РЕШЕНИЕ
№ 1260
гр. Варна, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110113446 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявена искова молба от
ищеца ИВ. СТ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат от АК Варна - В. С., със
съдебен адрес: *** и чрез адв. Н.П. от ВАК, със съдебен адрес: ***, против ответницата Д.
И.а С. П., ЕГН ********** с адрес: ***.
Исковата молба е с правно основание на предявения иск чл. 109 ЗС.
Отправеното до съда, уточнено по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, е следното искане:
Да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде осъдена ответницата Д. П. да
преустанови неоснователното си въздействие върху следните части от процесния имот
- АПАРТАМЕНТ ***: спалня с площ от около 16 кв.м. , както и ползването на общите
обслужващи помещения -антре, баня - тоалетна, кухня -трапезария и две тераси и
прилежащо избено помещение ***, да бъде осъдена да освободи посочените помещения на
процесното жилище, както и ползването на общите обслужващи помещения, с което да
преустанови действията си, с които нарушава правото на И.С. на собственост върху ½
идеална част от процесния имот и на спокойно владение, ползване и разпореждане на
притежаваната от него ½ ид.ч. от имота , а именно: самостоятелен обект на собственост
/СОС/ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 - 98 /10.11.2008 г. на
ИД на АГКК, с последно изменение на КККР , засягащо самостоятелния обект - от
21.05.2021 г., с адрес на имота гр.Варна, р-н „***“, п.к.9000, ***, находящ се на първи етаж в
сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива - едно, с площ по документ за собственост 59,55 кв.м., прилежащи
1
части - *** - 8,74 кв.м., 9,5998 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, при съседни самостоятелни обекти - на същия етаж: ***.*, ***.*, под
обекта: ***.*,***.*, ***.*, ***.*, ***.*, над обекта: ***.*, на основание чл.109 ЗС.
Обективирано е и искане в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно- деловодни разноски.
Исковата си молба ищеца основава на следните правно релевантни фактически
твърдения, въз основа на които е сезирал РС Варна с избраната форма на искова защита:
И.И. твърди, че с ответницата Д. И.а С.- П. са баща и дъщеря , както и че живеят в
***, како в същото жилище живеела и съпругата на ищеца и майка на ответницата К. И.а
както и Е. П. - внучка на ищеца и дъщеря на ответницата .Ищецът сочи, че е собственик на
процесния имот, притежаван от него в режим на СИО със съпругата му Кр. И.а, като
отправя искането ответницата да бъде осъдена да му предаде владението върху целия имот,
чрез освобождаването му. Твърди се че Ив. И. и Кр. И.а в режим на СИО придобили на
13.10.1999 г. по силата на договор, обективиран в нотариален акт, правото на собственост
върху процесния СОС находящ се на посочения по -горе адм. адрес в гр. Варна,
представляващ апартамент *** със застроена площ от 59,55 кв.м., състоящ се от : антре,
спалня, баня -тоалетна, дневна , кухня - трапезария и две тераси при съответните граници и
прилежащо избено помещение ***, както и 9,5298% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място. Имотът бил закупен с изключителния принос на
ищеца от получени трудови възнаграждения. Същият този имот бил закупен недовършен,
като ищецът сам положил труд и вложил финансови средства, без помощта на никой от
семейството му, вкл. и от съпругата си, като шест месеца работил за привеждането на
апартамента във вид, годен за обитаване - замазка, шпакловане, монтиране на мивки и
шкафове, цялостно обзавеждане
Ответницата, твърди ищецът още в сезиращата съда искова молба, че ползвала
всички помещения в имота, освен дневната, която била с площ от около десет квадратни
метра.Ив.И. твърди, че е лишен от пълноценното ползване на апартамента *** от общо 68,29
кв.м. - площ представляваща сбора от площта на апартамента и избата. Твърди се още в
исковата молба, че между ищеца и ответницата не е налице договорно правоотношение за
наемане на имота. На следващо място в исковата молба ищецът е изложил твърдения затова,
че през 2013 г. ответницата, омъжена за хърватски гражданин, се завърнала в РБ и се
наставила в неголемия апартамент на родителите си, нарушавайки спокойния йм живот и
установеното от десетки години разбирателство между родителите й, като оказала все по-
голямо вмешателство в отношенията между родителите си , станало причина след петдесет
години брак да стигнат до развод, делото по което било висящо.
Твърди се също така , че било водено и гражданско дело № 1680/ 2020 по описа на
ОС Варна за поставяне под запрещение на ищеца, като са цитирани части от свидетелските
показания на Кр. И.а, дадени по посоченото дело пред ОС Варна на 28.10.2020 г., че от 2013
година започнали проблемите .Този факт ищецът намира, че не е случаен, т.к. именно
тогава ответницата се настанила в жилището на И.и. Отделно от горното ищецът е цитирал
2
и показания на ответницата дадени пред ОС Варна, като счита че от тях се извежда извод, че
последната е започнала да се държи заповеднически към баща си , да му държи сметка,
проявявала към баща си арогантно отношение, вербална агресия, заплашвала го ще му
събере багажа и ще го изгони., претендирала тя да преценява и да налага мнението си:
„колко са наложителни тези ремонти, има ли финансова облага от тези ремонти, колко да
необходими на баща й и нещата, които той пазарува, защо баща й купува нещо без някой да
му е поискал това, да носи ли баща й памперси, при положение че няма такава лекарска
препоръка„.
Наведени са твърдения в исковата молба и за това, че ищецът е 80 - ет годишен,
инвалид, със 100 % НТР, с отстранен заради заболяване стомах ,дори искал да ползва с
предимства тоалетната в собствения си дом, вместо да носи памперси, като цитира част от
показанията на Д. П. ,дадени пред ВОС.
Ищецът подчертава в исковата молба, че бил принуден да чака за достъп до
тоалетната в собствения си ,пренаселен дом , като внучката му често прекарвала по 30
минути в санитарното помещение. Делото за поставяне на ищеца под запрещение, сочи още
ищеца, че приключило неуспешно за инициаторите му, като разкрило на И. колко
безжалостни били и докъде били готови да стигнат дъщерите му в стремежите си да
разполагат с имотите, които инвестирал цял живот, с честен труд.
Ищецът е заявил още в исковата си молба, че изпитва емоционален стрес и душевно
страдание от случилото се, както и че здравословното му състояние се влошавало, подложен
бил на психически и битов тормоз ежедневно.
На четвърто по ред място, в исковата си молба, ищецът е посочил, че към момента в
жилището му било създадено състояние, пречещо на ищеца за упражнява правото си на
собственост. Съжителството му с ответницата Д.П. и нейната дъщеря безспорно нарушавало
правото на собственост на ищеца, който бил заставен да търпи едно неправомерно действие
от страна на ответницата по отношение на правото на собственост на И. върху апартамента
.Д. П. възпрепятствала и сестрата и племенника на ищеца да посещават собствения му дом
.Така ищецът, въпреки ,че живеел в едно жилище с дъщеря си П. и съпругата си , на
практика бил изолиран от същите, лишен от всякаква подкрепа и грижа от тяхна
страна, сам се грижел за здравето си ,сам си готвел храна, сам ходел на лекар, сам си
купувал лекарства ,сам си купувал храна , сам си готвел и се хранел, затворен в стаята
си , дори заключвал стаята си ,т.к. се страхувал от близките си , особено от дъщеря си
П. . Ищецът сочи още, че не може спокойно да ползва никое помещение от имота си,
освен една стая , а в последно време здравето му се влошило а и поради отстранения
стомах имал специфични нужди. Особено затормозявало и унизявало ищеца факта, че бил
лишен от възможността да съблюдава предписания му хранителен режим и лична хигиена
,от възможността свободно да ползва дома си ,кухнята , санитарното помещение и пералнята
(последната лично закупена от него) .Ищецът е заявил още в исковата си молба, че е лишен
от подкрепа на близките си, има желание да ползва помощта на социален асистент или да
наеме човек, който да полага грижи за него, но няма възможност предвид притесненията
3
които търпи от присъствието на ответницата - негова дъщеря , както и на внучката му -
дъщеря на ответницата .
На пето място в исковата молба ищецът е посочил, че обитаването на процесния имот
от отв.П. пряко ограничавало, смущавало и пречело на пълноценното и
безпрепятствено ползване на имота по предназначение и съобразно обема на правото
на собственост на ищеца.
Ищецът е конкретизирал, че дори не желае присъствието на ответницата в имота,
поради което в качеството си на собственик на жилището и отправил писмена покана да
освободи имота му в дадения й срок, но П. не предприела действия в отговор на поканата и
продължила да живее в имота , без да има правно основание.
Отказът на ответницата да напусне имота , обобщава в исковата си молба ищеца, че
му пречи спокойно да владее имота , да го ползва и да се разпорежда със жилището си .
Противоправните действия , с които ответницата нарушавала правото на собственост
на ищец,според ищеца, били извършени и поддържани от ответницата до настоящия
момент, а и нямало причина и нищо не налагало Д.П. да живее в имот, собственост на
родители й . Въпреки , че в продължение на седем - осем години и до скоро ищецът го
правел, пояснява същия, че нямал задължението да търпи смущаващото присъствие
на ответницата в дома си , да осигурява подслон и да плаща режийните разходи на
пълнолетната си и трудоспособна дъщеря , която имала в З. собствени имоти -
апартамент, гараж и бар, който отдавала под наем. Твърди се, от И.С., че нямал
задължение и към внучката си Е. П., която си имала родители и обгрижването й било
задължение на последните.
В резултат на изложеното по-горе в сезиращата съда искова молба, ищецът е извел
извода, че за него е налице правен интерес за сезиране на съда с иска по чл.109 ЗС, желаейки
ответницата да бъде осъдена да извърши определено незаместимо действие - да освободи
процесното жилище и да преустанови действията си, с които нарушава правото на И.С. на
спокойно владение, ползване и разпореждане с имота си.
В уточнителната си молба от 14.10.2021 г. / л.49 / ищецът е изпълнил дадените му от
съда указания, сочейки ЕГН на ответницата; конкретизирайки че към момента е собственик
на една втора идеална част от процесния имот, а другата половина от имота е собствена на
съпругата му К. И.а, както и че съпрузите И. и К. И.а са придобили чрез покупка имота на
13.10.1999 г. по време на сключения на 1.12.1990 год. граждански брак. На трето място в
уточтителната си молба ищецът е описал имота по площ, идентификатор, граници по
действащата КККР на гр. Варна, а на четвърто място е посочил отново, че предявения от
него негаторен иск е по чл.109 ЗС, т.к. ответницата не била отнела владението на ищеца
върху имота. Ищецът твърди и че към момента на подаване на уточнителната молба живее
в процесното жилище , както и ответницата.Искането на ищеца е ответницата да освободи
процесното жилище - да престане да живее в него заедно с ищеца, т.к. присъствието й и към
момента смущавало правото му на собственост и на спокойно и пълноценно ползване на
имота според предназначението му. На предпоследно място в уточнителната молба ищецът
4
е прецизирал петитума на иска, обективирал е искане за присъждане на сторените по делото
съдебно - деловодни разноски, вкл. и за адвокатски хонорар ,повторил е искането си съда да
определи дължимата се държавна такса, както и всички книжа да му се връчват чрез
съдебния адресат - адвокат Н.П. на адрес - ***.В последната уточнителна молба от дата
27.10.2021 г. ищецът ,чрез адв. Н. П. е представил доказателства за заплатена държавна
такса по сметка на РС Варна и прецизирал втори път петитума на иска си.
В подкрепа на твърденията и искането си ищецът е направил доказателствени
искания.
В срока по чл.131 ГПК отв.Д.П. е депозирала отговор на исковата молба,чрез
адв. Р.Т. Д. от ВАК .Адв.Р.Д., в качеството си на надлежно упълномощен процесуален
представител на ответницата, прилагайки адвокатско пълномощно с дата 24.11.2021 г., от
името на ответницата е подал отговор на исковата молба. Становището на ответницата е, че
предявеният иск е изцяло неоснователен, като ответницата го оспорва изцяло, молейки за
отхвърлянето му, ведно с присъждане в полза на ответницата на сторените разноски по
делото - на този етап - за адвокатски хонорар.
Така както е предявен и доуточнен с двете уточняващи молби по делото, сочи адв.Д.
в срока по чл.131 ГПК, че искът представлява : „една неясна правна смесица от два
различни иска – „уж е предявен и доуточнен с правно основание чл. 109 ЗС, но всъщност
ищцовата страна цели правните последици на иска по чл. 108 ЗС“.Това според ответницата е
така, т.к. искането ответницата да: „Престане да живее в процесното жилище заедно с
ищеца" и „Да преустанови неоснователното си въздействие върху части от процесния имот -
спалня с площ около 16 кв.м, както и ползването на общите обслужващи помещения „ -
освен искане за освобождаване и опразване на имота, чист иск по чл. 108 ЗС не можело да се
квалифицира по друг начин. Ето защо, според ответната страна неясната формулировка на
правното основание на предявения иск определено затруднявала защитата й по делото и
поставяла ребром въпроса доколко един така формулиран иск се явявал допустим - нещо,
което ответницата моли съда да прецени преди да се заеме с преценката на
основателността.В една от уточняващите молби, оспорва ответницата, че било направено
неверното твърдение, че „Ищецът ИВ. СТ. ИВ. е собственик на 1/2 идеална част от
процесния имот. Другата 1/2 идеална част била собственост на съпругата му К. И.а „.
Ноторно известен факт подчертава ответницата , че е този, че съпружеската
имуществена общност, при условията на която е придобит процесния по делото апартамент
е бездялова и докато не настъпи развод или смърт на някой от съпрузите за идеални части
изобщо не може да се говори.Ищецът по настоящето дело впрочем след 50-годишен брак
,твърди и ответницата, че все пак решил да се разведе със съпругата си К. С. И.а и затова
понастоящем във ВРС - 12 състав било налице едно висящо бракоразводно дело - гр.д. №
16463/ 2020 г., насрочено за 28.01.2022 г., за което е посочено, че съда може да извърши
служебна справка. И това бракоразводно дело, според ответницата, се явявало: „плод на
абсурдната идея на ищеца сам да разполага с имотите си, с цел да не зависи от никого от
близките си при вземането на отговорни решения, свързани с разпореждането с тези имоти“.
5
Практически това, което целял настоящият ищец с двете заведени от себе си дела, според
ответницата било да обезнаследи съпругата си /която след един евентуален развод вече
нямало да му е наследник/ и двете си дъщери, оставяйки ги на улицата. В исковата молба
сочи ответницата, че се правели абсолютно неверни твърдения. Това, което не оспорва
ответницата е, че тя и нейната дъщеря Е. С. П. /родена на *** г. и понастоящем малолетна/
действително живеят под един покрив с родителите на Д.И. С. - П. - ищецът ИВ. СТ. ИВ. и
съпругата му К. С. И.а.Това обаче се налагало от обективни причини и в никакъв случай не
било плод на някаква зла умисъл от страна на отв.П., доколкото тя просто нямало къде
другаде да живее. Баща й - ищецът по делото - се намирал в проблематично психическо
състояние, за което свидетелствали и заведеното от него бракоразводно дело и предходно
заведеното срещу него от страна на другата му дъщеря - Р. И.а Д. - дело пред ВОС за
поставянето му под запрещение. Макар и искът по това дело да бил оттеглен, по същото
това дело били допуснати и изслушани съдебно - психиатрични експертизи, които
свидетелствали за ред проблеми в психичното състояние на настоящия ищец. ИВ. СТ. ИВ.
живеел под един покрив със своите близки - съпругата си, дъщеря си Д. / ответник по
делото/ и внучката си Е. в едно общо домакинство; съпругата му готвела и го перяла;
всички се грижели за него и за правилното му хранене / доколкото той бил доказано
онкологично болен с отстранен стомах и му била необходима диета със специално хранене/.
Д.И. С. - П. не отрича, че живее в едно домакинство с родителите си твърдейки че
това се е наложило по обективни причини - от една страна - за да се грижи за майка си,
която била болна и нямало кой друг да се грижи за нея ( майката прекарала исхемичен
мозъчен инсулт - тромботичен инфаркт, страдала от ред придружаващи заболявания -
хипертонична болест 3-ти стадий, висока степен, сърдечна и мозъчна форма; хроничен
гастрит, хроничен колит, двустранна гонартроза, десностранна коксартроза , за което
ответницата представя и съответните медицински доказателства за това) .
От друга страна - Д. П. подчертава, че нямало къде другаде да живее, защото и
нейното семейно положение било крайно тежко - съпругът й Т. П. - хърватски гражданин,
баща на дъщеря й Е., бил лежащо болен, в хоспис в Х. след получен на 28.12.2011 г.
мозъчен кръвоизлив; напълно неподвижен, на легло и без възможност да се изправя
самостоятелно (за което ответницата представя медицинска документация, доказваща
здравословното му състояние). Твърди се от ответницата , че съпруга й е 100% инвалид,
нуждаещ се от непрекъснати грижи в специализирано заведение, поради което семейният им
апартамент в З. се отдавал под наем и парите от наема на апартамента осигурявали
издръжката на Т. П.. Другият имот на съпрузите П. в Х. представлявал не жилище, в което
може да се живее, а бар, който предвид на сегашната икономическа ситуация не можел нито
да се продаде изгодно, нито да се отдаде под наем изгодно. Всичко гореизложено налагало
Д. П. и дъщеря й да живеят при родителите на ответницата в България,а по лична карта Д.
П. била регистрирана в процесния имот.
Ответницата е посочила още в отговора на искова молба, че не може да си позволи и
да напусне къщата на своите родители и да излезе да живее на свободен наем, тъй като
6
трябвало да се грижи за малолетната си дъщеря / за чието отглеждане и възпитание
разчитала и на майка си, с която взаимно си помагали/. Понастоящем ответницата сочи, че
работи като рецепционист в хотел „***“ в к.к. „***“, откъдето получавала като заплата една
сума от около 850 лева месечно - крайно недостатъчни, за да осигурели и ежемесечна
издръжка за нея и за дъщеря й, и плащането на каквито и да е наеми. В България отв.П.
твърди ,че дори не получавала детски надбавки под претекст, че съпругът й бил чужденец.
Изрично е заявено от ответницата, че доказателства за ежемесечните й доходи ще
представи в първо съдебно заседание по делото.
Това, което се излагало като твърдения в исковата молба, отв.П. намира за драстично
неверно, не отговарящо на истината и се оспорва от нея - и по-специално, че Д.П. :
„Нарушавала спокойния им живот „ и „Оказвала все по-голямо вмешателство в
отношенията им, като ставала причина след 50 години брак да стигнат до развод; че
„Държала сметка на ищеца къде ходи, какво прави „ че „Проявявала арогантно отношение и
вербална агресия към ищеца, заплашвала го, че ще му събере багажа".
Към исковата молба като доказателство отчита още ответницата, че било приложено
и едно писмо - покана с дата 17.02.2021 г. на адвокат В. С. от АК Варна до Д.П., в което
адв.С. вместо ищеца и действайки „ уж като негов пълномощник „ императивно канела
ответницата да напусне жилището. Това писмо будело у ответната страна искрено учудване,
защото адвокат В. С. можело да бъде пълномощник на ищеца пред някой съд, но не и пред
неговите близки.Тя не била приложила и никакво пълномощно към писмото си от 17.02. т.г.
до отв.П., за да бъдела последната сигурна, че това било действителната воля на баща й.
Истината за отношенията между страните по делото, твърди ответницата, че била
съвсем друга, а именно :
Отв. П. имала финансов принос в закупуването на мебели и обзавеждане за
процесния по делото апартамент; участвала с 50% от осигуряване на покупната цена на
къщата, притежавана от семейството на нейните родители, която се намирала в
непосредствено съседство на процесния апартамент. Къщата била на адрес: *** и
понастоящем се отдавала на наематели.
Противно на твърденията на пълномощничките на ищеца, отв. Д. П. твърди, че освен
за майка си се грижи и за баща си; ходи с него по болници; заплатила му от свои собствени
средства 300 лева за консумативи в болницата Самият ищец често измъквал покъщнина от
апартамента, в който живеел с близките си и я давал за ползване на квартирантите от
съседната къща; като за повод за изнасянето на тази покъщнина използвал ремонтите на
апартамента.
Без това да е предмет на делото, ответницата убедено твърди в срока по чл.131 ГПК,
че ищецът дори не се интересува и от внучката си Е., дори не знаел тя в кой клас е
понастоящем.
С цел да мотивира жилищната си нужда и убеди съда, че тя е неотложна, ищецът
наскоро, твърди ответницата, че „ нарочно си е сменил адресната регистрация“ ,допреди
7
няколко месеца бил адресно регистриран на адреса на собствената си къща - ***, която се
намирала в непосредствено съседство до процесния апартамент. В тази връзка ответницата
излага и свои искания по доказателствата.
С оглед на всичко гореизложено, отв.П., чрез адв.Р. Д. от ВАК моли и настоява за
цялостното отхвърляне на предявения иск, който намира за неясно формулиран и силно
проблемен откъм допустимост; а по съществото си и неоснователен.
В подкрепа на изложените твърдения и възражения в срока по чл.131 ГПК
ответницата е направила доказателствени искания.
В проведеното по делото на дата 08.04.2022 год. открито съдебно заседание, ищецът
представляван от адвокат С. моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан,
като представя и писмена защита.
В същото съдебно заседание ответницата, представлява от адв.Д. моли съда да
отхвърли иска изцяло ведно с присъждане на разноските .
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 13 октомври 1999 г. , в гр. Варна ищецът ИВ. СТ. ИВ. е придобил по силата на
правна сделка – покупко – продажба , обективирана в нотариален акт № ***, том ***, рег. №
*** г . по описа на нот. Д.С. – нот. с рег. № *** и район на действие РС Варна правото на
собственост върху апартамент *** находящ се в *** , на първи жилищен етаж със застроена
площ от 59,55 кв.м.,състоящ се от : антре, спалня , баня – тоалетна, дневна , кухня –
трапезария и две тераси , при граници : калкан, улица , ап. № * , ап. № * , ВЕДНО с
прилежащото избено помещение *** с площ от 8,47 кв.м. , и 9,598 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място за сумата от 16
621,20 лева. /л.5,6 от делото /.
Установено по делото е , а и не и спорно , че апартаментът в който живее ищецът е
придобит по време на брака със съпругата му, както и че съпрузите са в процес на развод
.Бракоразводното дело / гр. дело № 16463/ 2020 г. по описа на ВРС 12 –ни състав / не е
спорно че е инициирано от ищеца, а към края на настоящия исков процес брачния съд е
уважил иска на ищеца, като срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от
съпругата, което налага извод, че и към момента ищеца и съпругата му са съсобственици на
процесния имот.
Спор по делото между ищеца и ответницата – негова дъщеря няма , че същата
обитава апартамента , както и в че в имота живеят ищеца, съпругата му , ответницата и
дъщерята на ответницата ,т.е. внучка на ищеца .
Безспорно се установява от приложените на л. 65,57, заверени за вярност с оригинала
копия на лична карта на ответницата и удостоверение за постоянен адрес, че ответницата Д.
И.а С. – П., притежава лична карта, издадена на 24.10.2019 г. с вписан в документа за
8
самоличност адрес в * , както и че от 17 септември 2013 г. в НБДН посочения
административен адрес е и регистрирания й постоянен . От приложените на листи 67 и 68
заверени за вярност с оригинала копия на удостоверения за настоящ адрес се констатира , че
на същия адрес , считано от 17.09.2013 г. е адресно регистрирана и Е. С. П., ЕГН
********** ,дъщеря на отв.П. , а от 21 януари 2005 г.и съпругата на ищеца К. С. И.а.От
приложението по делото на листи
л. 69 – 71 заверени за вярност с оригинала копия на удостоверения за настоящ адрес се
установява факта, че ответницата, дъщеря й и майка й имат регистриран и настоящ адрес в
процесния имот ,представляващ апартамент.
От приложеното по делото на л. 119 –ти удостоверение издадено от Община Варна се
установява, че ищецът от 21.1 2005 г. е с регистриран настоящ адрес г***, но от 26.03.2021
г. / т.е. около половин година преди предявяване на настоящата искова молба / има
регистриран постоянен адрес – *** – т.е. адреса на който се намира процесния апартамент .
Изяснено е по делото , въз основа на всички събрани писмени, а и гласни
доказателства , че към края на съдебното дирене в апартамента с *** на у*** живеят ищеца,
съпругата му , ответницата и дъщерята на ответницата – малолетната Е. П., все още
ненавършила 11 години.
Доказано по делото е твърдението на ищеца, че ответницата – негова дъщеря е
омъжена за хърватски гражданин. Приложеното по делото на л. 78 –ми заверено за вярност с
оригинала копие на удостоверение за сключен граждански брак отразява факта, че на
09.02.2008 г. в гр.З. Д. И.а С. ЕГН **********, е сключила граждански брак с Т. П. , род.
на *** г. – хърватски гражданин за което е съставен акт за гр.брак № *** г. от длъжностно
лице при Община Варна . От приложеното по делото на л. 79 –ти удостоверение за раждане
се установява, че Д. И.а С. е родена на *** г. от майка К. С. С. и баща ИВ. СТ. ИВ., а от
приложеното на л .80 –ти удостоверение за раждане е видно, че Е. С. П. , ЕГН ********** е
родена на 27 август 2011 г. в З., от майка – ответницата Д.С. П. и баща Т. П..
Приобщените по делото на листи от 81 ви до 97 – ми заверени за вярност с
оригинала копия на документи в превод от хърватски език съдържат данни затова, че на
29.08.2012 г. съпругът на ответницата е постъпил в болнично заведение в гр.З. с диагноза
при изписване – обструктивна хидроцефалия и изписан на 24.09.2012 г. .От изготвената от
Първоинстанционен орган за медико- социална експертиза на възрастни лица –Център за
социални грижи гр.З. се установява, че Т.П. към 19.09.2012 г. е живеел в общо домакинство
със съпругата си Д. П., род. на *** г. по професия стюардеса, безработна, без статут на
гражданин на Р.Х. и дъщеря Е. С. П., род. на *** г. , семейството живеело в полуобзаведен
апартамент 70 м2, майката на Т.П. изплащала кредит за този апартамент, Т.П. бил без
доходи , както и съпругата му . От вписаното в листа на социалния работник се проследява
хронологията на заболяването на съпруга на ответника, различни по вид и място на
извършаване медицински интервенции пред и след получения в края на 2011 г. мозъчен оток
, довели до обективното му състояние – неподвижен, невъздържан и изцяло зависим от
чужда помощ при задоволяване на основни жизнени потребности, неконтактен , с неотложна
9
необходимост от помощ и грижи в пълна степен в съответствие с разпоредбите на чл. 44
ал.1 вр. ал. 3 от Правилника, поради нужда от същата ,т.к.лицето изцяло зависи от чужда
помощ .
Спорът по делото се свежда до това живеейки в процесния апартамент ответницата
пречи ли на баща си да упражнява правото на собственост върху имота в пълнота и
спокойно или действително ответницата поради обективни причини се е наложило да се
върне в дома на родителите си заедно с малолетната си дъщеря за да не остане на улицата и
да може да помага и на родителите си .
По делото страните не са спорили, че ищецът е във влошено здравословно състояние ,
факт който се доказва на база приложените по делото на листи от 20 -ти до 36 – ти заверени
за вярност с оригинала копия на медицински документи , а именно : Експертно решение №
2561 от зас. № 097/06.07.2009 г. на I-ви състав на ТЕЛК МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД -
Варна; епикриза на И.И. от Първа клиника по хирургия при УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД -
Варна, ИЗ № 7487; епикриза на И.И. от Първа клиника по хирургия при УМБАЛ „Св.
Марина" ЕАД - Варна, ИЗ № 25033; епикриза на И.И. от Първа клиника по хирургия при
УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД -Варна, ИЗ № 14994; епикриза на И.И. от Първа клиника по
хирургия при УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД - Варна, ИЗ № 5302; епикриза на И.И. от Клиника
по хепатогастроентерология при УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД - Варна; епикриза на И.И. от
МЦ „Лейзър Мед" - Варна; епикриза на И.И. от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД -Варна, ИЗ
***7993; амбулаторен лист № 002537/17.10.2019 г.; амбулаторен лист №
000523/15.11.2019 г.; амбулаторен лист № 001000/05.10.2020 г.; амбулаторен лист №
003719/04.12.2020 г.; амбулаторен лист № 000028/14.01.2021 г.; амбулаторен лист №
000987/05.03.2021 г.; амбулаторен лист № 001152/17.03.2021 г.; амбулаторен лист №
001271/24.03.2021 г..
Видно от ЕР на ТЕЛК , приложено на л. 20- ти по делото, на 6.7.2009 г. ищецът е
преосвидетелстван, като пожизнено му е определена 100 % неработоспособност, с чужда
помощ с водеща диагноза „ злокачествено новообразувание на стомаха „, общо заболяване „
Карцинома вентрикули ТЗН0М0.Гастректомия в модо Ру ,ХБ III ст. ум. Ст. СФ.ХС „.
От приобщената по делото на л. 21 – ви в заверено за вярност копие на епикриза,
издадена на ищеца се установява твърдението и на двете страни, че ищецът е претъпял
операция на стомаха, като оперативната интервенция е била извършена на 29.02.2012 г.
В обобщение, без съдът да има специални медицински знания намира на база
цитираните по-горе писмени доказателства, че здравословното състояние на ищеца е тежко,
същият е напълно нетрудоспособен.
По делото са приложени и писмени доказателства относно здравословното състояние
на съпругата на ищеца .Приобщените на листи от 72 до 77 вкл. заверени за вярност с
оригнала копия на медицински документи , издадени на Кр.И.а свидетелстват затова, че още
на 3.11.2010 г. съпругата на ищеца е била за първи път освидетелствана от ТЕЛК поради
мозъчно съдова болест,а на 2.09.2015 г. с ЕР на ТЕЛК и е била определена 74 % НТР .От
10
цялата медицинска документация находяща се на л. 72-77 се установява, че съпругата на
ищеца Кр- И.а страна от хипертонична болест, трета степен, дискоординационен синдром,
двустранна гонартроза , дефспондилоатроза , претърпяла и инфаркт и инсулт през 2017 г.
В обобщение,по делото е доказано на база ЕР на ТЕЛК издадени на ищеца и на
съпругата му , че така както ищеца, така и съпругата му не са в добро здраве, ищецът е със
100 % НТР а съпругата му със 74 %.Доказано е твърдението на ответницата,че съпругът й е
неподвижен и се намира в З. поради тежко здравословно състояние и се нуждае от
постоянни и специализирани грижи .
Установено и доказано е, че въз основа на искова молба, депозирана в Окръжен съд
Варна от една от двете дъщери на ищеца – Р. И.а Д., ЕГН ********** е било образувано
гр.дело № 1680/2020 г. по описа на ОС Варна, IX – ти състав, с искане за поставяне под
запрещение на ищеца. Гр.дело № 1680/2020 г. е приобщено като писмено доказателство по
настоящото дело , като от протокола от проведеното на 11.2.2021 г. открито съдебно
заседание се установява, че след приобщаване на заключението по допусната съдебно –
психиатрична и психологична експертиза, процесуалният представител на ищцата е заявил,
че в това производство не може да се направи извод, който е бил направен в исковата молба,
подчертал е , че производството не е използвано самоцелно, а поради притесненията и
тревогите на семейството на И.И. , като е оттеглил иска. С протоколно определение от
същата дата, постановено в о.с.з. ОС Варна е прекратил производството по гр.д.№ 1680/2020
г., поради оттегляне на иска и на осн.чл.232 ГПК.От всички материали в прекратеното
производство по гр.д. № 1680/2020 г. по описа на IX-ти състав на ВОС, относима ( макар и
непряко събрана в производството по негаторния иск ) e допуснатата КСМППЕ ,
изготвена от вещите лица д-р К. и клиничния психолог Г. .
От заключението на вещите лица приложено на л. 93 ,94 ,както и от разпита им се
установява, че към началото на 2021 г. ищецът е страдал от последици от МСБ, мозъчна
атеросклероза, лек дементен синдром. Заключението на вещите лица е, че ищецът по
настоящото дело е с лек дементен синдром и параноидни идеи, свързани с близкото му
обкръжение , а от там и с нарушения в самостоятелното ежедневно функциониране –
същият функционира нормално и без дефицити в позната среда. При проведеното
психологично изследване на Ив. И. е било диагностицирано наличие на дефицити, ако се
налага същият да съобразява действия в нова и непозната среда . Към началото на 2021 г.
вещите лица са достигнали до заключението ,ч е И.И. няма нужда от подпомагане с цел
справяне в ежедневието си , както и за поддържанe на себе си и дома си , не е необходимо
подпомагане на неговата способност да защитава материалните си интереси , да ръководи
постъпките си и поведението си , да се грижи сам за себе си по смисъла на чл. 5 ЗЛС , но
проследяването на психичното състояние на Ив. И. е необходимо да се извършва ежегодно
от специалист психиатър и клиничен психолог.
В настоящото исково производство, започнало с депозиране на исковата молба от
ищеца И.И. на дата 16.09.2021 г. до края на съдебното дирене – 08.04.2022 г. липсват
медицински данни какво е психологичното състояние на ищеца, а същото според настоящия
11
състав има отношение основно за преценка на изложените в исковата молба твърдения за
пречките създавани от ответницата на своя баща за ползването на имота. Това обстоятелство
се изяснява от показанията на кл. Психолог Р. Г. пред ОС Варна, т.к. вещото лице е
обяснило, че с промяната на възрастта при И. може да отключи вербална агресия, да започне
да реагира с оттегляне, изолиране и с повишен егоцентризъм , а в момент на афект да кресне
или викне – т.е. т.н. фрустрации , които се срещат в тесния семеен кръг и довеждат до
конфронтации с близките … – л.101 – ви от делото на ВОС .
Въпреки липсата на обективни данни относно психологическото състояние на ищеца
към момента, ВРС следва да изведе правилни правни изводи на база анализа на гласните
доказателства и събрания писмен доказателствен материал за това основателен и доказан ли
е негаторния иск или не .
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание са събрани
допуснатите в полза и на двете страни гласни доказателства .
Допуснатия в полза на ищеца свидетел Т. В. Г. , род. *** г. , племенник на ищеца и
братовчед на ответницата, е заявил пред съда че желае да дава свидетелски показания и
обещал да говори истината . Св. Г. твърди пред съда, че с ищеца контактува в седмицата по
два- три пъти, а обстановката в дома му е такава , че той живее в отделна стая , нямали
разбирателство като семейство и когато се ходело там било „ тегаво „ .Ищецът не си
говорел със съпругата си и ответницата , освен ако не било нещо много наложително. Св. Г.
твърди ,че ищецът – вуйчо му И. живее в отделна стая „ защото не могат да си разделят
домакинството, имат конфликти, когато се ползват общи неща „. Жилището, в което живеят
вуйчото, вуйната и братовчедката на свидетеля, описва свидетеля пред съда, че има две стаи
и кухня, намира се на адрес - ***4, апартамент на втория етаж, вдясно от стълбите. Те
живеели така заедно от десетина години, пояснява свидетелят Г., а конфликти имали по-
напоследък – „ може би от 5-6 години“.Същият свидетел заявява пред съда , че знае, че
присъствието на Д. и дъщеря й в дома на И. му създава притеснение, най-вече те ползвали
обща тоалетна, а пък вуйчо му имал операции и здравословно не бил добре, имал изрязан
стомах и трябвало да ходи в тоалетната след всяко ядене и разказвал на свидетеля , че няма
достъп до тоалетната, понеже били много хора на едно място и внучката му влизала в
тоалетната с телефона и стояла с часове там, поради което и ищецът не можел да ползва
тоалетната . Според същия свидетел внучката на ищеца е на около 11г.,предполагайки че би
трябвало да ходи на училище и че трябва да е четвърти клас, като заявява че знае ,че майка й
– ответницата работи.
Отделно от гореизложеното св.Г. твърди ,че знае че ищецът има проблем и с
ползването на кухнята , а именно - ответницата Д. влизала когато баща й си пасирал нещо
и му изключвала пасатора, също така му изключвала и фурната докато той си приготвял
нещо . Ищецът споделил на свидетеля , че дъщеря му Д. му казвала: „Махай се от моя
апартамент!“.
На следващо място св. Г. е изложил пред съда предположението, че процесният
апартамент е на ищеца и на съпругата му ,както и твърдението ,че отношението на
12
ответницата към ищеца не било това, което трябва да има дете към възрастния си родител,
още повече дете към болния си родител. Отношението на ответницата към баща й, според
свидетеля Г. било елиминиращо , като „към някой, който й пречи в апартамента, в който
живеят“. Св. Г. е заявил пред съда, че е виждал как ищеца и ответницата се разминават в
апартамента без да си говорят.
Установява се от показанията на св.Г., че не е присъствал лично на скандали между
ищеца и ответницата , но ищецът му разказвал когато се чували по телефона и когато се
виждали .По този повод свидетеля обяснява, че вуйчо му разказал да един случай, при който
внучката му Е. му направила знак с ръка през врата като от там знаел, че не били в добри
отношения, понеже имало настройване „срещу другия „ и дори свидетелят като звънял в
апартамента, също не му се отваряла вратата, а пък ги виждал от терасата да се покажат
само така да видят кой е и се прибирали, което означавало, че имало някой вътре, но не
отваряли.
И на последно място св.Г. твърди , че той и майка му са хората които се грижат за
ищеца, но и че ищецът сам се грижи за себе си ,доколкото може – купувал си храна,
приготвял си я , на лекар ходел сам, а понякога и свидетеля и майката на свидетеля го
водели на лекар. Когато ищецът бил в болницата майката на свидетеля носела на ищеца
редовно храна, купувала ме лекарства, т.к. ищецът не искал дори жена му да му носи храна,
такива им били отношенията.
На конкретно поставени въпроси свидетелят Г. е отговорил, че знае че вуйчо му си
заключва стаята,т.к. знаел че с изчезнали документите за апартамента.
Същият свидетел твърди ,че вуйчо му купувал мебелите, с които е обзаведен
апартамента, последно той купил пералнята, климатик. Свидетелят сочи, че не знае
ответницата Д. да е помагала финансово за закупуване на някоя от вещите., като отговоря ,
че е вярно, че вуйчо му и жена му имат в съседство къща, знаел, че тя била купувана с
неговите пари. За ищеца свидетеля заявява , че той пътувал по корабите, а съпругата му
много малко работила през живота си, заключавайки че не знае дали Д. е помагала
финансово за закупуване на къщата, може и да била помагала, но свидетелят не бил
присъствал. Във въпросната къща според свидетеля сега имало няколко наематели.
Вторият воден от ищеца свидетел Й. С. К. ,род. **** г. сестра на ищеца и леля на
ответницата, също заявила, че желае да дава свидетелски показания и обещала да говори
истината излага следните твърдения пред съда :
Св.К. твърди, че с брат й И. контактуват често, но по телефона .Когато свидетелката
търсела брат си по телефона , те не винаги се отзовавали, той не винаги можел, понеже със
слуха не бил добре и контактите йм били такива. Свидетелката К. обяснява, че ходела в
дома на брат си И., обаче племенницата й и жена му не й отключвали. На конкретно
поставен въпрос към свидетелката каква е причината да не й отключват апартамента, същата
свидетелка твърди , че ответницата и майката на ответницата не искали да се вижда това ,
което те двете правели с брат й , а именно – не му давали да ползва тоалетната, а той имал
13
нужда от честото ползване, т.к. нямал стомах и при всеки прием на храна трябвало да отиде
в тоалетната .
Св. К. твърди, че така описаните отношения са от около повече от пет – шест години ,
като сочи че самата тя има семейство, има къде да живее, но брат й няма къде другаде да
живее, а и е свикнал да живее в собственото си жилище. Св.К. предполага , че ответницата
има друго жилище в което да живее .
Същата свидетелка твърди, че брат й И. си готви в кухнята, но те му изключвали
газта, не се грижели да него, безпокоели го по всяко време не само с изключване на газта ,
но и на микровълновата, карали го по-бързо да излиза от тоалетната. За тези неща именно
ищецът бил разказвал на свидетелката, а и тя нямало как да ги види, т.к. не можала да влезе
в апартамента , а последно в апартамента била ходила на рождения ден на брат си през
месец октомври миналата година .
Свидетелката К. е заявила пред съда, че брат й и жена му имат къща в съседство на
процесния апартамент , но тази къща била дадена под наем, т.к. брат й ползвал много
лекарства и „трябва да взема парите от наема, за да може да си плаща лекарствата „ . За
къщата отдавана под наем свидетелката сочи, че била купена с пари на брат й , но не знае
дали ответницата е помагала финансово за закупуването й. Според същата свидетелка , брат
й И. помагал финансово на дъщеря си Д. – пълнел хладилника, всичко зареждал с храна ,
абсолютно всичко но „в крайна сметка му писнало и когато започнали тези разправии спрял
да зарежда хладилника „.
Според показанията на свидетелката К. в апартамента живеят И., жена му, дъщеря му
Д. и внучката му. Внучката на И. била на 5 г., ходела на детска градина, а последно
свидетелката била видяла това дете може преди две години . В апартамента в кухнята се
готвело, едната спалня ползвала Д. и стаята , която се водела детска се ползвала от И. , там
имало хладилник, имало и от къде де си вземе храна за да си приготви нещо, но тоалетната
била обща . В показанията си св.К. е пояснила , че ответницата ходи на работа, съпругата на
ищеца не работела, била пенсионерка, а И. имал Решение на ТЕЛК, което било издадено
повече от десет години. По повод необходимостта от прием на лекарства от ищеца,
свидетелката е заявила , че брат й си има рецептурна книжка , приемал лекарства предимно
за простата , а в последно време за стомаха, главният му проблем бил със стомаха. Въпреки ,
че свидетелката твърди ,че тя и сина й купуват лекарствата на брат й , същата заявява пред
съда ,че не си спомня лекарствата които купуват, т.к . влизала в аптеката с рецепта и й ги
давали, понякога и ищецът си купувал сам лекарствата . В заключение сестрата на ищеца
обобщава, че според нея проблемът в семейство е , че жената на брат й постоянно викала,
обиждала го че тоя я биел, но това не било вярно.
Водените от ответната страна свидетели Р. Д. и К. И.а дават подробни показания за
отношенията в семейството на ищеца и за причините поради които ответницата се е върнала
в дома на родителите си .
Св. Р. И.а Д., род. *** г. дъщеря на ищеца, също заявила че желае да дава показания
14
,обещала да говори истината твърди пред съда ,че сестра й живее при родителите им от 2013
г. Това се наложило, защото нейният мъж бил в много тежко здравословно състояние, по-
специални нужди имал, бил на легло, абсолютен, пълен инвалид, неподвижен, в хоспис,
където се грижели медицински лица за него и нямало как вкъщи да се полагат грижи за него.
Затова се наложило сестра й да живее с родителите йм, т.к. тяхното жилище, което те
всъщност притежавали било отдадено под наем за да може да се грижат в хосписа за съпруга
на ответницата . Св.Д. е обяснила пред съда , че съпруга на сестра й е хърватски гражданин,
както и че сестра й и съпруга на сестра й живеели и работели в З., но след като той се
разболял вече станало невъзможно сестра й са се грижи сама за него и за бебето . През 2013
г., когато внучката на ищеца била на две годинки дъщерята на ищеца заедно с детето й се
върнал в България. В началото нямало проблеми.Такива се появили в последствие, понеже
ищецът имал много тежък характер -все трябвало да стане на неговото , свикнал бил цял
живот много лошо да се държи със съпруга си, да я тормози карайки я постоянно да готви и
пере, а ако му откажела „ вдигал скандали и панаири „, като в този ред на мисли
свидетелката дава различни примери . Според същата свидетелка, отношението на баща й
към майка й цял живот било такова и сега баща й се дразнел от факта , че сестра й
постоянно защитавала майка йм и той не можел по този начин да се държи с нея ,това било
целта – за да я изгони .
В показанията си св. Д. сочи, че по принцип баща й сам си купувал лекарствата, но
двете със сестра й винаги помагали, т.к. ищецът имал сериозни здравословни проблеми –
вече 13 г.- непрекъснато имал операции, влизания по болници, а докато отв. Д.П. я нямало,
ответницата нямало как да помага, Р.Д. сама помагала . Откакто Д.П. се върнала , двете с нея
и с майка йм , твърди свидетелката се грижели за баща си, като в последно време забранили
на майка йм да ходи по болници за да се грижи за баща им, т.к. дори не можела да изкачва
стълби. Според св.Д. през 2018 г. баща й бил с много тежка операция, те били почти всеки
ден в болницата, защото на него трябвало да му се носи и храна, да му се варят бульончета,
имал специално захранване. Твърденията на свидетелката Д. са ,че никога не са оставяли
ищеца на произвола на съдбата, винаги се грижили за него, независимо, че отношението му
към тях не било добро, Сега, последните години още според св.Д. се изострили отношенията
и той вече просто не искал да се грижат за него.
В показанията си същата свидетелка не отрича, че е инициирала дело за поставяне
под запрещение на баща й , т.к. намира , че не е нормално на 80-ет години човек да иска да
се разведе, както и че баща й изнасял различни вещи от дома, внасял от улицата непотребни
такива,т.е. извършвал нелогични действия , а от двадесет години поне дори и консумативи
не плащал. По същество на спора свидетелката е заявила, че ако сестра й Д. напусне този
дом, нещата щели да станат още по-зле, защото когато сестра и я нямало , майка йм стояла „
като куче на студа „, защото ищецът не й давал да се топли, дори когато майка йм получила
първия инсулт, ищецът не обърнал внимание на съпругата си и свидетелката намерила
майка си в безпомощно състояние . Същата свидетелка е обобщила, че отношението на
ищеца към съпруга му винаги било изключително лошо, а сестра й Д. не им била никаква
15
пречка за лошите отношения между родителите й. Напротив – сочи св.Д. - майка й сега била
сто пъти по-добре защото имало климатици, които на всякъде били пуснати и на жената й
било топло, а грижите сега за ищеца полагали именно ответницата и съпругата му. В
останалата част от показанията си свидетелката разказва за промяната настъпила в
здравословното състояние на съпруга на сестра й – идването на Д.П. с дъщеря й в
Р.България, финансовата помощ която ответницата оказвала на родителите си, дори и при
закупуване на мебели и на съседната къща, както и че именно ищецът прибирал наема от
съседната къща и не го давал на никой.
В аналогичен смисъл на изложеното от св.Д. са и показанията на съпругата на ищеца
– Св.К. К. И.а.Св. И.а разказва пред съда за съвместния си живот с ищеца, решението му да
се развежда с нея, не отрича че от 2013 г. дъщеря й Д. заедно с внучка и Е. живеят в
процесния апартамент.Причината поради която всички живеели заедно била, че съпругът на
Д.П. получил увреждане, мозъчен инсулт, направил някакъв голям кръвоизлив, с много
големи увреждания, момчето било неподвижно, трябвало да се грижат лекари за него и се
наложило да го заведат в здравно заведение, за да може да му прилагат лечението и се
наложи дъщеря й да даде жилището под наем, за да могат да му плащат лечението.
Св.Кр.И.а е заявила пред съда, че дъщеря й Д. купувала мебелите в апартамента, в който
живеят, тока, водата, парите за храната всичко тя поемала, а и Кр.И.а помагала с нейната
пенсия . Двамата с ищеца , обяснява още Кр.И.а, че били на пенсия, но И. получавал наеми ,
той си ги вземал и на никой нищо не давал, но от както Д. била тук вече близо девет години
Кр.И.а и Д.П. плащали тока, водата , храната, издържали се двете и едновременно гледали и
Е. - внучката на Кр.И.а- десетгодишна, четвърти клас, като Кр.И.а водела на училище и
вземала от училище внучка си . Същата свидетелка категорично отрича да са забранявали на
ищеца да влиза в тоалетната, но от своя страна е заявила, че съпруга й я вдигал от
тоалетната и тя ставала , а детето ходело на училище, в апартамента били четири човека,
детенцето се притеснявало и ползвало тоалетната, а свидетелката нямало как да му обясни
да стане защото дядо й имал нужда.В заключение съпругата на ищеца сочи, че най –
голямата стая от апартамента била за ищеца И.И., а той си заключвал стаята вероятно да му
вземат нещо.И св.Кр.И.а също твърди, че имат семейна къща в съседство – с три тоалетни ,
три бани , но там имало квартиранти, тя нямала ключ , дори достъп до мазата свидетелката
нямала . Изявлението направено от св.Кр. И.а пред съда е, че и двете йм дъщери пречат на
ищеца, а точно Д. пречела,защото била при тях в момента и ищецът не можел да прави това
което иска – това била причината да се карат, а самата свидетелка била заплашвана от
съпруга си да не говори нищо по негов адрес, защото щяло да и се случи най-лошото . Това
били последните му думи преди първото дело за развод, а още когато Д. се върнала с Е. от Х.
, свидетелката се съгласила дъщеря й Д. да живее в апартамента, за да не остане на улицата,
но тогава съпругът й нищо не казал.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният от ищеца негаторен иск е с правно основание чл.109 ЗС, заявен при
16
наличие на ясен правен интерес, процесуално допустим, насочен против ответницата -
пасивно процесуално легитимирана по иска.
Допустимостта на избраната форма на защита, а не на друга възможна, съдът приема,
че се обуславя от мотивите на задължителното Тълкувателно решение ***1/84 г. от
6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК , с което е указано на съдилищата,че искът, основан
на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко
и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава,
смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота), според нейното
предназначение. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които
възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от
упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на
потърсилия правната защита (така отново ТР ***1/84 г.). Функцията на иска е да отрече във
всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните
действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях.
Искът, предявен от ищеца И.И. против ответницата Д.П. и негова дъщеря е допустим,
т.к. с него ищецът цели ответницата да преустанови фактическите си действия по обитаване
на определени помещения в апартамента, с които твърди, че му пречи да ползва спокойно
имота при квотата която притежава .
Според настоящия съдебен състав, предявени негаторен иск е останал неоснователен
и недоказан, т.к. не са ангажирани от ищеца доказателства на база на които съда да приеме,
че към края на съдебното дирене ответницата чрез фактически действия и / или бездействия
пречи на баща си спокойно и необезпокоявано да упражнява фактическа власт върху
апартамента . По делото е установено и доказано, че и ищеца и св. Кр.И.а са единствените
съсобственици на процесния апартамент *** , като техните квоти се считат равни до
момента в който съпружеската имуществена общност се прекрати . Към края на съдебното
дирене липсва спор, че в процесния апартамент живеят ищеца, съпругата му , дъщерята на
ищеца – отв.Д.П. и внучката на ищеца – Е. П.. Упражняването на фактическа власт върху
имота от страна на Д.П., ищецът не твърди че е владение, поради което и не е сезирал съда с
исковата защита по чл.108 ЗС.Въпреки допустимостта на избраната от ищеца форма на
искова защита, при безспорно непрекратената СИО между ищеца и съпругата му върху
процесния имот, на база всички събрани доказателства по делото, съдът счита че искът е
останал неоснователен и недоказан .Мотивите на настоящия първоинстанционен състав за
този краен извод почиват както на писмените доказателства по делото, така и на съвкупния
и поотделен анализ на гласните доказателства, съобразен със съдебната практика .
С доклада по делото, съдът е разпределил тежестта на доказване между страните, а и
съгласно нормата на чл.146, ал.1, т.3 ГПК е обявил на страните ,че същите признават
следните факти и обстоятелства: че ищецът и ответницата се намират в родствена връзка -
баща и дъщеря, че са било водено пред окръжен съд Варна гражданско дело с искане за
поставяне под запрещение на ищеца, че е висящо пред РС Варна бракоразводно гражданско
17
дело между ищеца и съпругата му,че ответницата заедно с малолетната й дъщеря Е. живеят
в процесния ***Макар и да не е спорно, а и да е и доказано на база всички гласни
доказателства, че ответницата заедно с дъщеря си живее в апартамента на родителите си с
ищеца и майка си, считано от 2013 г., този факт не е достатъчен да се изведе извод,че искът
е доказан и основателен. На първо място от приобщеното на л. 37, 38 заверено за вярност с
оригинала копие на писмо от 17.02.2021 г. до Д.С. - П. от адв. В. С.; известие за доставяне от
19.02.2021 г. по никакъв начин не се доказва,че ищецът е поканил ответницата да се изнесе
от имота . На второ място по делото са събрани множество писмени доказателства затова, че
както ищецът, така и съпругата му са в пенсионна възраст, с редица заболявания, а съпругът
на ответницата се намира в хоспис в Х..
По делото са събрани гласни показания, като всички разпитани свидетели се намират
в роднинска връзка или с ищеца или и с ищеца и ответницата, което само по себе си прави
вероятно показанията да са заинтересовани по см. на чл.172 ГПК.
Доказано е още ,че в предходно образувано производство пред ВОС с искане на една
от двете дъщери на ищеца за поставянето му под запрещение е било установено
обективното състояние на ищеца от медицинска и психологична гледна точка,поради което
и искът е бил оттеглен. Към края на съдебното дирене пред настоящата инстанция е било
постановено невлязло в законна сила решение на ВРС по гр.дело № 16463/2020 г., с което
искът на ищеца против ответницата за прекратяване на брака му с Кр.И.а е бил приет за
основателен . Също така към края на съдебното дирене пред настоящата инстанция е
установено че считано от 21.3.2022 г. ответницата Д.П. е с прекратено трудово
правоотношение ,регистрирана в бюрото по труда/ л.132,133 /.
Анализа на гласните доказателства направен в съвкупност и поотделно мотивира
настоящата инстанция да приеме като преки и обективни показанията на водените от
ответницата свидетели, а не показанията на свидетелите водени от ищеца. В първата група
гласни доказателства – допуснатите в полза на ищеца негови роднини се съдържат само
твърдения за факти и обстоятелства, които свидетелите не са възприели сами, а са йм били
преразказани от ищеца. Сестрата на ищеца дава показания, които дори не кореспондират с
изяснената на база писмените доказателства фактическа обстановка .Така напр. същата
сочи, че внучката на ищеца ходи на детска градина, но детето е в четвърти клас и почти на
единадесет години . Нито един от двамата свидетели водени от ищеца не дава показания
относно отношенията между ответницата и ищеца към момента, т.к. и двамата свидетели
основно контактували с ищеца по телефона, а сестрата на ищеца последно го видяла
миналата година за рождения му ден . Втората група свидетели – водените от ответницата
дават показания, от които става ясно, че ответницата от 2013 г. заедно с дъщеря си Е. живее
в имота на родителите си , както и че по този начин се грижи за родителите си – не само за
майка си, но и за баща си . Конфликтните отношения между ищеца и съпругата му доколко
стоят в основата на отношенията на ищеца и отв. Д. П., съдът намира че са останали извън
изнесеното от всички свидетели, т.к. се касае за изключително лични отношения, отношения
които се установява, че от 2013 година до сега са се изменили.
18
На следващо място съдът се позовава и на трайната съдебна практика, за да се
прецени дали негаторния иск е основателен или не, съгласно която за тази преценка следва
да се изхожда и от самите действия на ответницата, чието преустановяване се търси от
ищеца. Както е посочено в Определение №629/ 19.12.2018г.по гр.д***381 / 2018г на ІІ ГО
на ВКС - с оглед вида на нарушението и естеството на извършваните неоснователни
действия, които се поддържа че са налице, се преценява постига ли се адекватна защита
на правото на собственост с предявяването на негаторен осъдителен иск за прекратяване на
нарушението. Това е обуславящ изхода на делото въпрос по исковете с правно основание
чл.109 ЗС , доколкото според съдебната практика правната функция на негаторния иск е да
защити правото на собственост срещу неоснователни въздействия и посегателства върху
чужд имот.В настоящия случай , по делото е несъмнено доказано , че ответницата е в
трудоспособна възраст , майка на дете на почти 11 години, съпруга на хърватски гражданин
лежащо болен в хоспис в Х., но съдът намира, че ответницата не е осъществила нито едно от
конкретните фактически действия, които ищецът твърди в исковата си молба , с което точно
да му пречи на правото на собственост. Установено е обаче на база гласните доказателства
допуснати в полза на ответницата и които съдът намира, че кореспондират и с писмения
доказателствен материал, че с фактическото си живеене в процесния имот ответницата не
пречи на баща си , а му помага , както на него , така и на майка си , т.к.и двамата й родители
се нуждаят от помощ, и двамата е доказано че са в пенсионна възраст, страдащи от редица
заболявания .
Особеността на казуса, отнесен пред съда произтича и от факта, че ищецът все още е
в брак със съпругата си , а имотът представляващ обект на защита на правото на
собственост е съсобствен , налице е СИО между ищеца и съпругата му , която не е
прекратена.
За да изведе извод за неоснователност и недоказаност на нетагаторния иск ВРС
изхожда и от факта, че по делото на база гласните доказателства не е доказано по несъмнен
начин ответницата да пречи на баща си да живее в апартамента, да готви , да ползва
тоалетната , антрето , а още по-малко избеното помещение . Именно защото на база
събраните гласни доказателства ,допуснати в полза на ищеца не е доказано неоснователно
фактическо действие или бездействие на ответницата, с което да пречи на баща си да
упражнява в пълнота обема на съсобствеността която има върху процесния апартамент,
съдът намира, че искът е останал недоказан. В подкрепа на този извод съдът споделя
мотивите,залегнали в Решение № 57 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 907/2012 г., II г.
о., ГК, а именно: „ За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава
търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие,
което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да
установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е
авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на
употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно“ време, изисква установяване
на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на
връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване
упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана
отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен
резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на
поддържане на такъв резултат от ответника. Неоснователното действие следва да е такова,
че да създава пречки за ползване на собствената вещ. Actio negatoria разбирана в един по
19
широк аспект е условие за защита срещу необосновани вмешателства, преки или косвени,
който възпрепятстват собственика да използва напълно своята собственост и е израз на
възможността при надлежно упражнено искане същите да бъдат отстранени, да се
възстанови предишното състояние.“.
В обобщение, следва да бъде подчертано още, че след като съгласно чл. 109 ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи
да упражнява своето право, както и че от самия текст на законовата норма е видно, че двете
задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на
ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява
правото си на собственост в неговия пълен обем, искът би бил основателен , тогава
когато ищецът докаже не само ,че е собственик на имота, че е налице неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника
създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените. В този смисъл са разрешенията, дадени в ТР4/06.11.2017 г. по тълк.дело
4/2015г. на ОСГК на ВКС.След като не са доказани при условията на пълно и главно
доказване двете кумулативни предпоставки на фактическия състав на чл.109 ЗС ,
искът следва да се отхвърли изцяло. В подкрепа на този краен извод на съда са и
мотивите на други постановени съдебни актове като например Решение №
57/30.04.2009 г. по гр.д.№ 6155/2007 г., I Г.О. на ВКС и решение № 139/25.06.2010 г. по
гр.д.№ 457/2009 г. на I Г.О. на ВКС в които се акцентира върху нуждата от посочване и
доказване в какво конкретно се състои преченето за пълноценното упражняване на
правото на собственост,факти които ищецът е твърдял , но е доказал .
Приемайки иска за останал недоказан, съдът съгласно нормата на чл. 78, ал.3 ГПК
следва да присъди в полза на ответницата сторените по делото съдебно –деловодни
разноски. В неоспорения от ищеца списък по чл. 80 ГПК, приобщен на л. 139-ти по делото,
ответницата е посочила един разход, който желае да й бъде възстановен – сумата от 600,00
лв. за заплатен в брой адвокатски хонорар. От приложения по делото на лист 140 –ти
договор за правна защита серия Б № ********** имащ характер на разписка се установява
факта на плащане в брой на договорения по делото адвокатски хонорар, поради което и РС
Варна присъжда този разход в полза на ответницата и в тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения негаторен иск от ищеца ИВ. СТ. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адвокат от АК Варна - В. С., със съдебен адрес: *** и чрез
адв. Н.П. от ВАК, със съдебен адрес: ***, против ответницата Д. И.а С. П., ЕГН
********** с адрес: ***, с исканията да бъде постановено Решение , по силата на което
ответницата Д. И.а С. П., ЕГН ********** да бъде осъдена да преустанови
неоснователното си въздействие върху следните части от процесния имот -
АПАРТАМЕНТ ***: спалня с площ от около 16 кв.м. , както и ползването на общите
20
обслужващи помещения -антре, баня - тоалетна, кухня -трапезария и две тераси и
прилежащо избено помещение ***, да бъде осъдена да освободи посочените помещения на
процесното жилище, както и ползването на общите обслужващи помещения, с което да
преустанови действията си, с които нарушава правото на ищеца ИВ. СТ. ИВ., ЕГН
**********,на собственост върху ½ идеална част от процесния имот и на спокойно
владение, ползване и разпореждане на притежаваната от него ½ ид.ч. от имота, а именно:
самостоятелен обект на собственост /СОС/ с идентификатор *** по КККР, одобрени със
Заповед № РД - 18 - 98 /10.11.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект - от 21.05.2021 г., с адрес на имота гр.Варна, р-н „***“,
п.к.9000, ***, находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива - едно, с площ по документ за
собственост 59,55 кв.м., прилежащи части - *** - 8,74 кв.м., 9,5998 % ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху дворното място, при съседни самостоятелни
обекти - на същия етаж: ***.*, ***.*, под обекта: ***.*,***.*, ***.*, ***.*, ***.*, над обекта:
***.*, на основание чл.109 ЗС,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ищеца ИВ. СТ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ответницата Д. И.а С. П., ЕГН ********** с адрес: *** СУМАТА от ОБЩО 600,00 лева (
шестстотин лева ) - представляващи сторените от ответницата съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция за защита от един адвокат, на основание чл.78, ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
ДВУСЕДМИЧЕН срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
21