РЕШЕНИЕ
№…………/28.04.2020г
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев ч. гр. д. № 1520 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 436 и сл. ГПК, във вр. с чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З.Б.В.И.Г. ***, срещу Постановление № 395/13.01.2020 г. по изп. д. № 20208390400007г. по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839, с р-н на действие СГС, с което е намалено
адвокатското възнаграждение от 1130,00 лева на 614,00 лева.
Жалбоподателят счита, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е завишено и несъобразено
с фактическата и правна сложност на спора, както и с извършените от
процесуалния представител действия в изпълнителното производство. Твърди, че въпреки
намаляването, извършено от ЧСИ, възнаграждението
следва да бъде определено в минималния размер от 200, 00 лева съгласно чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., като не следва да се включва сума по т. 2 от
Наредбата за водене на изпълнителното дело, доколкото длъжникът е извършил
плащане в срока на доброволно изпълнение и не са извършени действия по
принудително изпълнение. Претендира разноски.
Взискателят не е взел становище.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният
изпълнител е изложил мотиви, в които поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй
като намаленото
от него адвокатско възнаграждение в размер на 614,00 лева е намалено в съответствие със закона, същото се дължи за
образуване и процесуално представително в изпълнителното дело, като приетата
сума е в
съответствие с минималния размер съгласно Наредбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и
разноските в хода на изпълнителното производство са за сметка на длъжника,
освен когато изпълнението бъде изоставено, делото се прекратява по реда на чл.
433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образувано, или са
направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за
сметка на взискателя. В случая не са налице основания длъжникът да бъде
освободен от отговорността си за разноски, тъй като не се твърди осъществяване
на нито едно от изключенията предвидени в чл. 79, ал. 1 от ГПК.
От представените по делото доказателства се
установява, че изпълнителното дело е образувано по молба на процесуалния
представител на взискателя
на 07.01.2020 г., като се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 1130,00 лева, на основание чл. 38 от ЗА.
На 08.01.2020 г. взискателят е подал молба с посочване на изпълнителен способ. Поканата за доброволно изпълнение е получена от
длъжника З.Б.В.И.Г. на 09.01.2020 г. На 16.01.2020 г., в срока на доброволно изпълнение,
задълженията по изпълнителното дело са заплатени в пълен размер, видно от приложените платежни нареждания (л. 17 и л. 18 от приложеното копие на изп.дело).
Макар плащането да е извършено в срока на доброволно изпълнение, на взискателя се дължат
разноски и
за възнаграждение за адвокат, което съгласно чл. 10, т. 1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в минимален
размер на 553,25 лева. При
това положение приетия от ЧСИ размер на разноските от 614,00 лева не се явява
прекомерен и не следва да бъде допълнително намаляван.
По разноските.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ***, постановление № 395/13.01.2020 г. по изп. д. № 20208390400007г. по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839, с р-н на действие СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и
страните за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.