Р Е Ш
Е Н И Е
№
..........
гр.В., 10.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на осми февруари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря
Светлана Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№ 16654 по описа за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени
от Х.Д.Х. и К.Х.Д. срещу С.С.П.,
Б.Т.М. и Н.Т.М. Виолета, в условията
на активно и пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл. 270, ал.
2 ГПК, за прогласяване нищожността на решение от 11.04.2013г., постановено по в.гр.д. № 3014/2012г., по описа на Варненски
окръжен съд.
В исковата молба и допълнителната такава се излага, че предявеният иск, по
който е било образувано делото е бил изначално недопустим, поради което и
недопустимо е и съдебното решение на въззивната
инстанция. Изложени са доводи, че ищците в производството по предявения иск с
правно основание чл. 108 ЗС, настоящи ответници, не
са доказали правата си, не са зачели решение по гр.д. № 1405/1999г., по описа
на РС-В.. Твърди се и изработените планове за местността, в който попада имота
на Х. и Д. да са изработени в нарушение на ЗКИР. Поради изложените доводи и
моли за прогласяване нищожността на решението на Варненския окръжен съд. Моли
за присъждане на сторените по делото разноски.
В първото по делото съдебно заседание, с молба-становище (л. 146-149),
ищците поддържат исковата претенция, като наред с неведените
въведените вече основания за нищожност на решението, като постановено по
недопустим иск, се поддържа, че актът на ВОС е нищожен и поради нарушение на
чл. 236, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответноците С.С.П. и Н.Т.М., депозират отговор на исковата молба,
в който изразяват становище за неоснователност
на иска. Считат, че процесното решение
е валидно, като разгледания спор за собственост е подведомствен на съда, решението е постановено от надлежен състав, мотивите и диспозитива са изложени ясно
и разбираемо. Считат, че
не е налице нито едно основание
за недопустимост на иска, предмет
на в.гр.д. № 3014/2012г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК, нищожността на съдебно
решение може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.
За успешното провеждане
на предявените искове, в тежест на ищците е да установят в процеса, че съдебното
решение, предмет на делото, страдат от твърдяните
пороци, обуславящи нищожност на крайните съдебни актове.
Нищожността на съдебното решение е предвиден от процесуалния закон порок,
който не е легално дефиниран. Съобразно приетото в доктрината и съдебната практика, нищожността на съдебно решение се свързва с постановяването
му от незаконен
състав; извън правораздавателната дейност на съда; при
неподписването на решението от мнозинството
съдии от състава или ако
не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост
на волята на съда, когато
тя не може
да бъде изведена
и по пътя на тълкуването; при липса на мотиви или
неясни мотиви. Горните пороци касаят начина на формиране и изразяване на волята на съда,
но нямат отношение към съдържанието на това волеизявление по същество, към
неговата допустимост или правилност, разбирани като съответствие с процесуалните
норми, установяващи положителни или отрицателни предпоставки за надлежно
упражнено право на иск; с материалния закон, спазването на съдопроизводствените
правила и обоснованост. Възражения относно допустимостта на производството е
следвало да се релевират в производството по в.гр.д.
№ 3014/2012г. Разглеждането им в рамките на настоящото производство, както и
тези относно правилността на решението по в.гр.д. № 3014/2012г., би довело до
нарушаване разпоредбата на чл. 299 ГПК.
С оглед горното, годно твърдение за нищожност на съдебния акт е само това
за липса на мотиви относно материалноправната
легитимация на ищците в производството, по което е постановено процесното решение, но не и тези основани на неговата
допустимост и правилност.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че с решение
№ 774 от 11.04.2013г., постановено по в.гр.д. № 3014/2012г. по описа на ВОС (л.
110-115), съдът е отменил решение № 2721/02.09.2008г. на ВРС, 34-ти състав,
постановено по гр.д. № 2428/2005г., в частта, с която е отхвърлен предявения от
С. М.П. и Т. М.П. против Х.Д.Х., В. Х.Д. и К.Х.Д., иск за предаване владението
върху недвижми имот с площ от 829 кв.м. в м.
„Зеленика“, землището на кв. ***, гр. В., очертан с червен цвят по приложената
на л. 26 от делото на ВРС скица, включващ имот № 3225 по ПНИ с площ от 600
кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ 3226, 3600, 3224, 3590, 3222 и път и
западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600, при граници на тази част: ПИ
№№ 3225, 3224 и останалата част от имот 3600 и от двете страни път и вместо
него е осъдил Х.Д.Х., В. Х.Д. и К.Х.Д. да предадат на С.С.П.,
в качеството му на правоприемник на починалия в хода на процеса С. М.П. и на Т.
М.П. владението върху горния имот на основание чл. 108 ЗС.
Видно от така постановеното решение, съдът е изложил ясни мотиви относно
активната легитимация на ищците в това производство, основана на наследствено правоприемство и реституция, постановена в полза на
наследниците на М. С.П. с решение № 533/15.07.1998г. на ПК-В., в това число
обсъждайки релевантните възражения относно материалната законосъобразност на
реституцията във връзка с противопоставимите права на
ответниците. В този смисъл соченият порок по чл. 236,
ал. 2 ГПК – липса на мотиви, настоящият състав не споделя. Следва да се има
предвид, че съдебното решение е неразривно единство от мотиви и диспозитив и в този смисъл липсата на установителен
диспозитив в решението не може да обоснове неправилност
на съдебния акт (в който смисъл е и цитираното от ищеца в молбата-становище
тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по тълк.дело
№ 4/2014г. на ОСГК), още повече неговата нещожност.
Доколкото атакуваното решение не страда от гореизброените пороци, обуславящи
нищожност и отговаря на
изискванията за валидност, съдът намира, че поради липса на изискуемите предпоставки за уважаването
им, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на субективно
съединяване искове с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК от
Х.Д.Х., ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН **********,***, срещу С.С.П., ЕГН **********,***, Б.Т.М.,***
и Н.Т.М., ЕГН **********,***, за прогласяване нищожността на решение № 774 от
11.04.2013г., постановено по в.гр.д. № 3014/2012г. по описа на ВОС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: