№ 421
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600448 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440, ал.2 от
НПК.
Образувано е по жалба, подадена от адв. К., защитник на лишения от
свобода Г. И. И., против определение № 873/19.10.2022г., постановено по
ЧНД № 1767/2022г. по описа на ОС - Пловдив, с което е оставена без
уважение молбата за негово условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от
свобода. Жалбата се позовава на допуснати от окръжния съд процесуални
нарушения и на нарушение на материалния закон поради превратна оценка на
доказателствата по делото, които според защитата сочели еднозначно, че И.
се е поправил. Формулирано е искане атакуваното определение да бъде
отменено и да се постанови ново, с което да бъде условно предсрочно
освободен по реда на чл.70 от НК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да
се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество – ОСНОВАТЕЛНА.
Няма спор по делото относно наличието на първата предпоставка за
предсрочно условно освобождаване на Г. И. по смисъла на чл. 70, ал. 2 вр. ал.
1 от НК. Действително той фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му по н.о.х.д. № 339/19 г. на ОС-Пловдив наказание пет години
лишаване от свобода (към днешна дата му остават за изтърпяване 1г. и 1м.).
Окръжният съд е приел, че не е налице втората кумулативно предвидена
1
предпоставка за предсрочно условно освобождаване на осъдения.
Съображенията в подкрепа на този извод са две. Първото е, че при сравнение
между изготвените при постъпването на И. в затвора първоначални доклади и
психологическо заключение и актуалните такива не се открива качествена
разлика, настъпила в осъзнаване на отговорността за стореното престъпление,
като според ПОС осъденият не бил развил достатъчно критично отношение
към засягането на охраняваните от наказателното право обществени
отношения. Вторият довод в подкрепа на отказа да се уважи молбата на
осъдения е, че по време на изтърпяване на наказанието е награждаван с
ползване на домашен отпуск, което преценено в контекста на срока на
наложеното и на реално изтърпяното наказание свидетелствало, че времето,
през което е бил подложен на корекционна дейност по принцип не било
достатъчно, за да се търси реално поправяне и превъзпитание.
И двата мотива, залегнали в атакуваното определение, са несподелими,
защото противоречат на закона и на практиката по прилагането му.
Известно е, че престоят на всяко осъдено лице в затворническо заведение
цели, в резултат на оказваното спрямо него въздействие от страна на
натоварените с тази дейност органи, да се постигнат определени резултати:
намаляване рисковете от рецидив и увреждане на обществените отношения,
положителна промяна в проблемните зони, допринесли за извършване на
престъплението, привикване към трудови навици и приемливо за обществото
поведение. Именно поради това е предвидено и изготвянето на първоначален
и текущи периодични доклади, в които да се отрази прогресът на осъдения,
степента на неговото ориентиране към правомерно поведение. Без съмнение
началникът на затвора, ИСДВР и пробационния служител са лица от
затворническата администрация, натоварени със задачата да извършват
корекционна дейност по отношение на осъденото лице, да проследяват
резултатите от оказваните спрямо него възпитателни и поправителни
дейности, да правят оценка (преоценка) на риска от рецидив, както и извод за
степента на постигнатото положително развитие в личността на осъдения.
В случая техните актуални становища във връзка с молбата за предсрочно
условно освобождаване на И. са изцяло положителни, като съдържат
заключението, че проведеният корекционен процес е дал отлични резултати и
понастоящем е приключил успешно. Принципно съдът може да игнорира
становището на затворническата администрация, но това не следва да става
произволно и формално, без значение дали е положително или отрицателно за
осъденото лице, а следва да намира опора и в доказателствата по делото.
В случая първият съд, от една страна, е посочил, че данните за
личността, семейния, трудовия и житейски статус на И. поначало са
положителни, поради което още при постъпването му в затвора той е оценен
като личност с минимален риск от рецидив – 9т. и без проблемни и гранични
зони. Не са отречени и констатациите, отразени в изготвените доклади и
становища, според които е налице положителна промяна в поведението и
2
нагласите на И.. След това, без да се позове на нито едно доказателство по
делото, окръжният съд е заключил, че не било достатъчно твърдяното от
затворническата администрация „осъзнаване на негативните последици в
семеен аспект, вследствие откъсването му от най-близките“, а прогнозата за
ресоциализацията му като личност, зачитаща социалните и законовите
критерии, не била „безспорна“. Този извод е най-малкото неразбираем –
всъщност прогнозата не е спорна, доколкото извършената нова оценка на
риска от рецидив го е снижила на 4т., рискът от вреди в обществото е останал
все така незначителен, проблемите в зоните начин на живот и умения за
мислене са нулеви и с оглед на тези безспорни данни е изведен (обоснован)
извод, че И. е осмислил престоя си в затвора, направил е анализ на
поведението си до момента, приел е предлагания му позитивен опит, а сега се
нуждае от подкрепа и стимулиране за затвърждаване на позитивните нагласи.
С други думи, ПАС не открива приемливи мотиви, с които е отхвърлено
мнението на натоварените с изпълнение на присъдата органи за постигане на
превъзпитателен ефект и оказано предупредително вследствие
осъществяваната корекционна работа, а също тяхната благоприятна прогноза
за добра социална вградимост при живот на свобода.
Вярно е, че доброто поведение в затвора е задължение на всеки лишен
от свобода по смисъла на чл. 96 ЗИНЗС. Г-н И. не само е имал подобно
поведение, а и е демонстрирал настойчиво и неотклонно желание за
поправяне, трудил се е, бил е многократно награждаван и нито веднъж –
наказван, възприел е предлаганият му позитивен опит, т.е. е надхвърлил
минимума прояви на „добро поведение“. Така той е демонстрирал, че е поел
трайно, ясно и необратимо по пътя на поправянето си. Не без значение е и
връзката с дъщеря му, която в момента се отглежда извън семейството и се
нуждае от подкрепа от страна на родител. Това обстоятелство, наред с
ориентирането на И. към съвестно полагане на общественополезен труд, дава
максимално добра перспектива за неговата ресоциализация.
Не е приемлива сторената от окръжния съд съпоставка между срока на
наложеното наказание, срока на предварителното задържане (който е
приспаднат от наказанието), срока на домашния отпуск, с който е награден, и
срока на остатъка за изтърпяване. Защото излиза, че наградата с домашен
отпуск е третирана в негова вреда, по-неблагоприятните условия, в които е
бил поставен по време на предварителното задържане – също. От друга
страна, не е пояснено как направените съпоставки оборват мнението на
затворническата администрация за изпълнение целите на наказанието.
Всъщност става дума за математически съпоставки, с което ПОС директно е
показал, че съображенията му са принципни и теоретични, т.е. несвързани с
конкретния казус.
С оглед всичко казано до тук ПАС е на становище, че са налице
предвидените в закона предпоставки за предсрочното условно освобождаване
на Г. И. от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от
3
свобода. На същия следва да се определи изпитателен срок в размер остатъка
от наказанието към днешна дата.
Мотивиран от горните съображения, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 873/19.10.2022г., постановено по ЧНД №
1767/2022г. по описа на ОС – Пловдив и вместо това:
ПОСТАНОВЯВА предсрочно условно освобождаване на лишения от
свобода Г. И. И., с ЕГН: **********, осъден с Присъда № 54/08.07.2020г.,
постановена по н.о.х.д. № 339/19г. на ПОС, от неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЕДИН
МЕСЕЦ.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от
наказанието, а именно ЕДНА ГОДИНА И ЕДИН МЕСЕЦ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4