РЕШЕНИЕ
№ 1212
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20205330117454 по описа за 2020 година
Производството се движи по реда на чл. 235 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А1 България” ЕАД – гр. София (с предишно
наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление София,
ул. Кукуш № 1, против В. С. В., ЕГН **********, от **************************, с
предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите
.
Според фактите в исковата молба, между страните имало договор за мобилни услуги с
рамков характер № ******************* от дата 09.08.2016г. и няколко допълнителни
споразумения към него.
По силата на приложение № 1 към договора от дата 09.08.2016г , В. получил мобилна
абонаментна услуга, изразяваща се в доставяне на телекомуникация чрез мобилен номер
****************** ; задължил се да плаща абонаментна стойност от 23.99 лева с ДДС
месечно за период от две години , считано от 09.08.2016г.
С договор за продажба на изплащане от същата дата , В. получил крайно устройство –
телефонен апарат HUAWEI Y6 Pro DS Black MAT, който се задължил да изплаща на вноски
от по 9.98 лева , за срок от 24 месеца. С приложение към договора от дата 20.09.2016г., В.
получил мобилна абонаментна услуга, изразяваща се в доставяне на телекомуникация чрез
мобилен номер *****************; задължил се да плаща абонаментна стойност от 33.99
1
лева с ДДС месечно за период от две години , считано от 20.08.2016г. С договор за продажба
на изплащане от същата дата, получил крайно устройство – телефонен апарат HUAWEI DS
White MAT, който се задължил да изплаща на вноски от по 8.98 лева, за срок от 24 месеца.
За стойността на абонамента и цената на крайните устройства били издавани общи
фактури. Част от тях останали неплатени. Поради неплащането, съставляващо
неизпълнение, действието на договора било прекратено едностранно и предсрочно от
ищеца, като в тежест на ответника била начислена и предвидените в договорите неустойки
за предсрочно прекратяване, включително такива , еквивалентни като сума на оставащите до
края на договора плащания.
За вземанията си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК под № 3049/22.06.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 4597 по описа на
Районен съд - Пловдив за 2020 година. Тази заповед била връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, и затова „А1 България” ЕАД иска да се установи вземането по реда на
чл. 422 от ГПК, при следните размери: обща стойност от 703.20 лв., от които 243.42 лева
стойност на предоставени продукти на изплащане , 387.02 лева неустойка за предсрочното
прекратяване на договора и за отстъпки от от пазарните цени на устройствата и 72.76 лева
обезщетение за забава в плащането на сумата от 243.42 лева, начислено за периода от
12.05.2017г до 21.04.2020г. Иска и да се присъдят в негова полза сторените по делото
разноски.
Ответникът оспорва иска в своевременно подаден отговор, приема го за неоснователен .
Възразява се да е изтекла погасителна давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да
се присъдят сторените по делото разноски.
Искове с правно основание чл. 79, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК, предявени
като установителни. Исковете са допустими, сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК са спазени, и
има идентичност между заповяданото за плащане вземане и това , предмет на иска за
установяване на съществуването му .
Съдът , възоснова твърденията на страните и ангажираните от тях доказателства ,
съобрази следното :
По делото, на л. 27 и следващите, има копия от договорите между страните, по силата на
които, ищцовото дружество се е задължило да предоставя на ответника
телекомуникационни услуги, а от своя страна В. е поел задължение да заплаща така
доставеното и стойността на предадените му вещи ( приложени са и копия от приемо-
предавателните протоколи ) Договорите са заверени от страната и доказват съществуването
на облигационно правоотношение между страните като източник на задължение на
ответника да плати равностойността на доставените телекомуникационни услуги и вещи, а
при забава – и обезщетение за тази забава. Представени са и копие от фактурите , макар и
непредставянето на съставените фактури не освобождава ответника от задължението му да
плати. Ответната страна не доказва изпълнение , следователно исковете за стойност на
предадените вещи и обезщетение за забавата в плащането на тази стойност са основателни.
2
По иска да се установи задължението за неустойка:
Отсъстват и данни за едностранно прекратяване на договора, няма по делото документ, в
който да е обективирана волеизява на кредитора в този смисъл – доказателствата се
изчерпват с договора, приложенията към него и копия от фактурите. Право на кредитора е
съобразно чл. 4.1 от договорите, да прекрати облигационното правоотношение при
неизпълнение от страна на длъжника, но това му право не се реализира автоматично с факта
на неизпълнението, след като съставлява правомощие, а не задължение. Длъжникът по
сключен писмено договор трябва да бъде поканен писмено да изпълни , като му се даде срок
и бъде предупреден, че ще се развали договора ( чл.87 ал. 1 предл . последно от ЗЗД.) И
принципно, развалянето на договорите поради неизпълнение по смисъла на чл. 87 ал. 1 от
ЗЗД не се случва автоматично, необходимо е неизправната страна да бъде уведомена от
съконтрагента си за прекратяването. Това е така включително и с оглед факта, че дължимата
за прекратяване неустойка се съразмерява със остатъка за плащане от сумата на месечните
абонаментни такси от датата на прекратяването до датата на изтичането на договора.
При липса на волеизявление за прекратяването, то иска да се установи вземане за
неустойка по договорите е недоказан освен по основание, така и с оглед размера си.
За изчерпателност, съдът споделя довода на ответника ,че се касае за периодични
плащания по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011г , ОСГКТК , и чл. 111 буква В,
предл. последно от Закона за задълженията и договорите, тоест вземанията за доставени
телекомуникационни услуги са погасяват с изтичането на тригодишен срок на бездействие
на кредитора. Такъв обаче не е изтекъл: заявлението за издаване на заповед за плащане е
подадено в съда на дата 22.04.2020г., а първата в хронологичен порядък падежирала
фактура е с падеж на дата 11.05.2017г и от тази дата до подаването на заявлението не са
изтекли три години. Възражението за изтекла давност не е основателно.
В резюме , съдът следва да уважи исковете за реално изпълнение и обезщетение
зазабавата и да отхвърли исковете по чл. 92 от ЗЗД за установяване на вземане за неустойка.
Разноските се присъждат в полза на ищеца пропорционално на уважената част от
исковете. Ответникът е бил представляван от особен представител, разноски не е правил и
не претендира присъждането на такива. Общия размер на ищцовите разноски по двете дела
е 1035 лева по двете дела , включително хонорар на назначения особен представител,
хонорари за защита по списък от ищеца и платено на вещото лице възнаграждение –
Пропорционално на уважената част от исковете, дължат се 465.37 лева (1035/703.20*316.18
лева , колкото е уважената част претенцията)
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на В. С. В., ЕГН **********, от
3
*******************************************, че в отношениета между страните
дължи на „А1 България” ЕАД – гр. София (с предишно наименование Мобилтел” ЕАД),
ЕИК *********, седалище и адрес на управление София , ул. Кукуш № 1, плащане на
следните суми , за което е издадена заповед за плащане по чл. 410 от ГПК под №
3049/22.06.2020 г., по ч. гр. дело № 4597 по описа на Районен съд - Пловдив за 2020 година:
243.42 лева стойност на предоставени продукти на изплащане , ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на заявлението, 22.04.2022г до окончателното
изплащане на вземането, и 72.76 лева обезщетение за забава в плащането на сумата от
243.42 лева, начислено за периода от 12.05.2017г до 21.04.2020г, като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта , представляваща 387.02 лева неустойки за предсрочното прекратяване на договорите
и за отстъпки от от пазарните зцени на устройствата , като неоснователен.
Осъжда В. С. В., ЕГН **********, от ********************************, да заплати на
„А1 България” ЕАД – гр. София (с предишно наименование Мобилтел” ЕАД), ЕИК
*********, седалище и адрес на управление София , ул. Кукуш № 1, сумата от 465.37 лева
разноски по двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4