РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Благоевград, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210201201 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. В. Х., с ЕГН ********** и адрес гр. Благоевград,
ул.“**** против Наказателно постановление № 24-7852-001113/23.08.2024 г., издадено от
Началника на 02 РУ ОДМВР - Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а,
ал. 1 пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП е наложена "глоба" в размер на
3000 лв. и "лишаване от право" да управлява МПС за срок от 12 месеца .
С жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление,
както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила.
Навежда се доводи, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаряла на
действителната такава, като жалбоподателят не бил извършил нарушение на визираната
разпоредба. По изложените съображения се прави искане за отмяна на НП.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с надлежно
упълномощен адвокат, който оспорва атакувания акт, по същество излага съображения за
неговата незаконосъобразност, сочи доказателства. Претендира разноски.
Административнонаказващия орган и Районна прокуратура Благоевград, надлежно
призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 02.08.2024 г. около 20.45ч. св.И., Началник „Охранителна полиция“ при ОД МВР
Благоевград се движил със служебен автомобил в района на ****, прибирайки се от
посещение на пожари, когато забелязал лек автомобил *** с рег.№****, който бил навлязъл в
кръстовището с посока към хотел Езерец и се движил срещу автомобила, управляван от
св.И., като св.И. забелязал, че чрез презавиване на ляво и дясно автомобила излиза извън
контрол и губи сцепление на задвижващите задни колела, като превърта задните гуми . Тези
1
действия се повторили, поради което св.И. подал звуков сигнал и спрял автомобила. Същият
установил, че водач на автомобила е жалбоподателят, като с него имало още едно лице.
Св.И. потърсил съдействие чрез дежурен, като на място били изпратени св.В. и В., които по
данни на св.И. приели, че жалбоподателят използва пътищата отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, поради което св.В. съставил на жалбоподателят АУАН № 1220980, в който
действията на Х. били квалифицирани като нарушения на чл.104б, т.2 от ЗДвП .
Актът бил предявен на нарушителя, който отказал да го подпише, което е удостоверено с
подпис на св.В..
Въз основа на АУАН при идентичност на описаното нарушение Началника на 02 РУ –
Благоевград издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1
пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 3000 лв.
и "лишаване от право" да управлява МПС за срок от 12 месеца .
НП е връчено на жалбоподателя на 30.08.2024 г.
В хода на съдебното следствие са разпитани св.И., В. и В., чрез показанията на които се
установяват действията на жалбоподателя, както и че е извършвал така наречения дрифт.
Конкретно св.И. при разпита си посочва конкретните маневри, извършени от Х., като
именно това го е накарало да спре автомобила. Чрез показанията на тези свидетели се
установяват и последващите действия по ангажиране на отговорност.
В хода на съдебното следствие по искане на защитата са разпитани св.****, чрез
показанията, на които според настоящия състав не се установяват различни обстоятелства.
Св.Азов заявява, че видял автомобила, но в показанията му не се съдържа конкретика,
относно мястото, нито пък дали е видял автомобила точно на кръстовището. Св. *** от своя
страна пък заявява единствено, че бил с жалбоподателя, като не бил правил дрифт, но в
същото време не може да даде логично обяснение каква е била причината да ги спрат. Ето
защо според съда показанията на тези свидетели не променят приетото като факти.
В хода на съдебното следствие във връзка с представени от защитата диск и флашка е
допусната и изготвена техническа експертиза, според заключението, на която записа не е
манипулиран, но предвид отдалечеността на камерата и скоростта на автомобилите, които
преминават не може да се индивидуализира автомобил, както и конкретни маневри. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице посочва, че качеството на записа не
позволява да се индивидуализира автомобил и въпреки посоченото, че не се виждат
автомобили в насрещното експертът е категоричен, че не може да се проследи движението и
вида на преминаващи МПС.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда
свидетели св. И., В. и В., и от приобщените към доказателствения материал писмени
доказателства и експертно заключение. По отношение на другите двама свидетели
настоящия състав намери, че показанията им не допринасят за изясняване на фактическата
обстановка, поради което и не ги взе предвид при формиране на изводите си. Съдът постави
в основа на фактическите си изводи показанията на св.И., св.В. и В., като отчете тяхната
последователност, хронологическа издържаност и корелацията им с доказателствената
съвкупност по делото. Показанията на тези свидетели са с високата доказателствена
стойност, доколкото същите непротиворечиво пресъздават непосредствено възприети от тях
обстоятелства. От показанията на тези свидетели и съставения АУАН се установяват
времето, мястото, и обстоятелствата около извършеното от жалбоподателя деяние. От
показанията на св.И. се установяват обстоятелства, свързани с извършената проверка,
конкретното поведение и извършени маневри от жалбоподателя. От показанията на този
2
свидетел се установява и че именно Х. е управлявал автомобила. От показанията на св. В. се
установява процедурата по съставяне на АУАН, в тази насока са и показанията на св.В..
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът кредитира и
надлежно приобщените писмени доказателства. По отношение изготвеното експертно
заключение съдът намери, че същото следва да бъде кредитирано, като с оглед посоченото
от вещото лице в съдебно заседание същото затвърждава приетото от съда относно
скоростта на автомобилите, заснети от камерата. Това заключение обаче не може с
категоричност да изясни дали автомобила, заснет на записа е този на жалбоподателя, както
се твърди от защитата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени
безспорни доказателства / Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, На следващо място, АУАН и НП са в предвидената от закона писмена
форма при спазване на установения ред за връчване и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали
да се издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган се основава
на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Както в акта,
така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на
които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е
наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния
орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа
обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на
нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същия е бил наясно в какво именно
нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства. Съдът намира че липсват
нарушенията при издаване на НП и АУАН, и двата акта съдържат минимално необходимото
съдържание, разписано с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в АУАН и в НП
деянието е индивидуализирано в достатъчна степен посредством неговите признаци, така, че
лицето да знае в какво е обвинено, поради което съдът намира, че не е нарушено правото му
на защита, а възраженията в обратна насока са неоснователни. В АУАН и НП ясно и
недвусмислено е посочено, че жалбоподателят е използвал път отворен за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари, в текстовата част /във фактическото обвинение/ на АУАН и НП коректно е описано
възприето от свидетеля поведение и то в достатъчно степен конкретизира неправомерната
деятелност на дееца, а именно - автомобилът излязъл извън контрол, чрез презавиване на
3
ляво и на дясно, превъртане на задни гуми, които действия попълват и посочените "други
цели" от законодателя. От материално правна страна при преценка на събраните
доказателства , съдът намира нарушението за доказано, както от обективна, така и от
субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в приложимата и редакция на водача на
моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. За нарушение на тази забрана в чл. 175а, ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание за
водача, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава вмененото му
нарушение, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В подкрепа на горния извод са показанията на разпитаните в хода на съдебно производство
свидетели И., В. и В., действително последните двама не са преки очевидци на поведението
на жалбоподателя, но същите чрез показанията си пресъздават посоченото им от св.И., който
е възприел лично извършеното от Х.. Ето защо съобразявайки и установеното посредством
писмените доказателства, включително и АУАН, чиято доказателствена сила не бе оборена в
процеса съдът намира, че са налице категорични доказателства, че на процесната дата
жалбоподателят е извършвал дрифт при управление на ползвания от него автомобил.
В случая е налице пълно единение от преки и косвени доказателства, касаещи авторството
на деянието. В тази насока св.И. е категоричен, че при спиране на автомобила е установили
като водач именно жалбоподателя, това не се оспорва и от самия него.
На първо място св. И., чиито показания съдът кредитира изцяло е категоричен, че на
инкриминирана дата лекият автомобил, управляван от Х. е бил в Благоевград и е извършвал
дрифт, изразяващ се в презавиване на ляво и дясно ,превъртал е задни гуми. В подкрепа на
соченото от този свидетел са и показанията на отзовалите се на място св.В. и В.. В тази
посока са и писмените доказателства.
Съдът намира, че Х. е извършил вмененото му нарушение от обективна страна.
Установените по делото техники на управление на автомобила изключват дори хипотетично
възможността за инцидентен характер на деянието, което на свой ред опровергава защитната
теза, поддържана от същия. От показанията на разпитания по делото св.И. се установява с
категоричност, че същия е имал лично и непосредствено възприятие върху поведението на
дееца и по-конкретно върху факта, че не се касае за еднократна маневра, а за повтарящи се
такива, което сочи на преднамерено поведение, което на свой ред противоречи на
предназначението на пътя. Такъв начин на управление на МПС категорично не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната му цел – за превоз на
хора и товари. Безспорно според съда е че жалбоподателят на инкриминираната дата и час се
е намирал на посоченото място и е управлявал посочения лек автомобил в нарушение на
приложената разпоредба. Същият е бил наясно с техническите характеристики на
автомобила си, бил е наясно и със състоянието на пътната настилка и въпреки това е
извършвал установените маневри, излагайки на риск не само живота, здравето и
имуществото на другите хора, но и собствения си живот и здраве. Затова и съдът намира, че
деянието е извършено както от обективна, така и от субективна страна. За доказаност на
субективната страна следва да бъде отчетено и това, че като правоспособен водач същия е
4
бил наясно с правилата, въведени от законодателя, но въпреки това не се е съобразил с тях.
Възприетото от съда не се обори и от изготвеното по делото експертно заключение, според
което не може да се индивидуализира автомобила, но дори и да се приеме, че това е
автомобила на жалбоподателя, самото вещо лице заявява, че индивидуализация е
невъзможна именно поради скоростта на движещия се автомобил.
При така установените факти, съдът счита, че АНО правилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП Санкционната разпоредба
предвижда за това нарушение наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лв.
Санкцията е определена от законодателя във фиксиран размер и за съда не съществува
възможност да редуцира същия, поради което съдът приема, че същата е индивидуализарана
при съобразяване на правилата на чл. 27 от ЗАНН. Високият размер на предвидената
санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на
обществена опасност, което не следва да бъде толерирано, тъй като застрашава живота и
здравето както на извършващите маневрите, така и на останалите участници в движението
по пътищата, в това число и на случайно преминаващи пешеходци.
Правилно в случая е било преценено и че с оглед характера на нарушението в настоящия
случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може и не следва да бъде прилагана, като по
аргумент от 187з от ЗДвП същата не е и приложима. Следва да бъде взето предвид и че
нарушаването на ЗДвП в конкретния случай не е негова изолирана проява с оглед
приложената по делото справка за нарушител – водач.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно
оправдано и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Предвид
изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора сторените от съда разноски за изготвена експертиза в размер на 351
лв. следва да се поемат от жалбоподателя.
Предвид изхода на делото искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-7852-001113/23.08.2024 г., издадено от
Началника на 02 РУ ОДМВР - Благоевград, с което на Г. В. Х., с ЕГН ********** и адрес гр.
Благоевград, ул.“**** на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2
от ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 3000 лв. и "лишаване от право" да управлява МПС
за срок от 12 месеца
ОСЪЖДА Г. В. Х., с ЕГН ********** и адрес гр. Благоевград, ул.“**** да заплати по
сметка на РС Благоевград сумата от 351лв., представляващи сторени в хода на съдебното
производство разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на адвокатско възнаграждение като
неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок
от съобщението му на страните .
5
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6