Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 19.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и първи юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№291 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано
по предявен иск с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.410 ал.1
от КЗ вр. чл.49 от ЗЗД.
В
исковата молба са изложени твърдения, че на 01.08.2018г. в гр.******, лицето Т.Д.П.
управлявал собствения си лек автомобил „Х С” с рег.№****, като по време на
движението преминал през несигнализирано препятствие-дупка на пътното платно, в
резултат на което настъпило ПТП с материални щети, изразяващи се в увреждане на
предна лява гума и предна лява лята джанта. Сочи се, че за увреденото МПС има
валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско” между собственика му
и ищцовото застрахователно дружество, по застрахователна полица №***** с период на
валидност 14.02.2018г.-14.02.2019г. Излагат се твърдения, че по подадено
заявление в застрахователното дружество била образувана застрахователна
преписка и след направен оглед за установяване на вида на щетата, размера й бил
определен на 123,59 лв., като след прихващане на дължимата поредна вноска от
застрахователната премия в размер на 122,40лв., на 14.08.2018г. на собственика
на автомобила били изплатени 1,19лв. по банков път. Ищецът счита, че следва да се ангажира
отговорността на Община *****, като се аргументира с това, че ПТП-то е
настъпило по пътен участък, за който ******* не е изпълнила
задължението си да го поддържа или обезопаси и с това си бездействие е създала
предпоставки за настъпването му. Ищецът заявява, че поради това, че е изплатил
застрахователно обезщетение, се суброгира в правата на Т.Д.П. и заявява
претенцията си срещу *****, с оглед разпоредбата на чл.410 ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че депозирал във ВТРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано частно гр.дело
3776/2018г. по описа на ВТРС и издадена заповед за изпълнение за сумата
123,59лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
"Каско" за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил
"Х С” с рег.****** при ПТП на 01.08.2018г. в гр.*******, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане и за сумата 325лв. разноски
в заповедното производство. Длъжникът депозирал възражение по чл.414 от ГПК
срещу заповедта за изпълнение и заявителят предявил настоящия установителен иск
по реда на чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на
горепосочената сума. Отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира
разноски.
Ответникът О****** е депозирала отговор
на исковата молба, в който заявява, че оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен, по съображения подробно изложени в отговора. Сочи, че в
конкретния случай липсва протокол от ПТП, който да удостовери по надлежен ред
обстоятелствата около процесния инцидент. Счита, че настъпилата щета не е в
пряка причинно-следствена връзка с описаното от заявителя. Прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, като се позовава на чл.20
ал.2 от ЗДвП. Сочи, че в случая не е ясно с каква скорост се е движел водача и
дали тя е била съобразена с максимално позволената скорост за съответното
населено място. Счита, че водачът не е положил дължимата грижа, за да избегне
ПТП. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното заверено копие
на застрахователна полица №******* процесният автомобил е имал валидна застраховка „Каско
Стандарт” със срок на действие 14.02.2018г.-14.02.2019г.
По делото е представена заверен
препис от декларация за настъпване на застрахователно събитие, подадена от Т.Д.П.
до застрахователя „Б В И Г” относно настъпило ПТП на 01.08.2018г., в гр.********* с лек атвомобил „Х С”, с ДК №*****, собственост на Т.Д.П. и
управлявано от него, като са декларирани обстоятелства, че по време на движение
водачът на МПС-то не успял да избегне дупка с остри ръбове и се спукала предна
лява гума ,както и изкривена предна лява джанта.
Представена е и декларация от
свидетел П.Т.С. относно гореизложените обстоятелства.
В приложения по делото опис на
претенция №**********.е
посочено, че на лек автомобил марка „Х”,
модел „С”, с рег. №***** при ПТП
от 01.08.2018г. е причинена щета: увредена предна лява гума, със степен на
деформация-за подмяна и увредена предна лява джанта- за боядисване.
Видно от представено по делото
писмо от застрахователя до собственика на лекия автомобил, същият е уведомен,
че по щета ******* е признатото
обезщетение в размер на 123,59лв., като
след извършено прихващане с дължима от собственика премия по застраховката в
размер на 122,40лв., на собственика на автомобила е определена за изплащане
сумата 1,19лв.
По делото е представена регресна
покана, отправена до О****, получена на 10.10.2018г. за
възстановяване в полза на застрахователя „Б В И Г” на определеното обезщетение в размер на 123,59лв.
От заключението на назначената по
делото съдебно авто-техническа експертиза се установява, че при движението
водачът на управлявания автомобил попада в нарушена част от асфалтовото пътно
покритие- дупка, като в резултат на попадането на лекия автомобил в дупката е
настъпил удар с предно ляво колело на автомобила и с резултат на това са нанеси
щети-деформирани предна лява гума и предна лява лята джанта. Вещото лице е
посочило, че ударния импулс спрямо външния борд на гумата е довел до огъването
й и се е деформирала джантата. Вещото лице е дало заключение, че пазарната
стойност на вложените части, консумативи и труд към момента на увреждането е в размер на 119,56лв.
без ДДС. В съдебно заседание вещото лице поясни, че при огледа е
установил, че има неравности на пътното платно, като вещото лице заяви, че при
преминаване през дупка, като описаната от водача, е възможно да настъпят
констатираните вреди по автомобила, включително и при движение с по-ниска
скорост, тъй като гумата е ниско-профилна.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Т.Д.П. и П.Т.С.. Свидетелят П.,
разпитан каза, че на 01.08.2018г., в късния следобед, преминавал през улица „Р”
в гр.****, когато управлявания от него автомобил
попаднал в дупка, която била около 60см-
На 10.12.2018г. ищцовото
дружество депозирало във ВТРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу О ***** за сумата 123,59лв., представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско", ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане. На 11.12.2018г. съдът издал
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за горепосочената сума и разноски в
размер на 325 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, срещу която
заповед за изпълнение длъжникът депозирал възражение по чл.414 от ГПК и
заявителят предявил настоящия положителен установителен иск.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл.
чл.415 ал.1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против
която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледан по същество същият е
основателен по следните съображения:
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответницата – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на
предявения иск е вземане, произтичащо от регресна претенция на платилия обезщетение
застраховател срещу причинителя на вредата.
За
да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да докаже на първо място съществуването
на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице към
момента на застрахователното събитие и заплащане на застрахователното
обезщетение на увреденото лице.
От
представените по делото доказателства, в т.ч. застрахователната полица, се
установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
ищцовото застрахователно дружество и увреденото лице – собственика на лек автомобил
марка „Х” модел „С”
с рег. №***** към
датата на настъпване на застрахователното събитие.
От
представеното платежно нареждане се установява, че застрахователят е оценил
настъпилите щети в размер на 123,59лв., като е извършил прихващане с насрещно
задължение на собственика на автомобила и е му е изплатил остатъка от оценката
на щетата.
Съгласно чл.410 ал.1 от КЗ, застрахователят,
който е платил обезщетението, встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени при неговото определяне.
За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното
поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на
причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно –
обезпечителна отговорност на О****
по чл.49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при
или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на
свои работници или служители, на които е възложил работа.
Съгласно
чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съгласно разпоредбата на чл.3 от
ЗдвП лицата, които стопанисват пътищата ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по
тях, а според чл.167 ал.1 от ЗДв.П лицата, които стопанисват пътя сигнализират незабавно за препятствията по
него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В разпоредбата на параграф
1 т.19 от ППЗДвП е отбелязано, че „препятствие на пътя” е нарушаване цялостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества ли други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. В конкретния случай от
събраните по делото доказателства в т.ч. свидетелските показания се установи,
че ПТП-то е възникнало в гр.*****, на ул.”Р”/която е общински
път/, като на пътното платно е имало нарушаване цялостта на пътното покритие
/дупка/, която е представлявала препятствие по смисъла на цитираната
разпоредба. Установи се, че въпросното препятствие не е било обозначено и
обезопасено с необходимата маркировка.
Спорен момент в настоящото
производство е дали е установен механизма на процесното ПТП, настъпилите вреди
и причинната връзка между ПТП и вредите. Не се спори, че ПТП не е било посетено
от органите на МВР и не е съставен протокол за ПТП, но съдът намира, че в
конкретния случай не е било задължително съставянето на протокол за ПТП, тъй
като към момента на ПТП е действала Наредба №Із-41 от 12.01.2009г, съгласно
чл.6 т.4 на която, когато повредите по МПС не са причинени от друго ППС
/какъвто е настоящия случай/ не е необходимо посещение на органите на МВР на
мястото на произшествието, както и не е необходимо съставяне на протокол за
ПТП. В тези случаи при настъпване на застрахователно събитие застрахованият е
задължен да уведоми застрахователя съгласно Общите условия на договора за
застраховка. Не е спорно, че лицето Т.П.,
собственик и управлявал застрахования автомобил е уведомил застрахователя и декларирал пред него за
настъпване на застрахователното събитие.
В конкретния случай, независимо,
че няма протокол от ПТП, съгласно съдебната
практика, механизма на ПТП може да се доказва посредством всички допустими от
закона доказателствени средства. Съдът счита, че събраните по делото доказателства-
писмени, гласни и заключението на назначената
съдебна авто-техническа експертиза установяват настъпилото ПТП и
причинените в резултат на ПТП вреди по автомобила. Съдът кредитира показанията
на разпитаните свидетели- водача на
МПС-то П. и свидетелката С., които лично са възприели препятствието на пътя.
Изложеното от свидетелите в съдебно заседание кореспондира с декларираните от
същите непосредствено след процесното ПТП обстоятелства пред застрахователя,
както и с другите писмени доказателства и заключението на вещото лице, поради
което съдът приема ,че е установен механизма на ПТП, при което, при движение
процесния автомобил попаднал в необозначена дупка на уличното пътно платно.
Основният елемент на непозволеното
увреждане е вредата. Без наличие на вреда не
може да се говори за непозволено увреждане. В случая са налице материални щети
– увредени предна
лява гума и предна лява джанта на автомобила. От заключението на експертизата
се установява, че щетите по увредения автомобил могат да настъпят при
преминаване през посочената неравност на
платното за движение. Вещото лице е дало заключение за стойността на вредите по
пазарна стойност към момента на увреждането в размер на 119,56лв. без ДДС,
която сума с включен ДДС възлиза на 143,47лв. Заключението е неоспорено от
страните и съдът го кредитира. Размера на щетата под формата на претърпяна
загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежи на
обезщетяване от О**** на
основание чл.49 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба, за съпричиняване на вредите от страна на водача на МПС, с твърдения, че същия не се е съобразил с пътните условия и с нормативно регламентирани задължения по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. От събраните гласни доказателства се установи ,че улицата, където е възникнало ПТП е тясна и движението е затруднено и от спрените по нея автомобили. По делото не се установи, че водачът е управлявал автомобила със скорост над допустимата за движение извън населени места, като вещото лице в заключението е посочил, че дори и при движение на автомобила с по-ниска от разрешената скорост, биха се получили констатираните увреждания по гумата и джантата. Действително чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори, и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. За да е предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП за водача, е необходимо и ответникът да е изпълнил задължението си по чл.167, ал.1 от ЗДвП да поддържа пътя в изправно състояние, като сигнализира незабавно препятствията по пътя и ги отстранява във възможно най-кратък срок. В този смисъл, липсата на надлежна сигнализация за неравностите по пътя, за което се събраха доказателства, води до извод, че от страна на водача не е налице неизпълнение на възникнало задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да се приеме обратното би означавало да се уважат противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието на ответника при изпълнение на посочените по – горе задължения по чл.30 ал.1 от ЗП, чл.48, т.1, б.”а” от ППЗП и чл.167, ал.1 от ЗДвП за поддържане на пътя в състояние, безопасно за движението и отстраняване на съществуващите неравности по пътното платно.
С
плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в
правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са
налице условията за ангажиране на отговорността ответната О***** по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на
чл.410, ал.1 от КЗ. С оглед изложеното, съдът намира претенцията на застрахователя
за основателна и доказана в пълния претендиран размер от 123,59 лв., който
включва направените разходи за части, консумативи и труд и иска по чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде
уважен като основателен и доказан.
С оглед основателност на иска за главница,
основателна е и акцесорната претенция за лихва забава. На основание чл.86, ал.1
от ЗЗД върху посочената главница следва да се признае за дължима и законната лихва за забава от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК /10.12.2018г./ до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът е
претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно
т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за
разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в
заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 325лв., от
които държавна такса в размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
300лв. В исковото производство
направените от ищеца разноски са 25 лв. за държавна такса, 300лв. за адвокатско
възнаграждение, 40лв. за депозит за възнаграждение за свидетели и 150лв. за
възнаграждение за вещо лице. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78
ал.1 от ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените в заповедното
производство и в настоящото исково производство в размер на общо 840лв.
Ответникът също е претендирал
присъждане на направени по делото разноски, но с оглед изхода на спора не
следва да бъдат присъждани разноски в
полза на ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че О*****, ЕИК *****,
адрес: гр.******, представлявана от К Д Д.
П, ДЪЛЖИ на ЗАД
“Б В И Г”, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр.*******, представлявано от
изпълнителните директори Н Д Ч и К Р сумата
от 123,59 лв. /сто двадесет и три
лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” на лек автомобил „Х С” с рег. № *****, по застрахователна полица №*******, с период на валидност 14.02.2018г-14.02.2019г.
за имуществени вреди по лекия
автомобил, причинени при ПТП от 01.08.2018г., настъпило в гр.*******, изразяващо се в попадане на
автомобила в необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда /10.12.2018 г./
до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК №1815 на 11.12.2018г. по ч.гр.д.№3776/2018г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА О*****, ЕИК ********, адрес гр.******* представлявана от К Д Д. П, да заплати на ЗАД “Б В И Г”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.********, представлявано от изпълнителните директори Н
Д Ч и К Р, сумата от общо 840 лв. /осемстотин
и четиридесет лева/, представляваща направени по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство по частно гр.дело
3776/2018г. по описа на ВТРС и разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за свидетели и за вещо лице, направени в
настоящото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в
сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3776/2018г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: