ОПРЕДЕЛЕНИЕ
29.04.2025 г.,
град София
Софийски градски
съд, VI - 3
състав, в закрито зaседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Цветкова т.д. N 1979 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е
молба от ищеца за прекратяване на делото поради отказ от исковете.
Налице са
основанията по чл. 233 ГПК - за прекратяване на същото, като молбата е подадена
от упълномощен включително с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК адвокат.
Ищецът прави
искане за присъждане на разноски, като намира, че ответникът е дал повод за
завеждане на иска.
Съгласно чл.81 ГПК, във всеки акт, с който делото приключва в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за присъждане на разноски по делото.
По аргумент от
чл. 78, ал. 4 ГПК,вр. чл. 81 ГПК и целта на института
относно разпределение на отговорността за разноските в съдебното производство, може
да се приеме, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и отказът
от иска е извършен поради новонастъпили обстоятелства
след подаване на исковата молба /напр. извършено плащане на заявената претенция,
постановяване на тълкувателно решение или друго/, ищецът има право на
направените разноски. В Определение № 238/27.05.2021г. постановено по ч.т.д. №854/2021г.,
II TO, ВКС са изложени мотиви за това, че в
тази хипотеза, при прекратяване на производството съдът следва да установи относимите към спора факти, свързани с причината за прекратяване
на производството и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за
предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските,
извършени от страните. Според ВКС, отговорността за разноски възниква, когато
ответникът неоснователно е отричал или ищецът неоснователно е претендирал
съдебно предявеното право, независимо дали производството е приключило с
решение или определение за прекратяване на производството поради десезиране. Тоест, и в конкретната ситуация, ищецът има
право да претендира разноски, а при преценка на горните обстоятелства, съдът
следва да определи и дали искането е основателно.
В случая, не
може да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на настоящото
производство.
По т.д. № 2763/2014г.
по описа на СГС, ТО, VI-9 състав е предявен
иск от ответника в настоящото производство с правно основание чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платените въз основа на процесния
договор от 02.06.2007 година лизингови вноски, касаещи периода от 07.05.2009г.
до 06.03.2014г. в общ размер на 5 523 403 евро, поради нищожността на този договор и на договора за цесия. По това дело
исковете са уважени. Тоест, към датата на предявяване на исковете в настоящото
производство, ответникът вече е релевирал в друго
съдебно производство същите
възражения относно невалидността на договора за доставка на второкласни
пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г. на същото основание.
Ето защо, постановеният окончателен съдебен акт на ВКС, с който е приключило преюдициалното т.д.№817/2019г. по описа на СГС, ТО, VI-12 състав /до решаване на което е било спряно настоящото дело/, в което е установена
нищожността на процесния договор на същото основание
като заявеното по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, не може да се приеме, че има характер на новонастъпило
обстоятелство след подаване на исковата молба, което да обуславя отпадането на
правния интерес за ищеца от воденето на иска /напр. свързано с плащане от
страна на ответника/. Следователно, ищецът е извършил самостоятелна преценка /вкл.
и относно това дали желае да спази давностния срок/
за предявяване на осъдителните искове въз основа на вече оспорения договор.
Същевременно исковете
на ответника за връщане на платеното по силата на процесния
договор за лизинг са уважени с влязло в сила решение, което означава и че неплащането
на сумите, претендирани в настоящото производство преди
предявяване на настоящия иск не се дължи на недобросъвестно поведение, с което
ответникът е дал повод за образуване на делото, а на решението на ищеца
посредством предявяването им да избегне евентуално изтичане на погасителна
давност.
Ето защо,
съдът намира, че разноски в полза ищеца не са дължими и не следва да се
присъдят.
Мотивиран така,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1979/2019 г. по
описа на СГС, Търговско отделение, VI - 3 състав, образувано по искова молба
вх. № 118030 от 30.09.2019 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване в 1-седмичен
срок от връчването му на страните, с частна жалба пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: