РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Ямбол, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж. Ат. Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20242330200521 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на***, със
седалище и адрес на управление: гр. **** представлявано от управителя А. С. А. против
Наказателно постановление № К23-45-703838-F697701/31.03.2023 г., издадено от Директора
на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Бургас, с което на жалбоподателя на основание
чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на
чл.124, ал.2 от ЗДДС. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон по съображения, подробно изложени в жалбата, поради което се моли за
отмяната му. Сочи се също така, че извършеното нарушение представлява маловажен случай
и са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН за приложението му, като се прави искане за
отмяната на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли съда да бъде
отменено наказателното постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юриск. И. оспорва
жалбата, като изразява становище, че нарушението, осъществено от жалбоподателят е
безспорно установено и пледира за потвърждаване на издаденото наказателно
постановление поради законосъобразността му. Пледира за присъждане на направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
1
На 27.02.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че за период 01.09.2022 г. – 30.09.2022 г. не е отразил 1
бр. фактура № **********/01.09.2022 г. в дневника за продажбите за отчетен период
м.09.2022 г. с получател ***. По фактурата е извършено плащане по банков път на
07.09.2022 г. Нарушението е установено в хода на проверка за установяване на факти и
обстоятелства, приключила с протокол № П-02002822233165-0РП-001/21.12.2022 г.
Установено е, че горепосочената фактура е включена в отчетните регистри/дневник за
продажбите за м.11.2022 г.
При съставянето на акта представляващият дружеството е получил препис от него и е
не е направил възражение. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено
възражение.
Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е приел
фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното постановление, с
което за нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя Т. и на свидетелите М. и П., дадени в съдебно заседание и приобщените
към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма на
изискванията на ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите
пълномощия, констатираното нарушение е описано в акта за установяване на
административно нарушение, по идентичен начин - описано и в наказателното
постановление, подведено е правилно под съответната норма на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да
отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за
извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който
са издадени. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл.123,
ал.5 в дневника за продажбите за данъчния период, през който тази информация или
промените в нея са отразени в този регистър, включително при замяна на лицето по чл.15а,
ал.2, т.3 и връщане на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или
2
транспортирани, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се
определят с правилника за прилагане на закона.
Санкционната разпоредба на чл.182, ал.1 предвижда, че регистрирано лице, което не
издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в
отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-
малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.
Видно от така приетата фактическа обстановка, се установява, че дружеството
жалбоподател не е отразило издадената от него фактура № **********/01.09.2022 г. за
извършена продажба на услуги на дружество ***, която била с данъчна основа 10 000 лв. и
начислено ДДС в размер на 2 000 лв. в отчетните регистри за съответния данъчен период –
септември 2022 г. Поради това същото е извършило нарушение на разпоредбата на чл.124,
ал.2 от ЗДДС. Фактът, че издадения данъчен документ не е отразен от регистрираното лице
в дневника за продажбите за данъчния период, през който документа е издаден се признава
от дружеството и не се оспорва. Неотразяването му се установява и от показанията на
свидетеля П. – обслужваща счетоводството на дружеството-жалбоподател.
Съдът намира, че въпреки тази констатация НП следва да се отмени, доколкото в
случая нарушението се явява маловажно. По отношение преценката дали извършеното
нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът намира
следното - при определяне на маловажните случаи при административните нарушения
следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Съгласно
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по отношение на обстоятелствата, изключващи
отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК. Съгласно чл.93, т.9 от НК,
„маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. С оглед цитираните разпоредби, „маловажен случай4 ще е
налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен
на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав
приема, че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, следва да
се квалифицира като „маловажен случай“. По делото са събрани доказателства, които да
установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение от обичайната такава за този вид
нарушения - дружеството само е открило конкретния пропуск, сигнализирало е за него
незабавно и след това е включило процесната фактура в отчета за месец ноември 2022 г.,
внесено е дължимото ДДС и не се е стигнало до ощетяване на държавния бюджет.
Нарушителят признава нарушението, което, видно и от НП, е първо по ред. Не се установява
3
системност в нарушаване на данъчното законодателство, а става въпрос за инцидентен
пропуск на счетоводителя на дружеството, за който са положени всички възможни усилия да
бъде коригиран. Няма спор, а и се доказва от материалите по делото, че процесната фактура
е отразена за данъчен период ноември 2022 г., като по този начин не се е стигнало и до
неотразяване на дължимия данък и не е ощетен държавният бюджет с оглед внасянето на
дължимото ДДС. Отделно е налице само една неотразена фактура, което доказва, че става
въпрос за инцидентен технически пропуск, а не за укриване на данъци или данъчни
задължения. Ето защо, съдът намира, че случаят е маловажен.
По изложените съображения съдът прие, че са налице основания за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
И тъй като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, приложима чрез
препращане от чл.63д, ал.1 от ЗАНН, разноски се дължат от оспорващия само при
отхвърляне на оспорването, искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К23-45-703838-F697701/31.03.2023 г.,
издадено от Директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Бургас, с което на
основание чл.182, ал.1 от ЗДДС на*** и адрес на управление ****, представлявано от М.В.
В.е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) за нарушение на
чл.124, ал.2 от ЗДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14 - дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4