодателя е правилна, а направените в тази насока
възражения в исковата молба не може да бъдат споделени.
Този извод не се променя от обстоятелството, че при преценката за съответствие на
наложеното наказание с тежестта на извършените нарушения не може да се вземат предвид
наложените предходни дисциплинарни наказания, които са заличени по смисъла на чл. 197
КТ. В съдебната практика се приема, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение. Наложените предходни дисциплинарни наказания, които са
13
заличени по смисъла на чл. 197 КТ, не могат да бъдат съобразявани при преценката на
спазването изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ при наложено дисциплинарно наказание, тъй
като при изтичане на една година от налагане на дисциплинарното наказание то се заличава
по право и заличаването има действие занапред – да се премахнат последиците от
наказването и да се възстанови положението отпреди наказанието. Фикцията, че работникът
или служителят не е бил наказван, ще действа за в бъдеще след настъпване на заличаването,
поради което заличените дисциплинарни наказание не могат да се вземат предвид при
определяне на наказанието за извършено впоследствие нарушение (вж. Решение № 263 от
24.11.2015 г. по гр. д. № 2892/2015 г., III г. о., ВКС). Направените в тази насока възражения
от страна на ищцата са основателни, но не променят преценката на съда за съответствие на
наложеното наказание с тежестта на извършените нарушения. Настоящият съдебен състав
намира, че преценката на работодателя в тази връзка е правилна.
Други възражения за незаконност на извършеното от ответника уволнение не са
наведени от ищцата.
С оглед всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав намира, че ответникът –
работодател доказа, че законно е упражнил правото си на уволнение, доколкото ищцата е
извършила виновно тежки нарушения на трудовата дисциплина, за които правилно й е било
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание с мотивирана и обоснована заповед, при
спазване на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ и след изпълнение на процедурата по чл. 193, ал.
1 КТ. Този краен извод води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, който следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ:
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид
обстоятелството, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са акцесорни на първия, то
същите се явяват неоснователни и също следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на настоящия
спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 23, т. 1, предл. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ ищцата Н. Г. Ш.
следва да бъде осъдена да заплати на ответника Висш съдебен съвет сумата в размер на 100
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Г. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
АДРЕС, срещу Висш съдебен съвет, БУЛСТАТ *********, представляван от главния
14
секретар Т. Д., с адрес гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 12, кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност
„стенограф“ в звено „Стенографи“ в администрацията на Прокурорската колегия на ВСС;
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата в размер на 4704,88 лева, представляваща обезщетение за
оставането й без работа поради уволнението през периода от 03.06.2024 г. до 03.07.2024 г.,
вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на
10041,71 лева, представляваща обезщетение за времето от 04.07.2024 г. до 30.11.2024 г., през
което е работила на по-нископлатена работа поради уволнението, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, Н. Г. Ш., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на Висш съдебен съвет, БУЛСТАТ
*********, представляван от главния секретар Т. Д., с адрес гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“
№ 12, сумата 100 (сто) лева, представляваща дължимото за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от днес – 24.03.2025 г.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15