МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 19/23.06.2020 ГОД. ПО НЧХД № 77/2020 ГОД.
ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по тъжба на Ш.Ф.М. ***, с която e обвинил лицeто
Х.И.Х. ***, в това, че на 18.03.2020 год. в с. Савин, общ.Кубрат, му нанесъл
побой, в резултат на което му причинил лека телесна повреда, довела до временно
разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия - престъпление по
чл.130, ал. 1 от НК.
За претърпените вреди от
престъплението, претендира на основание чл.84 от НПК граждански иск срещу подсъдимия в размер на 5
000.00 лева,– обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 18.03.2020 год. до окончателното изплащане, обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 25.00 лева и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа обвинението така, както е било възведено с тъжбата, както и граждански иск за неимуществени и имуществени вреди.
Пледира подсъдимият
да бъде признат виновен в
извършване на престъплението, за което е обвинен, като съдът му наложи предвиденото
за това наказание, както и
да бъде уважен предявения
граждански иск за неимуществени и имуществени вреди
в пълен размер.
Подсъдимият Х.И.Х., разпитан в съдебно заседание, не се признава
виновен по така повдигнатото с тъжбата обвинение, макар да заявява, че е
нанесъл удар на пострадалия. Защитникът му пледира да се отчетат всички
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, влошените отношения между
страните, както и поведението на самия тъжител, при което и наказанието да се
определи на минимума, предвиден в закона, а гражданският иск счита, че е
прекомерно завишен.
Съдът,
след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс.Х.И.Х. е 57-годишен, с българско гражданство, женен, неосъждан, с основно образование, работи като земеделски производител.
Подсъдимият
и частният тъжител са сватове – синът на първия е женен за дъщерята на втория.
Поради това, че синът на подсъдимия работел трайно в чужбина, а дъщерята на
тъжителя – свидетелката Д. И. живеела при свекъра и свекърва си, но често се
оплаквала от тяхното отношение към нея. По този повод отношенията между М. и Х.
били обтегнати, а тъжителят изпратил своята майка да помага на дъщеря му при обгрижване на внучето, и при домакинската работа.
За
18.03.2020 г. тъжителят се уговорил със св.Г. И. – син на подсъдимия, да докара
бабата от Точилари в гр. Кубрат, където ще се срещнат в района на пазара, за да
я прибере в с. Савин.
На
18.03.2020 г. сутринта подсъдимият отпътувал за село Севар, а тъжителят тръгнал
от село Савин за град Кубрат. Между Кубрат и Савин двата автомобила се
разминали, при което тъжителят забелязал, че бабата не е в колата.М. обърнал и
последвал сват си, като в района около спирката в село Савин го спрял.
Тъжителят го попитал къде е бабата, а вместо отговор подсъдимият извадил
дървена сопа и започнал да го удря, при което пострадалият паднал, а Х.
продължил да го налага, а впоследствие си тръгнал.
Тъжителят
отишъл в кметството в с.Савин, където бил кметът – свидетеля Ш.М., с чието
съдействие посетили филиала на спешната помощ в гр. Кубрат, а оттам го
препратили за обработка на раната в Хирургично отделение. Впоследствие
тъжителят заедно със свидетеля подали сигнал за случилото се в РУМВР – Кубрат.
Била образувана преписка вх. № 1558/2020 г. по описа на РП–Разград, ТО–Кубрат,
приобщена към материалите по настоящото производство.
На
следващия ден – 19.03.2020 г. пострадалият бил освидетелстван от съдебен лекар
д-р В., която издала СМУ № 15/2020 г., в което описала обективните находки установени
при прегледа.
По доказателствата:
От
изготвената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в резултат на инцидента
пострадалият
Ш.Ф.М. е получил
следните телесни увреждания: разкъсно контузна рана в лява теменна област
на главата – странична повърхност; друга разкъсно-контузна рана високо в теменната
област, към ляво, с подлежащо кръвонасядане на меки тъкани и разкъсно-контузна
рана на лява
длан; двете последни рани хирургично
обработени. По своята
медико-биологическа характеристика
описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно
за живота на пострадалия. Всяка от установените травми е причинена от самостоятелен
удар с твърд тъп предмет, като ударите според експерта са поне три. Не е
изключено травмата на лява длан да е получена при опит за захват
на оръдието на нападението. Дължините на описаните рани съответстват този
предмет да е с удължена форма и сравнително малко напречно сечение. Разкъсноконтузните рани, вкл. и хирургично обработените
заздравяват първично за срок от около две седмици.
По
това обвинение се събраха единни, безпротиворечиви и взаимодопълващи
се гласни доказателства. Показанията на свидетелите Ш. М., А. М., Дж. И. и Г. И. съдът кредитира изцяло, тъй като същите са взаимодопълващи се, логични и последователни, и
кореспондират с писмените доказателства – СМУ и СМЕ.
Предвид това, съдът намира, че по делото се
събраха безспорни доказателства, които установяват по несъмнен начин, че подсъдимият
Х.И.Х. е
автор на инкриминираното с тъжбата деяние по чл.130, ал. 1 от НК.
Между така анализираните доказателства, събрани на съдебното следствие
– показания на посочената свидетелка,
обективните находки в медицинското освидетелстване и съдебно-медицинската експертиза съществува обективна връзка, а направеният и единствено възможен извод е, че именно
подсъдимият
Х.И.Х.
е автор на инкриминираното деяние по чл.130, ал. 1 от НК, за което
е обвинен с тъжбата.
От правна страна:
Установи се, че
подсъдимият Х.И.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.130, ал1 от НК - на инкриминираната дата - 18.03.2020 г.
в с. Савин Разградска област, е причинил лека телесна
повреда на Ш.Ф.М., довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия.
От обективна страна елементите на изпълнителното
деяние са налице –
подсъдимият е нанесъл удари
с дървена сопа в областта на тялото на пострадалия, и така
е причинил телесни увреждания на тъжителя Ш.Ф.М. -
разкъсно контузна рана в лява теменна област
на главата – странична повърхност; друга разкъсно-контузна рана високо в теменната
област, към ляво, с подлежащо кръвонасядане на меки тъкани и разкъсно-контузна
рана на лява
длан; двете последни рани хирургично
обработени. Този вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия. Действал е при евентуален умисъл - предвиждал е,
че следствие на ударите ще настъпят конкретните увреждания, но се отнесъл с безразличие
към това, преследвайки друга цел – саморазправа с пострадалия.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът
призна подс. Х.И.Х. за виновен в извършване на
престъплението по чл.130, ал. 1 от НК и предвид наличието на
материалните предпоставки на чл.78а НК (за деянието е предвидено наказание
лишаване от свобода до две години или пробация,
подсъдимият е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.375 и сл. от НПК, с деянието не са причинени имуществени вреди и не е бил
в пияно състояние) и императивната разпоредба за приложението му, го освободи
от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба в
размер на 1000.00 лева.
При определяне на същото съдът
се съобрази с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като отчете следните смекчаващи
отговорността обстоятелства: чисто
съдебно минало; съдействие за разкриване на обективната истина; отегчаващи:
няма. Съдът определи глобата при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, на минимума на предвиденото наказание в чл.78а НК. С така
определеното наказание съдът намира, че ще се постигнат целите на чл.12 от ЗАНН
– подсъдимият ще преосмисли постъпката си и ще го мотивира за в бъдеще да
избира установени от правовия ред методи за разрешаване на конфликти.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Гражданският
иск в размер на 5 000.00, като обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания, както и 25.00 лева –
обезщетение за причинени имуществени вреди, е доказан по своето
основание. Деянието на подсъдимия представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД, той е длъжен да репарира вредите,
които пострадалият е понесъл. Съдът
като отчита тежестта на уврежданията
/всъщност са причинени множество телесни увреждания, категоричното заключение
по СМЕ за нанесени поне три удара/, понесените
болки и страдания, предвид естеството им и здравословното състояние и възрастта на тъжителя,
намира, че за репариране на
понесените неимуществени вреди подсъдимият
му дължи
обезщетение в размер на 1 800.00 лева. В останалата част над уважения размер до 5 000.00 лева претенцията е
недоказана и следва да се отхвърли. За да се снабди със СМУ и извършен преглед
тъжителят е заплатил 25.00 лева, видно от представените писмени доказателства,
поради което претенцията му за имуществени вреди предявена в този размер е също
основателна и доказана.
Искането
за присъждане на лихва върху
присъденото
обезщетение за
неимуществени вреди е основателно и следва да се
уважи, считано от датата на
увреждането.
Искането
за присъждане на сторени разноски е основателно и следва да се уважи в размера
на 882.00 лева, от които 12.00 лева – държавна такса, 270.00 лева
възнаграждение за извършена СМЕ и 600.00 лева – адвокатски хонорар.
Подсъдимият Х.И.Х. следва да заплати и
по сметка на Районен съд
– Кубрат държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 72.00 лева.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова