№ 33
гр. Плевен , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря Евгения М. Русева
като разгледа докладваното от Светла Й. Димитрова Ковачева Въззивно
гражданско дело № 20214400500023 по описа за 2021 година
С решение №260155 от 10.09.2020 г. по гр.д. №533/2020 г. Плевенски
Районен съд е:
ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от
ЗМВР ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – гр.София, бул.
„Александър Малинов“ №1 да заплати на М. К. И., с ЕГН: ***** сумата от
1 649.97 лв. –неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд след
превръщане на нощните часове към дневни за периода от 01.02.2017 г. до
31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на делото – 31.01.2020 г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪДИЛ на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – гр.София, бул. „Александър Малинов“ №1
да заплати на М. К. И., с ЕГН: ***** сумата от 237.84 лв., представляваща
лихва за забава, начислена върху неизплатеното възнаграждение за
извънреден труд в размер на 1 649.97 лв. за периода от 01.04.2017 г. до
31.01.2020 г.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – гр.София, бул. „Александър Малинов“ №1
да заплати на М. К. И., с ЕГН: ***** направените по делото разноски в размер
на 765.50 лв.
1
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – гр.София, бул. „Александър Малинов“ №1
да заплати по сметка на ПРС разноски в размер на 116 лв.
Недоволен от решението е останал ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ и е подал въззивна жалба срещу него, в която
моли да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго,
което да бъдат отхвърлени ищцовите претенции. Претендират се разноски за
двете инстанции, в т.ч. и за юриск. възнаграждение.
Препис от въззивната жалба е връчен на 23.11.2020 г. на М. К. И. и на
227.11.2020 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Процесуалният представител на въззиваемия – адв. П. П. моли да му
бъде присъдено на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3, предл.2 от ЗА адв.
възнаграждение за осъществяваната от него правна защита във въззивното
производство.
С определение №34 от 20.01.2021 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.
След подаване на въззивната жалба – считано от 01.10.2020 г. по силата
на §83, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗМВР, обн. В ДВ бр.60/2020 г., е създадена
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И
БОРБА С ТЕРОРИЗМА“, която става правоприемник на активите, пасивите,
правата, задълженията и архивния фонд на Специализирания отряд за борба с
тероризма и на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“,
свързани с дейността на или ползвани от дирекция „Жандармерия“. В
съответствие с изискването на §83, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗМВР, обн. В ДВ
бр.60/2020 г., с молба от 16.1.2020 г. е представено пълномощно за
процесуално представителство по настоящото в.гр.д., дадено на юриск. М. Г.
от директора на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ
ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА“.
С определение №34 от 20.01.2021 г. ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ в МВР е заличена като въззивник, а на нейно
място е конституирана ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ,
СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА“ в МВР.
На 09.03.2021 г. по делото са постъпили писмени бележки и списък по
чл.80 от ГПК от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ
ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА“ в МВР. Процесуалният представител
на въззивника – юриск. М. Г. е заявила, че не възразява да бъде даден ход на
делото в о.с.з. на 11.03.2021 г. и е пледирала за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на решение за отхвърляне изцяло на предявения
2
иск. Претендират се разноски, в т.ч. и за юриск. възнаграждение.
М. К. И. е представил на 10.03.2021 г. писмени бележки по съществото
на спора и списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно, че през периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2019 г М. К. И. е
заемал длъжността „младши инспектор“ в група 01 „Патрулно-постова
дейност“ на сектор „Опазване на обществения ред в железопътния транспорт“
– гр. Горна Оряховица на ЗЖУ – гр. Горна Оряховица към Дирекция
„ЖАНДАРМЕРИЯ“ при Главна дирекция „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“, с
местослужене гр.Плевен, като е работел на 12-часови смесени смени.
Не е спорно, че в Дирекция „ЖАНДАРМЕРИЯ“, ЗЖУ – гр. Горна
Оряховица е установено сумирано изчисляване на работното време – за
тримесечен период.
В исковата молба се твърди, че през периода от 01.02.2017 г. до
31.12.2019 г. М. К. И. е положил общо 1 604 часа нощен труд и за тях е
претендирал допълнително заплащане в размер на 1 389.99 лв., плюс лихва за
забава в размер на 80 лв.
Според ищеца, е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ,
предвиждаща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Ищецът сочи като съответен коефициент 1.143, който се получава при
отношение „8 часа дневно работно време : 7 часа нощно работно време“.
След преизчисление с този коефициент процесните 1 604 часа стават
1 833.372 часа.
Според ищеца, разликата от 229.372 часа /1 833.372 – 1 604/ се явява
извънреден труд, който следва да му бъде възмезден при часова ставка 6.06
лв.
Видно от заключението на ВЛ Т. И., положеният нощен труд през
периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2019 г. е 1 616 часа, т.е. с 12 часа повече.
Часовата ставка, изчислена на база основните работни заплати на ищеца през
процесния период, в т.ч. и 50 % за извънреден труд, е 7.14 лв. Така за 231.088
часа /1 847.088 – 1 616/ при часова ставка 7.14 лв. се получават 1 649.97 лв.
Лихвата за забава е 237.84 лв.
3
В о.с.з. на 10.08.2020 г. ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение
на предявените искове, съгласно което да се считат предявени съответно за
1 649.97 лв. и за 237.84 лв., които именно суми са присъдени с обжалваното
решение.
Плевенски Районен съд е възприел тезата на ищеца, че е приложима
субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, поради липсата в
действащите през процесния период наредби на министъра на вътрешните
работи на норма за коефициент за преобразуване на часовете нощен труд. В
обжалваното решение е прието, че това преобразуване на нощния труд в
дневен води до отчитането му като извънреден.
Плевенски Окръжен съд констатира, че първоинстанционният съд е
квалифицирал спорното материално право неправилно, без при това да е
нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
произнасяйки се извън определеният от страните предмет на делото и обхвата
на търсената от ищеца защита. При това положение погрешната правна
квалификация на спора обуславя правилността на решението и налага след
неговата отмяна въззивният съд да определи вярната правна квалификация и
да разреши спора по същество.
Спорното право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в
исковата молба релевантни фактически обстоятелства. В случая – никъде в
исковата молба М. К. И. не сочи каква е нормата за положения от него труд и
не твърди, че тя е надвишена, т.е. че е работил извънредно.
М. К. И. твърди единствено, че е работил на 12-часови смени и че е
полагал нощен труд, т.е. такъв между 22 часа и 6 часа. Това означава, че
смените са били смесени. Нито ищецът сочи изрично, нито по дедуктивен път
е възможно съдът да извлече извод за някакво установено за него работно
време, респ. за надвишаване на нормата и за полагане на извънреден труд.
Ищецът сочи общо – за процесния период определен брой часове нощен
труд и претендира допълнително възнаграждение за него. По правилото на
чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните
по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от
Министерския съвет, т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава повече от
заплащането на дневния труд. За това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда
преизчисление на нощния труд в дневен чрез коефициент. За сравнение – по
правилото на чл.262 от КТ извънредния труд също се заплаща с увеличение,
чиито минимални размери обаче са конкретно посочени и не е нужно
преизчисление чрез коефициент. Без да сочи основание /факти/, ищецът е
квалифицирал нощния си труд като извънреден и е поискал за него плащане с
увеличение по двата начина – и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез
прилагане на завишена с 50 % часова ставка. Плевенски Районен съд
безкритично е приел тази квалификация и е уважил иска, присъждайки
4
възнаграждение за извънреден труд.
Според въззивната инстанция обаче, фактите сочат за положен нощен
труд, а претенцията е да бъде платено допълнително възнаграждение за него.
Съдът не е обвързан от посочения от ищеца алгоритъм за изчисляване на това
допълнително възнаграждение. Според въззивната инстанция, в случая за
часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение като за часове
дневен труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи увеличение,
каквото се дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез коефициента
по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и от полученото се вади базата преди
преизчислението /защото тя вече е платена като дневен труд/ и разликата се
плаща също като дневен труд, а не при завишена с 50 % ставка. Казано по
друг начин – преизчислението с коефициента се прави, за да се определи база
за заплащане на допълнително възнаграждение при прилагане на дневната
ставка. Това се налага, защото няма два вида ставки – дневна и нощна. Има
една ставка – дневната и за това нощния труд се превръща в дневен и
разликата между преизчислените дневни и действителните нощни часове,
която всъщност се явява увеличение, се възмездява чрез прилагане на
дневната ставка. Ако се увеличи и ставката / + 50 %/, ще се получи второ
увеличение, за каквото няма основание в закона.
В обжалваното решение Плевенски Районен съд е приел, че празнотата
в специалната нормативна уредба относно служителите в МВР налага
прилагането на общата нормативна уредба, в частност НСОРЗ. В
потвърждение на този извод, според Плевенски Окръжен съд, е нормата на
чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат
труд за времето между 22 ч. и 6 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.
Част от тази специална закрила е закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че
при 5-дневна работна седмица нормалната продължителност на работното
време през нощта е 7 часа. Именно тази нормална продължителност на
нощния труд трябва да се ползва при определяне на коефициента по чл.9, ал.2
от НОСРЗ.
Между страните не е спорен общия брой часове нощен труд за периода
от 01.02.2017 г. до 31.12.2019 г. – 1 616. Не е спорен и резултата от
преизчислението с коефициент 1.143 – 1 847.088. ВЛ Т. И. е преизчислила
дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд при часова ставка
без увеличение с 50 % - 4.75 лв. При умножение на тази часова ставка и
разликата от 231.088 се получава сумата 1 097.67 лв., за която именно се
явява основателен и доказан предявения главен иск. Според допълнителното
заключение, изготвено във въззивното производство, акцесорния иск по чл.86
от ЗЗД е основателен за 158.12 лв.
При този изход на спора по същество на основание чл.78, ал.6 от ГПК
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И
5
БОРБА С ТЕРОРИЗМА“ в МВР следва да заплати в полза на Плевенски
Окръжен съд ДТ в размер на 50.23 лв.
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ
И БОРБА С ТЕРОРИЗМА“ в МВР следва да плати в полза на М. К. И. сумата
от 46.35 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в първата
инстанция. При определяне на тази сума, съдът е определил на основание
чл.78, ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.
М. К. И. следва да плати в полза на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА“ в
МВР сумата от 69.64 лв., явяваща се разноски за ДТ и юриск.
възнаграждение, направени във въззивната инстанция. При определяне на
тази сума, съдът е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК юриск.
възнаграждение в размер на 100 лв.
С оглед обстоятелството, че адв. П. П. е осъществил процесуалното
представителство на М. К. И. в двете инстанции в хипотезата на чл.38, ал.1 от
ЗА, на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да и бъде определено
възнаграждение по правилото на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. в
размер на 300 лв. за всяка инстанция и ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР следва да бъде
осъдена да и заплати тези общо 600 лв. в полза на адв. П. П..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№260155 от 10.09.2020 г. по гр.д. №533/2020 г. по описа на Плевенски
Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.179, ал.1, предл.2 от ЗМВР във вр. с чл.188,
ал.2 от ЗМВР, чл.140, ал.1 от КТ и чл.9, ал.2 от НОСРЗ ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА
С ТЕРОРИЗМА“ в МВР ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. К. И. от гр. Плевен, с
ЕГН: ***** сумата от 1 097.67 лв., явяваща се неизплатено допълнително
възнаграждение за нощен труд, положен в периода от 01.02.2017 г. до
31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на делото – 31.01.2020 г. до окончателното заплащане, а иска за
разликата до претендираните 1 649.97 лв. ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С
ТЕРОРИЗМА“ в МВР ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. К. И. от гр. Плевен, с
6
ЕГН: ***** сумата от 158.12 лв., представляваща лихва за забава върху
неизплатеното допълнително възнаграждение за нощен труд в общ размер на
1 097.67 лв., начислена върху дължимото за всяко тримесечие допълнително
възнаграждение за нощен труд, считано от деня следващ края на съответното
тримесечие до подаване на исковата молба – 31.01.2020 г., а иска за
разликата до претендираните 237.84 лв. ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С
ТЕРОРИЗМА“ в МВР ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ДТ в размер на 50.23 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С
ТЕРОРИЗМА“ в МВР ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. К. И. от гр. Плевен, с
ЕГН: ***** сумата 46.35 лв., явяваща се разноски по компенсация,
направени в първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК М. К. И. от гр. Плевен, с ЕГН:
***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С
ТЕРОРИЗМА“ в МВР сумата 69.64 лв., явяваща се разноски, направени във
въззивната инстанция, съобразно уважената част на въззивната жалба.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С
ТЕРОРИЗМА“ в МВР ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. П.Л. П. от ПлАК, с
личен №**********, сумата от общо 600 лв., явяващи се адв. възнаграждение
за процесуалното представителство на М. К. И. в двете инстанции в
хипотезата на чл.38, ал.1 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7