Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 30.11.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г състав в публично съдебно заседание на девети
декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КАДЪНКОВА
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Кадънкова гр.
дело № 8393 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 25.01.2016. на СРС, ГО, 49 състав по гр.д. №38249/2012г са
отхвърлени предявените от адв.Н.А.А. срещу С.В.И., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че С.В.И. дължи на адв.Н.А.А.
сумата от 6000 евро, представляваща част от дължимо адвокатско възнаграждение
от общо 12 500 евро, уговорено в Пълномощно от 25.12.2009г. по договор за
правна защита и съдействие серия А №0938743 от 25.12.2009г. за представителство
по гр.дело №3106/2007г. на СГС, 1-7 състав, както и сумата от 1750 евро, представляваща
лихва за забава върху главното задължение за периода от 25.12.2009г. до
28.12.2011г., като ищецът Н.А. е осъден да заплати на ответника С.И. сумата от
300 лева- разноски по делото.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба
от Н.А.А. /ищец по делото/ с
искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявения
иск да бъде уважен. Жалбоподателят излага, че сключеният между страните договор
за правна помощ е валиден, като в него
ясно и недвусмислено е посоченото дължимото адвокатско възнаграждение като на
първо място е налице договорка за заплащане на сумата от 12 000 евро, за
осъществяването на процесуално представителство по гр.д. №3106/2007г. на СГС, 1-7 състав, а на второ -
договорът е допълнен с поемането на задължение от страна на доверителя да
изплати възнаграждение на адвоката в размер на 12 500 евро за
осъществяването и на преговори за уреждане на отношенията с длъжника Михайл К.
по повод задължението от 230 000 евро. Твърди, че е изпълнил всички свои
задължения, като системно е работил по възложените му задачи, за което в
рамките на първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства.
Въпреки това доверителят е оттеглил напълно неоснователно дадените пълномощия,
като дори не го уведомил предварително, а адвокатът е разбрал едва при
явяването си в съдебно заседание на 26.10.2010г. по посоченото гражданско дело.
Намира, че независимо от представените доказателства в подкрепа на твърденията
му, първоинстанционният съд погрешно е приел, че претендираното от него
възнаграждение не му се дължи, като неправилно е кредитирал и представените от
ответника разписки за платени суми за адвокатско възнаграждение, въпреки че е
било очевидно, че същите са по различни договори за защита с различни предмети
и възнаграждения и не касаят процесната претенция.
Въззиваемата страна С.В.И. /ответник по делото/, не взема
становище по жалбата.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, но неправилно по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове - с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.286 ЗЗД, вр.36 ЗАдв. за сумата от 6000 евро,
представляваща част от дължимо адвокатско възнаграждение от общо 12 500
евро по договор за правна защита и съдействие серия А №0938743 от 25.12.2009г. /обективирано
в пълномощното към договора от 25.12.2009г./, и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата 1750 евро - лихва за забава в плащането за периода 25.12.2009г.
- 28.12.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по гр.д. № 538/2012г. на СРС, 49 състав.
Не
се спори по делото, видно и от представените доказателства, че на 25.12.2009 г. между адв. Н.А. А. и С.В.И. е
сключен договор за правна защита и съдействие серия А №0938743 от 25.12.2009г.
с предмет защита и представителство по гр.дело №3106/2007г. на СГС, 1-7
състав, по силата на който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 евро, както и
че със споразумение от същата дата и обективирано в пълномощното към договора,
страните допълнително са уговорили по силата на сключения договор №0938743 от
25.12.2009г. адвокатът да извършва и действия по водене на преговори с пълни права за признаване, намаляване,
новиране и опрощаване на част от задълженията на длъжника М.К.по делото и
издадения запис на заповед от последния за 230 000 евро –предмет на
делото, лихвите и разноските, за които преговори е договорено и допълнително възнаграждение
в размер на 12 500 евро, дължими
от датата на подписване на договора. Не е поставено като условие за заплащане
на възнаграждението постигане на конкретен резултат т.е. същото е дължимо за
самата дейност по преговорите и не е обвързано с крайния изход от преговорите.
Безспорно
е установено по делото, че в изпълнение на договора за правна защита и
съдействие №0938743 от 25.12.2009г. адвокат Н.А. е осъществявал процесуално
представителство по посоченото гражданско дело, както и че на 26.10.2010 г., в
открито съдебно заседание, в което същият се е явил, е било оттеглено даденото
му от въззиваемата страна С.И. пълномощно. Не се спори, че адвокатът не е бил
предварително уведомен от страна на доверителя си за оттеглянето на
упълномощаването, както и че не са му посочени причините за това. Последното не
е сторено и в рамките на посоченото съдебно заседание, проведено на
26.10.2010г. Няма спор, а и от събраните в хода на първонистанционното
производство доказателства се установява, че до момента на оттегляне на
пълномощното в с.з. на 26.10.2010г. въззивникът е осъществявал възложените му с
договора за правна защита и съдействие действия по организиране и провеждане на
защитата на С.И. във връзка с производството по гр.дело №3106/2007г. на СГС,
І-7 с-в., като го е представлявал и в провелото се съдебно заседание от 23.02.2010г.,
изготвял е и подавал молби с доказателствени искания по делото.
По
делото са представени разписки, издадени от адв. Н.А. за получени суми за адв.
възнаграждение от С.И. по гр.дело №3106/2007г., както следва: разписка от
22.01.2010г. за сумата от 700 евро, разписка от 23.02.2010г. за сумата от 1400 евро, разписка от 09.04.10 г.
за сумата от 900 евро, разписка от 15.04.2010г. за сумата от 400 евро и
разписка от 24.04.2010 г. за сумата от 400 евро. В разписките е посочено
изрично, че полученото възнаграждение е заплатено във връзка с осъществяване на
дейност по гр.дело №3106/2007г., която е във
връзка с работата, организирането,
придвижването и консултирането на данните и материалите по посоченото
гражданско дело, като не е спомената дейността във връзка с допълнително договореното
представителство в извънсъдебни преговори с длъжника М.К.. Същите са оспорени
от въззивника, но поради липсата на проведено от него пълно и главно доказване на
твърдението за тяхната неистинност, съобразно разпределението на
доказателстената тежест по чл. 193 ГПК, съдът правилно е приел, че те
представляват частни документи, обективиращи неизгодни за издателя си факти,
ползващи се с материална доказателстена сила. Доколкото обаче тези суми са
изплатени във връзка с основния предмет на договора за правна защита и
съдействие №0938743 от 25.12.2009г. – защита
и представителство по гр.дело №3106/2007, СГС, 1 -7 състав, а не във връзка
с допълнително уговореното мандатно правоотношение по водене на преговори за постигане
на извънсъдебно споразумение с длъжника, за което е уговорено отделно възнаграждение
- предмет на процесната искова претенция, тези разписи са ирелевантни за спорния
предмет на делото.
По
делото е разпитан свидетелят Р.Д., от показанията на който се установява, че въззивникът е извършвал
системно работа във връзка с договореното с въззиваемия представителство по
повод воденето на извънсъдебни преговори с длъжника К., като е положил
значителни усилия за постигането на споразумение. Посочените показания като
последователни, непротиворечиви и логически издържани правилно са били
кредитирани от първоинстанционният съд, доколкото не се опровергават и от
останалите събрани по делото доказателства. Противно на приетото от
първоинстанционния съд, настоящият въззивен състава намира, че по същите
съображения следва да бъдат кредитирани и показанията на другия свидетел – Ж.Ч..
Действително този свидетел е клиент на адвокат А., но това не е пречка същият
да е запознат със случая, както и да има непосредствени впечатления от отношенията
между страните, доколкото е присъствал на част от срещите им и провежданите
между тях разговори, за което страните не са имали нищо против. Предвид
изложеното показанията му следва да бъдат кредитират в частта, в която възпроизвежда лични впечатления за
провежданите между страните срещи, при които се е работило по случая и са се
обсъждали различни варианти за водене на преговори и постигане на споразумение,
доколкото тези събития са се развивали в негово присъствие.
С оглед
на така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.286 ЗЗД, вр. с чл.36
ЗАдв.
С оглед предмета на договора за правна
помощ и съдействие, отношенията между адвокат и клиент са такива по договор за
поръчка, с който довереникът се задължава да извърши възложените му от
доверителя правни действия с грижата на добър стопанин. В отклонение на общото
правило на чл.286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката
се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за правна помощ и
съдействие, сключен с адвокат, се дължи винаги – чл.36, ал.1 ЗАдв.
В
настоящия случай безспорно между ищецът Н.А. – в качеството му на адвокат и ответника С.И. – клиент са възникнали договорни отношения
по силата на сключения между тях договор за правна защита и съдействие №0938743
от 25.12.2009г. с предмет – защита и процесуално представителство по гр.дело
№3106/2007г., СГС, 1-7 състав и уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
12 000 евро, като с допълнително споразумение от същата дата /обективирано в
пълномощното към договора/ предметът на договора е разширен, като на адвоката е
възложено извършването и на действия по
воденето на преговори за постигане на извъсъдебно уреждане на финасовите отношения
между страните, които са предмет на образуваното дело, като за тези
допълнително възложени му действия е договорено и допълнително възнаграждение в
размер на 12 500 евро. Предмет на
настоящото производство по делото е именно тази част от договорните
правоотношения между страните възникнали по силата на сключения между тях
договор за правна защита и съдействие, касаещи възложените на адвокат Н.А.от
доверителя му С.И. действия свързани с извънсъдебно
уреждане на матераилноправните правоотношения между последния и неговия длъжник
– М.К., чрез
водене на преговори, новиране, намаляване на задължението и др. допустими от
закона способи и за които действия страните са уговорили отделно възнаграждение
в размер на 12 500 евро. Доколкото тези действия
са възложени на ищеца в качеството му на адвокат и влизат в рамките на неговата
компетентност по смисъла на специалния закон –чл.24 ЗАдв., с включването им в
предмета на договора за правна защита и съдействие, не се променя характера на
договорните правоотношения между страните, поради което за заплащане на
уговореното за тях отделно възнаграждение, също са приложими специалните
правила на Закона за адвокатурата /ЗАдв./.
В случая от съвкупната преценка на събрантие по делото
доказателства, се установява, че ищецът Н.А., като адвокат на ответника освен
осъществяваното процесуално представителство и защита по гражданко дело №
3106/2007г., СГС, 1-7 състав, е работил активно и по подготовката и
провеждането на преговори между своя клиент и длъжника на последния, с цел
постигането на доброволно уреждане на спора във връзка с финансовите им
отношения, за което свидетелстват разпитаните по делото свидетели, имащи преки
и непосредствени впечатления от работата му по конкретния казус.
С
оглед на така установено, въззивният съд намира, че ищецът е доказал по делото
изпълнение на поетото от него по договора за правна защита и съдействие
задължение, поради което съгласно чл.286 от ГПК и чл.36 от ЗАдв. за същото му
се следва уговореното между страните по договора адвокатско възнаграждение в
размер на 12 500 евро. Възнаграждението не е
уговорено като резултативна величина т.е не е необходимо осъществените от
адвоката преговори да са приключили успешно с извънсъдебно уреждане на спора.
Достатъчно е той да е влязъл в съответни преговорни отношения с насрещната
страна съобразно предоставената му представителна власт и да е водил
преговорите добросъвестно, за да възникне правото му да претендира дължимото
възнаграждение, което в случая се установява от събраните по делото
доказателства.
От
друга страна, не се спори по делото, че ответникът не е заплатил уговореното
възнаграждение, както и че е оттеглил пълномощията си от адвоката -ищец в с.з.
на 26.10.2010г. по посоченото по-горе гражданско дело, без да сочи основания и
без да го уведоми предварително за това. Изложените в отговора на исковата
молба твърденията на ответника, че адвокатът е проявил некоректно,
непрофесионално и незаинтересовано поведение във връзка с възложената му
работа, не са подкрепени с никакви доказателства, поради което съдът намира същите за
недоказани и неоснователни.
Съгласно чл.288 от ЗЗД оттеглянето на поръчката от доверителя не лишава
довереника от правото да иска заплащане на уговореното възнаграждение, като в съответствие с това общо правило, в
специалния закон, уреждащ договора за поръчка, имаща за предмет извършването на
правни действия от адвокат – чл.26, ал.2 от ЗАдв. е предвидено, че при неоснователно
оттегляне от клиента на пълномощията от адвоката, последният има право на възнаграждение
в пълен размер, а при основателно оттегляне - му се дължи само за
положения труд. Следователно, след като по
делото не е доказано наличие на основателни причини за оттегляне на
пълномощията на адвоката, което в приложение на правните последици от тежестта на доказване
в случая следва да се отнесе във вреда на ответника, то последният дължи пълния размер на договореното
възнаграждение- 12 500 евро за представителство в рамките на проведени от
адвоката преговори в полза на доверителя.
Доколкото претенцията е предявена частично за сумата от 6 000 евро, то това е и размерът, до
който същата следва да бъде уважена, ведно със законната лихва считано от
03.01.2012г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ до
окончателното й изплащане. Както се посочи по-горе, дължимостта на
възнаграждението не е обусловена от постигането на някакъв конкретен резултат.
Ирелевантно е и извършеното от ответника частично плащане по договора за правна
защита и съдействие, обективирано в представените
по делото разписки, доколкото видно от посоченото в тях, тези плащания са във
връзка с уговореното разсрочено плащане на адвокатското възнаграждение от
12 000 евро за осъществяваното процесуално представителство по воденето на
гр.д.№3106/2007г., СГС, 1-7 състав, което не
е предмет на настоящото производство - възнаграждението
от 12 500 евро уговорено за възложеното на адвоката представителство по
извършването на извънсъдебни преговори, в допълнително сключеното между
страните споразумение, обективираното в пълномощното към договора от 25.12.2009г.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Съгласно общото правило на чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока,
а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен
от кредитора, съобразно нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД. В конкретния случай,
главното задължение е срочно, като изискуемостта му е настъпила към момента на
постигната между страните договорка за неговото заплащане на 25.12.2009г., поради което и съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД, ответникът дължи на ищеца и мораторна лихва върху
главницата от 6000 евро за периода от 26.12.2009г. до 28.12.2011г. /крайната
дата посочена от ищеца/, която изчислена по реда на чл.162 от ГПК с помощта на
компютърен калкулатор, възлиза в размер на 1246 евро, до който размер иска по
чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен. За разликата
над посочената сума до пълния му предявен размер иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения и поради частично несъвпадане
на изводите на двете инстанции по същество на спора, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в
частта, с която предявените от Н.А.А. срещу С.В.И., искове с правно
основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.286 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД са отхвърлени за сумата от 6000 евро – главница и за сумата
от 1246 евро– мораторна лихва, като вместо
това се постанови решение с което исковете за посочените размери се уважат,
ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 03.01.2012 г. /датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното изплащане. С оглед изхода на делото, първоинстанционото решение следва
да се отмени и в частта на присъдените на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 19.50 лева
до размера на сумата от 300 лева,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В останалата обжалвана част, с
която иска по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен
за разликата над сумата от 1246 евро до пълния му предявен размер от 1750 евро
– мораторна лихва, решението следва да
се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззивника- ищец следва да се присъдат направените по делото разноски в общ размер на сумата от 513.51 лева,
от които 224.40 лева – за първоинстанционното производство /платена ДТ по
исковете/ и 289.11 лева- за въззивното производство /платена ДТ по жалбата/,
съразмерно на уважаната част от исковете.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 25.01.2016г. на СРС, ГО, 49 състав по
гр.д.№38249/2012 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от адв.Н.А.А.
срещу С.В.И., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422
от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за
установено, че С.В.И. дължи на адв.Н.А.А. сумата
от 6000 евро, представляваща част от дължимо адвокатско възнаграждение от
общо 12 500 евро, уговорено в Пълномощно от 25.12.2009г. по договор за правна
защита и съдействие серия А №0938743 от 25.12.2009г. за представителство по
гр.дело №3106/2007г. на СГС, 1-7 състав, както и за сумата от 1246 евро, представляваща лихва за забава върху главното
задължение за периода от 26.12.2009г. до 28.12.2011г., както и в частта, с
която Н.А.А. е осъден да заплати на С.В.И., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата над 19.50 лева до присъдения размер от 300 лева, представляваща
разноски по делото, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
Н.А.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу С.В.И., с ЕГН ********** и
съдебен адрес: ***, офис 211 - адв. М., искове с правно основание чл. 422 ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл.36 ЗАдв. и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С.В.И. дължи на Н.А.А., сумата от 6 000 евро, част от вземане в
общ размер на 12 500 евро, представляваща договорено адвокатско
възнаграждение за водене и извършване на
преговори, съгласно допълнително споразумение от 25.12.2009г. към сключения
договор за правна защита и съдействие серия А №0938743 от 25.12.2009г. за процесуално
представителство по гр.дело №3106/2007г. на СГС, 1-7 състав, обективирано в пълномощното
към договора от 25.12.2009г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.01.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1246 евро, представляваща
лихва за забава върху главното задължение за периода от 26.12.2009г. до
28.12.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.03.2012г. по ч.гр.д. № 538/2012 г. по описа на
СРС, 49 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.01.2016г. на СРС, ГО, 49 състав по
гр.д.№38249/2012 г., в останалата му
част.
ОСЪЖДА
С.В.И., с ЕГН ********** да заплати
на Н.А.А., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 513.51 лева – разноски за
производството пред двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен
срок от съобщението до страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.