Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.05.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,IV-Г с-в, в публичното
заседание на двадесет и пети януари през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.И., като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№
4023 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 292022
от 03.12.2019 г. СРС, 59 с-в, по гр.д.№ 24844/2018 г. е отхвърлил предявения от
„Д.“ ЕООД срещу З. „Л.и.“ АД иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.435 КЗ за признаване на дължимостта на сумата от
10 015,02 лв. със законната лихва от датата на подаване на
заявлението-08.12.2017 г. до окончателното плащане на сумата, присъдени със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.12.2017 г.,
издадена по ч.гр.д.№ 86142/2017 г. на СРС.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ищеца-„Д.“ ЕООД.Въззивникът
твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните
правила.Излага доводи, че с доклада по делото първоинстанционният съд не му е
указал, че не сочи доказателства относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Отговорност на превозвача“ с ответното дружество
към датата на застрахователното събитие.Твърди също, че нито в отговора на
исковата молба, нито в първото съдебно заседание ответникът е оспорил наличието
на застрахователно правоотношение с ищеца, поради което съдът се е произнесъл
по възражение, което не е направено.Твърди, че от събраните по делото
доказателства е установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по сключения
договор за застраховка, както и че не са налице предпоставките на чл.211 КЗ
/отм./.Излага доводи, че по делото не се е доказало наличие на обстоятелства,
изключващи отговорността на превозвача съгласно разпоредбата на чл.17, т.2 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.Поддържа,
че отговорността за обезвреда на констатираните вреди е на ищеца, който е
единственият превозвач, получил стоката от изпращача и който я е доставил на
получателя, и че е приел товара в състояние, по което не е направил възражение
и неосъществяването на целения от превоза резултат-товарът да се предаде на
получателя в количеството и в състоянието, в което е бил при приемането му,
представлява неизпълнение на договорното му задължение.Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- З. „Л.и.“ АД оспорва същата.Твърди, че обжалваното
решение е правилно, обосновано и законосъобразно.Излага твърдения, че
първоинстанционният съд е указал с проектодоклада си
по делото, че ищецът носи доказателствената тежест да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност на
превозвача“ и настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора,
които обстоятелства не са доказани от ищеца.Твърди, че първоинстанционният съд
е формирал законосъобразни изводи, въз основа на които е отхвърлил иска.Моли
съда да потвърди обжалваното решение.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.435 КЗ.Ищецът- „Д.“ ЕООД твърди, че на
29.02.2016 г. „Форд Румъния“ АД му е възложил извършването на международен
превоз на стоки за 8 бр. превозни средства, за което е съставена международна
товарителница CMR с всички реквизити по чл.6 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки.Твърди, че с ответника е сключил
договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ по полица №
13081610000011.След натоварване на автомобила в базата на „Форд Румъния“ АД,
Република Румъния, сутринта на 29.02.2016 г. автомобилът е потеглил в посока
Република Полша към посочения в товарителницата пункт за разтоварване на
стоката.На 01.03.2016 г. на магистрала М0, 22 км в Република Унгария е
възникнал пожар в задната ос на ремаректо.Ищецът
твърди, че са предприети незабавни действия по потушаване на пожара, като във
връзка с подадения сигнал е пристигнал екип на служба „Пожарна и аварийна
безопасност“, но въпреки това товарът е изгорял напълно.Вследствие настъпилото
застрахователно събитие е увреден превозвания товар-един брой превозно средство
„Форд“ ERJKGR28042, като стойността на щетите възлиза на
11 646,08 PLN с левова равностойност от 5 125,43 лв., извършен е разход за хонорар за авариен
комисар в размер на 500 евро с левова равностойност 977,92 лв., пътна помощ в
размер на 1 500 евро с левова равностойност-2 933,75 лв. и 500 евро с
левова равностойност 977,92 лв. или общо 10 015,02 лв.За настъпилото
застрахователно събитие ищецът е подал уведомление и при ответника е образувана
щета № 0000-1308-16-7181/2016 г., по която застрахователят е отказал плащане с
мотиви, че причината за настъпилото събитие попада в изключените рискове
съгласно Общите условия /ОУ/ на застрахователя.Съгласно разпоредбата на чл.435 КЗ застрахованият има право да получи застрахователно обезщетение, ако е
удовлетворил увреденото лице.Ищецът твърди, че отказът е немотивиран и
неоснователен.Позовава се на разпоредбата на 368 ТЗ, съгласно която превозвачът
носи отговорност спрямо възложителя на превоза във връзка с неизпълнение на
основното задължение по договора за превоз-пазенето на товара и неговото
предаване на получателя, както и на ОУ към застрахователния договор, в които
изрично е посочено, че се покрива отговорността на превозвача съобразно
Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки и отказът на ответника
противоречи на императивните разпоредби на Конвенцията, която има
приоритет.Изразява становище, че отказът е незаконосъобразен и поради
обстоятелството, че е изпълнил всички задължения по застрахователния договор,
както и че не са налице кумулативните предпоставки, визирани в чл.211 КЗ /отм./.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът-З. „Л.и.“
АД му дължи сумата от 10 015,02 лв.-обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди-изплатена стойност за увреден товар, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 86142/2017 г. на СРС, 59 с-в
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане.
Ответникът е
оспорил иска с доводи, че застрахованият не е изпълнил задълженията си по
чл.395, ал.1 КЗ и т.1.5 и т.1.6 от р-л IX от ОУ по
застраховка „Отговорност на превозвача“.Направил е и възражение за погасителна
давност по чл.32, т.1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на
стоки.
Със заявление вх.№
3093933/08.12.2017 г. „Д.“ ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу З. „Л.и.“ АД за процесната
сума.Срещу издадената заповед по чл.410 ГПК на СРС, 59 с-в, ч.гр.д.№ 86142/2017
г. от 27.12.2017 г. длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на
19.03.2018 г.Исковата молба е подадена на 18.04.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
Видно от представената
заявка „Форд Румъния“ АД е възложил на ищеца извършване на международен
транспорт с товарен автомобил с рег.№ СА ****КВ и ремарке с рег. № С ****ЕР с
дата на товарене и разтоварване-29.02.2016 г., място на товарене-Румъния,
гр.Крайова, получател-„Ауто терминал сиаск лоджистик“ ЕООД, гр.Даброва
Горница, Полша, товар-8 броя превозни средства.
Видно от
представения доклад за оглед на щета от 12.04.2016 г. на транспортираните
автомобили от Крайова, Румъния до Даброва Горнича, Полша с камион с
рег.№ СА ****КВ и ремарке с рег. № С ****ЕР с международна товарителница CMR № 11046 от
29.02.2016 г., на 01.03.2016 г., на 22-я км от автомагистрала М0 в Унгария,
задната част на ремаркето се е запалила и една от транспортираните коли е била
повредена.Възникналият пожар е бил
потушен от местните пожарникари.Камионът, ремаркето и превозваните автомобили
са били преместени до площадка на фирмата за пътна помощ.Най-вероятната причина
за пожара на задната ос на ремаркето е свързана с неизправност на лагера или на
спирачките, или спукване на гума.
Въз основа на
уведомление за настъпило застрахователно събитие при З. „Л.и.“ АД е образувана щета
№ 0000-1308-00-16-7181/2016 г., по която застрахователят е отказал плащане,
като се е позовал на т.2.10 от р-л V от ОУ по застраховка „Отговорност на
превозвача“.
От заключението на
пожаротехническата експертиза на в.л. Боню Петков е
установено, че предвид невъзможността за оглед на процесния автомобил с ремарке
и при събраните по делото доказателства най-вероятната причина за възникване на
пожара е спукана гума на ремаркето.Вещото лице е посочило, че при блокирана
джанта и триене около нея се повишава температурата и гумата се самозапалва,
което е довело до възникване на пожара.По време на движение на автомобила при неизправност
на лагера се създава повишено триене в оста и барабана, блокира цялото колело,
влачи се и се загрява гумата, занася се автомобила и водачът забелязва и спира,
но това не може да доведе до създаване на висока температура и възникване на
пожар.При неизправност на спирачната система се явява механично триене на
спирачките в барабана, блокиране на колелото и триене на гумите в настилката,
което води до спиране движението на автомобила, което не може да доведе до
създаване на висока температура и възникване на пожар.В съдебно заседание
вещото лице е пояснило, че спукването на гумата не е техническа причина, а
непредвидено обстоятелство и може да се случи независимо от техническата
изправност на автомобила.
От заключението на
приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Г.А. е установено, че
общият размер на разходите, направени от „Д.“ ЕООД по представените разходооправдателни документи, възлиза на 10 015,02 лв.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице З.И., прието пред въззивната
инстанция е установено, че в застрахователната полица по застраховка
„Отговорност на превозвача“ № 0008-8-072/13081610000011 са включени специалния
автомобил „Мерцедес“ и ремаркето, подробно описани с регистрационни номера, №
на рама, уточнен е застрахователният интерес-отговорността на застрахования
като превозвач на товари по шосе, превозвани с МПС. Със застрахователно
удостоверение към застрахователната полица, застрахователят е удостоверил, че
застраховката на автомобила отговаря на чл.23 от Конвенцията за международен
превоз CMR.Застрахователната премия е 265,20 евро плюс данък
2%-5,30 евро или общо 270,50 евро.Рискът „Кражба“ не е покрит.Лимитът на
отговорност за щети на товара е съгласно чл.23, ал.3 от Конвенция CMR.Периодът на
застраховката е от 09.01.2016 г. до 09.01.2017 г.Полицата е издадена на
04.01.2016 г.Плащането на застрахователната премия е разсрочено на 4 вноски. Всички
застрахователни премии са платени съгласно договорените срокове в
застрахователната полица.
Съгласно т.1.5. от
р-л IX на представените от ответника Общи
условия за застраховка „Отговорност на превозвача“ застрахованият е длъжен да
предприеме всички разумни и целесъобразни мерки за предотвратяване,
ограничаване и/или намаляване на загубата и/или щетата и да уведоми незабавно
застрахователя, а съгласно т.1.6. от същия раздел той е длъжен да не признава,
да не удовлетворява и да не отхвърля каквито и да са претенции, без съгласието
на застрахователя.В р-л XII, т.1 от ОУ е предвидено, че правата по тази застраховка
се погасяват с изтичането на 5 години от датата на настъпване на събитието.
Съгласно р-л V, т.2.10 от ОУ не се покрива отговорността на превозвача за загуба или
щета при неизправност и/или неподходящо
натоварване и подготовка на транспортното средство за превоз на товара.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че
ищецът не е доказал, че между страните е бил налице застрахователен договор
„Отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“,
обективиран в застрахователна полица № 13081610000011.
Съгласно чл.405, ал.1, изр.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
а съгласно чл.435 КЗ ако е
удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от
застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната
сума /лимита на отговорност/ и на покритието по застрахователния договор и при
спазване изискванията на чл. 434.
За да е налице
фактическия състав на чл.435 КЗ, е необходимо да са налице следните кумулативни
предпоставки: наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност
на превозвача“; настъпване на застрахователното събитие при превоза на стоките,
от което е последвала отговорността на превозвача за вреди; удовлетворяване на
увреденото лице от страна на превозвача.
Между страните не
се спори, а и от приетото пред въззивната инстанция и неоспорено заключение на
съдебно-счетоводната експертиза е установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие те са били обвързани от валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Отговорност на превозвача“, по силата
на която ответникът е застраховал отговорността на „Д.“ ЕООД като превозвач на стоки съгласно
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/.
Установи се също,
че въз основа на сключен договор за международен автомобилен превоз ищецът е
превозвал товар, част от който е бил повреден в резултат
на възникнал пожар в задната ос на ремаркето, че е заплатил стойността на
увредения товар и е направил разходи във връзка с настъпилото застрахователно
събитие- в общ размер на 10 015,02 лв.
В отношенията между
застрахователя и застрахования разпоредбите на Конвенция CMR намират приложение доколкото размерът на дължимото
застрахователно обезщетение е обусловен от дължимото от превозвача на
правоимащия обезщетение, а то се определя по реда на чл. 25 вр. чл. 23 § 1 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки / решение № 127/2020 г., т.д.№ 2957/2018 г., I ТО/.Т.е. при повреда
на товара дължимото обезщетение обхваща стойността на товара по
пазарни цени по времето и в мястото на натоварване,
както и разходите по превоза.
С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че ищецът не е изпълнил задълженията си по т.1.5. и т.1.6. от р-л IX от ОУ по застраховка „Отговорност на превозвача“.Съгласно разпоредбата на чл.408, ал.1 т.3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.По въпроса за предпоставките, обуславящи правото на застрахователя по чл.408, ал.1, т.2 КЗ /чл.211, т.2 КЗ /отм./ да откаже плащане на застрахователно обезщетение, е формирана тграйна практика на ВКС /решение № 105/11.07.2017 г. по т.д. № 1325/16 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 32/11.08.2014 г. по т.д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 124/04.08.2015 г. по т.д. № 440/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 167/07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, която се споделя от настоящия въззивен състав и съгласно която приложението на цитираната норма е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото". Според решение № 32/11.08.2014 г. по т.д. № 1262/2013 г.
на ВКС, ІІ ТО понятието „значително" включва такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т.е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си.Ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или обезщетение. Съдът счита, че в конкретния случай липсва неизпълнение на установени в застрахователния договор задължения, което да е в причинна връзка с настъпването на вредите, поради което възраженията на ответника са неоснователни.Въззивникът е подал сигнал към компетентните служби, които са предприели са мерки за потушаване на пожара, а неизпълнението задължението по т.1.6 от р-л IX на ОУ не е относимо към настъпването на вредите.Поради изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките
за уважаване на иска.
Поради разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се отмени, като вместо него се постанови решение, с което
искът с правно основание чл.435 КЗ се уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника
направените разноски за двете съдебни инстанции.Съдът намира за основателно
възражението по чл.78, ал.5 ГПК на въззиваемия,
своевременно заявено и пред двете съдебни инстанции.Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/2004 г. и предвид материалния интерес минималният размер на
адвокатското възнаграждение към датата на сключване на договорите за правна
помощ възлиза на 830,45 лв., поради което договореният размер от 1 600 лв.
е прекомерен и следва да се намали до 830,45 лв.Съдът счита, че не следва да се
присъжда отделен размер адвокатско възнаграждение и по първоинстанционното исково
производство, тъй като по делото е представен един договор от 05.12.2017 г. /и
по заповедното производство, и по производството пред СРС/, който не предвижда отделно
заплащане на възнаграждение за всяко отделно производство.При това положение в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски, както следва: за
СРС-1 030,75 лв. по заповедното производство и 1 000,30 лв. по
исковото производство и за СГС-1 030,75 лв. или общо 3 061,80 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.435 КЗ, че З.
„Л.и.“ АД с ЕИК ****и със седалище и адрес на управление:*** дължи на „Д.“ ЕООД с ЕИК ****и със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 10 015,02 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за изплатена стойност на увреден товар със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението-08.12.2017 г. до окончателното
плащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от 27.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 86142/2017 г. на СРС, 59 с-в.
ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД с ЕИК ****и със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Д.“ ЕООД с ЕИК ****и със седалище и адрес на управление:*** сумата от 3 061,80
лв.-разноски за двете съдебни инстанции.