№ 52
гр. Луковит, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на пети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА
Административно наказателно дело № 20224320200077 по описа за 2022
година
Производството е по реда на Раздел V от ЗАНН - обжалване на
наказателно постановление
Образувано е по жалба на И.П.И.., действащ чрез адв. Х.Б., срещу
Наказателно постановление №856/28.02.2022 г., с което са му наложени две
глоби в размер на по 100,00 лв. и са отнети в полза на държавата вещите,
послужили за извършване на нарушението – лек автомобил, и вещите,
предмет на нарушението 1 пр.куб.м. дървесина.
В откритото съдебно заседание се явява само адв. Б., процесуалният
представител на жалбоподателя, който поддържа изцяло жалбата.
Ответникът по жалбата – РДГ Ловеч, не се представлява, като с
писмена молба, подадена чрез пълномощник – юрисконсулт Т., заявява
желание делото да се разгледа и да се осигури възможност за писмено
становище.
Съдът призова лицето, посочено от жалбоподателя като собственик
А.И.А., но същата не се яви в съдебно заседание.
В предоставената разна възможност за страните да развият
съображенията си в писмени защити, двете страни излагат подробно
1
насрещните си правни становища за начина, по който следва да бъде решено
делото.
Адв. Б. сочи, че в НП е описано едно деяние, а жалбоподателят е
наказан за две отделни нарушения. Счита, че неправилно е
индивидуализирано наказанието за нарушението предвид малкия предмет от
1 пр.куб.м., който обуславя наказание в минималния размер от 50 лв.
Позовава се на чл. 20, ал. 4 ЗАНН, за да мотивира тезата си, че е недопустимо
да бъде отнето МПС, чиято пазарна стойност била между три и пет хиляди
лева. Оплаква се, че наказващият орган неправилно не е приложил чл. 28
ЗАНН, след като случаят е маловажен. На последно място, счита, че при
издаване на НП е нарушение чл. 52, ал. 1 ЗАНН относно срока за издаването
му.
В писмената защита на РДГ Ловеч, представена от директора инж. П.П.,
е изложена тезата за доказаност на нарушенията по чл. 213, ал. 1, предл. 4-то,
т. 1 и т. 2 ЗГ – транспортиране на дървесина, която не е маркирана с КГМ и не
е придружена от превозен билет. Счита, че правилно е приложен чл. 27 ЗАНН
при определяне на наказанието. Сочи, че обект на посегателство е горския
фонд, чието опазване е целта да се регламентират императивните изисквания
за транспортиране на дървесина – маркиране и прудружаване със съответния
документ, които са били нарушени в случая. Възразява, че случаят не е
маловажен поради друго сходно нарушение, както и увеличение на
бракониерските прояви. Позовава се на чл. 18 ЗАНН, предвиждащ, че в
случаите, когато с едно деяние са осъществени няколко нарушения, лицето се
наказва са всяко от тях, в какъвто смисъл е и задължителната практика,
прието в ТР №14/21.12.2021 г. на ВАС. Относно оплакването за неспазване на
срока по чл. 52, ал. 1 ЗАНН, възразява, че този срок е инструктивен и НП е
издадено в рамките на 6-месечния преклузивен срок. По отношение на
отнетия автомобил привежда аргументи от чл. 273, ал. 1 ЗГ, който предвижда,
че вещите не се отнемат, само когато се установи, че същите са използвани
независимо или против волята на собственика, в каквато насока липсвали
доказателства. В обобщение счита, че с наложените наказания може да се
постигнат целите по чл. 12 ЗАНН, а така също и че с издаването на НП е
спазен принципът на съразмерност на санкцията с преследваната от закона
цел.
2
Съдът, след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Нарушителят И.П.И.. е роден на ****** г.
Санкциониран е за предходно нарушение на Закона за горите,
извършено на 20.10.2014 г., когато съхранявал в урегулиран поземлен имот в
землището на с. Дерманци, технологична дървесина от черен бор с дължина
един метър и двадесет сантиметра (сурова), немаркирана с контролна горска
марка, за което бил наказан с НП от 21.01.2015 г., задълженията по което в
общ размер на 140,40 лв. били изплатени (видно от справката на л. 16).
На 15.12.2021 г., около 14.00 часа, в землището на с. Ъглен, на черен
път, И.П.И.. управлявал лек автомобил (джип) марка Мицубиши, модел
Паджеро, с рег.№********, когато бил спрян от служителите на СЗДП ТП
ДГС – Лесидрен – П.Й. (горски надзирател), М.К. (горски надзирател) и А.О.
(горски инспектор).
В хода на проверката служителите установили, че в управлявания от
И.П.И.. автомобил са натоварени сурови дърва за огрев от цер с дължина 1
метър и общ обем – 1 пр.куб.м. Дървесината била прясно отсечена, без
контролна горска марка. Нарушителят не могъл да представи превозен билет.
Горският надзирател П.Й. на място съставил срещу нарушителя АУАН
с бл.№001780 от за констатираното, което описал като транспортиране с
джип Мицубиши Паджеро с рег.№ ******** на сурови дърва за огрев от цер с
дължина 1 м., без дървесината да е маркирана с контролна горска марка и без
да е придружена от превозен билет. Посочена е квалификация на установено в
нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ. С акта били задържани лекият
автомобил, с който била транспортирана дървесината, както и предмета на
нарушението – натоварената в него незаконна дървесина. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели – служителите М.К. и А.О., за което те са се
подписали. Нарушителят отказал да даде обяснения, да подпише акта, както и
да получи препис от същия, което било удостоверено с подписа на друг
служител от РДГ Ловеч – горски инспектор П.М..
Актът с бл.№001780 от 15.12.2021 г. бил заведен в регистъра на РДГ под
пореден номер 856 на 04.01.2022 г.
С разписка за отговорно пазене задържаните с акта вещи били
3
предадени от актосъставителя на охранител – Д.Д..
На 06.01.2022 г. директорът на РДГ Ловеч сезирал Районна прокуратура
Ловеч за установеното с акта, за да бъде извършена преценка дали същото не
съставлява престъпление.
С Постановление от 04.02.2022 г. прокурор от РП Ловеч, ТО Луковит
отказал образуване на НП поради обстоятелството, че извършеното е с по-
ниска степен на обществена опасност от изискуемата за квалифицирането му
като престъпление по чл. 235, ал. 2 НК, което е изведено от това, че срещу
нарушителят няма образувани наказателни производства и предмета на
нарушението е на ниска стойност.
След влизане в сила на постановлението на прокурора, инж. П.П. –
директор на РДГ Ловеч издал обжалваното НП №856/28.02.2022 г., в което е
повторил фактическата обстановка, установена в акта, и е приел, че с това
И.П.И.. е нарушил чл. 213, ал. 1, предложение четвърто, т. 1 и т. 2 ЗГ, поради
което и на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН и чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ му
наложил на основание чл. 266, ал. 1, предл. 4-то, вр. чл. 213, ал. 1, предл. 4-
то, т. 1 ЗГ – глоба в размер на 100,00 лв., и на основание чл. 266, ал. 1, предл.
4-то, вр. чл. 213, ал. 1, предл. 4-то, т. 2 ЗГ – глоба в размер на 100,00 лв.
С т. II от НП е постановено и отнемане в полза на държавата на: 1.
Вещите, послужили за извършване на нарушението – 1 бр. автомобил
Митсубиши Паджеро, рег.№ ******** с пазарна стойност 500,00 лв., на
основание чл. 20, ал. 1 ЗАНН и чл. 273, ал. 1 ЗГ; 2. Вещите, предмет на
нарушението – 1 пр.куб.м. сурови дърва за огрев на стойност 90,00 лв. на
същото основание.
Видно от представения от жалбоподателя в копие Свидетелство за
регистрация – част 1, от 17.11.2020 г. е, че лекият автомобил е произведен на
31.10.1992 г., разполага с 6+1 места, като собственик е вписано лицето
А.И.А..
Жалбоподателят, чрез адв. Б., представи Договор за покупко-продажба
на процесния автомобил от дата 22.01.2022 г., с нотариална заверка на
подписите, направена от помощник-нотариус Н.Г., заведен в регистъра на
нотариус Б.М. под №511. По силата на договора А.И.А. е продала на
жалбоподателя И.П.И.. лекия автомобил Мицубиши Паджеро с рег. №
******** за сумата 2151,00 лв.
4
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните
по делото доказателства – показанията на актосъставителя П.Й., подкрепени
от всички писмени доказателства по преписката – АУАН, рапорт,
постановление за отказа от образуване на досъдебно производство, справка за
нарушител, разписка за отговорно пазене, копие на свидетелство за
регистрация и договор за покупко-продажба на МПС.
Всички събрани доказателства са еднопосочни и не будят никакво
съмнение, а едновременно с това в съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя изрично заявява, че няма оспорвания във
връзка с фактическата обстановка, което и не налага отделно обсъждане на
доказателствата.
По правото:
Съдът служебно извърши проверка за законосъобразност на
производството по установяване на нарушенията и по издаване на
наказателното постановление, при което установи, че са спазени всички
процесуални изисквания и няма основания за опорочаване на съставения
АУАН и издаденото въз основа на същия НП, затова обсъди самостоятелно и
подробно само оплакванията, наведени с жалбата.
Възражението за неспазване на 1-месечния срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е
основателно, но без правна последица, тъй като този срок е инструктивен и
щом НП е издадено в рамките на преклузивния 6-месечен срок по чл. 34, ал. 3
ЗАНН, същото не се опорочава.
Съгласно чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ се забраняват покупко-продажбата
и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на:
1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с
производствена марка;
2. дървесина, непридружена с превозен билет;
И.П.И.. е извършил и двете нарушения, за които е наказан –
транспортирал е дървесина, която не е маркирана с КГМ в разрез с
императивното предписание на чл. 213, ал. 1, предл. 4-то, т. 1 ЗГ и
едновременно с това дървесината не е била придружена от превозен билет.
5
В случая с едно деяние – транспортирането, са били осъществени две
самостоятелни нарушения, което, на основание чл. 18 ЗАНН изисква
нарушителят да бъде наказан за всяко едно от нарушенията.
Затова неоснователно е оплакването на адв. Б., че в обстоятелствената
част на НП е описано само едно нарушение. Описано е едно деяние, но ясно
са посочените двете самостоятелни нарушени норми на чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ и
чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ.
Затова и правилно е приложена два пъти санкционната норма на чл. 266,
ал. 1 ЗГ, която предвижда наказание глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи
на по-тежко наказание, за физическо лице, което в нарушение на закона и на
подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира,
разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина
и недървесни горски продукти.
И.И. е транспортирал дървесина в нарушение на двете самостоятелни и
кумулативни изисквания – маркиране на дървесината и придружаването й от
превозен билет. Неизпълнението на всяко от двете изисквания е основание да
се ангажира административнонаказателната му отговорност.
Наложените наказания от по 100,00 лв. са почти в минималния законов
размер и няма основание да се приеме, че неправилно е претеглена
отговорността на нарушителя, съобразно критериите на чл. 27 ЗАНН.
Напротив, в случая са налице отегчаващи отговорността обстоятелства –
нарушителят е използвал високопроходимо МПС, за да транспортира
дървесината и същата е била прясно отсечена. Обичайно този вид нарушения
се извършват с превозни средства с животинска тяга, което прави много по-
лесно разкриването на нарушението и залавянето на нарушителите, за разлика
от случаите на използване на МПС, в които е по-лесно укриването на
предмета на нарушението и които много по-лесно могат да избегнат
проверка.
Обстоятелството, че МПС е лично на нарушителя свидетелства, че и
материалното му положение не е крайно затруднено.
Същите тези констатации на особеностите на деянието и на нарушителя
изключват приложението на чл. 28 ЗАНН и прави искането на адв. Б. в тази
насока за неоснователно, тъй като случаят не може да се оцени като
маловажен само поради сравнително малкото количество на незаконно
6
транспортираната дървесина.
Относно отнемането на вещите
Съгласно чл. 273, ал. 1 ЗГ Вещите, послужили за извършване на
нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на
държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че
са използвани независимо или против волята на собственика им.
Относно отнемането на 1 пр.куб.м. дървесина не е повдигано оплакване
и същото очевидно попада в хипотезата на вещ, предмет на нарушението,
доколкото чл. 213, ал. 1 ЗГ забранява всякакви фактически действия и сделки
с дървесина, която не отговаря на изискванията за законност – да е преминала
през контрол, удостоверен с КГМ, и да е съпътствана от съответния
официален документ за произхода и движението й.
Същественият спор в делото е относно законността на постановеното
отнемане на лекия автомобил, който представлява средство за извършване на
нарушението, което според чл. 273, ал. 1 ЗГ се квалифицира като вещ,
послужила за извършване на незаконно транспортираната дървесина.
Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗАНН се отнемат в полза на държавата вещите,
принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на
умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния
закон или указ.
В чл. 20, ал. 4 ЗАНН е предвидено, че отнемане в горния случай не се
допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера
и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния
закон или указ е предвидено друго.
За нарушенията, засягащи обществените отношения в горския фонд,
изрично е предвидено такова отнемане в чл. 273, ал. 1 ЗГ, съгласно който
вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет
на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия
собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или
против волята на собственика им.
Специалният закон (ЗГ) разширява приложимостта на отнемането в
полза на държавата и върху вещи, независимо чия собственост са, с
изключение, че използването е било независимо или против волята на
7
собственика.
В конкретния случай тази хипотеза е неприложима, защото самият
нарушител е собственик на лекия автомобил, послужил като средство за
транспортиране на незаконната дървесина, въпреки че в свидетелството за
регистрация все още фигурира стария собственик.
В жалбата И.П.И.. твърди следното: „…Категорично заявявам, че
А.И.А., която е собственичка на лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел
„Паджеро“ с рег.№******** ми е продоставила МПС-то, за да го ползвам
за лични нужди, които не нарушават закона. А.А. не е запозната със случая,
за който държавата отнема нейното собствено моторно превозно
средство…“
Съгласно чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП собствеността върху регистрирани
моторни превозни средства се прехвърля с писмен договор с нотариална
заверка на подписите. Такъв договор е сключен на 22.01.2021 г. (почти година
преди датата на нарушението) в изискуемата от закона форма между
нарушителя, в качеството му на купувач, и предишния собственик, в
качеството на продавач.
Приобретателят – нарушителят И.И., е бил длъжен съгласно чл. 145, ал.
2 ЗДвП в 1-месечен срок да заяви в служба КАТ това обстоятелство, за да
бъде отразено в регистрационния талон и масиви промяната на собствеността.
Като не е извършил дължимото, при подавана на жалбата е опитал да черпи
изгодни последици от собственото си неправомерно поведение, твърдейки
неверни факти, че не той е собственик на автомобила.
Съдът, след като установи, че именно нарушителят е собственик на
МПС, чието отнемане е постановено с обжалваното НП, приложи последния
законов тест – дали отнемането е пропорционално.
В това отношение чл. 20, ал. 4 ЗАНН е неприложим, тъй като
специалния закон – ЗГ, не предвижда изискване изследване на съотношението
между стойността на отнетата вещ и характера и тежестта на нарушението.
Въпреки това, дори да приложим стандартът на чл. 20, ал. 4 ЗАНН,
който представлява национална мярка, съотвестваща на ангажиментите на
държавата от КЗПЧОС, не се установява диспропорция, която да прави
недопустимо отнемането в конкретния случай. Съображенията за този извод
са следните.
8
Съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС Βсяко физическо или
юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой
не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото
и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на
международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв
начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за
необходими за осъществяването на контрол върху ползването на
притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на
плащането на данъци или други постъпления или глоби.
Тази разпоредба от Конвенцията съдържа най-общо три правила.
Първото, което има общ характер и провъзгласява принципа на
необезпокоявано ползване на собствеността. Второто – лишаването от
притежания, при определени условия. И третото, потвърждаващо второто,
което признава на държавите правото да контролират ползването на
собствеността в съответствие с общия интерес.
В практиката на ЕСПЧ (делото Sporrong and Lonnroth) е изведено
задължението съдът да определи дали е постигнат справедлив баланс между
изискванията на обществения интерес и изискванията за защита на основните
индивидуални права.
Това означава, че настоящия съд следва да прецени дали при отнемането
на МПС, собственост на жалбоподателя И.И., с оглед конкретиката на случая,
е спазен „справедливия баланс“ с обществения интерес и дали не се налага И.
да понесе прекомерна индивидуална тежест.
Освен изискването за справедлив баланс, следва да има и легитимна цел
за намеса в индивидуалното право, едновременно с което да е спазен и
принципът за законосъобразност.
След като приложи този тристепенен тест, съдът прие, че в случая е
допустимо да бъде отнет лекия автомобил, собственост на И.И..
От гледна точка на справедливия баланс, съдът приложи критерия по чл.
20, ал. 4 ЗАНН и прие, че отнемането съответства на тежестта и характера на
нарушението. Тази преценка е доста по-широка от съпоставката между
стойността на отнетата вещ и стойността на предмета на нарушението. Това е
така, защото предметът на нарушението е оценен само и единствено от гледна
точка на пазарната стойност на незаконната дървесина, ако същата имаше
9
законен произход е бе в търговския оборот като дървесина за огрев.
Нарушението в случая обаче надхвърля далеч този паричен измерител,
защото същественото и първостепенно обществено значимо благо, което се
брани от Закона за горите, са екологичния баланс и икономически ресурс,
който представлява целия горски фонд. При тази преценка съществени
обстоятелства, които утежняват нарушението, са прясното отсичане на
дървесината, транспортирането й през горски пътища с високопроходим
автомобил (джип) и то лице, което е наказвано и преди за друго нарушение на
Закона за горите (съхранение на незаконна технологична дървесина), което от
своя страна прави опит да скрие, че именно той е действителният собственик
на превозното средство.
Целта, която Закона за горите преследва с отнемането, съдът оцени като
легитимна, съобразно автентичното тълкуване на Конвенцията. В мотивите
към проекта на Закона за горите (сигн. № 002-01-89 от 11.10.2010 г., 41-вото
НС) на първо място е посочено, че след 2007 г. България е член на
Европейския съюз и това я задължава да въведе в управлението и
стопанисването на горите новите и съвременни принципи за устойчиво,
природосъобразно и многофункционално стопанисване на горите, като бъде
призната първостепенната роля на горите като инструмент, субект и обект на
процесите, борбата и последствията от изменението на климата; да се засили
обществения интерес към горите като източник на екологични продукти и
услуги, които следва да бъдат възпроизвеждани устойчиво; преодоляване на
"сивия" сектор.
Цялостния прочит на всички хипотези на отнемане, уредени в чл. 273,
ал. 1 – ал. 11 ЗГ сочат, че отнетите вещи се предоставят за задоволяване на
обществени нужди, свързани с управлението, стопанисването и контрола по
горите. Ал. 11 предвижда специални правила за случаите на отнемане за
нарушения на Регламент (ЕС) № 995/2010 на ЕП и на Съвета за определяне на
задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и
изделия от дървен материал. Регламентът, макар и относим пряко към
операторите, в съображение § 27 извежда принципните изисквания към
санкциите - ефективни, съразмерни и възпиращи, с възможна последица да се
отчуждават блага за цели от обществен интерес.
На последно място, следва да се изтъкне, че е спазен и принципът за
10
законосъобразност на намесата на държавата - отнемането е установено със
закон – чл. 273 от Закона за горите, с ограниченията, поставени от чл. 20, ал.
4 ЗАНН, при наличие на допълнителното условие - законът е достатъчно ясен,
достъпен и предвидим.
Всичко гореизложено мотивира крайния извод на съда, че наведените с
жалбата оплаквания са неоснователни, а обжалваното НП е законосъобразно
в своята цялост и следва да бъде потвърдено.
Затова и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №856/28.02.2022
г., издадено от инж. П.П. – директор на РДГ Ловеч, срещу И.П.И.. с ЕГН
********** от с. Дерманци, ул. „Х.Б.**.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Ловеч в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
11