На 30.03.2018 г. пред К.С. — старши разследващ полицай в
Отдел „Разследване“ при ОДМВР гр. Кюстендил, съзнателно се е ползвал с
неистински частни документи, за да докаже, че съществува правно отношение, а
именно: договор за правна защита и съдействие № 22330/12.02.2013 г. с клиент „Транскомерс
- Т“ ЕООД, с предмет на текущо правно обслужване за цялата 2013 г. с договорно
възнаграждение 6000 лева „чрез прихващане на вземане от „Арт Фореста“ ЕООД по
изпълнително дело“, на който е придаден вид, че е подписан от управителя му Т.Л.В.
и договор за правна защита и съдействие № 22329/12.02.2013 г. с клиент „Рент
Трейд“ ЕООД, с предмет на текущо правно обслужване за цялата 2013 г. с
договорно възнаграждение 15000 лева „чрез прихващане на вземане от „Арт
Фореста“ ЕООД по изпълнително дело“, на който е придаден вид, че е подписан от
управителя му В.М.Ч., като за самото им съставяне не може да му се търси
наказателна отговорност;
На 29.08.2018 г. пред А.Г. - разузнавач в Сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ при ОДМВР гр. Кюстендил,
съзнателно се е ползвал с неистински частен документ, за да докаже, че
съществува правно отношение, а именно: договор за правна защита и съдействие
серия Б № 022350/26.04.2013 г. с клиент „ Евробизнес Инвестмън“ ЕООД,
представлявано от управителя М.П.В. - Д., с предмет „съдействие за придобиване
на недвижим имот от ПП по и.д. 20117450400004/2011 г. на ЧСИ С....“ с договорно
възнаграждение „10000 лева, платими в срок до 30.04.2013 г.“, на който е придаден
вид, че е подписан от М. П.В. - Д.,
като за самото съставяне не може
да му се търси наказателна
отговорност;
На 06.11.2018 г. пред Людмила П. - съдия в Районен съд
Дупница в съдебно заседание по гр. д. № 1121/2018 г. по описа на Районен съд,
съзнателно се е ползвал с неистински частен документ, за да докаже, че
съществува правно отношение, а именно: договор за правна защита и съдействие
серия Б № 022350/26.04.2013 г. с клиент „Евробизнес Инвестмън“ ЕООД, представлявано
от управителя М.П.В. - Д., с предмет „съдействие за придобиване на недвижим
имот от ПП по и.д. 20117450400004/2011 г. на ЧСИ С....“ е договорно
възнаграждение „10000 лева, платими в срок до 30.04.2013 г.“, на който е придаден
вид, че е подписан от М.П.В. - Д., като
за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа обвинението. В пледоарията си приема, че същото е безспорно доказано
от обективна и субективна страна. Моли за налагане на адекватно по размер
наказание, с оглед обществената опасност на деянието и обвиняемия, който е
практикуващ адвокат.
Обвиняемият Й. оспорва изцяло повдигнатото му обвинение.
Развива подробни съображения срещу изложените в обвинителния акт факти и
обстоятелства. В пледоарията си оспорва заключенията на експертизите изготвени
от вещите лица служители на НИК на МВР. Оспорва свидетелските показания на част
от разпитаните по делото свидетели като заинтересовани. Твърди, че не е
осъществил от обективна и субективна страна противоправно ползване на
посочените от прокуратурата неистински частни документи. В последната си дума
моли да бъде оправдан.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Е.Д.Й.
е на 61 години. Роден е на *** ***,
същият е с постоянен адрес:***,
българин, български гражданин, с висше юридическо образование, с ЕГН **********.
Обвиняемият е женен, неосъждан, работи като адвокат вписан в АК – Кюстендил.
Обвиняемият и свидетелят И.Ч. ***, познават се отдавна и
имали дългогодишни приятелски и служебни отношения.
През 2012 г. търговското дружество „Рент Трейд ЕООД, с
ЕИК109573956 било с едноличен собственик на капитала и управител св. В.Ч., а
търговското дружество „Транскомерс - Т“ ЕООД с едноличен собственик на капитала
и управител – св. Т.В.. И двете дружества били оперативно и неформално
управлявани и ръководени от св. И.Ч., който се грижел за тяхната търговска
дейност. По-късно на 07.08.2013 г. св. Т.В. прехвърлила собствеността на
дружеството Транскомерс - Т“ ЕООД на св. И.Ч., като същото било преименувано на
„ЕКО БИО ПЕЛЕТ“ ЕООД. Всяко от дружествата като наемодател на недвижими имоти
се наложило да води граждански дела за дължими и неплатени наеми срещу свой
бивш наемател – търговското дружество „Арт Фореста“ ЕООД. Поради това св. Ч.,
който се познавал отдавна с обвиняемия и ползвал често услугите му като адвокат
решил да го ангажира с процесуалното представителство на всяко от двете
дружества. Гражданските дела били спечелени от всяко от дружествата.
Във връзка с това и с оглед необходимостта от принудително събиране
на дължимите по издадените изпълнителни листове парични вземания на обвиняемия
било възложено да представлява всяко от дружествата по образувани от него като
пълномощник бъдещи изпълнителни дела пред ЧСИ-Н.С.,*** действие ОС-Кюстендил. С
оглед на това на 12.03.2013 г. обвиняемия Й., в качеството му на адвокат изготвил
два броя бланкови договори за правна защита и съдействие Серия Б, съответно с
номера: № 22329/12.02.2013 г., с клиент „Рент Трейд“ ЕООД, с договорено и
заплатено в брой при подписване на договора - адвокатско възнаграждение в
размер на 850,00 лева и с №
22330/12.02.2013 г. с клиент „Транскомерс - Т“ ЕООД, с договорено и заплатено в
брой при подписване на договора - адвокатско възнаграждение в размер на 650,00 лева. Договорите били подписани лично
от всеки от управителите, както и от адв. Й.. От обратната страна на договорите
имало фабрично отпечатано и било надлежно попълнено писмено пълномощно,
подписано от управителя на съответното дружество, в полза на адв. Е.Й.. Във
всяко от пълномощните било отбелязано писмено получените суми да бъдат
преведени по банкова сметка ***. Въз основа на това упълномощаване и издадените
изпълнителни листа били образувани 2 бр. изпълнителни дела от посочения ЧСИ Н.С.,
съответно с номера: № 95 и № 96, по описа на ЧСИ-С. за 2013 г.
Св. М.В.-Д. е собственик и управител на търговско дружество
„Евробизнес Инвестмън“ ЕООД, а св. П.Д. е нейн съпруг и работи в същото
дружество като счетоводител. В началото на 2013 г. обвиняемия Й. помолил св. И.Ч.
за паричен заем от 10 000 лева, който обещал да върне до края на годината.
Свидетелят нямал такава налична, свободна парична сума, но искал да помогне на
обвиняемия. Поради това се обадил на свои бизнес партньори от гр. София –
свидетелите П.Д. и М.В.-Д. и ги помолил да дадат на заем, за срок от една
година посочената парична сума на адвоката му, за който гарантирал лично. Св. П.Д.
превел на 30.04.2013 г. от сметката на дружеството „Евробизнес Инвестмън“ ЕООД
сумата от 10 000,00 лева по банкова сметка *** Е.Й.. В преводното
нареждане е посочено, като основание на превода – „отпуснат заем“.
Междувременно през 2013 г. св. И.Ч. започнал общ бизнес-проект с дружеството
„Евробизнес Инвестмън“ ЕООД, управлявано от св. В.-Д., като съдружници те учредили
ново дружеството „ПИМ Инвест-2013“ ЕООД. Това новоучредено дружество участвало като
наддавач в публична продан на недвижим имот в гр. Кюстендил, насрочена и проведена
от ЧСИ-Н.С., по която „ПИМ Инвест-2013“ ЕООД било представлявано от адв. Й.,
като задатъка за участие в проданта бил преведен предварително по сметка на ЧСИ
от съдружника „Евробизнес Инвестмън“ ЕООД.
По сметката на адв. Й. били преведени през 2014 г., на
няколко пъти, съответно по изп. д. № 95/2013 г. – сумата от общо 7991,08 лева и
по изп. д. № 96/2013 г. – сумата от общо 15137,00 лева. Общо адв. Й. получил по
банковата си сметка от ЧСИ-С. парични преводи на стойност 23 128,08 лева.
След като получил и последния превод обвиняемият помолил
св. Ч. да му заеме получената по банков път сума за кратък период от време, около
месец, като обещал след това да преведе обратно съответните суми по сметка на
всяко от двете дружества взискатели „Рент Трейд“ ЕООД и „Транскомерс - Т“ ЕООД.
Св. Ч. се съгласил.
След като минало известно време И.Ч. бил потърсен от
свидетелите Драгневи, които поискали да им бъде върната предоставената на заем
от тях на обвиняемия, по банков път, парична сума от 10 000,00 лева. Св. И.Ч.
поискал от обвиняемия Й. да върне заетата парична сума на дружеството
„Евробизнес Инвестмън“ ЕООД, както и да върне сумите получени по изпълнителните
дела по сметка на всяко от дружествата „Рент Трейд“ ЕООД и „Транскомерс - Т“
ЕООД. Вместо да върне парите Й. започнал да уговаря И.Ч. да приспаднат
дължимите парични суми от адвокатските му хонорари за водене на бъдещи дела.
Свидетелят И.Ч. не се съгласил на това, след което Й. започнал да се крие от
него и да не отговаря на телефонните му обаждания. Това подтикнало свидетелите Ч.
и Ч., както и М.В.-Д., в качеството им на управители на съответните три търговски
дружества през 2018 г. да подадат сигнали в прокуратурата и да инициират
съдебни дела срещу обвиняемия Й..
Във връзка с подадените сигнали било образувано ДП №
114/2018 г., по описа на РП-Кюстендил, ДП-111/2018 г., по описа на
РУ-Кюстендил, за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. Разследването по това ДП било поверено на
старши разследващ полицай К.С. ***.
На 30.03.2018 г. разследващия полицай разпитал в качеството
на свидетел обвиняемия Е.Й.. При разпита му обвиняемият представил пред
разследващия полицай и му предал с протокол за доброволно предаване, подписан
от двамата, - 2 броя оригинали на договори за правна защита и съдействие Серия Б, съответно с номера: № 22329/12.02.2013 г., с клиент „Рент
Трейд“ ЕООД, с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 15
000,00 лева и с №
22330/12.02.2013 г. с клиент „Транскомерс - Т“ ЕООД, с договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 6000,00 лева, приложени на
л. 75 а и 75б от том II на ДП. И в двата договора е вписано като техен предмет:
„текущо правно обслужване за цялата 2013
г. и представителство пред ЧСИ-С.“, а като начин и срок на плащане на
адвокатското възнаграждение: „чрез
прихващане от вземане срещу „АРТ ФОРЕСТА“ ЕООД, по изп. д. от ЧСИ-С.“. И в
двата представени пред разследващия полицай и предадени му от обвиняемия договори
за правна защита и съдействие е посочено, че са подписани от законния
представител на всяко от дружествата към датата на сключването им -12.02.2013
г., съответно В.Ч. за „Рент Трейд“ ЕООД и Т.В. за „Транскомерс - Т“ ЕООД. Всеки
от двата договора за правна защита и съдействие представени и предадени от обв.
Й. е попълнен с химикал само от едната му страна и не съдържа отпечатано писмено
пълномощно от обратната му страна.
На 29.08.2018 г., с оглед на подаден от обвиняемия Е.Й.
сигнал и образувана преписка с вх. № 564/2018 г., по описа на РП-Кюстендил при
даване на писмени обяснения пред свидетеля - ст. инспектор А.Г., оперативен
работник в сектор „ПИП“ при ОДМВР-Кюстендил, на който била разпределена
предварителна проверка по преписката обвиняемия Е.Й. представил и приложил към
обясненията си Договор за правна защита и съдействие серия Б № 022350/26.04.2013 г., с клиент
„Евробизнес Инвестмън“ ЕООД, представлявано от управителя М.П.В.. В
представения договор било посочено като предмет: „съдействие за придобиване на недвижим имот от ПП по и.д.
20117450400004/2011 на ЧСИ-С., в полза на ПИМ Инвест 2013 ЕООД“, като договорено
възнаграждение било посочено – „10 000,00 лева, платими в срок до 30.04.2013 г.“. В
договора е посочено, че е подписан от управителя М.В.-Д.. От обратната страна
на договора няма отпечатано и попълнено писмено пълномощно. За представянето и
предаването на договора в оригинал свидетелят А.Г. съставил разписка от
29.08.2018 г., подписана от него и обв. Е.Й.. По-късно договорът в оригинал бил
върнат от свидетеля на обвиняемия, отново срещу разписка подписана от двамата.
Дружеството „Евробизнес Инвестмън“ ЕООД, представлявано от
управителя М.П.В. депозирало искова молба за сумата от 10 000,00 лева
срещу обвиняемия Е.Й., по която било образувано гр.д. № 1121/2018 г., по описа
на РС-Дупница. В хода на съдебното производство, в открито съдебно заседание
проведено на 06.11.2018 г. обвиняемият, в качеството му на ответник по иска,
явявайки се лично по делото и чрез процесуалния си представител адв. С.
представил оригинала на същия договор за правна защита и съдействие серия Б № 022350/26.04.2013 г., с клиент
„Евробизнес Инвестмън“ ЕООД, представлявано от управителя М.П.В.. Направена е
констатация от съда за представения договор в оригинал обективирана в протокола
от съдебно заседание и същия е приложен по гражданското дело. След това
обвиняемия в качеството му на ответник по това дело в съдебно заседание е
направил изрично вписаното в протокола изявление, че договорът, който е
представил в оригинал в съдебно заседание е договорът, с който бил упълномощен
и се е явил по посоченото в него изпълнително дело.
За трите представени договора за правна защита и съдействие
Серия Б, с номера: № 22329/12.02.2013 г.,
с клиент „Рент Трейд ЕООД, представлявано от управителя В.Ч., №
22330/12.02.2013 г., с клиент ,,Транскомерс — Т“ ЕООД, представлявано от
управителя Т.Л.В. и № 022350/26.04.2013
г., с клиент „Евробизнес Инвестмън“ ЕООД, представлявано от управителя М.П.В.
— Д. били назначени и изготвени в хода на ДП съответните експертни справки - за
договора с № 022350/26.04.2013 г. и
съдебно-графически и почеркови експертизи и за трите договора.
В заключението на съдебно-графическа експертиза изготвена
от вещото лице А.А.,***, с Протокол №
179/23.05.2018 г., с предмет на експертизата - изследване авторството на
подписите положени в графа „Клиент“ в Договори за правна защита и съдействие
Серия Б с номера: № 22329/12.02.2013 г.,
с клиент „Рент Трейд ЕООД и №
22330/12.02.2013 г., с клиент ,,Транскомерс — Т“ ЕООД, експертът е стигнал
до изводите, че:
-
Подписът положен в
графа „клиент“ в Договор за правна защита и съдействие Серия Б № 22330/12.02.2013 г., с клиент
,,Транскомерс — Т“ ЕООД, е положен
от лицето Т.Л.В.
-
Подписът положен в
Договор за правна защита и съдействие Серия Б № 22329/12.02.2013 г., с клиент „Рент Трейд ЕООД, вероятно е положен от лицето В.М.Ч..
С оглед дадените от свидетелите Ч., В. и В.-Д. показания в
хода на ДП, че изобщо не са сключвали и подписвали представените от обвиняемия Е.Й.
3 броя договори за правна защита и съдействие била назначена повторна
съдебно-графическа експертиза изготвена от друго вещо лице – В.Б. – специалист
в областта на криминалистическото изследване на документи в ЦЕКИ към НИК-МВР.
Предметът на експертизата е изследване авторството на подписите положени в
графа „Клиент“ в Договори за правна защита и съдействие Серия Б с номера: № 22329/12.02.2013 г., с клиент „Рент
Трейд ЕООД и № 22330/12.02.2013 г., с
клиент ,,Транскомерс — Т“ ЕООД. В заключението си обективирано в Протокол № 18/ДОК-269 – л. 78-83 от том II на ДП, вещото лице В.Б. е посочил, че:
-
Подписът в графа
„Клиент“ в договор за правна защита и съдействие Серия Б №
22329 от 12.02.2013 г., сключен между „Рент Трейд ЕООД и адвокат Е.Д.Й., не е положен от В.М.Ч., както и
че
-
Подписът в графа
„Клиент“ в договор за правна защита и съдействие Серия Б №
22330 от 12.02.2013 г., сключен между ,,Транскомерс — Т“ ЕООД и адвокат Е.Д.Й.,
не е положен от Т.Л.В..
След отвод на разследващия полицай К.С. била назначена
тройна съдебно-графическа експертиза в състав от вещи лица: П.Т., И.А. и В.Б. –
специалисти в областта на криминалистическото изследване на документи в ЦЕКИ
към НИК-МВР. Предметът на тройната експертиза е изследване авторството на
подписите положени в графа „Клиент“ в Договори за правна защита и съдействие
Серия Б с номера: № 22329/12.02.2013 г.,
с клиент „Рент Трейд ЕООД, №
22330/12.02.2013 г., с клиент ,,Транскомерс — Т“ ЕООД и № 022350/26.04.2013 г., с клиент
„Евробизнес Инвестмън“ ЕООД, както и има ли дописвания в ръкописно допълнените
реквизити в представените договори. В заключението си обективирано в Протокол № 19/ДОК-112 – л. 109-118 от Том II на ДП трите вещи лица са посочили, че:
-
Подписът в графата
„Клиент“ в Договор за правна защита и съдействие Серия Б №
22350/26.04.2013 г., не е положен
от М.П.В.-Д.;
-
Подписът в графата
„Клиент“ в Договор за правна защита и съдействие Серия Б №
22329 от 12.02.2013 г., сключен между „Рент Трейд ЕООД и адвокат Е.Д.Й., не е положен от В.М.Ч.;
-
Подписът в графата „Клиент“
в Договор за правна защита и съдействие
Серия Б № 22330 от 12.02.2013 г.,
сключен между ,,Транскомерс — Т“ ЕООД и адвокат Е.Д.Й., не е положен от Т.Л.В., както и че
-
Не са установени
признаци за поправки и дописване по ръкописните текстове-попълвания в
договорите.
В последствие с Постановление от 11.06.2019 г., на разсл.
полицай била назначена и допълнителна тройна почеркова експертиза изготвена от
същите вещи лица: П.Т., И.А. и В.Б. – специалисти в областта на
криминалистическото изследване на документи в ЦЕКИ към НИК-МВР. Предметът и
задачите на допълнителната тройна експертиза е изследване, дали подписите
положени в графа „КЛИЕНТ“ в Договори за правна защита и съдействие Серия Б с
номера: № 22329/12.02.2013 г., № 22330/12.02.2013 г. и № 022350/26.04.2013 г., са изпълнени от
Е.Й., съответно подписите в същите договори в графата „АДВОКАТ“ изпълнение ли
са от него, както и дали ръкописните текстове – попълвания в трите цитирани
договора за правна защита и съдействие са изпълнени от Е.Д.Й.. В заключението
си по допълнителната тройна почеркова експертиза, обективирано в Протокол № 19/ДОК-139 – л. 124-128 от Том II на ДП, трите вещи лица са посочили съответно, че:
-
Подписите за „КЛИЕНТ“
на Договори за правна защита и съдействие: серия Б № 22329/12.02.2013 г., №
22330/12.02.2013 г. и №
022350/26.04.2013 г., е възможно
да са изпълнени от Е.Д.Й..;
-
Подписите за „АДВОКАТ“
на Договори за правна защита и съдействие: серия Б № 22329/12.02.2013 г., №
22330/12.02.2013 г. и №
022350/26.04.2013 г., са положени
от Е.Д.Й. и
-
Ръкописните
текстове-попълвания в договорите за правна защита и съдействие: серия Б № 22329/12.02.2013 г., № 22330/12.02.2013 г. и № 022350/26.04.2013 г., са изпълнени
от Е.Д.Й..
С оглед на първоначално събраните доказателства в хода на
първоначално образуваното и водено ДП № 114/2018 г., по описа на РП-Кюстендил,
ДП-111/2018 г., по описа на РУ-Кюстендил, за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, от него били отделени материали. По тях е образувано с прокурорско
постановление от 04.12.2018 г. ДП № 998/2018 г., по описа на РП-Кюстендил, ДП №
1093/2018 г., по описа на РУ-Кюстендил. По-късно с оглед данните за довършване
на деянието в района на РС-Дупница и уредената на основание чл 36, ал.2 НПК
местната подсъдност на обвинението ДП е било изпратено за продължаване на
разследването по компетентност от РП-Дупница и е заведено като ДП вх. № 1775/2019 г., ДП-599/2019 г., по
описа на РП-Дупница, която е внесла и настоящия обвинителен акт.
По
доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява
безпротиворечИ.и категорично от събрания в хода на досъдебното и съдебното
производство доказателствен материал, а именно – изцяло при преценката им поотделно
и в съвкупност, от показанията на свидетелите И.Ч., В.Ч., Т.В., М.В.-Д., П.Д. и А.Г., вкл. частично от
прочетените по реда на чл. 281, ал.1, т. 2 от НПК показания на свидетелите И.Ч.
- лист 18 от ДП., В.Ч. - лист 16 от том І и л. 87 от том ІІ на ДП, Т.В. - л. 17, том І; и на л. 88, том ІІ на ДП и А.Г. - лист 96 от ДП.
Частично, но в значително по-малка степен и обем, относими
факти и обстоятелства от описаните по-горе се установяват и потвърждават и от
казаното при разпита от свидетелите Н.С. и Елена .
Казаното от първата група свидетели - И.Ч., В.Ч., Т.В., М.В.-Д., П.Д. и А.Г., вкл. възприетото отчасти и след
прочитане на показанията на някои от тях в хода на съдебното следствие е
последователно, ясно, точно и абсолютно непротиворечиво. Хронологията на
фактите, които излагат свидетелите: И.Ч., В.Ч., Т.В., П.Д. и М.В.-Д. също
съответства на казаното поотделно от всеки от тях и най-вече на информацията
събрана от прочетените и приети множество писмени доказателства /договори, платежно нареждане, писмо от
АК-Кюстендил, писмо от ОС-Кюстендил, документи от ЧСИ-С., справки от ТР и др./.
Не са налице съществени и дълбоки вътрешни противоречия при разказа на всеки един
от свидетелите. Нещо повече, според съда тези свидетели добросъвестно посочват сами
определени обстоятелства, за които нямат информация или не си спомнят поради
изтеклия много дълъг период от време. В нито един момент никой от тези
свидетели не се опитва да изопачава или интерпретира определени факти за които
не знае или не си спомня, както и не е налице предварително стиковане или
напасване на показанията им. Въпреки връзката между членовете на тази група
свидетели, с оглед установените между някои от тях близки, семейни,
дългогодишни бизнес и трудови отношения, които не се отричат изобщо, а дори се заявяват от всеки от свидетелите,
съдът не намира основания да не приеме с доверие казаното от всеки един от тях.
Заявеното при разпита им, по отношение сключването и подписване на договорите
за правна защита и съдействие с обвиняемия Е.Й., се подкрепя изцяло и от
заключенията на назначените по ДП 3 броя графически и почеркови експертизи,
изготвени от вещите лица служители на НИК на МВР – Т., А. и Б..
Съдът не кредитира единствено най-ранните показания дадени
в хода на ДП от свидетелите Ч. и В. пред разследващ полицай – л.
68-69 и л. 70 от Том II на ДП, тъй като те не са в синхрон с останалите доказателства по
делото, не се поддържат от свидетелите непосредствено след прочитането им и се
опровергават изцяло и категорично от по-късните показания на В. и Ч., вкл.
дадените от тях, в хода на съдебното следствие и по ДП. Именно по-късните им
показания са изцяло в синхрон с информацията за фактите събрана от съда, чрез
анализ на останалите писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност.
Съдът се доверява изцяло и на заявеното от св. А.Г., което
касае фактите относно представянето в заверен препис и след това в оригинал
пред него на 29.08.2018 г. на процесния Договор за правна защита и съдействие
Серия Б, с № 022350/26.04.2013 г. от обвиняемия Е.Й., както и последващото
връщане на договора на представилия го. Всичко казано от този свидетел е
отразено в приобщените по делото писмени доказателства – 2 броя разписки съставени
от свидетеля А.Г. за приемане и последвало връщане на оригинал на Договор за
правна защита и съдействие Серия Б № 22350/26.04.2013 г. – лист 215-216 от делото. Наличните несъществени
разминавания при разпита му в съдебно заседание са отстранени надлежно чрез
прочитане на дадените от него показания в хода на ДП и последвалите негови
уточнения относно хронологията и естеството на действията предприети от него
самия и от обвиняемия Й. пред него.
За да се довери само частично на изложеното от свидетелите Н.С.
и Елена , при разпита им в съдебно заседание, съдът взе предвид, че са налице
някои сериозни разминавания в заявеното от всеки от тях, както и спрямо
заявеното от горепосочената група свидетели и най-вече спрямо информацията
налична в приетите по делото писмени доказателства, вкл. експертните заключения
изготвени от вещите лица служители на НИК на МВР – Т., А. и Б..
Свидетелят С. първоначално сочи, че в кантората му при
съвместно посещение на обв. Й. и св. Ч. му е бил показан Договор за правна
защита и съдействие, сключен между обвиняемия и дружеството наддавач по
провеждана от него публична продан на недвижим имот - „Евробизнес Инвестмън“
ЕООД, с посочен в същия адвокатски хонорар, в размер на 10 000,00 лева.
Категоричен, е че договора е бил тип бланков, по образец, от кочан, каквито
издава адвокатската колегия, като от обратната му страна е било надлежно
отпечатано, попълнено и подписано писмено пълномощно в полза на обвиняемия адв.
Е.Й.. Твърди, че именно въз основа на
това представено му, ведно с договора пълномощно е разрешил обвиняемия да се
запознае с изпълнителното дело. В хода на разпита му за проверка на показанията
на този свидетел и с оглед внасяне на уточнения по вече заявените от него факти,
съдът му предяви непосредствено и лично, както е отразено в протокола
приложените по делото договори за правна защита и съдействие, вкл. заверен
препис на процесния Договор за правна защита и съдействие Серия Б № 22350/26.04.2013 г. – лист 25 от Том II на ДП, който документ не съдържа изобщо отпечатано на обратната
страна пълномощно, което да е възможно да се попълни и подпише от страните,
както категорично заявява по-горе свидетелят. Обратната страна на документа е
бял, празен лист. Тоест категорично се опровергава възможността представения от
обвиняемия договор за правна защита и съдействие Серия Б № 22350/26.04.2013 г., заверен препис, от който е приложен на лист 25
от Том II
на ДП, съответно беше изискан служебно и
приложен на л. 148-149 от делото да
съвпада с описвания като видян лично от свидетеля С. в кантората му договор с
отпечатано от обратната страна и подписано писмено пълномощно. Реакцията на
свидетеля при предявяването, веднага след установената от него липса на пълномощно
отзад, също беше изключително показателна за съда и останалите присъстващи в
залата лица. Отделно от това заявеното от него пред съда категорично се
опровергава от показанията на свидетелите И.Ч., П.Д. и М.В.-Д., които изобщо
отричат каквито и да е бизнес взаимоотношения във връзка със сумата от
10 000 лева, между дружеството „Евробизнес
Инвестмън“ ЕООД, представлявано от управителя М.П.В. — Д. и обвиняемия Й.. Съдът
възприема с доверие единствено заявеното от св. Н.С. относно водените от него
изпълнителни дела, по които е бил упълномощен да участва обвиняемия, както и за
провеждането на публична продан, по която купувач е било дружеството „ПИМ Инвест 2013“ ЕООД, собственост на
съдружниците св. И.Ч. и „Евробизнес Инвестмън“ ЕООД, представлявано от
свидетеля М.П.В. — Д.. В тази им част неговите показания се потвърждават изцяло
от заявеното от първата група свидетели, както и от множеството събрани по
делото във връзка с изпълнителните дела и проведената публична продан писмени
доказателства, вкл. представените такива от обвиняемия. Поради това и съдът
възприема единствено тази част от показанията на свидетеля С. за достоверни,
само относно тези факти.
От друга страна св. Елена изпада в множество дълбоки, драстични и
непреодолими вътрешни противоречия в показанията си. На първо място тя
свидетелства, че е била очевидец на съвместно посещение в кантората на
обвиняемия адв. Й. от свидетелите Иво Ч. и М.В.-Д.. Сочи, че при посещението си
двамата свидетели са подписали последователно един след друг, един и същи
договор предоставен им от обвиняемия Е.Й., след което са получили и преписи от
този подписан от тях договор. Елена с
категоричност заявява след извършено предявяване от съда на договори за правна
защита и съдействие Серия Б, съответно с номера: № 22329/12.02.2013 г., с клиент „Рент Трейд“ ЕООД, с договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 15 000,00 лева и с № 22330/12.02.2013 г. с клиент „Транскомерс - Т“ ЕООД, с договорено
и заплатено в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в
размер на 6 000,00 лева, приложени на - л. 75а и 75 б от Том II на ДП, че именно първият от тях, с договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 15 000,00 лева е подписаният пред нея договор в
кантората на обвиняемия от свидетелите Ч. и В.-Д.. Заявява, че го е познала
именно по договорената в него сума за адвокатско възнаграждение, в размер на
15 000,00 лева, вписано в предявения и от съда договор наличен на - л. 75а от Том II на ДП, според който клиент е „Рент Трейд“ ЕООД. Тоест св. Елена сочи, че пред нея е подписан договор не с
дружеството Евробизнес Инвестмън“ ЕООД,
което е представлявано от свидетеля М.П.В. — Д., на стойност 10 000,00
лева, а друг такъв, предявения й от съда - с дружеството „Рент
Трейд“ ЕООД, представлявано от свидетелката В.Ч., с договорено възнаграждение
от 15 000,00 лева. Това е абсурдно само по себе си тъй като в показанията
си разпознава и сочи в залата именно
свидетелката В.-Д., а в нито един момент не твърди и не сочи, св. В.Ч. да е
присъствала изобщо в кантората на Е.Й. в този ден. Следва да се отбележи, че свидетелката
сочи и за пръв път в това съдебно
заседание, че подписания пред нея договор не е бил във формат А4, както е
твърдяла при разпита си по-рано проведен по гр.д.
№ 1121/2018 г. по описа на РС-Дупница – л.
38 от Том I на
ДП, по което гражданско дело е представен в
оригинал и приложен именно процесния Договор за правна защита и съдействие
Серия Б, № 22350/26.04.2013 г., с
договорено възнаграждение в размер на 10 000,00
лева, в който е посочено, че е бил подписан от св. В.-Д.. Пред настоящия
съдебен състав тя променя показанията си и заявява, че договорът подписан пред
нея е бил индигиран и в по-малък по размер формат, нещо като фактура. В същото
време изключително подозрително е обстоятелството, че свидетелката си спомня
конкретно месеца и годината след повече от 7 години, но не си спомня по кое
време на деня е била в кантората на обвиняемия Й. – сутрин обед или вечер.
Нейните показания, освен че са изключително вътрешно противоречиви, наред с
това се опровергават изцяло от заявеното от останалите свидетели, вкл. от св. С.,
който свидетелства за договор с дружеството Евробизнес Инвестмън“ ЕООД, представлявано от свидетеля М.П.В. — Д.,
на стойност 10 000,00 лева, а не за такъв с „Рент Трейд“ ЕООД, на стойност
15 000,00 лева, какъвто с категоричност разпозна като подписан непосредствено
пред нея свидетелката Елена . Наред с това св. С. е категоричен пред съда, че
представения пред него договор е имал отпечатано пълномощно на обратната си
страна, докато предявения на него и на св. договор в оригинал, приложен на л. 75а от Том II на ДП е с изцяло бяла, празна задна страна на листа. Казаното от
св. Елена не намира никаква упора и в
показанията на свидетелите Ч., Д. и Д.-В., а още по-малко в представените по
делото писмени доказателства. Именно тази противоречивост, изолираност и пълна
опровергаване на показанията на от останалия доказателствен материал преценен в
съвкупност, мотивира настоящия съдебен състав да не приеме с доверие заявеното
от тази свидетелка извън това, че е посещавала през 2013 г. кантората на
обвиняемия Е.Й. и относно заявеното във връзка със закупуването на офиса на ОББ
в гр. Кюстендил от свидетеля Ч. и св. Д., чрез дружеството което са учредили.
Обективната истина по делото се разкрива в най-голяма
степен от събраните и прочетени по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, приобщени по делото. Сред тях с най-сериозно значение и
безспорна доказателствена стойност са: протокол за доброволно предаване на Договори за правна защита и съдействие
Серия Б, с номера: № 22329/12.02.2013 г.,
№ 22330/12.02.2013 г от обвиняемия Й.
на разследващ полицай К.С. по ДП № 114/2018 г., по описа на РП-Кюстендил,
ДП-111/2018 г., по описа на РУ-Кюстендил, който е с дата 30.03.2018 г. – л. 76
от Том II
на ДП; 2 броя разписки съставени от
свидетеля А.Г. за приемане на представен от обвиняемия Й. и последвало връщане
на оригинал на Договор за правна защита и съдействие Серия Б №
22350/26.04.2013 г. – лист 215-216 от
делото, както и протокола от съдебно заседание по гр. д. № 1121/2018 г., по
описа на РС-Дупница, проведено на 06.11.2018 г. – лист 141-142 от Том II на ДП. Отделно за изясняване на съставомерните факти и
последователността на тяхното обективиране спомагат още и останалите писмени
доказателства – приложените преписи и оригинали на договори за правна защита и
съдействие, вкл. тези с договорен хонорар от 650 лева и 850 лева; искови молби,
писмени отговори, други протоколи и решения по гр.д. № 1121/2018 г. по описа на
РС-Дупница; извлечения от ТР към АВ и преписи от документи по изпълнителни дела
водени от ЧСИ-С.; платежно нареждане от 30.04.2013 г. за сумата от
10 000,00 лева, писмо от АК-Кюстендил относно получените от обвиняемия
кочани с договори– л. 136 от Том II на ДП; писмо от Председателя на ОС-Кюстендил, ведно с приложен
заверен препис и описание на оригинала на Договор за правна защита и
съдействие Серия Б № 22350/26.04.2013 г., приложен по гр.д. № 1121/2018 г. – л. 148-149 от делото; удостоверения по изп. дела издадени от ЧСИ-С.,
справки за съдимост на обвиняемия, от които е видно че е неосъждан,
представените от обвиняемия в хода на съдебното производство с молби по опис множество
документи за служебните му взаимоотношения с част от свидетелите и управляваните
и притежавани от тях дружества, както и всички други документи подробно описани
при приемането им в хода на съдебното следствие.
В тази връзка следва да се отбележи задължително, че с
изключение на процесните три договора за правна защита и съдействие серия Б с
номера: № 22329/12.02.2013 г., № 22330/12.02.2013 г. – л. 75а и л. 75б от ДП и № 022350/26.04.2013 г., приложен в оригинал по гр. д. 1121/2018 г.,
които са били предмет на множество експертни изследвания от различни вещи лица
в хода на ДП, авторството или съдържанието на нито едно от останалите изброени
по-горе писмени доказателства не беше оспорено или коментирано в негативен
аспект от страните или свидетелите по делото. С оглед на това и съдът приема
отразеното в тях за истинно и достоверно, като базира върху тези доказателства,
в съответната степен с оглед доказателствената им стойност изводите си за
фактите отразени във всеки отделен документ от посочените. Същите служат в
голяма степен и за проверка на показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели и вещи лица, както и относно правилността и обективността
на изводите на експертите.
В изключително голяма степен относими към предмета на
доказване по делото факти и обстоятелства, и най-вече връзките между тях се
установяват от заключенията на назначените и изготвени по ДП съдебно-графически
експертизи от вещите лица служители на НИК – първоначална изготвена от вещото
лице В.Б. с Протокол № 18/ДОК-269 – л. 78-83 от том II на ДП; първоначална тройна почеркова експертиза изготвена от
вещите лица – Т., А. и Б. Протокол №
19/ДОК-112 – л. 109-118 от Том II на ДП и допълнителна тройна съдебно-почеркова експертиза
изготвена от същите вещи лица с Протокол
№ 19/ДОК-139 – л. 124-128 от Том II на ДП, приети и приложени по делото. Заключенията по тези
експертизи, които според съда са изготвени компетентно, обосновано и правилно,
след приложение на необходимите специални знания от областта на науката и
техниката служат и за проверка на свидетелските показания на свидетелите Ч., В.
и В.-Д. относно заявеното подписване или респективно неподписване на
изследваните 3 броя договори за правна защита и съдействие. Съдът намира, че с
оглед заеманата от всяко едно от вещите лица длъжност в НИК на МВР, като
експерти-графолози в сектор документни изследвания, преминали съответните
обучения за криминалистично изследване на документи те са професионално
компетентни и квалифицирани в
необходимата степен да отговорят правилно и точно на поставените им задачи,
както са и сторили.
Недоказани са твърденията на обвиняемия за преднамереност
на което и да е от вещите лица, вкл. на вещото лице В.Б., което преди доста
години е работило в НТЛ към ОДМВР-Кюстендил. Обвиняемият не посочи и не
представи нито едно писмено или друго доказателство за оспорени от него
експертизи изготвени именно от вещото лице Б., при което евентуално да е
възможно, да се е породил някакъв междуличностен конфлик между тях двамата.
Наред с това следва да се има предвид, че две от експертизите, в които е
участвало вещото лице В.Б. са тройни такива, в чиито състав като вещо лице
участва и прекият му ръководител – експертът П.Т.. Според съда експертът В.Б.
няма никакви институционални, административни или каквито и да е други
механизми, за да влияе на професионалната преценка и заключение на това вещо
лице, което е и негов началник. Няма такива правомощия и по отношение на вещото
лице А.. Поради това и изцяло голословните твърдения на обвиняемия не се
подкрепят от доказателствата, а съдът ги приема за една недобре формирана и
изцяло необоснована негова защитна теза, което все пак е израз на неговото
право на защита.
Не се споделят и възраженията за начина на назначаване на
съответните експертизи с посочване на институцията НИК-МВР, гр. София, сектор
документни престъпления, виж. л. 77 от том II на ДП. Наистина в случая е приложен чл. 145,
ал.1, пр.4, изр. 2-ро от НПК в алтернативната му хипотеза с посочване само на
наименованието на учреждението, в което работят вещите лица. Според съда това е
една стандартна процедура за определяне на вещи лица в хода на ДП, още повече,
че обвиняемия при становището му по приемане на отделните експертизи, в нито
един момент не оспори професионалната квалификация и специални знания на вещите
лица, а единствено правоспособността им с оглед на това, че не са формално вписани
в списъците на вещите лица към ОС-Кюстендил. Безспорно е установено според съда,
че и трите вещи лица отговарят изцяло на изискванията предвидени в чл. 147 от НПК, притежават необходимите специални знания и не са налице пречки за
назначаването им по смисъла на чл. 148 от НПК. За съда няма никакво ограничение
да назначава вещи лица единствено от списъка на вещите лица към съответния
окръжен съд, в случая ОС-Кюстендил. Много често съдебните състави, дори в
по-горните съдебни инстанции назначават различни експерти от министерства,
държавни агенции, университети, БАН, НИК и т.н. Единственото изискване пред
съда е да разкрие обективната истина със средствата на НПК, каквото е и
изготвянето, респ. приемането на съдебна
експертиза в съответната област.
Съдът не споделя с необходимото доверие и не основава
фактическите си изводи върху заключението по изготвената от вещото лице А.А.
графическа експертиза обективирана в Протокол
№ 179/23.05.2018 г., приложена на л.
75, том ІІ по ДП. Макар и прието по делото според съда изводите включени в
заключението на това вещо лице, относно извършеното изследване на авторството
на подписите положени в графа „КЛИЕНТ“ в Договори за правна защита и съдействие
Серия Б с номера: № 22329/12.02.2013 г.,
с клиент „Рент Трейд ЕООД и №
22330/12.02.2013 г., с клиент ,,Транскомерс — Т“ ЕООД, са неправилни и
необосновани. На първо място при отговора на въпрос № 1 вещото лице е
категорично, че подписа в Договор за правна защита и съдействие с № 22330/12.02.2013 г., с клиент
,,Транскомерс — Т“ ЕООД е положен от лицето Т.Л.В.. От друга страна при
отговора на въпрос №2 за авторството на подписа положен за „Клиент“ в Договора
за правна защита и съдействие Серия Б, №
22329/12.02.2013 г., сключен с „Рент Трейд ЕООД вещото лице е посочило без
категоричност, че е само вероятно подписа да е положен от посоченото
лице В.М.Ч.. И двата дадени от него отговора са с изключително лаконични
мотиви. При изследването е посочено, че са използвани единствено като
технически средства – увеличителни лупи, като не е посочен изрично метода на
изследване. Ползвани са само свободни образци от подписите на лицата Т.В. и В.Ч..
В същото време изводите на това вещо лице се опровергават, както от
заключението на повторната съдебно-графическа експертиза изготвена от експерта В.Б., така и от заключението на тройната почеркова
експертиза, чиито заключения отговарят в едната си част на същите задачи по
повод подписите за „КЛИЕНТ“ в двата цитирани договора. Вещите лица от НИК заявяват
при изслушването им, че са ползвали при изследването си специализирана
апаратура – лупи, стерео микроскопи с различно осветление и видеоспектрален
компаратор. Описали са последователно и детайлно методите на изследване и
установените при тяхното прилагане обстоятелства относно авторството на
подписите. Отговорите и по двете техни експертизи /повторна и тройна/ отричат категорично и напълно изводите направени
от вещото лице А., като неправилни. Поради изложеното и съдът се доверява
именно на информацията съдържаща се в техните заключения и не споделя с доверие
изводите и заявеното в съдебно заседание от вещото лице А.А..
Съдът изобщо не изгражда изводите си въз основа на
показанията дадени от св. К.С., който беше разпитан при допуснато от съдебния
състав нарушение на чл. 118, ал. 1 от НПК, поради посочването му в списъка на
лицата за призоваване към обвинителния акт и най-вече с оглед заявеното пред
съда от него непосредствено и лично, още при снемане на самоличността му, че не
е извършвал никакви действия по разследването в хода на настоящото наказателно
производство. Тези му изявления се опровергават категорично от наличните
писмени доказателства /протоколи и
постановления/, в които фигурира името му като разследващ полицай извършвал
различни действия по разследването по ДП № 114/2018 г., по описа на
РП-Кюстендил, ДП-111/2018 г., по описа на РУ-Кюстендил, водено за престъпление
по чл. 206, ал.1 от НК, от което именно са били отделени материали и е
образувано по-късно настоящото наказателно производство. Поради това и за
саниране на този пропуск на съда казаното от него при разпита му не следва да
се обсъжда и цени в никаква степен.
Извън това следва да се посочи, че свидетелят адвокат Л.С.
се е възползвал от правото си, на основание чл. 121, ал.2 от НПК, вр. с чл. 14
и чл. 33 от ЗАдв, да не дава показания по делото за обстоятелства станали му
известни в качеството му на процесуален представител на обвиняемия по гр.д. №
1121/2018 г., на РС-Дупница и поради това не беше разпитан, а освободен от
съда.
От правна
страна:
С посочените
по-горе активни свои действия обвиняемият Й. съзнателно е ползвал неистински
частни свидетелстващи документи, които са били съставени от другиго, с което
свое деяние е осъществил в условията на продължавано престъпление
съставомерните признаци на престъплението по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Отдавна
утвърдено в правната теория и в съдебната практика / включително и с ППВС
№3/23.03.82г. на Пленума на ВС/ е разграничението между документите на
частни и официални, на истински и неистински, на верни и неверни, и на
диспозитивни и удостоверителни. При неистинските документи акцентът на
наказателноправна защита е поставен върху авторството и волята за
документиране, отразена в писмения акт. Когато авторството е подменено, без
значение е дали документът вярно или невярно отразява фактите. С посочения
състав на чл. 316 от НК се охраняват обществените отношения свързани с
документирането и документооборота и по-конкретно, в настоящия случай тези
свързани с ползването на неистински частни документи. Без съмнение използваните
документи са частни такива – договори между адвокат и клиент, които отразяват
параметрите на дължимите между страните престации, които се твърди, че са били
договорени при сключването им. Те са неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като им е придаден вид, че съставляват писмено изявление на посочения във
всеки от тях „клиент“, а не на лицето, което де факто ги е съставило Престъплението
по чл. 316 от НК се осъществява само чрез действие, то не е продължено
престъпление, а такова на просто извършване. Осъществява се чрез еднократно
действие и тъй като е формално, а не резултатно, не е необходимо от ползването
на документа да е настъпила допълнително някаква благоприятна последица за
подсъдимия. „Ползване” по смисъла на
чл. 316 от НК означава употреба на документа чрез представянето му пред трето
лице, а не извличане на полза и облага от факта, че някога някъде някому този
документ е бил представен от някого. В този смисъл виж. Решение № 172 от 28.06.2017 г. по
н. д. № 489 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение.
Текстът на чл.
316 НК затвърждава преди всичко идеята, че поначало криминализирането на
съставянето на неистински документи, преправянето съдържанието на съставени
документи, както и съставянето на документи с невярно съдържание, цели
предотвратяване използването на такива документи. Тази идея следва от
съдържанието на всички текстове, отнасящи се за документните престъпления, като
дори целта /мотивът/ за ползване,
която не е посочена като съставомерен субективен признак на деянието /за разлика от целта в текста на чл. 308,
ал.1 от НК/ е достатъчна. Това е особено подчертано именно в текста на чл.
316 НК с предвидената отговорност за ползване на документ от изброените и
тогава, когато ползващият документа не може да носи наказателна отговорност за
съставянето му, както е в настоящия случай. В този смисъл виж. Решение
№ 210 от 17.09.2012 г. по нак. д. № 496/2012 г. на Върховен касационен съд.
В конкретния
случай защитаваните обществени отношения са били грубо накърнени от действията
на обвиняемия. Наказателна отговорност се носи винаги от ползвателя на частен
документ, който е „неистински" или „с преправено съдържание", но не и
когато той е истински частен документ с невярно съдържание. В този смисъл виж. Решение
№ 364 от 19.10.2012 г. по нак. д. № 1204/2012 г. на Върховен касационен съд.
В случая след като от събраните гласни и писмени доказателства, вкл. от
кредитираните експертни заключения, безспорно и категорично е установена
неавтентичността на подписа положен за „клиент“ във всеки от използваните от
обвиняемия частни документи /договори за правна защита и съдействие, подробно
описани/ става въпрос за неистински частни документи и не следва изобщо по-нататък
да се изследва истинността на съдържанието им.
Деянието
съдържа от обективна и субективна страна признаците на продължавано престъпление
по смисъла на чл. 26, ал.1 от НПК. Доказани и
установени са общо три деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав
на едно и също престъпление – такова по чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1 от НК,
извършени са през непродължителен период от време / в периода от 30.03.2018 год. до 06.11.2018 год./, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
От
субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл, като вид и форма
на вината. При престъплението по чл. 316 НК умисълът на дееца трябва да включва
съзнанието, че се ползва неистински /както
е в случая/ или преправен документ, т.е. че отразеното в документа не
отговаря на действителните факти и обстоятелства и че не е издаден от
оправомощено лице за удостоверяване именно на тези обстоятелства. В този смисъл
виж. Решение
№ 307 от 23.01.2017 г. по н. д. № 1236 / 2016 г. на Върховен касационен съд,
1-во нак. Отделение.
Обвиняемият Е.Й.
е съзнавал ясно при всяко едно от действията си, че се ползва пред съответното
длъжностно лице от неистински частен свидетелстващ документ, съставен от
другиго. Това е така, тъй като обвиняемият е бил напълно наясно, че никога не е
сключвал попълнените лично от него 3 бр. писмени договори за правна защита и
съдействие – л. 75а, л. 75б от ДП и л.
149 от делото, с посочените в тях дружества. Бил е напълно наясно и че
подписите върху всеки от ползваните 3 броя договора не са положени преди или
след попълването им от законните представители на всяко едно от дружествата към
датата посочена в договорите. Безспорно е установено от свидетелските показания
и приложените писмени доказателства /истински договори за правна защита и
съдействие – л. 66-67 от ДП и удостоверения
от ЧСИ-С./, какъв е образеца на договора с пореден номер от кочан /№022330 и №
022329/ и отпечатаното от обратната му страна пълномощно и каква е била
процедурата по сключване, подписване и заплащане на дължимото по тях адвокатско
възнаграждение на обвиняемия Й.. Свидетелите Ч., Ч. и В. са категорични, че
винаги са подписвали договори за правна защита и съдействие попълнени лично от
адв. Й. пред него, т.е. в негово присъствие и никога св. Ч. не е предоставял на
съответния управител договор от кочан, без присъствието на обвиняемия. За съда
е без съмнение и абсолютно доказано, че с оглед по-ранната употреба /попълване и подписване/ на договорите от
кочана с № 3428, серия Б, от
№ 022326, до № 022350 /виж писмо
АК-Кюстендил, л. 136 от том II на ДП/, конкретно с
процесните номера №022330 и № 022329 - за наличните по делото
истински договори – л. 66-67 от ДП,
обвиняемият Е.Й. е бил наясно, че не разполага вече с договори с тези поредни номера
от серия Б. Това е безспорно, тъй като както е отразено в писмото от
АК-Кюстендил „кочаните се издават в
поредни серии и номера и дублиране на номера на два или повече договори за
правна защита и съдействие, от една и съща серия е невъзможно“.
Друг аргумент,
е че по делото не се установи в нито един момент обвиняемият да е осъществявал
правна защита и съдействие на дружеството „Евробизнес Инвестмън“ ЕООД,
представлявано от управителя М.П.В. — Д.. Наред с това се установи безспорно,
че за календарната 2013-та година обвиняемият Е.Й., в качеството му на адвокат
е представлявал другите две дружества „Рент Трейд“ ЕООД и „Транскомерс - Т“
ЕООД само по едно единствено гражданско дело, срещу ответника „Арт Фореста“
ЕООД. Всичко това дефинира като крайно нелогично и абсурдно което и да е от тези
търговски дружества да сключва договори за правна защита и съдействие с такава
висока парична стойност, за цялата текуща 2013-та година при положение, че не
им се налага воденето на дела или ползването на каквито и да е други правни
услуги. Както и при положение, че вече са заплатили по приложените истински
договори сумите от 850 и 650 лева за адвокатско възнаграждение на обвиняемия
адв. Е.Й.. Макар и да не е представлява съставомерен признак от субективна страна,
важно е да се акцентира и върху мотива на обвиняемия. Той представя на
посочените дати, всеки един от договорите, пред съответното длъжностно лице
–разследващ полицай, оперативен работник към РУ на МВР или районен съдия, не за
да се търси сам защита, че не му е заплатено по съответния договор, а за да
оправдае дължимостта на претендираните спрямо него парични суми, описани в
сигналите до прокуратурата като обсебени и предмет на иска по гр. д. 1121/2018
г., на РС-Дупница.
Неоснователни
и недоказани остават всичките му доводи за несъставомерност на деянието от
субективна страна. Вкл. за това, че представените от него неистински частни
документи не били представени, а били изискани от съответния орган, на когото
ги е предоставил обвиняемия. Неприложима е в случая хипотезата на чл. 16 от НК,
която гласи, че: Не е виновно извършено
деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед,
дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление.
Не е налице служебна зависимост между обвиняемия и съответния орган, а на още
по-силно основание за него самия е било изначално ясно, че представяйки
съответния неистински частен документ съставен от другиго извършва очевидно
престъпление по чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1 от НК. Въпреки това обвиняемият
съзнателно и целенасочено е ползвал /употребил/, пред всяко от длъжностните
лица посочени по-горе извършващи служебни действия по съответното наказателно
или гражданско производство, съответния неистински частен документ.