№ 607 / 14.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав, в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. №203 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б.К.Б., с настоящ адрес xxx срещу Е.П., гражданин на Република Сърбия по предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата твърди, че сключили граждански брак с ответника Е.П. на 01.06.2018г. в гр.Прийеполе, Сърбия, от който имат родено едно дете Емануела Е.П., родена на xxxг. в гр.Монтана. Поддържа, че живели заедно около шест месеца, през което време ответникът се държал агресивно, нанасял й побой, родителите му също се отнасяли не добре с нея, което поведение било причина да напусне ответника в края на м.ноември 2018г. и да се прибере в България.
Поддържа, че от раздялата до днес няма никаква връзка с ответника, нито пък той я е потърсил. Не се интересува от детето, нито пък е изпращал някакви средства за издръжката му. Между тях няма нормални съпружески отношения и никаква физическа близост, отчуждили са се.
Ищцата заявява, че към момента е невъзможно заздравяването на брака, който според нея съществува само формално, изчерпан е от своето съдържание, съгласно изискванията на закона и морала.
Моли съда да постанови решение, с което прекрати с развод брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника, роденото от брака дете да живее при нея, като тя да упражнява и родителските права, а ответника да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 250 лева, считано от 31.12.2018г., да бъде определен режим на лични контакти с детето, семейно жилище по см. на СК не притежават и моли да й бъдат присъдени разноските по делото.
Към ИМ са приложени писмени доказателства и са направени искания за събиране на допълнителни гласни доказателства.
В хода по същество чрез пълномощника си адв.Ц.Д. заявява, че поддържа предявения иск и желае бракът да бъде прекратен, като се допусне развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство в същия, както и относно дължимата месечна издръжка твърди да бъде осъден ответника да заплаща минималния размер съгласно чл.142, ал.2 от СК, както и разноските да останат така както са направени от всяка от страните.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът Е.П., чрез назначения по реда на чл.48, ал.2 ГПК особен представител, адв.Х.С.,xxx, представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявения иск. Поддържа, че действително бракът им с ищцата е дълбоко и непоправимо разстроен и изчерпан от съдържание, поради което моли да бъде прекратен, като се допусне развод, без да се издирват причините за разтрогването му.
Не възразява родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на майката и детето да продължи да живее при нея. Оспорва искът за издръжка по размер, като предлага да заплаща месечна издръжка в минимален размер от 140.00 лева.
По отношение на разноските да бъдат в тежест на всяка от страните, както са направени.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като ги прецени съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 01.06.2018г. с Акт № 0002/11.12.2018г. в гр. Прийеполе, Сърбия, от който имат родено едно дете Емануела Е.П., родена на xxxг. След сключването на брака съпрузите живеели в гр.Прийеполе, Сърбия. Още в самото начало на брака ответникът се оказал много агресивен и нервен човек. Нанасял побой на ищцата, системно я тормозел психически, родителите му също се отнасяли зле с нея, като я упреквали, казвайки й, че е българска гражданка, а синът им трябвало да сключи брак със сръбкиня. Това поведение на ответника и неговите близки мотивирало ищцата да го напусне в края на м.ноември 2018г., когато се върнала в България. На 31.12.2018г. се родило детето им Емануела Е.П., което дете ответникът дори не е виждал. От момента на раздялата ответникът не се обажда на ищцата, не се интересува от нея или детето, не дава никакви средства за неговата месечна издръжка. Страните не поддържат никакви контакти помежду си, ответника не се обажда и не се интересува нито от ищцата, нито от детето, между тях липсва духовна и интимна връзка. Съпрузите са се отчуждили един от друг и всеки има свой собствен живот. Бракът между съпрузите съществува само формално.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин както от писмените доказателства по делото, така и от твърденията на страните и гласните доказателства, показанията на свид.Е.Р.Б., майка на ищцата. Разпитана в съдебно заседание същата поддържа, че бракът на страните продължил около 4,5,6 месеца, през които ищцата живеела в Сърбия, след това се прибрала в България, тъй като ответникът бил много агресивен, нанасял побой на дъщеря й и я тормозел психически. От раздялата твърди, че ответника не се е обаждал, не се интересува от детето и не е възможно да живеят заедно, дори поддържа, че той не е виждал въобще детето си. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като тя предава свои непосредствени впечатления от брачния живот на страните.
Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл.49, ал.1 СК се явява основателен.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен, ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства, и двамата съпрузи не са положили необходимите усилия за заздравяване на брака. Във взаимоотношенията между страните липсва разбирателство и взаимно уважение и в този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от закона и морала, тя не допринася за създаването на добра атмосфера в семейството и за възпитанието на детето, в която насока е и писменото становище на Отдел закрила на детето. Фактическата раздяла допълнително е отчуждила съпрузите един от друг, всеки се е дезинтересирал от живота на другия и от грижите за благополучието на семейството.
От брака на страните има родено едно дете Емануела Е.П., родена на xxxг. и към настоящия момент живее с майката в с.Габровница, обл.Монтана. Като съобрази възрастта на детето, моралния облик на двамата родители, социалната среда в която живеят последните, техните възможности,имущество и доходи,факта, че от момента на раздялата детето живее със своята майка и като обсъди всички изброени по-горе и предвидени в закона предпоставки, които са от значение за отглеждане и възпитаване на децата, както и писменото становище на Д “СП” отдел Закрила на детето,приложено към делото, съдът намира, че майката е тази, която има възможност да полага максимално добри грижи за неговото отглеждане и възпитание.Предвид това в съда се формира извода, че в интерес на детето е за в бъдеще за отглеждането и възпитанието му да се грижи майката, при която се определя и местоживеене на детето, като бащата да има право да го вижда всеки първи и трети неделен ден от месеца от 09.00ч. до 18.00ч. в присъствието на майката, като в тази насока е и представения социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”.
Съобразявайки възрастта на детето, нуждите му от храна, облекло, както и възможностите на двамата родители,съдът намира,че за месечната издръжка на детето са нужни поне по 240,00 лв. месечно. За доходите на ищцата и ответника не са представени писмени доказателства, но и двамата родители са в трудоспособна възраст, няма данни да страдат от някакво заболяване и са в състояние да реализират доходи в размер поне на минималната за страната работна заплата. Съгласно императивната разпоредба на чл.143,ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т.е. безусловно. Определените по-горе размери, по убеждение на съда, следва да се разпределят между двамата родители в следното съотношение: от страна на ответника в размер на 140.00 лева, а останалата сума до общо дължимата от 240.00лв., в размер на 100.00 лв. да се осигурява от ищцата, която ще полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието, считано от деня на предявяване на иска.
По искането за фамилното име – ищцата не е променяла фамилното си име при сключването на брака, поради което същата ще продължи да носи за в бъдеще фамилно име Б..
Съобразно този изход на делото и на основание чл.6,т.2 от Тарифата за ДТ, ищцата следва да внесе по сметка на Районен съд-Монтана допълнителна ДТ за допускане на развода в размер на 20 лв., както и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да внесе ДТ в размер на 20 лв. за допускане на развода, сумата от 201.60 лв. ДТ относно размера на присъдената издръжка, сумата от 600.00 лева изплатено възнаграждение от бюджета на съда за особен представител, както и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските остават в тежест на страните, така както са направени от тях, съгл. чл.329, ал.1 от ГПК.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД между Е.П., роден на xxxг. от гр.Прийеполе, Сърбия и Б.К.Б. ЕГН xxxxxxxxxx xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 01.06.2018г. с Акт № 0002/11.12.2018г. в Сърбия, Прийеполе, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
СЛЕД прекратяването на брака роденото от брака дете – Емануела Е.П., родена на xxxг., ще живее при майка си – Б.К.Б. на адрес xxx и упражняването на родителските права ще се осъществяват от нея, а бащата Е.П. ще осъществява личните си отношения с детето – всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00ч. до 18.00ч. в присъствието на майката Б.К.Б..
След прекратяването на брака бащата Е.П., роден на xxxг. ще заплаща на Б.К.Б., като майка и законен представител на детето Емануела Е.П., родено на xxxг. месечна издръжка в размер на 140.00лв., считано от датата на предявяване на иска, 23.01.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до пълното изплащане на сумата.
След прекратяването на брака съпругата Б.К.Б. ще носи фамилно име – Б..
ОСЪЖДА Б.К.Б. да заплати по сметка на МРС допълнителна държавна такса в размер на 20.00 лв. за допускане на развод, както и 5.00 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е.П., роден на xxxг. да заплати по сметка на Районен съд Монтана ДТ в размер на 20 лв. за допускане на развода, сумата от 201.60 лв. ДТ относно размера на присъдената издръжка, сумата от 600.00 лева изплатено възнаграждение от бюджета на съда за особен представител и 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: