РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Силистра, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20223420100102 по описа за 2022 година
ИЩЕЦЪТ Ж. Д. Ж., с ЕГН **********, от гр.Сс, ул.“Д.“№....,вх...., ап....,
представлявана от адв.В.Г., моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 2227.45
лева-незаплатена наемна цена за отдадени под наем 28.557 дка земеделски земи, дължима за
стопанската 2019/2020г., заедно с обезщетение за забава считано от датата на предявяване
заявление по чл.410 от ГПК пред съда- 04.11.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира разноските си по делото, както и тези, направени в заповедното
производство.
Позовава се на сключения с ответника договор за наем от 10.07.2019г.
ОТВЕТНИКЪТ „Б. К.“ООД, със седалище и адрес в с.А., обл.Силистра, кв.“Д.“,
бл.“С.“ №...., вх...., ет...., ап...., представлявани от управителя В.К., чрез адв.И.А., е подал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове, тъй като, съгласно договора от
10.07.2019г. дължимата наемна цена е обусловена от постигнатия стопански резултат, а
поради лошите климатични условия, не се е стигнало до реализиране на печалба, поради
което счита, че задължението би следвало да се разсрочи като му се даде възможност да
заплати след реализирането на продукцията от следващата стопанска година.
Поради това счита, че не са налице фактически и правни основания за уважаване на
предявените искове.
Претендира разноските си по делото- заплатено възнаграждение за адвокат.
Като съобрази становищата на станите и събраните по делото доказателства,
1
съдът прие за установено следното:
Предявени са следните искове:
Иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/
във връзка и чл.232,ал.2 от ЗЗД и чл.4 от Договор за наем, сключен на 10.07.2019г.
Сумите се претендират заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на заявлението по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 1609/21г. по описа на РС-
Силистра- 04.11.2021г.- до окончателното изплащане на задължението. Тази претенция се
квалифицира като иск по чл.86 от ЗЗД.
По делото няма спор, че по силата на цитирания по-горе договор за наем ответникът
е обработвал земеделските земи, описани в исковата молба. Договорът е сключен на
10.07.2019г./л.10 по делото/. В т. 4 от този договор е договорен годишен наем „според
стопанския резултат“. Предвидено е, че наемателят се задължава да заплаща наема в размера
и срока, предвиден в договора. /т.7 от Договора/. От така постигнатите между страните
уговорки се налага извода, че наемната цена е следвало да бъде определена в края на
стопанската година в зависимост от стопанския резултат. Формулираното в т.7 задължение
налага извода, че и при лош стопански резултат наем се дължи.
Безспорен е факта, че ответникът не е заплатил на ищцата наем за стопанската
година, следователно, претенцията е основателна и следва да бъде уважена като съдът
определи размера на дължимия наем на основание чл.162 от ГПК, ползвайки заключението
на вещото лице.
Предвид на това, безпредметно е да бъдат обсъждани възраженията на наемателя за
лош стопански резултат. Тези негови твърдения останаха недоказани. Няма данни за
форсмажорни обстоятелства, които да правят невъзможно изпълнението на задължението.
Не може да се приеме, че причина за лошия стопански резултат са единствено лошите
климатични условия, а и този факт не беше доказан. Достоверността на тезата на ответника
се поставя под съмнение, тъй като той не представи на вещото лице доказателства,
необходими за отговор на всички поставени въпроси, поради което съгласно чл.161 от ГПК
следва да се приеме, за доказана тезата на ищеца, че наемателят избирателно е заплащал
наем на други наемодатели наем в размер на 100 лева.
Едва в хода по същество ответникът изложи доводи за евентуална „неравноправност“
на клаузата в договора и неоснователно обогатяване, поради което и доводите му не бяха
обсъдени от ищцовата страна, нито бяха предприети други процесуални действия от нейна
страна.
Съдът не приема, че клаузата относно наемната цена е нищожна /ако в този смисъл е
възражението на ответника/, тъй като от изведения по-горе смисъл на тази уговорка на
страните, става ясно, че е налице съгласие относно начина на формиране на цената и срока
за плащането - след изтичане на стопанската година и в зависимост от постигнатия
резултат. Поради това съдът не счита, че липсва съществен елемент от договора, което да
доведе до нищожността му, нито липса на съгласие. Поради това и не е необходимо ищцата
2
да се позовава на неоснователно обогатяване, какъвто довод посочи ответника.
По тези съображения съдът счита предявения иск за основателен и го уважава в
предявения размер, съобразен и със заключението на вещото лице- 2 227.45 лева. Сумата се
дължи заедно със законната лихва считано от 04.11.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава обхваща периода от 04.11.2021г.
– датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№1609/2021г. по описа на РС-Силистра- до окончателното изплащане на задължението.
Независимо, че производството по предявения установителен иск беше прекратено и
предмет на делото стана предявеният на 13.05.2022г. осъдителен иск, то следва да се приеме
че ответникът е изпаднал в забава след като е бил поканен, а за такава покана се счита
именно подаденото до съда заявление. /Поради това, че уговорката за падежа на
задължението не е прецизно формулирана, съдът приема, че длъжникът изпада в забава след
покана от страна на кредитора- чл.84,ал.2 от ЗЗД/.
С оглед на това, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца
направените по делото съдебни разноски, които са в размер на 550.62 лева- 500 лева
заплатено възнаграждение за адвокат и 50.62 лева- държавна такса по производството.
Поради прекратяване на производството по иска по чл.422 от ГПК, не се дължат
разноските направени от заявителя в заповедното производство.
При прекратяване на производството по иска по чл.422 от ГПК съдът не е обезсилил
издадената заповед за изпълнение, поради това следва да направи това в настоящото
решение.
По тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд-Силистра
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. К.“ООД, със седалище и адрес в с.А., обл.Силистра, с ЕИК ...............,
да заплати на Ж. Д. Ж., с ЕГН **********, от гр.Сс,сумата от 2227.45( две хиляди
двеста двадесет и седем лв. и 45 ст.) лева- незаплатена наемна цена за отдадени под наем
28.557 дка земеделски земи, дължима за стопанската 2019/2020г., по Договор за наем,
сключен на 10.07.2019г. заедно със законната лихва считано от 04.11.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Б. К.“ООД, със седалище и адрес в с.А., обл.Силистра, с ЕИК ...............,
да заплати на Ж. Д. Ж., с ЕГН **********, от гр.Сс, сумата от 550.62(петстотин и
петдесет лв. и 62 ст.) лева-разноски по гр.д.№ 102/2022г. по описа на СРС.
Отхвърля като неоснователно искането на Ж.Ж. за заплащане на
3
разноските по ч.гр.д.№ 1609/2021г. по описа на РС-Сс.
ОБЕЗСИЛВА ЗАПОВЕД №796/18.11.2021г. постановена по ч.гр.д.№
1609/2021г. по описа на РС-Сс.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен
съд-Сс, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4