№ 61
гр. Д., 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на тридесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20215410100423 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по чл. 237 и следв. ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищците В. М. К., С. Я. К. и С. Я. К.
владеят следните недвижими имоти: 1. Първи етаж от жилищна сграда,
представляващ обособен обект с идентификатор 20465.501.482.1.2; 2. Втори
етаж от същата жилищна сграда, представляващ обособен обект с
идентификатор 20465.501.482.1.3 и 3. Стопанска сграда, представляваща
обособен обект с идентификатор 20465.501.482.3. Твърдят, че първият и
вторият етаж с посочените по-горе идентификатори са самостоятелно
обособени обекти в еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
20465.501.482.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
20465.501.482 съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
90/18.12.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър с административен адрес: гр. Д. 4*, община Д., област
Смолян, ул. С. № * и стопанската сграда, посочена по-горе се намира в същия
поземлен имот. Твърдят, че поземленият имот и жилищната сграда
произхождат от С. И. Х. (С. С. К.)- починал на 23.09.2014 г. като преди него е
починала неговата съпруга Р. С. Х. - през 2008 г. и синът му Я. С. К. - на
1
28.07.2011 г. Твърдят, че са преки наследници по закон на Я. С. К., а
ответницата С. С. К. е наследница на родителите си С. И. Х. и Р. С. Х. като
приживе С. И. Х. е придобил по давностно владение дворно място,
съставляващо парцел № IV, пл. № 521, в кв. 13 от 430 кв. м. със застроена на
него жилищна сграда от 84 кв.м. и обор със сеновал от 10 кв.м. по плана на гр.
Д., видно от нотариален акт № 190 от 1973 г., съставен от А. Г. - районен
съдия в Районен съд гр. Д.. Твърдят, че с Нотариален акт № 378, том I, дело
№ 681/1975 г., съставен от А. Г. - районен съдия, С. И. Х. (С. С. К.) дарява на
сина си Я. С. К. 1/2 от гореописаната жилищна сграда понастоящем
обозначена с идентификатор 20465.501.482.1 като към деня на дарението - 24
март 1975 г., Я. С. К. вече е живеел в жилището, състоящо се от първи и втори
етаж на жилищната сграда заедно със съпругата си - В. М. К. и двете им
малолетни към онзи момент деца - С. Я. К. и С. Я. К.. Твърдят, че сградата, в
която се намира жилището, предмет на настоящата искова претенция, с
посочения по-горе идентификатор, е с два входа (източен и западен), през
които се достига до два самостоятелни жилищни обекта. Входът от изток
води до жилището, обитавано и владяно от семейството на Я. С. К. и В. М. К.,
а входът от запад е предназначен за другия жилищен обект в сградата с
идентификатор 20465.501.482.1.1, в който са живели родителите на Я. С. К. и
С. С. К., а след смъртта им се ползва изцяло от ответницата по делото.
Твърдят, че стопанската сграда, представляваща обособен имот с
идентификатор 20465.501.482.3, със застроена площ 24 кв.м. и с
предназначение хангар, депо, гараж, е построена от Я. С. К. и В. М. К. на
основание и в съответствие с издаденото им от Градски общински съвет гр.
Д. разрешение за строеж № 52 от 27.06.1979 г. Считат, че съгласно чл. 79, ал.
1 от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Твърдят, че от 1975 г. до настоящия момент единствено и само Я. С.
К. и съпругата му В. М. К., а след смъртта му - неговите наследници, са във
владение на гореописаните имоти, налице е упражняване на фактическа власт
върху имотите през период по-дълъг от 10 години приживе от Я. С. К. и
семейството му, а след смъртта му - от неговите наследници. Повече от 46
години единствено ищците по делото и наследодателят им са имали
фактическа власт върху имотите, единствено те са ги управлявали и
стопанисвали и единствено те са имали и имат достъп до имотите и към
2
настоящия момент. През периода на владението в имотите са извършвани
ремонтни дейности и дейности по поддържането им. Плащани са дължимите
местни данъци и такси, както и разходите за електрическа енергия, отчитана
по отделна партида за конкретните имоти. Твърдят, че поведението на Я. С.
К. и съпругата му, а след неговата смърт - на наследниците му, и начинът, по
който се осъществява фактическата им власт върху имотите, а именно
трайното ограничаване на достъпа на останалите съсобственици и на
възможността да държат вещите и да упражняват каквато и да било власт над
тях, е израз на волята и намерението им да ги своят. Твърдят, че владението
върху имотите, продължаващо от 1975 г. до момента, е непрекъснато,
необезпокоявано, явно и несъмнено като противопоставяне от страна на
останалите съсобственици не е имало - както от родителите на Я. С. К., така и
от неговата сестра - ответницата по делото - С. С. К..
Молят съда да постанови решение, е което да признае за установено
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на С.
С. К., с ЕГН ********** и адрес: гр. Д., ул. О. № **, че В. М. К., с ЕГН
**********, С. Я. К., с ЕГН ********** и С. Я. К., с ЕГН **********, са
собственици на основание придобивна давност и наследяване на реални части
от недвижим имот, ведно с принадлежащите към обектите идеални части от
правото на собственост върху общите части на сградата и на мястото, а
именно: 1. Самостоятелно обособени обекти в еднофамилна жилищна сграда
с идентификатор 20465.501.482.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 20465.501.482 съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-
18-90/18.12.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър с административен адрес: гр. Д. 4*, община Д., област
Смолян, ул. С. № *: Първи етаж от жилищна сграда с идентификатор
20465.501.482.1.2 и втори етаж от същата жилищна сграда, представляващ
обособен обект с идентификатор 20465.501.482.1.3; 2. Стопанска сграда с
идентификатор 20465.501.482.3, разположена в поземлен имот с
идентификатор 20465.501.482 съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-
18-90/18.12.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър с административен адрес: гр. Д. 4*, община Д., област
Смолян, ул. С. № *. Претендират за разноски.
В о.с.з. ищцата В. К. лично. Останалите ищци не се явяват. За
3
всички ищци адв. Д. Т., поддържа молбата. От името на всички свои
доверители с оглед на събраните по делото доказателства, приетото
заключение и становището на проц. представител на ответната страна моли
съда да уважи изцяло заведените искове като приеме за установени
обстоятелствата, изложени подробно с конкретизиране на имотите в
обстоятелствената част на исковата молба и съобразно нейния петитум. С
оглед искането в молбата на отсрещната страна да им бъдат присъдени
разноски счита, че същото не е съвсем коректно и юридически издържано
затова, защото искът се признава при изготвено заключение, приключило
изцяло съдебно дирене на третата година от развитието на производството.
След като вече са полагани всички усилия за постигане на спогодба, след
като е изчерпена изцяло фактологията по делото, т.е. ако това би било
направено при получаване от тях на исковата молба, биха признали, че са
налице основанията те да претендират за разноски, но в случаят през тези
години те не са признали иска, което е принудило доверителите й да направят
тези разходи, това са разноски, които са направени, защото ответната страна
включително и в писмения си отговор е заявявала претенции по въпросните
имоти. Претендира за разноски, съобразно приложения списък и твърдя, че те
са обективно наложени от развитието на процеса до тука, многото на брой
съдебни заседания, част от които не са се състояли поради непредставяне на
заключение, но въпреки това по делото е работено. В този смисъл моли съда
да се произнесе като постанови съдебния си акт, уважи исканията им и им
присъди направените разноски, съобразно приложения списък.
В о.с.з. ответницата не се явява. С молба - становище
пълномощникът на ответницата адв. М. К. от името на доверителката й
заявява, че не оспорва така предявените искове, което са заявили вече с
молба вх. № 2652 от 10.10.2022год., че е съгласна по отношение на ищците
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗС да бъде
признато за установено, правото им на собственост на следните недвижими
имоти, предмет на настоящото производство, а именно: Самостоятелно
обособени обекти в еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
20465.501.482.1, разположена в ПИ 20465.501.482, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18- 90/18.12.2009г. на ИД на АГКК, с
административен адрес: гр. Д., ул. С. № *, представляващ първи етаж от
жилищна сграда с идентификатор 20465.501.482.1.2 и втори етаж от същата
4
жилищна сграда, представляващ обособен обект с идентификатор
20465.501.482.1.3, а също така и стопанска сграда с идентификатор
20465.501.482.3 разположена в съшия ПИ, с което на практика прави
признание на иска. От името на доверителката й заявява, че няма
имуществени претенции за надплащане на дялове, с което изявление сьщо
признава придобитото право на собственост на основание чл. 124 ал.1 от
ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗС на ищците. С оглед наличието на
законовите предпоставки на чл.78 ал.2 ГПК и най- вече безспорният факт, че
доверителката й по никакъв начин не е станала причина за завеждане на
делото, моли съда да им бъдат присъдени всички направени и доказани в
производството разноски, съгласно списък на разноски.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от удостоверение за наследници изх. №
998/28.07.2015г. страните са наследници на С. И. Х., а според удостоверение
за наследници изх. № 970/20.08.2021 г. ищците са наследници на Я. С. К. -
б.ж. на гр. Д., починал на 28.07.2011 г.
Представени са Нотариален акт за правоспособност по
обстоятелствена проверка № 190, том I, дело № 254/1973 г. на РС - Девин;
Нотариален акт за дарение на недвижим имот по чл. 7 от ЗСГ, № 378, том I,
дело № 681/1975 г. на РС - Девин и Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 171, том III, дело № 0511/27.06.2008 г. на нотариус Ц. П.. Издадени са
скица на поземлен имот № 15-728873/06.07.2021 г. на поземлен имот с
идентификатор 20465.501.482; скица на сграда № 15-728879/06.07.2021 г. на
сграда с идентификатор 20465.501.482.1; схема № 15-728881/06.07.2021 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 20465.501.482.1.2; схема №
15-728883/06.07.2021 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
20465.501.482.1.3 и скица на сграда № 15-728875/06.07.2021 г. на сграда с
идентификатор 20465.501.482.3. Издадени са удостоверения за данъчна
оценка изх. № **********/15.07.2021 г. и изх. № **********/15.07.2021 г.
По делото е изготвено заключението на вещото лице по допуснатата
и назначена СТЕ, изготвена от вещото лице Д. С., според което: 1. От
жилищната сграда с идентификатор 20465.501.482.1: От ищците - С. Я. К., В.
5
М. К. и С. Я. К. се използва източната част от първия етаж и целия втори
етаж, които в момента представляват едно жилище, на два етажа. От
ответницата - С. С. К. се използва западната половина от първия етаж, която
представлява едно жилище. Ответницата ползва и избено помещение със С.
площ 16 кв.м., в което се влиза от южната страна, през отделна врата. 2.
Съгласно ЗУТ „обект" е самостоятелен строеж, или реална част от строеж, с
отделно наименование, местоположение, самостоятелно функционално
предназначение и идентификатор по ЗКИР. Съгласно Наредба № 7, чл.110
„всяко жилище трябва да има най- малко едно жилищно помещение, кухня
или кухненски бокс, баня - тоалетна и най-малко едно складово помещение,
във или извън жилището. Описаните по-горе части от сградата представляват
самостоятелни обекти и отговарят на минималните изисквания към
жилищните обекти. 3. Ползваната от ищците по делото част от жилищната
сграда включва отразените в КККР на гр.Д. самостоятелните обекти в
сградата с идентификатори 20465.501.482.1.2 и съответно 20465.501.482.1.3.
4. 3астроената площ на жилищната сграда е 88 кв.м. Застроената площ на
жилището, ползвано от ищците е: първи етаж - 39 кв.м. /източна част/; втори
етаж - 86+6 = 92 кв.м. Общо за жилището, което е на два етажа - 131 кв.м.
Застроената площ на жилището, ползвано от ищцата е 46 кв.м. Ищцата ползва
и избено помещение със С. площ 16 кв.м.
Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба, приложените
към исковата молба доказателства, становището на ответната страна в молба
- становище от 30.05.2023г., счита, че са налице предпоставките по чл. 237
от ГПК за постановяване на решение, съобразно признанието. Съгласно чл.
237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение, съобразно
признанието.
Съдът счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с
решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответницата е признала иска, а ищците
молят съдът да постанови решение, съобразно признанието на иска. Спазени
са и изискванията, установени в чл. 237, ал.3 от ГПК, а именно признатото
право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е
такова, с което страната може да се разпорежда. В този случай решението се
основава именно на признанието на иска и не подлежи на мотивиране по
6
същество, нито съдът дължи обсъждане на доказателствата. Не са налице
изключенията по чл.237, ал.3 ГПК, препятстващи постановяването на
решение при признание на иска. Съдът постановява решението си, въз основа
на признанието на иска, извършено от ответницата.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС следва да бъде уважен изцяло като се
приеме за установено по отношение на ответницата С. С. К., че ищците В. М.
К., С. Я. К. и С. Я. К., са собственици на основание придобивна давност и
наследяване на реални части от недвижим имот, ведно с принадлежащите към
обектите идеални части от правото на собственост върху общите части на
сградата и на мястото, а именно: 1. Самостоятелно обособени обекти в
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 20465.501.482.1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 20465.501.482 съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-90/18.12.2009 г. на изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър с административен адрес: гр.
Д. 4*, община Д., област Смолян, ул. С. № *: Първи етаж от жилищна сграда
с идентификатор 20465.501.482.1.2 и втори етаж от същата жилищна сграда,
представляващ обособен обект с идентификатор 20465.501.482.1.3; 2.
Стопанска сграда с идентификатор 20465.501.482.3, разположена в поземлен
имот с идентификатор 20465.501.482 съгласно Заповед за одобрение на КККР
№ РД-18-90/18.12.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър с административен адрес: гр. Д. 4*, община
Д., област Смолян, ул. С. № *.
Относно разноските:
Съдът намира, с оглед изхода на делото, ще следва на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да се осъди ответницата да заплати на ищците разноски по
делото, съгласно списък за разноски по чл. 80 ГПК, в общ размер от 2000.00
лева, от които: 1500.00 лева – адвокатски хонорари 500.00 лева – депозит
вещо лице. От ответната страна се поддържа становището, че при признание
на иска, ответницата не дължи разноски. Това становище не намира законова
опора, тъй като съгласно чл.78, ал.2 от ГПК разноските остават за ищеца само
при наличие на две кумулативно изискващи се предпоставки - ответникът да
не е станал причина за завеждане на иска и да го признае. В случая, тези
предпоставки не са налице. Вярно е, че ответницата признава иска, но това се
7
случва едва в о.с.з., проведено на 31.05.2023г., а делото е образувано на
23.11.2021г. При това положение не може да се приеме, че ответната страна
не е станала повод за завеждане на делото, за да се приложи нормата на чл.78,
ал.2 от ГПК.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. К., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. О. № **, че В. М. К., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. С. №*; С. Я. К., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. С. №* и С. Я. К., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. С. №* са собственици на
основание придобивна давност и наследяване на реални части от недвижим
имот, ведно с принадлежащите към обектите идеални части от правото на
собственост върху общите части на сградата и на мястото, а именно: 1.
Самостоятелно обособени обекти в еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 20465.501.482.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 20465.501.482, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-90/18.12.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с административен адрес: гр. Д. 4*, община Д.,
област Смолян, ул. С. № *: Първи етаж от жилищна сграда с идентификатор
20465.501.482.1.2 и втори етаж от същата жилищна сграда, представляващ
обособен обект с идентификатор 20465.501.482.1.3; 2. Стопанска сграда с
идентификатор 20465.501.482.3, разположена в поземлен имот с
идентификатор 20465.501.482, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-90/18.12.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с административен адрес: гр. Д. 4*, община Д.,
област Смолян, ул. С. № *.
ОСЪЖДА С. С. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян,
ул. О. № ** ДА ЗАПЛАТИ на В. М. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д.,
обл. Смолян, ул. С. №*; С. Я. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл.
Смолян, ул. С. №* и С. Я. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл.
Смолян, ул. С. № * сумата от 2000.00 лева /две хиляди лева/ – разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СмОС в двуседмичен срок,
8
считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
9