Мотиви
към Присъда от 21.04.2017 г., постановено по в. н. о. х. д. № 371/2017 г. по
описа на СГС, IV-ти
въззивен състав
Образувано е по протест на СРП срещу Присъда от
25.10.2016 г., постановена по н. о. х. д. № 7126/2013 г. по описа на СРС, Н.
О., 19-ти състав, с която е призната за невиновна В.Г.Г.
за това, че през месец декември 2009 г. в гр. София, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила и поддържала у М.Т. К. заблуждение – поела ангажимент
спрямо К., че чрез фирма „П.Т.“ ООД, ще направи резервация на имената на П.Т.С.,
М.Т. К., Е.Г.К., Е.Р. М.-Г., Е.А.Г., В.Д.Г.,
О.С.С., Г.Й. К., Т.Б.В. и М.С.С.за
круизно пътуване на стойност 550 евро за всеки от
изброените, което ще се осъществи за времето от 02.05.2010 г. до 09.05.2010 г.
по предварително определен маршрут из Средиземно море с кораб „Фантазия“,
собственост на италианската форма „Е.Е.С.“ и
поддържала заблуждението у К. до 30.04.2010 г. (че е направила резервации за
пътуването), като на неустановена дата в периода от 25.01.2010 г. до 30.04.2010
г. получила от св. М. К. сумата от общо 4950,00 евро, с левова равностойност
9681,37 лева и с това причинила имотна вреда на следните лица: П.Т.С. имотна
вреда в размер на 1075,71 лева, Е.Г.К. имотна вреда в размер на 1075,71 лева, Е.Р.
М.-Г. имотна вреда в размер на 1075,71 лева,
Е.А.Г. имотна вреда в размер на 1075,71 лева, В.Д.Г. имотна вреда в
размер на 1075,71 лева, О.С.С. имотна вреда в размер
на 2151,40 лева, Г.Й. К. имотна вреда в размер на 1075,71 лева и М.С.С.имотна вреда в размер на 1075,71 лева, като е оправдана
по обвинението за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
В протеста са релевирани
твърдения, че първоинстанционната присъда е
неправилна. Поддържа, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства било установено по безспорен начин, че подсъдимата Г. е извършила
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за което и е повдигнато обвинението. Навежда
довод, че в случая подсъдимата е имала активно поведение по създаване и
поддържане на неверни представи чрез използването на посредствен извършител –
не се въздействало пряко върху претърпелите имуществени вреди, а изпълнителното
деяние се реализирало от трето лице – св. К., в чийто действия липсвала
субективната страна, която препредала обещанието на
подсъдимата, че ще организира круизна екскурзия от
гр. София до гр. Генуа. Излага съображения, че първоинстанционният
съд не е кредитирал изцяло показанията на св. К., защото били непълни,
схематични и изолирани, който извод бил неправилен, защото били пълни,
последователни, логични и кореспондирали с показанията на другите свидетели –
от чиито показания се изяснявала фактическата обстановка, както е била изложена
в обвинителния акт. Иска се отмяна на протестираната
присъда и признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение по
чл. 209, ал. 1 НК.
В протеста на СРП не са направени доказателствени искания към въззивната
инстанция.
В хода на съдебните прения представителят на
СГП заявява, че не поддържа протеста, тъй като намирал мотивите на първоинстанционната присъда за правилни, законосъобразни и
логични. Поддържа, че правилно е направен извод, че подсъдимата не може да бъде
призната за виновна. Излага съображения, че не било установено подсъдимата да е
поемала какъвто и да е ангажимент за процесния круиз пред св. К., като не било установено и те да са се
срещали по този повод и да са предавани парични средства, поради което не била
доказана и имотната вреда на пострадалите лица. Иска потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Защитникът на подсъдимата – адв.
М. поддържа казаното от прокурора. Твърди, че първоинстанционния
съд е положил всички усилия за изясняване обективната истина по делото, за
което били събрани множество доказателства, които били поискани от страните,
включително такива за проверка на други събрани по делото доказателства. Излага
съображения, че първоинстанционната присъда е
подробно и изчерпателно мотивирана, като не били налице особени процесуални
нарушения, които да доведат до отмяната на последната. Инвокира
довод, че подсъдимата е невиновна. Иска потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
Защитникът на подсъдимата – адв.
П. заявява, че поддържа становището изразено от адв. М..
В лична защита подсъдимата иска да бъде
потвърдена първоинстанционната си присида.
При упражняване правото си на последна дума подс. Г. твърди, че не е виновна за това, в което е
обвинена и моли за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
Съдът като
съобрази правните доводи на страните
и при преценка на събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхна съвкупност, на основание чл.
107, ал. 5 НПК и чл.14 НПК прие
за установено следното от фактическа
и правна страна.
I. По отношение фактическата
обстановка по делото
Подсъдимата В. Г. Г. е родена на *** ***,
живуща ***, българка, български гражданин, омъжена, с висше образование, работи
като управител на дружество, осъждана с присъда по н. о. х. д. №
632-08/2008 г. на РС-Свиленград (влязла в сила на 29.05.2009 г.), ЕГН: **********.
Свидетелите М. К., Е.Г.и В.Г.решили
да отидат заедно на круиз, като за целта през месец
декември 2009 г. година свид. К. се свързала с подсъдимaта В.Г., която няколкократно
била организирала различни пътувания за свид. К. и
нейни приятели и познати. Тя питала подсъдимата възможно ли е да се намери
изгодна оферта за круизно пътуване. Г. поела
ангажимент да провери, след което се свързала с К., като казала, че е намерила
оферта за круиз. Последният трябвало да започне на
02.05.2010 г. от гр. Генуа, Република Италия, а цената на пътуването била промоционална в размер на 550,00 евро на човек. Подсъдимата
казала, че за да се ползват от промоционалните
условия, трябва да се резервират билети,
като бъде заплатени и капаро в размер на по 200 евро на човек до края на месец
януари 2010 г.
Свидетелят К. се свързала
със свидетелите Е.и В. Г., за да им предаде информацията, която подсъдимата и
била дала. Свидетелят Г.уговорила за пътуването свои приятелки – свидетелите О.С.,
Г.К., Т.В.и М.С., а св. К. оферирала свои приятелки и съседки – свидетелите П.С.,
Е.К.и Е.М.-Г.. Те приели предложението, като група, която се формирала за круизното пътуване била от 10 души. Свидетелите П.С., Е.К.и
Е.М.-Г. дали сумата от по 200,00 евро лично на свид. К.,
а Свид. Г.предала на свид. К.
сумата от по 200,00 евро за себе си, съпруга си и нейните приятелки.
Свидетелят К. и подс. Г. се срещнали в кафене на Централна гара на
27.01.2010 г., когато и където свид. К. предала
сумата от 1 800 евро на подс. Г. – капаро по 200 евро
за всеки от пътуващите. За себе си свид. К. не
платила, тъй като подсъдимата и разяснила, че след като групата е от 10 души, тя
като организатор може да пътува безплатно. За предадената сума св. К. не
поискала и не получила разписка. С оглед на това подс.
Г. изпратила имейл на „П.Т.“ ООД, с който поискала да резервират 5 каюти за круизното пътуване, като на 23.02.2010 г. от електронна поща ****@abv.bg е направена
резервация за 5 каюти за круизен кораб „Фантазия“,
собственост на фирма „Е.С.Е.“, за валидността на която подсъдимата била наясно,
че трябва да бъде заплатена изцяло
в срок от 24 часа до 24.02.2010 г., тъй като ако не бъде платена, последната се
анулирала автоматично.
Преди Великден – на неустановена дата, св. К.
се видяла с подсъдимата Г. в дома си, където предала на подсъдимата сумата от 2650,00
евро. Около седмица по-късно й предала и последната сума от 500 евро до пълния
размер на цената за пътуването.
На неустановена дата в края на месец април 2010
г. подс. Г. и св. К. се срещнали в градинката до
Ректората на Софийския университет, където подс. Г.
предала на св. К. разпечатани електронни билети за круизното
пътуване на групата.
Групата от 10 души заминали за гр. Генуа на
01.05.2010 г., като за транспорта ангажирали трета фирма, на която заплатили по
180,00 евро на човек. Групата пристигнала на пристанището в гр. Генуа на
02.05.2010 г. Предали багажа си на кораба, след което отишли да се чекират на гишето, където представили дадените им от подсъдимата
електронни билети. След известно време служителите им казали, че се налага да
изчакат малко. Свидетелите чакали около половин час и вече започнали да се
съмняват, че нещо не е наред с резервациите им. Започнали да разпитват
служителите на кораба какво става. Стюардеса от български произход им обяснила,
че има проблем с резервациите им и чакат потвърждение по факса, че билетите им
са платени. С оглед на това свид. К. се свързала по
телефона с подс. Г., за да пита какво става и защо
билетите им не са платени. Г. казала, че това е невъзможно, тъй като предала
парите на свид. Р.Г. от „П.Т.“ и всичко трябва да е
заплатено и да е наред. При така даденото обяснение от подсъдимата, К. позвънила
на телефона на свид. Г. и обяснила ситуацията, а тя казала,
че ще провери и ще се свърже с нея. След няколко минути по телефона на св. К. позвънил
свид. Н.Н., който се
занимавал с продажбата на круизни пътувания и бил служител на „П.Т.“. Той питал свид. К. на кого е дала парите, направил справка в
компютъра и отговорил, че във фирмата не са постъпвали пари за техните
резервации. Малко по-късно от екипажа на кораба обяснили на групата, че представените
от тях електронните билети са фалшиви, като баркодовете
в тях не съответствали, а и пътуването им не било платено. След това свалили
багажът им от кораба.
Тъй като шофьорите, който били докарали групата
от България до гр. Генуа, били много изморени се наложило свидетелите да
пренощуват в гр. Генуа. На следващия ден всички тръгнали обратно за България. След
като влезнали на територията на Република България, св. К. позвънила на подс. Г., за да я повика в дома си в 16:00 часа. На тази
среща, в дома на К., дошли и свидетелите М. - Г., С.и К.. Подсъдимата дошла в
16:00 часа и казала на присъстващите
свидетели, че няма вина, тъй като е била
предала парите на св. Р.Г..
След срещата в дома на св. К., тя заедно с подс. Г. тръгнали към офиса на „П.Т.“, за да проверят какво
се е случило и какви са причините за неосъщественото пътуването. Когато
пристигнали на мястото, подсъдимата отказала да се качи и останала да чака долу
пред офиса, а К. се срещнала със свид. Н.. Свидетелят
К. носела със себе си електронните билети и ги показа на св. Н.. Той ги
погледнал и заявил, че тези билети не са издавани от „П.Т.“.
Впоследствие М. К. възстановила със собствени
средства на част от пострадалите дадените от тях суми.
II. По отношение на
доказателствата по делото
Горната фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от следните групи доказателства, доказателствени
средства и способи за доказване:
1. Гласни доказателствени средства - показанията
на свид. Е.К., показанията на свид.
Е.М. - Г., показанията на свид. П.С., показанията на свид. Е.Г., показанията на свид. В.Г.,
показанията на свид. Г.К., показанията на свид. М. К., показанията на свид.
Р.Г., показанията на свид. Т.В., показанията на свид. О.С., показанията на свид. Н.Н., показанията на свид. Р.К.и показанията на свид. М.С..
2. Писмените доказателства и доказателствени средства - копия от електронни билети (л. 33, 37, 42, 55, 59 от том
I в кориците на ДП),
застрахователна полица на „П.Т.“ ООД (л. 64 от том I в кориците на ДП),
удостоверение за регистрация на туроператор № 02919 от 28.01.2005 г. на „П.Т.“
ООД (л. 65 от том I в кориците на ДП),
копия и заверени преводи на български език на електронни билети, електронни
писма с подател **********.net и получател ****@abv.bg (л. 3-60 от том II в кориците на ДП),
справка за лице – български гражданин в АИС „БДС“ (л. 62 от том II в кориците ДП/, справка за лице в Агенция по вписванията (л. 74-76
от том II в кориците на ДП),
справка от НОИ за сключени трудови договори и внесени осигурителни вноски (л.
84-93 от том 2 в кориците на ДП), уведомително писмо за
прекратяване на договор за продажба на пакетни пътувания, писма от 05.12.2013
г. и от 19.02.2014 г. от „П.Т.“ ООД, Писмо от 18.04.2014 г. от MSC CROCIERE SPA, Писмо
изх. № 3136/22.05.2014 г. и изх. № 3137/09.10.2014 г. от К.-М ЕООД, справка
за съдимост рег. № 5451/31.03.2017 г.
3.
Способи за доказване – заключението на СИЕ.
От показанията на св.. Е.К., св. Е.М. - Г., св.
П.С., св. Е.Г., св. В.Г., св. Г.К., св. М. К., св. Р.Г., св. Т.В., св. О.С.,
св. Н.Н., св. Р.К.и на св. М.С. безпротиворечиво и еднопосочно се установява
механизма на процесното деяние – от момента в който К.
е поискала от подсъдимата да намери изгодна оферта за круизно
пътуване, поетапното заплащане на капарото от по 200,00 евро на човек и предаването
на окончателната цена в размер на 350,00 евро на човек (или общо 550,00 евро)
от К. на подс. Г. (без предоставянето на разписки от
последната) до момента на пристигането на пристанището в гр. Генуа, където
свидетелите са разбрали, че нито имат резервации за круиз
с кораб, нито билетите предоставени от подсъдимата на св. К. са истински. Съдът намира, че
показанията на посочените по-горе свидетели, преценени съобразно правилата на чл. 117 и чл.
124 от НПК, следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като
са последователни и житейски логични. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може
да доведе до извод за
противоречивост, нелогичност
и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед момента на
деянието свидетелите да си спомня случая
по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че техните субективни възприятия по отношение
на правнорелевантните факти са формирани
непосредствено и не са взаимоизключващи се. Необходимо е да се изясни,
че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите
да описват някои детайли, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от
човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени
от обективни, но и от субективни
фактори, поради което само наличието
на представянето на дейталите от
субективна гледна точка е и неизбежно и не е възможно да
се направи извод за взаимоизключващи
се показания. Съдът отчита, че свидетелите
са заинтересовани от изхода на правния спор, доколкото са пострадали от
престъплението и независимо, че голяма част от сумите са възстановени от св. К.
за тях е останало неприятното чувство от неосъщественото пътуване. Въпреки това
по делото липсват каквито и да било индиции за това,
че свидетелите не са добросъвестни или изопачават фактите по делото за които
свидетелстват. Напротив показанията на свидетелите Е.К., Е.М. - Г., П.С., Е.Г.,
В.Г., Г.К., Т.В., О.С. и М.С. са идентични, абсолютно
последователни и в тях не се наблюдават съществени противоречия.
Обстоятелствата за които посочените свидетели дават показания са сходни –
давали са съответните суми на св. К. с оглед организирането на круизното пътиване, след което
всички заедно отпътували за гр. Генуа, където установили, че нямат валидни
билети, пътуването за тях не е заплатено и няма да се качат на круизния кораб.
Настоящият съдебен състав счита, че е необходимо
да бъдат детайлно обсъдени показанията на св. К., като едновременно ги
съпостави с показанията на останалите свидетели, които са участвали в групата
за круизното пътуване.
В показанията си св. К. твърди, че на
27.01.2010 г. в кафене на Централна гара е предала на подсъдимата сумата от
1800,00 евро като капаро за останалите от групата, за да резервира билети за круиза. След Великден в дома си свид.
К. й предала сумата от 2650,00 евро, а около една седмица по-късно й предала и
последната сума от 500,00 евро. На част от тези срещи не е имало други
свидетели, които да потвърдят предаването на парите на подс.
Г.., а К. не е поискала и не е получавала разписки за предаваните суми, като
електронните билети за пътуването били предадени от подсъдимата на св. К. около
една седмица преди заминаването им за гр. Генуа.
От показанията на св. Р.К.безспорно се
установява, че подсъдимата е била в дoма на св. К., където последната
й предала сумата от 2650,00 евро именно
с оглед екскурзията. Макар, че свидетелят казва, че не знае каква е точната
сумата, защото не се е заинтересувал, той е бил очевидец на предаването на
паричната сума от св. К. на подс. Г., като свидетелят
е чул да се обсъжда сумата от 550,00 евро – колкото е трябвало да струва пътуването
на човек. С оглед на това, че показанията на св. К.потвърждават казаното от св.
К., то на показанията на последната трябва да бъде дадена вяра, тъй като
твърденията й се потвърждават от казаното от останалите свидетели, още повече
следва да се вземе предвид и че отношенията между К. и Г. са се развивали
неформално – без съставянето на писмено документи за предаването на паричните
суми, очевидно поради доверието, което К. е имала на Г., включително поради
миналите си пътувания организирани от подсъдимата. Нещо повече, твърденията на
свидетеля К. се потвърждават и от казаното от св. К., в чийто показания тя е
заявила, че: „Аз предадох на М. К. 200
евро, за да ги предаде на организатора на екскурзията - В.Г., за да се запази
така наречения ред за пътуване, т.е. да ни запишат в листата за пътуването. М. К.
ми каза, че В.Г. е организатор на екскурзията... Втората сума от 350 евро
предадох непосредствено след Великден 2010 г. на М. К., за да ги предаде на В.Г.“.
Тоест и лице извън семейния кръг на св. К. е знаела, че паричните суми, които
се предоставят на последната е трябвало да бъдат предадени на подс. Г.. В тази насока е и казаното от св. М. - Г. посочва
„на 23.01.2010 г. й предадох парите (на свид. К.) - първите 200 евро. На 27.01.2010 г. М. К. ми се
обади и ме уведоми, че тази сума е предадена на В.Г., като те са се срещнали на
Централна гара. Вторите 350 евро предадох на 03.03.2010
г. в дома на М. К.... След Великден ми се обади, че вече е предала и втората
сума от 350 евро на В.Г., която дошла у тях да ги вземе, тъй като аз я бях
помолила, като предава парите, да ме уведомява, за да съм сигурна, че нещата
вървят.“.
Действително, свидетелите К., М. - Г. и С.са в близки
приятелски отношения с К., но по делото липсват каквито и да било данни, които
да всеят съмнения относно тяхната добросъвестност или тази на св. К.. Макар че
свидетелите Г., свид. К., свид.
В., свид. С.и свид.
Симеонова казват, че не са знаели, че подс. Г. е
организатор на пътуването, респ. че свид. К. е
предала събраните парични суми на подсъдимата, която е била поела задължението
да резервира места, като заплати пътуването с предадените й средства, както и даде
билетите, съдът намира, че показанията на свидетелите К., М. – Г. и С.са
обективни и последователни, поради което ги кредитира изцяло. Техните показания
подкрепят напълно обстоятелствата, за който свидетелства К., че е предавала
всички получени от свидетелите суми на подс. Г.. Нещо
повече приятелски отношения между свидетелите К., М. – Г. и Соколова, от една
страна и св. К., от друга страна обесняват правно и житейски логично, защо К. е имала
възможност през целия период на изплащането на сумите да коментира действията
си с приятелките си, както и да им споделя какво точно се случва покрай
организацията на крузиното пътуване и плащанията на
паричните суми на подсъдимата Г.. Нещо повече, св. М. - Г. изрично е помолила св.
К. да я уведомява за всяко плащане, като показанията на двете относно сумите и
датите на плащанията напълно съвпадат.
С изложеното по-горе настоящият съдебен състав
намира, че показанията на свидетеля М. К. трябва да бъдат кредитирани. В този
смисъл, въззивният съдебен състав счита, че са
неправилни изводите на първоинстанционния съд, че
показанията на свидетелят К. досежно главните факти,
подлежащи на доказване били непълни и схематични. Напротив при разпита на
свидетелят в открито съдебно заседание от 05.12.2013 г., К. дава подробни
сведения за субективните си възприятия, като сочи конкретни дати, парични суми,
места където се е срещала с подсъдимата, какви суми са заплатени, къде и кога
са предадени билетите, съответно какво се е случило в гр. Генуа и след
завръщането на групата на територията на Република България. Трябва да отче, че
свидетелят вече е бил разпитван няколко пъти, както и че неточностите в някои
детайли са нормални, доколкото разпита пред районния съд е проведен след повече
от три години и половина от момента на извършване на инкриминираното деяние.
Именно наличието на някои неточности в детайлите трябва да индицират,
че свидетелят нито си измисля, нито изопачава фактите, а дава сведения за
реални субективни възприятия, които с оглед особеностите на човешката памет е
нормално да избледняват с времето. Необходимо е да се отчете и обстоятелството,
че при повторния разпит на св. К. в открито съдебно заседание на 12.02.2015 г.,
последната изрично заявява, че е прекарал инсулт, като въпреки това отново е
дала логични показания – което не е взето предвид от районния съд. Това
обстоятелство е трябвало да бъде отчетено от първоинстанционния
съд, доколкото е житейски логично, а и известно, че след прекаран инсулт се
наблюдават проблеми в основните когнитивни процеси, който са свързани
с придобиването и съхранението на информацията, един от който е паметта - когнитивен
процес, при който се запазва, възстановява и използва минал опит или знание.
Показанията на св. К.
се потвърждават и от нейното поведение на пристанището в гр. Генуа след като
установили, че нито резервациите са заплатени, нито билетите са истински – тя
била много притеснена, шокирана и се чувствала много неудобно за това, че
пътуване не се е осъществило. За това обстоятелство показанията на всички
свидетели са еднопосочни и безпротиворечиви, като
също така установяват, че св. К. се обадила по телефона с подс.
Г., като след това се свързала и със св. Г. и св. Н.. В този смисъл,
поведението на св. К. е било постояно, още с
пристигането на територията на Република България тя позвънила на подсъдимата,
за да повика на среща в дома си, за да им даде някакво обяснение за случилото
се. Срещата се е състояла, като на нея са присъствали и свидетелите К., М. - Г.
и Соколова. От показания им се изяснява, че Г. не е отричала, че е взела парите
от св. К. със задължението да заплати пътуването и да й предаде билетите.
Напротив, кълняла се, че ги е предала на св. Р.Г., защото именно през техния
сайт била извършила резервациите за пътуването. Обещала, че ще върне парите,
след като ги получи от Р.Г.. Свидетелят С.изрично посочва когато В.Г. отишла в
дома на М. К. и са разговаряли, Г. не е твърдяла, че не е получавала пари от М.
К.. Тя се заклела в децата си, че е дала парите на Р.. И свид.
К. потвърждава в показанията си, че на срещата в дома на М. К., подс. Г. им казала, че предала парите на лице от фирма „П.Т.“
и им казала, че след като ги вземе, ще им ги върне, което не се е случило.
Съдът намира, че ако
свид. К. имаше някакво отношение във връзка с
инкриминираното деяние или беше присвоила паричните суми, които са и дадени от
свидетелите, то щеше да е житейски нелогично да покани подсъдимата в дома си в
присъствието на част от свидетелите, за да получи обяснение за случилото се,
при положение, че при подобен разговор би се установило по несъмнен начин, че
подсъдимата не е получавала пари от св. К., поради което не е заплащала
резервациите им и пътуването не се осъществило. В този смисъл, щеше да е безсмислено св. К. да посещава и
офис на „П.Т.“. Нещо повече, абсурдно би било да се приеме, че св. К. е знаела
за престъпното поведение на подсъдимата, тъй като от една страна не би заминала
за гр. Генуа, защото е щяла да знае предварително, че круиза
няма да се осъществи. Още повече, цялостното поведение на К. от момента, когато
са установили, че пътуването няма да се осъществи до отиването в офис на „П.Т.“
би било само по себе си необяснимо. В този смисъл, от поведението на подс. Г. се индицира, че тя не е
предала паричните суми на представител на „П.Т.“ – тя е отказала да се качи в
офиса на „П.Т.“ и не искала да вижда никого. Това поведение е житейски
необяснимо, тъй като ако действително са били заплатени някакви парични суми на
„П.Т.“, то логично би било подсъдимата да потърси обяснение какво се е случило
и защо круизното пътуване не се е осъществило.
От показанията на свид. Р.Г. – управител на „П.Т.“ ООД, през чиято електронна
страница са направени резервациите за круиза се
установява механизма на извършването на резервации през електронната страница –
подават се данни за пътниците, като системата автоматично прави резервация. Но
тази резервация трябва да се плати в 24-часов срок, като ако плащането не бъде
извършено, системата автоматично анулира направените резервации.
В случая на
23.02.2010 г. от електронна поща ****@abv.bg е направена резервация за 5 каюти за круизен кораб „Фантазия“, собственост на фирма „Е.С.Е.“.
Лицата били разпределени в каюти: О.С.и И.Д.- с цена на каюта 2198 евро, Г.К. и
М.С. - с цена на каюта 2198 евро, П.С. и Е.Г. - с цена на каюта 1198 евро, Е.К.и
М. К. - с цена на каюта 1198 евро, В.Г.и Е.Г.- с цена на каюта 1198 евро, което
обстоятелство се установява от събраните по делото писмени доказателва
но тъй като резервациите не били заплатени в 24-часовия срок електронната
система ги е анулирани автоматично.
За разговора по
телефона от 02.05.2010 г. между св. К. и св. Г., последната изрично
потвърждава, като казва, че К. обяснила, че не е била допусната да се качи на
кораба, за което св. Г. разяснила, че резервациите не са платени, поради което
са анулирани.
В показанията си св. Г. заявява, че не е получавала пари за
резервациите – нито лично, нито е постъпвало подобно плащане по банковата
сметка на „П.Т.“ ООД от подсъдимата или от трети лица. Свидетелят категорично
твърди, че билетите, представени от К. в офиса на „П.Т.“ ООД след завръщането
им в Репулика България, които подсъдимата и била дала
преди заминаването за гр. Генуа, не са издадени от „П.Т.“ ООД, като свидетелят
подробно изяснява спецификите и белезите на издавани от „П.Т.“ ООД билети и
тези, които св. К. е представила. Разликите са следните – в част от
електронните билети фигурират различни дати на заминаване и пристигане –
съответно 15.03.2009 г. и 22.03.2009 г. и 02.05.2010 г. и 09.05.2010 г., за
което св. Г. разяснява, че когато билетите са оригиналните датите съвпадат и са
еднакви. Освен това свидетелят установява, че в долната част на всеки билет
стоят името на фирмата – „П.Т.“ ООД и има посочни
контакти с телефонен номер +359 2 920 1215, за който телефонен номер св. Г. категорично
посочва, че в оригиналните билети последната цифра 5 не била видна поради особеностите
на системата на фирма „Е.С.Е.“, а в тези билети всички цифри били изписани. Свидетелят
също така изснява, че в билетите липсвал пощенски
код, който задължително фигурирал в оригиналните билети.
Свидетелят Г. изрично
изяснява действията на подс. Г. по организиране на круиза, като свидетелства, че подсъдимата е направила
резервации за пътуването на 23.02.2010 г. и е запазила 5 каюти, но не е
заплатила тези резервации, поради което са били анулирани. С оглед на това,
съдът прави заключение, че действителното изпълнение на поетия ангажимент от подс. Г. е изисквало не само да направи резервация, но и да
я заплати в определения 24-часов срок. В тази връзка се изяснява и че
подсъдимата не се е свързвала с представител на „П.Т.“ ООД и не е заплатила
конкретното круизно пътуване. Показанията на свид. Г. спомагат за разкриване на обективната истина и досежно факта, че Г. е снабдила пътуващите с неистински
билети за пътуването. Настоящият съдебен състав взема предвид и уточнението, което
е направила св. Г., че в качеството си
на управител на „П.Т.“ е имала служебни отношения с подсъдима, но същите са били прекратени от свидетеля,
поради друг неосъществил се круиз, който подс. Г. отново била заявила и не заплатила цената му.
Съдът намира, че показанията
на свид. Г. трябва да бъдат кредитирани, тъй като са
правно и житейски логични и последователни. Нещо повече, в случая свидетелят не
е заинтересован от изхода на правния спор, тъй като не е пряко засегнат от
инкриминираното деяние. Освен това показанията на св. Г. кореспондират, както с
показанията на останалите свидетели, така и с писмените доказателства по делото
– представените билети, ведно с превод на български език, както и от приложения
по делото истински електронен билет, при съпоставката на които описаните от св.
Г. неточности се виждат от пръв поглед.
От казаното от св. Н.Н., който е служител на „П.Т.“ ООД, в чийто трудови функции
се е включвало продажбата на круизни пътувания се
изяснява подробно начина по който са се извършвали резервациите и по-точно за
резервациите с опция за 24 часа. Свидетелят изяснява, че на 23.02.2010 г. са
направени резервации за свидетелите (формирали групата за круизното
пътуване), които не са били заплатени, поради което са били анулирани. Свидетелят
Н. изяснява, че се е свързал със св, К., след като тя
се свързала със свид. Г. на 02.05.2010 г., като последната
му поръчала да провери какво се случва. С оглед на това, той направил справка в
резервационната система и установил, че за тези лица
няма валидни резервации. Обадил се на К., която по това време се намирала на пристанището
в гр. Генуа, като подробно и обяснил ситуацията. В показанията си свидетелят
също така установява, че на състоялата се среща със св. К. в офиса на „П.Т.“
ООД, на която тя му представила електронните билети, дадени й от подсъдимата,
той е изяснил, че има разлика между представените и истинските билети, за което
в същата насока дава сведения и св. Г.. Свидетелят Н. изяснява, че подс. Г. е имала служебни отношения с „П.Т.“ ООД, които
били прекратени от тяхна страна, като причината за това била неосъществил се по
вина на подс. Г. круиз.
Съдът намира, че следва
да даде вяра на казаното от св. Н., тъй като показанията му са последователни и житейски логични. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може
да доведе до извод за
противоречивост, нелогичност
и непоследователност на показанията. Напротив с оглед изминалия период от време е нормално някои
детайли да избледнеят, което е свързано и с особеностите на човешката памет. В
случая важното е, че свидетелят има преки възприятия за правнорелевантните
факти, а казано от него кореспондира както с казаното от св. Г., така и от св. К.,
а и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства.
Събраните по делото
писмените доказателствени средства се кредитират
изцяло от настоящия съдебен състав. При тяхната съвкупна преценка се изяснява обективната
истина по делото по отношение релевантните по делото обстоятелства. Всички
писмени доказателства са еднопосочни и безепротиворечиви,
поради което затвърждават направените от съда изводи.
По досъдебното производство (л. 59 от том 1) свид. Г.
е представила копие от действителен електронен билет, ползван от пътници при
същия круиз. От този билет се устаняват
и разликите, които свидетелите Г.и Н. изясняват. Билетът има два отрязъка – един
за оператора и един за пътуващите, като датите на отпътуване и пристигане
съвпадат – 02.05.2010 г. и 09.05.2010 г., а по отношение данните за за туроператора „П.Т.“ ООД са вписани под всеки отрязък – фигурира
пощенски код 1606, а в телефонния номер на дружеството действително липсва
последната цифра 5. В представените електронни билети, издадени на името на
свидетелите, се наблюдават несъответствията, които свидетелите Г. и Н.
самостоятелно, еднопосочно и непротиворечиво изясняват. Посочените дати на отпътуване
и пристигане са различни в двата отразъка, като в
този за оператор е посочено 15.03.2009 г., а в отрязъка за пътниците са
записани 02.05.2010 г., което навежда на извода, че подс.
Г. вероятно е ползвала електронни билети, издадени за друго пътуване, върху
които е нанесла съответните корекции, нужни за конкретното пътуване. Единствено
в електронния билет на свидетелите Г.датите за пътуването и в двата отрязъка
съвпадат. В билетите, дадени им от подс. Г., липсва
пощенски код и телефонният номер на „П.Т.“ ООД е изписан целият, а не както в
истинския билет - без последна цифра 5, които различия изрично са посочени от
св. Н. и св. Г. при разпитите им.
От копията от
направените резервации, във всяка от тях е посочена дата на опцията, тоест
24-часовия краен срок, в който резервациите трябва да бъдат платени, тъй като
ако липсва плащане последните се анулират. Тази дата е 24.02.2010 г., като
изрично е налице текст, който указва да се обърне внимание към опцията за срок,
като е посочено, че след изтичането му опцията се изключва автоматично. Следователно,
подс. Г. изнчално е знаела,
че прави резервации с опция със срок от 24 часа. Също така е знаела, че трябва
да заплати резервациите именно в този 24-часов срок , тъй като ако не го
направи, резервациите ще бъдат автоматично анулирани. С оглед на това
подсъдимата е била категорично наясно, че свидетелите нито са имали валидна
резервация, нито са имали истински билети, но въпреки това ги е оставила да
заминат. В подкрепа на този извод са и писмените доказателства по делото – писма
от 05.12.2013 г. и от 19.02.2014 г. от „П.Т.“ ООД, Писмо от 18.04.2014 г. от MSC CROCIERE SPA, Писмо
изх. № 3136/22.05.2014 г. и изх. № 3137/09.10.2014 г. от К.-М ЕООД.
Съдът счита, че не следва да
бъдат обсъждани и кредитирани показанията на св. М.Д., който дава несигурни и
схематични показания, че евентуално през 2010 г., през април по Великден с подс. Г. са се намирали в хотел „Г.У.“ в град Банско.
Показанията на този свидетел биха могли да са единствено от значение, за да
изградят защитна линия на подсъдимата, че не е получава пари от св. К. в нейния
дом, тъй като се е намирала в гр. Банско. В този смисъл, показанията на
свидетеля Д.са изключително общи, като самия той заявява, че не е много сигурен
в това, което казва. Отделно от това показанията на свидетеля са изцяло оборени
както от показанията на св. К., св. К., св. К. и св. М. – Г., както и от писмените
доказателства – писма от „Х.Т.“ ООД (л. 276, л. 287, л. 296 в кориците на
делото пред СРС), писмо от „А.Т.“ ЕООД (л. 277 в кориците на делото пред СРС),
от които се устновява, че в периода април-май 2010 г.
нито свидетелят, нито подсъдимата са се регистрирали в хотел, респ. не са имали
договорни отношения каквито твърди свидетелят.
III. От правна страна
За да е налице престъплението измама по чл.
209, ал. 1 НК от обективна страна – се разкрива като възбуждане
и/или заблуждение от едно у друго лице, тоест деецът създава и/или поддържа неверни
представи у пострадалия, че има обстоятелства, обуславящи извършването на
имуществено разпореждане. За извършване на престъплението измама е необходимо субектът на
престъплението да въведе едно лице в
заблуждение, като предизвика у него погрешна представа, която не съответства на
действителността, като се изопачи или премълчи тази действителност, или да
поддържа формираните вече такива представи. Състоянието на заблуждение трябва
да е предизвикано умишлено, а не да е резултат на допусната небрежност. Когато деецът по чл. 209 НК, който
използва договорни отношения с измамлива цел, поначало няма намерение да изпълнява
задълженията си по тях – така Решение №
404 от 19.IХ.1995 г. по н. д. № 300/95 г., I н. о. От субективна страна са налице две
особености – наличието на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК и специфична
цел – набавяне на имотна облага за себе си или за другиго.
С оглед фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира, че безспорно е установено
подсъдимата В.Г. през
месец декември 2009 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
умишлено възбудила у М.Т. К. заблуждение – поела ангажимент спрямо К., че чрез фирма „П.Т.“ ООД, ще направи резервации на
имената на П.Т.С., М.Т. К., Е.Г.К., Е.Р. М.-Г., Е.А.Г., В.Д.Г., О.С.С., Г.Й. К., Т.Б.В. и М.С.С. за круизно пътуване на стойност 550,00 евро за всеки от
изброените, което ще се осъществи за времето от 02.05.2010 г.
до 09.05.2010 г. по предварително определен маршрут из Средиземно море с кораб
„Фантазия“, собственост на италианската фирма „Е.Е.С.“
и поддържала заблуждението у К. до
30.04.2010 г. (че е направила резервации за пътуването), като на неустановена
дата в периода от 25.01.2010 г. до 30.04.2010 г. получила от М. К. сумата от
общо 4950,00 евро, с левова равностойност 9681,37 лева и с това причинила
имотна вреда на следните лица: П.Т.С. имотна вреда в размер на 1075,71 лева, Е.Г.К.
имотна вреда в размер на 1075,71 лева, Е.Р. М.-Г. имотна вреда в размер на
1075,71 лева, Е.А.Г. имотна вреда в размер на 1075,71 лева, В.Д.Г. имотна вреда
в размер на 1075,71 лева, О.С.С. имотна вреда в
размер на 2151,40 лева, Г.Й. К. имотна вреда в размер на 1075,71 лева и М.С.С. имотна вреда в размер на 1075,71 лева.
Подсъдимата е
възбудила и поддържала у свид. К. заблуждение, че
срещу полученото заплащане в общ размер на 4950,00 евро ще направи резервации за
нея и останалите свидетели – общо група
от 10 човека, за круизно пътуване по Средиземно море на
борда на кораб „Фантазия“. В.Г. е възбудила заблуда у св. К., като създала
невярна представа у последната – чрез действия – с думи, уверила свид. К., че ще организира круизното
пътуване, като не е имала намерение да направи резервации за нея и приятелите й,
които да бъдат заплатени с парите дадените й от свид.
К.. Именно поради създалата се в съзнанието на К. невярна представа, тя събрала
от останалите свидетели необходимите суми. Свидетелят К. е казала на останалите
свидетелите от групата за круизното пътуване
предложението на подс. Г., като не е предполагала, че
е въведена в заблуждение, като именно с оглед на това свидетелите са извършили разпоредителни
действия, причиняващи им имотна вреда – предали на свид.
К. паричната сумата в размер на 4950,00 евро, която била предадена от свид. К. на подс. Г., което се
установи по несъмнен начин.
Действително по
делото са налице доказателства, че на 23.02.2010 г. подсъдимата е направила
резервации за пет каюти на имената на свидетелите през онлайн резервационната система на „П.Т.“ ООД. На посочения от нея
електронен адрес ****@abv.bg било
изпратено писмено потвърждение с референтен номер на всяка резервация и изричен
текст, че резервациите са с опция – срок на плащане до 24.02.2010 г. Подсъдимата
е била напълно наясно, че след изтичането 24-часовия срок за заплащане на
резервациите, те ще бъдат анулирани. Категорично е установено, че резервациите
не са заплатени, поради което са анулирани. Липсват както преки, така и косвени
доказателства, че подсъдимата е предала събраните суми на св. Р.Г., както
твърдяла пред свид. К.. Напротив, налице са доказателства
в обратен смисъл, които безспорно оборват твърденията на Г.. В този смисъл,
подсъдимата е дала на св. К. неистински електронни билети от „П.Т.“ ООД,
очевидно за да потвърди създадената невярна представа у К., че круизът ще се осъществи.
По този начин
безспорно се установи обективната истина досежно
механизма на деянието, осъществено от подс. Г..
Налице и престъпния
резултат – настъпване на имотна вреда в патримониума
на измамения или трето лице. Увреждащото разпоредително действие се извършва в
полза на дееца – свид. К., която е предала парична
сума на подс. Г., като едистнвената
причина за това е убеждението, че круизното пътуване
ще се осъществи, като подсъдимата ще го организира – с извършването на резервации,
които да бъдат заплатени с предоставените парични средства. Създадената невярна
представа е била предпоставката за разпоредителния акт, който свидетелите
извършили в полза на подс. Г. и която им причинил
имотна вреда. В тяхното имущество настъпва отрицателно изменение – същото
намалява безвъзмездно и невъзстановимо. Налице е причинно-следствена връзка
между възбуденото от дееца заблуждение и разпоредителното действие от страна на
заблудения и третите лица – нейните придружители.
Престъплението измама може да се осъществи само с пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимата е съзнавала, че създава
една невярна представа у свид. К. с обещанието и
поемането на ангажимент за организирането на желаното круизно
пътуиване, чрез извършването на резервации и заплащане
на билетите за тях. Подсъдимата е съзнавала, че паричните средства са
собственост на приятелите на свид. К., която ги е
събрала от тях и й ги предоставя с опредЕ.цел –
организирането на круизното пътуване, но въпреки това
подсъдимата не ги е изразходвала за това. Въпреки това подс.
Г. е оставила свид. К. и нейните приятели да заминат
за гр. Генуа, макар и да е знаела, че билетите нито са платени, нито са
истински, поради което свидетелите няма бъдат качени на кораба и круизното пътуване няма да бъде осъществено.
Налице е и
допълнителният субективен признак на измамата – специална користна цел – деецът
да набави за себе си имотна облага. Подсъдимата е целяла да се облагодетелства
за сметка на свидетелите и е била наясно, че парите, които са и предоставени от
св. К. са предназначени за заплащането на круизното
пътуване и трябва да бъдат разходвани за тази цел. Тоест същите не й се
следват. Въпреки това подс. Г. не е изпълнила поетите
задължения. Действително, подсъдимата е направила е резервации по електронен
път, които обаче не заплатила и системата автоматично е анулирала. От това
съдът достига до заключение, че подсъдимата изобщо не е имала намерение да
организира круизното пътуване за свидетелите, а от
самото начало е имала и е действала със съзнанието, че създава една невярна
представа у свид. К. и впоследствие съвсем
целенасочено е поддържала създаденото й заблуждение. В случая, за да се отграничи престъпното поведение на подс.
Г. от неизпълнението на договорно задължение е важно обстоятелството, че
подсъдимата е била наясно, че за да е налице валидна резервация е необходимо
същата да бъде заплатена в срок от 24 часа. Тоест, необходимо е полагането на
едно допълнително усилие. Формалното извършване на резервация не може да индицира, че се касае за гражданскоправни
отношения. Напротив, в случая цялостната линия на поведение на подс. Г. е такава, че не само са извършени и платени
резервации, но и че круизното пътуване ще се осъществи,
което поведение е умишлено и води до заблуждаване на контрахента
й. Това говори за липса на каквото и да било намерение или желание за
изпълнение на поетите ангажименти, напротив – подсъдимата е имала поведение,
което да потвърди създадената у свидетелите заблуда, като ги е снабдила с
фалшиви билети. Нещо повече, последващото поведение
на подс. Г., също е останало непроменено. Тя е
поддържала, че е заплатила резервациите, което и твърдение е категорично
оборено. Освен това по делото няма данни и до настоящия момент подсъдимата да е
възстановила паричните суми. В този смисъл, ако се касаеше за обикновено
неизпълнение на гражданскоправно задължение
най-логичното поведение на подсъдимата би било да възстанови паричните суми.
IV. По отношение на наказанието
За престъплението по
чл. 209, ал. 1 НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
до шест години. В случая, съдът следва да приложи правилото на чл. 2, ал. 2 НК,
тъй като разпоредбата на чл. 209, ал. 1 НК е било изменена (ДВ бр. 26/2010 г.),
като е била променена санкционната част на разпоредбата, като преди това
размерът на наказанието „лишаване от свобода“ е било до 6 години.
Съдът извършва
индивидуализацията на наказанието, съобразно чл. 54 НК, като отчита следните
обстоятелства:
- Отегчаващи
отговорността обстоятелства – обремененото съдебно минало на подсъдимата – тя е
извършила престъплението в изпитателния срок на наказанието наложено с присъда
по н. о. х.
д. № 632-08/2008 г. на РС-Свиленград (влязла в сила на 29.05.2009 г.); цялостното и поведение и упорството при
извършване на деянието; високия размер на предмета на престъплението.
- Смекчаващи
отговорността обстоятелства – изминалия период от време от извършване на
престъплението и дългия период за разглеждане на делото (към настоящия момент
повече от 6 години).
Настоящият съдебен състав счита, че в случая
трябва да бъде взето предвид, че наказателното производство продължава извън
разумния срок, съобразно правилото на чл. 22, ал. 1 НПК и чл. 6, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като изводите в
тази насока се обуславят от следните обстоятелства – 1) относително дългия период от време, който е изминал от
извършване на престъплението – то е извършено в периода от м.12.2009 г. до 30.04.2010
г.; 2) множеството съдебни заседания
проведени пред първоинстаницонния съд, които са
отлагани не по вина на защитата и/или подсъдимата, а по причини извън тях,
включително за събиране на доказателства, като посочените две обстоятелства не
могат да се компенсират от фактическата и правна сложност на делото. Тези съображения,
съдът взема предвид, при индивидуализацията на наказанието, поради което го
определя към минимума предвиден в закона. Не са налице предпоставките за
приложение чл. 55 от НК, въпреки неспазване на принципа на разумния срок. Това
е обусловено от наличието на данни по делото, че в определен период от неговото
разглеждане подс. Г. не се е явявала пред съда и е
била обявена за издирване. Въпреки това, съдът отчита разумния срок при
определяне размера на наказанието. Наложеното наказанието „лишаване от свобода“
за срок от една година, което да бъде изтърпяно ефективно е справедливо, като
чрез него биха се постигнали целите на чл. 36 НК – подсъдимата да се превъзпита
и коригира поведението си, което да бъде правомерно и в съответствие със
законите на Република България и добрите нрави – включително и с оглед
преходното й осъждане, по което изпълнението на наказанието е било отложено по
реда на чл. 66, ал. 1 НК, но очевидно не е изиграло превъзпитателната и
възпираща роля.
Не са налице материалните предпоставките за
приложение на чл. 66, ал. 1 НК, но дори същите да бяха налице те не биха
променили извода на настоящият съдебен състав, че наложеното наказание трябва
да бъде изтърпяно ефективно.
С оглед правилото на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС
наложеното наказание трябва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Инкриминираното деяние е извършено в период, в
които на подсъдимата е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца с присъда по н. о. х. д. № 632-08/2008 г. на РС-Свиленград
(влязла в сила на 29.05.2009 г.), чието изпълнение е било отложено по чл. 66 НК, което обуславя и привеждането му в изпълнение съобразно чл. 68, ал. 1 НК с
настоящата присъда, което трябва да бъде изтърпяно при общ режим на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
V. По отношение на разноските
Съгласно правилото на чл. 189, ал 3, изр.1 НПК
когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите
разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от
частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. С оглед
на това подсъдимата Г. трябва да бъде осъдена да
заплати
в полза на държавата сумата от 1051,95
лева, както следва: по сметка на Софийски районен съд сумата от 791,95
лева, представляваща деловодни разноски, по сметка на Министерство на
вътрешните работи сума от 250,00 лева, представляващи разноски в досъдебното
производство и по сметка на Софийски районен съд сумата от 10,00 лева,
представляваща държавни такси за два броя изпълнителни листове.
Така
мотивиран, Софийският градски съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.