РЕШЕНИЕ
№855/10.5.2023г.
Град
Пловдив, 10.05.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, IV състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Таня
Златева, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 2018 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.156
и следв. от ДОПК.
Образувано е по жалба
на Х.Т. срещу ревизионен акт № Р-1600162004431-091-001 от 29.04.2022 г.,
издаден от В.А., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и П.А.,
главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията,
изменен с решение № 298 от 06.07.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително
установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ
за 2015 г. от 56 739,25 лева на 12 244,23 лева и лихва от 34 520,18 лева на 7 449,39 лева и
за 2016 г. от 82 091,38 лева на 68 598,74 лв. и лихва от 41 619,10
лв. на 34 778,53 лева.
Според жалбоподателя обжалваният
ревизионен акт е незаконосъобразен, тъй като не са налице обстоятелства по чл.122,
ал.1, т.7 ДОПК,
за да бъде провеждана ревизия по особения ред на чл.122 ДОПК,
както и неправилно приходният орган е кредитирал представените доказателства и
неправилно е определил началното салдо за 2015 г., неправилно интерпретиране на
формите за изплащане на печалба от игрална зала и на полученото дарение.
Жалбоподателят не е съгласен с изводите и по отношение на получените банкови
кредити през 2011 и 2013 г., получената сума от 200 000 евро от продажба
на право на строеж през 2007 г. Иска се отмяна на оспорения ревизионния акт и
присъждане на направените по делото разноски. Съображения по съществото на
спора са изложени в депозираната на 27.04.2023 г. писмена защита.
Ответникът чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли тя да се
отхвърли по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита,
депозирана на 03.05.2023 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156,
ал.1 ДОПК
и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй
като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за
жалбоподателя и по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е изменил. Изчерпването
на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба в
рамките на предвидения в чл.156,
ал.1 ДОПК
срок налагат извод за нейната допустимост.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Ревизията е започнала
въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621004431-020-001 от
03.08.2021 г., изменена със заповед № Р-16001621004431-020-002 от 15.11.2021 г.,
и обхваща установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 ЗДДФЛ,
ДОО, универсален пенсионен фонд и здравно осигуряване за самоосигуряващи се
лица за периода 01.01.20115 г. – 31.12.2019 г. Въз основа на събраните в
ревизионното производство доказателства е съставен ревизионен доклад №
Р-16001621004431-092-001 от 31.03.2022 г., дал основание за издаване на
обжалвания ревизионен акт Р-16001621004431-091-001 от 29.04.2022 г. – предмет
на настоящото съдебно производство.
Съдът намира, че в
хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на
ревизионния акт само на това основание. Заповедта за възлагане на ревизия и за
нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз
основа на заповед № РД-09-789 от 13.05.2022 г., заповед № РД-09-2514 от 29.11.2021
г. и заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г., всички на директора на ТД Пловдив
на НАП, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в
чл.114 ДОПК.
Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на
ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на
основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи по приходите и в сроковете по чл.117,
ал.1
и чл.119,
ал.2 ДОПК.
Както ревизионният доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в
приходната администрация решаващ орган са надлежно съобщени на жалбоподателя, т.е.,
на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на
защита в пълен обем.
Ревизията е
осъществена по реда на чл.122 ДОПК.
При ревизията е констатирано, че жалбоподателят е данъчно задължено лице по
ЗДДФЛ за доходите, получени през периода 2015 – 2019 г., защото е едноличен
собственик на капитала, съдружник и член на съвета на директорите в „Фламинго –
И“ ООД, „Ню-М“ ООД, „Фламинго жилищни комплекси“ ЕООД, „Фламинго груп инвест“
ЕООД, „Орхидея груп България“ ЕООД, „Жилищни комплекси „Орхидея“ ООД, „Паолина
96“ ООД, „Вики 2002“ ЕООД, „Фламинго груп България“ ЕООД, „Енео груп“ ЕООД,
„Фламинго груп“ ЕООД, „Пиз груп“ ЕООД и „Енео“ ЕАД. Констатирано е също, че
жалбоподателят е подал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2017 г. През ревизирания период Х.Т.
е семеен, членове на домакинството са съпругата му и трите им деца.
Въз основа на
събраните доказателства в хода на извършена проверка, приключила с протокол от 23.07.2021
г. (л.384-409), и във връзка с връчени на трети лица искания за представяне на
документи и писмени обяснения, е установено, че жалбоподателят е внасял парични
средства по личните си банкови сметки и по тези на дружествата, придобил е
движимо и недвижимо имущество, като изразходваните парични средства от Х.Т.
през 2015 г. и 2016 г. надвишават реализираните за периода доходи.
Според писмени
обяснения на жалбоподателя към 01.012015 г. семейството му е разполагало с
500 000 лева, от които 200 000 евро
(391 166 лева) от продажбата на право на строеж на 03.12.2007 г.,
непогасен остатък от получен банков заем от „МКБ Юнионбанк“ АД в размер на 62 902,68
лева, 200 000 лева, получени от съпругата Й.Т. по договор за дарение от 15.11.2011
г. от нейния баща Велко Кузмов. Жалбоподателят е представил също РКО № 63 от 27.12.2007
г. за изплатен дивидент в размер на 190 417,50 лева и РКО № 25 от 07.11.2008
г. за изплатен дивидент в размер на 277 875 лева, както и квитанции за
изплатени печалби на Х.Т. от игрална зала в размер на 19 621,90 лв. По
отношение на извършените разходи за домакинството е посочено, че те са поемани
от двамата съпрузи, съобразно доходите им.
Органите по приходите
са извършили анализ на събраните доказателства и са приели, че няма данни Х.Т.
да е получил процесните суми. Според органите по приходите наличните парични
средства, с които жалбоподателят е можел да разполага към 01.01.2015 г. са в
размер на 5 000 лева. Съответно преценено е, че жалбоподателят не е
разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват извършените от
него разходи за 2015 и 2016 г., т.е., налице са предпоставките на чл.122, ал.1,
т.7 ДОПК, което води до определяне на данъчните основи за тези години по реда
на чл.122, ал.2 ДОПК. Този извод е формиран след извършена съпоставка на
получените доходи с направените разходи и установеното несъответствие между тях
с оглед нормата на чл.123 ДОПК.
На жалбоподателя е
връчено уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК, че основата за облагане с данък върху
доходите на физическите лица ще бъде определена по реда на чл.122, ал.2 ДОПК.
Изискани са декларации за имущественото състояние по чл.124, ал.3 ДОПК, писмени
обяснения и доказателства. В подадените декларации по години Х.Т. е посочил
парични средства в брой, налични към начална и крайна дата на съответната
година, както следва: към 01.01.2015 г. – 315 195 лева; към 31.12.2015 г.
– 79 495,04 лева; към 01.01.2016 г. – 79 496,04 лв.; към 31.12.2016
г. – 0.00 лв.; към 01.01.2017 г. – 0.00 лв.; към 31.12.2017 г. – 757 170,46
лв.; към 01.01.2018 г. – 757 170,46 лева; към 31.12.2019 – 785 926 лева.
Според органите по
приходите събраните документи не съдържат категорични доказателства,
удостоверяващи източника и произхода на посочените налични суми в брой към
01.01.2015 г. и по години. След преценка на относимите обстоятелства по чл.122,
ал.2 ДОПК и съпоставка на извършените разходи с получените приходи/доходи органите
по приходите са определили доход с неустановен произход за 2015 г. в размер на
567 392,47 лева и за 2016 г. – в размер на 820 913,81 лева. Върху този
доход с неустановен произход е изчислен дължимият данък по чл.48 ЗДДФЛ и лихви.
За да формират този
резултат за процесните две години, органите по приходите са приели, че
представените „форми за изплащане“ на изплатени печалби от игрална зала „Меджик
сити“ Пловдив удостоверяват единствено, че дружеството „Г и Ко“ ЕООД е
изплатило парична сума във връзка с направен залог, но не и че тази сума е
изплатена именно на Х.Т., защото само и единствено от факта на физическата
наличност на въпросните „форми за изплащане“ и от факта на тяхното фактическо
държане от жалбоподателя не е възможно да се направи категоричен извод за пряка
връзка между посочените във формите за изплащане пари и придобиването на
конкретната парична сума като приход от жалбоподателя.
По отношение
предоставяните средства на дружествата органите по приходите са направили
анализ на изисканите счетоводни документи, като са приели, че през ревизирания
период Х.Т. е внасял парични вноски по чл.134 ТЗ в дружества и е извършвал
вноски за погасяване на банков кредит в ПИБ, отпуснат на съпругата му Й.Т., за
които е използвал пари от доходи, недекларирани по законовия ред. В резултат на
направената съпоставка между стойността на имуществото на жалбоподателя и
направените от него разходи и придобито имущество с декларираните и получени
доходи е установено несъответствие, като сумите от тези несъответствия между
получените доходи и извършените вноски в дружествата са приети като доход от
друга трудова дейност, който не е деклариран от жалбоподателя и за който
липсват данни за източниците, послужили за финансиране на несъответствието.
Съответно органите по приходите са определили
задълженията на жалбоподателя за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. в размер на 56 739,25 лева и 34 520,18 лева,
както и лихви за забава.
За да измени ревизионния
акт, решаващият орган е приел за правилни действията на ревизиращия екип за
определяне на данъчните задължения по реда на чл.122 ДОПК, както и извода на
органите по приходите по отношение сумите, получени като печалба от игралната
зала.
Според директора на
ДОДОП е налице неточност на извършената от ревизиращия екип съпоставка, която
не отразява вярно движението на паричните средства на жалбоподателя, защото в
изготвените таблици за получените и изразходваните средства е посочено начално
салдо към 01.01.2015 г. в размер на 5 000 лв., като не е преценен фактът,
че В.К.(баща на Й.Т.) е имал възможност да предостави на жалбоподателя сумата
от 70 000 евро от продажбата на собствените му дружествени дялове в „Италмодалуче
България“ ООД през 2014 г. и тази сума да е налична към 01.01.2015 г., както и
не е изследвана продажбата на правото на строеж от 13.12.2007 г. в размер на
200 000 евро. Неточност според директора на ДОДОП е налице при отразяване на
разходите за живот, които не са документално обосновани, съответно не следва да
са посочени сумите по НСИ: за 2015 г. – в размер на 4 374 лв., за 2016 г.
– 4 452 лв., за 2017 г. – 4 871,08 лв., за 2018 г. – 5 392 лв. и
за 2019 г. – 6 158 лв. Правилно според директора при съпоставката на
документално доказаните приходи и извършените разходи органите по приходите са
съобразили режима на СИО и възможността на съпругата Й.Т. да предоставена и
използвана сума за покриване на разходите на съпруга й за 2015 г. – в размер на
115 993,56 лв. Съответно е извършено преизчисление и е установен следния
резултат: превишението на разходите над приходите за 2015 г. е в размер на 122 442,30
лв. и за 2016 г. – в размер на 685 987,46 лв., което е наложило изменение
на определения данък по чл.48 ЗДДФЛ и на лихвите.
В хода на съдебното производство
е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото
писмени доказателства.
Вещото лице посочва,
че съгласно представения ГФО за 2007 г. на „Италмодалуче България“ ООД в
баланса на, в раздел А – Собствен капитал, в група III
– Финансов резултат, за текущата година 2007 г. е посочена неразпределена
печалба от минали години в размер на 652 хил. лв. и текуща печалба 1 254
хил. лв. За предходната година (2006 г.) неразпределената печалба от минали
години е била в размер на 138 хил. лв. и текуща печалба от 883 хил. лв. Данните
представляват салда (наличности по счетоводни сметки) към 31.12. на съответната
година. По данни от ГФО за 2007 г., приложение № 6 – Собствен капитал, в т.3 е
посочено, че през 2007 г. има извършено разпределение на печалбата за дивиденти
в размер на 369 хил. лв. (отнасящо се за реализираната печалба преди 2007 г.).
Вещото лице посочва още, че съгласно приложения доклад за дейността на
дружеството за 2007 г. е направено предложение печалбата за отчетния период в
размер на 1 254 300 лв. да бъде разпределена за дивидент през 2008 г.
– 500 000 лв., а съгласно приложения протокол от извънредно заседание на
ОС на „Италмодалуче България“ ООД пот.1 от дневния ред е взето решение за
разпределение на печалба в размер на 500 000 лв., а останалата част да се
реинвестира в дружеството. Вещото лице посочва също, че съгласно публикувания в
ТР ГФО за 2008 г. в справката за собствения капитал има извършено разпределение
на печалбата в размер на 500 хил. лв., като сумата е посочена и в доклада на
независимия финансов одитор. А съгласно
представените РКО на В.К.са изплатени следните суми: РКО № 063 от 27.12.2007 г.
– 190 417.50 лв. и РКО № 25 от 07.11.2008 г. – 277 875 лв., като
съгласно представения баланс към 31.12.2007 г. е имало касова наличност в
размер на 155 хил. лв.
Експертът посочва, че
за 2008 г. дружеството е публикувало консолидиран годишен отчет, поради което
не може да се отговори на въпроса за паричните средства по сметка Каса в лева
към 31.12.2008 г. В заключение вещото
лице е посочило, че ГФО се представя в НСИ ежегодно и че това задължение произтича
от Закона за статистиката.
Съдът намира, че със
заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за
правилното определяне на публичните задължения на жалбоподателя за 2015 г. и
2016 г. Напротив, заключението потвърждава правилността на констатациите на
органите по приходите по отношение на финансовите възможности на В.К.да дари
сумата от 70 000 евро, който факт е взет предвид от директора на ДОДОП при
издаване на неговото решение.
При тези факти съдът
намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен.
Съгласно чл.124, ал.2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по
чл.122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено
от събраните доказателства. Следователно при ревизионен акт, издаден по
особения ред на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
предпоставките по чл.122, ал.2 ДОПК, а в доказателствената тежест на жалбоподателя
е, при условията на пълно и насрещно доказване да обори фактическите
констатации.
В настоящия случай са
били налице предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК. Правилен е изводът на приходните
органи за невъзможността към 01.01.2015 г. Х.Т. да е разполагал със сумата от 315 195 лева, резултат от
дарени средства от тъста му Велко Кузмов, от договори за кредит и печалба от
игрална зала, получени през предходни години – 2007, 2008, 2009, 2011 и 2013 г.,
защото не са представени доказателства за възможността родителите на
жалбоподателя и на съпругата му да генерират подобни средства, а получените и възстановени суми от
дружествата, собственост или с участието на Х.Т., както и разходите за
издръжка, представляват недекларирани доходи. Именно тези обстоятелства са
наложили провеждане на ревизия по особения ред на чл.122 ДОПК, поради което
съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсват
основания за провеждане на ревизия по особения ред на ДОПК.
В
хода на съдебното производство не са установени нови факти, различни от
установените в хода на ревизията, които да налагат нови правни изводи, поради
което съдът намира, че не са опровергани констатациите в обжалвания ревизионен
акт относно недостига на парични средства към 01.01.2015 г. и 01.01.2016 г.
Правилно са изчислени задълженията за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер
12 244,23 лв. и лихва в размер 7 449,39 лева и за 2016 г. в размер на
68 598,74 лв. и лихва в размер на 34 778,53 лева.
Макар вещото лице
също да потвърждава наличието на средства у В.К.към 2007 г. в резултат на
изплатени дивиденти от „Италмодалуче България“ ЕООД, този факт сам по себе си
не променя изводите на ревизиращия екип относно недостига на средства за
процесните две години въпреки признатите разходи за издръжка, получено дарение
от В.К.през 2007 г. в размер на 70 000 евро и получена сума от
200 000 евро от продажба на право на строеж през същата 2007 г. Ето защо
неоснователни са възраженията на жалбоподателя, направени в този смисъл, защото
не кореспондират със съдържанието на решението на директора на ДОДОП, защото
всички тези суми са признати като приходи.
Относно непризнаването като доход
на получените от игрална зала „Мажестик сити“ Пловдив суми от игри съдът намира
за правилни изводите на ревизиращия екип, защото в случая са налице само РКО,
издадени от „Г и Ко“ ЕООД, не са налице данни за размера на направените разходи
за залози, съответно размерът на изплатените премии не може да се приеме за
целите на ревизията за чист доход за лицето. Обичайно в подобни случаи не става
въпрос за единична печалба, която може да бъде реализирана при минимален залог
и с висок коефициент, а при липса на съответните разходи, за които ревизираното
лице не дава никаква информация, не може да се даде отговор на въпроса за
размера на получения доход. Тази празнота в данните не би могла да бъде
преодоляна и чрез изискване на информация от съответния оператор за
съотношението между размера на изплатените печалби спрямо направените залози в
съответния вид хазартна игра, тъй като логично е изплатените печалби да не
съвпадат с размера на направените залози или да ги превишават. Ето защо съдът
намира изводите на органите по приходите в тази насока за правилни, а
възражението на жалбоподателя за неоснователно.
На следващо място,
нито в хода на ревизията, нито в административното обжалване, нито в настоящото
съдебно производство са представени убедителни доказателства за дарената от В.К.сума
на жалбоподателя в размер на 200 000 лв. по договор за дарение. Получаването на
дарението се извършва чрез фактически или правни действия, които имат своето
проявление в правния мир и които следва да бъдат доказани с допустимите по ГПК
и АПК писмени и гласни доказателства, каквито доказателства в настоящия случай
не бяха събрани. Получаването на дарение не може да бъде доказвано чрез
заключение на вещо лице, тъй като вещото лице и неговото заключение нямат
удостоверителна функция.
В случая освен
нотариално завереният договор за дарение от 15.11.2011 г., в който се посочва,
че сумата от 200 000 лв., дарена от В.К.на съпругата на жалбоподателя Й.Т.,
следва да бъде преведа по банковата й сметка в десетдневен срок от подписването
на договора, други доказателства не са представени, включително не е
представено извлечение от банковата сметка на Й.Т.. Т.е., липсват други документи,
които безспорно да съставляват годно писмено доказателство по смисъла на чл.49 ДОПК и да послужат за установяване на факти и обстоятелства от значение за
определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Дори при наличието на
такива писмени доказателства, обаче, те следва да бъдат преценени с оглед на всички
останали доказателства по делото, включително като се прецени
заинтересоваността на страните по договорите от изхода на настоящото
производство. В случая в представената декларация по чл.124, ал.1 ДОПК за 2011
г. липсва деклариране на дарението, липсват и всякакви други доказателства,
установяващи реалното получаване на дарените пари, разполагаеми ли са били и
дали с тях данъчно задълженото лице обективно е могло да посрещне разходите си.
Не представляват достатъчни доказателства в тази насока твърденията на жалбоподателя,
наличието на писмен договор, пък бил той и с нотариална заверка на подписите,
доколкото договорът не удостоверява самото получаване, и дадените пред органите
по приходите обяснения от жалбоподателя. Липсват каквито и да са доказателства,
които да водят до индиция, че дарителят В.К.е предал на Й.Т. сумата от
200 000 лева.
В хода на ревизията
не се установява да е подавана декларация и да е плащан данък по реда на чл.49,
ал.3 ЗМДТ нито за дарението от 200 000 лева, нито за дарението от 70 000
евро от 2007 г., който факт също налага извод, че липсват елементи от
фактическия състав на дарението, които поставят под съмнение неговата
действителност.
По отношение на
средствата, получени по договорите за банков кредит от 2011 г. и 2013 г. с „МКБ
Юнионбанк“ АД, съдът намира, че от представения договор за ипотечен кредит
„Улеснение“ от 19.06.2013 г. (от който липсват страници) е видно, че „МКБ
Юнионбанк“ АД е отпуснала на кредитополучателя Х.Т.Т. и солидарните длъжници –
Йоана Велкова Томова и „Фламинго – И“ ООД,
кредит в размер на 105 000 лева, във връзка с покупката на недвижим
имот, подробно е описан в договора, и тъй като договорът за банков кредит е
винаги целеви, банките стриктно следят за целевото използване на средствата,
които предоставят като заеми, като изрично в чл.61 от Закона за кредитните
институции им е предоставено правомощието да изискват от кредитополучателите да
им предоставят отчетни и други документи, свързани с кредита и тяхната дейност,
както и да извършват проверки на обезпеченията и за целевото използване на
предоставените кредити. В този смисъл и предвид описаната в договора за
ипотечен кредит от 19.06.2013 г. цел – за покупка на конкретен недвижим имот,
съдът приема за невъзможно част от отпуснатите от банката средства да са отишли
за издръжка за живот и текущи разходи. Неизползването на кредита за целта, за
която е получен, е основание за предсрочната му изискуемост (чл.432, ал.1, т.1 ТЗ), поради което следва да се приеме, че средствата са използвани по
предназначението си – за покупка на недвижим имот. В този смисъл съдът намира
за неоснователно възражението на жалбоподателя, че от органите по приходите не
е кредитиран договора и паричните средства, получени по този договор, които да
бъдат приобщени към началното салдо към началния момент на настоящата ревизия.
Аналогичен е изводът
на съда и по отношение на цитирания в жалбата договор за кредит, сключен със
същата банка на 05.10.2011 г., който дори не е приложен по административната
преписка.
В съдебното
производство не са събрани достатъчно доказателства, които да опровергаят
презумпцията за вярност на фактическите констатации на ревизионния акт при
условията на пълно насрещно доказване, поради което оспореният ревизионен акт
се явява правилен и законосъобразен, като размерът на данъчните основи е
определен с максимална точност с оглед на събраните в хода на ревизията
доказателства.
Въз основа на всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да
бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя
да заплати на НАП сумата 9 573 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова
и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І
отделение, IV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Т.Т., ЕГН **********,***, срещу
ревизионен акт № Р-1600162004431-091-001 от 29.04.2022 г., издаден от В.А.,
началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и П.А., главен
инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, изменен с
решение № 298 от 06.07.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително
установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ
за 2015 г. от 56 739,25 лева на 12 244,23 лева и лихва от 34 520,18 лева на 7 449,39 лева и
за 2016 г. от 82 091,38 лева на 68 598,74 лв. и лихва от 41 619,10
лв. на 34 778,53 лева.
ОСЪЖДА Х.Т.Т., ЕГН **********,***, да заплати на
Национална агенция по приходите сумата от 9 573 (девет хиляди петстотин
осемдесет и три) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването.
Съдия: