О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………/07.10.2020 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Варна, ДВАДЕСЕТ
И ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
Съдия: Кремена Данаилова,
като разгледа докладваното административно дело №
3057/2019 г. по описа на Административен
съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Граждански процесуален кодекс ГПК) във връзка с вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по молба от
Българска народна банка /БНБ/ за изменение на Решение № 1119/05.08.2020 г. по
адм. дело № 3057/2019 г. на Адм. съд – Варна в частта за разноските и
присъждане на БНБ сумата от 660,99 лева.
Искането е обосновано с
нормата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ. С оглед §1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 78, ал.3 от ГПК намира, че БНБ в качеството на ответник има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от иска. Не следва чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ след като е
специална норма да изключва прилагането на чл. 78 от ГПК и чл. 143, ал.4 от АПК. Относно размера на претендираната сума е обосновано, че от предявения иск
в размер на 3488, 15 лева е уважен в размер на 2111, 10 лева, съответно отхвърлен
за 1377, 05 лева. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, общата сума
на разноските на БНБ е в размер на 1674,32 лева, като съразмерно отхвърлената
част претендира за сумата от 660,99 лева.
Ищецът - Д.П.Р. не е
изразила становище по искането.
Окръжна прокуратура – Варна не е изразила становище по
искането.
Искането за изменение на Решение
№1119/05.08.2020 г. по адм. дело №3057/2019 г. на Адм. съд – гр. Варна в частта
за разноските е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, в
срока по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и при наличие на представен
списък на разноските, съгласно чл. 80 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. Разгледано по
същество искането е неоснователно.
Искът от Д.П.Р. срещу БНБ е
предявен на 08.11.2019 г.
На основание § 6, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр.
94/29.11.2019 г.), Този закон се прилага за
предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. Следва, че в
настоящия случай са приложими чл. 10, ал.2 и 3 от ЗОДОВ в редакцията (Изм. и доп. - ДВ, бр.
43 от 2008 г.), които предвиждат:
(2)
Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските
по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска
изцяло или при отказ от иска изцяло.
(3) Ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати
на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
Според приложимата
правна уредба – чл. 10, ал.2 и 3 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) от ЗОДОВ
не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и адвокатско
възнаграждение при частично отхвърляне на иска, поради което не е налице
основание, на БНБ да бъде присъждана сума за разноски и адвокатско
възнаграждение във връзка с осъщественото процесуално представителство по
делото.
Нормата на чл.10,
ал.4 (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.)
от ЗОДОВ предвижда заплащане на ответника възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, но тази
норма, съгласно разпоредбата на §6,
ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след
влизането му в сила – ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г., а в случая исковата молба е
подадена преди това - на 06.11.2019 г. По същите съображения на БНБ не се
дължат и сторени разноски. Следователно с оглед частичното уважаване на иска,
сторени разноски и адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани на
БНБ.
Съгласно § 1
от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в този закон въпроси се
прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая не намира приложение чл. 78 от ГПК
и чл. 143 от АПК, поради наличие на уредба и тя е в специалната норма – чл. 10,
ал.2 и 3 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) от ЗОДОВ, приложима на основание
§ 6, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр.
94/29.11.2019 г.).
Изложеното обосновава извод за неоснователност на
искането за изменение на решението в частта за разноските, поради което следва
да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд – гр. Варна
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Българска народна банка за изменение на Решение
№ 1119/05.08.2020 г. по адм. дело № 3057/2019 г. на Адм. съд – Варна в частта
за разноските и присъждане на БНБ сумата от 660,99 лева.
Определението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ
: