РЕШЕНИЕ
Номер
100/22.02. Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ХIIІ търговски състав
На двадесет и
трети януари през 2019 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Милена Левашка
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 461 по описа за 2018
година
намери за
установено следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 59, ал.1 ЗЗО и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът - „Многопрофилна болница
за активно лечение Тримонциум“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител № 126, представлявано от адв. С.М. твърди,
че на 19.02.2015 г. между него и Национална здравноосигурителна каса със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Кричим № 1, ЕИК *********,
представляван от Директора на РЗК Пловдив М.П. е сключен договор № 162382 за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки със срок на действие на НРД за МД
за 2015г., по който възложителят ответник е поел задължението да заплаща
извършената и отчетена болнична медицинска помощ в срок до 30-то число на
месеца, следващ отчетния. Ищецът сочи, че ответника не е изпълнил задължението
си да заплати извършената и отчетена медицинска помощ, оказана през м.05.2015г.
като е останала незаплатена сумата от 79 818 лв., за която е издадена
фактура № 7991 от 16.06.2015г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки
по процесния договор и спецификация към нея за м.05.2015г. и която е
представена в РЗОК Пловдив с писмо изх. № 333/16.06.2015г.. В отговор ищецът
твърди, че е получил писмо изх. № 29-02-28-16 от 17.06.2015г., с което РЗОК му
е върнала фактурата с обяснението, че към този момент не може да поеме
задължение за плащане на стойности над определените с ДС № 5 от 18.05.2015г.
към индивидуалния договор, изменен с ДС № 3 от 06.04.2015г. т.нар. надлимитна
дейност. Твърди, че сумата в размер на 79 818 лв. представлява общата стойност
на оказаната от него клинична помощ по клинични пътеки за м.05.2015г., която
надвишава утвърдената стойност на разходите за м.05.2015г. по Приложение № 2 на
Допълнително споразумение № 4 от 09.04.2015г. към договора. Ищецът сочи, че е
представил всички необходими документи за изплащане на договорената и извършена
дейност по КП, но плащане не е последвало, въпреки, че не е изпратено месечно
известие, подписано с усъвършенстван електронен подпис от Директора на РЗОК или
от упълномощено от него лице до края на седмия работен ден, следващ отчетния
месец, в което да се съдържа и отхвърлената за заплащане дейност и основанията
за това. Счита, че отказа, обективиран в писмо изх. № 29-02-28-16 от
17.06.2015г. на РЗОК не отговаря на нормативно установените основания за
неприемане на финансовоотчетни документи на лечебното заведение в чл. 23, ал.2
от Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ по
Приложение № 2 Б от ПМС № 57/2015г.. Твърди, че в случай, че същия се основава
на т.3 и т.13 на §2 и т.2 от §3 от ДС № 3 от 06.04.2015г., с което се изменят,
допълват респ. създават съответно чл.20, ал.1, т.6, чл.40, ал.6 и чл. 53, ал.1,
т.3 от индивидуалния договор, то ищеца счита тези разпоредби за нищожни като
противоречащи на закона, тъй като чл. 35, т.1 и чл.4 от ЗЗО дават право на
задължително осигурените лица в обхвата на пакета от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК да получат медицинска помощ при свободен достъп и
свободен избор на изпълнител, сключил договор с НЗОК. Същевременно според чл.
45, ал.1 и ал. 2 от ЗЗО НЗОК заплаща оказването на изброените в ал.1 видове
медицинска помощ, която съгласно ал.2 се определя като пакет, гарантиран от
бюджета на НЗОК, което плащане се извършва от РЗОК чрез превеждане на
средствата на предоставилия я изпълнител.
Като твърди, че разпоредбата на чл. 55, ал.3, т.5 и т.6 от ЗЗО забранява
националните рамкови договори да установяват изисквания за максимален брой
извършвани дейности и за ограничение в обема на извършваните дейности от
лечебните заведения, която разпоредба трябва да се приложи предвид колизията й
с по – нисък по степен акт ДС № 3 от 06.04.2015г. и чл.23, ал.2, т.1 от
Методиката по приложение 2Б към ПМС № 57 от 16.03.2015г., настоява съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 79 818
лв., представляваща неплатена цена по фактура № 7991 от 16.06.2015г. за
извършена болнична помощ по клинични пътеки по сключения между страните договор
№ 162382 от 19.02.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и сумата от
23 959 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата
за периода от 01.07.2015г. до 14.06.2018г.. Претендира разноски.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника Национална
здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Кричим № 1, ЕИК *********, с който иска е оспорен като са изложени
обстоятелства, че ищеца няма право да иска заплащане на реализирана от него
дейност, извън уговорено в договора. Твърди, че е изпратено месечно известие,
подписано с усъвършенстван електронен подпис от директора на РЗОК или
упълномощено лице, съгласно чл. 17, ал.11 от Методиката за заплащане дейностите
по БМП по приложение 2 Б от ПМС № 57/2015г.. Оспорва твърдението на ищеца, че
са налице основанията на чл. 20 от индивидуалния договор между ищеца и НЗОК за
заплащане на извършената и отчетена дейност. Навежда възражение за изтекла
погасителна давност и настоява иска да бъде отхвърлен, а на ответника да се
присъдят направените по делото разноски, вкл. и за юристконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна исковата молба, с която
ищеца е оспорил възражението за изтекла погасителна давност, като е посочил, че
не е изтекъл предвидения три годишен давностен срок от издаване на фактурата до
предявяване на иска. Счита за неоснователни възраженията на ответника за
съответствие на договора със ЗБНЗОК за 2015г., респ. за съответствие със ЗЗО и конкретно
чл. 59, ал.1 ЗЗО. Твърди, че въпреки направеното искане за увеличение на
предварително определените лимити за 2015г., отговор не е постъпил от НЗОК и
РЗОК Пловдив. Оспорва твърденията на ответника, че ищецът спекулативно обвързва
надлимитната дейност с правата и интересите на здравноосигурените лица, като
твърди, че същите са гарантирани от закона и конкретно чл. 35, ал.1, т.1 и чл.
4 ЗЗО, които регламентират свободен достъп на здравноосигурените лица до избор
на изпълнител, сключил договор с РЗОК. Оспорва твърдението на ответника, че му
е изпратено месечно известие, дължимо според изискванията на чл. 17, ал.10 и
ал.11 от Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ по
Приложение № 2 Б от ПМС № 57/2015г. и чл. 32, ал.1 от индивидуалния договор,
изменен с ДС № 3 от 06.04.2015г.. Твърди, че годишната стойност на дейността на
ищеца, определена в Приложение № 2 към ДС № 4 от 09.04.2015г. и месечната
стойност за дейността за м.05.2015г. са значително занижени, което обяснява с
приетото на 27.01.2015г. решение на Надзорния съвет на НЗОК, с което се
намалява размера на определените със ЗБНЗОК за 2015г. суми за БМП, което
решение е обявено за нищожно в частта му по т.2 и т.3, а като последица от
прогласената нищожност е нищожност и на съответните разпоредби в Приложение № 2
към ДС към сключения между страните индивидуален договор, с който се намаляват
под 80 % стойността на болничната помощ в сравнение с получените през 2014г.
средства за БМП. Не признава
обстоятелството, че с подписване на допълнителни споразумение отношенията между
страните са уредени, нито, че същите са прекратени. Подържа становището си за
нищожност на чл. 20, ал.1, т. 6 от договора, тъй като същия противоречи на
закона и конкретно чл. 55, ал.3, т.5 и т.6 от ЗЗО и чл. 59, ал.1 ЗЗО.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, с който ответника е заявил, че отказът на НЗОК за увеличаване на
месечните лимити подлежи на съдебен контрол, а такъв не е проведен от ищеца,
поради което и предвид факта, че срока на действие на договора е изтекъл, а
ищеца е подписал и допълнително споразумение счита иска за неоснователен.
Твърди, че е изправна страна по сключения договор, както и че е заплатил
уговореното, което е още едно основание за отхвърляне на иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Няма спор, а това се установява и от приложения договор № 162382 от
19.02.2015г., че ищеца, в качеството му на изпълнител се е задължил да оказва
на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по § 2, ал.1 от ЗБ на НЗОК
за 2015г. за акушерска помощ по чл. 82, ал.1, т.2 ЗЗ и на лицата по § 7, ал.1
от ЗБНЗОК за 2015г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение
№ 5 член единствен на Наредба № 40 от 24.11.2004г. за определяне на основния
пакет от здравни дейности, гарантира от бюджета на НЗОК със съдържание,
посочено съответно в приложение № 16/приложение № 2 от НРД за МД за 2015г.
срещу насрещното задължение на възложителя „Националната здравноосигурителна
каса“ да заплаща извършените дейности, съгласно уговореното в чл.1, ал.2 от
договора.
С допълнително споразумение № 3 от 06.04.2015г. страните са се съгласили,
че възложителя ще заплаща дейностите при съобразяване Постановление № 57 от
16.03.2015г. на МС за приемане на методика за остойностяване и за заплащане на
медицинската помощ по чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО и ще уведомява
изпълнителя ежеседмично за достигнато изпълнение на съответните месечни
стойности. Съгласно новата редакция на чл. 40, ал.8 и сл. от Договора, при
достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет на
възложителя за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна диагностика и
лечение, изпълнителят формира листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за
осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ. За случаите на спешна
диагностика и лечение изпълнителят може да подаде към възложителя писмено
заявление за увеличение на размера на месечната стойност на разходите за
дейностите в ЕМП в приложения № 2 към договорите на изпълнителя за сметка на
стойностите за следващите месеци в размер до 5 % за съответното тримесечие или
до 5 % от стойностите за следващото тримесечие, което не се допуска през
четвъртото тримесечие. Съгласно споразумението, при увеличение размера на
стойността на разходите за дейностите в БМП, промените в приложения № 2 се
договарят между изпълнителя и възложителя в срока за представяне на отчетите за
заплащане на дейността за съответния месец. Изпълнителят е поел задължение да
спазва този ред като по изключение, при особено тежки или сложни случаи по
медицински показатели, както и случаи, свързани с форсмажорни обстоятелства,
изпълнителят писмено и незабавно информира възложителя като мотивира очакваното
заплащане. Случаите се внасят чрез управителя на НЗОК за разглеждане от
Надзорния съвет на НЗОК и от Управителния съвет на БЛС, а решение за
заплащането им се взема при наличие на бюджетни средства.
От представеното приложение № 2 към договора се
установяват определените стойности на дейности и услуги, съгласно Правилата по
реда на чл. 4, ал. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. за календарната
2015 г., които стойности са коригирани с допълнително споразумение № 5 от 18.05.2015
г. за м.април 2015 г. за сметка на стойностите от следващите месеци. С
допълнително споразумение № 6 от 29.05.2015г. е прието актуализираното
Приложение № 2, като неразделна част от договора. Размерът на стойностите за
м.05.2015г. са коригирани с допълнително споразумение № 7 от 12.06.2015г. за
сметка на стойностите за следващото тримесечие.
На 16.06.2015г. е издадена от ищеца фактура № 7991 за
извършена БП по КП по сключения между страните договор и спецификация за
м.05.2015г. на стойност 79 818 лв., които са изпратени с писмо изх. № 333
от 16.06.2015г. и върнати с писмо изх. № 29-02-28-16 на РЗОК Пловдив, в което е
посочено, че „…към настоящия момент РЗОК Пловдив не може да поеме задължение за
заплащане на стойности над определените, съгласно ДС № 7 от 12.06.2015г. към
индивидуален договор № 162382 от 19.02.2015, изменен с ДС № 3 от
06.04.2015г.“.
За безспорно между страните е прието, че ищеца е изпълнил дейностите, така
както са заявени пред РЗОК от болничното заведение със спецификация за болнична
медицинска помощ по сключения договор за м. май 2015г., а ответника не е
изпълнил своето насрещно задължение да заплати същите, което неизпълнение е
обосновано с недължимост с оглед наведеното възражение, че дейностите са
извършени извън нормативно и договорно определените месечни лимити.
За отговор на повдигнатия спор и конкретно
основателно ли е възражението на ответника и освобождава ли го от отговорност
за изпълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 52 от Конституцията на
Република България, гражданите имат право на
здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, както и на безплатно ползване на медицинско обслужване при
условия и по ред, определени със закон. В ал. 2 на същата разпоредба е
предвидено, че здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет,
от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други
източници при условия и по ред, определени със закон. Законът, който урежда
отношенията във връзка със здравното осигуряване в държавата е Законът за
здравното осигуряване при отчитане правилата, на който закон следва да се
уреждат и отношенията межда страните по настоящия спор.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗО здравното осигуряване е
дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на
набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности,
услуги и стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори (НРД)
и в застрахователните договори.
Разпоредбата на чл. 46 ЗЗО предвижда, че редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на
отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите
между РЗОК и изпълнителите. Според чл. 4а ЗЗО Националният рамков договор е нормативен административен акт, който има
действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за
НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и
осигурителите, като следва да се посочи, че в Националния рамков договор за
медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
лекарски съюз / ДВ, бр. 6 от 23 януари 2015 г., в сила от 01.01.2015 г. / не е
предвидено ограничение /лимити/ в стойностите на предоставените от
изпълнителите на медицински помощи здравни услуги.
Разпоредбата на чл. 4, ал.1 от ЗЗО сочи, че
задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен
по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна
здравноосигурителна каса, а ал.2 на същата разпоредба определя правото на избор
като валидно за цялата територия на страната и забранява ограничаването му по
географски или други административни основания. В чл. 35 от ЗЗО са определени
правата на задължително осигурените лица, а пакетът от здравни дейности,
гарантиран от задължителното здравно осигуряване е посочен в чл. 45 от ЗЗО. В чл.
46 от ЗЗО е предвидено, че редът за предоставяне и изискванията
към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в Националния рамков
договор (НРД) и в договорите между РЗОК и изпълнителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 55д от ЗЗД обемите и
цените на медицинската помощ, предвидена в НРД не са част от същия, а са
предмет на самостоятелно ежегодно договаряне, като се определят в съответствие
с бюджета на НЗОК за съответната година и следва да бъдат приети в срок до 14
дни от обнародването на закона за бюджета на НЗОК за следващата календарна
година, които съгласно чл. 55д, ал. 8 от ЗЗО се обнародват в ДВ и са
задължителни за НЗОК, РЗОК и за изпълнителите на медицинска помощ.
Изложеното до тук налага извод за това, че претендираните от ищеца
субективни права като част от възникналото между страните правоотношение на
основание на чл. 59 и сл. от ЗЗО, което пряко обслужва интересите на трети
лица, ползващи се от здравни услуги, са обусловени от предвиденото в чл. 52 от Конституцията на РБ право на гражданите на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, осъществяване на която
гаранция е разписано и в Закона за здравното осигуряване - чл. 2, чл. 4 и чл. 35 от ЗЗО.
Именно с цел осигуряването на този достъп, а и за
гарантиране спазването на правата на ЗЗЛ е предвидена разпоредбата на чл. 45 от ЗЗО, съгласно която НЗОК е задължена да заплаща определени видове
медицинска помощ. Коментираната разпоредба има императивен характер, който се
потвърждава и от следваща разпоредбата на чл. 46 от ЗЗО, която сочи, че с НРД и
индивидуалните договори не може да се игнорира задължението за плащане, а
единствено на определяне подлежи реда за нейното предоставяне и момента, в
който това следва да стане.
Видно от изложеното, предоставянето на гарантирания пакет здравни дейности на лицата, осигуряващи се
задължително, е обусловено от сключването на НРД за съответната година и от
договорите, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ по чл. 59
от ЗЗО. Част от индивидуалните договори, съгласно чл. 24 от НРД са цените на медицинските дейности, установени по реда на чл. 55д ЗЗО, както и приложения за стойност на
медицинските дейности за болнична медицинска помощ, за медицински
изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, и/или за лекарствена терапия
при злокачествени заболявания.
Тези две изисквания според съда са продиктувани от съдържанието на чл. 4 от
ЗБНЗОК за 2015 г., изискващо НЗОК да определя за
всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите,
разпределена по месеци, а самите РЗОК да определят стойността за дейностите към
договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по
месеци. Следва да се има предвид, че ЗБНЗОК за 2015г. изрично овластява
Надзорния съвет на НЗОК да използва преизпълнението в приходната част на
бюджета от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи за допълнителни здравноосигурителни
плащания над утвърдените разходи – вж. § 1 от ПЗР на ЗБНЗОК. Казаното означава,
че нито финансовия план, нито ЗЗО предписват бюджетна рамка като предел на
отговорността на държавата при обезпечаване на покрития от НЗОК пакет от
услуги.
Изложеното до тук, съобразено със съдържанието на цитираните по - горе разпоредби на ЗЗО налага извод, че предвиденото в чл. 52 от КРБ право може да бъде упражнено в рамките на бюджетът на НЗОК за съответната година при условие, че с предвидените разходи за медицинска помощ в този бюджет следва да са съобразени НРД за годината, договорът определящ обемите и цените на медицинската помощ, а и самите индивидуални договори с изпълнителите на такава. Именно за да се създадат условия за спазване на съответната бюджетна рамка е предвидено и споменатото по - горе изискване на чл. 4 от ЗБНЗОК. Това обаче не означава, че разходването на бюджета за годината в един по-ранен период лишава гражданите да се възползват от правата си по чл. 52 от КРБ, нито освобождава държавата от отговорност спрямо изпълнителя, осъществил обещаната от нея и финансово обезпечена чрез бюджета на НЗОК медицинска помощ. Бюджетът очертава обещаните средства, без обаче да лимитира отговорността на НЗОК, в който смисъл и следва да се коментира правилото на чл.4, ал.3 от ЗБНЗОК за 2015г., което ангажира органите на управление на НЗОК периодично да анализират и при необходимост да коригират разпределените суми в рамките на предвидените с бюджета средства за НЗОК при предварително утвърдени правила – чл.4, ал.4 ЗБНЗОК, вкл. и с използване на бюджетния резерв. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗО, съгласно която
със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни
отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни
плащания, т.е. водещото е осигуряване на предвиденото в Конституцията право на
гражданите по чл. 52, а не съблюдаване на фискалната дисциплина.
Предвид изложеното
по-горе, съдът приема за основателни възраженията на ищеца за това, че
разпоредбата на чл.20, ал.1, т.6 от договора, допълнена с ДС № 3 от
06.04.2015г., която задължава възложителя да заплаща само извършената и
отчетена от изпълнителя дейност в рамките на стойностите, посочени в приложение
№ 2 и тази на чл.40, ал.6, създадена и допълнена с ДС № 3 от 06.04.2015г.,
която не дава право на изпълнителя да се отчита за дейности на стойност,
надвишаваща стойността за съответния месец в Приложение № 2 към договора
са нищожни като противоречащи на чл. 35 от ЗЗО, чл. 55, ал.3, т.2 и т.5 и т.6 ЗЗО, на основание чл.
26, ал.1 пр.1 от ЗЗД и като такива не произвеждат действие. Осъществената
болнична помощ, следва да бъде заплатена в изпълнения обем, тъй като за
оказването на болнична помощ по клинични пътеки няма уговорени лимити.
Противното би означавало възлагане на финансова тежест за предвиден в закона
пакет от медицинска помощ върху частно правен субект – лечебното заведение,
което е в пряко противоречие с гарантираната цел на ЗЗО, както и с основните
разпоредби на сключения между страните договор.
Следва да се има
предвид и факта, че в договора не е предвидена възможност, след изчерпване на
предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати
извършването на определените по договора дейности. Напротив, в същия изрично е въведено изискване, ищецът в
качеството му на изпълнител, постоянно да осигурява договорената болнична
медицинска помощ на здравно осигурени лица – вж. чл. 5 от договора – т.т. 1 и 2. Изрично в
чл.5, т.8 е предвидено задължение за изпълнителя да разполага по всяко време с
медицински специалисти, в т.9 - да осигурява непрекъснато 24 - часово
изпълнение на лечебната дейност. С посочените да са уговорени основни
задължения на ищеца по договора от 19.02.2015г., НЗОК му е възложила
изпълнението на дейностите, предмет на договора без да е поставено условие за
изпълнението им - ограничение на приема на здравно осигурени лица съобразно
лимита на договорените средства. Дори напротив, в чл. 5, т.10 изрично е
посочено, че изпълнителя не следва да изисква заплащане или доплащане от
здравно осигурени лица за дейност, предмет на настоящия договор, от което
следва извода, че всяка извършена дейност от приложение 2 на договора следва да
бъде заплатена от възложителя.
Коментираното до
тук е изцяло съобразено с конституционно гарантираните права на здравно
осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно
ползване на медицинско обслужване при свободен избор, осигуряващи опазването на
здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално
благополучие, като в конкретния случай, дружеството ищец при провеждане на
леченията е изхождало именно от този принцип в съответствие с критериите за
добра медицинска практика – чл.46, ал.3 ЗЗ.
Изложеното налага
да се приеме, че извършените над определения лимит дейности са по повод на
изпълнение задълженията на изпълнителя по договора, за които същия следва да
бъде възмезден, а наведеното възражение от ответника за това, че не дължи
плащане, тъй като извършеното е над установения лимит е в категорично
противоречие с целите и предмета на сключения между страните договор.
След като се
установи съществуване на вземането по предявения иск следва да се разгледа
възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Заплащане на
изпълненото е дължимо при условията на чл. 28, ал.1 от договора - след
представяне на фактура и останалите посочени в коментираната разпоредба
документи в срока по чл.29, ал.1, което ищеца е сторил на 16.06.2015г. –
л.36-38, а искът е предявен на 15.06.2018г. или преди изтичане на три годишния
давностен срок по чл. 111 ЗЗД, което означава, че възражението е неоснователно.
Основателна е и
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху главницата.
Съобразно приложимите клаузи от договора - чл.35 плащанията се извършват до
30-то число на месеца, следващ отчетния, поради което основателна се явява
претенцията за обезщетение за забава с
начален момент 01.07.2015г., т.е. от деня, следващ падежа на задължението до
датата на депозиране на исковата молба. Размерът на дължимото обезщетение за
забава съдът определи при условията на чл. 162 ГПК и с помощта на електронното
приложение на calculator.bg и констатира, че
същото за периода от 01.07.2015г. до 14.06.2018г. е в размер на сумата от
23 959 лв., за която ответника ще се осъди.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът
констатира да са в размер на 7766.72 лв., представляващи внесена държавна такса
и платено възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Кричим № 1, ЕИК ********* да
заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Тримонциум“ ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител № 126 сума в размер на сумата от 79 818 лева,
представляваща неизплатен остатък по спецификация за болнична медицинска помощ
по договор № 162382 от 19.02.2015г. за м.05.2015г., за което е издадена фактура
№ 7991 от 16.06.2015г., ведно със законната лихва считано от 15.06.2018г. до
окончателното заплащане на главницата, сума в размер на 23 959 лв., представляваща обезщетение за забава
плащането на главницата за периода от
01.07.2015г. до 14.06.2018г. /вкл./, както и сумата от 7766.72 лв., представляващи направени разноски по
внесена държавна такса и платено възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: