№ 4757
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:С.Г.Ц.
при участието на секретаря Д.К.
като разгледа докладваното от С.Г.Ц. Административно наказателно дело №
20201110212326 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
№...........
гр. София, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-
МИ състав, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Ц.
при участието на секретаря Д. К., като разгледа докладваното от съдия С. Ц.
н.а.х.д. № 12326 по описа на СРС за 2020г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
1
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****” ЕООД, представлявано от управител В.
В., чрез пълномощник Г. М. срещу наказателно постановление /НП/ №
520608 F- 550520 /29.06.2020г., издадено от директора на ТД на НАП София,
с което на жалбоподателя на „****” ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лв. за
нарушение на чл.96 ал.1 ЗДДС.
В жалбата се сочи, че наказателното постановелние е незаконосъобразно
и неправилно. Оспорват се фактическите констатации в АУАН.
В съдебно заседание жалбоподателят „****” ЕООД се представлява от
адв. М.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени
издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна ТД НАП, редовно призована, се представлява от
юрк. Николова. Тя оспорва жалбата и счита, че е неоснователна. Посочва, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.04.2020г. в ТД НАП-София по повод на извършена проверка при
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС св. Л. К. установила, че
„****“ ЕООД в качеството си на данъчно задължено лице по чл. 3 ал.1 ЗДДС
не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения 7 –дневен
срок след изтичане на данъчния период, през който е достигнало облагаем
оборот в размер на 50 000 лв., за период не по-дълъг от последните 12 месеца
преди текущия месец. Установила, че заявлението е подадено на 09.04.2020г..
Приела, че срокът на закъснение е 93 дни. Преценила, че е извършено
нарушение на чл.96 ал.1 ЗДДС.
За констатираното бил съставен АУАН на жалбоподателя, в който
нарушението било описано като такова по чл.96 ал.1 ЗДДС.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което при идентична словесна обосновка на соченото
нарушение и съответна дадена правна квалификация на „****“ ЕООД е
2
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
600 /шестстотин/лв..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на
събраните гласни доказателства чрез разпита на св.К.. Събраните по делото
доказателлства единно и непротиворечиво изясняват фактическата
обстановка по случая, с оглед на което съдът ги кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи. Изводът за това е обусловен от наличните по делото и
приобщени като писмени доказателствадва заповеди, очертаващи
правомощията на съответните лица.
Съдът прие, че в производството протекло пред административно-
наказващият орган е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо
до опорочаване законосъобразността на обжалвания акт.
ЗАНН ясно и лимитативно е очертал съдържанието на АУАН и
последвалото го наказателно постановление, впсивайки изискване за
адвминистартивнонаказаващият орган да въведе в двата акта минимум от
факти, очертаващи обстоятелствата, при които се сочи да е извършено
нарушението. Изпъленнието на същото следва да бъде онагледено в
обстоятелстевната част на двата акта, така щото да се обезпечи
законосъобразността на протеклото производство. Спецификата на
поризводстовото изисква гаранции за законност при намесата, което
означава, че администиративният орган следва да съблюдава разпоредбите на
закона, очертаващи задължението на същия при изследване и установяване на
релевантинте за поризводството факти. В този смисъл контролинят орган е
длъжен точно и ясно да опише онези факти, които очертават кога, къде,
3
какаво – по механизъм на деяние/действие или бездействие/ кой е извършил,
така щото да е ясно откъм факти как описаното сочи осъщестевно нарушение,
подводимо под състава на избранта от него административноправна норма.
Едва при използване на законоустановените механизми за възникване и
провеждане на административното производство ще се стигне до наличие на
законност на намесата и правилно реализиране на
администаративнонаказателната отговоронст на субекта на нарушението.
В този аспект е нужно да се посочи, че властническият орган е този,
защото разпоредбите на ЗАНН го въвеждат, който е длъжен да опише всички
обстоятелства, очертаващи поведението на субекта, а той от совя страна
следва да има възможност да се защити, като ангажира доказателства
свързани настъпването на конкретни факти. Тази взаимна връзка, очертана от
логиката на производстовото задължава контролиня орган да посочи точно и
ясно кога, къде, кой, какво е осъществил/не е осъществил при дължимо
поведение.
Елемент от признаците на административното нарушение е времето на
извършване на същото. Този момент не може да бъде определяем и поставен
под субективната преценка на всяко едно трете лице от тълкуването или
изчисляването на норми, респективно срокове.
Администартивнонаказаващият орган е дължен да посочи, предвид
спецификата на конкертното нарушение, кога счита че същото е довършено –
реализирано. Това означава, че той следва да въведе като опише не
съдържанието на правната норма, чийто състав според него е нарушен,
отразявайки срокове и забава в изпълнението им, а да посочи коя е датта, на
която е извършено според него нарушението. Като не го е сторил е нарушил
правото на защита на субекта на отговоронстата, ограничавайки
възможнастта му да установи кой е фактът, срещу който следва да се
защитава.
Нещо повече въвеждането на точната датата на извършване на
нарушението, респективно период от / до, дава обективна възможност да бъде
точно изчислен моментът на изтичане на абсолютната давност за реализиране
на административнонаказателна отговорност. Когато този момент е
обусловен от възможно тълкуване на срокове, при липса на яснота, се поставя
под несигурност и съответия правен институт. Така в едната хипотеза, ако
4
спред контролния орган нарушението е извършено на датата, отразена като
такава, до която изтича конкретен 7 –дневен срок, моментът на изчисляване
на давностния срок ще е един и съвсем друг, ако се приеме, че разбирането за
дата на осъществяване на нарушението е датата, следваща изтичането на този
7- дневния срок и съвсем друг, ако контролният орган счита някоя друга дата
в обсега на забавата. Това хипотетично тълкуване на твърдението на
контролния орган води до правна и фактическа несигурност и така осуетява
възможността на субекта на отговорността да установи какво точно твърди
административния орган.
Нужно е да се посочи, че в съставения АУАН и последвалото го НП
липсва пълно описание на онези обстоятелства които очертават обективните
предели на твърдяното нарушение. Не са отразени факти, които да сочат
механизма на определяне на облагаемия оборот. Такива обстоятелства трябва
да бъдат въведени прецизно и в пълнота, тъй като предопределят обективните
предели на защита на твърдяния нарушител. Липсата им води до допуснато
съществено процесуално нарушение, неподлежащо на саниране от съда чрез
въвеждането им за пръв път в съдебната фаза на процеса.
С тези доводи съдът счита, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 520608 F- 550520
/29.06.2020г., издадено от директора на ТД на НАП София, с което на
жалбоподателя на „****” ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лв. за нарушение на
чл.96 ал.1 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
5
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6