Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…19.....февруари….2020.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на…двадесет..и..осми…ЯНУАРИ….
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря........ЖЕНИ……СТОЙЧЕВА,…като…разгледа…..
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№… 997..…
по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението “- МВР ( ГД“ПБЗН“-МВР) чрез пълномощника ст.юрк.Н.–
ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№3154/2019г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото
съдебно решение №1927/10.10.2019г.,с
което са уважени обективно съединените осъдителни искове с правно основание
чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, предявени от ищеца Г.Г.Г., чрез пълномощника адв. Вл.В. от
АК-Плевен, и
са присъдени разноски.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд
да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция. Въззивната жалба е изключително
подробна. В нея се излагат многобройни оплаквания и съображения за неправилност
на обжалваното решение, които се свеждат до следното: Незаконосъобразно съдът е
допуснал субсидиарното приложение на НСОРЗ при заплащане на нощния труд на
служители на МВР. Заплащането на труда
на работещите в МВР е уредено в ЗМВР и в
специалните Наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи. Цитира се съдебна практика.
В съдебно
заседание на въззивната инстанция процесуалният представител ст. Юрк.Н.
поддържа изразеното становище и излага
допълнителни съображения.
Ответникът
по въззивната жалба не е подал
писмен отговор, не се е явил в открито с.з. на въззивната
инстанция и не е представил доказателства.
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР-
ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№3154/2019г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото съдебно Решение №1927/10.10.2019г.,е подадена в срок,
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№3154/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на основание обективно съединени искове за парични вземания
с правно основание по чл.178,ал.1,т.3
във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, с цени, обуславящи родова подсъдност
на РС като първа инстанция, предявени
от ищеца ( понастоящем ответник по въззивната жалба) Г.Г.Г. срещу ответника ( понастоящем въззивен
жалбоподател) ГД“ПБЗН“- МВР.
В исковата молба се твърди следното: В
процесния период от 20.05.2016г. до 31.03.2019г., ищецът е работил на длъжност “Началник дежурна смяна“
в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-гр.Плевен при
Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен – Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-София, МВР. Трудовата си
дейност
осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд
на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3
от ЗМВР. На основание чл.187,
ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Редът за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на Министъра на
вътрешните работи. В процесния период – 01.06.2016 г. – 31.12.2017 г., е действала Наредба
№ 8121 з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г.), като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., но в размер на 0.143, като е отпаднал с
Наредба №8121з-592/25.05.2015г., съответно с този коефициент се получава чисто
часовете, преобразувани от нощен труд в дневен труд, което е идентично с
приложението на коефициент 1.143 при спазване формулата за увеличаване чрез
умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой нощни часове.
В съответствие с
чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място
За процесния период
– 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., е положил нощен труд, както следва: Общо за 2016 г. – 360 часа; За 2017г.- общо 592ч; За 2018г.- общо 573 часа; За 2019г. – 168ч,
Или общо за претендирания период – 1693 часа нощен труд.
. Заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд
няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези
установени за работно време. В
конкретния случай, за процесния период е положил общо 1693 часа нощен труд, който
следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и
съответно възлиза на 242 часа, който следва да бъде заплатен допълнително.Съобразно заплатата
му, часовата ставка е в размер на 8.13лв. или за 242 часа нощен труд, му се
дълги сумата от 1967.47лв.
Прави се искане, съдът постанови решение, с което да осъди ответника
на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР да заплати на ищеца сумата от 1967.46лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 20.05.2016 г. – 31.03.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата,както и направените
по делото разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 25.09.2019г.,
по искане на ищеца, съдът е допуснал на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение
на иска, като е намалил размера му на 1573.72лв.
В срока по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба,
подаден от ответника – ГД“ПБЗН“-МВР, чрез пълномощника ст. юрк.Н.. В него се изразява
становище за неоснователност на предявения иск и се предлага да бъде
отхвърлен, като се излагат подробни съображения.
По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, І-ви
гр.с-в се е произнесъл с обжалваното Решение №1927/10.10.2019г., с което е постановил следното:
Осъдил е ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. София, ул. ***,
представлявана от директора Н.С.Н., да заплати на Г.Г.Г. ***, ЕГН **********,
следните суми:
-сумата от 1 573, 72 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 20. 05. 2016 год. до
31. 03. 2019 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба- 20. 05. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 300, 00 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
Осъдил е ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с
адрес на управление гр. София, ул. ***, представлявана от директора Н.С.Н., да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 62, 95
лв., както и разноските за вещо лице в размер на 150, 00 лв.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
Във
въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният
съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на
обжалваното решение, съдът съобрази
следното:
Безспорни между
страните са следните обстоятелства, които се установяват от неоспорените
писмени доказателства и от направените признания:
Ищецът Г.Г.Г.
през периода от 20.05.2016г. до 31.03.2019г.е
заемал длъжността “Началник дежурна
смяна“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-гр.Плевен
при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен –
Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-София, МВР.
Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени
протоколи и графици, при режим на труд на смени ( дневна и нощна), като нощната
смяна е от 22.00ч. до 06.00ч. и с продължителност 12часа при сумарно
изчисляване на работното време съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР.
Спорни между страните са въпросите: Допустима ли е
трансформация на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на какво основание и в зависимост
от това дължи ли ответникът заплащане на
ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер?
За да се
произнесе по спорния въпрос, възивният съд съобрази следното:
Отношенията
между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по
аргумент от чл. 142 ал.
2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени-
сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на
чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С
оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (от 22. 00 часа
до 06. 00
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. От
това следва, че в настоящия случай приложими в отношенията между страните са и
разпоредбите на чл. 187,ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
От съществено значение за
разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали по
отношение на ищеца намира приложение
нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Хронологията на издадените
такива наредби е следната: за
периода от 19. 08.
2014 год.
до 01. 04. 2015
год. е
действала Наредба № 8121з- 407/
11. 08. 2014
год.
(ДВ, бр. 69 от 19. 08.
2014 год.,
в сила от 19. 08.
2014 год.,
отм., бр. 40 от 02. 06.
2015 год.,
в сила от 01. 04. 2015 год.).
От 01. 04. 2015
год.
до 29. 07. 2016
год. е
действала Наредба№ 8121з- 592/
25. 05. 2015
год.,
която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016
год.
на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29.
07. 2016 год.
От 02. 08. 2016
год. е
действа Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016
год.
(обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08.
2016 год.,
в сила от 02. 08. 2016
год.), която е отменена с последната Наредба
№8121з-36/07.01.2020г., обн. в ДВ бр.3/10.01.2020г. в сила от 10.01.2020г.
Текстовете на чл. 3
ал. 3 и в четирите наредби са идентични, като гласят, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов
период. Съобразно чл. 31 ал.
2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014
год.
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22. 00 часа и 06. 00
часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби
№ 8121з- 592/ 25.
05. 2015 год и
№ 8121з- 776/
29. 07. 2016
год.,
приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи чл. 9
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1. 143.
В противен случай държавният служител в МВР
би се поставил в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание. От заключението
на назначената съдебно- счетоводна експертиза и от обясненията на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че за
процесния
период от 20.05.2016г. до 31.03.2019г.
ищецът е положил нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1. 143
за превръщането му в дневен труд възлиза общо на 1880.235
часа.Разликата от приравнените часове нощен труд
(незаплатени на ответника, сега въззиваем) – 235.235часа, от което
следва, че дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е в размер на 1573.72лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да
бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от
депозирането на исковата молба в съда- 20.05. 2019 год., до
окончателното изплащане на сумата.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до
фактически и правни изводи, които са напълно еднакви с тези на
първоинстанционния, поради което на основание чл.271 от ГПК обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.Районният съд
е изложил подробни мотиви, съдържащи правилни фактически и законосъобразни
изводи, които се споделят напълно от настоящия състав.
Оплакванията,
изложени във въззивната жалба са неоснователни по съображенията, изложени
по-горе. Доводите,
направени във въззивната жалба са
били заявени и в първата
инстанция, обсъдени са в обжалваното решение и
изводите се споделят от въззивния съд.
Въззивният съд посочва, че отменената разпоредба на
чл.9г от НРВПО, е неприложима за настоящия казус, тъй като по време на действието си същата е уреждала
отчитане на извънредния труд по реда на
чл.149 КТ пред Инспекцията по труда.
Практиката на други съдилища в страната,
постановена в обратен смисъл, не е задължителна за настоящия съд, тъй като няма
характера на тълкувателно решение на ВКС.
Настоящият съдебен състав не присъжда на ответника
по въззивната жалба претендираните разноски от 300лв. за адвокатско възнаграждение,
тъй като не са представени доказателства тази страна да е направила разходи за
въззивна инстанция.
Съгласно чл.280,ал.3 във
вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК настоящето
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271
от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ №1927/10.10.2019г. на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение І-ви гр.с-в, постановено по гр.д.№3154/2019г.
по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
НЕ подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: