Р Е Ш Е Н И Е
№ 380
гр. Г.О., 14.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., Х състав, в публично съдебно заседание
на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 296 по описа на Районен съд – Г.О. за
Производството е по чл.34 ЗС – във фазата по
допускане на делбата.
Ищецът А.Н.Н. твърди, че била в граждански брак с
ответника Д.Н.Ф. от 26.05.2001 г. до 03.12.2018 г., като приложимият за брака
им режим на имуществени отношения между съпрузи бил режим на общност. Твърди,
че на 06.07.2004 г. страните закупили недвижим имот, находящ се в гр.******************,
представляващ апартамент № 4, на четвърти жилищен етаж, със застроена площ от
83,95 кв.м., заедно с прилежащите таванско помещение № 10, със застроена площ
от 23,87 кв.м. и избено помещение № 14, със застроена площ от 24,39 кв.м. и
ведно с 4,6352/100 идеални части от общите части на сградата – жилищна сграда с
планоснимачен № 1355 и от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата – урегулиран поземлен имот IV-за ЖС, в квартал 206 по плана
на града, за сумата от 13 223,50 лв., която платили с техни общи средства.
Ищецът твърди, че след влизане в сила на решението за прекратяване на брака
съпружеската имуществена общност е прекратена и между страните е възникнала
обикновена съсобственост при равни дялове. Моли да бъде допусната съдебна делба
на имота при равни квоти за всеки от съделителите.
Ответникът Д.Н.Ф. признава, че е бил в граждански
брак с ищцата в посочения период, че приложимият за брака им режим на
имуществени отношения между съпрузи бил режим на общност и че на 06.07.2004 г.
е сключен договор за покупко-продажба на недвижимия имот за сумата 13 223.50 лв.
Твърди, че цялата продажна цена е заплатена с негови лични средства – дарение
от баща му Н.Г.Ф.. Сочи, че по силата на спогодба от 24.07.2001 г. баща му е
получил от свой работодател обезщетение в размер 9 320,49 долара, преведени му
по банкова сметка *** „Росексимбанк“ АД, а на 15.12.2003 г. му дарил част от
получената сума – 15 000 лв. с цел да закупи недвижим имот. Ответникът твърди,
че продажната цена на имота е заплатена изцяло с парите, получени от баща му и
счита, че имотът е негова лична собственост, като придобит изцяло с лични
средства. Моли искът за делба да бъде отхвърлен.
Съдът,
след съобразяване на твърденията, доводите и възраженията на страните и
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в
чл.34, ал.1 ЗС и има за свой предмет и крайна цел прекратяването на
съсобствеността между съделителите – страни в производството. Във фазата по допускане
на съдебната делба съгласно чл.344, ал.1 ГПК съдът решава въпросите между кои
лица за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата. Разглеждането им е
предпоставено от извод за съсобственост между страните на въведеното от тях
основание – в случая, с оглед твърденията на ищеца, от прекратяване на
съпружеска имуществена общност. Ответникът отрича съсобствеността между
страните, възразявайки, че на основание чл.23, ал.1 СК, делбеният имот е негова
лична собственост, като придобит по време на брака, но изцяло с негови лични
средства. Така с оглед правилото на чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е
установяването, че имотът е закупен по време на брака между страните, за който
е бил приложим законов режим на общност, а ответникът следва да установи, че
продажната цена на имота е заплатена изцяло с негови лични парични средства –
дарение от баща му Н.Г.Ф..
Не се спори, а и от удостоверение изх.№ 1836/2018 от
07.12.2018 г. на Районен съд – Г.О. се установява, че страните са бивши
съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 26.05.2001 г., е прекратен с развод
по взаимно съгласие с Решение № 504/03.12.2018 г., постановено по гр.д. №
1836/2018 г. по описа на Районен съд – Г.О., влязло в сила на 03.12.2018 г. Безспорно
е още и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1682, том ІХ,
рег. № 11192/06.07.2004 г., дело № 781/2004 г. на Нотариус № 296 – НК, с район
на действие Районен съд – Г.О., вписан в Служба по вписванията при Районен съд
– Г.О. с вх. № 3888/06.07.2004 г., акт № 98, том VІ, дело №1291/2004 г.
установява, че на 06.07.2004 г., по време на брака си, страните закупили
недвижим имот апартамент № 4, находящ се в гр.*****************, на четвърти
жилищен етаж, със застроена площ от 83,95 кв.м., заедно с припадащите се
таванско помещение № 10, избено помещение № 14 и 4,6352/100 идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена, представляващ съгласно схема №
15-108561-08.02.2019 г. на СГКК – Велико Търново, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 16359.514.1353.1.12 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г.О. за цена от
13 223,50 лв., която страните платили на продавачите изцяло и в брой преди
подписването на нотариалния акт.
Бракът е сключен и имотът е закупен при действието
на СК /отм./. Съгласно отменената уредба, съпрузите притежават в съпружеска
имуществена общност придобитото по време на брака в резултат от съвместен принос,
който се предполага (чл.19, ал.1 и ал.3 СК /отм./) и лично – имуществените
права по чл.20 СК /отм./ и придобитото в резултат на преобразуване на личното
им имущество (чл.21 СК /отм./). Не се твърди и не се установява след влизане в
сила на действащия СК, страните да са изменили режима на имуществените
отношения между съпрузи и в частност – да са уредили собствеността върху
процесния апартамент с брачен договор, поради което и по аргумент от §4, ал.1 и
ал.2 ПЗР СК, за бракът им е бил приложим законов режим на общност, уреждащ
собствеността върху вещите, придобити по време на брака, по идентичен с отменената
уредба начин (чл.21, ал.1 и ал.3 СК; чл.22 СК и чл.23 СК).
Видно от удостоверение изх.№ 1836/2018 от 07.12.2018
г. на Районен съд – Г.О., в одобреното по реда на 51, ал.2 СК споразумение за
последиците от прекратяване на брака, страните са уговорили, че процесният
апартамент, съставляващ семейното им жилище, представлява съпружеска
имуществена общност и ще се ползва от ищцата срещу месечен наем от 120 лв.,
дължим на ответника за ползването на неговата идеална част. Тази договорна
клауза, освен задължителното съгласие на страните относно ползването на
семейното жилище, съдържа уредба на имуществените отношения между съпрузите,
защото с нея страните са установили в отношенията си режима на собственост
върху апартамента – съпружеска имуществена общност и са посочили като основание
за дължимост на наемната цена именно ползването от ищцата на идеалната част на
ответника. В тази си част, споразумението има характер на спогодба по смисъла
на чл.365 ЗЗД и щом обективира единствено съгласие на страните досежно
действителното правно положение, съставлява установителен договор (така приетото
в мотивите на Тълкувателно решение № 3/29.11.2018 г. по тълк.д.№ 3/2015 г. на
ОСГК на ВКС). От момента на утвърждаването му, споразумението обвързва страните
съгласно чл.20а, ал.1 ЗЗД и при липса на възражения за пороци в изразената от
ответника воля, последваща негова претенция, целяща пълно или частично установяване
на лична собственост върху същия имот, не е допустима. Следва да се настои на
това, че липсата на изрична уговорка в споразумението, че имотът остава
съсобствен между страните, не е основание за противния извод. Настоящата
хипотеза е различна от разглежданата в горепосоченото тълкувателно решение,
доколкото в случая със споразумението страните изрично са установили режима на
собственост върху апартамента по време на брака им, а не са уредили последици
от развода.
Независимо от изложеното, при липса на изрични
указания към страните в доклада по делото относно значението за спора на
съдържанието на споразумението, съдът дължи и изричен отговор на твърденията и оспорванията
им във връзка с възражението на ответника. За да отблъсне претенцията за делба
чрез въведеното възражение, ответникът следва да установи твърденията, от които
черпи основание за извод за личния характер на имота – че баща му Н.Г.Ф. е получил 9 320,49 щатски
долара от „Техноекспортстрой“ ЕАД по банкова сметка *** „Росексимбанк“ АД, част
от които – в размер 15 000 лв., е дарил на ответника на 15.12.2003 г. и че
продажната цена на апартамента – 13 223,50 лв. е заплатена изцяло с тези
средства. Нито един от посочените факти не бе установен пълно от ответника.
На първо място не се установи към 15.12.2003 г. Н. Ф.
да е разполагал със сумата от 15 000 лв. Действително служебна бележка
изх.№ 263-465/29.06.2005 г., удостоверения № 497/18.08.1998 г. и №
464/29.06.2005 г., всички издадени от „Техноекспортстрой“ ЕАД, установяват, че
в периодите 27.02.1985 г. – 30.07.1986 г., 05.11.1989 г. – 16.02.1991 г.,
22.04.1992 г. – 14.10.1992 г. и 10.08.1994 г. – 15.01.1998 г. бащата на ищеца Н.Г.Ф.
е работил при дружеството. Твърди се „Техноекспортстрой“ ЕАД да е изплатило на Н.
Ф. сумата от 9 320,49 щатски долара съгласно спогодба от 24.07.2001 г.,
представена от ответника като писмено доказателство. Ищцата оспори Н. Ф. да е
положил подписа си върху спогодбата и бе открито производство по проверка на
авторството на това изявление. На основание чл.193, ал.3 ГПК съдът указа, че в
тежест на ответника е установяването, че документът е подписан от Н.Г.Ф., както
и че не се сочат доказателства за това. Ответникът не ангажира своевременно
нарочни доказателства и не направи доказателствени искания за установяване на
авторството на изявлението. По искане на ответника, при разпита на Н. Ф. му бе
предявен оспорения документ и свидетелят потвърди, че го е подписал. Това
потвърждение няма доказателствена стойност, различна от тази на оспорения
документ, а и свидетелят сам заяви, че знае от сина си, че в производството е
оспорен подписа му. С посоченото ответникът не успя да установи пълно, че Н. Ф.
е автор на оспореното изявление, поради което следва да бъде приложена
указаната процесуална санкция – изключване на документа от доказателствата по
делото като неистински.
Дори и документът да се ползваше с формална
доказателствена сила по отношение на авторството на изявлението, той не установява
твърдения от ответника факт – получаване на паричните средства, а само признато
от „Техноекспортстрой“ ЕАД задължение за заплащане на сумата от 8 976,52
щатски долара (в по-малък от посочения от ответника размер) – изявление, чиято
автентичност не бе оспорена.
Получаване на такава сума не бе установено от
ответника. В свидетелските си показания Н. Ф. посочва, че „Техноекспортстрой“
ЕАД му изплатило парите по спогодбата по банков път чрез преводи в различни
банки – „Хебросбанк“, „Росексимбанк“ и банка в гр.Ловеч, което не кореспондира
с твърденията на ответника за плащане по специално открита сметка в щатски
долари в „Росексимбанк“ АД. Представените писмени доказателства установяват, че
Н. Ф. е разполагал със сумата 4 043 щастски долара в сметка в посочената
банка, чиято левова равностойност – 8 619,39 лв. изтеглил на 08.10.2001 г.
(нареждане-разписка реф.№ 1018-7893/08.10.2001 г. и мемориален ордер №
249/08.10.2001 г. на „Росексимбанк“ АД). Ж
Н. Ф. сума е в размер, по-малък
от 15 000 лв. и е изтеглена в брой повече от две години преди твърдяното
дарение. Поради продължителността на този период няма обективно основание за
извод, че тази сума през
На следващо място не се установи Н. Ф. да е дарил на
ответника 15 000 лв. на 15.12.2003 г. Съгласно чл.225, ал.2 ЗЗД дарението
се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез
предаване. В случая се твърди дарението да е осъществено във втората
алтернативно предвидена форма за сключване на договора. Представеният договор
за дарение – неоспорен по авторство частен документ, установява единствено, че съдържащите
се в него изявления са направени от лицата, които са го подписали (арг. от
чл.180 ГПК). Той съдържа разписка за получаването на сумата от ответника, но нито
датата, нито съдържанието на този документ могат да се противопоставят на
ищцата, защото изявлението за получаване на сумата няма достоверна за нея дата съгласно
чл.181, ал.1 ГПК и тя не е участвала в съставянето му.
Твърденията на ответника не се установиха и от
останалите, събрани за същите факти доказателства. В показанията си Н. Ф. сочи,
че е дарил сумата от 15 000 лв. на сина си през месец декември
Ако и да бе установено, че сумата от 15 000 лв.
е предадена на ответника на 15.12.2003 г. за закупуване на апартамент, то от
показанията на Н. Ф. е явно, че мотивът му е бил страните да имат свое самостоятелно
жилище („дойде време да се купи апартамент, защото бяхме много хора вкъщи“;
„парите ги дадох за купуване на апартамент, да живеят сина ми със снаха ми, да
живеят заедно, семейството да живее в апартамента, нали за това са се събрали“,
„ние за какво го купихме този апартамент – да не се събираме възрастни хора и
млади хора“). Същото той е изразил и пред свид.П. („Направихме дарение на Митко
за апартамента“, „Купихме апартамента на двамата, нали са семейство“). Посоченото,
ведно с данните, че преди закупуване на апартамента страните не са имали
собствено жилище, живели са и при родителите на ответника, и при родителите на
ищцата, сочи, че твърдяното дарение е направено с цел материално подпомагане на
семейството и за облагодетелстване и на двамата съпрузи, а не единствено на
ответника. Последното изключва личния характер на получената сума.
На последно място, дори и сумата от 15 000 лв.
да бе дарена от Н. Ф. на ответника, не се установи продажната цена от
13 223,50 лв. да е била заплатена с тези средства. За установяване на този
факт се ангажираха единствено показанията на свид.Ф., които в тази си част са
вътрешно противоречиви. От една страна, свидетелят изразява предположение, че
когато са получили парите, страните може да са харчили от тях за разходи за
семейството, като обяснява, че не може да знае това, защото не е бил между тях.
След това Ф. заявява, че ответникът е съхранявал парите в неговата стая, не е
вземал от тях до закупуването на апартамента, като в периода между дарението и
покупката, свидетелят и съпругата му периодично са проверявали дали ответникът
още държи парите. Посоченото не дава основание да се формира категоричен
фактически извод, че именно средствата, получени от твърдяното дарение са
вложени в закупуването на делбения имот. Неустановяването на произхода на
средствата, с които е заплатена продажната цена на апартамента, води до
неоснователност на възражението на ответника, че имотът е негова лична
собственост, като придобит с негови лични средства.
С оглед изложеното до тук, имотът е придобит чрез
възмездна сделка по време на брака между страните в резултат от съвместен
принос, предположението за който не бе опровергано. Съгласно чл.19, ал.1 СК
/отм./, съответно чл.21, ал.1 СК, по време на брака между страните,
апартаментът им е принадлежал общо, т.е. съставлявал е неделима бездялова съпружеска
имуществена общност, която с развода от 03.12.2018 г. е прекратена (арг. от
чл.27, ал.1 СК). Не се твърди и не се установява да е уговорено или съдебно
установено неравенство в дяловете, поради което е приложимо общото правило на
чл.28 СК за трансформиране на съпружеската имуществена общност в обикновена
съсобственост при равни дялове. По тези съображение апартаментът следва да се
допусне до съдебна делба, която да се извърши между страните при равни квоти –
по ½ идеална част за всеки от тях.
Съгласно чл.355 ГПК и при липса на присъединени за
разглеждане искове в производството, не следва да бъде разпределяна
отговорността за разноски, нито да бъде възлагано заплащането на държавни
такси, защото те се определят от стойността на дяловете, определени с решението
във фазата по извършване на делбата.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в
гр.*****************, на четвърти жилищен етаж, състоящ се от две стаи, хол,
кухня, баня, тоалетна, коридор и две тераси, със застроена площ от 83,95 кв.м.,
при граници: отгоре – таван, отдолу – П.М., от изток – апартамент на К. и С. К.,
от запад – апартамент на П. и Н. П., от север – улица и от юг – двор, заедно с
припадащите се таванско помещение № 10, със застроена площ от 23,87 кв.м., при
граници: от юг – двор, от изток – таванско помещение на наследниците на Н. и Б.
К., от запад – таванско помещение на Й. Б. и от север – коридор и избено
помещение № 14, със застроена площ от 24,39 кв.м., при граници: от изток –
избено помещение на Й. Б., от запад – избено помещение на П. и Н. П., от север
– коридор и от юг – коридор, двор, ведно с 4,6352/100 идеални части от
общите части на сградата – жилищна сграда с планоснимачен № 1355 и от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата – урегулиран поземлен
имот IV-за ЖС, в квартал 206 по подробния устройствен план на града,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 16359.514.1353.1.12
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-1539/31.08.2018 г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, с адрес гр.Г.О. ***************, разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.514.1353, с
предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ 83,95 кв.м., с
прилежащи части: таванско помещение № 10 от 23,87 кв.м., избено помещение № 14
от 24,39 кв.м. и 4,6352/100 идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 16359.514.1353.1.11 и
16359.514.1353.1.21, под обекта – 16359.514.1353.1.8 и над обекта – няма, между
съсобствениците А.Н.Н., ЕГН **********,*** и Д.Н.Ф., ЕГН **********,***
при квоти ½ идеална част
за А.Н.Н. и ½ идеална част за Д.Н.Ф..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: