Решение по дело №260/2024 на Административен съд - Ямбол

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалба с вх. № 1472 от 12.08.2024г./уточнена с молба от 15.08.2024г./ на Д. Р. Р. от [населено място], [улица], чрез адвокат С. Е., АК, [област], [улица], стая *** срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0813-000309 от 30.07.2024г. издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол, Х. Х., сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т. 1, б"б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отоговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на процесната заповед, като се оспорват изложените в нея фактически обстоятелства. Иска се отмяната й и присъждане на разноски. Сочи се, че е бил командирован в Испания за периода след 01.02.2024г., както и че резултатите за мед. изследване не са били готови към момента на издаване на процесната заповед.

В съдебно заседание оспорващия редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Е., пълномощник на оспорващия, моли за уважаване на жалбата на посочените в нея основания. Акцентува и за съществени нарушения на адм.производствените правила при издаването на процесната ПАМ, съображения за което са изложени подробно в жалбата.

Ответната страна мл. автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол, Х. Х., сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт З. А.. Оспорва жалбата. Депозира подробни писмени бележки, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното:

На 30.07.2024г. Х. Х.-мл.автоконтрольор при ОД на МВР, Ямбол, сектор „Пътна полиция“, в присъствието на свидетеля В. Й. В. служител „Сектор ПП“ съставил приложения по делото АУАН серия GA № 1223313, от който се установява, че оспорващия около 9.40 на 30.07.2024г.г. в [населено място] ул. Д. Б., до бензиностанция Шел посока кръстовище с ул.А., управлява лек автомобил марка с рег. № [рег. номер] собственост на С. Ж. Д. с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда а именно 0.83 промила на хиляда установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инв. № ARNA-0199 определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез издишания въздух в 9.43ч, проба 05290. Издаден е талон за мед. изследване, за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, след което се установява от протокол за химическа експертиза № 181/01.08.2024г., че водачът управлява МПС с 0,57 на хиляда. Депозирана е молба от Р. за втора кръвна проба, като след изготвянето й е съставен протокол № 71 от 20.08.2024г. и се доказва наличие на етилов алкохол с концентрация 0.56 на хиляда.

Актосъставителят е квалифицирал извършеното административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 1 от ЗДвП, т.е. че управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и е наложил на основание чл. 22 от ЗАНН ПАМ по чл. 171 т.1 б“б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отоговорността, но не повече от 18 месеца със заповед за прилагане на ПАМ № 24-0813-000309 от 30.07.2024г. издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол, Х. Х., сектор „ПП“.

Препис от заповедта е връчен лично на оспорващия на 30.07.2024г. Жалбата е депозирана в срок на 12.08.2024г.

По делото е представена цялата преписка по издаване на оспорения акт.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е заповед за прилагане на ПАМ № 24-0813-000309 от 30.07.2024г. издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол, Х. Х., с която на основание на основание чл. 171, т. 1, б"б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ .

Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган – мл. Автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол съгласно служебно известната на съда заповед № 326з-99/01.02.2022г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол, с т.1.5 от която, същият е оправомощил мл. автоконтрольоли в сектор ПП при ОДМВР-Ямбол да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171, т.1, букви „а“, б, в, г, е ,ж, т.2, букви а, б, в, д, е, л,м, т. 2а, букви а и б, т. 4 и т. 5, буква а и т. 6 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Спазени са разпоредбите на материалния и процесуален закон.

Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква“б“ от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 1, б“б“ от ЗДвП, в редакцията към момента на издаване на заповедта, За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: б)който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

Посочената законова норма съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171,т. 1б“б“ от ЗДвП хипотези, а именно – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Това обстоятелство не е спорно по делото и е установено с два протокола от изготвени химически експертизи за определяне концентрация на алкохол в кръвта, като в резултат от дадената от оспорващия кръвна проба за изследване се доказва концентрация на етилов алкохол –0,57 по първата и 0,56 на хиляда по втората експертиза.

Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.

След като оспорващият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта, над 0.5 на хиляда, което обстоятелство е установено по надлежния ред – с химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта. Потвърждава се и резултата от проверката с техническото средство към момента на проверката, при която, административният орган не само е имал право, но за същия е съществувало и задължение да издаде заповед за прилагане на процесната принудителна административна мярка. Доколкото нормата е императивна, т.е. преценката и мотивите за прилагане на този вид принудителна мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

ПАМ е с превантивен характер и се прилага за предотвратяване и преустановяване на противоправни деяния, като и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, има временен характер. Наложената ПАМ съответства на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. В ЗДвП изрично е предвидено прилагането на точно такава ПАМ за точно такова по вид поведение, като същата се прилага без оглед и независимо от понесената наказателна отговорност.

Освен изложеното, по никакъв начин не е нарушено правото на защита на оспорващия. В този смисъл несъстоятелен се явява релевираният от оспорващия довод за допуснато от административния орган съществено процесуално нарушение с оглед на това, че не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Към момента на издаване на ПАМ законодателят не е предвидил да са изчерпани всички възможни начини за доказване на виновното поведение на водача, а е предвидил към момента на издаване на ПАМ алтернативно да е налице една от хипотезите на извършено изследване на водача. Ако към момента на издаване на ПАМ вече е изготвена химическа експертиза, то само тогава биха били определящи стойностите от това изследване. В случая експертизата към момента на издаване на ПАМ не е била изготвена, поради това са взети предвид стойностите, отчетени от техническото средство.

Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП), са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици за адресата с цел постигане на правно определен резултат, но същата в никакъв случай не е наказание. По отношение въпроса за отговорността на водача за извършеното административно нарушение, същият е предмет на друго производство, а именно съдебното производство по обжалване на издаденото НП № 24-0813- 001049/08.08.2024 г. пред Ямболски районен съд.

В настоящия случай целта на административния орган с прилагане на мярката да се предотврати поведение, което застрашава живота и здравето на останалите участници в движението по пътищата, доколкото управлението на ППС под въздействие на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 е именно такова опасно поведение. В този смисъл оспорената заповед съответства на целта на закона. Както по- горе беше посочено, съгласно разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. „б” от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Още повече, че съгласно чл.172, ал.3, в случаите по чл. 171, т. 1, буква "б", какъвто е настоящият, свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, което задължава административния орган да издаде изричен индивидуален административен акт.

С оглед изложеното се налага извода, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК, а именно издадена е от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са материалните и процесуалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е законосъобразна.

Депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, и заявената претенция за разноски се явява основателна, поради което оспорващия следва да заплати сумата от 100 лева-юрисконсултско възнаграждение на ответната страна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, втори административен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 1472 от 12.08.2024г./уточнена с молба от 15.08.2024г./ на Д. Р. Р. от [населено място], [улица], чрез адвокат С. Е., АК, [област], [улица], стая *** срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0813-000309 от 30.07.2024г. издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол, Х. Х., сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т. 1, б"б" от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Д. Р. Р. от [населено място], [улица], да заплати сумата от 100/сто/ лева на ОД на МВР, Ямбол, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал.1 от АПК.