гр.Свиленград,26.11. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
в публичното си съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Христо
Георчев
при секретаря Ангелина
Добрева и в присъствието на прокурора......................., като разгледа
докладваното от Председателя Административно наказателно дело № 659 по описа на
съда за 2019година, за да се произнесе взе предвид-
Обжалвано е Наказателно
постановление №175 /03.09.2019 г.
издадено от Кирил Михайлов Войнов - заместник председател на ДАМТН,
оправомощен със заповед № А-5/02.01.2018г. на Председателя на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор, въз основа на Акт № 08-039/27.06.2019г. за установяване на
административно нарушение (АУАН), съставен от М.Е.О., на длъжност главен
инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към
тях" - Южна България, с адрес по месторабота гр. Хасково, бул.
„Панорама" № 2 на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
против община Свиленград, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Свиленград, бул. „България" № 32, представлявана от Георги Стоянов
Манолов - кмет на общината и на
основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл. 200, ал. 1, т.38 от
Закона за водите, е наложено
административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2000
лв.(две хиляди лева), за неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1, т. 1 от
Закона за водите.
Жалбоподателят община Свиленград, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, бул.
„България" № 32, представлявана от Георги Стоянов Манолов - кмет на
общината, редовно призовани, изпращат представител юрисконсулт Елена Панайотова
, с пълномощно по делото.
Административно наказващият орган - Регионален отдел „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях" - Южна България (РО НЯСС ЮБ) в Главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" (ГД НЯСС) при
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). гр.Хасково,
бул.,.България"№152, изпращат представител.
Страна Районна прокуратура
– Свиленград, редовно призована, не
изпраща представител.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща правен интерес да обжалва
и обосновала своя правен интерес в обстоятелствената част на жалбата. Жалбата е
подадена пред съответния компетентен орган РС – Свиленград в изискуемия се 7
дневен преклузивен срок, поради което същата се явява редовна и процесуално
допустима. Жалбата е предизвикала своя суспензивен и девулативен ефект.
С оглед на направените доказателствени
искания бяха приети,като доказателства по делото материалите, съдържащи се в
Административно – наказателна преписка, имащи характер и значение на
доказателства т. с. съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по
делото,допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по
реда на субсидиарно приложимия НПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, в тяхната взаимна връзка и зависимост установи следното:
На 30.05.2019г. на основание чл.190, ал.4,
т.2 от Закона за водите св.М.Е.О., на длъжност главен инспектор в регионален
отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" - Южна България
(РО НЯСС ЮБ) в Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към
тях" (ГД НЯСС) при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН). гр.Хасково, бул.,.България"№152, и св. Д.Г.К.. главен специалист
в РО НЯСС КЖ служебна карта №46099016 в присъствието на св.А.Л., на длъжност старши инспектор КОН в
Община Свиленград - представител на собственика, извършили проверка на
язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Манафката" /Юренското
дере 000046/, находяш се в землището на с.Младиново. община Свиленград ",
находящ се в поземлен имот № 48698.0.46 в землището на с. Младиново, община
Свиленград, Акт за публична общинска собственост № 3341/10.06.2010г.
собственост на община Свиленград, за което е съставен констативен протокол №
08-01-117/30.05.2019г.
В
следствие на проверката, чрез оглед и обход на малка язовирна стена и
съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е
установено, видно от констативен протокол от 12.03.2019г. изготвен по заповед №
355/27.02.2017г. на кмета на община Свиленград, че основния изпускател е
неизправен, при извършените манипулации/пълно отваряне и затваряне/ със
затворния му орган не се изпускат водни маси през същия, което води до
невъзможност за контролирано поддържане на водния обем, т.е че основния
изпускател не се подържа в техническа изправност от община Свиленград, каквото
задължение тя има като собственик на язовир „Манафката/Юренското дере
000046". Община Свиленград бездействала и не е предприела активни действия
за извършване на ремонтно - възстановителни работи на основния изпускател на
язовир „Манафката/Юренското дере 000046" за привеждането му в техническа
изправност.
В срока по чл.44, ал.1 Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) е постъпило писмено възражение №
85-02-130-2/01.07.2019г. от Георги Стоянов Манолов - кмет на общината, което
разгледано по същество е отхвърлено . С така описаното деяние на 30.05.2019г.
община Свиленград е осъществила фактическия състав на нарушение на разпоредбата
на чл.141, ал.1, т. 1 от Закона за водите която задължава собствениците на
-язовирни стени и/или съоръженията към тях да осигурят поддържането им в
техническа изправност.
Извършеното не представлявало маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
За да изгради извод за адекватно ангажирана административно
наказателна отговорност,съдът дължи следните съждения –
Съдът,счита че приложения процесуален ресурс по време на
съдебното дирене доведе до изграждане на правилен и обоснован извод относно
законосъобразното ангажиране на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя.
След внимателен и прецизен анализ
на събраните достатъчно по обем доказателства се налага несъмнено извода за
кредитиране на показанията на
разпитаните свидетели.Предвид характера на настоящото производство и
предопределения кръг от възможните доказателствени източници,съдът следваше да разчита
приоритетно на разпитите на свидетелите,като доказателствени средства,поради
което същите бяха проведени така,че да изпълняват отредените им от закона функции да възпроизвеждат доказателства.Проследявайки
хронологически изпълнението на задълженията
на съответните служители и свидетели по делото, както и поведението на
жалбоподателя ,съдът достигна до извода,че
правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната.
Съдът, кредитира изцяло
възпроизведените с гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите се открояват с необходимата
еднопосочност,последователност, безпротиворечивост, логическа обоснованост и подчертана убедителност,поради което,
съдът ги намира за напълно достоверни
и обективни. Извода, който се налага, несъмнено сочи за стриктното
изпълнение на задълженията.
Разпоредбата на чл . 200. (1) от
Закона за водите въвежда , като
санкционно релевантно поведение следното
-Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: Т.38. (нова – ДВ, бр. 58 от 2015 г., в сила
от 1.01.2016 г.)
не изпълни
задължение по чл. 141, ал. 1 – от 1000 до 10
000 лв.;
От показанията на свидетелите се установява следната фактическа обстановка -- Свидетелят Д.Г.К. и св. М.О. на 30.05.2019
г. извършили проверка на язовир № 46, находящ се в землището на село Младиново,
община Свиленград. В резултат на тази проверка след обстоен оглед на язовирната
стена и съоръженията съставили констативен протокол № 08-01-117/30.05.2019 г.,
в който отразили следното: основния изпускател - шахтата и крана не функционират,
и по дадените документи на техническия представител, който бил от общинската
комисия .Установено е , че входна шахта е запушена и вследствие на това запушване, не осъществява
функциите си на основен изпускател на водните количества и регулиране на
водното ниво в язовира. В момента на проверката, която всъщност била извършена, по чл.141, ал. 1, т.1 от Закона за водите
била направена тази контатация. На проверката присъствал, при установяване на това нарушение и представител
на общината св.А.Л.. Той присъствал на огледа и по време на проверката. Съставен бил акт, който е
връчен на Община Свиленград.Връчили този
акт на упълномощено от кмета на общината лице-
инж. Иванка Димитрова, която е отразила възражение, че допълнително ще
представи документи. Проверяващите извършвали ежеседмични и ежемесечни планови проверки,
поради такава извършили и тази проверка.
При обхода констатирали, че
изпускателния кран не работи, както и в разговор с представител на общината и
по документите, които имали от общината. На мястото не е било възможно да се
пусне крана , а и достъпът до него е бил труден.Всъщност техническите лица извършвали технически
прегледи. В много язовири преливниците били нарушени, поради тази причина не
можели да се доверяване само на документи и за това се отивало и на място. Въпросния язовир се водил в списък на
потенциално опасните язовири. Протокола за състоянието на язовира св. Л.
го предоставил, на поверяващите в момента на проверката. Този протокол е бил изготвен
през месец март, защото по изискване на наредбата два пъти в годината през
есента и през пролетта - септември и
април ги правили тези проверки. Когато
имали проблем, сигнализирали, сканирали
протоколите и ги изпращали на диск директно в София, както направили и с този
протокол от 12.03.2019 г., но не били предприели действия по отстраняване на проблема. Понеже нямал
вода, не бил този язовир опасен, но той
бил потенциално опасен, защото се намирал над селото.
Изпълнени били задълженията по
контрол изготвен бил протокол и изпратен
по надлежен ред , но не са предприели незабавно
действия, за да отстранят негативните констатации.Други нарушения нямало
констатирани, но имало предписания.Самите комисии имат задължение да изпращат
тези протоколи. Всеки язовир трябвало да има техническо лице, което трябва да
го наблюдава, оператор на язовирите, той бил човекът, който изготвя тези
документи и ги изпраща в агенцията. Всъщност
проверяващите придобили данни, че не
работи изпускателя именно от техния протокол. Съгласно протокола в язовира имало
проблем и допълнително от св. Л. проверяващите
също били информирани и на място
се убедили , че основния изпускателен кран не работи ефективно. Практиката била
да се доверяват на протоколите от проведените
годишни технически прегледи които се правели два пъти в годината –
пролет и есен
Оказано било пълно съдействие на
проверяващите от страна на представителите на общината и лично св. Л. , който
ги е придружил и предал лично протокола
изготвен преди три месеца.Въпреки това, именно на базата на този протокол е станало вече известно , всъщност за
нарушителя и е бил съставен акт.
Разпитите
на свидетелите , като гласни доказателствени средства , които
възпроизвеждат доказателства –показанията на разпитаните свидетели, се
открояват с последователност, безпротиворечивост , логическа обоснованост и подчертана убедителност ,поради което съдът
ги възприема , като откровени и обективни.
Разковничето се крие в обстоятелството- е ли е налице
бездействие , кога и при какви обстоятелства ще бъде налице бездействие,като
правнозначимо и релевантно поведение .
Необходимо е да се разкрие същността и характера
на бездействието ,като форма на
изпълнително деяние вменено от АНО
като нарушение ,след като не е изпълнено задължението по чл. 141 от ЗВ
(1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2015 г., бр. 55 от 2018 г.)
Собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения,
включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да
осигурят: 1. поддържането им в техническа изправност;
Съдът счита ,че да е налице
бездействие в този смисъл и да изпълни ролята на изпълнително
деяние от състава на административно
нарушение , то трябва да е подаден
сигнал за действие и този сигнал следва да бъде облечен в
съответната предвидена от закона форма-
в случая връчване на констативен протокл
,както е сторено от общината и изпратен
протокол на ДАМТН.Извода е , че за да се констатира такова бездействие ,
необходимо е ,по предвидения от закона начин,
то да се предхожда от надлежен «знак « за действие и такъв е налице.
При тази фактическа установеност
и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на
жалбоподателя е осъществен по безспорен и категоричен начин състава на
вмененото административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ /в редакцията
относима към датата на нарушението/ "собствениците на водностопански
системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или
съоръженията към тях, са длъжни да осигурят: 1. поддържането им в техническа
изправност".Относно собствеността несе спори . В качеството си на такъв,
за жалбоподателя е въведено задължение по горе цитираната разпоредба на ЗВ,
което несъмнено не е било изпълнено, предвид показанията на свидетелите и събраните писмени доказателства. Подробно
описаните и конкретизирани в акта и НП неизправности по язовирната стена
установени по време на проверката от служители на ДАМТН, несъмнено налагат
извода за компрометирана техническата изправност на водното съоръжение и за
бездействие от страна на неговия собственик. Управлението на техническата
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях се осъществява на
две нива - ниво собственик и ниво оператор, така както е записано в чл. 13, ал. 1 от Наредба за условията
и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на
язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото
им състояние /приета с ПМС № 262 от 05.10.2016 г., обн. ДВ бр. 81
от 14.10.2016 г. /, наричана накратко Наредбата. Операторът съгласно чл. 16,
ал. 1 от Наредбата подготвя предложения за ремонт, реконструкция, извеждане от
експлоатация и ликвидация на язовирните стени и на съоръженията към тях, като
документацията от извършените дейности се предоставя на собственика. Видно от
цялата Наредба е това, че поддържането на техническата изправност и
техническата експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях е
строго нормирана дейност, при която собственикът всякога е ангажиран с реда за
извършване оценка на сигурността, дори когато има оператор, на когото са
възложени определени функции по проследяване състоянието на съоръженията.
Именно със заповед на собственика се определят графиците за извършване на
технически прегледи на състоянието на язовирните стени и съоръженията към тях
съгласно чл. 14, ал. 1 от наредбата. Всяка година до 31. 01. собственикът по
своя преценка или по предложение на оператора е длъжен да определи графици за
текущ ремонт на язовирните стени и съоръженията/чл. 14, ал. 4 от наредбата/.
Собственикът взема решения за извършване на техническата експлоатация, основни
ремонти и реконструкции на язовирни стени и съоръжения към тях - по своя
преценка или по предложение на оператора при спазване на нормативните
изисквания /чл. 14, ал. 5 от Наредбата/. Собствениците са длъжни да осигуряват
безопасната работа на язовирните стени и на съоръженията към тях /чл. 26, ал. 2
от Наредбата/. В случая съгласно приложения договор операторът не се е задължил
за нищо друго освен да следи за изправността на съоръженията и поддръжката им
съгласно предписанията на "Гражданска защита" и "Охрана на
труда", но не и да осигури, тоест на практика да осъществи всички
предписани по Наредбата действия, съставляващи и осигуряващи единството от
мероприятия, водещи до поддръжка на безопасни язовирни съоръжения. Ето защо
собственикът не може да бъде освободен от своите задължения по закон, след като
надлежно не ги е делегирал другиму и след като самия закон му вменява, че при
неизпълнение на задължение по чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ, отговорността
се понася от него.
Съдът , дължи на
отбележи ,че основно се акцентира от процесуалния представител на
жалбоподателя по въпроси , касаещи
допуснати съществени процесуални нарушения .Този състав на съда , счита че е напълно спазена изискуемата се от ЗАНН
процедура по съставяне на акта и издаване на предметното на делото НП.Не е
ограничено или накърнено правото на защита на жалбоподателя и той е могъл ,
както е и видно от материалите по делото своевременно , стойностно и в пълен
обем да реализира своето неизменно право на защита.Ето защо и съдът не смята
,че са допуснати съществени процесуални нарушения т. с. такива които биха могли
и са в състояние да застрашат правото на
защита.
Съдът,счете,че е събрана достатъчна по обем
доказателствена съвкупност,която по един безспорен и несъмнен начин доказва съставомерността на вмененото на жалбоподателя нарушение, и
авторството на деянието.
В случая датата на нарушението
съвпада с датата на проверката, тъй като изпълнителното деяние на визираното в
АУАН и НП нарушение е осъществено с бездействието на жалбоподателя в настоящото
производство, изразяващо се в това, че и в деня на проверката жалбоподателят не
е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Тоест съставомерна
е липсата на активно поведение по поддържане техническата изправност на
процесното съоръжение, при нормативно въведено задължение за това. Това е едно
продължено нарушение, осъществявано с бездействие, което се осъществява до
момента, в който се осъществи предписаното в правната норма поведение.
Следователно в случая се касае до нарушение, при което през цялото времетраене
до датата на извършване на дължимото действие и на датата на констатираното
бездействие, лицето осъществява състава на визираното нарушение, което е
основание да се ангажира отговорността му. При това положение
правилно, като дата на нарушението е посочена датата на констатирането му при
извършената проверка на 30.05.2019 г., а актът е издаден на 27.06.2019 г.,
което води до заключение, че са спазени законовите срокове издаване на АУАН.Тук
, следва да се вземе отношение и по едно друго възражение на процесуалния
представител на жалбоподателя , а именно
,че не било индивидуализирано мястото на нарушението .Представят се
документи видно от които действително за
мястото с идентификатор 48698.27.46, в процесното НП е посочен № 48698.0.46.Този състав на съда , счита , че
така приетите за установени факти и обстоятелства по никакъв
начин не се накърнява правото на
защита на жалбоподателя и той е могъл своевременно , пълноценно и
адекватно да осъществи правото сина
защита и то в пълен обем , което и е
сторил.Отделно от това става въпрос само за идентификатор по номер , което дори не води до някакво
затруднение в ориентацията и за което не
се спори , че става въпрос за определено място , определена община , и конкретен язовир, а това е и, релевантното в този казус.
Касае се за нарушение осъществявано трайно във
времето и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението, като
бездействието на нарушителя за продължително време би я е застрашило.
Според настоящия съдебен състав
случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При определяне
на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително в
случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората,
околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само
по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че
законодателят не диференцира това нарушение да е свързано с настъпването на
някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не
само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите
обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая
безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и
здравето на хората, могат да настъпят вследствие на неподдържано в добро
техническо и експлоатационно състояние язовирно съоръжение
Въз основа на обстоен анализ на събраните по
делото доказателства , съдът достигна до извода не само за законосъобразност на издаденото НП, но и за
неговата правилност т. с. налице е
вмененото на жалбоподателя нарушение. НП е издадено в пълно съответствие с
материалния закон.Установи се по един несъмнен и категоричен начин от събраните
писмени доказателства и тези възпроизведени от гласните доказателствени
средства, че жалбоподателя е осъществил състава на вмененото му административното
нарушение.
По време на производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание, съдът не
констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива,
водещи до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, обуславящи
отмяна на НП.
При издаване на Наказателното постановление са
спазени общите и специални изисквания на ЗАНН в тази насока. Постановлението е
издадено от компетентен орган, в законоустановения срок, с необходимите и
задължителни реквизити съобразно разпоредбата на чл.57(1) от ЗАНН, връчено
надлежно на жалбоподателя.
Относно наложеното наказание , то АНО не се е съобразил с изискуемите се критерии и
предпоставки с които е разполагал , като неправилно е определил и отмерил
наложеното наказание.Същото съдът , намира за не справедливо и не съответно на извършеното нарушение.
Съдът, счита, че за постигане правилното
индивидуализиране на
наказанието и представляващо една
напълно адекватна санкция ,която ще изпълни предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
- да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред
и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани и
ЮЛ ,следва да бъде изменен размера на
наложеното административно наказание. Описаната противоправна дейност правилно
и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ, според който се
наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни задължение
по чл. 141, ал. 1 – от 1000 до 10 000 лв. Според мнението на настоящия съдебен
състав определеният размер на имуществената санкция обаче е необосновано
завишен и не отговоря на степента на
обществената опасност на конкретното нарушение. В този смисъл, съдът намира, че
най-адекватният размер и отговарящ на целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, е минимално
предвидения в закона размер от 1000 лв., като се съобрази с това, че по делото
не са налични данни и доказателства за други, влезли в сила, наказателни
постановления спрямо жалбоподателя. Посоченият размер от 1000 лв според съда се
явява и справедливо определен.
Съдът , намира ,че наложеното административно
наказанието имуществена санкция в размер на 2 000 лева не съответства на тежестта на нарушението и на безспорните смекчаващи отговорността обстоятелства по делото , а именно – няма
данни , че са констатирани и други
нарушения от жалбоподателя т. с. касае
за първо такова нарушение;коректно и
съобразно нормативната уредба св. Л. , като техническо лице и отговарящ за безопасността и състоянието на
язовирите е изпратил протокол изготвен преди три месеца , предвид
датата на проверката с описани проблеми
, които предстоят да се отстранят; явно затруднената проходимост е създала
обективна невъзможност в срок да бъдат разрешени въпросите с
ефективността на основния изпускателен кран;най вече съдействието което несъмнено е оказано на проверяващите и факта , че на базата на изготвения протокол
от самия жалбоподател и предаден
лично по време на проверката е
установено и нарушител и нарушение за
което е и съставен акта; Тези
обстоятелства от една страна ,следва да
се съпоставят с вида и характера на извършеното
нарушение , респективно със
значимостта на засегнатите обществени отношения.Обсъждането и преценката именно
на посочените обстоятелства обосновават изводи за налагане на справедливо наказание. Ето защо в своята
съвкупност тези доказани факти обосновават несъмнен и кореспондиращ на данните в делото извод ,че
наложената санкция е едно прекомерно , непропорционално и
неоправдано наказателно правно третиране на нарушителя. Съдът намира ,
че в този смисъл и при тези данни следва да бъде изменено процесното наказателно постановление, като
санкцията бъде намалена в предвидения от
закона минимум
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление
№175 /03.09.2019 г. издадено от Кирил
Михайлов Войнов - заместник председател на ДАМТН, оправомощен със заповед №
А-5/02.01.2018г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, въз основа на Акт №
08-039/27.06.2019г. за установяване на административно нарушение (АУАН),
съставен от М.Е.О., на длъжност главен инспектор в регионален отдел „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях" - Южна България, с адрес по
месторабота гр. Хасково, бул. „Панорама" № 2 на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, против община Свиленград, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, бул. „България" № 32, представлявана
от Георги Стоянов Манолов - кмет на общината
и на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл. 200, ал.
1, т.38 от Закона за водите, е наложено
административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2000
лв.(две хиляди лева), за неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1, т. 1 от
Закона за водите., КАТО
НАМЯЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция на
1000 лева
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. Хасково в четиринадесетдневен срок,от
съобщаване на страните, че е изготвено .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: