Р Е Ш Е Н И Е
№ 235
гр. ***, 21.12.2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд- ***, в публично съдебно заседание,
проведено на втори декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е. В.**, като разгледа докладваното
от съдия Слава Георгиева административно дело № 460 по описа за 2022 година на
Административен съд-***, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156-161 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „***“ АД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 1, ет.2, чрез адвокат А.С.,***
срещу Ревизионен акт № Р-29002919008380-091-001 от 10.12.2020 година, издаден
от Г.С.С. на длъжност: Началник на сектор, възложил ревизията и К.Е.Г. на
длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, мълчаливо
потвърден от страна на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“–С.**при Централно управление на Национална агенция по приходите, с
който на основание чл. 15, във вр. с чл. 78 от ЗКПО е извършено допълнително
преобразуване на счетоводния
резултат за 2012 г. и 2013 г. чрез
изменение към намаление на декларираната данъчна загуба за 2012 г.
от 6 837 764.43 лв. на 1
132 382.05 лв., т.е. с 5 705 382.38лв. и за 2013 г. от 15 435 300.16 лв. на 7
371 400.95 лв., т.е. с 8 063 899.21лв., вследствие на което данъчната загуба за пренасяне е намалена с общо
13 769 281.59 лева. Финансовият резултат на дружеството е
преобразуван до размера
на изчисления от ревизиращия екип долен квартил от установения с ревизията
обхват от съпоставими стойности на ВОА, както следва: за 2012 година с
5 705 382.38 лева и за 2013 година с
8 063 899.21 лева.
Жалбоподателят сочи, че ревизионният акт е
незаконосъобразен и необоснован. Излага довод, че неправилно ревизиращи екип е
изключил **, ***, *** от групата на съпоставимите компании, като посочва
подробни аргументи за това, а именно, че фактът на участие на това дружество в
група е ирелевантен, тъй като това не оказва влияние върху независимостта му
относно вземането на решения в отношенията с трети лица. Изтъква, че през
ревизирания период сравняваното дружество не е извършвало сделки със свързани
лица и спрямо него не са налице уникални фактори, в каквато посока са изводите
на ревизиращия екип. Предвид това на първо място моли съда да приеме, че ***
следва да бъде приета за независима съпоставима компания и респективно, че
анализът на трансферното ценообразуване на основната дейност на Стомана за
данъчен период 2012 и данъчен период 2013 година е правилен, обективен и точен.
На второ място в жалбата се посочва, че реализираната от дружеството
възвръщаемост на общите разходи от сделки, осъществени със свързани лица, е в
обхвата на пазарната стойност, респективно излага довод, че органите по
приходите неправилно са отхвърлили в ревизионния акт представения допълнителен
анализ, който се основава на възвръщаемост на сделките със свързани лица. В
жалбата са изложени подробни доводи от страна на жалбоподателя, защото следва
да бъде подкрепена тезата му досежно извода, че следва да се използва като
индикатор не възвращаемостта на активите, а тази на разходите. Посочва се, че с
обжалвания ревизионен акт неправилно е извършена и корекция на финансовия
резултат от сделки с несвързани лица и че същият е издаден при нарушаване на
принципите на обективност и служебно начало. Моли съда да отмени оспорения
ревизионен акт. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски,
съобразно депозиран списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, проведено на 02.12.2022 година,
жалбоподателят редовно призован се представлява от адвокат И., който пледира
жалбата да бъде уважена и в съответствие с това съдът да постанови съдебен акт,
с който да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на направени
по делото съдебни разноски, за което прилага и списък по реда на чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата-Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – С.**, редовно призован не се явява,
представлява се от юрисконсулт И.***, която моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата. Подробни доводи развива в представени по делото
писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд- ***, в настоящият съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, с
активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление,
поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в
срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен
акт, поради което следва същият да бъде разгледан съобразно изложените в нея
доводи.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Началото на ревизионното производство е поставено със
Заповед за възлагане на ревизията /ЗВР/ № Р-29002919008380-020-001/19.12.2019
година, с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването
на ревизия на „***“ АД за определяне на задължения за корпоративен данък за
периода от 01.01.2012 година до 31.12.2013 година. Определен е ревизиращ екип,
а именно ревизията да бъде извършена от К.Е.Г.–главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, Гергана Славчева Полежанова- Данкинова- главен
инспектор по приходите, Сирануш Етварт Николова – главен инспектор по
приходите. Посочен е и срокът за завършване на ревизията, а именно тя да
приключи в срок от три месеца от връчване на настоящата ЗВР. Заповедта е
връчена по електронен път на 27.12.2019 година, а това означава, че срокът на
ревизията е изтекъл на 27.03.2019 година.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизията № Р-29002919008380-020-002/18.03.2020 година на основание чл. 112,
ал. 2, т. 1, чл. 113 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК срокът за приключване на ревизията
е удължен до 27.05.2020 година. Заповедта за изменение на Заповедта за
възлагане на ревизията е връчена по електронен път на 18.03.2020 година.
Със Заповед № Р-29002919008380-ЗИД-001/22.05.2020 година
на основание чл. 114, ал. 4 от ДОПК и въз основа на искане на териториалния
директор на ТД на НАП-Големи данъкоплатци и осигурители с №
Р-29002919008380-Д49-001/20.05.2020 година, изпълнителният директор на НАП е
удължил срокът на ревизията до 25.09.2020 година.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизията № Р-29002919008380-020-003/26.05.2020 година на основание чл. 112, ал.
2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 4 от ДОПК, срокът за приключване на
ревизията е удължен до 25.09.2020 година. Заповедта за изменение на ЗВР е
връчена по електронен път на 28.05.2020 година.
Заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за
изменение на ЗВР са издадени от Г.С.С. на длъжност: началник на сектор при ТД
на НАП- „Големи данъкоплатци и осигурители“, като същите са подписани с валиден
към конкретния момент електронен подпис и са в съответствие с изискванията на
ЗЕДЕУ.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен
доклад /РД/ № Р-29002919008380-092-001/14.10.2020 година. В ревизионният доклад
е прието, че въз основа на представените в хода на ревизионното производство
документи и справки от ревизираното лице, извършените процесуални действия и
събрани по реда на чл. 37, ал. 1 от ДОПК доказателства към ревизионния доклад,
в резултат на извършената ревизия се установява, че на основание чл. 15, във
вр. с чл. 78 от ЗКПО за целите на определяне на данъчния финансов резултат за
2012 година счетоводния финансов резултат следва да бъде увеличен със сумата от
5 705 382.38 лева, а за 2013 година счетоводният финансов резултат
следва да се увеличи със сумата от 8 063 899.21 лева. Констатирано е
от страна на ревизиращия екип, че избраният от „***“ АД метод за определяне на
пазарните цени, а именно Метода на транзакционната нетна печалба е най-подходящ
за тестване на пазарния характер на ценообразуване по отношение на
транзакциите, свързани с основната дейност на дружеството, покупката и
продажбата на скрап, покупка на маркетинг услуга от „Стийлмет Кипър“ и на
консултантски услуги от „**“ – Г.**, покупка на услуги по поддръжка от „**“ АД,
а по отношение на комисионните услуги е посочено, че избраният от страна на
данъчно задълженото лице метод е методът на сравнимите неконтролирани цени. По
отношение на метода на транзакционната нетна печалба е посочено, че същият се
състои в определяне на норма на нетна печалба, реализирана от лице по конкретна
сделка, на база на съпоставими норми на нетна печалба по неконтролирани сделки.
Така МТНП съпоставя нормата на нетна печалба по контролирана сделка, изчислена
като съотношение между нетната печалба и избрана база /приходи от продажби,
разходи, активи/, със съпоставима норма на нетна печалба, изчислена спрямо
същата база при независими лица в същото време методът предполага анализ въз
основа на коефициентен фактор /норма на нетна печалба- нетна печалба, най-често
се свързва с оперативна печалба/. Коефициентите могат да изравняват съотношение
между оперативна печалба и приход от продажби, между оперативна печалба и
участващи активи, между оперативна печалба и инвестиран капитал, като изборът
им ще зависи от вида на проверяваното дружество. В тази връзка, според органите
по приходите, прилагането на същия метод изисква избор на индикатор на нормата
на печалба, при който трябва да се вземе предвид: силните и слабите страни на
различните индикатори; приложимостта на индикатора спрямо транзакцията;
наличната информация и степента на съпоставимост между контролираните и
неконтролираните сделки. Същевременно ревизиращите приемат, че използвания от
страна на жалбоподателя индикатор за норма на нетна печалба- възвръщаемост на
общите разходи /ВОР/ във връзка с определяне на пазарната цена по отношение на
транзакции, свързани с основната дейност на дружеството е неправилно определен,
тъй като не може да бъде квалифициран като независим от контролирани сделки,
респективно приемат, че по този начин се анализират единствено резултатите от
транзакции със свързани лица. В тази връзка органите по приходите са преценили,
че най-подходящ индикатор за норма на нетна печалба за транзакции, свързани с
основната дейност на дружеството е възвръщаемост на общите активи /ВОА/,
определена по следната формула: норма на нетна
печалба „ВОА“ = Оперативна печалба/ Обща стойност на активите.
Посочено е също, че този извод на ревизиращия екип се основава
на разпоредбите на Ръководството на ОИСР и по – конкретно в т. 2.86 и т. 2.87. Според последните, при избора на знаменател
на индикатор за нормата на нетна печалба, следва да се съобрази с извършеният
анализ на съпоставимостта, включително функционален анализ на контролираната
сделка и по-специално да отразява разпределението на рисковете между страните и
използването на активи. За капиталоемките дейности, както и за някои
производствени дейности, каквато е и дейността на ревизираното лице е отразено,
че се препоръчва индикаторът за нетна печалба да отчита възвръщаемост на
активите, тъй като носят значителен инвестиционен риск, дори в случаите, в
което оперативните рискове могат да бъдат ограничени.
Във връзка със съпоставителния анализ ревизиращият екип е
приел като годни и отговарящи на условията компаниите, които са представени в
списъка от страна на ревизираното лице за съпоставими, но изключва една от тях
с аргумент, че същата не е достатъчно надеждна и независима.
Предвид изложеното ревизиращият екип е направил
преизчисления за всеки един данъчен период в обхвата на ревизията, като с
констатациите на ревизионния доклад е направено предложение да бъде
преобразуван счетоводния финансов резултат за жалбоподателя по реда на чл. 15,
във вр. с чл. 78 от ЗКОП в посока на увеличение на сумата, представляваща
отклонение от интерквартилния обхват.
Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на
14.10.2020 година, като срещу него в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е
депозирано възражение с рег. № 26-С-13797/ 25.11.2020 година.
Ревизията приключва с Ревизионен акт №
Р-29002919008380-091-001/10.12.2020 година, издаден от Г.С.С. на длъжност:
началник а сектор, възложил ревизията и Каталина Ефтимова Георгиева на
длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. В него
органите по приходите се произнасят и във връзка с възражението депозирано
срещу констатациите в ревизионния доклад. Приема се, че последното е
неоснователно, респективно че изложените в ревизионния доклад факти и
обстоятелства, направените фактически и правни изводи и предложения за
установяване на посочените в него задължения за съответните периоди са
правилни. В РА на първо място се приема, че с право ревизиращият екип е
изключил дружеството ** от групата на
съпоставимите такива, в резултат на което се стига до съответните изчисления на
интерквартилния обхват от стойности на ВОА. Тези изводи се мотивират на база
Ръководството на ОИСР и Наредба №Н-9 от 2006 година, издадена от министъра на
финансите, която изисква сравняваното дружество да бъде независимо, с цел
правилно прилагане на механизма на методите на трансферно ценообразуване,
изразяващ се в сравняване на контролирана с неконтролирана сделка. Доколкото
ревизираното лице е избрало да прилага методът на транзакционната нетна
печалба, то последният изисква да е налице независимост на съпоставимите
сделки. При изследване на представената в хода на ревизионното производство
документация, с ревизионният акт органите по приходите приемат, че въпросното
дружество, което е включено от страна на жалбоподателя в групата на
сравняваните следва да бъде изключено, като мотивите за това са на първо място,
че същото е част от група **, което рефлектира
върху независимостта на вземане на решения във връзка с отношенията между трети
лица. На следващо място се приема, че за периода от 2011 година това дружество
е извършвало сделки със свързани лица, тъй като е генерирало вземания в размер
на 281 838.58 лева, респективно отхвърлена е тезата на жалбоподателя
досежно това, че се касае не за търговски сделки, а за финансови активи, с друг
произход, които оказват влияние върху финансовото състояние на сравняваното
дружество. На трето място, за да
обосноват извода си органите по приходите са приели, че по отношение на ** са налице уникални фактори, като посочват, че същото се намира на
територията на пристанище и в близост до железопътна инфраструктура.
Също така в ревизионния акт е отхвърлена и тезата на
ревизираното дружество относно необходимостта като индикатор да бъде използвана
възвръщаемостта на общия разход /ВОР/, а не тази на възвръщаемост на активите
/ВОА/, като за тези си изводи изцяло се позовават на указанията, които са
дадени в Ръководството на ОИСР и приемат, че знаменателят, който се приема
следва да бъде достатъчно независимо от контролираната сделка, защото в
противен случай няма да е налице обективна отправна точка. Посочва се, че в
хода на ревизията е извършен анализ на общите разходи, включващи както
оперативни, така и неоперативни, в резултат на което е установено, че са налице
и такива, които са получени от свързани лица. По тази причина са приели, че по-подходящ
индикатор за печалба е възвръщаемостта на активите, доколкото разходите,
включени като знаменател при индикатора за възвръщаемост на разходите включва и
такива към свързани лица и от тази гл.т. той не е независим от контролирани
сделки. При това положение по отношение на транзакциите свързани с основната
дейност на дружеството е прието, че е приложим индикаторът за норма на
възвръщаемост на активите /ВОА/, а не избраният от ревизираното лице метод на
транзакционната нетна печалба с индикатор възвръщаемост на общите разходи.
Отхвърлени са и възраженията във връзка с това, че цените
на видовете продукти по сделки със свързани лица попадат в обхвата от цени по
сделки с несвързани лица при направени
изчисления чрез прилагане на коефициент на нетна печалба ВОР. Отново в
изпълнение на указанията, посочени в Ръководството на ОИСР е извършен анализ,
от който според органите може да се направи извод, че е налице функционално различие между
контролирана и неконтролирана сделка, като са посочили и примери- елементи на
лихвено плащане в продажбите към свързани лица, изразяващи се в по-големия период
на отложено плащане за доставките в сравнение с тези към несвързани лица.
Прието е също, че в случая методът на сравнимите
неконтролирани цени е невъзможно да се приложи, защото е налице неизпълнение на
задълженията по чл. 20 от Наредба № Н-9 от 2006 година и указанията, дадени в
Ръководството на ОИСР и че въпреки дадената възможност на ревизираното
дружество по силата на чл. 116 от ДОПК, то не е успяло да докаже твърденията
си, водещи в обратна посока.
Във връзка с доводите на ревизираното дружество, че са
налице обективни икономически причини за отчитане на загуби от него органите са
приели, че отрицателните финансови резултати нямат обоснована икономическа
причина.
На последно място е прието, че правилно е извършена
корекцията на финансовия резултат от сделки с несвързани лица, като в тази
посока органите по приходите се обосновават с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от
Модел на СИДДО, чл. 15 и загатват за чл. 16 от ЗКПО.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице по
електронен път на 10.12.2020 година. Срещу него е депозирана жалба с вх. №
26-С-14839/23.12.2020 година по регистъра на ТД на НАП- „Големи данъкоплатци и
осигурители“, като срокът за произнасяне по жалбата е бил удължен с три месеца,
а именно до 28.05.2021 година, с подписване на писмено споразумение на
основание чл. 156, ал. 7, изр. 1 от ДОПК. В така удължения срок директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителни практики“ не се е произнесъл с
решение, поради което се следва, че на основание чл. 156, ал. 7, изр. 2, във
вр. с чл. 156, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК ревизионният акт е мълчаливо потвърден.
На 23.06.2021 година чрез Директор на Дирекция „ОДОП“ при
ЦУ на НАП-С.**срещу Ревизионен акт №
Р-29002919008380-091-001/ 10.12.2020 година е постъпила жалба с вх. №
53-04-475/ 23.06.2021 година, като същата е препратена на основание чл. 150, ал.
1 от ДОПК на Административен съд–С.**град, който на основание чл. 135, ал. 2 от АПК е изпратил делото по подсъдност на Административен съд-***.
Съгласно разпоредбите на чл. 120, ал. 2 от ДОПК
ревизионният доклад е неразделна част към ревизионния акт, като изводите на
органите по приходите, които са обективирани в тях са направени след анализ на
събраните и проверени в хода на ревизионното производство писмени
доказателства. С оглед на посочените констатации в тях се установява следното:
Ревизираното дружество „***“ АД е вписано в търговския
регистър на Окръжен съд-*** по фирмено дело № 127 от 2000 година. Седалището на
дружеството е в гр. ***, ул. „***“ № 1, като това е адресът му на управление. Основаният капитал на дружеството е в
размер на 66 926 300 лева,
като общият брой на записаните поименни акции е 669 263, всичките с
номинал на стойност 100 лева на акция. Дружеството се представлява от Н.М..**, Й.П..**
и В.П..**. „***“ АД е дъщерно дружество на „**“, компания, която е регистрирана
в Република Г.**и притежава 1 акция от капитала на дружеството. Крайната
компания-майка на корпоративната група, в която участва ревизираното дружество
е „**“, Б.**. В ревизионният акт, в резултат на извършена проверка в
информационната система на НАП за ревизираното лице се установява, че същото е
свързано с други дружества и в този смисъл са посочени в табличен вид всичките свързани лица по смисъла на §1, т. 3 от ДР на
ДОПК.
През ревизирания период основната дейност на дружеството
е свързана с производството и търговията на стоманени изделия. Дружеството не
разполага с лицензи и разрешителни. „***“ АД е изградено на мястото на първото
стоманодобивно предприятие в страна и осъществява дейността си именно там. Същото
е и водещ производител на стомана в България.
Дружеството е регистрирано по реда на ДОПК на 18.05.2000
година в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, с ЕИК: ***.
Регистрацията му за целите на ЗДДС е от 09.08.2000 година и е извършена по реда
на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. На дружеството е извършвана предходна ревизия, която
е приключила с издаването на Ревизионен акт № Р-29002917008885-091-001/07.08.2019
година, като този ревизионен акт е бил обжалван по реда на чл. 152 от ДОПК, във
връзка с което е издадено от Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – С.**при ЦУ на НАП Решение № 1991/27.11.2019 година,
с което същият е отменен в частта на установения резултат по ЗКПО за 2012 и
2013 година. Обект на обжалване е било извършеното преоразуване на финансовите
резултати на дружеството със сумите общо в размер на 31 599 143.33
лева за 2012 и 2013 година. С Решение №
1991/27.11.2019 година, ревизионният акт е отменен в оспорените части, като са
дадени задължителни указания за изпълнение. Като настоящото производство е
образувано на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК въз основа на посоченото и в
изпълнение на цитираното решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП-
София.
Компанията-майка изготвя консолидиран финансов отчет за „СИДЕНОР
СА“ и нейните дъщерни дружества, в съответствие с изискванията на МСФО приети от Европейския съюз. Консолидираният финансов отчет се публикува
на интернет страницата на дружеството – майка и е одитиран от „**“, Г.. Дружеството изготвя и представя финансовите
си отчети на база на Международните стандарти за финансови отчети, издадени от
Съвета за международни счетоводни стандарти и разясненията за тяхното
прилагане, издадени от Комитета за разяснение на МСФО, приет от Комисията на
Европейския съюз и приложими в Република България. Счетоводната политика на дружеството се
основава на принципа на действащо предприятие. За периода 2012-2013 година
счетоводната информация е обработвана само с програмен продукт SAP.
С оглед изясняване на фактите по случая и на основание
чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени искания
за представяне на документи и писмени обяснения с ИПДПОЗЛ №
Р-29002919008380-040-001/21.02.2020 година, което е връчено на дружеството по
електронен път на 21.02.2020 година. С молба с вх. №
Р-29002919008380-МЛБ-001-И/04.03.2020 година от задълженото лице е поискано
удължаване на срока с две седмици, като в резултат на това с Решение №
Р-29002919008380-106-001/05.03.2020 година, срокът за представяне на документи
е продължен до 20.03.2020 година. На 20.03.2020 година са представени такива с
вх. № Р-29002919008380-ПРД-001-И/20.03.2020 година и с вх. №
Р-29002919008380-ПРД-002-И/13.05.2020 година.
От страна на ревизиращия екип е отправено ново искане за
представяне на доказателства и писмени обяснения с ИПДПОЗЛ №
Р-29002919008380-040-002/24.08.2020 година, което е връчено по електронен път
на 24.08.2020 година. С молба с вх. № Р-29002919008380-МЛБ-002-И/ 24.08.2020
година от задълженото лице е поискано удължаване на срока с две седмици, като с
Решение № Р-29002919008380-106-003/25.08.2020 година, срокът за представяне на
документите е продължен до 21.09.2020 година. От страна на жалбоподателя са
представени документи и писмения обяснения с вх. № Р-29002919008380-ПРД-003-И
/18.09.2020 и с вх. № Р-29002919008380-ПРД-004-И/ 21.09.2020 година.
С Протокол № Р-29002919008380-ППД-001/24.09.2020 година
са присъединени доказателства, които са събрани в хода на ревизията, приключила
с издаването на Ревизионен акт № Р-29002917008885-091-001/07.08.2019 година.
От страна на дружеството в хода на ревизионното производство
е представена Местна документация за трансферно ценообразуване за периода 2011-
2016 година или така нареченото „местно досие“. От него е видно, че дружеството
за определяне на пазарната цена в сделки със свързани лица е избрало методът на
транзакционната нетна печалба, като за целта са идентифицирани потенциално
сравними неконтролирани дружества, посочени в Приложение 1, Приложение 2 и
Приложение 3.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието заключение по
извършена съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещо лице П.Д.К..
Поставени са седем задачи, като след запознаване с представения по делото
доказателствен материал, вещото лице е установило, че може да се направи
положителен извод, че изготвения от дружеството жалбоподател анализ на
трансферно ценообразуване е съставен съгласно принципа на независими пазарни
отношения, на базата на сведения, с които може разумно да разполага към момента
на това определяне. Констатирало е, че използвания от дружеството метод за
трансферно ценообразуване е методът на транзакционната нетна печалба, като
според вещото лице това е и най- подходящият предвид характера на дейността на
жалбоподателя. Установява се, че не е допустимо прилагането на метод на
сравнимите неконтролирани цени, тъй като не могат да бъдат идентифицирани
надеждни външно съпоставими сделки. Приема, че правилно ревизираното лице е
изчислило нормата на нетна печалба, използвайки за индикатор възвръщаемостта на
общите разходи /ВОР/, реализирана за ревизирания период от сделки със свързани
лица. Според вещото лице правилно дружеството *** е изключено от групата на съпоставимите дружества, но дори и без него при
съответните изчисления при прилагане на ВОР отново се стига до резултати от
анализа на трансферното ценообразуване, потвърждаващи пазарния характер на
сделките на Стомана със свързани лица през ревизираните периоди. Посочва, че
инфлацията, която се е засилила през съответните процесни периоди е оказала
влияние и върху финансовите резултати на дружеството. В заключението си, вещото
лице е изчислило, че следва да се вземе предвид, че данъчният финансов резултат
за 2012 година е данъчна загуба в размер на 6 837 764.43 лева, а за
2013 година е данъчна загуба в размер на 15 435 300.16 лева. Така
дадено заключението, настоящият съдебен състав то кредитира напълно, като
обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд- ***, като извърши по реда на чл. 168, ал.
1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в
съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и в предвидената в чл. 120,
ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити,
посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и
датата на издаването му, данните на ревизираното лице, неговият номер и дата на
издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са
подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното
производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта, съдържа се
разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице,
посочено е пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва,
съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискванията на чл. 120, ал.
2 от ДОПК към ревизионния акт е приложен ревизионен доклад, който е неразделна
част от него. Тъй като в ДОПК не се съдържат правила относно разпределянето на
доказателствената тежест, то на основание §2 от ДР на ДОПК се прилагат
разпоредбите на АПК, а именно тежестта на доказване е на страната, за която се
пораждат благоприятните последици. В този смисъл съдът е указал на страните и
разпределяне на доказателствената тежест с определение.
От приобщените доказателства се установява, че заповедта
за възлагане на ревизията, заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад
и ревизионният акт са подписани от издателите им с валиден към момента на
подписването електронен подпис, който съответства на изискванията на ЗЕДЕП.
От това следва, че оспореният ревизионен акт отговаря на
изискванията на закона относно материалната компетентност на издателя му и
изискванията, във връзка с неговата форма. При това положение съдът трябва да
се произнесе по въпроса, дали така издадения ревизионен акт, представляваща индивидуален
административен акт съответства на административнопроизводствените правила, на
материалния закон и дали е издаден в съответствие с целта на закона.
Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с
административнопроизводствените правила съдът намира следното: Правилата,
свързани с издаването на ревизионния акт са регламентирани в Глава петнадесета
„Данъчно-осигурителен контрол“, Раздел II, „Установяване“ на ДОПК, като съдът не констатира да са допуснати
нарушения, които могат да бъдат определени като съществени и които биха били от
естество да доведат до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и да
бъдат предпоставка за отмяна на акта само на това основание. Въпреки това,
съдът за пълнота следва да посочи, че при осъществяване на служебна проверка
относно законосъобразността на издадения административен акт установи липса на
прецизност в процесуално отношение, тъй като срокът на ревизията, първоначално
е определен на три месеца от датата на връчване на Заповедта за възлагане на
ревизията, която от представените чрез административната преписка писмени
доказателства се установи, че е връчена на 27.12.2019 година, а това означава,
че според нея крайният срок на ревизията е 27.03.2020 година. Впоследствие този
срок е удължен със Заповед за изменение на ЗВР от 18.03.2020година до
27.05.2020 година, а след това въз основа на Заповед на изпълнителния директор
на НАП и Заповед за изменение на ЗВР от 26.05.2020 година е определен краен
срок за приключване на ревизионното производство, а именно 25.09.2020 година.
По смисъла на чл. 117, ал. 1 от ДОПК след изтичане на този срок и не по-късно
от 14 дни следва да бъде съставен ревизионен доклад, а това означава, че срокът
за съставяне на ревизионен доклад приключва на 09.10.2020 година. В настоящият
случай ревизионният доклад е съставен на 14.10.2020 година, т.е. същият е
просрочен. Това обаче не води до нарушение от категорията на особено
съществените, които са от естество да обосноват нищожност или отмяна на
ревизионния акт, тъй като сроковете за извършване на ревизията и за издаване на
ревизионния доклад са инструктивни, а не преклузивни. Разпоредбата на чл. 119, ал.
2 от ДОПК предвижда, ревизионният акт да бъде издаден в 14-дневен срок от
подаване на възражението по чл. 117, ал. 5 от ДОПК или от изтичане на срока за
подаване на същото. Видно от приложената
преписка ревизионният доклад е бил връчен на ревизираното лице на 14.10.2020
година по електронен път, като именно това е датата, от която започва да тече
срокът за депозиране на възражението срещу констатациите, обективирани в
ревизионния доклад и крайният срок за това е 28.10.2020 година. Ревизираното
дружество е депозирало молба с искане срокът за представяне на възражение да
бъде удължен, като с Уведомление № Р-29002919008380-РСУ-001/26.10.2020 година,
същият е бил удължен до 27.11.2020 година. В съответствие с това настоящият
жалбоподател е депозирал възражение с вх. № 26-С-13797/25.11.2020 година срещу констатациите, обективирани в
ревизионния доклад. От тази дата започва да тече 14-дневния срок, в рамките на
който трябва да бъде издаден ревизионен акт, т.е. крайния срок за издаване на
същият е 10.12.2020 година. Ревизионният акт в настоящият случай е издаден на
10.12.2020 година, а това означава, че същият е издаден и в законоустановения
за това срок. Съдът следва да подчертае, че установените срокове по чл. 117, ал.
1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК се отразяват единствено на годността на събраните
след изтичането им доказателства, но в хода на проведеното ревизионно
производство не се констатира такива да са били събрани след крайният срок за
извършване на ревизията /в този смисъл е и константната съдебна практика на
Върховния административен съд, обективирана в Решение № 9636 от 27.09.2021
година по АД № 2684/2021 година на ВАС, Решение № 2331 от 04.03.2015 година по АД
№ 5003/2014 година на ВАС, Решение № 17478 от 19.12.2019 година по АД №
7469/2019 година на ВАС/. С оглед на изложеното се приема, че в хода на
ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват
незаконосъобразност на ревизионния акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
По приложението на материалния закон, настоящият съдебен
състав намира следното:
В настоящият случай спорът е свързан със спазването на
принципа на независимите пазарни отношения, който е основен акцент в
трансферното ценообразуване и е залегнал в разпоредбата на чл. 9 от Модела на
Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане /СИДДО/. Този принцип, който в националното
законодателство е възприет чрез разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО отчита условията,
които биха възникнали между независими лица при сравними сделки и
обстоятелства. Принципът на независимите пазарни отношения осигурява
равнопоставеност при данъчното третиране и тъй като този принцип поставя за
данъчни цели свързани и несвързани лица /независими лица/ на една основа, той
възпрепятства създаването на данъчни предимства или неблагоприятни последици,
които иначе биха изкривили относителните конкурентни позиции на двата вида
данъчни субекти. Като елиминира данъчния фактор от процеса на вземане на
икономически решения, принципът на независими пазарни отношения, насърчава
търговията и инвестициите. Когато цените не отразяват съотношението на
пазарните цени и принципа на независими пазарни отношения, данъчните задължения
на свързани лица и данъчните им приходи могат да бъдат неправилно определени.
Затова в материалния закон са разписани разпоредби, с които е уредено, че за
данъчни цели печалбите на свързани лица могат да бъдат коригирани с цел да бъде
избегнато подобно несъответствие и в тази връзка се гарантира, че принципът на
независимите пазарни отношения ще бъде изпълнен. В материалния закон е възприето, че
релевантната корекция се постига чрез установяване на условията на търговските
и финансови отношения, които биха могли да съществуват между независими лица
при подобни сделки и условия.
От събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, приобщени към настоящото съдебно производство, се установи, че
за финансовата 2012 година дружеството е подало годишна декларация на основание
чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, с която е декларирало счетоводен финансов
резултат-загуба, в размер на 44 797 267.23 лева и формиран данъчен финансов
резултат – данъчна загуба, в размер на 6 837 764.43 лева, а за
финансовата 2013 година, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗКПО е подало данъчна
декларация, съдържаща следните декларирани обстоятелства, а именно отчитане на
счетоводен финансов резултат – загуба, в размер на 35 455 881.05 лева
и формиран данъчен финансов резултат- данъчна загуба в размер на 15 435 300.16
лева.
След анализ на представените в хода на ревизионното
производство доказателства ревизиращият екип е достигнал до извод, че
счетоводния финансов резултат за двете финансови години следва да се коригира
на основание чл. 15, във вр. с чл. 78 от ЗКПО, в посока на неговото намаление,
както следва:
-за 2012 година със сумата от 5 705 382.38
лева.
-за 2013 година със сумата от 8 063 899.21 лева,
което се отразява на данъчната загуба за пренасяне и същата се намалява с общо 13 769 281.59 лева.
В ревизионният доклад и в издаденият въз основа на него
ревизионен акт като основание за внасяне на тази корекция е посочена
разпоредбата на чл. 15 във вр. с чл. 78 от ЗКПО. В мотивите си за издаване на
ревизионния акт, освен цитираната разпоредба и Наредба № Н-9 от 2006 година за
реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени,
органът се позовава и на съответни точки, посочени в Ръководството на
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/. В тази връзка
съдът счита, че Ръководството на ОИСР относно трансферното ценообразуване няма
характер на нормативен акт. Не е нормативен акт и Наръчникът на трансферно
ценообразуване на НАП, на който ревизионния орган също се позовава.
Ръководството на ОИСР съдържа основни насоки за прилагане на принципи за
независими пазарни отношения, изготвени от комисията, действаща към ОИСР,
насочена към предприятия и администрации за удобство и уеднаквяване на
приложимите в тази сфера правила. За правната природа на това ръководство може
да се съди и от изричното указание, съдържащо се в Наръчника за трансферно
ценообразуване на НАП, че препоръките, издадени от ОИСР не притежават
задължителна сила, а представляват единствено насоки. Отделно от това следва да
се посочи, че Ръководството се актуализира периодично с доклад, в резултат на
действащата комисия към ОИСР, като са налични редакции към 2009, 2010, 2017 и
2022 година. В тази връзка ще се посочи също така, че нито в ревизионния
доклад, нито в ревизионния акт е направена препратка по коя редакция на
ръководството данъчните органи са работили в конкретния случай, за да може да
се разгледа, провери и анализира. Съдът счита, че позоваванията на органа
следва да са на ръководството, в редакция 2010 година, което се ползва от
състава в случая. С оглед на горното се приема, че когато следва да се прецени,
налице ли са сделки, отклоняващи се от независими пазарни отношения и дали
същите са довели до резултат, различен от съпоставимите такива, реализирани
между несвързани лица, то приложение ще намерят разпоредбите на Наредба № Н-9
от 14.08.2006 година за реда и начините за прилагане на методите за определяне
на пазарни цени.
Както се посочи, като основание за издаване на оспорения
ревизионен акт, водещ до промяна на счетоводния финансов резултат в посока на
намаляване на декларираната от страна на ревизираното лице данъчна загуба, е
посочена само разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО, като е направена връзка с чл. 78
от ЗКПО. Трябва обаче да се отчете факта, че макар изрично в правното основание
за издаване на акта да не фигурира разпоредбата на чл. 16 от ЗКПО, то в
мотивите, във връзка с издаването му органът пестеливо се позовава и на тази разпоредба. По тази
причина към настоящия анализ следва да бъде включена и да се вземе предвид не
само разпоредбата на чл. 15, но и тази на чл. 16 от ЗКПО, още повече, че в
практиката на Върховния административен съд се приема, че правилното прилагане
на чл. 15 от ЗКПО изисква винаги разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО да се преценява
успоредно с тази на чл. 16 от ЗКПО досежно наличието на някоя от
предпоставките, регламентирани в последната.
Според разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО при определяне на
данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се коригира със
сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през
текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от
данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанските
операции по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи,
последните не се признават за данъчни цели.
Разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО сочи, че при определяне на
данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със
сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през
текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, но не са били
отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със
стопанка операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и
разходи последните не се признават за данъчни цели.
Чл. 16, ал. 1 от ЗКПО говори за това, че когато една или
повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия,
чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане, данъчната основа се
определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или
тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се
получила при извършване на обичайната сделка от съответния вид по пазарни цени
и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до
отклонение от данъчното облагане.
За да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 15 и чл. 16
от ЗКПО пазарната цена следва да се определи по методиката на §1, т. 10 от ДР
на ДОПК, която на практика препраща към Наредба № Н-9 от 2006 година, тъй като
предвижда, че редът и начините за прилагане на методите се определят с наредба
на министъра на финансите. В тази разпоредба законодателят изчерпателно
посочва, че методите за определяне на пазарните цени са методът на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци; методът на пазарни цени, където
обичайната пазарна цена, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в
непроменена форма на независим партньор, намален с разходите на търговеца и с
обичайната печалба; методът на увеличената стойност, при който обичайната
пазарна цена се определя като себестойността на продукцията се увеличи с
обичайната печалба; методът на разпределената печалба и методът на
транзакционната нетна печалба.
Според чл. 4 от
Наредба № Н-9 от 2006 година прилагането на методите за определяне на пазарните
цени имат за цел постигане на резултат, който би бил постигнат в обичайни
търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими
условия. В чл. 7 от Наредбата е
дефиниран и редът, който следва да бъде приложен при определяне на пазарните
цени, а именно на първо място следва да се установи, дали може в съответния
случай да бъде приложен методът на сравнимите неконтролирани цени, на второ
място, методът на пазарните цени и на трето място методът на увеличената
стойност, като едва при отрицателен отговор на този въпрос се преминава към
прилагане на някой от останалите, предвидени в наредбата методи.
Съгласно чл. 62, ал.
1 от наредбата, органът по приходите започва анализ на определените цени, като
следва избраният от задълженото лице метод. Ал. 2 на текста предвижда, че
когато органът по приходите установи, че избраният от задълженото лице метод не
води до резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови
взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия, той прилага
метод, който съответства на целите по чл. 4.
Въз основа на така
очертаната нормативна рамка, настоящият съдебен състав счита, че предпоставките
за коригиране на финансовия резултат не са доказани. С аргумент от чл. 170, ал.
1 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК за администрацията е тежестта да установи
несъмнено осъществяването на фактическите основания за издаване на акта. При
избраното основание за корекция на счетоводния финансов резултат е дължимо
доказване на сключването от страна на ревизираното лице на сделки, чието
изпълнение води до отклонение от данъчното облагане, т.е. да се определи
данъчната основа при съобразяване на сключена по пазарни цени обичайна сделка.
В този смисъл не е доказано от страна на органа по приходите основанието по чл.
15, във вр. с чл. 78 от ЗКПО. Предвид изложеното следва да се приеме, че така
издаденият ревизионен акт е в разрез с материалноправните разпоредби,
предвидени на първо място в чл. 15, във вр. с чл. 78 от ЗКПО и в Наредба № Н-9
от 2006 година, а аргументите за това са следните.
От представената в
ревизионното производство документация от страна на ревизираното лице е видно,
че избраният от него метод с цел определяне на пазарни цени е именно методът на
транзакционната нетна печалба, уреден в чл. 43 и следващите от Наредба № Н-9 от
2006 година. Там е предвидено, че методът на транзакционната нетна печалба се
прилага в случаите на сделки, които не са свързани с използването на уникални
или високостойностни активи и съпоставимостта, установена по чл. 8 не позволява
прилагането на метода на сравнимите неконтролирани цени, метода на пазарните
цени и метода на увеличената стойност. В разпоредбата на чл. 49, ал. 1 и ал. 2
от наредбата е указано, че при прилагане на метода на транзакционната нетна
печалба, когато редицата от пазарни стойности се състои от резултати от
неконтролирани сделки, за които не е постигната достатъчна степен на
съпоставимост, такава редица от пазарни стойности се стеснява чрез прилагане на
метода на интерквартилен обхват. Методът на интерквартилния обхват се прилага,
когато редицата от пазарни стойности се стеснява между 25-ия и 75-ия процентил
от резултатите, получени от съпоставимите неконтролирани сделки. Двадесет и
петият проценти е най-ниската стойност от коригираната редица от стойности,
така че поне 25% от общия брой на получените резултати са под тази стойност.
Когато 25% от резултатите е цяло число, 25-ият процентил се изчислява като
средноаритметично от най-високата стойност от изключените резултати. Правилото
на чл. 50, ал. 1 от Наредбата указва, че когато резултатът от контролираната
сделка попада извън редицата от пазарни стойности, включително след прилагане
на чл. 49, се извършва приравняване на този резултат спрямо точка от редицата,
която отразява факти и обстоятелства, съответстващи в най- голяма степен на
условията при контролираната сделка. Ако такава точка не може да бъде
установена, приравняването се извършва спрямо медианата на стойностите в
редицата. В настоящият случай органите
по приходите са установили, че средно претеглената стойност на индикаторът за
печалба на „***“ АД за 2012 година е – 3,54%,
а за 2013 година е – 2,69% като това е извън интерквартилния обхват и
респективно води до необходимост от преобразуване на печалбите/загубите на
ревизираното дружество за 2012 и 2013 година. За да достигнат до този извод и
за целите на извършената корекция във връзка с преизчисляването на печалбата
ревизиращият екип е променил избрания от дружеството индикатор ВОР /възвръщаемост
на общите разходи/ във ВОА /възвръщаемост на активите/. Извършвайки това
действие, органите по приходите са нарушили изискванията на Наредба № Н-9 от
2006 година, тъй като същата не предвижда ред, по който ревизиращите приемат
частично или не избрания метод и изменят индикатор, използван при изчисленията
към него, а тя задължава органите, като им вменява задължение да започнат
анализ с избрания метод, без да променят индикаторите и показателите в него.
Трябва да се отчете и фактът, че тук отново от страна на ответника по жалбата
имаме единствено позоваване на указанията, предвидени в Ръководството на ОИСР,
но както се посочи, то няма нито нормативен, нито задължителен характер. Съдът
изцяло споделя мотивите в отменителното решение, където изрично е посочено, че
възвръщаемостта на общите разходи на сделките със свързани лица в рамките на
ревизирания период дава по-точна информация в сравнение с възвръщаемостта от
цялостната дейност на дружеството.
Именно и в изпълнение на тези указания ревизиращото лице поддържа и
тезата, че ВОР е по подходящия инидикатор. Доколкото и експерта, дава неспоримо
заключение, че анализът на ВОР на Стомана от сделките със свързани лица следва
да се използва при анализа на основната дейност на дружеството и същевременно
след необходимите пресмятания е потвърдило изчисленията на ревизираното лице за
норма на нетна печалба по индикатор
възращаемост на общите разходи то се приема, че не е налице основание, което да
доведе до намаление на данъчните загуби за процесните периоди до размера
посочен в ревизионния акт.
От друга страна следва
да се има предвид и, че приложимостта на посочената разпоредба на чл. 15 от ЗКПО изисква да е извършен анализ на конкретни сделки, реализирани от
ревизираното дружество, при който анализ да се установят конкретни търговски
взаимоотношения между ревизираното дружество и свързаните с него лица и именно
те да са довели до резултат, различен от този, който би възникнал при същата
сделка, но при спазване на принципа на независими пазарни отношения. В настоящия
случай органите по приходите не са изследвали и не са посочили нито една
конкретна сделка между ревизираното лице и дружествата, които са включени в
съответната група, за които се твърди, че са свързани лица по смисъла на §1, т.
3 от ДР на ДОПК. Няма позоваване на нито един договор, или друго съглашение,
което да е приобщено по делото и респективно да се анализира. Не са установени и
разписани сделки между несвързани лица, с които конкретни сделки на
ревизираното лице, сключени със свързани с него лица да бъдат съпоставими. По
разбиране на състава органите по приходите са съпоставили единствено финансовите
показатели на ревизираното лице с финансовите показатели, определени по същия
начин на други дружества, които са приети като „съпоставими“, като е изключило
само едно от тях, посочено в списъка от страна на ревизираното лице.
Ревизиращият орган е приел, че компанията ** не следва да се включва в групата на съпоставимите лица
като излага подробни доводи в тази посока.
Приемайки, че тази компания следва да се изключи от съпоставимите
компании, каквото заключение дава и експерта по делото, то прилагането на ВОР
отново води до резултати, видно от анализа на трансферното ценообразуване,
потвърждаващи пазарния характер на сделки със свързани лица през ревизираните
периоди.
Предвид изложеното,
съдебният състав приема, че на първо място, в нарушение на правилата за
определяне на пазарни цени, ревизиращите органи не са извършили преценка на
относимите факти, във връзка с избрания конкретен метод по реда на Наредбата.
Констативната част на ревизионния доклад съдържа установени данни, в резултат
на извършен в хода на ревизията функционален анализ с цел придобиване на
представа относно изпълняваните функции, използваните активи и поети рискове от
страните по отношение на разглежданите сделки, необходим, за да се определят
икономическите роли на свързаните лица в разглежданите сделки и да се прецени
съпоставимостта между контролираните и неконтролирани сделки. Реално обаче са
съпоставени „съпоставими компании“, а не „съпоставими сделки“, което е в
противоречие с чл. 4 от Наредбата, както и с правилата за определяне на пазарни
цени.
Въз основа на
изложеното следва да се приеме, че макар органите по приходите да се
солидизират с вижданията на ревизираното лице, че в случая най-подходящият
метод за определяне на пазарната цена е методът на транзакционната нетна
печалба, те все пак не са се съобразили с нормативното изискване съответния
анализ и преценка да се извършва съобразно избраният индикатор и пазарни цени
от страна на ревизираното дружество и по този начин, променяйки индикатора и
неизвършвайки съответен съпоставителен анализ между конкретни сделки се е
стигнало до нарушаване на разпоредбите на материални закон, което от своя
страна представлява основание за отмяна на ревизионния акт. Въз основа на
заключението на вещото лице се приема, че правилно ревизираното лице е
изчислило данъчният финансов резултат за
2012 година - данъчна загуба в размер на 6 837 764.43 лева, така
както е декларирано от ревизираното лице, а за 2013 година е данъчна загуба в
размер на 15 435 300.16 лева.
Предвид изложеното
съдът намира, че ревизионният акт следва да бъде отменен като издаден при
неправилно приложение на материалния закон.
Относно разноските:
При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са
своевременно претендирани. Иска се присъждане на 11 978.00 лева, съгласно
представен списък на разноските. Искането е основателно. Налице са писмени
доказателства както следва: платена държавна такса в размер на 50 /петдесет/
лева; заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за
съдебното производство в размер на 8 196.89лева, с включено ДДС /осем
хиляди сто деветдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/; 3 978.00 лева
/три хиляди деветстотин седемдесет и осем лева/, внесен депозит за изготвяне на
допусната съдебно-икономическа експертиза. От ответната страна не е направено възражение за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл.
161, ал. 2 от ДОПК. Поради това и въз основа на представените доказателства
за заплащането им на
жалбоподателя ще се присъдят претендираните от него съдебни разноски в общ
размер на 11 978.00
лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, настоящият съдебен състав
на Административен съд-***
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „**“
АД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 1, ет. 2
Ревизионен акт № Р-29002919008380-091-001 от 10.12.2020 година, издаден от Г.С.С.
на длъжност: Началник на сектор, възложил ревизията и К.Е.Г. на длъжност главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С.**при
Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на основание
чл. 15, във вр. с чл. 78 от ЗКПО е извършено допълнително преобразуване на счетоводния
резултат за 2012 година и 2013 година чрез
изменение към намаление на декларираната данъчна загуба за 2012 година от 6
837 764.43 лева на 1 132 382.05 лева,
т.е. с 5 705 382.38 лева и за 2013 година
от 15 435 300.16 лева
на 7 371 400.95 лева,
т.е. с 8 063 899.21 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – С.**да заплати на „***“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 1, ет.2 съдебни разноски по делото в общ
размер на 11 978.00 /единадесет хиляди деветстотин седемдесет и осем/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесет
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /П/