Определение по дело №209/2024 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 885
Дата: 6 март 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247170700209
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 885

Плевен, 06.03.2024 г.

Административният съд - Плевен - VII състав, в закрито заседание на шести март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА
   

като разгледа докладваното от съдията административно дело209/2024 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на М. З. А. с [ЕГН] и адрес [населено място], [община], [улица], подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №24-0374-000026 от 27.01.2024г., издадена от Началника на РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен. С оспорената заповед на А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, а именно 180 дни.

С Разпореждане от 22.02.2024г. съдът е оставил жалбата без движение с указание за внасяне по сметка на Административен съд Плевен на държавна такса и представяне по делото на документ за извършеното плащане. С молба вх. №1325/05.03.2024г., оспорващият е изпълнил указанията на съда.

Жалбата е подписана и е подадена от лице с активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен интерес – адресат на оспорения акт, за когото същият създава неблагоприятни последици. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание и е подадена в законоустановения 14-дневен срок с оглед материалите по делото – обжалваният административен акт е връчен на жалбоподателя на 08.02.2024г. (видно от отбелязването в заповедта), а жалбата е подадена чрез административния орган на 19.02.2024г. Представен е по делото документ за внесена по сметка на Административен съд Плевен държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско пълномощно. Следва на основание чл.154, ал.1 от АПК да бъдат конституирани страните по делото, а по приемане на доказателствата съдът ще се произнесе в първото заседание след изслушване на страните, представяне на допълнителни доказателства и евентуалното им оспорване. Следва на основание чл.171, ал.5 от АПК и чл.163, ал.3 от АПК на страните да се дадат указания.

С жалбата е направено искане на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК за спиране на настоящото производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по н.а.х.д. №46/2024г. по описа на Районен съд Червен бряг, с доводи, че в районния съд ще се разгледа въпроса с вината на А. и дали е управлявал МПС след употреба на алкохол, т.е. спорът пред районния съд е преюдициален спрямо настоящия.

Плевенски административен съд, седми административен състав намира искането за неоснователно, по следните съображения:

Нормата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК изисква наличие на преюдициална връзка между две дела, образувани пред различни съдилища, решението на първото от които ще има значение за правилното решаване на спора по делото, по което производството се спира. Има се предвид обусловеност между делата, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В случая такава връзка не е налице.

Актът, въз основа на който е прекратена регистрацията на процесното МПС и е отнето СРМПС, се ползва с предварително изпълнение и оспорването му няма суспензивно действие, а производството по обжалване на наказателното постановление няма преюдициално значение спрямо настоящото производството, образувано в АдмС - Плевен.

Обжалването на наказателните постановления по ЗАНН, вкл. и проверката на редовността на АУАН, въз основа на които те се издават, е различно от оспорването на индивидуалните административни актове по АПК (вкл. и заповедите за прилагане на ПАМ по ЗДвП), като за всяко от тях се прилагат съответните му процесуални норми. ЗАНН и АПК регулират различни производства, всяко със собствена специфика.

Двете производства (административното по чл.171-172 от ЗДвП, във вр. с чл.22 от ЗАНН за прилагане на ПАМ и административнонаказателното по чл.174, ал.3 от ЗДвП, във вр. с чл.36-64 ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършено нарушение по специалния закон), макар провеждани от един и същ административен орган, са различни по своя правен характер, процедура и последствия, и са напълно самостоятелни – без никое от тях да е преюдициално спрямо другото. След като прекратяването на регистрацията на МПС е станало по силата на заповедта за прилагане на ПАМ, правните последици, породени от нея не могат да бъдат заличени чрез евентуалната отмяна на НП, още по-малко само с факта на оспорване на последното.

В този смисъл, прекратяването на регистрацията на процесното МПС е станало на законно правно основание, а не въз основа на обжалваното НП, поради което липсва твърдяната преюдициалност на административно наказателното спрямо административното производство, и молбата на оспорващия е неоснователна.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело, поради което искането следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Определението, с което се оставя без уважение искане за спиране на съдебното производство на основание чл.229, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Съгласно чл.229 от АПК (аналогично е разрешението и в чл.274, ал 1, т.1 от ГПК) на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: т.1. които преграждат по-нататъшното развитие на производството и т.2. в случаите, изрично посочени в закона. Заложените в чл.229 от АПК критерии за допустимост на инстанционния контрол – преграждащ характер на определението или наличие на изрична разпоредба за обжалваемостта му, са част от реда, установен в АПК относно обжалваемостта на определенията, като те в настоящия случай не са осъществени, поради което определението в частта, с която се оставя без уважение искането за спиране на производството по делото, не подлежи на обжалване.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. З. А. с [ЕГН] и адрес [населено място], [община], [улица]за спиране производството по адм. дело №209/2024г. по описа на Административен съд Плевен до приключване на производството по н.а.х.д. №46/2024г. по описа на Районен съд Червен бряг.

На основание чл.154, ал.1 от АПК, КОНСТИТУИРА страните по административно дело № 209/2024г. по описа на Административен съд Плевен, както следва:

ОСПОРВАЩ – М. З. А. с адрес [населено място], [община], [улица], който да се призове както на този адрес, така и на посочения в жалбата съдебен адрес за призоваване и съобщения [населено място], [улица], чрез адв. Д. П. П.-ПлАК.

ОТВЕТНИК – Началника на РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен, който да се призове на адрес [населено място] б., [улица].

ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл.163, ал.1 от АПК препис от жалбата на ответника, като му се укаже, че в 14-дневен срок от получаването на преписа може да представи писмен отговор и да посочи доказателства. Писмените доказателства, с които разполага, следва да са заверени копия и да се приложат към отговора.

УКАЗВА на основание чл.170, ал.1 от АПК на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на фактическите основания и изпълнение на законовите изисквания при издаване на обжалвания административен акт – негова ЗППАМ № 24-0374-000026 от 27.01.2024г. (че при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалноправните предпоставки, както и че същият е издаден в съответствие с целта на закона, при спазване на установената форма и от компетентен орган).

УКАЗВА на основание чл.171, ал.5 от АПК във връзка с чл.170, ал.3 от АПК на оспорващия, че негова е доказателствената тежест за установяване на изложените в жалбата възражения за незаконосъобразност на оспорения от него административен акт – ЗППАМ № 24-0374-000026 от 27.01.2024г. на Началника на РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен.

УКАЗВА на оспорващия, че на основание чл.155, ал.1 от АПК при всяко положение на делото може да оттегли оспорването (жалбата си) или да се откаже от него изцяло или отчасти, както и на основание чл.178 от АПК да сключи споразумение с ответника по делото.

УКАЗВА на ответника, че на основание чл.156, ал.1 от АПК при всяко положение на делото може в качеството си на административен орган да оттегли оспорения административен акт, както и на основание чл.178 от АПК да сключи споразумение с оспорващия по делото.

УКАЗВА на страните да изчерпят най-късно в първото по делото съдебно заседание доказателствените си искания и представят в заверени копия доказателствата, с които разполагат, и които не са представени досега по делото.

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при направени несвоевременно доказателствени искания, водещи до отлагане на делото, съдът може да наложи глоба на страната, станала причина за неговото отлагане.

ЗАДЪЛЖАВА Началника на РУ Червен бряг в 3-дневен срок от получаване на определението да представи по адм.дело № 209/2024г. по описа на Административен съд Плевен Протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръвта, извършено на М. З. А. с [ЕГН] на 27.01.2024г. с Талон за изследване №293776 (оспорващият е посочил в жалбата, че това е Протокол за химическо изследване №А-20/2024г. от 31.01.2024г. на Базова научно-техническа лаборатория при ОДМВР Плевен).

НАСРОЧВА делото за 02.04.2024 година от 13:30 часа, за която дата и час на страните да се изпратят призовки. В призовките да се отбележи, че на основание чл.138, ал.2 от АПК, при редовно призоваване не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшния му ход е бил преграден.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Препис от определението да се изпрати на страните.

След изпълнение на указанията на съда или при изтичане на посочените по-горе срокове, делото да се докладва на съдията-докладчик.

 

Съдия: