Решение по дело №1952/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 375
Дата: 4 март 2022 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20217180701952
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И E

№ 375/4.3.2022г.

гр.Пловдив,  04 . 03 . 2022г.

Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав :

                                                                             Административен съдия: Здравка Диева

 

С участието на секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1952/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията.

С.П.Т.,*** с пълномощник адв.П.И. обжалва виза за проучване и проектиране за обект „Работилница“ – допълващо застрояване в УПИ VI – обществено обслужване, кв.9 по плана на гр.Клисура с № 554/14.09.2020г., издадена от Гл.архитект на Община Карлово.

Становища на страните :

- В жалбата е заявено искане за отмяна на визата като незаконосъобразен, неправилен и нищожен административен акт. Посочено е, че жалбоподателката е собственик на УПИ VII, пл.№ 269, кв.9 по плана на гр.Клисура, в който се намира „Къща на Н.П.Т.“, обявена за архитектурно-строителен паметник на културата. Визата не е съобщена на оспорващото лице в нарушение на чл.140 ал.3 ЗУТ. Със Заповед № 1053/15.12.2016г. на Кмета на община Карлово е одобрен ПУП – ПРЗ частично за УПИ VI – зеленина в кв.9 по устройствения план на гр.Клисура, като УПИ VI – зеленина в кв.9 е преотреден на УПИ VI – обществено обслужване и е предвидено основно свободно ниско застрояване, съобразно ограничителните линии на застрояване. Поддържа се, че допълващо застрояване не е предвидено по действащия устройствен план и допускането му от главния архитект чрез издадената виза по същество е промяна на ПУП. Твърди се, че УПИ VI – обществено обслужване е охранителна зона на НКЦ „Къща на Н.П.Т.“ и съгл. чл.113 ал.6 ЗУТ – при изменение на ПУП за защитени територии за опазване на културното наследство или на части от тях, задължително се изготвят и работни устройствени планове в обхват и съседните им имоти. Посочено е, че до момента няма извършено основно застрояване, както и издадено строително разрешение за такова. По устни данни от общинската администрация, допълващото застрояване на обект работилница ще обхване повече от ½ от територията, предвидена за основно застрояване, което на практика означава промяна на предназначението на УПИ VI – обществено обслужване. При направено геодезическо заснемане на собствения на жалбоподателя имот /приложение към жабата/ се установила грешка в кадастралната основа - несъвпадение на имотните граници с регулационните линии, а в устройствения план е отразено съвпадение. Несъответствието между действителното положение на северозападната имотна граница и очертанията на недвижимия имот пряко засяга сградата, паметник на културата, като според геодезическото заснемане жалбоподателката макар и формално се явява собственик на минимални части от УПИ V, УПИ VII и УПИ VI, от което следва, че е заинтересувано лице по чл.131 ЗУТ. В писмено становище /л.95, 96/ е заявено, че второстепенните постройки имат допълващо основното застрояване предназначение и функции и се предвиждат към сградите на основното застрояване, като са със спомагателен, обслужващ характер, тъй като са обусловени от основното застрояване. Предпоставка за разрешаване на допълващо застрояване е съществуването на основно застрояване или поне наличието на издадено разрешение за строеж /РС/ за сграда на основното застрояване, тъй като предвиждането на допълващото застрояване е в зависимост от разположението и обема на основното застрояване. Допълнителен аргумент за това е нормата на чл.41 ал.3 ЗУТ, която не допуска допълващо застрояване по реда на ал.2, превишаващо устройствените показатели на ПУП за съответния УПИ. В тази вр. – разрешаването на сграда на допълващо застрояване е допустимо да се извърши едновременно с разрешаване на сграда на основното застрояване или след това, но не и преди този момент. В УПИ VI няма разрешено или реализирано основно застрояване и предвидената с оспорената виза второстепенна постройка на допълващото застрояване не може да предхожда сградата на основното застрояване /чл.41 ал.2 и ал.3 ЗУТ  - спрямо основното застрояване се преценява разположението и обема на допълващото застрояване/.

- Главният архитект на Община Карлово заяви писмено /л.83/, че оспорената виза от 14.09.2020г. е издадена на база одобрен ПУП-ПРЗ със Заповед № 1053/15.12.2016г. на Кмета на Община Карлово, съобщена чрез обявление № 93-00-2769/16.12.2016 със залепване на недвижимия имот, за който се отнася, видно от протокол от 16.01.2017г. Заповед № 1053/15.12.2016г. е обявена на заинтересованите собственици, като с протокол от 19.12.2016г. е удостоверено, че обявлението от 16.12.2016г. е залепено на таблото за обявления в сградата на община Карлово и на сградата на кметство гр.Клисура и след изтичане на 14 дн.срок за обжалване на заповедта, е удостоверено сваляне от таблата за обявления с протокол от 16.01.2017г. Обжалвана виза е издадена на основание влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № 1053/15.12.2016г. Ответникът счита, че УПИ VII-269, кв.9 по УП на гр.Клисура не попада в хипотезата на чл.131 ЗУТ и съответно жалбоподателката не е заинтересована страна, поради което визата за проектиране не е съобщена.

- Заинтересованата страна Д.Б.К.,***, счита визата за законосъобразна.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

Оспорената виза не е съобщена на жалбоподателката. Допустимостта на жалбата се преценява по твърденията в нея, съобразени с приета по делото СТЕ  във вр. с указания за доказателствената тежест на жалбоподателя за доказване на правен интерес. Поддържаният правен интерес, произтичащ от фактическото положение на границите – според представено с жалбата геодезическо заснемане от м.септември 2019г. сградата – къща на Н.П.Т. частично попада в УПИ VI – общ.обслужване, не е основание за заинтересованост, тъй като има кадастрален план, одобрен със Заповед № 625/09.10.2001г. за попълване кадастралната основа с вярната имотна граница на имот пл.№ 269, кв.9, гр.Клисура /л.203, 204/.

1. Оспорената виза за проучване и проектиране е издадена по заявление на Д.К. вх.№ 94-00-4181/04.09.2020г. /л.20/, посочено във визата. Към заявлението е представен договор от 06.01.2020г., с който община Карлово е продала на Д.К. УПИ VI – обществено обслужване, кв.9, гр.Клисура, актуван с Акт за частно общинска собственост № 5245/25.01.2017г. /л.24/ при граници : север – улица с о.т. 120-о.т.123; изток – улица с о.т. 120-о.т.121; юг – УПИ VII-269. След заявлението от 04.09.2020г. в преписката е приложено мотивирано предложение за виза за проектиране от 04.09.2020г. /л.22/, в което е сгрешен номерът на УПИ /вместо VI е отразен IV/ и е отразена Заповед № 676/1995г., като в забележка е вписано, че към 04.09.2020г. за гр.Клисура няма влязла в сила кадастрална карта. Отразени са отстояния от 3 м. от юг и от запад към съседни УПИ, както и сгради в УПИ VII – съседен от юг на УПИ VI. Маркирана вътре в УПИ VI е прекъсната линия на застрояване, като при съпоставка с отразеното предвидено застрояване във визата е видно, че мотивираното предложение не е възприето. В мотивиранато предложение е посочено, че регулацията е приложена съгл. скица № 146/16.03.2020г. – л.23. В заявлението и предложението не е посочен конкретен обект, който да бъде проектиран въз основа на виза.

Визата /черно-бяло копие/ съдържа извлечение от действащ застроителен план за кв.9, гр.Клисура, в който са отразени две сгради в УПИ VII, с цифрово означение 1 и 2. Двете сгради не са отразени в графичната част на визата /л.26/. Цветното копие на визата /л.128/ е представено без извлечение на действащ застроителен план. Визата е издадена на основание чл.140 ал.1 вр. с чл.140 ал.5 ЗУТ и скица предложение : разрешено е проучване и проектиране на инвестиционен проект за обект „Работилница“ – допълващо застрояване в зона Жм с Нк, по-малка или равна на 10м.; Кинт, по-малък или равен на 1,2; Пазстр, по-малък или равен на 60%; Позел, по-голям от 40%, по указаните в червен цвят линии на застрояване, щрихи и котировки в УПИ VI – общ.обсл., кв.9 по плана на гр.Клисура. Вписано е – визата и проекта да бъдат съгласувани по реда на чл.143 ал.1 т.5 ЗУТ. Във визата е отразено, че УПИ VI – общ.обсл., кв.9 е по одобрен план със Заповед № 676/1995г. и регулацията е приложена.

Преписката съдържа жалба на Ст.Т. до РДНСК – Пловдив от 19.02.2021г. относно извършващо се строителство в УПИ VI /л.35 и сл./, в която е посочено, че в УПИ VII- 269, кв.9, на който е собственик, е разположена Къща на Н.П.Т., обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с категория „за сведение“, която сграда в ПУП върху стара кадастрална основа е отразена и с надпис „разв.“ /развалина/, което не отговаря на актуалното й състояние, тъй като е възстановена върху същите основи и собственика полага грижи за нейното опазване и съхранение в добро състояние и съгл. чл.79 ЗКН цялата територия на имота и сградите в него са защитени. В писмено уведомление на НИНКН до жалбоподателката от 2018г. /л.16, 17/ е посочено, че Къща на Н.П.Т., кв.9 пл.№ 269 по плана на гр.Клисура е обявена в ДВ бр.55/1978г. като архитектурно-строителен паметник на културата с категория „за сведение“ и съгласно §10 ал.1 ПЗР ЗКН, обектът притежава статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност /НКЦ/ с категория „за сведение“ /така и Удостоверение от 12.09.2017г., л.94/. Съгласно чл.79 ал.4 ЗКН – когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота и границите на единичната НКЦ Къща на Н.П.Т. са границите на имота, в който тя е разположена – УПИ VII- 269, кв.9 и под юридическа защита е поставена цялата територия на имота, заедно с всички елементи в него – сгради, огради и пр.

В хода на делото са приети допълнителни писмени доказателства : В извлечение от графична част на Заповед № 1053/15.12.2016г. /л.84/ – УПИ VI е бил с предвиждане за зеленина и се променя за обществено обслужване с показатели за зона Оо с предвидено застрояване по червени ограничителни /пунктирани/ линии. В текстовата част на Заповед № 1053/15.12.2016г. /л.90/ е посочено, че ПУП – ПЗ за новообразувания УПИ VI – обществено обслужване в кв.9 предвижда основно, свободно ниско застрояване, съобразно ограничителните линии на застрояване в червен пунктир, коти в черно и устройствени показатели по проект. Обявление за съобщаване на заинтересуваните собственици за заповед № 1053/15.12.2016г. е поставено на основание чл.129 ал.2 ЗУТ /л.89/ и поради липса на адрес на Р.Н. – собственик на УПИ VII-269, кв.9 – на основание чл.61 АПК и §4 ДР ЗУТ – обявлението за заповедта е поставено на таблото за обявления в сградите на община Карлово и кметство гр.Клисура. Според действащата редакция на чл.129 ал.2 ЗУТ към м.12.2016г. : Подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”. Съгл. §4 ДР ЗУТ : „(1) Предвиденото в този закон и в актовете по неговото прилагане съобщаване от компетентните органи на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс се извършва чрез отправяне на писмено съобщение.; (2) Когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни лица.”. Текстът на чл.129 ал.2 АПК изисква съобщаване на заповедта по реда на АПК, което изключва възможност за прилагане на §4 ал.2 ДР ЗУТ. Извън това, за да е приложим реда на съобщаване по § 4 ал. 2 изр. 2 ДР ЗУТ е необходимо адресът на лицето да не е известен или то да не е намерено на посочения от него адрес, което според цитираната законова разпоредба се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. В документ от 19.12.2016г. /л.88/ е отразено, че поради липса на данни за адрес на Р.Н. – собственик на УПИ VII-269, кв.9 – на основание чл.140 ал.3 ЗУТ, §4 ДР ЗУТ и чл.61 АПК – обявлението за заповедта е поставено на таблото за обявления в сградите на община Карлово и кметство гр.Клисура. В тази вр., според удостоверение за наследници от 18.09.2019г. /л.66; вкл. 67, 15/, Р.Н. е починала на 22.10.2010г. и собственик /като наследник/ е единствено Ст.Т. с известен адрес. Предвид посоченото, следва извод за нередовно уведомяване собственика на УПИ VII-269, кв.9 за издаване на Заповед № 1053/15.12.2016г., вкл. на основание чл.61 АПК в редакция към 2016г. – тази заповед не е в сила по отношение на заинтересовано лице /в случая жалбоподателката/ по см. на чл.131 ал.2 т.4 ЗУТ поради промяна предназначението на УПИ VI – от зеленина в обществено обслужване.

Ответникът заяви писмено, че визата е издадена на база одобрен ПУП-ПРЗ със Заповед № 1053/15.12.2016г. /л.83/ и че за урбанизираната територия на гр.Клисура, в която попадат УПИ VI и УПИ VII – няма одобрени КККР /л.127/.

Заинтересованата страна представи и е прието Становище от МК по преписка от 15.03.2021г. относно Виза за проектиране и технически инвестиционен проект за работилница – допълващо застрояване в УПИ VI – общ. обсл., в кв.9 по плана на гр.Клисура от 14.09.2020г. /л.151/, с което визата и инвестиционния проект са съгласувани. В същото е посочено, че УПИ VI не е застроен – няма регистрирани недвижими архитектурни ценности по см. на ЗКН, като УПИ VI е разположен в ансамбъл „пазара“ и е в Охранителна зона на единична НКЦ „Къщата на Р.Х.“, обявен архитектурно-строителен паметник на културата с ДВ бр.55/1978г. с категория „местно значение“ /с позоваване и на §12 ал.1 ПЗР ЗКН/. Вписано е, че документацията подлежи на съгласуване на основание чл.83 ал.1 т.2а ЗКН, като имотът е незастроен и новата функция – грънчарска работилница е много подходяща за ансамбъла и новият строеж е допустим от гл.т. на опазване на недвижимите културни ценности.

СТЕ даде следното заключение по въпрос – какво следва да бъде разстоянието от работилницата спрямо застрояването в имота на жалбоподателя и налице ли са намалени отстояния /л.152 и сл./ : „разстоянието от работилницата спрямо застрояването в имота на жалбоподателя би следвало да бъде : 6м-2м=4м /четири метра/“. Посочено е, че намалените разстояния е ситуация, допусната със Заповед № 1053/2016г. за УПИ VI – общ.обслужване.

Експертът е посочил, че мотивираното предложение за виза за проектиране от 04.09.2020г. /л.22/ е изработено при ползване на издадена от община Карлово скица № 146/16.03.2020г. /л.23/ и РП на гр.Клисура, одобрен със Заповед № 676/1995г., при показана ограничителна линия на застрояване в имота – пренесена от действащ ПУП-ПРЗ. Отбелязва се, че в тази скица са отразени сградите в УПИ VII – 269, кв.9, отсъстващи в скицата-виза. В.Л. е установило, че проектираното допълващо застрояване е в очертанията на ограничителната линия на основното по заповедта от 2016г., без основното да е реализирано.

СТЕ не е оспорена и се цени като компетентно изготвена и обоснована с информацията от преписката и допълненията, представени в съдебното производство. Изводът на в.л. произтича от съпоставка между съдържанието на визата и предвижданията на плановете от 1995г. и от 2016г. Правни изводи не подлежат на коментар – чл.202 ГПК.

2. Предвид данните от преписката се съобрази следното : В заявлението от 04.09.2020г. за издаване на скица-виза за проучване и проектиране по отношение УПИ VI – общ.обслужване, кв.9, гр.Клисура – не е посочен обект на строителство, вкл. не е отразено, че искането касае издаване на виза за допълващо застрояване – работилница или грънчарска работилница. В мотивираното предложение за визата е отразена ограничителна застроителна линия на отстояние 3 м. от страничните регулационни линии от юг и запад, която съответства на ограничителната линия на застрояване по заповед № 1053/15.12.2016г. – л.84 графична част, л.90 – текстова част. В мотивираното предложение за издаване на виза не е показано предвидено застрояване на конкретен обект, при което волеизявлението на гл.архитект за проектиране на работилница-допълващо застрояване не е основано на документи от преписката.

Според писмено изявление на ответника - визата е издадена на база одобрен ПУП-ПРЗ със Заповед № 1053/15.12.2016г. Предвижданията на тази заповед не са показани в скицата-виза, в която /л.26/ се съдържа извлечение от действащ застроителен план, който е одобреният със заповедта от 1995г. От една страна се установи, че заповедта от 2016г. не е съобщена редовно на жалбоподателката, от друга – посоченото правно основание на чл.140 ал.5 ЗУТ е обвързано с отсъствието на предвиждане за застрояване за УПИ VI, както е отразено във визата – „Одобрен подр.устр.план заповед № 676/1995г.” – л.194, 195. В хипотеза на издаване на визата по чл.140 ал.5 ЗУТ по заповедта от 1995г., застрояване за УПИ VI – зеленина по тази заповед не е предвидено, а разрешеното с визата не съответства на предназначението на плана. В хипотеза на основаване на визата на заповедта от 2016г. – визата е издадена на неприложимо правно основание и не съответства на изискванията на чл.140 ал.2 ЗУТ : „Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.“. За урбанизираната територия на гр.Клисура няма одобрена кадастрална карта, но спрямо посочените изисквания, оспорената скица-виза не съдържа : копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот – ако действащ план е одобреният със заповедта от 2016г. не са нанесени линии на застрояване, а ако действащ застроителен план е одобреният със заповедта от 1995г., предвид отразена заповед за действащ план от 1995г. – не е отразено предвиждането за зеленина относно УПИ VI, но и в двата случая не е налице кумулативното изискване за – „и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти…“; отсъстват нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Тоест, визата не е изготвена върху извадка от действащ ПУП-ПРЗ за УПИ VI и за съседните имоти, вкл. УПИ VII – няма означения на съществуващите в тях налични сгради, както и не са отразени ограничителните линии на предвиденото и неизпълнено основно застрояване в УПИ VI – обществено обслужване. Освен това не е отразена устройствената зона по действащ план и предвидените показатели ведно с допустимата височина в действащ ПУП-ПРЗ. В конкретиката на фактите, произтичащи от информацията, предоставена от Министерството на културата до жалбоподателката е било необходимо и съобразяване с изискванията на чл.140 ал.4 ЗУТ : „За строежи в границите на недвижими културни ценности и в охранителните зони на единични културни ценности, в случаите, когато няма одобрени специфични правила и нормативи, визата за проектиране се издава със задължителни линии на застрояване и максимално допустима кота корниз.“, независимо от приетото по делото съгласувателно становище от 09.04.2021г. – при издадена виза на 14.09.2020г. Отбелязва се, че отсъстват данни за допълване на визата с предназначението на работилницата – грънчарска, за което е издадено съгласувателното становище на Министъра на културата, в което е посочено „новата функция, грънчарска работилница…“. Във вр. с текста на чл.140 ал.4 ЗУТ в становището е посочено, че УПИ VI – общ.обсл. в кв.9, гр.Клисура е в охранителна зона на единична НКЦ.

С оспорената виза е разрешено проучване и проектиране на инвестиционен проект за обект „Работилница“ – допълващо застрояване в зона Жм с Нк, по-малка или равна на 10м.; Кинт, по-малък или равен на 1,2; Пазстр, по-малък или равен на 60%; Позел, по-голям от 40%, по указаните в червен цвят линии на застрояване, щрихи и котировки в УПИ VI – общ.обсл., кв.9 по плана на гр.Клисура. Вписано е – визата и проекта да бъдат съгласувани по реда на чл.143 ал.1 т.5 ЗУТ /в действаща редакция към 14.09.2020г./- Инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на представени: 5. съгласуване при условията и по реда на Закона за културното наследство - за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони.”. Съгласувателно становище е представено след издаване на визата и дори да се приеме, че съществен пропуск е отстранен, се констатират други нарушения при издаване на административния акт.

Според приложимите норми на чл. 140 ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ следва, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. В конкретния случай с визата е допуснато проучване и проектиране на обект работилница – допълващо застрояване. В определени случаи е допустимо застрояването за имота да се определи с визата по чл. 140 ал. 3 от ЗУТ - когато издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се допуска строителство, различно или непредвидено в плана за застрояване, без да се изменя самия план - чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, чл. 51, чл. 58, чл. 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗУТ. Макар да не е предвидено по действащия план допълващо застрояване по отношение на УПИ VI, то е допустимо да бъде реализирано по закон чрез виза за проектиране по чл. 140 ал. 3 ЗУТ във връзка с чл. 41 ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 41 ал. 2 ЗУТ и да не е предвидено с действащия подробен устройствен план, допълващо застрояване се допуска с виза за проучване и проектиране по чл. 140 ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване или свързано с допълващо застрояване в съседния имот.

Визата за проектиране определя параметрите на допустимото застрояване в даден поземлен имот – чл. 140 ал. 2 и 3 ЗУТ, предпоставка е за одобряване на инвестиционен проект – чл. 144 ал. 1 т. 2 ЗУТ /вкл. и за учредяване на право на строеж – чл. 180 ЗУТ/. В определените от закона случаи визата за проектиране допълва или замества застроителния план. Когато визата за проектиране по чл. 140 ЗУТ е част от процеса на инвестиционно проектиране, който завършва с одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строеж, тя не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, тъй като на обжалване пред съда подлежат одобреният инвестиционен проект и строителното разрешение. В случаите по чл. 41 ал. 2 и  чл. 134 ал. 6 ЗУТ с визата за проектиране се допуска ново строителство, което е различно от предвиденото по устройствения план или не е предвидено в същия, без да се изменя самия план, поради което в тези случаи визата за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 ал. 1 т. 1 ЗУТ и подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 215 ал. 1 ЗУТ, т.е. тя допълва или изменя в допустимите параметри плана, което се нанася служебно в ПУП.

Визата е издадена на основание чл.140 ал.1 вр. с чл.140 ал.5 ЗУТ : „Възложителят или упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване на виза за проектиране.; В населени места и части от тях с действащ регулационен план, определени за ниско жилищно застрояване, инвестиционното проектиране може да започне въз основа на виза, в която се указват изискванията за застрояване съобразно действащите нормативи, ако не се променя характерът на застрояване и само при свободно и свързано застрояване между два имота. За разрешаване на строителството не се изисква одобряване на план за застрояване.“. Правното основание по чл.140 ал.5 ЗУТ в случая не съответства със заповедта от 1995г. – относно предвижданията й за  п./УПИ VI – зеленина, както и с ПУП – ПРЗ от 2016г. за УПИ VI, предвид промяна на предназначението на УПИ VI и нормата на чл.131 ал.2 т.4 ЗУТ, приложима за собственика на УПИ VII-269, кв.9 /който при нередовно съобщаване на жалбоподателката не е влязъл в сила/. Във визата е отразено, че УПИ VI – общ.обсл., кв.9 е по одобрен план със заповед № 676/1995г. и регулацията е приложена. Заповед № 676/1995г. е изискана и приета по делото /л.194 ,195/ - със същата е одобрен кадастралният, застроителният и регулационен план на гр.Клисура, като п.VI е с отреждане за зеленина, а в п.VII са отразени на северната регулационна линия спрямо южната на п.VI – едноетажна и двуетажна сгради. В п.VI не е отразено съществуващо застрояване. В случай, че извадка от плана, одобрен със заповедта от 1995г. е извлечението от действащ застроителен план за кв.9 на гр.Клисура – л.26, в графичната част от визата не са нанесени двете сгради в УПИ VII-269 и предвиденото застрояване – допълващо „работилница“ не съответства на предвиждането за зеленина. В случай, че визата съобразява ПУП-ПРЗ, одобрен със заповедта от 2016г., предвид съдържанието на мотивираното предложение за виза за проектиране /л.22/ - с визата се въвежда зона Жм за допълващо застрояване в УПИ VI, предвиден за обществено обслужване и незастроен с основното застрояване по плана от 2016г. и се променят устройствените показатели на устройствената зона Оо /максимална етажност 1-2 ет., височина 3-10м.; плътност 80%; Кинт 0,8; мин.озеленена площ 20%. В тази хипотеза жалбоподателката е заинтересовано лице по см. на чл.131 ал.2 т.4 ЗУТ.

По отношение предвиденото с визата допълващо застрояване се съобразиха нормите на чл.41 и чл.42 ЗУТ, според които допълващото застрояване е със спомагателни и обслужващи функции спрямо основното, вкл. стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Предвидена е възможност за допускане на допълващо застрояване от гл.архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл.140 ЗУТ, когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, при което постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. Съгл. чл.41 ал.3 ЗУТ - По реда на ал. 2 не се допуска застрояване, с което се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот. Височината на постройките на допълващото застрояване е посочена в чл.42 ал.3 и ал.4 ЗУТ / При свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до 2,5 м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса.; Свободно разположените полуподземни постройки с превишение до 1,2 м над прилежащия терен се допускат на разстояние не по-малко от 1,5 м от вътрешната граница на урегулирания поземлен имот./, предвид което посочената във визата височина за малкоетажно жилищно строителство до 10 м. не съответства на цитираните норми. Ведно с това, допълващото застрояване би могло да бъде допуснато с виза по чл.140 ЗУТ при осъществено предвиденото основно застрояване или когато за основното застрояване има задължителна застроителна линия. В тази вр. е посочено в СТЕ, че в конкретния случай с визата е разрешено в очертанията на ограничителните линии на основното застрояване да се проектира допълващо застрояване – работилница, със ЗП ~ /около/ 110кв.м. и заема 52% от общата ЗП ~ 210 кв.м., предвидена за основно застрояване. При това положение в остатъка от около 100 кв.м. не е обективно възможно да бъде изпълнено основното застрояване, при което е дължимо спазване на нормите за отстояние между сградите в имота.

При отговор на въпроса за изискуемото разстояние от работилницата до застрояването в имота на жалбоподателката, респект. налице ли са намалени отстояния, се възприема позоваването в СТЕ на чл.35 ал.1 ЗУТ – „Разстоянията между жилищни и нежилищни сгради в съседни урегулирани поземлени имоти се определят съобразно нормативите за разстояния между жилищни сгради.“, тъй като работилницата е нежилищна сграда, а двете сгради, отразени в графичната част на плановете от 1995г. и 2016г. в УПИ VII – 269, кв.9, гр.Клисура, са жилищни, вкл. Къщата на Н.П.Т. е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата. Предвид нормата на чл.35 ал.1 ЗУТ, приложими са и чл.31 ал.1 т.1 ЗУТ – „При ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: 1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко 3 м;“, вкл. чл.31 ал.4 ЗУТ : „Разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите.“. Задължителната линия за застрояване в скицата-виза е показана на разстояние 3 м. от страничната регулационна линия с УПИ VII -269, както е предвидено в чл.35 ал.2 ЗУТ за нежилищна сграда до странична регулационна линии -  „Разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен имот при свободно застрояване не може да бъде по-малко от 3 м,…“. С оглед предназначението на сградите в УПИ VII и предназначението на предвиденото с визата допълващо застрояване, следва, че не е спазено изискването на чл.35 ал.1 ЗУТ. В Приложение 1 към СТЕ са показани отстояния на предвиденото неизпълнено основно застрояване по ПУП-ПРЗ от 2016г., което не съобразява приложимите норми за отстояния между сградите в два съседни имота, които са с различно предназначение, освен което е показано необходимото отстояние от 4 м., което не е спазено при допуснатото допълващо застрояване спрямо имота на жалбоподателката. Освен това, нито във визата, нито в представената графична част от ПУП-ПРЗ от 2016г. е показана територията на изток от УПИ VI и от УПИ VII, като при наличие на улица от изток, предвид, че в договора за продажба на недвижим имот е посочено, че УПИ VI – обществено обслужване, кв.9, гр.Клисура, актуван с Акт за частно общинска собственост № 5245/25.01.2017г. /л.24/ е при граници : север – улица с о.т. 120-о.т.123; изток – улица с о.т. 120-о.т.121 - УПИ VI би могъл да бъде квалифициран като ъглов по см. на чл.27 ал.1 ЗУТ и южната му регулационна линия няма да е странична регулация. Последицата е по-големи отстояния. В конкретиката на фактите са налице предпоставки за прилагане нормата на чл.36 ал.1 ЗУТ, тъй като съществуващите сгради в УПИ VII-269 са изпълнени на регулационна линия с УПИ VI и се запазват - нанесени в действащият застроителен план от 1995г., вкл. са отразени и в графичната част на плана от 2016г. за УПИ VI, както и е наличен статут на архитектурно-строителен паметник на културата по чл.79 ЗКН във вр. с чл.79 ал.3 и ал.4 ЗКН спрямо Къщата на Н.П.Т. /”Когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона - територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра - и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях.”/. По см. на чл.36 ал.1 пр.2 ЗУТ, разстоянието между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти може да бъде намалено най-много с една трета, като линиите на застрояване се установят в съответствие с разположението на заварената сграда. Или 1/3 от 6 = 1,999.. , тоест 2 и 6-2 = 4 м., което отстояние не е спазено във визата. Отсъстват данни за възможност от прилагане хипотезата на чл.36 ал.4 ЗУТ. Допуснатото допълващо застрояване с визата в УПИ VI е при намалени отстояния спрямо съществуващото застрояване в УПИ VII-269, което е основание да бъде прието, че жалбоподателката е заинтересувано лице по чл.131 ал.2 т.3 ЗУТ /със ЗИДЗУТ обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.2021г. разпоредбата на чл. 131 ал. 2 т. 3 от ЗУТ не е изменена/ вр. с чл.140 ал.3 ЗУТ. При несъобщена виза, оспорването е при безсрочност и с правен интерес.

Визата не е издадена на основание чл.133 ал.7 или ал.6 ЗУТ, поради което не са относими данните за приет предварителен проект на ОУП на община Карлово – решение на ЕСУТ от 14.12.2020г., л.198 и сл.

Предвид съображенията се налага извод за следното : Визата е издадена от гл.архитект на Община Карлово – компетентен административен орган съгл. чл.140 ал.7 ЗУТ. Оспорената виза не е нищожен административен акт, но е издадена на неотносимо правно основание. Отделно от това, дори и да бе налице хипотеза по чл. 140 ал. 3 ЗУТ- чл.41 ал.2 ЗУТ, визата е издадена в нарушение на изискванията за съдържание по чл. 140 ал. 2 ЗУТ, тъй като не представлява точна извадка от действащ за имота и съседните му ПУП, не е отразено предвиденото основно застрояване в УПИ VI /вкл. предвиждането по плана от 1995г. поради нередовно съобщаване на заповедта от 2016г./, както и вече реализирани сгради в съседните имоти, не отразява действащите ЗП за съседните УПИ, не съдържа нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и др. изисквания по отношение на предвиденото и реализирано застрояване в съседните УПИ. Не спазено и изискването на чл.140 ал.3, ал.4 ЗУТ във вр. с чл.79 ал.3 ЗКН. Не се установи да е налице и нормата на чл.134 ал.6 ЗУТ, тъй като с визата се променя предназначението на УПИ VI – по плана от 1995г. от зеленина в устройствена зона Жм, а по плана от 2016г. от устройствена зона Оо в зона Жм с промяна и в устройствените показатели /завишение на кинт/, при което в хипотеза на промяна предназначението на УПИ следва да бъде изменен действащия план, но не посредством виза. В конкретния случай допуснатото допълващо застрояване с визата противоречи на чл.41 и чл.42 ЗУТ – не е реализирано предвиденото основно застрояване по плана от 2016г. за УПИ VI, а по плана от 1995г. за посочения УПИ предназначението е зеленина. Освен това, допуснатото допълващо застрояване заема 52% от общата ЗП, предвидена за основно застрояване по плана от 2016г., което обстоятелство отрича възможност за изпълнение на основното застрояване в имота.

            Оспорването се приема за основателно с присъждане на разноски на жалбоподателката по представен списък /адв.възнаграждение в размер на 1200лв. – договор за правна защита на л.125 и доказателство за заплащане на договорената сума по банков път, л.124; държавна такса – 10лв.; депозит за СТЕ – 273лв/ - общо 1483 лв.

Мотивиран така , съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

 

Отменя виза за проучване и проектиране за обект „Работилница“ – допълващо застрояване в УПИ VI – обществено обслужване, кв.9 по плана на гр.Клисура с № 554/14.09.2020г., издадена от Гл.архитект на Община Карлово.

Осъжда Община Карлово да заплати на С.П.Т., ЕГН **********,***, сума в размер на общо 1 483лв. - съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

 

 Административен съдия :