Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 06.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, V-ти брачен състав, в открито съдебно заседание
на девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
с участието на секретар Павлинка Славова, като разгледа докладваното от
съдия Луканов гр. дело № 14044 по описа за 2011г. на Софийски градски съд, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, Глава двадесет и седма от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са два кумулативно обективно и субективно съединени директни иска по смисъла на чл.8 и чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), вр. с чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК, вр. с чл. 62 от Семейния кодекс СК), чл. 69 от СК и чл. 71 от СК.
Образувано е по искова молба на П.Н.К. против Р.А. А.(при образуване на делото с фамилно име Ч.), С.Т.К. и малолетното дете Т.С.К..
Ищецът твърди, че от началото на 2009г. е имал неафиширана връзка с ответницата, която по същото време била в интимни отношения с третия ответник С.Т.К.. През март 2010г. ищецът и ответницата преустановили отношенията си, а на ***г. ответницата родила дете – Т.С.К., като за негов баща е вписан ответника С.Т.К.. Твърди, че в края на май 2011г. с разрешение на ответницата била извършена ДНК експертиза, а също и частна експертиза, която установила бащинството на ищеца спрямо детето Т.С.К.. Иска да се приеме за установено, че П.Н.К. е биологичен баща на детето Т.С.К.. Прави доказателствени искания.
С допълнителна молба, чрез пълномощника си моли съда да постанови промяна на акта за раждане и на името на детето при евентуално уважаване на иска, както и да му бъде определен разширен режим на лични отношения с детето. Сочи доказателства.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си адв. Г.Б.Г. от САК, поддържа исковата молба. В открити съдебни заседания от 17.07.2020г. и 09.10.2020г. ищецът уточнява, че не поддържа молбата си за упражняване на родителските права по отношение на детето Т., както и че може да заплаща месечна издръжка на детето в минимален размер. Предлага режим на лични отношения на ищеца с детето Т.С.К.. В хода на устните състезания пледира, че са установени предпоставките за уважаване на исковете. Не претендира разноски.
Ответницата Р.А. А., чрез представителя си по пълномощие адв. А.С.С. от САК в отговора по чл. 131 от ГПК оспорва предявените искове. Моли да бъдат отхвърлени всички искания на ищеца П.Н.К. с мотива, че накърняват интересите на детето Т.С.К., като неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност иска, при постановяване на решение, с което да бъде променен биологичния произход на детето Т. относно неговия баща, да бъде оставено без уважение искането на ищеца за заплащане на издръжка и промяна на местоживеенето на детето, както и да бъде постановено заплащането на издръжка от П.Н.К. в размер на 500 лева на месец за период от 3 години преди датата на постановяване на съдебното решение. Оспорва доказателствата на ищеца и прави доказателствени искания. В открито съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие поддържа отговора на исковата молба и пледира за постановяване на съдебно решение в защита интереса на детето, в какъвто смисъл е и решението на Европейския съд за правата на човека. В последното открито съдебно заседание ответницата лично изразява съгласието си относно предложения от ищеца режим на лични отношения с детето Т.С.К., както и размерът на издръжката, която ищецът П. Н.К. следва да заплаща на детето Т.С.К., да бъде в минималния размер, който постановява СК. Не претендира разноски.
Ответникът Т.С.К., чрез особения представител адв. Р.Г.Б.-А. от САК в отговора по чл. 131 от ГПК оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Моли да бъде оставено без уважение искането на ищеца за упражняване на родителските права и промяна на местоживеенето на детето. Оспорва доказателствата на ищеца. Не претендира разноски. В съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба. Пледира за постановяване на решение по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Ответникът С.Т.К., не е представил отговор на исковата молба и не изразява становище по исковете. Не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. Не сочи доказателства и не претендира разноски.
Съдът, в настоящия си състав, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от препис-извлечение на съставен акт за раждане № 0364 от 09.12.2010г. от Столична община, район Изгрев, Т.С.К. е роден на ***г*** от майка Р.А.Ч. и баща С.Т.К. (лист 175 от делото).
От приетото и неоспорено от страните заключение на ДНК експертизата на вещото лице Н.Г.Т. (лист 117-122 от делото), се установява, че вероятността П.Н.К. да е биологичен баща на детето Т.С.К. е РР=0.********** (при гранични стойности от 0 до 1 и възприета предварителна вероятност 0.5 и минимална липсваща алелна честота 0.013). В открито съдебно заседание експертът конкретизира заключението си, че от направеното изследване се установява, че П.Н.К. е биологичен баща на детето Т.С.К. (лист 133 от делото). Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, като обективно и безпристрастно дадено, неоспорено от страните.
По делото е прието и заключението на съдебно-психологична експертиза на вещото лице Р.И.М. (лист 125-131 по делото) от което се установява, че детето Т.К. е възприемало С.К. като роден баща, а понастоящем е привързан към съпруга на майка си – К., когото възприема като свой втори баща. Няма данни за нарушение или разстройство на привързаността, то се чувства добре в настоящата си семейна среда. Детето няма представа какво означава понятието „биологичен баща“ и не е наясно, че има друг биологичен баща, поради което и няма потребност от контакти с него. Според заключението на психолога за детето е необходимо да се осигури стабилна и спокойна семейна среда за отглеждане и възпитание, каквато е настоящата му семейна среда. Вещото лице заключава, че в момента, а и през следващите години от живота на детето е крайно неподходящо време за запознаването му с неговия биологичен произход и установяване на контакти с трети поред баща, то не е достигнало необходимата психична зрелост за това да разбира сложните междуличностни отношения между неговата майка и мъжете в живота й. Според заключението на вещото лице всяка промяна в ежедневието на детето – промяна на име, на местоживеене, информиране за биологичния баща може в значителна степен да му навреди и крие рискове за бъдещото му развитие.
В съдебно заседание вещото лице конкретизира заключението си, че след десетата година детето добива психична зрялост, да може да формира само свое мнение. Излага, че при синдрома на родителското отчуждение се касае за отчуждаване от нещо, което детето е имало, което е било формирано, а в случая няма изградени отношения, а само биологична връзка с ищеца. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и безпристрастно дадено, но на основание чл. 202 от ГПК не възприема заключението относно изложеното от експерта за евентуални рискове при детето от промяната на името, на местоживеене и информиране за биологичния баща. Съдът приема, че единствено от родителския капацитет на ищеца и ответницата зависи по какъв начин ще предразположат детето, за евентуалната промяна, която следва да е под контрола на специалист от областта на детската психология.
По делото са приложени социален доклад с изх. № ПР/Д-С-СЛ/327-001 от 28.09.2020г. на АСП Д „СП“ Лозенец и социален доклад с изх. № ПР/Д-С-СЛ/202-001 от 06.10.2020г. на АСП Д „СП“ Слатина.
В социалния доклад на АСП Д „СП“ Лозенец е изложено, че откакто е разбрал за съществуването на детето ищецът е правил опити да докаже бащинството си, ходил е пред блока, в който е живяла ответницата, за да вижда детето си. Ищецът е уведомил социалния работник, че е опитвал да установи връзка със сина си посредством съдебни искове, вкл. и в Страсбург. Споделил е със социалния работник, че от началото на 2019г. провеждат срещи с майката и съпруга й за осъществяване на срещи между него и детето. Майката отказвала всякаква подкрепа в отглеждането и възпитанието на детето. Между детето и ищеца няма изградена емоционална връзка макар, че ищецът се стреми и очаква да създаде такава. В заключение е посочено, че П.Н.К. има желание и възможности да се грижи пълноценно малолетния Т.К.. Решението му е добре осмислено и мотивирано, проявява разбиране относно родителската грижа и отговорности, декларира финансови възможности и подходящи битови условия за това. В доклада се заключава, че е в интерес на детето то да познава своя произход и да поддържа лични отношения и пряк контакт със своя баща.
От доклада на АСП Д „СП“ Слатина е видно, че основни грижи за детето Т. полагат майката и нейния съпруг К. А.. Жилищните условия са подходящи за отглеждането на детето. Между майката и детето има изградена емоционална връзка. Детето поддържа контакти с роднините на майката. В този социален доклад не е дадено становище относно предмета на спора по настоящото дело, а е предоставено на съда да постанови решение, защитаващо в най-голяма степен интересите на детето Т.С.К..
От удостоверение с изх. № 01-07/17.07.2020г. (лист 178 от делото), издадено от управителя на „Рекламен маркетинг“ ЕООД, се установява, че ищецът П.Н.К. е получил за периода от м. юли 2019г. до м. юни 2020г. брутен доход в общ размер от 8 502.70 лева, а нетния му доход за същия период е 6 600.20 лева.
От разпореждане № ********** от 04.10.2019 на ТП на НОИ – гр. Враца се установява, че П.Н.К. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО, която от 01.10.2019г. е в размер от 386.34 лева (лист 179 от делото).
В представеното по делото с дата 02.10.2020г. удостоверение за доход от „Т.Т.“ ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала и управител е Р.А. А., се установява, че ответницата е посочила доход за последните дванадесет месеца в размер на 44 911.59 лева (лист 191 от делото).
Съдът не обсъжда представеното от ищеца доказателство – заключение на съдебномедицинско изследване чрез ДНК-анализ при спорен родителски произход № 22/2011г, изготвен в УМБАЛ „Алекснадровска“ – ЕАД в гр. София, тъй като същото е с характеристиките на експертно заключение, което не е възложено от съда и не е събрано при спазване нормите на чл. 195 и сл. от ГПК (лист 4-21 от делото).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на исковете.
Съобразявайки нормата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 от ГПК настоящият съдебен състав приема за допустими разглежданите искове по съображенията, изложени в решение № 197/08.10.2018г., по гр. дело № 4721/2017г. на Върховният касационен съд, на Република България, Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл.303 ал.1, т.7 от ГПК.
Допустимостта на исковете следва от прякото приложение на чл. 8 от КЗПЧОС регламентиращ право на зачитане на личния и семейния живот, както и на чл. 6 от КЗПЧОС гарантираща правото на справедлив съдебен процес.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В решение № 29/1998 по конст. дело № 28/1998 г. КС е отбелязал, че ЕКПЧ е „част от вътрешното право на страната, а решенията на Европейския съд по правата на човека са задължителни за всички органи в страната, включително и по тълкуването й по силата на чл. 46 от Конвенцията“.
В решение № 2/1998 по конст. дело № 15/1997 г. КС отчита, че „нормите на ЕКПЧ в материята на правата на човека имат общоевропейско и общоцивилизационно значение за правния ред на държавите-страни по ЕКПЧ, и са норми на европейския обществен ред. Ето защо тълкуването на съответните разпоредби на Конституцията в материята на правата на човека следва да бъде съобразено във възможно най-голяма степен с тълкуването на нормите на ЕКПЧ. Този принцип на конформно тълкуване съответства и на международно признатата от България задължителна юрисдикция на Европейския съд по правата на човека по тълкуването и прилагането на ЕКПЧ.“
В изложения смисъл с определението си по доклада на делото съдът е приел, че по предявения иск за оспорване на припознаването на детето Т.С.К. от ответника С.Т.К., съгласно дадените указания от ВКС, искът е допустим, въпреки, че в действащия Семеен кодекс не е предвидена правна възможност за оспорване на припознаване по съдебен ред от трето лице (в случая ищецът П.К.), което претендира да е биологичен баща на детето. Следва да се приложи аналогията и правилата на чл.66, ал.5 от СК.
По предявения установителен иск за установяване на произход от бащата, с който се иска да се приеме за установено, по отношение на майката Р.А. А., детето Т.С.К. и бащата С.Т.К., че ищецът П.Н.К. е биологичен баща на детето Т.С.К., съдът приема, че съгласно дадените указания от ВКС и по аналогията на чл.69 от СК, предявения иск е допустим, въпреки, че в действащия Семеен кодекс не е предвидена правна възможност за установяване на произход от бащата предвид забраната на чл.71 от СК.
Страните не са възразили по доклада на съда.
По изложените съображения съдът приема исковете за допустими и дължи произнасяне по съществото на спора.
По основателността на исковете.
1. Искът за оспорване припознаването на детето Т.С.К. от ответника С.Т.К. е основателен.
От заключението на ДНК експертизата се установи по безспорен начин, че детето Т.С.К. е с биологичен баща ищецът П.Н.К.. Последното изключва възможността баща на детето да е ответникът С.Т.К., тъй като произходът от баща е еднозначно установен с установените от ГПК доказателствени средства. Искът следва да бъдат уважен, като основателен.
След влизане в сила на решението препис от същото следва да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. София по постоянния и настоящ адрес на майката на детето за вписване на промени в акта за раждане на детето, като бъде заличен вписания в акта за раждане баща С.Т.К..
2. Искът за установяване на произхода на детето Т.С.К. от баща е основателен.
Предмет на доказване по иск за установяване произход от бащата е фактът, че майката през вероятния период на зачеване на детето е имала интимни връзки с ищеца, когато зачеването е по естествен път. Този факт не се поддава на пряко установяване, но може да бъде доказан по косвен път с всички доказателствени средства (вкл. с експертиза; признание на неизгоден за страната факт и др.). Законът позволява свободно изследване на всички обстоятелства, които могат да разкрият материалната истина. В настоящия случай не се спори, че зачеването на детето Т. е било по естествен път, в период през който майката е била в интимни отношения, както с ищеца, така и с ответника С.Т.К.. Кредитираното заключение на ДНК експертизата е достатъчно, за да се приеме, че ищецът П.Н.К. е баща на детето Т.С.К., поради което искът с правна квалификация чл. 69 от СК е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 16, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) бащиното и фамилното име на детето следва да бъдат променени служебно от съда според разпоредбите на чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от ЗГР. В случая съдът не установи съществуването на някое от изключенията по чл. 13 и чл. 14 от ЗГР, т.е. наставката или окончанието на бащиното и фамилното име на детето да противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. По изложените съображения детето следва да носи имената Т. П.К..
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на представителя на ответницата А., че макар и допустим искът следва да бъда отхвърлен, като неоснователен, тъй като по този начин ще бъде защитен интересът на детето. Никой не избира биологичния си произход, вкл. и детето Т.С.К. не е избрало своя, но допускането на несъответствие на вписаните данни в регистрите за гражданско състояние с действително установения произход от баща, след заличаване на вписания в акта за раждане баща (каквото е императивното изискване в чл. 75, ал. 1 от ЗГР), би довело до негативни за детето последици, тъй като то би останало с неустановен произход от баща. В настоящото решение съдът не следва да обсъжда чисто личните съображения на ответницата, изложени в отговора на исковата молба, че желанието на ищеца да „прекрои“ възприятията на детето Т. за семейството му е „зловредно“. Само за пълнота следва да се отрази, че отговорност за раждането на детето Т. имат и двамата му родители. След като ответницата е избрала именно ищецът да е баща на детето й, а в срока по чл. 66, ал. 1, изр. 1 от СК не е оспорила припознаването на детето, извършено от ответника С.Т.К. (при оспорване на припознаването в дадения от закона срок би се установил действителния произход от баща още в най-ранна детска възраст), то не може да се приеме, че ищецът превратно (а за „зловредно“ няма данни по делото) упражнява правото си да иска да бъде установен действителния произход на своето дете.
Неоснователно е и възражението на особения представител на ответника Т.С.К., че след като не е установено по делото от какво заболяване страда ищецът, то интересите на детето не налагат промяна на съществуващото положение между страните. Здравният статус не е въпрос на личен избор. Никой не си избира от каква болест и кога да се разболее, вкл. и ищецът П.Н.К.. Доколкото не се твърди от страните, нито се установява по делото, ищецът да страда от заболяване, което да намалява неговата дееспособност, респ. да му пречи да се справя с родителската си отговорност по отношение на детето Т., то следва, че няма правна пречка за уреждане на личните отношения по указания начин в СК. Отделно от изложеното, при евентуална промяна в обстоятелствата и влошаване здравословното състояние на ищеца, законодателят е установил определен ред за изменение режима на личните отношения между детето и родителя който не упражнява родителските права (аргумент от чл. 51, ал. 4 от СК и чл. 59, ал. 9 от СК, вр. с чл. 70 от СК).
Съгласно чл. 70 от СК съдът е длъжен служебно да постанови мерките относно упражняването на родителските права, относно личните контакти на детето с родителите и неговата издръжка.
Родителите на детето Т. не живеят заедно (обстоятелство, по което липсва спор между страните), в която хипотеза съдът следва да постанови при кого от родителите да живее детето, да определи мерките относно упражняването на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка (арг. от чл. 127, ал. 1, във вр. с ал. 2 от СК). Ищецът К. и ответницата А.са постигнали съгласие по тези въпроси и съдът намира, че е в интерес на детето упражняването на родителските права да бъдат предоставени на майката Р.А. А., при която детето да живее.
Доколкото родителите са заявили желание за постановяване на конкретен режим на лични отношения на ищеца с детето Т., за което няма данни да познава баща си, съдът го зачита в своето решение, тъй като счита, че не нарушава закона и е в интерес на детето. В този смисъл следва да бъде постановен следния режим на лични отношения на бащата П. Н.К. с детето Т., който да има преходен период: един месец, считано от датата на постановяване решението на съда, ищецът П. Н.К. и ответницата Р.А. А., съвместно да посещават психолог не по-малко от четири пъти за този месец, в който период да установят как следва да бъде подходено към детето във връзка с промененото биологично родство. След изтичане на едномесечния срок в следващия шестмесечен преходен период, режимът на лични отношения да бъде не по-малко от два часа, които да са всяка втора и четвърта седмица на месеца в събота между 10,00 и 12,00 часа, когато бащата П. Н.К. и майката Р.А. А., заедно с детето Т., ще провеждат срещите си, в присъствието на психолог на избрано от последния място.
Съдът приема, че след изтичане на шестмесечния преходен период, ако родителите все още не са постигнали съгласие какъв да е режима на лични отношения на бащата с детето, то следва да има режим на лични отношения в едногодишен период, както следва: бащата да вижда детето всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 17.00 часа в присъствието на майката или на определено от нея пълнолетно лице, което детето познава.
В случай, че и след този едногодишен период родителите нямат съгласие за режима на лични отношения, то следва бащата да вижда и взима детето, със задължение да го връща на майката, всяка първа и трета събота на месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, както и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката.
Определеният от съда режим на лични отношения е само минималната рамка, която може да бъде променяна свободно от родителите, при наличие на съгласие и в интерес на детето (арг. от чл. 127, ал. 1 от СК).
Бащата следва да заплаща на детето Т. месечна издръжка в размер на 152.50 лв. за която ищецът К. и ответницата А.са постигнали съгласие и за който размер съдът приема, че е минимума съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК (1/4 от минималната работна заплата, която за 2020г. е 610 лв.). Издръжката се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Останалата част от необходимата месечна издръжка на детето следва да се поеме от майката (арг. от чл. 143, ал. 2 от СК).
По разноските съдът приема следното:
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Ответникът дължи на СГС държавна такса от 219.60 лв. върху размера на присъдената издръжка, както и още 80 лева държавна такса за първия от кумулативно предявените искове, която съдът е пропуснал да събере.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, V-ти брачен състав
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от П.Н.К., ЕГН **********, по отношение на ответниците Р.А. А., ЕГН **********, С.Т.К., ЕГН ********** и малолетното дете Т.С.К., ЕГН **********, родено на *** г., със съставен акт за раждане № *****. на Столична община, район Изгрев, действащо в процеса чрез особения представител адв. Р.Г.Б.-А. от САК, че ответникът С.Т.К., ЕГН **********, извършил припознаване на детето, не е биологичен баща на детето Т.С.К., ЕГН **********, родено от майка Р.А. А., ЕГН **********.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на длъжностните лица по гражданско състояние при Столична община, район Изгрев за отбелязване върху акта за раждане на детето Т.С.К. и вписване на промяната досежно вписания в акта за раждане баща С.Т.К., като същият бъде заличен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от П.Н.К., ЕГН **********, против Р.А. А., ЕГН **********, С.Т.К., ЕГН ********** и малолетното дете Т.С.К., ЕГН **********, родено на *** г., със съставен акт за раждане № *****. на Столична община, район Изгрев, действащо в процеса чрез особения представител адв. Р.Г.Б.-А. от САК, че детето Т.С.К., ЕГН ********** е ЗАЧЕНАТО и ПРОИЗХОЖДА от П.Н.К. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА детето да носи имената Т. П.К..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето Т. П.К., ЕГН **********, родено на *** г., на майката Р.А. А., ЕГН ********** при която детето да живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата П.Н.К. с ЕГН ********** с детето Т. П.К., ЕГН **********, родено на *** г., както следва:
Един месец, считано от датата на постановяване настоящото съдебно решение, ищецът П. Н.К. и ответницата Р.А. А., съвместно да посещават психолог не по-малко от четири пъти за този месец, в който период да установят как следва да бъде подходено към детето във връзка с промененото биологично родство.
След изтичане на едномесечния срок в следващия шестмесечен преходен период, режимът на лични отношения да бъде не по-малко от два часа, които да са всяка втора и четвърта седмица на месеца в събота между 10,00 и 12,00 часа, когато бащата П. Н.К. и майката Р.А. А., заедно с детето Т. П.К., ще провеждат срещите си, в присъствието на психолог на избрано от последния място.
След изтичане на шестмесечния преходен период, в продължение на следващата една година бащата П. Н.К. има право да вижда детето Т. П.К. всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 17.00 часа в присъствието на майката Р.А. А.или на определено от нея пълнолетно лице, което детето познава.
След изтичане и на едногодишния период бащата П. Н.К. има право да вижда и взима детето Т. П.К., със задължение да го връща на майката Р.А. А., всяка първа и трета събота на месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, както и 20 (двадесет) дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА П.Н.К., ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете Т. П.К., ЕГН **********, родено на *** г., чрез неговата майка и законен представител Р.А. А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 152.50 (сто петдесет и два лева и петдесет стотинки) лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.Н.К., ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „******, сумата от 299.60 (двеста деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки) лева – държавна такса по гражданско дело № 14044/2011г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, V-ти брачен състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на длъжностното лице
по гражданско състояние по местоживеене на детето за вписване на промяната в
регистрите за гражданско състояние.
СЪДИЯ: