Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 98 / 5.7.2016 г.
град Карнобат,05.07.2016 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Карнобатският районен
съд,………..колегия,в публично заседание на
пети юли през две хиляди и шестнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ
: 1.
2.
при секретаря
В.Х. и в присъствието на прокурора…………,
като разгледа докладваното от районния съдия
Златко КОСТАДИНОВ
гр.дело № 154 по описа за 2016 година,за да се
произнесе взе предвид :
Производството по делото е образувано по повод предявен иск с правно
основание чл.213,ал.1 от КЗ,във връзка с чл.49,във връзка с чл.45,ал.1 от ЗЗД и
чл.86 също от ЗЗД,във връзка с чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди в молбата си,че
заплатил на Б.М.Х. по щета № 470414151501103 сума в размер на 146.90 лева с
платежно нареждане от 20.01.2015година за ремонт - подмяна, демонтаж и монтаж
на предна и задна дясни гуми в следствие на щета по автомобил „Тойота
Версо" c peгистрационен
№ „ А9672КХ”,собственост на Б.М.Х..
Обезщетението било платено въз
основа на застрахователен договор за застраховка „Каско Стандарт”,сключен между
ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" и Б.М.Х. по полица №
4704140300000361 със срок на валидност от 16.01.2014 година до 16.01.2015година
като собственик на МПС „Тойота Версо" c peгистарационен № „ А9672КХ”. С договора за
имуществена застраховка „Каско Стандарт”
застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума претърпените от застрахования щети. Впоследствие ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” предявява регресна претенция към причинителя на
вредата при условията на чл.213 от Кодекса за застраховането.
Регресната претенция се породила
от факта,че на 08.01.2015 година по пътя град Карнобат – село Церковски водача
на МПС „Тойота Версо" c peгистрационен № „ А9672КХ”, при движение по пътя
внезапно попаднал в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно/дупка/ и получил увреждания на автомобила.
От реализираното ПТП се причинили
щети на МПС „Тойота Версо" с peг.№ „ А9672КХ”, изразяващи се в увредени части —
предна и задна десни гyми — щета на обща стойност по експертна оценка възлизаща на 146.90 лева.
Съгласно чл.213 от Кодекс за
застраховането,след изплащане на застрахователно обезщетение,застрахователят
встъпвал в правата на увредения срещу лицето,причинило вредите и има право на
регресен иск.
Въпреки отправената до ответната
Агенция покана до настоящия момент изплатеното обезщетение не било възстановено
на ищеца по настоящия иск.
Претенцията на ищеца е съдът да
постанови решение,с което ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумата
от 146.90 лева, представляваща изплатеното на застрахованото лице обезщетение,
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
както и направените разноски по делото,включително и адвокатски хонорар.
Конкретните обстоятелства,от които произтича претендираното от ищеца
право,респективно-тези,имащи правно и доказателствено значение за предявените
от него искове са доказателствата,приложени
към исковата му молба.
Същевременно съдът на основание
нормата на чл.228 от ГПК е заменил първоначалния ответник Национална агенция
„Пътна инфраструктура”-град София,с поделение Областно пътно управление-град
Бургас с Община-град Карнобат,предвид обстоятелството,че процесното
пътнотранспортно произшествие е настъпило на път,който е общински и се
стопанисва от Община Карнобат.
От своя
страна ответната страна Община Карнобат е подала отговор в законния едномесечен
срок съобразно разпоредбата на чл.131, ал.1 от ГПК.
Подаденият отговор съответства на изискванията за
неговата редовност, респективно-на разпоредбите на чл.131 и чл.132 от ГПК.
Същият отговор е и напълно съотносим с предмета на делото и не страда от липса
на фактическа обоснованост.
Ответната страна относно допустимостта и основателностга на иска
счита,че Община Карнобат като собственик и стопанин на общинските пътища е
пасивно легитимирана да отговаря на предявеният от застрахователя регресен иск
за заплащане на сумата в размер на 146,90 лева, представляваща размера на
платеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази
сума от предявяването на иска до окончателното изплащане и направените
разноски,като обаче същевременно изразява становище,че иска е неоснователен.
На следващо място относно
обстоятелствата, на които се основава искът срещу й счита, че липсват
доказателства, които да ангажиР. отговорността на Община Карнобат по
предявеният иск, поради което и моля същият да бъде отхвърлен като
неоснователен.В тази връзка твърди,че липсва протокол за ПТП, а представената
към исковата молба декларация за насrьпване на застрахователно събитие е неофициален
документ и няма обвързваща за съда правна сила. В същата не се съдържала
информация за мястото на настъпване на събитието, местоположението на дупката
на пътното платно,нямало схема на насrьпилото ПТП,не било отразено имало ли е
сигнализация за неравност, с каква скорост се е движил автомобила и др. - все
обстоятелства от съществено значение за доказване на ПТП и вината на община
Карнобат, като собственик на пътя, както и дали с действията си водача не е
допринесъл за настъпването на ПТП.
Счита, че липсват доказателства,
че ПТП е настъпило именно на този път, както и че заплатените от ищцовото
дружество щети на МПС са в резултат именно на попадане в дупка на пътното
платно.
Освен това, счита че водача не се
е съобразил със състоянието на пътя, с пътните условия и всички фактори, които
са от значение за безопасността на движение.
Намира,че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на самокатастрофиралото
МПС,тъй-като същият не изпълнил
нормативното си задължение (чл. 20 от ЗДвП) да съобрази поведението си с
конкретните пътни условия, за да осигури безопасно управление на автомобила.
Също така оспорва иска по
основание,поради липса на причинна връзка между състоянието на пътя и
претендираните щети, настьпили в резултат на увреждането (попадането на
автомобила в неравност).Счита,че липсват данни,че процесното ПТП е насrьпило на общински път,
както и че повредата, репарирана от ищеца е пряка и непосредствена последица от
попадането на автомобила в дупка (за която не е известно къде е и дали наистина
водача на МПС се е движил правомерно).
Навежда довода,че Община
Карнобат като собственик на пътя не била уведомена своевременно за случая,за да
констатира дали действително описаните щети са причинени в резултат на
инцидента.
Не възразява да бъде
назначена исканата от ищеца експертиза, но моли с оглед становището на ищцовото
дружество по отношение на направените възражения, да бъде предоставена
възможност на Община Карнобат да ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и
задачи към експертизата.
В съдебно заседание ищеца
поддържа претенциите си.
Ответната страна посредством своя процесуален представител и в съдебно заседание оспорва предявените
срещу му искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът е приел представените от
страните писмени доказателства. Допуснал е и извършването на
съдебно-автотехническа експертиза,чието заключение като неоспорено от страните,е
приел като абсолютно доказателство по
делото.
След съвкупната и поотделна
преценка на всички събрани по делото доказателства,настоящата инстанция приема
за установено от фактическа и правна страна следното :
Безспорно установено по делото е,че
с полица № 4704140300000361 със срок на валидност от 16.01.2014 година до
16.01.2015година ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” сключил договор за
имуществена застраховка „Каско Стандарт” на МПС „Тойота Версо" c peгистарационен № „
А9672КХ”, собственост на Б.М.Х.,като застрахователят се задължавал да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума претърпените от
застрахования щети.
От заключението на извършената по
делото съдебно-автотехническа експертиза, възприето от съда,както и неоспорено
от страните и изготвено безпристрастно,с необходимите знания и опит в
съответната област,се установява въз основа на събраните по делото писмени и
най-вече гласни доказатества,че щетите по процесния лек автомобил,марка „Тойота
Корола Версо”,с регистрационен № „А 96 72 КХ” са причинени именно вследствие
настъпилото пътно-транспортно произшествие и по описания в исковата молба
начин,като от страна на застрахованото лице Б.М.Х. не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат.
Преценени в тяхната съвкупност,събраните по
делото писмени и гласни доказателства относно обстоятелствата,описани в
исковата молба, установяват по категоричен начин механизма на причиняване на
вредата – настъпването на същата в резултат на необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно от град Карнобат по посока село Церковски,собственост
на Община-град Карнобат.
Анализа на събраните по делото
доказателства води до категоричния извод,че вредите по застрахованото МПС,
които са били обезщетени от застрахователя, са настъпили именно в резултат на
преминаването на процесното МПС през дупка на пътя от град Карнобат към село
Церковски,тъй-като тези обстоятелства са доказани посредством представените
доказателства по делото.
Следва също така да се отбележи,че
предпоставките за уважаване на претенцията на суброгиралия се в правата на
застрахования застраховател се изразяват на първо място в наличието на застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка ; на второ място-в
изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение и на трето място-в отговорност на прекия причинител
на вредите по по чл.45 от ЗЗД,във връзка с които следва да бъдат установени в
процеса наличието на
деяние,вреда,противоправност,причинна връзка и вина.
Безспорно е,че в настоящия случай са налице и трите посочени
предпоставки-наличие на застрахователен договор и изплащане на
застрахователното обезщетение и отговорност на прекия причинител на вредите.
Нужно е да се спомене,че за да е налице
отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта,за
причинените вследствие на недобро стопанисване на вещта вреди,е необходимо да
се установят наличие на реално претърпени вреди,противоправно поведение,което се
намира в причинна връзка с вредите и установяване,че вещта е собственост на
лицето, под чийто надзор се намира тя. Отговорността е обективна, независимо от
вината.По делото се установят по безспорен и категоричен начин,както
обстоятелствата,при които е настъпило ПТП,така и размерите на препятствието и
факта,че твърдяните вреди на въпросния автомобил са причинени именно в резултат
на преминаването през това препятствие.
Безспорно е,че общинска собственост са общинските
пътища,улиците, площадите,общинските паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване и като собственик общината отговаря за изправността на тези
пътища и привеждане на пътната настилка в състояние,годно за поемане на пътния
трафик.По тази причина това именно общината отговаря за вредите, настъпили вследствие
бездействието й при стопанисването на пътните настилки и непривеждането им в
годно състояние.Отговорността й обаче не е имагинерна,а тя следва да бъде
доказана, като в случая в тежест на ищеца е установяването по категоричен
начин,че именно въпросната пътна неравност /дупка/ е причинила щетите по
автомобила,като използва всички допустими доказателствени средства.
Що се касае до липсата на протокол във
връзка с установяване механизма на
настъпилото пътно-транспортно произшествие,то съдът намира,че протоколът не е официален документ и не
се ползва с такава доказателствена сила,тъй-като самото ПТП нито е реализирано
от съставителя на протокола, нито е настъпило пред него.Поради това пък с
протокола не се установява причинно-следствената връзка между твърдяното
бездействие на ответника за отстраняване повреди по пътното платно и настъпили
вреди по автомобила.
В допълнение следва да се спомене и това,че
на практика механизмът на ПТП се отразява обикновено в протокола по данни на
водача на превозното средство и съставителят му не удостоверява действия, извършени
пред него. А от това следва,че
единствено от протокола за ПТП не могат да се установят по безспорен и
категоричен начин, както обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, така и
размерите на препятствието и факта, че твърдяните вреди на МПС са настъпили именно
в резултат на преминаването през това препятствие.
Извън
горепосоченото съдът взе предвид и отразеното от вещото лице обстоятелство, че
въпреки настъпването на ПТП в светлата
част на деня, не е било възможно избягването на неравността по пътя (на
дупката) от управляващия автомобила,тъй-като пътно-транспортното произшествие е
настъпило при разминаване с товарен автомобил,което обстоятелство има значение
при определяне на отговорността на прекия причинител на вредата,като в тази
връзка се съобрази с разпоредбата на чл.20,ал.2 от Закона за движението по
пътищата,съгласно която водачите на пътните превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с
релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство и т. н.При
това водачите на МПС са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.От това пък следва,че
данните за конкретната скорост на автомобила и други обстоятелства са
необходими за изследване механизма на ПТП и оттам пък да се установи възможно
ли е било при преминаването с тази скорост през дупката да се стигне до
твърдяното увреждане на автомобила-нещо което се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства,включително и от заключението на вещото
лице.Освен всичко посочено по-горе съдът се съобрази и с посоченото от вещото
лице обстоятелство,а именно-това,че не е възможно причинените щети едновременно
и на двете гуми(колела)на автомобила да са възникнали по друга причина освен от
попадането на колата във въпросната дупка.При това заключението на вещото лице
не е оспорено от никоя от двете страни,поради което е прието като абсолютно
доказателство по делото.Всички тези обстоятелства около претърпяното ПТП се
установяват от ищеца във връзка с изясняване на отговорността на ответника, под
чийто надзор се е намирал пътя,като ищцовата страна е използвала всички допустими доказателствени
средства.Въпреки предоставената й от съда възможност в тази насока ответната
страна не е посочила доказателства,опровергаващи твърденията на ищеца относно
доказаността на претенцията му.
Съдът прецени и останалите доводи
на ответната страна като неубедителни,респективно-неподкрепени с достатъчно
доказателства.
От гореизложената фактическа
обстановка по делото следва извода,че се установява с категоричност да е налице
виновно поведение от страна на ответната община и наличието на причинна връзка
между поведението й и настъпилия противоправен резултат,което от своя страна да
налага ангажирането на нейната отговорност.Ерго-ищеца има основание да
дири от ответника причинените му
вреди,поради което предявеният от него иск следва да бъде уважен.
Освен всичко гореупоменато съдът
счете,че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от същия
разноски по делото в размер на 610.00(шестотин и десет)лева.
Мотивиран от гореизложените
съображения,съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА
Община Карнобат,с адрес : град Карнобат,бул. „България ” 12, представлявана от
Георги И. Димитров – кмет,да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” град
София, пл.”Позитано” № 5,ЕИК *********,представлявано от изпълнителните си
директори Р.И.Я. и Кристоф Рат,със съдебен адрес ***,адвокат Л. сумата от
146.90 лева,представляваща изплатеното обезщетение на застрахованото лице Б.М.Х.,като
собственик на МПС „Тойота Версо" c peгистарационен № „ А9672КХ” по договора за
имуществена застраховка „Каско Стандарт”
- полица № 4704140300000361 със срок на валидност от 16.01.2014 година до
16.01.2015година2,ведно със законната лихва върху същата сума,считано от
09.06.2015 година-датата на предявяване на настоящия иск,до окончателното й
изплащане,както и за направените по делото съдебни разноски ,включително и за
адвокатско възнаграждение в размер на 610.00(шестотин и десет) лева.
ОСЪЖДА Община Карнобат,с адрес :
град Карнобат,бул. „България ” 12, представлявана от Георги И. Димитров – кмет,да
заплати сумата 5.00 лева, представляваща държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист,която сума да се приведе по сметката на Районен съд-град
Карнобат.
Настоящото решение може да се
обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок,считано от връчване преписи от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: