№ 411
гр. Монтана, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630102701 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК.
Ищецът, “В и К” ООД, вписано в търговския регистър на Агенцията по
вписванията ЕИК ********, със седалище и адрес на управление град
Монтана, бул. Ал.Стамболийски 11, представлявана от Управителя инж. В Д
И, ЕГН **********, твърди, че ответникът П. К. П., ЕГН **********, от
гр.Монтана, бул. ,,************** е неизправен длъжник потребител на "В и
К" ООД - гр.Монтана, съгласно Закона за водите.
Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. № 20241630101856/2024г., І
състав по описа на Районен съд - гр. Монтана.
До 19.07.2024г. потребителят е натрупал задължение към
дружеството в размер на 728.82лв. за имот, находящ се в ******************,
като в сумата е включена главница и законна лихва и представляват
неизплатената стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от
сметка 411 "Клиенти" на дружеството. Задължението
представляващо главница е за периода от 18.05.2022г. до 14.06.2024г., като
претендираната законна лихва е за периода от 19.06.2022г. до 19.07.2024г.
Законната лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба №
4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно който
при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, се
заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
1
условия.Общите условия на „В и К” ООД - гр. Монтана са одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.
С оглед на гореизложеното за „В и К” ООД - гр. Монтана е налице
правен интерес да предяви граждански иск за посочените суми.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено,
че П. К. П. следва да заплати на „В и К” ООД - гр.Монтана сумата 728.82лв.,
която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които
главница - 627.73лв. и лихва -101.09лв. към 19.07.2024г., съгласно извлечение
от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, както и направените в
производството разноски.
Ответникът, П. К. П., ЕГН **********, от гр.Монтана, бул.
,,**************, чрез назначения от съда особен представител адвокат А. К.
В., вписана в АК гр.Монтана, бул.”Трети март” № 59,тел. **********, в
определения от закона срок представя писмен отговор.
Предявените искове са допустими, съгласно чл.чл.127 и 128 от ГПК.
Исковите молби са НЕОСНОВАТЕЛНИ и заявява, че ги оспорва по
основание и размер, поради следното:
Неоснователен е предявеният иск за осъждане на ответника да заплати
на „В и К” ООД гр. Монтана сумата 627.73 лв. - главница за доставена., но
незаплатена питейна вода за периода от 19.06.2022 г. до 19.07.2024 г., на
основание Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, както и на Общите условия на
ищеца. От карнет книгата 619 за баня е видно, че от 12.07.2018 г. до 16.05.2022
г. ответника живее на село и е отчитан служебно водомера. На 16.05.22 г. е
отчетена вода 62 куб.м, след което до 10.10.2024 г. отново има само служебен
отчет в повечето случаи с нулево количество. Тези отчети не съвпадат с
приложеното извлечение от с/ка 411 „Клиенти“ на ответника: на 18.05.2022 г.
при служебен отчет на 62 куб.м е посочена начислена сума от 160.95 лв.
данъчна основа, ДДС от 32.19, обща сума 193.14 и лихви 42.55, общо 235.69
лв. Оспорва тези суми като неправилно изчислени и недължими.
НЕОСНОВАТЕЛЕН Е И ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ЗА ОСЪЖДАНЕ на
ответника да заплати на „В и К” ООД гр. Монтана ЗАКОННА ЛИХВА ЗА
ЗАБАВА в размер на сумата 101.09 лв. и направените в производството
разноски. По отношение на лихвата оспорването се основава на недоказано от
ищеца ползване на вода от ответника и като цяло на оспорване на главницата.
Не е отправена и покана за доброволно заплащане на сумите.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допусната е назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена
от вещото лице И. А., приета от съда и не оспорена от страните.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 1856/2024 година на
Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
ищеца и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установени
2
следните обстоятелства:
Предявен е иск за установяване съществуване на вземането към
22.07.2024 година на потребител – неизправен длъжник към дружеството “В и
К” ООД Монтана.
Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство и
наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен, а като такъв е
основателен.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с
производството по чл. 410 и следващите от ГПК. Заведеният установителен
иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен
иск и е допустим единствено при условията на чл. 414 от ГПК против
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани
двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите
елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 ал.4 от ГПК, тъй като
законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ,
заявителят да довнесе дължимата държавна такса. Настоящият случай е такъв.
Предявява се по общия, но е специален иск - иск за съществуване на
вземането. И когато кредиторът избере да реализира правата си по реда на
заповедното производство и ползва този облекчен ред, това означава, че той се
е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск по чл. 422 от
ГПК завършва заповедното производство. Следователно допустимостта на
такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а
такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена
заповед за изпълнение за паричното вземане в резултат на успешно проведено
заповедно производство. Предявеният установителен иск в едномесечния
преклузивен срок ще установи със сила на присъдено нещо неговото
съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява
процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен в срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК, това което е
сторил ищецът.
При предявен иск по чл.415 ал.4 ГПК в предвидения от закона срок,
предмет на установяване и признаване по исков ред е заявеното и
обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува,
то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на
съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на
която заявителят ще може да се снабди с изпълнителен лист и това е
съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.415 ал.4
ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането –
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е
предявил при определените хипотези на чл.415 ал.1 т.1 и 2 ГПК е с
установителен характер. Установителният характер произтича от целта на
иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с
която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на
3
заявителя по ч.гр.д. № 1856 по описа на Районен съд Монтана за 2024 година и
е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.2 ГПК.
Целта на предявяването на иск е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена
заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в
хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК заповедта за изпълнение представлява
пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на
вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива
изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В
заповедното производство, при хипотезата на чл.410 ГПК тази цел е
постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при условията на
чл.415 ал.1 т.1 и т.2 ГПК– чрез уважаването на предявения установителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка от страните по делото е
длъжна да установи фактите, на които основа своите искания или възражения.
В конкретният случай безспорно е установено, че към момента на
подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вх.
№ 8394 от 22.07.2024 година е налице задължение от страна на П. К. П., от
град Монтана, по отношение на ищеца, тъй като е потребител на “В и К” ООД
Монтана и е натрупала задължение в общ размер от 728.82 лв. за имот,
находящ се в град Монтана, като частен потребител.
По делото са представени и приети Справка за недобора на частен
абонат, Извлечение от Сметка 411 „Клиенти”, заверен препис от Карнет книга
за абонатен № 0619203, които отразяват един резултат от извършени вече
услуги и верността им може да бъде оспорена по надлежния
съдопроизводствен ред. Ответникът, чрез назначения особен представител е
въвел такъв спор относно стойността на услугите, оспорва истинността на
представените писмени документи, които се ползват с материална
доказателствена сила.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните
отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава
за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите
суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - 40
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи изразходваната вода се отчита по водомера на
водопроводното отклонение, а за сгради – етажна собственост – по общия
водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се
разпределя между потребителите в сградата – етажна собственост, въз основа
на отчетите по индивидуалните им водомери. Съгласно чл.32 ал.2 от същата
наредба за сгради етажна собственост изразходваното количество вода се
заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
4
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се
извършва в присъствието на представител на потребителите, след като датата
и часът на отчитане са били предварително обявени.
При така установеното фактическо положение и в приложение на
цитираните по-горе правни норми, съдът прави следните изводи:
Чл. 3 от Наредба № 4 определя кръга на потенциалните абонати на
водоснабдителните дружества, но кой от всички тях ще се счита за потребител
на услугите им за всеки конкретен случай, се преценява на базата на
допълнителни критерии, извлечени от същия нормативен акт.
На първо място, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по
чл. 3 от Наредба № 4 за заплащане на консумирана вода за процесния имот,
засечена от индивидуален водомер, тя би следвало да е подал писмена молба и
да е сключила писмен договор /лично или чрез представител/ с ищцовото
дружество за услугите, които то предлага/ разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 4, задължаваща оператора да сключва договори за
осъществяваната дейност/. В казуса за наличието на такива създадени по
инициатива на ответника отношения ищецът няма дори твърдения, защото го
счита за свой длъжник единствено и само поради правата му на обитател
върху недвижимия имот, като частен абонат. Ответникът е включен като
абонат в партидна книга, отредена за водоснабдения имот, за което са налице
безспорни доказателства, че е абонат и потребител на ищцовото дружество.
След като в разглеждания казус самият ответник с положените от него
подписи на карнет книгата при отразяване консумираното количество вода
признава да е потребил вода за процесния период като частен абонат, която не
е заплатена, макар и да липсва сключен между страните по делото договор за
ползване на предлаганите от дружеството услуги и разходваната за лични
нужди вода, дава основание да се приеме, че за процесния по делото период
ответникът има задължение да плаща на В и К консумираната и отчетена
вода. В Закона за водите, съгласно чл. 203 от Закон за водите /, ДВ брой 67 от
27.07.1999 година, в сила от 28.01.2000 г., с изм. и допълнение ДВ бр.81 от
2000 г., изм., бр.84 от 2003 г., бр.59 от 2007 г., последно изменение ДВ брой 95
от 29.11.2016 г., но не касаещ този текст от закона/, потребителите и
водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на
отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни
длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият
услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1 от
ГПК независимо от размера на задължението. В полза на ищеца е издадена
цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410, ал.1 от ГПК. В конкретният случай на длъжника е връчена заповедта
за изпълнение при условията на чл.47 ал.5 ГПК и за "В и К" ООД гр.Монтана
е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет
установяване дължимостта на процесните суми. Взаимоотношенията между
страните в настоящото производство се регулират от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на
5
разпоредбите на ЗЗД /аргумент чл. 288 от ТЗ/. Сключения между тях договор е
двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, с вещно-
облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и
полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната
страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на
другата страна. Задължение на продавача е било да водоснабди имота на
ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С
извършването на посоченото действие - водоснабдяване на имота, неоспорено
от ответника, ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение
на купувача е било да получи услугата и да заплати цената й. По делото не е
налице спор относно обстоятелството, че ищецът в качеството му на "В и К"
оператор е предоставял на П. К., в качеството и на потребител услуга -
водоснабдяване на обект, представляващ жилище, находящо се в гр. Монтана,
бул. Александър Стамболийски № 58, вход А, ап.1 за периода от 18.05.2022 г.
до 14.06.2024 г., която услуга ответникът не е заплатил в съответствие с
договорните си задължения. Според разпоредбата на чл. 11 т.1 от ЗВ, водата в
Република България е публична държавна собственост, а водностопанските
системи и съоръжения на територията на общините са собственост на
търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество - чл. 19 т.4
от същия закон. Услугите водоснабдяване и/или канализация се предоставят
на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост
"оператори". В обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че ищцовото
дружество е оператор по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В това
свое качество то поддържа и експлоатира водопроводната и канализационна
системи на територията и на град Монтана. Според посочената нормативна
уредба измерването на разхода на вода става по показанията на редовен
водомер - пломбиран с държавна пломба, пломба на входящия холендер, с
номер, тариран, изправен.
Установено е, че по Партидата с абонатен № 0619203 не са правени
промени, съгласно електронната система ,,Инкасо” от 2005г. Не са налични
документи, с които ответникът да е заявил, че не желае да бъде считан за
абонат на дружеството и че не желае до имота му да се доставя питейна вода,
респ. да се ползва от предоставянето на В и К услуги. Ответникът е без
сключен изричен писмен договор, не е заявил желание за сключване на такъв,
с включени специфични клаузи, които да не са уредени в Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите
условия на В и К дружеството (ОУ). Това го определя като абонат, спрямо
когото важат Общите условия на дружеството по отношение на
предоставянето на В и К услуги, отправна норма за което е и текстът на чл.8 от
Наредба № 4/2004г.
Промени по Партидата не са заявявани, а начинът за това е посочен в
чл. 63 и чл.64 от ОУ на дружеството.
От представените копия на карнет - книгата е видно, че абонатът е
посещаван от представител на дружеството, когато е намиран е подписвал и
6
отчетите. Видно е също, че се е възползвал от предоставената възможност сам
да подаде показанията си към водоснабдителното дружество. Информацията
за първата фактура от исковия период е подадена от него именно по този
начин, каквато възможност е дадена на абонатите за тяхно улеснение и
коректност в отчетите на показанията. Полагани са подписи при посещенията,
при които абонатът е намиран на адреса. Подписите на отчетите се полагат от
потребителя или от негов представител освен в случаите на отчитане по
електронен път, каквато е и разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредба № 4/2004г.
Много от служебните му отчети при липса на достъп са нулеви, но е видно, че
след тях, при намирането му на адреса и подсигурен достъп начисленото
количество е по-голямо. Липсата на редовен достъп до имота и записите в
карнет - книгата показват, че периодично абонатът отсъства от имота, за което
не е подал предвиденото в разпоредбите заявление, но и отчетените
количества при редовни отчети доказват, че имотът не е трайно необитаем.
За по-продължителните си отсъствия не е уведомявал В и К
дружеството, не е подавал заявление, с което да изразява желание да не му се
фактурира вода за даден определен период, което е негово задължение.
Съгласно чл.24, ал.1 от ОУ потребителите са длъжни да осигуряват достъп за
отчитане и на индивидуалните водомери във времето определено от В и К
оператора, като при невъзможност за осигуряване на достъп поради
отсъствие, потребителят е длъжен да уточни с В и К оператора отчитане в
удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане (чл.24, ал.2 и 3 от ОУ). С подписите се приема, че абонатът е
уведомен и за предходните начисления.
Срещу така начислените количества няма постъпили писмени
възражения в дружеството от потребителя. Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ В и К
операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или
служебно начисляване на количества. Възражения срещу определена дължима
сума за използвани В и К услуги могат да се правят писмено пред В и К
оператора в 30-дневния срок за плащане по фактурата (чл.34, ал.1 от ОУ).
Съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране.
От заключението на вещото лице, което съда възприема като
компетентно, обективно и без да е заинтересовано от изхода на делото, като го
приобщава към доказателствата, се установява, че за процесния период не са
извършвани плащания на потребената вода. Налице са данни за плащания от
абоната на фактури по консумирана вода за период, извън този, за който се
претендира неизпълнение.
В обобщение на изложеното съда приема, че предявената против П. К. П.
претенция на дружеството е основателна и следва да бъде уважена.
Разпитан в качеството на свидетел Силвия Тодорова П.а, на длъжност
„Инспектор „Услуги” към „ВиК” ООД установява, че отчитането на абоната е
извършвано реално, когато инкасаторът е бил допускан от обитателите в дома.
След това не е осигуряван достъп до жилището и съответно водомера и
7
записванията в партидната книга, са извършвани служебно. Водоподаването
не е било прекъсвано, изправен е и отчитащия измервателен уред.
Предвид изложеното следва да бъде признато за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта
за изпълнение по ч. гр. д. № 1856/2024 г. по описа на Районен съд Монтана по
размери, както е прието в мотивите по-горе, ведно със законната лихва от
предявяване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по водене на заповедното и
настоящето дело разноски – доплатената държавна такса от 77.00 лв., 202.00
лв. за възнаграждението на вещото лице, 402.50 лв. за назначения особен
представител и юрисконсултско възнаграждение, съобразно приложен списък
по чл.80 ГПК .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. К. П., ЕГН
**********, от гр.Монтана, бул. ,,**************, ЧЕ Е НАЛИЦЕ
ВЗЕМАНЕ на “В и К” ООД, със седалище и адрес на управление
**************** БУЛСТАТ ********, представлявано от инж.В Д И -
Управител, към 22.07.2024 година от длъжника П. К. П., ЕГН **********, от
гр.Монтана, бул. ,,**************, за сумите, както следва: сумата 728.82лв.,
която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които
главница - 627.73лв. и лихва -101.09лв. към 19.07.2024г., съгласно извлечение
от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.07.2024 година, до изплащане на вземането, за което
е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1110 от 23.07.2024 г. по
ч.гр.д.№ 1856/2024 година по описа на Районен съд Монтана,
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, от гр.Монтана, бул.
,,**************, ДА ЗАПЛАТИ на “В и К” ООД, със седалище и адрес на
управление **************** БУЛСТАТ ********, сумата от 25.00 лв. за
внесена държавна такса за заповедното производство по ч.гр.д.№ 1856/2024
година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, от гр.Монтана, бул.
,,**************, ДА ЗАПЛАТИ на “В и К” ООД, със седалище и адрес на
управление **************** БУЛСТАТ ********, сумата от 77.00 лв. за
довнесена държавна такса за исковото производство, 402.50 лв. за назначения
особен представител, 202.00 лв. за възнаграждението на вещото лице и 150.00
8
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9