№ 111
гр. Русе, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20224500900102 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от „ФЗ Васил Костов“ ООД, ЕИК *********, със съдебен
адрес гр. София, с която в обективно кумулативно съединение са предявени искове с правно
основание чл. 327 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, срещу „В.Ц. - 2014“ ЕООД, гр. София,
ЕИК ********* за изпълнение на договорно задължение за заплащане на сумата от 69 275,36 лв.,
от която 6 850,88 лв. - дължима сума по Фактура № **********/21.04.2021г. на стойност 17
262,24 лв., с дата на падеж 05.05.2021г. от които частично са погасени общо 10 411,36 лв.; 17
318,16 лв. - дължима сума по Фактура № **********/29.04.2021г. с дата на падеж 13.05.2021 г.;
17 572,32 лв. - дължима сума по Фактура № **********/10.05.2021г. с дата на падеж
25.05.2021г.; 17246,64 лв. - дължима сума по Фактура № **********/21.05.2021 г. с дата на
падеж 09.06.2021 г.; 10 287,36 лв. - дължима сума по Фактура № **********/03.06.2021 г. с дата
на падеж 17.06.2021 г., ведно със сума в общ размер на 5 768,19 лв., представляваща начислена
законна лихва за забава върху главницата, изчислена от деня, следващ датата на падежа по всяка
една от посочените фактури до 22.03.2022 г., както и дължимата законна лихва върху главницата
по всяка от фактурите от деня на предявяване на исковата молба до окончателното им
погасяване.
Със същата искова молба е предявен и иск по чл. 135 ЗЗД срещу „В.Ц. - 2014“
ЕООД, гр. София, ЕИК ********* и „КФС“ ЕООД, с. Кошов, област Русе, ЕИК *********,
обоснован с извършена от едноличния собственик на капитала на „В.Ц. - 2014“ ЕООД гр. София,
ЕИК ********* - ДДС разпоредителна сделка с притежавани от него недвижими имоти,
1
подробно описани в молбата, в полза на „КФС“ ЕООД, с. Кошов, област Русе, ЕИК *********
като се твърди, че сделката е извършена след като длъжникът е изпаднал в забава за погасяване
на своите задължения по посочените фактури. Счита че поради този факт е налице увреждането
му като кредитор. Излага доводи за това, че управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството-приобретател е ГИС - майка на управителя на дружеството-длъжник и доколкото е
налице договор между две дружества, то знанието за увреждане е налице при техните
представители. Твърди също, че и начинът, по който е уговорено заплащането на продажната
цена на имотите в размер на 76 000 лв., свидетелства за наличие на знание и намерение за
увреждане, като първата вноска в размер на 10000 лв., купувачът следва да заплати в срок до
31.01.2021 г., а остатъка в срок до 31.12.2024 г. Моли съда да обяви за относително
недействителна извършената покупко-продажба на недвижими имоти, подробно описани в
нотариален акт № 97, дело № 5 от 15.01.2021 г. на нотариус ИХ, с рег. № *** с район на действие
Районен съд Русе. Претендира направените разноски по делото.
Препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства е връчен
на ответниците с указание да подадат писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването му.
В срока за отговор е постъпил отговор само от ответното дружество „КФС“ ЕООД,
с. Кошов, област Русе, ЕИК *********, в който се оспорва основателността на исковете. Твърди
се, че търговските взаимоотношения между „ФЗ Васил Костов“ ООД, гр. София и „В.Ц. - 2014“
ЕООД, гр. София са продължили и след датата на прехвърлянето на имота – 15.01.2021 г. и както
е посочено в исковата молба макар и да е имало забавяне на плащанията, те са погасявани в
процес на още шест месеца след последната доставка – 03.06.2021 г. Всички тези неоспорими
факти приема за доказателство, че сключената между „В.Ц. – 2014“ ЕООД, гр. София, ЕИК
********* и „КФС“ ЕООД, с. Кошов, област Русе, ЕИК ********* сделка не е с цел увреждане
интересите на ищеца „ФЗ Васил Костов“ ООД, ЕИК *********. Акцентира върху
обстоятелството, че за календарната 2021 г. по извършените доставки са платени близо 300 000
лв., като след атакуваната сделка за продажба на недвижимите имоти на 15.01.2021 г. до датата
на последната доставка на фураж – 03.06.2021 г. са направени плащания в размер на 191 000 лв.,
а след тази дата до 26.11.2021 г. на още 107 500 лв., т.е. след датата на изповядване на сделката
са извършени плащания в общ размер на 298 500 лв. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените в
производството разноски.
В предвидения двуседмичен срок е депозирана допълнителна искова молба. Със
същата не се оспорва наличието на продължили търговски отношения, както и погасяване на
част от задълженията, но се твърди наличие на такива и към настоящия момент, които не са
погасени изцяло и са в посочения в молбата размер от 69 275,36 лв. без да се конкретизира
основанието им.
С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени
искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 374,
ал. 1 ГПК.
2
Русенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
За осъществените сделки по продажбата на комбиниран фураж по делото са
представени и приети като доказателства 5 бр. фактури: ф-ра № **********/21.04.2021 г. за
сумата от 17262.24 лв., ф-ра № **********/29.04.2021 г. за сумата от 17318.16 лв., ф-ра №
**********/10.05.2021 г. за сумата от 17572.32 лв., ф-ра № **********/21.05.2021 г. за сумата от
17246.64 лв., ф-ра № **********/03.06.2021 г. за сумата от 10287.36 лв. Същите са с доставчик
„ФЗ Васил Костов“ ООД, гр. София и получател между „В.Ц. – 2014“ ЕООД, гр. Ловеч. Всички
фактури са подписани от получателя. Към всяка фактура е приложена кантарна бележка с дата –
датата на съответната фактура и количества, отговарящи на количествата, посочени във
фактурата.
Представен е договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 8, том I, рег. № 97, дело № 5/2021 г. на помощник нотариус ИХ по заместване
при нотариус РЛ, с рег. № *** с район на действие Районен съд Русе, видно от който „В.Ц. –
2014“ ЕООД, представлявано от управителя ДДС е продало на „КФС“ ЕООД, представлявано от
управителя ГИС 1/ Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес с. Кошов, общ. Иваново, обл.
Русе, местност Л*** с площ 21949 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: за животновъден комплекс, категория на земята 3, съседи: *** заедно
със сградите, които попадат върху имота: 1. Сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ
12 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за водоснабдяване и/или канализация; 2. Сграда с
идентификатор ***.2, със застроена площ 19 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена
сграда; 3. Сграда с идентификатор ***.3, със застроена площ 9 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: селскостопанска сграда; 4. Сграда с идентификатор ***.4, със застроена площ
260 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 5. Сграда с идентификатор
***.5, със застроена площ 380 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 6.
Сграда с идентификатор ***.6, със застроена площ 750 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
селскостопанска сграда; 7. Сграда с идентификатор ***.7, със застроена площ 462 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 8. Сграда с идентификатор ***.8, със
застроена площ 258 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 2/ Сгради,
построени в имот държавна собственост, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** в с.
Кошов, обл. Русе, местност Л*** с площ 6502 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, категория на земята 3, съседи: ***,
***3, които сгради са: 2.1./ Сграда с идентификатор *** със застроена площ 42 кв.м., брой етажи
1, предназначение: селскостопанска сграда; 2.2./ Сграда с идентификатор *** със застроена площ
605 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 2.3./ Сграда с идентификатор
***, със застроена площ 725 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда.
Съгласно договора, общата продажна цена на имотите е 76 000,00 лв., която продавачът следва
да получи на вноски: първа вноска в размер на 10 000 лв., платима до 31.01.2021 г., а остатъка от
66 000.00 лв. – до 31.12.2024 г.
Видно от представеното от „КФС“ ЕООД преводно нареждане, сумата от 10 000 лв.
3
е платена от купувача на продавача на 26.01.2021 г.
От представените удостоверения за съпруг/а и родствени връзки, издадени от
Община Иваново, се установява, че представляващият първия ответник „В.Ц. – 2014“ ЕООД към
датата на цитираната сделка – ДДС и представляващият вторият ответник „КФС“ ЕООД - ГИС
са роднини по права линия от първа степен, т. е. майка и син.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява, че процесните фактури са осчетоводени от страна на ищцовото дружество и са
включени в дневниците за продажби и данъчни декларации по ДДС за съответните периоди.
Ответникът „В.Ц. – 2014“ ЕООД е ползвал данъчен кредит, в размер равен на размера на
начисления ДДС по всяка фактура. Към 15.01.2021 г. размерът на непогасените задължения е
както следва: по ф-ра № **********/10.10.2020 г. – 14974.88 лв., по ф-ра №
**********/19.10.2020 г. – 16153.92 лв., по ф-ра № **********/28.10.2020 г. – 15848.16 лв., по
ф-ра № **********/06.11.2020 г. – 16402.80 лв., по ф-ра № **********/20.11.2020 г. – 14611.20
лв., по ф-ра № **********/28.11.2020 г. – 9372.00 лв., по ф-ра № **********/16.12.2020 г. –
16973.64 лв., по ф-ра № **********/18.12.2020 г. – 1814.40 лв., по ф-ра № **********/28.12.2020
г. – 16359.60 лв., по ф-ра № **********/13.01.2021 г. – 15087.24 лв. Видно още от заключението,
по описаните в исковата молба 5 бр. фактури са извършени плащания само по фактура ф-ра №
**********/21.04.2021 г. в размер на 7911.36 лв. на 13.09.2021 г. и 2500.00 лв. на 26.11.2021 г.,
като неплатеният остатък по тази фактура е 6850.88 лв. По останалите 4 бр. фактури не са налице
погасявания. Дължимата законна лихва за периода от падежа на всяка една от процесните
фактури до датата на подаване на исковата молба – 31.03.2022 г. е в общ размер на 6695.20 лв. В
съдебно заседание от 12.09.2023 г., вещото лице допълва, че задълженията на ответното
дружество „В.Ц. – 2014“ ЕООД към ищеца „ФЗ Васил Костов“ ООД към датата на подаване на
исковата молба са по неплатени 5 бр. фактури на обща стойност 69275.36 лв. и за законна лихва,
начислена върху неплатените фактури, изчислена до 31.03.2022 г. в размер на 6695.20 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът определя правната квалификация на предявените искове като такива – по чл.
79 ЗЗД за претенцията за неизпълнение на договорно задължение, по чл. 86, ал.1 ЗЗД за
претенцията за мораторна лихва и чл. 135 ЗЗД за претенцията за обявяване на относително
недействителна извършената покупко-продажба на недвижими имоти, подробно описани в
нотариален акт № 8, том I, рег. № 97, дело № 5/2021 г. на помощник нотариус ИХ по заместване
при нотариус РЛ, с рег. № *** с район на действие Районен съд Русе.
По предявените искове по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от събраните по делото
доказателства се установява че между дружеството – ищец и първия ответник „В.Ц. – 2014“
ЕООД, както за процесния период, така и преди него не е бил сключван в писмена форма
договор за продажба, но между дружествата са съществували дългогодишни търговски
отношения свързани с доставки на комбиниран фураж. Представените 5 бр. фактури: ф-ра №
4
**********/21.04.2021 г. за сумата от 17262.24 лв. с вкл. ДДС, ф-ра № **********/29.04.2021 г.
за сумата от 17318.16 лв. с вкл. ДДС, ф-ра № **********/10.05.2021 г. за сумата от 17572.32 лв. с
вкл. ДДС, ф-ра № **********/21.05.2021 г. за сумата от 17246.64 лв. с вкл. ДДС, ф-ра №
**********/03.06.2021 г. за сумата от 10287.36 лв. с вкл. ДДС, касаят една част от тези
отношения, по които се претендира неизпълнено задължение за заплащане на цената на
доставените фуражи. По правната си същност фактурата представлява частен свидетелстващ
документ, установяващ съществуването на сделка между страните по нея, предмета на сделката
и стойността на сделката. Съдът приема,че така представените фактури се ползват с
предвидената за такъв документ доказателствена стойност. Същите са надлежно подписани от
представители на страните, сочени за доставчик и получател. Това, че същите отразяват
обективно реализиралите се отношения между страните се затвърждава и от обстоятелството, че
ответникът „В.Ц. – 2014“ ЕООД е декларирал фактурите като извършен разход за
предоставените му от ищеца стоки, което е своеобразно извънсъдебно признание за договорната
обвързаност между страните и правните последици от нея. Реалността на сделката се доказва от
представените към всяка една фактура кантарни бележки, съгласно които ищецът е предал на
ответника описаните във фактурите стоки. Видно от приетото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице, което съдът като компетентно и задълбочено кредитира напълно,
непогасените задълженията на ответника „В.Ц. – 2014“ ЕООД към ищеца към датата на подаване
на исковата молба по процесните фактури е на обща стойност 69275.36 лв. – главница и за
законна лихва, изчислена до 31.03.2022 г. в размер на 6695.20 лв.
Поради това предявеният иск за реално изпълнение следва да бъде уважен, като
ответникът „В.Ц. – 2014“ ЕООД бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от
69275.36 лв., представляваща неплатена цена за доставка на комбиниран фураж, както следва:
6850,88 лв. - дължима сума по ф-ра № **********/21.04.2021 г. на стойност 17 262,24 лв., от
които частично са погасени общо 10 411,36 лв., 17318.16 лв. - дължима сума по ф-ра №
**********/29.04.2021 г., 17572.32 лв. - дължима сума по ф-ра № **********/10.05.2021 г.,
17246.64 лв. - дължима сума по ф-ра № **********/21.05.2021 г., 10287.36 лв. - дължима сума по
ф-ра № **********/03.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.
На основание на чл. 86 ЗЗД, предвид изпадането на ответника „В.Ц. – 2014“ ЕООД в
забава за плащането на дължимите суми, основателен се явява и искът на ищеца за обезщетение
за забава върху стойността на всяка една от просрочените фактури за периода от деня, следващ
датата на падежа до 22.03.2022 г. Тъй като претендираният размер на обезщетението за забава –
5768.19 лв. е по-нисък от дължимия съгласно заключението на вещото лице и направеното
изчисление чрез програмен продукт, то искът с правно основание чл. 86 ЗДД е основателен за
пълния предявен размер, за който и с оглед принципа на диспозитивното начало следва да се
уважи.
По отношение на претенцията по чл. 135 от ЗЗД
Предявената искова претенция представлява конститутивен отменителен иск по чл.
5
135 ЗЗД, с който кредиторът иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията на
длъжника, с които го уврежда. Съобразно разпоредбата на чл. 135 ЗЗД, кредиторът може да иска
да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето,
с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. За да възникне правото
на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, е
необходимо да са възникнали всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД. На първо
място, е необходимо да се установи, че ищецът има вземане по отношение на един от
ответниците, че е негов кредитор. Лице, което няма качеството на кредитор, не е активно
материалноправно легитимирано да предяви Павлов иск. Вземането следва да бъде
действително, без да е необходимо то да е ликвидно и изискуемо. Вторият елемент от
фактическия състав е извършването на действие, което уврежда кредитора. Увреждането е
обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката
на кредитора. Третата предпоставка за възникване на правото по чл. 135 ЗЗД има субективен
характер. Доколкото оспорваното в настоящото производство действие е възмездно (договор за
покупко-продажба), то законът изисква, както длъжникът да е знаел за увреждането, така и
лицето, с което е договарял, да знае за това увреждане като знанието се предполага до доказване
на противното ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес,
уредени в чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да установи всички елементи от фактическия състав,
пораждащ правото да се иска отмяна на извършените от длъжника действия.
С оглед времето на възникване на вземането, правото на кредитора се упражнява
съответно съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, когато същото е възникнало преди
увреждащото действие, при което за уважаване на иска е необходимо да бъдат установени
посочените по-горе предпоставки или съгласно чл. 135, ал. 3 ЗЗД, когато вземането на
кредитора е възникнало след увреждащото действие, в който случай обаче за основателност на
претенцията е необходимо ищецът да докаже намерение за увреждане у длъжника и лицето, с
което е договарял, а не само знание за увреждане на кредитора.
Безспорно е, в настоящия случай, при преценка на всички наведени и неоспорени в
тази насока фактически обстоятелства, както и ангажираните и събрани по делото доказателства,
че атакуваната сделка е извършена на 15.01.2021 г., т.е. преди да е надлежно възникнало по
смисъла на цитираната правна норма качеството кредитор на ищеца по отношение на така
установените задължения по ф-ра № **********/21.04.2021 г., ф-ра № **********/29.04.2021 г.,
ф-ра № **********/10.05.2021 г., ф-ра № **********/21.05.2021 г., ф-ра №
**********/03.06.2021 г.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на
имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора.
Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за
удовлетворение на кредитора. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната
6
сделка е извършена след възникне на кредиторовото вземане (решение № 264 от 18.12.2013 г. по
гр. д. 915/2012 г. IV г. о. ВКС). Това действие може да увреди лицата, които вече са кредитори, т.
е. които имат възникнало вече вземане. Общото правило е, че този иск не принадлежи на онзи
кредитор, чието вземане е възникнало след сключването на атакуваната с него сделка. Но
отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД е допустим и тогава, когато атакуваната сделка, макар да е
сключена преди кредиторът да е придобил това качество, е сключена единствено с цел да бъде
лишен кредиторът от обезпечението, на което е могъл да разчита - чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. В тази
хипотеза, каквато е и настоящата, в тежест на кредитора - ищец, който цели уважаване на
претенцията, е да докаже наличието на още една кумулативна предпоставка - това, че длъжникът
и третото лице са сключили сделката единствено с цел да го увредят. Законът санкционира
виновното намерение и извършеното действие е опорочено от осъществяването на това
намерение, а не от факта на разпореждането с имуществото на длъжника, което предхожда
пораждането на вземането. Субективният елемент от този фактически състав не включва
презумпция за знание, а подлежи на доказване като предмет на установяване е целта на сделката,
т. е. предназначението на увреждането не може да се предполага, като то следва да се докаже от
този, който го твърди /в този смисъл Решение № 179 от 11.05.2011 г. по гр. д. № 1198/2010 г. на
ВКС; Решение № 827 от 17.11.2009 г. по гр. д. № 800/2008 г. на ВКС и др. /.
В случая, безспорно по делото са доказани първите две предпоставки за уважаването
на иска, доколкото е установено качеството на „ФЗ Васил Костов“ ООД на кредитор по
отношение на първия ответник „В.Ц. – 2014“ ЕООД, с оглед уважаването на исковете с правно
основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и наличието на увреждащо действие – с извършената
разпоредителна сделка е намален активът на неговото имущество и е затруднено
осъществяването на правата на кредитора. По отношение на третият правопораждащ факт –
намерението за увреждане, не бяха представени убедителни доказателства, които да
свидетелстват, че сделката е предназначена да увреди на интересите на кредитора.
Ищецът се позовава на презумпцията, въведена в ал. 2 на чл. 135 от ЗЗД за наличие на
знание у двамата ответници за увреждането предвид наличието на родствена връзка между
представителите на двамата ответници като родител и низходящ. Тази презумпция обаче не се
простира и по отношение на целта на атакуваната сделка. В тежест на ищеца е да докаже, че
сделката е сключена единствено и само с цел неговото увреждане. Доказателства в тази насока
не са ангажирани по делото. По делото не се спори, че търговските взаимоотношения между
ищеца и първия ответник са съществували много преди разпоредителна сделка, както и че са
продължили след нея. Всички задължения, съществували към датата на процесната сделка,
впоследствие са погасени изцяло, като след атакуваната сделка за продажба на недвижимите
имоти от 15.01.2021 г., са извършени плащания в общ размер на 298 500 лв., от което не може да
се изведе, че ответниците са били недобросъвестни при сключването на договора покупко-
продажба на недвижимите имоти.
В гореописания нотариален акт страните са се уговорили продажната цена в размер на
76000 лв. на имотите да бъде заплатена на две вноски – едната в размер на 10000 лв. в срок до
31.01.2021 г., а остатъка в срок до 31.12.2024 г. Въпреки възраженията за нееквивалентност на
7
престацията, за което няма събрани както писмени, така и гласни доказателства, длъжникът е
получил парична сума срещу прехвърляне на процесното имущество – първата вноска от 10000
лв., падежът за заплащане на остатъка не е настъпил, поради което и с оглед свободата на
договаряне, сключената между ответниците сделка е с изцяло възмезден характер.
Правноирелевантно по отношение на предмета на доказване в настоящото
производство е с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то, след
извършеното разпореждане каквито възражения е заявил ответникът „КФС“ ЕООД (в този
смисъл - Решение № 320 от 05.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 г. ІV ГО).
От изложеното следва, че по делото не е установено по несъмнен начин, че целта на
атакуваната сделка е била увреждане на кредитора. Проведеното от ищеца непълно доказване е
пречка съдът да приеме за осъществена и тази субективна материалноправна предпоставка,
необходима за възникване на правото по чл. 135 ЗЗД. Предявеният иск е неоснователен и следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника „В.Ц. – 2014“ ЕООД са направените от
ищеца разноски по исковете с правно основание чл. 327 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в
размер на 6198.14 лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК (по т. 1, т. 7 и
т. 8 от списъка на л. 208 от делото).
В тежест на ищеца са направените от ответните страни разноски по иска с правно
основание чл. 135 ЗЗД, но тъй като не са представени доказателства за сторени такива, разноски
не следва да се присъждат.
Водим от горното, Русенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.Ц. – 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: р-н „***, представлявано от управителя ДВМ, да
заплати на "ФЗ Васил Костов" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Любен Каравелово, обл. Варна, п.к. 9148, представлявано от
управителя ЦВК сумата от 69 275,36 лв., представляваща неплатена цена за
доставка на комбиниран фураж, както следва: 6850,88 лв. - дължима сума по
ф-ра № **********/21.04.2021 г. на стойност 17 262,24 лв., от които частично
са погасени общо 10 411,36 лв., 17 318,16 лв. - дължима сума по ф-ра №
**********/29.04.2021 г., 17 572,32 лв. - дължима сума по ф-ра №
**********/10.05.2021 г., 17 246,64 лв. - дължима сума по ф-ра №
**********/21.05.2021 г., 10 287,36 лв. - дължима сума по ф-ра №
**********/03.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на иска – 04.03.2020 г. до окончателното изплащане, сумата 5 768,19 лв.,
8
представляваща обезщетение за забава върху стойността на всяка една от
просрочените фактури за периода от деня, следващ датата на падежа до
22.03.2022 г., както и сумата 6 198,14 лв. разноски в настоящото
производство.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ФЗ Васил Костов" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Любен Каравелово, обл.
Варна, п.к. 9148, представлявано от управителя ЦВК срещу „В.Ц. – 2014“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: р-н „***,
представлявано от управителя ДВМ и "КФС" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. *** представлявано от ГИС, с
правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителна
спрямо "ФЗ Васил Костов" ООД извършената продажба на следните
недвижими имоти: 1/ Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес с. Кошов,
общ. Иваново, обл. Русе, местност Л*** с площ 21949 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
животновъден комплекс, категория на земята 3, съседи: *** заедно със
сградите, които попадат върху имота: 1. Сграда с идентификатор ***.1, със
застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за
водоснабдяване и/или канализация; 2. Сграда с идентификатор ***.2, със
застроена площ 19 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда;
3. Сграда с идентификатор ***.3, със застроена площ 9 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: селскостопанска сграда; 4. Сграда с идентификатор ***.4,
със застроена площ 260 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска
сграда; 5. Сграда с идентификатор ***.5, със застроена площ 380 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 6. Сграда с идентификатор
***.6, със застроена площ 750 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
селскостопанска сграда; 7. Сграда с идентификатор ***.7, със застроена площ
462 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 8. Сграда с
идентификатор ***.8, със застроена площ 258 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: селскостопанска сграда; 2/ Сгради, построени в имот
държавна собственост, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** в с.
Кошов, обл. Русе, местност Л*** с площ 6502 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор,
категория на земята 3, съседи: ***, ***3, които сгради са: 2.1./ Сграда с
идентификатор *** със застроена площ 42 кв.м., брой етажи 1,
9
предназначение: селскостопанска сграда; 2.2./ Сграда с идентификатор ***
със застроена площ 605 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска
сграда; 2.3./ Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 725 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, подробно описани в
нотариален акт за покупко - продажба № 8, том I, рег. № 97, дело № 5/2021 г.
на помощник нотариус ИХ по заместване при нотариус РЛ, с рег. № *** с
район на действие Районен съд Русе, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
10