Р Е Ш Е Н И Е
№.............................
гр.
София, 12.12.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-4 с-в в
публичното заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието
на секретаря Ива Иванова, разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9001 по
описа на СРС за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от АД“ЖМБ-1“, с която срещу ЧСИ В.А.Л. са предявени
осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД вр. чл.24, ал.1 ЗЧСИ и чл.6, ал.1 т.2 от Наредба № 6/30.05.2006 г. за начина на изчисляване и
плащане на лихвата върху паричните средства по специалните сметки на частните
съдебни изпълнители и по чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД.
Излага правни и фактически доводи, че изпълнително дело № 20097800400449
било образувано при ЧСИ В.Л. – ответник по делото с взискател Я.Т.Д.и длъжник
ищеца – АД ЖМБ – 1. Производството било спряно след внасяне на гаранция в
размер на 117008.74 лв. /главница по дълга/ на основание определение на
ВКС № 508/13.10.2009 г., ТК, І-во ТО по
ч.т.д.№ 547/2009 г. Впоследствие била заплатена и гаранция в размер на 59578.09
лв. /мораторна лихва по дълга/ въз основа на определение № 615/21.10.2009 г. на
ВКС, І-во ТО по ч.т.д.№ 675/2009 г. Тъй като подадената касационна жалба била
оставена без уважение с цитираното определение на ВКС от 30.04.2010 г. Върховен
касационен съд превел сумите по гаранциите на ЧСИ по специална сметка, открита
на основание чл.24, ал.1 ЗЧСИ, както следва: на 29.09.2010 г.- 117008.74 лв. и
на 26.11.2010 г.- 59578.09 лв. Сумите били преведени на взискателя, по
твърдение на ищеца на 14.07.2014 г.
Ищецът поддържа твърдения, че за времето от превода на сумите от ВКС по
специалната сметка на ЧСИ до превода им от сметката на ЧСИ на взискателя, върху
сумите била натрупана лихва в размер на 25001 лв. Според ищеца тази лихва е
следвало да бъде върната на длъжника по изложени правни доводи, което не било сторено.
Освен това, поддържа твърдения за надвнасяне на суми по изпълнителното дело
с общ размер 15786.57 лв. По твърдения, по негово възражение му била върната
сумата 10724.78 лв. и оставала дължима сумата 5061.79 лв., представляваща неоснователно
събрана сума.
Претендира заплащане на сумата общо 30062.78 лв., от която сумата 25001 лв.
на основание чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД вр. чл.24,
ал.1 ЗЧСИ и чл.6, ал.1 т.2 от Наредба № 6/30.05.2006 г. за начина на
изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по специалните сметки
на частните съдебни изпълнители, която сума представлява натрупана лихва върху сумите по специалната сметка на ЧСИ за посочените
периоди както следва: върху сумата 117008.74 лв. за времето от 29.09.2010 г. до
14.07.2014 г. и върху сумата 59578.09
лв. за времето от 26.11.2010 г. до 14.07.2014 г.
Претендира заплащане и на сумата 5061.79 лв., на основание чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД,
представляваща неоснователно събрана сума от ЧСИ по образуваното изпълнително
дело.
Прави искане за присъждане на законна лихва върху сумите от датата на
подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задълженията.
Ответникът подава писмен отговор, в който изразява следното становище по
исковете: Признава, че дължи на ищеца сумата 670.05 лв., представляваща
сбор от лихвата върху сумата от 117008.74 лв.- 443.98 лв. и върху сумата
59578.09 лв. -226.07 лв. за посочените от ищеца периоди.
Заявява становище, че по специалната сметка на ЧСИ ежедневно постъпват
различни суми и Банката изчислява общо лихви за всички постъпили суми и налични
суми за всеки отделен ден. Освен това, според ответника, без специално
поискване от клиент било невъзможно да се заплати сума.
Над посочения и признат размер 670.05 лв. оспорва претенциите на ищеца като
неоснователни. Изразява правни и фактически доводи за това.
С
определение от 19.10.2015 г. в производството е бил конституиран като
подпомагаща страна на страната на ответника ДЗИ Общо застраховане АД. Последният
изразява становище, че не е налице правен интерес от участието му в
производството, доколкото предмет на претенциите не са искове за ангажиране
деликтната отговорност на ЧСИ, във връзка с която е налице валидна застраховка
„Професионална отговорност на ЧСИ“. Моли, за отмяна на определението по чл.220 ГПК, с което е конституиран като подпомагаща страна в производството. При
условията на евентуалност оспорва исковете, като неоснователни и изразява
правни и фактически доводи за това в молба от 12.02.2016 г.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъди направените от страните доводи, съгласно разпоредбата на чл.235
от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Наведените от ищеца фактически
обстоятелства и отправено до съда искане за съдебна защита се основават на
правилата за неоснователно обогатяване. Настоящият състав намира, че поддържаните
оплаквания в исковата молба не сочат твърдения за нанесени върху ищеца вреди от
неправомерно осъществяване на изпълнението в резултат на дейността на частния
съдебен изпълнител. Действително съгласно разпоредбата на чл.441 ГПК за
вредите, причинени от незаконосъобразното принудително изпълнение (каквито в
случая не са изложени) частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.
45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Основанието на този специален иск е
деликтната отговорност за вреди, причинени от незаконосъобразни действия и/или
бездействия на ЧСИ и само при предявен такъв иск може да се реализира тази
отговорност. Не са изложени факти и обстоятелства, сочещи на друго правно
основание за дължимост на сумите.
В случая претенцията за натрупана лихва
върху събраните суми, които надвишават размера на задължението по изпълнението
се основава на специалните правила на чл.6, ал.1 от
Наредба № 6/30.05.2006 г. за начина на изчисляване и плащане на лихвата върху
паричните средства по специалните сметки на частните съдебни изпълнители, които
в т.2 от разпоредбата предвиждат, че частният съдебен изпълнител превежда
лихвата на длъжника, когато внесената сума заедно с лихвата превишава размера
на задължението. Посочената наредба от своя страна е издадена на основание чл.24,
ал.1 ЗЧСИ, предвиждащ, че частният съдебен изпълнител трябва да има най-малко
една специална сметка на свое име в банка, определена единствено за паричните
средства, които той получава от осребряването на имуществото на длъжниците.
Лихвата по специалната сметка се начислява по отделна сметка. Той трябва да има
отделни сметки, определени за получаваните такси и разноски, както и за
паричните средства, които получава във връзка с извършваната допълнителна
дейност по чл.18 ЗЧСИ. Частният съдебен изпълнител посочва в кореспонденцията
си номерата на своите сметки.
За установяване фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и възникване на задължение за ответника да върне
получената сума, бе необходимо ищецът
да докаже, че такава сума действително е получена от ответника, както и че е
получена без основание. В тежест на ответника бе да докаже наличието на годно
основание, по силата на което има право да задържи сумата.
Един от белезите, характерен за първия фактически
състав, визиран от правилото на чл.55, ал.1 от ЗЗД, е
липсата на валиден юридически факт към момента на разместване на имуществената
облага, по силата на който последното би било оправдано.
В случая, чрез събраните в производството доказателства, съдът намира, че
претенцията за сумата 660.61 лв. се явява основателна. За разликата до
предявения размер 25001 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Както се установи, чрез констатациите на ССчЕ на в.л. Г., която съдът намира за
обоснована и компетентно изготвена, а страните не оспорват, сумата 660.61 лв.,
представлява натрупана лихва по специална сметка на ЧСИ върху размери
превишаващи задължението по изпълнителното дело, включващи: сумата 443.98 лв.
върху сумата 117008.74 лв. за периода от 29.09.2010 г. до 14.07.2014 г. и
сумата 216.63 лв. върху сумата 59578.09 лв. за времето от 26.11.2010 г. до
14.07.2014 г.
Страните не спорят и чрез събраните в производството писмени доказателства
се установи, че сумата 117008.74 лв. е била преведена от Върховен касационен
съд на 29.09.2010 г. по специалната сметка на ЧСИ В.Л., открита на основание
чл.24, ал.1 ЗЧСИ, а сумата 59578.09 лв. – на 26.11.2010 г., които действия са
били извършени след постановяване на определение № 615/21.10.2009 г. на ВКС,
І-во ТО по ч.т.д.№ 675/2009 г., с което е била оставена без уважение
касационната жалба подадена от дружеството – длъжник по изпълнително дело №
20097800400449- АД ЖМБ – 1.
Установи се в производството, че изпълнително дело № 20097800400449 било
образувано при ЧСИ В.Л. – ответник по делото с взискател Я.Т.Д.и длъжник ищеца
– АД ЖМБ – 1. Не бе спорно и се установи в производството, че изпълнителното
дело е било спряно след внасяне на гаранция в размер на 117008.74 лв. /главница
по дълга/ на основание определение на ВКС
№ 508/13.10.2009 г., ТК, І-во ТО по ч.т.д.№ 547/2009 г. Впоследствие
била заплатена и гаранция в размер на 59578.09 лв. /мораторна лихва по дълга/
въз основа на определение № 615/21.10.2009 г. на ВКС, І-во ТО по ч.т.д.№
675/2009 г.
Чрез констатациите на експерта по ССчЕ се установи, че описаните суми,
които са били преведени от ВКС са били по специалната сметка на ЧСИ до
14.07.2014 г., на която дата по сметка на взискателя Я.Т.Д.е била преведена сумата 167880.68 лв.
Начислените лихви по специалната сметка на ЧСИ от обслужващата банка – О.б. АД възлизат
на: сумата 443.98 лв. върху сумата 117008.74 лв. за периода от
29.09.2010 г. до 14.07.2014 г. и сумата 216.63 лв. върху сумата 59578.09
лв. за времето от 26.11.2010 г. до 14.07.2014 г.
Поради това, съдът намира че претенцията на ищеца за сумата 660.61 лв.
/сбор на сумата 443.98 лв. и сумата 226.07 лв./ се явява
основателна.
Страните не спорят и се установява чрез приложения препис на изпълнително
дело № 20097800400449 на ЧСИ В.Л., че с платежно нареждане от 30.12.2014 г. е
извършено от длъжника АД ЖМБ – 1 цялостно плащане на задълженията със сумата
12309.81 лв. Страните не спорят и се установява, че изпълнителното дело е било
прекратено, макар в кориците на преписката да не се съдържа нарочно
постановление за това срвн. чл.433 ГПК и издаденото удостоверение на 15.07.2015
г.
С молба от 06.01.2015 г. длъжникът е поискал преизчисляване на задълженията
на дружеството по изпълнителното дело, връщане на недължимо заплатена сума в
размер на 10724.78 лв., издаване на съответните счетоводни документи за
извършените плащания и вдигане на наложените запори и възбрани по делото.
Съответно на 07.01.2015 г. са били внесени съответните такси за вдигане на
възбрана и заличаване на вписването й. В отговор, на 02.02.2015 г. ЧСИ е
извършил превод на сумата 10724.78 лв. в
полза на длъжника АД ЖМБ – 1.
Установява се, че на 24.02.2015 г. длъжника е отправил искане за връщане и
на сумата 5061.79 лв., представляваща надвнесена сума по изпълнителното дело с
оглед посочените изчисления на задълженията и извършените погашения.
Чрез констатациите на експерта по ССчЕ от 25.10.2016 г. се установява, че
към 02.02.2015 г. по изпълнителното дело е била надплатена от длъжника сумата
4126.46 лв. В своите допълнителни констатации дадени в заключение от 28.03.2017
г. и в с.з. на 05.04.2017 г. в.л. Г. сочи, че към датата на възстановяване от
ЧСИ на длъжника на сумата 10724.78 лв. – 02.02.2015 г. дългът на длъжника към
взискателя по изпълнителното дело възлиза на сумата 14758.93 лв.,
представляващо задължения за такси на ЧСИ по делото, които са били начислени
след изготвяне на предходната ССчЕ /входирана в съда на 25.10.2016 г./.
В допълнително ССчЕ от 31.10.2017 г. в.л. Г. сочи, че към 04.02.2015 г.
дългът към ЧСИ възлиза на сумата 16317.00 лв. /л.140/ формиран чрез добавяне на
такса от ЧСИ в размер на 15718.03 лв. и такса в размер на 15718.03 лв. с
отчитане на сумата, която е била върната на длъжника 10724.78 лв. В своите
констатации експерта е посочил, че без последната такса 15718.03 лв. резултатът
е надвнасяне на сумата 4126.46 лв. по изпълнителното дело.
С оглед така установеното, съдът намира че следва да уважи в една част
претенцията за неоснователно обогатяване за сумата 412646 лв., като отхвърли
искът за разликата до предявения размер 5061.79 лв. Съображения:
Ищецът
сам избира, с оглед най-добрата защита на неговите интереси, дали да се ползва
от специалната защита срещу незаконосъобразни действия на ЧСИ, която се търси
при условията на чл.45 от ЗЗД вр. чл.74 ЗЧСИ или защитата, която ЗЗД предвижда
за неоснователно обогатяване. Предявен е осъдителен иск на основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД, който за да бъде уважен, трябва да е изпълнен следния
фактическия състав - процесната сума да е удържана от ЧСИ, за плащането да няма
правно основание, което да води до направомерно намаляване на имуществото на
ищеца и до неправомерно обогатяване на ответника.
В
случая, съдът намира че не е приложимо даденото становище в Решение № 186 от
26.05.2014 г. по гр.д. № 5886/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, доколкото не се
касае за хипотеза, в която ЧСИ е отказал да даде сумите на трето лице - купувач
преди проданта на продадения на публичната продан имот, които суми са представлявали
разликата в цената на имота и дълга, при по-голяма стойност на първата. Както
бе посочено ищецът не основава правата си на неправомерно поведение на ЧСИ, в
резултат на което да са били причинени на ищеца имуществени вреди. Напротив, в
исковата молба и допълнителни пояснения ищецът е посочил, че е налице заплащане
на сума в по-висок от дължимия размер по образуваното изпълнително
производство, която без основание се задържа от ЧСИ след прекратяване на производството.
В подкрепа на така формираните изводи са и разменените между страните писмени
становища в т.ч. с помощта на икономисти /ССчЕ/ във връзка с изчисляване на
размера на задълженията към различни моменти при съобразяване извършените от
длъжника погашения и начислената законна лихва за забава върху главното
задължение. Поради това, настоящият състав намира за неприложимо и становището
изразено в Решение № 174/22.06.2016 г. по гр.д. № 319 по описа на ВКС. Предмет
на последното е случай, в който неправомерно е била начислена от ЧСИ такса по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ като изрично заявеното искане за съдебна защита се отнася
за вредите, причинени от незаконосъобразното принудително изпълнение /чл.441 ГПК/.
По
настоящето производство, както бе посочено, не бяха изложени обстоятелства за
неправомерно поведение на ЧСИ, съответно неправомерно начисляване на такси от
ЧСИ по образуваното производство. Изложените сочат за даване и съответно
получаване на по-висок размер от дължимите суми, които като недължими следва да
бъдат върнати на ищеца.
Чрез приложените писмени доказателства и констатациите на експерта по ССчЕ
се установи даване и съответно получаване на сумата 4126.46 лв. от ответника. Основание за задържане на сумата
не се установи от ответника с оглед правилата на чл.154 ГПК. В срока за писмен
отговор от страна на ответника не бяха въведени твърдения, респ. възражения, за
това че сумата 15718.03 лв. посочена от експерта по ССчЕ като допълнително
начислена се дължи по образуваното изпълнително производство на конкретно
основание, респ. не бе релевирано своевременно възражение за прихващане на
конкретно друго задължение към ЧСИ за такси по изпълнителното дело, което е
било прекратено поради погасяване на дълга към 15.07.2015 г. /според
издаденото удостоверение/.
От друга - чрез представените писмени доказателства, част от приложеното
изпълнително дело не се установи, непогасено задължение от длъжника към ЧСИ.
Според указаното в чл.79 ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението се изготвя
сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен
изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката се
посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. За
дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК независимо от техния
размер.
В случая, в производството не бе представена изготвена сметка от ЧСИ Л. на
основание чл.79 ЗЧСИ за задължение възлизащо на сумата 15718.03 лв. възникнало
за длъжника след прекратяване на изпълнителното дело към момента на изготвяне
на допълнителната ССчЕ на в.л. Г. от 28.03.2017 г. Според действащата норма на
чл.435, ал.2 ГПК /ред.ДВ, бр.100/2010 г./ длъжникът може да обжалва
постановлението за разноски, каквото в случая не е било изготвено.
Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по
правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл. 78 - 82) от Закона за частните съдебни
изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр.
35 от 28.04.2006 г. Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират
за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а
съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с
тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с
камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или
повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият
от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се
събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
Според дадените разяснения с т.11 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, точното определяне, начисляване и събиране
на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифа по чл.78,
ал.2 ЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на тези
задължения представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото
поведение, т.е. налице е противоправно поведение. По силата на изрични законови
разпоредби таксите по изпълнението се дължат от взискателя и по правило се
събират авансово, като по изключение разпоредбата на чл.79, ал. 3 ЗЧСИ допуска
дължимата от взискателя такса да бъде събрана впоследствие по реда на чл.410,
ал.1 ГПК. Ето защо неизпълнението на частния съдебен изпълнител на задължението
му по чл. 80 ЗЧСИ, вр. чл. 29, 33 и 34 от Тарифа за таксите и разноските към
ЗЧСИ, като събере направо от длъжника таксата, дължима от взискателя, е
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ и при неговото констатиране
може да бъде ангажирана дисциплинарна му отговорност, когато от субективна
страна същото е извършено виновно, т.е. като се съобрази субективното отношение
на частния съдебен изпълнител към противоправното му поведение.
Доколкото в случая, не са били изложени твърдения за неправомерното
поведение на ответника във връзка с начисляване на таксите по образуваното
изпълнително дело, предвид отправеното до съда искане, съдът намира че не
следва да обсъжда предпоставките на чл.45 ЗЗД вр. чл.74 ЗЧСИ представляващи основание
за деликтна отговорност на ЧСИ. Въпреки това съдът намира че следва да отбележи
липсата на платежен документ за заплатена авансова такса по т.20 от ТТР към
ЗЧСИ за извършване на опис на недвижими имущества възлизаща на 1,5 на сто върху
по-малката сума от цената на описаната вещ, но не по-малко от 50 лв. Освен
това, в приложеното по изпълнителното дело удостоверение изх.№ 4747/11.07.2014
г. ЧСИ е посочил, че след преводите на сумите внесени като гаранции във ВКС
извършени на 29.09.2010 г. и на 26.11.2010 г. задължението на длъжника по
изпълнителното дело включва непогасена главница 60008.78 лв. и законна лихва за
забава в размер на 21624.88 лв. Задължение за начислени такси по ТТР към ЗЧСИ в
удостоверението не е било посочено.
В
случаите, когато сумите по изпълнително дело са внесени изцяло /постъпили по
сметката на съдебния изпълнител в съответната банка/ те принадлежат на длъжника
и имат характер на депозитни суми, вземане на длъжника към съответната банка,
но без възможност за извършване на разпоредителни действия с тях. Съгласно
изричната разпоредба на чл.455, ал.2 ГПК с тези суми на длъжника се разпорежда
съдебният изпълнител чрез платежни нареждания. Поради това, съдът намира че надвнесената
сума от длъжника по изпълнението 4126.46 лв. следва
да бъде върната от ЧСИ. За разликата до предявения размер 5061.79 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Чрез представената в производството застрахователна полица №
212514213000002/25.02.2014 г. и № 212515213000003/24.02.2015 г. се установява и
страните не спорят, че В.А.Л. е сключила със ДЗИ Общо застраховане АД
задължителна застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ с покритие –
отговорност на застрахования за имуществени и неимуществени вреди, причинени на
страните и другите участници в изпълнителното производство и всички трети лица
от виновно неизпълнение на неговите задължения като частен съдебен изпълнител
със срок на покритие по първата 26.03.2014 г. до 25.03.2015 г. и по втората от
26.03.2015 г. до 25.03.2016 г.
При съобразяване предмета на спора и въведеното от ищеца основание за
връщане на сумите, които неоснователно са били заплатени на ответника, съдът
намира че неправилно е извършил преценка за участието на ДЗИ Общо застраховане
АД като подпомагаща страна в спора. Не са налице предпоставки, които да
обосновават наличие на правен интерес от страна на ответника за участие на
неговия застраховател ДЗИ Общо застраховане АД в производството с оглед евентуално
реализиране на регресни права към него. Последното при отчитане, че претенциите
не се основават на неправомерни действия и бездействия на ЧСИ, в резултат на
които да са били причинени имуществени вреди на ищеца – длъжник по образуваното
изпълнително производство. Поради това, съдът намира че производството следва
да бъде прекратено по отношение на ДЗИ Общо застраховане АД, поради това че
съдът неправилно е постановил по реда на чл.220 ГПК определение на 19.10.2015
г., с което е допуснал участие на застрахователя по задължителната застраховка
на ответника по неговата професионална отговорност.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора и предвид отправеното искане, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца се следва сумата 589.73 лв. за съдебни разноски според
представения списък. За определянето на дължимите разноски съдът съобрази като
основателно искането по чл.78, ал.5 ГПК на насрещната страна за присъждане на
по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер дължимо
адвокатско възнаграждение според указаното в по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на сумата 1431 лв., а договореният- на сумата 3432 лв. с ДДС. С оглед
извършените процесуални действия, проведените съдебни заседания и
действителната правна и фактическа сложност на спора, съдът намира че следва да
присъди минимален размер на адвокатско възнаграждение - 1431 лв.
В
полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК се следват сторените по делото
разноски съобразно отхвърлената част на исковете в общ размер на 1513.00 лв.
според представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
В.А.Л., ЕГН ********** – Частен съдебен
изпълнител с рег.№ 780 на КЧСИ с район на действие – СГС с адрес
гр.София, пл.********, сграда КНСБ, ет**да заплати на АД“ЖМБ-1“, ЕИК********с адрес гр.София, ул.********, на основание чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД вр. чл.24, ал.1 ЗЧСИ и чл.6,
ал.1 т.2 от Наредба № 6/30.05.2006 г. за начина на изчисляване и плащане на
лихвата върху паричните средства по специалните сметки на частните съдебни
изпълнители, сумата 660.61 лв., представляваща начислена
лихва по специалната сметка на ЧСИ върху заплатени суми надвишаващи размера на
задължението на длъжника по изпълнително дело № 20097800400449, която сума
включва: сумата 443.98 лв. –начислена лихва от О.б. АД върху сумата
117008.74 лв. за периода от 29.09.2010 г. до 14.07.2014 г. и сумата 216.63
лв. – начислена лихва от О.б. АД върху сумата 59578.09 лв. за времето от
26.11.2010 г. до 14.07.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата 660.61
лв. от датата на исковата молба /09.07.2015 г./ до окончателно погасяване на
задължението, като искът за разликата над сумата 660.61 лв. до предявения
размер 25001 лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА
В.А.Л., ЕГН ********** – Частен съдебен
изпълнител с рег.№ 780 на КЧСИ с район на действие – СГС с адрес
гр.София, пл.********, сграда КНСБ, ет**да заплати на АД“ЖМБ-1“, ЕИК********с адрес гр.София, ул.********, на основание чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД сумата 4126.46 лв., представляваща заплатена сума по изпълнително дело №
20097800400449, която надвишава размера на задължението на длъжника по него,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба /09.07.2015
г./ до окончателно погасяване на задължението, като искът за разликата над
сумата 4126.46 лв. до предявения размер 5061.79 лв. отхвърля като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, В.А.Л., ЕГН ********** – Частен съдебен
изпълнител с рег.№ 780 на КЧСИ с район на действие – СГС с адрес гр.София, пл.********,
сграда КНСБ, ет**да заплати на АД“ЖМБ-1“, ЕИК********с адрес гр.София, ул.********,
сумата 589.73 лв.-разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, АД“ЖМБ-1“, ЕИК********с адрес гр.София, ул.********,
да заплати на В.А.Л., ЕГН ********** – Частен съдебен изпълнител с рег.№ 780 на
КЧСИ с район на действие – СГС с адрес гр.София, пл.********, сграда КНСБ, ет.***,
сумата 1513.00 лв.-разноски за тази инстанция.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на ДЗИ Общо
застраховане АД, ЕИК ********с адрес гр.София, ул.******** Определението за
прекратяване подлежи на обжалване от ответника в седмичен срок от получаване на
настоящето с частна жалба пред Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: