№ 447
гр. ***, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20224430201074 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „***“ ЕТ гр. *** с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, ул. „***“ ***, ***, ***, ***, представлявано от Л.Г.К.,
чрез пълномощника адв. М.А. от АК-***, против НП № 565842-
F595396/16.03.2021г. на *** на Отдел „***“-*** в Централно управление на
НАП, с което на дружеството за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от Министъра на финансите и на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 700,00 /петстотин/ лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят „***“ ЕТ, който чрез едноличния търговец Л.Г.К. го обжалва
1
в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез процесуалния
си представител адв. М.А. от АК-*** навежда правни доводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли съда
да го отмени.
Въззиваемата страна *** на Отдел „***“-*** в Централно управление на
НАП се представлява от гл.юрк. М., която изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва да се
потвърди, като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№ F595396/27.02.2021г. за установяване на административно нарушение от
който е видно, че при извършена проверка на 25.02.2021г. в търговски обект
по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за промишлени
стоки, находящ се в гр. ***, ул. „*** ***, стопанисван и експлоатиран от ЕТ
„*** - Л.К.“ с ЕИК:*** е установено, че не всяка промяна на касовата
наличност извън случаите на продажби, се регистрира във фискалното
устройство /ФУ/ модел ***“ с ИН на ФУ:ЕD315167, чрез операция „служебно
въведени“ суми в касата, извън случаите на продажби/сторно операции всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
От наличното в обекта фискално устройство е разчетена наличност на
парични средства, в размер на 303.25лева и 183.50лв. „служебно въведени
суми“ видно от МФО 0012766/25.02.2021г. В обекта се установи, че се
съхраняват парични средства на две места в две чекмеджета. В едното
чекмедже до фискалното устройство е установена касова наличност в размер
на 304.15лв. и второ чекмедже в отделно бюро с установена наличност в
размер на 326.30лв.
Установената касова наличност на парични средства в обекта,
преброена по банкноти и монети, вписана в опис на паричните средства в
касата от Р.К.Л. присъствала при проверката е в размер на 630.45лв.
2
Установена е положителна разлика между разчетената наличност по
документи и фактическата касова наличност към момента на проверката в
размер на + 327.20лв, която не е отразена в наличното в обекта ФУ, чрез
операция „служебно въведени суми“.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител актосъставителя Д. С. М. и свидетеля Р. Б. М., чиито
показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и
логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с
приложените по делото писмени доказателства - протокол за извършена
проверка №0449303/25.02.2021г. И актосъставителят Д. С. М. и свидетелят Р.
Б. М. са категорични, че при извършената проверка на търговски обект –
магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. ***, ул. „*** ***,
стопанисван и експлоатиран от ЕТ „*** - Л.К.“ с ЕИК:*** е установено, че не
всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби, се
регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“
или „служебно изведени“ суми в касата. Според актосъставителя М. и
свидетеля М. от фискалното устройство е разчетена наличност в размер на
304,15лв, и в друго чекмедже – сумата от 326,30 фактическата наличност,
съгласно изготвен опис на паричните средства е в размер на 630,45лв, като
установената разлика между разчетената наличност по документи и
фактическата наличност към момента на проверката е в размер на + 327.20лв,
която не е отразена в наличното в обекта ФУ, чрез операция „служебно
въведени суми“. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя
М. и свидетеля М., тъй като техните показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетата от тях разлика между разчетната наличност по
документи и фактическата наличност. Освен това няма данни по делото,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на
тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят
жалбоподателя ЕТ „*** - Л.К.“ в нарушение, което не е извършил. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Р.Л., според което сумата от 327,20лв не
е била касова наличност, а оставени от нея монети за разваляне на банкноти,
тъй като свидетелят Л. се намира в трудовоправни отношения с едноличния
търговец - жалбоподател и е лицето, извършващо продажби в търговския
обект, поради която причина е пряко заинтересован от изхода на делото.
3
Освен това съдът съобрази и обстоятелството, че в касата на фискалното
устройство могат да се съхраняват парични суми, които подпомагат
дейността на търговския обект /например, начално салдо, което да служи за
връщане на ресто на клиентите/, но същите следва да са отразени на
фискалното устройство или в книгата за дневните финансови отчети по реда
на чл.33 от Наредбата. В конкретния случай сумата от 327,20лв не е била
отразена нито във фискалното устройство, нито в книгата за дневните
финансови отчети.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят ЕТ „*** - Л.К.“ е извършил нарушение по чл.33 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ и правилно и законосъобразно му е наложил
административно наказание на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с
чл.185 ал.1 от ЗДДС. Административнонаказателната отговорност на
едноличния търговец е ангажирана за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискално устройство, която норма въвежда задължение за лицата,
извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/
на ФУ във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” суми. Описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства
съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на
разлика между фактическата касова наличност и разчетната такава на
фискалното устройство, като търговецът – едноличният търговец
жалбоподател, не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на
касовата наличност на ФУ чрез операцията „служебно въведени” суми във
ФУ, притежаващо такава функция. Видно от текста на чл.33 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г, законодателят не е придал правно значение на това какви
са причините, довели до наличието на така разлика – достатъчно е
констатиране на нейното наличие и неотразяването й във ФУ, за да е налице
осъществен състав на нарушението. Неоснователни са наведените от
процесуалния представител на жалбоподателя адв.М.А. правни доводи, че
сумата от 327,20лв, намираща се извън касата, не представляват касова
наличност. Действително в Наредба №Н-18/2006г липсва легално
4
определение на понятие каса на фискалното устройство, но може да се
приеме, че касата на фискалното устройство е мястото, където лицето по чл.3
ал.1 от Наредбата съхранява парите, които е получило от извършените
продажби на стоки и услуги за съответния ден и за които е издал фискални
касови бележки. Както бе посочено по-горе от показанията на
актосъставителя М. и свидетеля М. се установява, че свидетелят Р.Л. –
продавач в търговския обект, е съхранявала парите във второ чекмедже в
отделно бюро с установена наличност в размер на 326.30лв. Следователно,
сумата от 630,45лв, съхранявана освен в самото фискално устройство и в
чекмедже в отделно бюро, представлява касова наличност по смисъла на
Наредба №Н-18/2006г. Правилно за нарушението е приложена санкционната
норма на чл.185 ал.2 изр.последно във вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС, тъй като
нарушението не е довело до неотразяването на приходи, поради което
имуществената санкция следва размерите по чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е
определил размера на имуществената санкция, преценявайки обстоятелствата
по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като в това число не е съобразил, че разликата между
разчетната наличност по документи и фактическата наличност към момента
на проверката е в размер на +327.20лв и че на жалбоподателя не са налагани
други наказания за извършени от него нарушения на Наредба №Н-
18/13.12.2006г и на ЗДДС. Според съда следва да бъде намален размера на
имуществената санкция от 700лв на минимално предвидения в закона от
500лв, като това по вид и размер административно наказание съответства
напълно на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът
намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства не се
установява нарушението, извършено от жалбоподателя ЕТ „*** - Л.К.“, да се
отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обуславят такъв извод. Процесното нарушение е формално, при
което настъпилите вредни последици за фиска са ирелевантни. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за
5
регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи
фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане
и извеждане на суми във всеки един момент.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.
По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съгласно чл.144
от АПК, за неуредените въпроси се прилага ГПК. Съгласно чл.81 от ГПК, във
всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски. При този изход на делото,
съобразявайки текста на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ и чл. 78, ал.8 от ГПК, както и с фактическата сложност на
разглеждания казус предмет на делото, съдът намира, че в полза на НАП-***
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 565842-F595396/16.03.2021г.
на *** на Отдел „***“-*** в Централно управление на НАП, с което на „***“
ЕТ гр. *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“
***, ***, ***, ***, представлявано от Л.Г.К., за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите и
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 700,00 /петстотин/ лева, като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 700лв на 500лв.
6
ОСЪЖДА „***“ ЕТ да заплати на основание чл.143, ал. 1 от АПК и
чл.63, ал.3 от ЗАНН на НАП - *** направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.*** в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7