РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Пловдив, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20255000500060 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх.№
11646/10.09.2024г. от П. против решение № 249 / 23.08.2024г. ,постановено по
гр.д.224/2024 г. по описа на ОС-Стара Загора ,както и по въззивна жалба вх.№
12426 / 26.09.2024г. от М. Б. Е. против същото решение.
Жалбоподателят ищеца Б. обжалва решението на съда в частта ,в която е
отхвърлен предявения от него против П. иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди ,причинени му от незаконно обвинение по водено
срещу него наказателно производство по ДП № 327 зм 123/2017 г. на ОД на
МВР - РУ Р. над сумата от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.
като по съображенията ,изложени в жалбата заявява искане решението в тази
му обжалвана част да бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което
искът му бъде уважен изцяло.
Жалбоподателят ответник обжалва решението в частта ,в която е осъден
да заплати на М. Б. Е. сумата от 1000 лв. , представляваща обезщетение за
1
причинени му от незаконно задържане за 72 часа, постановено във връзка с
водено срещу него наказателно производство по ДП № 327зм 123/2017 г. на
ОД на МВР - РУ Р. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 15.04.2021 г. до окончателното й изплащане , както и сумата от
20 000 лв. , представляваща обезщетение за причинени му от незаконно
обвинение, по водено срещу него наказателно производство по ДП № 327зм
123/2017 г. на ОД на МВР - РУ Р. неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 15.04.2021 г. до окончателното й изплащане. По
съображенията ,изложени в жалбата ,заявява искане решението в тази му
обжалвана от него част да бъде отменено и да бъде постановено друго , с
което присъденото обезщетение бъде намалено.
Постъпил е отговор от М. Б. Е. ,с който оспорва жалбата на ответника и
заявява искане решението ,в неговата осъдителна част, да бъде потвърдено.
Предмет на въззивно обжалване е и частна жалба от адв.М. Р.
,пълномощник на ищеца М. Б. Е. против определение № 1206/03.12.2024г.
,постановено по същото дело , с което е оставено без уважение искането за
изменение на решението в частта на разноските като желае същото да бъде
отменено и решението да бъде изменено с присъждане на направените
разноски от Е. за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от
легитимирани страни,имащи интерес от обжалване и са против подлежащ на
въззивно обжалване акт ,а обжалваното решение е валидно ,същото е и
допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част
и петитум допустим предмет на иска.
Предмет на въззивно разглеждане е предявен от М. Б. Е. против П на иск,
с които се претендира присъждането на сумите от 40000 лв. ,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно воденото против него
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда ,както и
сумата от 1000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно задържане за 72 часа.
Ищецът е твърдял на 06.05.2017 г. да е бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл. 116, ал.1 т.3 вр. чл.115 от НК за това, че
умишлено е умъртвил своята майка М. МЙ. като на същата дата бил задържан
за срок от 72 часа, а в съда било внесено искане за вземане спрямо него на
2
мярка за неотклонение „задържане под стража“ ,по което било образувано
ЧНХД .№ 243/2017 г. на Окръжен съд - Стара Загора, ,в производството по
което искането за вземане на такава мярка било отхвърлено и същият бил
освободен. Тъй като междувременно покойната му майка била погребана, а
поради задържането си ищецът бил лишен от възможността да присъства на
погребението й и да отдаде присъщата за подобни случаи почит същият се
чувствал ужасно подтиснат и депресиран поради несправедливото обвинение,
трагедията му била огромна.
По нататък ищецът е поддържал на 22.08.2017 г. отново да бил привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл.122 от НК - причиняване на
смъртта на своята майка по непредпазливост, като по това обвинение бил
предаден на съд като съдебното производството било прекратено и делото
било върнато на прокурора, а на 07.02.2018 г. било извършено ново
предявяване на материалите по ДП на обвиняемия и той отново бил предаден
на съд ,за което било образувано НОХД № 43/2018 г. на Районен съд - Р. .По
същото с присъда от 28.05.2018 г. ищецът бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.122, ал.1 от НК и осъден с “лишаване от
свобода” за срок от 3 години, чието изтърпяване било отложено за изпитателен
срок от 5 години, с приспадане на срока на задържането му от 72 часа, която
присъда била отменена, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав. Образувано било НОХД .№ 373/2018 г. по описа
на Районен съд -Р., в производството по което с присъда от 21.02.2019 г.
ищецът бил признат за невиновен и оправдан ,която присъда била потвърдена
с окончателно решение № 108/17.07.2019 г. по ВНОХД.№ 1081/2018 г. на
Окръжен съд - Стара Загора.
Ищецът е твърдял воденото против него наказателно производство ,и то с
обвинение за убийство на собствената му майка ,да му е причинило
множество негативни емоции и психични травми- изпитвал стрес, страх ,срам
, унижение ,бил сочен с пръст като майкоубиец ,загубил съня си ,не се хранел
,затворил се в себе си ,освен това останал и без работа ,тъй като заради
обвинението в убийство на собствената му майка никой не желаел да го наеме
на работа ,в резултат от което живеел в мизерия и нищета.Влошило се
здравословното му състояние,но най-тежко изживял невъзможността да
присъства на погребението на своята майка и да я изпрати подобаващо в
сетния й път.
При така изложените твърдения ищецът е претендирал за уважаване на
предявения иск и присъждането на обезщетения за причинените му
неимуществени вреди съответно от 40 000 лв. от незаконно воденото
наказателно производство ,и от 1000 лв., -вреди от незаконното му задържане
за 72 часа , което освен периода на задържането , го е препятствал да отиде на
погребението на майка си.
Ответникът ,от своя страна оспорва иска.На първо място е поддържал ,че
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на 72
3
часовото задържане под стража ,предявен като самостоятелен е недопустим
,тъй като ищецът впоследствие бил оправдан ,при което положение вредите от
незаконното задържане се поглъщат от тези от незаконното наказателно
производство.Оспорена е претенцията за законна лихва като е заявено
възражение да изтекла погасителна давност за част от периода ,надхвърлящ
три години преди завеждане на иска.Настоявал е претендираните от ищеца
вреди да са недоказани като е оспорил и иска по размер.Заявил е искане
претенцията на ищеца да бъде отхвърлела изцяло.
С решението,предмет на обжалване ,съдът е приел от фактическа страна
да е безспорно ,а и да се установява от материалите по ДП № 327зм 123/2017
г. на ОД на МВР - РУ Р. на 06.05.20017 г. М. Б. Е. да е бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл.116, ал.1 т.3, пр. 1-во от НК вр. с
чл.115 от НК за умишлено умъртвяване на своята майка като с постановление
от същата дата на прокурор при Окръжна прокуратура - Стара Загора ищецът
да е бил задържан за срок от 72 часа, считано от 15:30 ч., с оглед
осигуряването му за производство пред Окръжен съд - Стара Загора във
връзка с искане по реда на чл.64, ал.1 от НК.В тази връзка с определение от
09.05.2017 г., влязло в сила на 13.05.2017 г., постановено по ч.н.д.№ 243/2017 г.
на Окръжен съд - Стара Загора, е оставено без уважение искането за вземане
на мярка за неотклонение по отношение на Е..
На 22.08.2017 г. на М. Б. Е. е повдигнато ново обвинение за извършено
престъпление по чл.122, ал.1 от НК за причиняване по непредпазливост на
смъртта на своята майка като му е била взета мярка за неотклонение
„подписка“ .С обвинителен акт от 29.09.2017 г. Е. е бил предаден на съд за
извършено престъпление по чл.122, ал.1 от НК за причиняване по
непредпазливост на смъртта на своята майка като производството по
образуваното дело е било прекратено, а делото върнато на прокурора.Този
съдебен акт е бил протестиран като с определение на ОС- Стара Загора.
протестираното прекратително определение, постановено от Районен съд - Р.,
е било потвърдено.
С последващ обвинителен акт от 14.02.2018 г. Е. отново е предаден на съд
за извършено престъпление по чл.122, ал.1 от НК за причиняване по
непредпазливост на смъртта на своята майка,по който обвинителен акт е
било образувано НОХД .№ 43/2018 г. по описа на Районен съд - Р., по което
били проведени три открити съдебни заседания - разпоредително заседание на
10.04.2018 г., и две открити заседания на 24.04.2018 г. и 28.05.2018 г., във
всяко от които ищецът участвал като с присъда № 9/28.05.2018 г. същия е
признат за виновен в извършването на престъплението, за което е бил
обвинен.Тази присъда с решение от 09.10.2018 г. е била отменена и делото
върнато на съда за ново разглеждане от друг състав като при новото
разглеждане делото е било прекратено и върнато на прокурора за
отстраняване на съществено процесуално нарушение.
С обвинителен акт от 10.12.2018 г. Е. за трети път бил предаден на съд за
4
извършено престъпление по чл.122, ал.1 от НК за причиняване по
непредпазливост на смъртта на своята майка,в която връзка с присъда №
1/21.02.2019 г. Е. е признат за невиновен в извършването на престъплението,
за което е бил обвинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение като този
съдебният акт с решение № 108/15.07.2019 г. ,което е окончателно и не
подлежи на обжалване ,е била потвърден.
Така описаната фактология касателно развилото се наказателно
производство по отношение на ищеца, приключило с оправдателна присъда
,не е била спорна между страните ,не е оспорена и с въззивните жалби.
От правна страна ,съдът ,на първо място е приел ,че предмет на
разглеждане били два самостоятелни иска ; че в случая искът за обезщетение
за неимуществени вреди от незаконно воденото производство не обхващал и
претенцията, касаеща задържането на ищеца под стража,която хипотеза била
приложима, когато незаконното задържане се претендирало като последица от
взета в рамките на наказателното производство мярка за неотклонение
„задържане под стража“, като само в този случай незаконността на
задържането произтичала косвено от незаконността на самото обвинение.А в
конкретния случай задържането на Е. представлявала различна мярка на
процесуална принуда, тъй като била взета с оглед осигуряване явяването му
пред съда в производството по вземане на мярка за неотклонение и се явявала
незаконна като лишена от основание, доколкото спрямо ищеца впоследствие
не е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен
арест“.
По тези съображения съдът е разгледал иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от 72 часово задържане под стража като
самостоятелен иск ,намиращ правното си основание в чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ
,а по същество го е намерил за основателен ,приемайки ищецът да е претъпял
неимуществени вреди ,изразяващи се в ограничаване и препятстване правото
му на лична свобода ,както и на личен и семеен живот ,лишавайки го от
възможността да присъства на погребението на майка си.За тези вреди е
определил дължим размер на обезщетението в размер на 1 000 лв. ,в който и
пълен предявен размер е уважил същия.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно воденото против ищеца наказателно
производство,намираща своето основание в разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ,съдът ,на база установените по делото релевантни обстоятелства, е
приел наказателното производство срещу Е. от момента на привличането му
като обвиняем до оправдаването му да е продължило две години, два месеца и
девет дни, т.е. в рамките на разумния срок, предвид трикратното разглеждане
на делото в съдебна фаза; първоначално повдигнатото на ищеца обвинение да
е било за извършването на тежко умишлено престъпление, наказуемо с
наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна, но впоследствие да му е повдигнато
5
обвинение за извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода
до пет години, за което е и бил предаден на съд; спрямо него да е била взета
най-леката мярка за процесуална принуда „подписка“; с негово участие на
досъдебното производство да са осъществени процесуално-следствени
действия на четири пъти, а в съдебната фаза е участвал седем пъти в
проведените открити съдебни заседания, като негово или на защитника му
процесуално поведение не е ставало причина за отлагане на делото, предвид
което и като е съобразил негативния начин ,по който незаконното обвинение е
повлияло на емоционалното и душевно състояние на Е. и на живота му като
цяло ,съдът е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи в размер на 20 000 лв., в който размер този иск е уважен ,а за
разликата до претендираните 40 000 лв. същият е отхвърлен.
Решението е обжалвано и от двете страни като жалбоподателят ищец
намира присъденото обезщетение за занижено и несъобразено с критерия за
справедливост ,въведен в чл.52 от ЗОДОВ , а жалбоподателят ответник счита
присъденото обезщетение за завишено.Освен това настоява обезщетението за
вреди от незаконното 72 часово задържане под стража да се обема от
обезщетението за незаконно воденото наказателно производство,поради което
не е налице основание за присъждане на такова на самостоятелно
обезщетение с правно основание чл.2ал.1 т.1 от ЗОДОВ ,каквато хипотеза по
делото не е налице.
На първо място следва да се каже ,че настоящата инстанция споделя
възраженията на ответника досежно поддържаната като самостоятелна
претенция на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
,произтекли от 72 часовото задържане под стража.Това задържане- по чл.64
ал.2 от НПК ,има за цел да обезпечи явяването на лицето ,против което е
повдигнато обвинение в извършване на престъпление пред съда с оглед
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража „ като
постановлението ,с което то е наложено подлежи на обжалване.В случая 72
часовото задържане на ищеца не е било обжалвано като с определение от
09.05.2017 г., влязло в сила на 13.05.2017 г., постановено по Ч.Н.Д .№ 243/2017
г. на Окръжен съд - Стара Загора, е оставено без уважение искането на
прокурора за вземане на мярка за неотклонение по отношение на Е., като този
резултат по никакъв начин не рефлектира върху законността/незаконността
на постановлението за задържане на ищеца за 72 часа и не го прави лишено от
основание ,както неправилно е приел съда ,и доколкото 72 часовото
задържане не е отменено ,то това задържане не може само по себе си да
послужи като основание за ангажиране отговорността на държавата в
хипотезата на чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ. Незаконността на същото произтича
косвено от крайния резултат на наказателното производство спрямо ищеца
,приключило с оправдателна присъда ,поради което и съобразно разясненията
,дадени в т.13 от ТР № 3 / 2005г. на ОСГК на ВКС искът за обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно воденото наказателно производство
обхваща и претенцията ,касаеща задържането на ищеца под стража и
6
съответно обезщетението за претърпени неимуществени вреди от първото
обема и тези от задържането под стража.
По отношение на претърпените неимуществени вреди от ищеца по
делото са събрани доказателства – свидетелски показания и заключение на
СПЕ.Така свидетелката З Г ,кмет на с.К. ,където живее ищеца установява да
познава ищеца през целия си съзнателен живот,тъй като са от едно село ,
характеризира го по принцип като не особено общителен , комуникативен и
трудолюбив човек ,като след обвинението станал още по –малко общителен ,
затворил се ,малкото приятели се отдръпнали ,живеел сам,никой не го
посещавал ,обществото също го отблъснало като някои от съселяните били
склонни да вярват ,че е убил майка си като по-голямата част не вярвали
.Преди обвинението ,казва свидетелката ,ищецът работел в строителството с
бригада от свои приятели ,но след обвинението никой или почти никой не го
търсел за работа.
Заключението на изслушаната съдебно-психологическата експертиза
установява преди привличането му като обвиняем ищецът да е функционирал
адекватно съобразно своите личностни качества и потребности. Бил е по-
затворен, живеел сам, но поддържал социални контакти, работел, ходел за
риба, не създавал проблеми с поведението си. След привличането му като
обвиняем за това, че умишлено е умъртвил своята майка, настъпила промяна в
неговото психично състояние и цялостното му личностово и социално
функциониране като предизвикала тревожност, безпокойство, безсъние,
социална изолация, чувство на унижение, срам и болка. Посочва вещото лице
,че настъпилата промяна се дължи на негативните емоционални
преживявания, свързани с воденото срещу него наказателно производство и
предприети мерки на процесуална принуда.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира несъмнено ищецът да
е понесъл т.нар. обичайни вреди от незаконно воденото против него
наказателно производство,приключило с оправдателна присъда като стрес,
срам ,страх от осъждане ,тревожност ,накърнено достойнство ,оронен
авторитет и добро име ,социална изолация ,накърнено чувство за
справедливост и пр. Следва да се каже ,че тези вреди дори не се нуждаят от
пълно и главно доказване доколкото са налице във всеки един случай на
незаконно водено наказателно производство и са в безспорна причинна връзка
с последното.В случая се установява и следва да бъде съобразено ,че макар и
ищецът да е водел по принцип затворен живот ,все пак е имал социално
функциониране – имал е приятели,ходел за бира ,работел в строителството
,но поради предприетото наказателно преследване и естеството на
обвинението – убийство на собствената си майка , същият ,макар и по –късно
оправдан ,бил отблъснат от обществото и приятелите като загубил и
препитанието си като работник в строителството ,тъй като вече не го търсели
.Не се установи твърдяното в исковата молба влошено здравословно
състояние на ищеца ,което да е в резултат на незаконно воденото против него
наказателно производство.Не се установи и твърдяното от ищеца тежко
7
емоционално преживяване ,свързано с невъзможността поради 72 часовото му
задържане да присъства на погребението на майка си.
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди ,освен
гореизложеното ,следва да се вземат предвид и всички останали релевантни
към конкретния казус обстоятелства ,а именно продължителността на
производство ,което е около две години и три месеца,който срок е в рамките
на разумния такъв като се има предвид ,че същото е преминало през
досъдебна и съдебна фаза ; тежестта на обвинението ,което е било за тежко
умишлено престъпление ,но впоследствие преквалифицирано като такова по
непредпазливост , взетата най-лека мярка за неотклонение „подписка „ .
Съобразявайки всичко казано настоящата инстанция намира ,че
обезщетение в размер на 10 000лв. е адекватно такова за репариране на
претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно
воденото против него наказателно производство ,приключило с оправдателна
присъда,което обезщетение включва и обезщетение за незаконното 72 часово
задържане на ищеца. В този размер следва да бъде уважен предявения иск
,поради което решението в частта ,в която ответникът е осъден да заплати на
Е. обезщетение в размер на 1 000 лв. на основание чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ и в
частта ,в която ответникът е осъден да заплати на Е. обезщетение в размер на
20 000 лв. на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ следва да се отмени като
вместо него се постанови друго , с което предявеният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно воденото против ищеца
наказателно производство ,приключило в оправдателна присъда бъде уважен
до размер на 10 000 лв. ,а в останалия предявен такъв до 21 000 лв. да бъде
отхвърлен.
Решението ,в частта ,в която е отхвърлен предявения от Е. против П. иск
за разликата над 21 000 лв. до 40 000 лв. се явява правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде отменено , с оглед на резултата от въззивното
производство ,и в частта ,в която на Е. са присъдени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение над сумата от 630 лв.
По разноските за въззивнанта инстанция : на жалбоподателя ищец
,предвид ,че неговата жалба е останала неудовлетворена ,разноски не му се
дължат .Принципно за защита по жалбата на другата страна такива се дължат
,но по делото няма данни реално разноски да са сторени.Съобразно т.1 от ТР
№ 6 / 2012г. ,постановено по т.д. 6 /2012. На ОСГТК на ВКС разноски се
присъждат на страната само когато те са реално направени като в договора за
правна и защита и съдействие следва да е указан начина на плащане на
уговореното адвокатско възнаграждение като в случай ,че същото е по банков
път следва да бъдат представени доказателства за това.Ако плащането е
посочено да е в брой ,договорът служи за разписка. В случая с въззивната
жалба е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
ищеца и Еднолично адвокатско дружества Р. , в който е уговорено адвокатско
8
възнаграждение в размер на 9 000 лв. като обаче и доколкото не е посочен
начина на плащане единствено отразяването ,че сумата е платена не
съставлява доказателство за това.Затова разноски на ищеца за защита по
въззивната жалба на П. не следва да бъдат присъждани.
Предмет на въззивно обжалване е и частна жалба от адв.М. Р.
,пълномощник на ищеца М. Б. Е. против определение № 1206/03.12.2024г.
,постановено по настоящето дело , с което е оставено без уважение искането
за изменение на решението в частта на разноските. С решението си съдът по
въпроса за разноските е посочил ,че е в конкретният случай, видно от
представеният договор за правна защита и съдействие ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 9000 лв., като нито в договора, нито в
представения списък за разноските са посочени размери на заплатеното
възнаграждение за всеки един от двата иска.Посочил е ,че е направено
възражение за прекомерност , като при определяне на дължимите на ищеца
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение след тяхното редуциране
,доколкото е приел възражението за основателно , съдът се е позовал на
решение на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22, което се явява
задължителна за националните юрисдикции на държавите-членки съдебна
практика ,на Наредба за заплащане на правната помощ ,която е счел ,че може
да служи като ориентир за определяне на справедлив размер на дължимото
адвокатско възнаграждение, и като е съобразил фактическата и правна
сложност на делото е счел , че справедливите минимални размери на
възнагражденията по двата иска следва да бъдат съответно 150 лв. и 560
лв.,които следва да бъдат завишени трикратно, за да се определи
справедливия размер на обичайното адвокатско възнаграждение.Предвид тези
мотиви е определил и присъдил на ищца разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 260 лв.
В искането си по чл.248 от ГПК ,инкорпорирано във въззивната жалба на
ищеца против решението, са развити съображения ,,че НЗПП не може да бъде
ориентир за определяне на справедлив размер на адвокатските
възнаграждения ,тъй като определените там възнаграждения са на база
бюджет ,предоставен от държавата , а не на въз основа на справедливо и
логично заплащане на труда на адвоката,както и че намаляването като
прекомерно на адвокатското възнаграждение е унизително за адвокатския
труд и сочи на недооценяване на същия.
Съдът ,с определението, постановено по реда на чл.248 от ГПК
,настоявайки ,че НЗПП може да служи като ориентир за определяне на
минималните размери ,които остойностяват адвокатския труд ,е прел да е
преценил справедливия размер на дължимото адвокатско възнаграждение
така ,както и приел в решението си и е оставил без уважение искането на
адв.Р. като пълномощник на ищеца за изменение на решението в частта на
разноските,против което определение е постъпила и разглежданата тук частна
жалба.
9
Настоящата инстанция намира същата за неоснователна.Веднага следва
да се каже ,че и при първоинстанционното разглеждане на делото
представеният договор за правна защита и съдействие не доказва реално
направени от ищеца разноски по заплащане на уговореното адвокатско
възнаграждение.Такива разноски обаче са присъдени ,макар и в редуциран
размер ,който размер ,предвид липсата на доказателства такива разноски
въобще да са сторени от ищеца ,няма основание да бъде коригиран в посока
на неговото завишаване ,а искането за изменение на решението в частта на
разноските се явява неоснователно и като такова правилно е оставено без
уважение с определението по чл.248 от ГПК ,частната жалба против което
като неоснователна ще следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 249 / 23.08.2024г. ,постановено по гр.д.224/2024 г.
по описа на ОС-Стара Загора ,В ЧАСТТА ,в която на основание чл.2, ал.1, т.1
от ЗОДОВ П на, с адрес: гр. С., бул. В. ********, е осъдена да заплати на М. Б.
Е. сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му от
незаконно задържане за 72 часа, постановено във връзка с водено срещу него
наказателно производство по ДП № 327зм 123/2017 г. на ОД на МВР - РУ Р.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от
15.04.2021 г. до окончателното й изплащане ,КАКТО и в частта ,в която
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ П на, с адрес: гр. С., бул. В. ******** е
осъдена да заплати на М. Б. Е., ЕГН - **********, с адрес: с. К., общ. Р., обл.
Стара Загора, сумата от 20 000 лв. , представляваща обезщетение за
причинени му от незаконно обвинение, по водено срещу него наказателно
производство по ДП № 327зм 123/2017 г. на ОД на МВР - РУ Р.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от
15.04.2021 г. до окончателното й изплащане ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ
:
ОСЪЖДА П на, с адрес: гр. С., бул. В. ********, да заплати на М. Б. Е.,
ЕГН - **********, с адрес: с. К., общ. Р., обл. С., ул. ******* сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди , причинени му от
незаконно воденото против него наказателно производство по ДП № 327зм
123/2017 г. на ОД на МВР - РУ Р., приключило с оправдателна присъда, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 15.04.2021 г. до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 10 000 лв. до 21
000лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 249 / 23.08.2024г. ,постановено по
10
гр.д.224/2024 г. по описа на ОС-Стара Загора,В ЧАСТТА в, която е отхвърлен
предявения от М. Б. ГЕ. против П. за заплащане на сумата над 21 000 лв. до 40
000 лв. ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди , причинени му
от незаконно воденото против първия наказателно производство по ДП №
327зм 123/2017 г. на ОД на МВР - РУ Р., приключило с оправдателна присъда
,ведно със законна лихва ,считано от 15.04.2021г. до окончателното
изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 249 / 23.08.2024г. ,постановено по гр.д.224/2024
г. по описа на ОС-Стара Загора в ЧАСТТА ,в която П. на Р, с адрес: гр. С., бул.
В. ********, е осъдена да заплати на М. Б. Е., ЕГН - **********, с адрес: с. К.,
общ. Р., обл. С. З. ул. О. № * разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за разликата над 630 лв .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 16875/19.12.2024г. от М.
Б. Е. ,представляван от адв.М. Р. против определение № 1206/03.12.2024г.
,постановено по гр.д.224/2024г. по описа на ОС-Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11