№ 3098
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100509597 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищцата С. А. К. срещу решение № 8719 от 14.05.2024 г., постановено по гр. д. №
53520/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите, за които на 25.04.2013 г.
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5720/2013 г. по описа на СРС, 72 състав, а именно:
сумата 15505,22 лв., представляваща главница, сумата от 1308,02 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 02.08.2012 г. до 11.02.2013 г., сумата от 437,28 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 10.08.2012 г. до 11.02.2013 г., сумата от 100 лв.,
представляваща такса и сумата от 942,02 лв. разноски по делото, от които 345,01 лв.
държавна такса и 597,01 лв. възнаграждение за юрисконсулт, дължими към „Банка ДСК“
ЕАД, вземането за които е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 19.03.2020 г. и за
събирането на които суми е образувано изп. дело № 2101/2020 г. по описа на ЧСИ Б.Б., рег.
№ 856 от КЧСИ.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че от събраните по делото
1
доказателства се доказва погасяване на вземанията по давност. Въззивницата намира, че
първоинстанционният съд недопустимо не се е произнесъл по доводите за погасяване на
вземанията чрез плащане. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и
уважаване на предявените искове в цялост.
Въззиваемият „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно, но частично недопустимо. При предявен
отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава
правния си интерес, като установи наличието на заявена извънсъдебна претенция от
ответника за плащане на оспорените вземания. Наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като ищецът
следва да докаже фактите, от които те произтичат. В случай на изпълнение на оспореното
парично задължение длъжникът няма правен интерес от защита чрез предявяване на
отрицателен установителен иск, тъй като при евентуалното му уважаване последиците от
неоснователното разместване на имуществени блага не биха били заличени, т.е. ищецът не
би получил обратно неоснователно платената сума, поради което за платените вече парични
задължения, по отношение на които ищецът претендира изтекла погасителна давност,
същият има интерес от предявяване единствено на осъдителна претенция. Съдът е длъжен
да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес
при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът
прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на
претенцията – дали ответникът е титуляр на претендираното от него и отричано от ищеца
облигационно право (в този смисъл – Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело
№ 8.2012 г. на ВКС, ОСГТК).
От книжата в приложеното в първоинстанционното производство изпълнително дело, както
и от приетите във въззивното производство удостоверения и справки от ЧСИ Б.Б. е видно, че
2
по образуваното срещу С. А. К. изп. дело № 20138560401272 са постъпили плащания от
длъжника от принудително изпълнение в общ размер от 11291,43 лв., с които изцяло са били
погасени задълженията за възнаградителна (договорна) лихва в размер на 1308,02 лв., за
лихва за забава от 437,28 лв., за заемни такси от 100 лв., за разноски по изпълнителния лист
в общ размер от 942,02 лв., както и за част от главницата в размер на 2936,21 лв., като е
останал непогасен остатък от главното задължение в размер на 12569,01 лв. За посочените
платени суми исковете се явяват недопустими поради липсата на правен интерес за ищцата
да установява недължимостта им, след като същите вече са погасени чрез плащане и не се
претендира връщане на сумите с осъдителна претенция (а и същата би била неоснователна,
доколкото сумите са платени в хода на принудителното изпълнение преди изтичане на
давностния срок). Отрицателен установителен иск за отричане на вземането поради плащане
също е недопустим, тъй като платените задължения вече не се претендират от взискателя,
поради което за длъжника не е налице правен интерес от предявяване на подобна претенция.
В този смисъл, недопустим в настоящото производство е и искът за главница за сумата над
11973,20 лв., доколкото само в тази част задължението се претендира за принудително
изпълнение – видно от молбата за образуване на новото изп. дело № 20208560402101,
цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е заявил за принудително събиране единствено
главницата в размер на 11973,20 лв., както и законни лихви от 11708,95 лв. и разноски по
изпълнението.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е
недопустимо и следва да бъде обезсилено по отношение на исковете за главница за сумата
над 11973,20 лв. до пълния предявен размер от 15505,22 лв., за възнаградителна (договорна)
лихва в размер на 1308,02 лв., за лихва за забава от 437,28 лв., за заемни такси от 100 лв. и за
разноски по изпълнителния лист в общ размер от 942,02 лв., като производството по делото
в посочената част следва да бъде прекратено, а на разглеждане по същество подлежи
единствено искът за установяване на недължимостта на останалата претендирана от
ответника част от главницата в размер на 11973,20 лв.
В останалата допустима част обжалваното решение е правилно, поради следните
съображения:
Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
25.04.2013 г. по гр.д. № 5720/2013 г. по описа на СРС, 72 състав, е разпоредено длъжниците
М.Р.П. и С. А. К. да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД оспорената
главница от 11973,20 лв., ведно със законната лихва за периода от 12.02.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението. Между страните не се спори, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила, както и че вземанията са били прехвърлени с договор за цесия
от кредитора на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за което ищцата е била уведомена. Видно
от книжата по приложеното изпълнително дело, заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника заедно с поканата за доброволно изпълнение на 27.05.2013 г. и е влязла в сила на
10.06.2013 г. (с изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение съобразно
3
действащата към онзи момент редакция на разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК). С влизането
в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено
нещо, като длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред
извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Така се
получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг.
и от чл. 371 ГПК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът
на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на
регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи
дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл
Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от
20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от
обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.
Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта
за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче
законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на
производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за
правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане
на срока за подаване на възражение. В този смисъл – Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г.,
IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др.
Следователно, за уважаване на иска в настоящото производство следва да се извърши
преценка дали след момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение е изтекла
петгодишна погасителна давност, без да са настъпили обстоятелства, довели до спирането
или прекъсването й.
За принудително събиране на вземанията е бил издаден изпълнителен лист от 25.04.2013 г. и
с молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД от 14.05.2013 г. е образувано изп. дело №
20138560401272 по описа на ЧСИ Б.Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична
продан и т.н.), като в изпълнителния процес давността може се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
4
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде
приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя представлява активно негово
поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37
от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.). Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
Следователно, с молбата на взискателя от 14.05.2013 г. за образуване на изпълнително дело
въз основа на изпълнителния лист от 25.04.2013 г. и с връчването на поканата за доброволно
изпълнение на длъжника С. А. К. давността за вземанията не е била прекъсната. За периода
от образуване на изпълнителното дело обаче до 25.06.2015 г. давността е спряла да тече –
изпълнителното производство е образувано по време на действието на ППВС № 3/1980 г.,
съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането, като едва с постановеното на 26.06.2015 г.
Тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че
постановлението е изгубило сила и липсва основание за спиране на давността по време на
изпълнителното дело. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т.е. новото тълкувателно решение се
прилага занапред по отношение на вече образуваното изпълнително дело и едва от датата на
постановяването му на 26.06.2015 г. е продължила да тече погасителната давност за
установените с влязлата в сила заповед за изпълнение вземания.
От приетото по делото копие на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ Б.Б., е видно, че
съдебният изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника, като веднага
след образуване на изпълнителното дело е изискал справки от Служба по вписванията, от
Национален осигурителен институт и от НАП, които не са същински изпълнителни
действия. Давността за вземанията, започнала да тече отново от постановяване на
Тълкувателното решение на 26.06.2015 г., е била прекъсната преди това на 22.05.2013 г. с
налагането на запор върху вземания на длъжника С. К. по банкови сметки, на 27.05.2013 г. с
налагането на запор върху вземания на длъжника от трудово възнаграждение към „Калиоп –
Агро България“ ООД, както и ежемесечно в периода 05.06.2013 г. – 06.10.2015 г., през който
периодично всеки месец са постъпвали суми от работодателя на длъжника К. в изпълнение
на наложения запор и същите са били разпределяни от съдебния изпълнител за погасяване
на вземанията на взискателя. В тази връзка следва да се отбележи, че давността е била
прекъсвана с всяка удръжка от трудовото възнаграждение на С. К., превеждана на съдебния
изпълнител, доколкото всяко месечно плащане по изпълнителното дело представлява
5
действие по изпълнението на осъществения от ЧСИ изпълнителен способ (запор върху
вземане на длъжника към трето лице), насочено към активно събиране на вземанията на
взискателя. Следователно, всички удръжки от заплатата на ищцата през посочения период
(извършвани ежемесечно) представляват същински изпълнителни действия, с които
давността за вземанията е била прекъсвана, включително с последната удръжка от
06.10.2015 г.
След тази дата давностният срок отново е бил валидно прекъснат, преди да изтече, с
подаването на молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 29.05.2020 г. с искане за
конституирането му като взискател по делото, както и с искане за предприемане на
конкретен изпълнителен способ – опис на движими вещи на длъжника. Същинско действие
за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение), но давността е свързана с поведението на кредитора,
който в рамките на вече иницииран от него изпълнителен процес не би могъл да
противодейства на евентуалното бездействие на ЧСИ по друг начин, освен като го сезира с
искания за активно поведение по принудително изпълнение. Затова ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно,
ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. В този смисъл – Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о.
След подаването на молбата от ответника съдебният изпълнител го е конституирал като
взискател с разпореждане от 08.06.2020 г., а с постановление от същата дата е прекратил
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради перемпция. Въз основа
на молба от 26.10.2020 г. е образувано ново изп. дело № 20208560402101 по описа на ЧСИ
Б.Б., за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист, по което давността за
вземанията е била прекъсвана многократно – на 26.10.2020 г. с молба на взискателя, в която
е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ (опис и оценка върху
движими вещи); на 02.09.2021 г. с налагане на запор върху вземания на длъжника К. по
банкови сметки към „Първа инвестиционна банка“ АД; на 07.07.2022 г. с молба на
взискателя, в която е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ
(запор върху вземания на длъжника К. по банкови сметки към „Юробанк България“ АД); на
25.08.2022 г. с налагане на запор върху вземания на длъжника К. по банкови сметки към
„Юробанк България“ АД; на 28.06.2023 г. с насрочване от ЧСИ на опис на движими вещи на
длъжника К.; на 13.09.2023 г. с молба на взискателя, в която е направено искане за прилагане
на конкретен изпълнителен способ (запор върху банкови сметки, трудови възнаграждения и
пенсии на длъжника К.); на 22.11.2023 г. с налагане на запор върху пенсия на длъжника К.,
както и на 20.12.2023 г. с постъпването на удръжка от НОИ от пенсията на ищцата в
изпълнение на наложения запор в размер на 13,75 лв., с която са погасени такси по
изпълнението.
6
От изложеното се установява, че последното изпълнително действие, годно да прекъсне
давността, е извършено на 20.12.2023 г., като петгодишната погасителна давност за
вземанията не е изтекла към датата на устните състезания в настоящото производство –
23.04.2025 г. Следва да се отбележи и че от датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело – на 29.09.2023 г., и по време на настоящия процес давността отново е
спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Съгласно трайно установената съдебна
практика, погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на
вземането от длъжника по аргумент от разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, която не
изисква други условия за спиране на давността освен висящ процес с предмет конкретното
вземане, а предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната
давност, ако бъде отхвърлен. В този смисъл – Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по
гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., Решение № 50105 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2021
г., IV г. о., Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о.,
Решение № 50099 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3614/2020 г., III г. о. и др.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че считано от последното валидно
изпълнително действие на 20.12.2023 г. петгодишната погасителна давност за оспорените
вземания не е изтекла, като същата е и спряла да тече, считано от подаване на исковата
молба на 29.09.2023 г. и по време на настоящото дело. Ето защо, оспорените от ищцата
вземания към настоящия момент не са погасени по давност, поради което предявеният
отрицателен установителен иск за претендираната част от главницата в размер на 11973,20
лв. е неоснователен. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи, че
не се установява недължимост на посоченото вземане и поради извършено плащане, тъй
като видно от книжата по изпълнителните дела и постъпилите пред въззивния съд справки и
удостоверения от ЧСИ, посочената част от дълга все още не е погасена от постъпили
плащания по предприетите изпълнителни способи или чрез доброволно изпълнение. Като е
достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно
съдебно решение, което следва да бъде потвърдено в допустимата част.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 8719 от 14.05.2024 г., постановено по гр. д. № 53520/2023 г. по
описа на СРС, 128 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от С. А. К., ЕГН
**********, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника разликата над сумата от 11973,20 лв. до пълния предявен размер от 15505,22
лв. (т.е. за сумата от 3532,02 лв.), представляваща главница, сумата от 1308,02 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 02.08.2012 г. до 11.02.2013 г., сумата от
7
437,28 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.08.2012 г. до 11.02.2013 г.,
сумата от 100 лв., представляваща такса и сумата от 942,02 лв., разноски по делото, от които
345,01 лв. държавна такса и 597,01 лв. възнаграждение за юрисконсулт, дължими към „Банка
ДСК“ ЕАД по изпълнителен лист от 25.04.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 5720/2013 г. по описа
на СРС, 72 състав, които вземания са прехвърлени на ответника с договор за цесия от
19.03.2020 г. и за събирането на които е образувано изп. дело № 2101/2020 г. по описа на
ЧСИ Б.Б., рег. № 856 от КЧСИ, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8719 от 14.05.2024 г., постановено по гр. д. № 53520/2023 г.
по описа на СРС, 128 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. А. К., ЕГН
**********, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК за сумата от 11973,20 лв., представляваща главница,
дължима към „Банка ДСК“ ЕАД по изпълнителен лист от 25.04.2013 г., издаден по ч.гр.д.№
5720/2013 г. по описа на СРС, 72 състав, което вземане е прехвърлено на ответника с договор
за цесия от 19.03.2020 г. и за събирането на което е образувано изп. дело № 2101/2020 г. по
описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 от КЧСИ.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*********, да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8