Определение по дело №31858/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35102
Дата: 4 октомври 2023 г. (в сила от 4 октомври 2023 г.)
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20231110131858
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35102
гр. София, 04.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110131858 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …/ …

04.10.2023 г., гр.София

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
04.10.2023г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров

като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. № 31858 по описа за
2023 г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

В законен срок в съда е постъпила искова молба от ....., ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление гр......., представлявано от ........- управител, чрез адв. Б. С., срещу А. Г.
В., във връзка с указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с която се претендира да се
установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните
суми: сума от 700 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит SO
№.....г., сключен по електронен път от разстояние, сума от 23,10 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 14.10.2021 г. до 13.11.2021 г., и сума от 41,94 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 14.11.2021 г. до 12.06.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването по пощата на заявлението в съда-
13.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, като за процесните суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №32221/2022г. на СРС,
165 състав.
Ищецът твърди, че на 14.10.2021 г. между страните бил сключен договор за
потребителски кредит SO № ..... г. Договорът бил сключен при предвидените условия за
1
договор от разстояние – използвани били средства за комуникация за неговото сключване,
като отговарял и на изискванията на ЗЕДЕП. На ответника била отпусната сумата от 700 лв.,
като същата била предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора
чрез превод по личната му банкова сметка. Твърди, че договорът е сключен онлайн, като
кредитополучателят го е подписал в профила си в платформата на кредитодателя,
въвеждайки със СМС персонален идентификационен шестцифрен код, изпратен му от
автоматичната система на ....., с който кредитополучателят потвърждавал съгласието си за
сключване на договора и имало силата на саморъчен подпис на основание чл. 13, ал. 4 във
вр. с ал. 1 ЗЕДЕП. Посочва, че съобразно условията на сключения договор след
получаването на сумата кредитополучателят е получил правото да я ползва и се е задължил
да я върне в срок 30 дни след получаването или на дата 13.11.2021 г. - на една погасителна
вноска. Твърди, че длъжникът се е задължил да заплати и договорна лихва в размер на 23,10
лв., съгласно условията по сключения договор. Доколкото длъжникът не бил изпълнил
задълженията си по договора, то той дължал и мораторна лихва в размер на 41,94 лв. за
периода от 14.11.2021 г. до 12.06.2022 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспров
исковете като частично неоснователни. Посочва, че присъденият със заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК сума за адвокатско възнаграждение е прекомерен и следва да
бъде намален. Посочва се, че ответникът е сключил договор за кредит с ищеца за сумата от
700 лв., която следвало да върне на кредитора в 30-дневен срок сумата от 863,10 лв., в която
била включена и начислената такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 140 лв.
и възнаградителна лихва в размер на 23,10 лв. Твърди, че по този начин кредитът се
оскъпявал с 123,30 %. Поддържа, че процесният договор е недействителен поради наличие
на неравноправни клаузи. Оспорва посочените в договора ГПР и ГЛП да отговарят на
действителните им стойности. Твърди, че по отношение действителността на процесния
договор има постановенот решение по гр.д. №27559/2022 г. по описа на СРС, ГО, 43-и
състав. Поддържа, че ГПР надхвърля максимално установения от закона праг. Твърди, че
услугата за бързо разглеждане на кредита не представлява допълнителна услуга по смисъла
на чл. 10а, ал. ЗПК, с оглед което таксата за нея е следвало да бъде включена в размера н
ГПР. Посочва, че същата представлява допълнителна печалба за кредитора и е
задължителна. Моли за отхвърляне на исковете.
На основание чл.140, ал.1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОКЛАДВА предявени установителни искове от ....., срещу А. Г. В. за следните суми:
-сума от 700 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит SO №
..... г., сключен по електронен път от разстояние,
- сума от 23,10 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.10.2021 г. до
13.11.2021 г., и
- сума от 41,94 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.11.2021г.
до 12.06.2022г.
Правната квалификация на исковете е по чл. 422 ГПК, вр чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи, че между страните
е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние по договор за потребителски кредит при спазване изискванията на ЗПК и
ЗПФУР, по което заемодателят е предоставил на ответника в заем посочената сума, срещу
2
задължение за връщане ведно с възнаградителна лихва и нейния размер и изпадането на
ответника в забава, като УКАЗВА на ищеца, за предаване заемната сума на
кредитополучателя и по размера на мораторната лихва не сочи доакзателства.
УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да установи при доказване на
горните факти положителния факт на погасяване на дълга на падежа, за който УКАЗВА, че
не сочи доказателства.
ПРИЕМА за ненуждаещо се от доказване като безспорно между страните, че на
14.10.2021г. между страните е сключен от разстояние договор за потребителски кредит SO
№.....г., за сумата от 700 лв. срещу задължение за връщане в срок 30 дни след получаването,
на 13.11.2021 г. - при една погасителна вноска.
ПРИЕМА представените писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. №32221/2022г. по описа на СРС.
ДОПУСКА извършването на съдебна счетоводна експертиза по въпрос, посочен от
ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице И. П. П. при депозит от 200 /двеста/ лв., платим от
ответника в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице по телефона, след представянето на доказателства за
внасянето по сметка на съда на определения депозит.
УКАЗВА на страните да осигурят съдействие на вещото лице за изпълнение на
поставените задачи, като представят всички налични при тях доказателства във връзка с
процесния случай.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр.д. №27559/2022г. по описа на СРС, ГО, 43 състав.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.11.2023 г. от 14:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на страните, а на ищеца- и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.

Районен съдия:


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3