Р Е Ш Е Н И Е
№……….…/
.11.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджия, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14253 по описа за 2020 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от С.М.Ж.,
ЕГН********** и Х.М.Ж., ЕГН **********, действащи със съгласнието
на своята майка и законен представител П.С. Костадинова против М.С.Ж., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 150 СК
за изменение размера на месечната издръжка, която М.С.Ж. е осъден да заплаща с
решение №4144/31.10.2011г., постановено по гр.д. № 7338/2011г. на Районен съд –
Варна в размер на 150 лв. месечно за всеки от ищците като същата бъде увеличена на 350лв.
за ищцата С.М.Ж. и в размер на 300 лева за Х.М.Ж., считано от датата
на исковата молба 04.11.2020г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване.
Ищците основават исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Ответникът е баща на ищците. С решение
№4144/31.10.2011г., постановено по гр.д. № 7338/2011г. на Районен съд – Варна
ответникът е осъден за заплаща в полза на ищците месечна издръжка в размер на
150 лева. Сочи се, че след определяне първоначалния размер на издръжката са
настъпили обстоятелства, довели до увеличаване потребностите на децата. Към
настоящия момент те са ученици в Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р
Асен Златаров“.Обосновава се трайно нарастване на нуждите на двете деца от
храна, облекло, разходи за обучение, вкл. учебници, униформи и разходи за
транспорт, тъй като децата живеят в Белослав. Сочат се разходи за спорт,
съответно фитнес и футбол, както и необходимостта от заплащане на облекло и
обувки за целта. През летните месеци децата ходят на лагери, зелени училища и
кино, за което също са необходими средства.
Твърди се, че майката на
ищците понастоящем е бременна и предстои да излезе в отпуск по майчинство.
Възможностите на бащата да осигурява издръжка са големи, тъй като той работи в
чужбина и реализира доходи, които са значително по-големи от тези, получавани
от майката.
С гореизложеното се
мотивира интерес от иска за увеличение на присъдената издръжка.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника, с който претенциите се оспорват над
размера от 160 лева. Оспорва се да е
настъпила трайна промяна в обстоятелствата, при които е определен размера на
издръжката, включително нарастналите нужди от разходи за храна, облекло, учебници
и спорт. Акцентира се, че разходите за учебници са еднократни, а част от
учебниците и помагалата децата могат да намерят на електронната страница на
печатно издателство. Разходите за униформи, извънкласни занимани и лагери се
намират за недоказания. Твърди се, че преди бременността си майката е полагала
труд и е получавала възнаграждение, което е позволявало да заплаща издръжката
на децата. Партньорът на майката, който работи на кораб също има възможност да
подпомага финансово издръжката на децата.
От друга страна
понастоящем ответникът е сключил граждански брак с лицето Иванка Ж. и има
по-малко непълнолетно дете- Иван Ж., роден на ***г. Съпругата на ответника също
има дъщеря, за която ответникът полага грижи. Понастоящем семейството живее в
Швеция в имот, за който заплаща месечен наем в размер на 550 швейцарски крони
или 1045 лева. От 04.05.2020г. ответникът не работи и е регистриран в
трудововата борса, от където получава обезщетение за безработица в размер на
650 швейцарски крони дневно или 124 лева, но само през делничните дни. Същевременно върху вземанията за посочето
обезщетение е наложен запор от Агенцията по принудителите вземания, въз основа
на което на г-н Ж. се удържат 148 швейцарски крони дневно или 36,74 лева.
Доходът, който страната получава след удръжките е минимален за страната, в
която пребивава. Синът Иван Ж. му посещава предучилищна група, за което се
заплаща такса в размер на 750 швейцарски крони на ден. Същевременно ответникът
има задължения към финансова институция –Свебанк АД по договор за кредит от
2016г. и заплаща месечна вноска в размер на 2300 швейцарски крони или 438 лева
месечно. Съпругата на г-н Ж. също е безработна, съответно получава обезщетение
за безработица в размер на 750 швейцарски крони дневно или 143 лева, но само
през делничните дни. Тя също има наложен
запор върху обезщетението за безработица, от което се удържат 167 швейцарски
крони дневно или 31,78 лева. Към м.януари и м.февруари 2020г. ответникът и
съпругата му не работят, като получават финансова помощ по социални програми.
По изложените
съображения се настоява за уважване на исковите претенции единствено до размер
на сумата от 160 лева.
Ищецът е оспорил
ответникът да заплаща наем в чужбина, както и факта, че дететео
Иван Ж. посещава детско заведение. Оспорва и обстоятелството, че ответникът не
полага труд. Поддържа, че съпругата на ответника получава социални плащания и
детски надбавки за общото им дете и доведеното дете на ответника в размер на
850 лева на дете.
Контролиращата страна
Дирекция социално подпомагане –гр.Варна е изразила становище, че увеличаване
размера на издръжката кореспондира с интересите на децата, без да поддържа
конкретен размер на това увеличение.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по спора.
Контролиращата страна
Дирекция социално подпомагане –гр.Варна не се представлява.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страната:
Липсва спор по делото, че
ответникът М.С.Ж. е баща на децата
С.М.Ж. и Х.М.Ж..
Не е спорно, че с решение по гр.д. № 7338/2011г. на ВРС в полза на ищците
е присъдена издръжка в размер на 150,00
лева за всеки от тях.
Липсва спор, че ответникът понастоящем живее трайно в Кралство Швеция.
От удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
граждански брак №0703/19.07.2017г. се установява, че ответникът М.С.Ж. след
прекратяване на брака си с майката на ищците в сключил последващ брак с Иванка
Милкова Николова. От този брак е родено детето Иван Ж., видно от удостоверение
за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0296/01.08.2019г.(л. 25)
По делото е представен договор за наем на жилище от 30.12.2018г., сключен
между ответника М.С.Ж. и „Хюсна Фастигхетер
КБ“ , авторството на който документ е своевременно оспорен от ищеца в срока по
чл. 193, ал. 1 от ГПК. В рамките на откритото производство по чл. 194, ал. 1 от ГПК представилата документа страна не установи, че същият носи подписа на
наемодателя по споразумението. Безспорно страната ангажира необходимите
процесуални услилия за да установи оспореното авторството на документа. Въпреки
че в известна степен пречките за доказването се намират извън възможностите на
страната, не може доказването да се счете успешно. Доказателството подлежи на
изключване, респ. не може да се кредитира от съда съгл. чл. 194,ал. 1 от ГПК.
Същото се отнася за решение за изплащане на обезщетение за безработица (л. 31
от делото) и решение за извършване на запор върху заплата/ обезщетение (л. 36
от делото).
Представено е извлечение на л. 39 за посещението на детето Иван Ж. в детско
заведение. В края на извлечението е посочена сума от 750,00./ вероятно крони/.
От удостоверение, издадено от Националния осигурителен институт № 003-00119323/05.01.2021г. се установява, че
майката на ищците П.С. Костадинова в периода 1.03.2020г. до 31.12.2020г. е
получавала обезщетение за временна неработоспособност в порядъка между 106,17
лева и 610 лева месечно.
Видно от удостоверение, издадено от Националния осигурителен институт от 05.02.2021г. ./л. 74/ П.С. Костадинова не
е получавала парични обезщетение за безработица към датата на издаване на
удостоверението.
От удостоверение, издадено от Националния осигурителен институт № 003-00119787/04.02.2021г. се установява, че
П.С. Костадинова в периода 1.01.2019г. до 04.02.2021г. е получавала обезщетение
за временна неработоспособност общо за 12 месеца в порядъка между 106,17 лева и 650 лева
месечно.
Гореизложената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.150 СК
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена. Т.е за уважаване на
иска нужно е да бъде доказано
трайно и съществено изменение на обстоятелствата,
послужили при отсъждане на първоначалния
размер на дължимата в полза на детето издръжка.
Измененията следва да са свързани
с нарастнали нужди на детето и да
обосновават увеличаване издръжката в искания размер, при съответни
възможности на задълженото лице да я дава или
пък съответно да е основан на
твърдения за трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице. /т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970г./.
Съобразно константната
съдебна практика, възможността на родителя, дължащ издръжка е обективен показател и се определя от
неговите доходи, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други
деца, за които също е длъжен да се грижи. Практиката отчита, че задължението за
даване на издръжка на непълнолетно дете е задължение и за двамата родители,
съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като релевантно е и кой от
тях полага непосредствените грижи за детето. Освен това следва да се посочи, че
задължението на родителите за издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т.е
то не държи сметка дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. При определяне на конкретния размер на издръжката, законът
държи сметка за баланс в интересите на задължения и правоимащия за издръжка,
като въвежда изискване отчитане от една страна нуждите на детето, а от друга
възможностите на родителите, които я дължат- чл. 142, ал.1 СК.
Конкретно, ищцата
С. към момента на постановяване на настоящото решение вече е пълнолетна, тоест
е на 18 години, а детето Х. е на 15 години и е ученик в гимназиален клас. За
времето след постановяване на съдебното решение, с което е определена до сега
дължимата от ответника издръжка са изминали десет години, през който период
размерът на минималната работна заплата, оттам и на минималния размер на
издръжката съгл. чл. 142, ал. 2 от СК е нараснал. Въпреки съществената промяна
в обществено-икономическата обстановка в страната, особено през последните
години, бащата не е предложил доброволно да актуализира размера на издръжката,
да за може същата да отговаря в по-голяма степен на нуждите на децата. През
този десетгодишен период децата са порастнали с всички съпътстващи разходи за
храна, дрехи, образование, транспорт и т. н
По данни на
Националния статистически институт общият разход на член от домакинството за
второто тримесечие на 2021г. е средно в размер на 1665,92 лева, или 555,30 лева
месечно. След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за
издръжката за непълнолетно лице (за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални
осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и
даден заем), размерът на средния разход за тримесечие възлиза на 1170,4 лева или 390,10
лева за месец. Към тези средства следва да се добавят и ноторно известните разходите
за образование – от поне 150 месечно( за помагала, пособия, училищни униформи и
т.н). Нуждите на децата от издръжка са в размер на поне на 540, 10 лева при
това положение.
Относно
възможностите на двата родители да заплащат издръжка съдът съобразява, че и
двамата родители са в трудоспособна възраст.
От представените
доказателства по делото е видно, че майката на децата П.С. Костадинова е била в
продължителен период на неработоспособност, през който е получавала минимални
плащания от държавното обществено осигуряване. Тоест нейните доходи не и
позволяват практически да осигурява издръжка. Възможностите на партньора на
майката са ирелевантни при преценката за нейните доходи. Това лице няма
задължение за издръжка по отношение на ищците.
Няма данни по
делото за получаваните от бащата трудови доходи. Известно е единствено, че той
живее в страна със значителен социален и здравен стандарт. Установява се още,
че детето на ответника Иван Ж., което е на две години посещава детско заведение.
За посещението родителите заплащат такса/л. 39/. Очевидно разходи за таксата за
детското заведение са по възможностите на родителите. При това положение ответникът
или работи, съответно се налага детето да посещава детско заведение или
разполага с други средства за издръжка, които не е обявил. И двама случаи
бащата разполага със средства. Кредитите, които бащата има към финансови
институции са неотносими към предмета на доказване. След като ответникът се е ангажирал към банки, следва да е
преценил възможностите си да изплаща задълженията си към тези институции като
преди това осигури издръжка на децата си.
Съдът намира, че
претендираната издръжка е по делото е съответна на нуждите на децата и
възможностите на ответника. Последният е в трудоспособна възраст и без данни за
влошен здравословен статус. Това налага извода на съда, че ответника би могъл
при проявена по-голяма активност да получава доходи, с които да покрива нуждите
на децата си.
Предявените
искове следва да се уважат в претендираните размери.
Тъй като ищата С.М.Ж. е навършила пълнолетие искът за издръжка
следва да се уважи до 19.09.2021г.
Решението подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
Ищеците не са
представили доказателства за сторени разноски, поради което такива не им се
следват.
На основание чл. 78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 296 лева върху сбора от платежите на увеличения размер на
издръжката, като се съобрази, че ищцата С.М.Ж. е навършила пълнолетие в хода на
процеса, на осн.чл. 69, ал. 1, т.7 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по иска на С.М.Ж., ЕГН********** против М.С.Ж., ЕГН ********** размера
на определената с решение
№4144/31.10.2011г., постановено по гр.д. № 7338/2011г. на Районен съд – Варна издръжка
дължима от М.С.Ж., ЕГН **********, като го УВЕЛИЧАВА
от 150 лева на 350 лева месечно, считано от датата на исковата молба
04.11.2020г. до дата, на която ищцата е навършила пълнолетие –19.09.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
издължавне на сумата, на основание чл.150 СК.
ИЗМЕНЯ по иска на Х.М.Ж., ЕГН **********, действащ
със съгласнието на своята майка и законен
представител П.С. Костадинова размера на определената с решение №4144/31.10.2011г., постановено по
гр.д. № 7338/2011г. на Районен съд – Варна издръжка дължима от М.С.Ж., ЕГН **********,
като го УВЕЛИЧАВА от 150 лева на 300
лева месечно, считано от датата на исковата молба 04.11.2020г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, на основание чл.150 СК.
ОСЪЖДА М.С.Ж., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 296 лева, представляваща дължима държавна такса по изменения размер на издръжката,
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.
242, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: