Определение по дело №298/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 421
Дата: 11 юли 2024 г.
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20243000500298
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 421
гр. Варна, 11.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20243000500298 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от И. С. И.ов, чрез процесуалния му представител адв.Й.К.,
против решение №62/27.03.2024г., постановено по гр.д.№182/23г. по описа на
РОС, в частите му, с които: 1/ са отхвърлени предявените от И. С. Й. против
С. Н. П. искове за признаване за установено по отношение на ищеца и
ответника, че изразеното съгласие в сключения между тях договор за покупко-
продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №19, т.7, рег. №11253, н.д. №1109/12.10.2022г., на нотариус
Роска И.ова, рег. №378 по регистъра на НК, район на действие РС-Разград,
вписан в АВп-София, СВп-Разград, вх.рег. №4739/12.10.2022г., акт №80, т.13,
н.д.№2439/2022г., в частта относно посочената в него продажна цена в размер
на 5 000лв., е привидно/симулативно/, както и претенцията на ищеца срещу
ответника за признаване за установено, че действително
уговорената/прикрита/ и заплатена от ищеца на ответника продажна цена,
срещу заплащането на която страните са постигнали съгласие да се прехвърли
собствеността върху имота, е в размер на 42 000лв., като неоснователни; 2/ е
отхвърлен предявеният от И. С. Й. против С. Н. П. иск за осъждане на
ответницата да му заплати сумата, представляваща платената цена по
договора, в частта му за разликата над 5 000лв. до 42 000лв.; 3/ И. С. Й. е
осъден да заплати на С. Н. П. сумата от 6 000лв., представляваща разноски.В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е недопустимо, т.к.
са били налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 от ГПК за спиране на
производството.Претендира се да бъде обезсилено и делото върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане.Евентуално се твърди, че е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
1
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което горепосочените
предявени искове бъдат уважени.Претендират се разноски.
Въззиваемата С. Н. П. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Д.Павлова,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението да бъде
потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.
По повод оплакването на въззивника за недопустимост на обжалваното
решение, следва да се посочи, че въззивната инстанция е длъжна да следи
служебно за спазване на процесуалните норми, обезпечаващи валидността и
допустимостта на процеса, вкл. наличието на преюдициално дело по см. на
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, т.к. наличието на такова е абсолютна процесуална
пречка за надлежното упражняване правото на иск, съгласно разясненията,
дадени в ТР №1/2017 от 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС, които разяснения са
приложими и за хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК/в този см. напр.
решение №20/20.05.2021г. по гр.д. №1372/20г., ВКС, IV гр.о., решение
№285/10.05.2024г. по гр.д.№1065/23г., ВКС, IV гр.о. и др./, като при наличието
на тези предпоставки, е длъжна със своите процесуални действия да отстрани
порока, като сама спре производството по делото, за да изчака влизането в
сила на решението или присъдата по преюдициалния спор и след това да
разреши висящия пред нея обусловен спор между страните.
Гражданският съд е длъжен да зачете СПН на влязлата в сила присъда,
относно деянието, противоправността, авторството и вината - чл.300 от
ГПК.Присъдата установява със сила на пресъдено нещо факта на извършеното
престъпление или елементите от фактическия състав на престъплението - от
обективна и субективна страна.Именно тези факти, като елементи от
фактическия състав на престъплението, представляват задължително
установени факти за гражданския съд и не могат да се опровергават чрез
доказване на обратното.Престъплението измама по чл.209, ал.1 от НК от
субективна и обективна страна включва следните факти - умишлено
възбуждане и поддържане на заблуждение с цел да се набави за себе си или
другиго имотна облага, акт на имуществено разпореждане /правно или
фактическо/ и причинена имотна вреда.По силата на чл.300 от ГПК тези факти
ще бъдат установени по задължителен начин за гражданския съд, който
разглежда правните последици от акта на имущественото разпореждане.
Основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.5 от ГПК е налице, когато при
разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства,
от установяването на които по надлежния ред зависи изходът на гражданския
спор.За приложението на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК е нужно съдът, който
разглежда гражданско-правния спор, да констатира, че са налице престъпни
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че
не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско
2
производство с оглед разпоредбата на чл.17, ал.1 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд е било представено заверено копие от
постановление от 23.01.2024г. по ДП №330ЗМ-127/23г. по описа на ОД на
МВР-Разград за привличане на ответницата като обвиняема за извършено
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а именно за това, че на 12.10.2022г. с цел
да набави за себе си имотна облага, поддържала заблуждение у И. С. Й., че е
собственик на ПИ с идентификатор 87624.5.57/подробно описан/ и сключила с
него договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.
№19/12.10.2022г./подробно описан/, и с това му причинила имотна вреда в
размер на 42 000лв.В представеното копие липсват данни за предявяване на
постановлението на обвиненото лице, но според изявленията в отговора на
въззивната жалба предявяването е обстоятелство, което не се оспорва от
ответницата.
В настоящото производство няма твърдения за унищожаемост на
процесния договор, обективиран в н.а.№19/22г., като сключен чрез измама.По
влязлата в сила част от първоинстанционното решение, с която този договор е
бил развален, като действителен, на осн. чл.189, вр. чл.87 от ЗЗД, страните са
обвързани от СПН и не могат да твърдят понастоящем неговата
недействителност на каквито и да било основания.Исканата защита по така
предявените искове не е имплицитно свързана с релевантни фактически
твърдения за деяние, съставомерно по НК, за да се приеме, че т.к.
гражданският съд, освен в предвидените изключения по чл.124, ал.5 от ГПК,
не може да установява престъпни обстоятелства, следва да спре
производството пред себе си.Предмет на въззивното производството е
твърдяната относителна симулативност на договора в частта му относно
цената, което е обстоятелство, установимо в гражданското производство, и
свързания с първия иск иск за връщане на действително платената по
разваления договор продажна цена.Наказателното производство не се явява
преюдициално, защото, ако и теоретично ответницата да бъде оправдана по
повдигнатото й обвинение, защото например се приеме, че деянието не е било
извършено при пряк умисъл или защото не е имала специфичната користна
цел да причини имотна вреда, горното не би довело до задължителния извод,
че договорът не е бил относително симулативен по отношение на цената или,
че не е била платена твърдяната цена по него.
Във въззивната жалба е направено следното доказателствено искане: да
бъде поставена допълнителна задача на в.л. по изслушаната пред
първоинстанционния съд СТЕ, а именно в.л., след изследване на приложените
по делото видеофайлове да извърши лицева и говорна идентификация на
лицата, записани на тях.Искането се обосновава с нормата на чл.266, ал.3 от
ГПК.В отговора по въззивната жалба е изразено становище за
неоснователност на искането, т.к. същото е било направено пред РОС след
изтичане на преклузивния срок за това.
Видеофайловете, записани на CD дискове, са били представени от ищеца с
3
исковата молба, с която е направено и искане за назначаване на
видеотехническа експертиза със задача в.л. да отговори на въпросите на коя
дата и в колко часа е започнал и завършил всеки един от записите, автентични
ли са видеозаписите и има ли данни за манипулирането им, което и искане е
уважено от първоинстанционния съд с определението му по чл.140 от ГПК, и
съответно исканата експертиза е изготвена и изслушана в първото по делото
о.с.з., проведено на 16.01.2024г.В отговора на исковата молба ответницата е
твърдяла, че представените любителски видеозаписи нямат връзка с
процесната сделка, не се установява кой е точният момент, в които са се
осъществили разговорите, местоположението на помещението, в което са се
осъществили, няма доказателства участващите във двата видеозаписа да са
едни и същи лица, както и че на записа е ответницата, съответно ищецът.По
повод тези оспорвания в определението по чл.140 от ГПК и в окончателния
доклад в първото по делото о.с.з. първоинстанционният съд не е указал на
ищеца, че носи доказателствена тежест да установи твърденията си, че лицата
на записите са именно страните в производството и съответно, че не сочи
доказателства за установяване на горното.В първото по делото о.с.з., в
протокола от което е посочено, че съдът е възпроизвел съдържанието на
файловете, ищецът е настоявал за поставяне на въпрос на ответницата по реда
на чл.176 от ГПК дали оспорва, че тя е на записите, но съдът е счел искането
за неоснователно, след като ответницата отрича тя да е лицето от
приложените записи.В следващото о.с.з., проведено на 30.01.2024г., ищецът е
настоявал за поставяне на допълнителна задача на в.л. за лицева
идентификация на лицата от записа, като при необходимост се използват
данни от базата на МВР, но съдът е намерил искането за преклудирано на осн.
чл.147 от ГПК.Предвид липсата на указана доказателствена тежест в доклада
за това обстоятелство и на указания по чл.146, ал.2 от ГПК искането на
страната не е било преклудирано, още повече и, че при липса на специални
знания по см. на чл.195, ал.1 от ГПК съдът може служебно да допусне
експертиза.С оглед горното и намира искането за основателно.С оглед
доказателствената тежест депозитът в размер на 400лв. следва да бъде внесен
от ищеца.
Съдът констатира, че по въззивната жалба не е бил внесен пълният дължим
размер на държавната такса за въззивно обжалване.Дължимата такса по
установителния иск за разкрИ.е на твърдяната относителна симулативност,
определяна въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот/4 362, 30лв./
- чл.69, ал.1, т.4, вр.т.2, вр. чл.71, ал.2 от ГПК, възлиза на 25лв./като минимум
по чл.18, ал.1, вр. чл.2 от ТДТКССГПК/, а по осъдителния на 740лв./2% от
обжалваемия интерес пред настоящата инстанция от 37 000лв./ или общо
765лв.Внесени са 185лв. или остават дължими 580лв.На въззивника следва да
се дадат съответни указания за довнасяне на дължимата такса.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на въззивника И. С. Й., че следва в едноседмичен срок от
съобщението да представи доказателства за довнасяне по сметка на
Апелативен съд-Варна на държавна такса в размер на 580лв.
При неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено в
частта му по въззивната жалба в частта й против първоинстанционното
решение по осъдителния иск в отхвърлената му част.
ДОПУСКА Съдебно-техническа експертиза със задача в.л., след
запознаване с материалите по делото и извършаване на необходимите справки,
да даде заключение относно следното: лицата на представените от ищеца два
видеозаписа, изследвани от приетата пред първоинстанционния съд
експертиза, страните в настоящото производството ли са и, ако са страните в
производството, да снеме и възпроизведе на хартиен носител звуковото
съдържание/проведените разговори/ и да възпроизведе последователно
извършените действия от страните, при депозит в размер на 400лв., вносим от
въззивника в едноседмичен срок от съобщението.
Назначава за вещо лице Галин Господинов Желев.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№298/24г. по описа на ВАпС, гр.о. в
открито съдебно заседание на 16.10.2024г. от 10, 15ч.Да се призоват
страните.В.л. да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5