Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори май
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12244
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №204078 от 30.08.2017год., постановено по гр.дело №18123/2016год. по описа на СРС, ГО, 79 с-в, е признато за установено по
предявените от „Т.С.”ЕАД срещу Д.Г.М. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2003,76
лева главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот- апартамент №19
в гр.София, ж.к.“*********с абонатен №8036 за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г.
ведно със законната лихва от 23.10.2015г. до окончателното изплащане, сумата от
141,57 лева- мораторна лихва за периода от 30.06.2013г. до 06.10.2015г., сумата
от 31,22 лева- такса за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2013г.
до м.04.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№64586/2015г. на СРС, 79 състав, като искът с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 2,20 лева и ответницата е
осъдена да заплати на ищеца 68,51 лева разноски в заповедното производство и
361,20 лева разноски в исковото производство. Със същото решение са отхвърлени
предявените от „Т.С.”ЕАД срещу А.Г.М.
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 2003,76 лева главница за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот- апартамент №19 в гр.София, ж.к.“*********с
абонатен №8036 за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г. ведно със законната
лихва от 23.10.2015г. до окончателното изплащане, сумата от 141,57 лева-
мораторна лихва за периода от 30.06.2013г. до 06.10.2015г., сумата от 31,22
лева- такса за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до
м.04.2015г. и сумата от 2,20 лева мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода от 30.06.2013г. до 06.10.2015г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№64586/2015г. на СРС, 79
състав.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.
Срещу решението в
частта му, с която са отхвърлени предявените срещу А.Г.М. искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
ответникът не е потребител на топлинна енергия в процесния имот. Твърди, че правото
на собственост на ответника е установено от представените по делото
доказателства и съгласно установената в ЗЕ презумпция е налице облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия с този товетник като потребител.
Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в тази му част, а исковете срещу
А.Г.М.- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът А.Г.М.
в подадения в срок отговор на въззивната жалба на ищеца, моли решението на СРС
да бъде потвърдено в отхвърлителната му част, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установявало да е собственик на имота.
Срещу решението в
осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК жалба
от ответника Д.Г.М.. Жалбоподателката твърди, че не е собственик на процесния
топлоснабден имот. Моли решението в тази част да бъде отменено, а исковете-
отхвърлени изцяло.
Постъпили са и
частни жалби от ответниците срещу определение №378016/03.04.2018г. постановено
по гр.д.№18123/2016г. по описа на СРС, 79 състав по реда на чл.248 ГПК, с което
е оставено без разглеждане искането им за изменение на обжалваното решение в
частта за разноските. Жалбоподателите твърдят, че са в договорни отношения с
ищеца, което ограничавало отношенията им „изцяло съгласно ЗЗД“ и поради това
„начисляването на експертизи не подпомага преценката на съдията, а е
натоварване с излишни разноски“.
Третото
лице-помагач „Т.с.“ЕООД не изразява становище по жалбите.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и
правилно във всички обжалвани части, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:
От представената
по делото молба- декларация се установява, че ответницата Д.М. е подала молба
за откриване на партида на нейно име за процесния имот, заявявайки че имотът ще
се ползва от нея и семейството и за жилище. При това положение правилно
първоинстанционният съд е приел, че облигационно отношение по доставка на
топлинна енергия в процесния имот е възникнало само между ответницата М. и
ищеца, но не и между ответника М. и ищеца. Оттук следва и невъзможността да се
приложи законовата презумпция по ЗЕ относно собственика/ползвателя на имота-
ищецът е в установено облигационно отношение с действителния ползвател на
топлинна енергия в този имот.
Ето защо
въззивните жалби както на ищеца, така и на ответника М. следва да бъдат оставени
без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно във всички обжалвани
части.
Неоснователни са
и подадените от ответниците частни жалби срещу определение №378016/03.04.2018г.
по гр.д.№18123/2016г. по описа на СРС, 79 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК. Съдът правилно е констатирал, че ответниците не са представили списък по
чл.80 ГПК, поради което искането им за изменение на решението в частта за
разноските е недопустимо.
При този изход на
спора жалбоподателите нямат право на разноски.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №204078 от 30.08.2017год., постановено по гр.дело
№18123/2016год. по описа на СРС, ГО, 79 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА определение №378016/03.04.2018г. по гр.д.№18123/2016г.
по описа на СРС, 79 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/