Решение по дело №13981/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2330
Дата: 1 април 2019 г. (в сила от 11 януари 2020 г.)
Съдия: Албена Марчева Ботева
Дело: 20141100113981
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2014 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

 

гр. София, 01.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                   СЪДИЯ:  АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 13981/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 89593/21.07.2014 г., предявена от ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, против А.А.И., с ЕГН: **********, починал на 04.10.2014 г., в чиито процесуални права, като ответник по делото е конституиран наследникът му закон К.А.А., с ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител Х.К.Д., с ЕГН: **********, и двете с адрес: гр. Перник кв. „*******

Ищецът твърди, на 26.11.2011 г., в гр. Перник, А.А.И., при управление на лек автомобил  „Ауди“, с peг. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което е пострадала П.Й.Л., която е била пътник в автомобила.

Към датата на описаното ПТП, ищецът бил застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил  автомобил  „Ауди“, с peг. № *******, включително и на водача А.А.И..

Ищецът твърди, че при настъпването на ПТП, А.А.И. е управлявал лек автомобил  „Ауди“, с peг. № ******* след употреба на алкохол (1.52 промила).

Ищецът твърди, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на пострадалота при ПТП П.Й.Л., има право на регрес срещу виновния водач А.А.И..

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде  постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева – частичен иск от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на плащането до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.   

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен  е осъдителен иск с правна квалификация  чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ –отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.

Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. първо от Кодекса за застраховането (КЗ), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. От цитираната разпоредба следва, че застрахователят не се освобождава от задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“, ако вредите са причинени от лице, което управлява МПС след употреба на алкохол, но има право на регресен иск срещу причинителя.

Следователно успешното провеждане на предявения иск предполага установяването на следните кумулативно предвидени предпоставки: 1/ валидно правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” между застрахователя и делинквента относно управлявания от последния автомобил; 2/ отговорност на ответника за причинени вреди по чл. 45, ал.1 ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина, т.е. че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение; 3/ плащане от ищеца на дължимо застрахователно обезщетение за обезвреда на настъпилите от ПТП вреди в полза на  пострадалия; 4/ответникът да е управлявал МПС след  употреба на  алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

В настоящия случай, с решение № 8440/09.12.2015 г. по гр.д. № 9259/2014 г. по описа на СГС, ГО, 20 състав, ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на П.Й.Л., с ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 25 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травма, получена при ПТП на 26.11.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2011 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева.

Решението е постановено при участието на П.А.И. - трето лице – помагач на страната на ЗД „Б.И.“ АД, конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото А.А.И..

Видно от извършеното отбелязване, решението е влязло в сила на 14.10.2016 г.

По силата на закона – чл. 298, ал. 2 ГПК, влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните.

По делото не се установя, обаче, наличието на третата от посочените по-горе и кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на иска, а именно: плащане от ищеца на дължимо застрахователно обезщетение за обезвреда на настъпилите от ПТП вреди в полза на  пострадалия. В тази връзка, по делото не са представени каквито и да е доказателства, като с определението от 03.12.2018 г., на ищеца изрично е указано, че не сочи доказателства, че е изплатил на увреденото лице обезщетение за причинените вреди.  Касае се за правопораждащ правото на ищеца юридически факт, а правопораждащите факти следва да са установени по изключващ каквото и да е съмнение начин – при условията на пълно и главно доказване. Такова доказване по делото не е проведено.  При това положение, съдът е длъжен да приложи неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, изразяващи се в задължението за съда да счита недоказаните факти за неосъществили се.  След като не се установява, че ищецът е изплатил твърдяното застрахователно обезщетение, съдът приема, че в полза на застрахователя ЗД „Б.И.“ АД не е възникнало регресното право по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), поради което и е безпредметно да се изследва наличието на останалите елементи от провопораждащия го фактически състав.

С оглед на изложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

Относно разноските: С оглед изхода на спора, ищецът няма право на разноски, а ответникът не е представил доказателства за извършени такива, поради което и съдът не се произнася в частта за разноските.

Така мотивиран,  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, против К.А.А., с ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител Х.К.Д., с ЕГН: **********, и двете с адрес: гр. Перник кв. „*********, ап. 6, иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), за заплащане на сумата от 30 000 лева – частичен иск от 50 000 лева - главница, представляваща изплатено по застраховка „Гражданска отговорност” застрахователно обезщетение за вреди, причинени на П.Й.Л. от ПТП, реализирано на 26.11.2011 г., в гр. Перник, по вина на А.А.И., като неоснователен.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

 

 

                                                                       СЪДИЯ: